В „Държавен вестник“, бр. 22 от 24.03.2015 г., е публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър (ЗИДЗТР). С изменителния закон се изпълняват ангажиментите на България по транспониране във вътрешното ни право на Директива 2012/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.06.2012 г.1 От своя страна посоченият акт на вторичното право на ЕС допълва три важни директиви от материята на дружественото право: Директива 89/666/ЕИО (Директива за клоновете)2, Директива 2005/56/ЕО (Директива за сливанията)3 и Директива 2009/101/ЕО (Директива за публичността)4. Промените в трите директиви са обединени от общата им насоченост към създаване на основа за взаимно свързване на централните, търговските и дружествените регистри на държавите членки, което е в синхрон с политиките на ЕС за икономически растеж, насърчаване на предприемачеството и намаляване на административните тежести пред гражданите и компаниите. Очаква се връзката между регистрите да гарантира трансграничния обмен на данни между тях и да улесни на европейско равнище достъпа на гражданите и предприятията до информация относно дружествата, което ще има благоприятен ефект върху правната сигурност и бизнес средата в Европа. Потребността от подобряване на достъпа до актуална и достоверна информация за търговците се усеща особено силно при трансграничните сливания и разделяния, при клоновете на търговски дружества в други държави членки, както и при осигуряването на публичност относно дружествата по силата на хармонизираното законодателство в тази сфера5. Именно в тази посока Директива 2012/17/ЕС установява общи правила и принципи за координиране на националните системи, които имат различни технически характеристики и правна уредба, като задължава държавите – членки на Съюза, да въведат общите правила чрез подходящи мерки във вътрешното си право. У нас това задължение бе изпълнено чрез изменения и допълнения в специалния закон, регулиращ търговския регистър и търговската регистрация, чийто анализ е предмет на настоящата статия6.
Основната част от измененията на Закона за търговския регистър (ЗТР), направени със ЗИД ЗТР, ДВ, бр. 22 от 2015 г., регламентира ангажиментите на Агенцията по вписванията (АВп) за създаване на технически и организационни условия за информационна свързаност на търговския регистър с националните регистри на останалите държави – членки на ЕС. Според новата ал. 4 на чл. 3 ЗТР, Агенцията осигурява оперативна съвместимост на търговския регистър в рамките на системата за взаимно свързване на централните, търговските и дружествените регистри, наричана по-нататък „система за взаимно свързване на регистрите“7. Понятието „система за взаимно свързване на регистрите“ е ново за правната рамка на търговската регистрация у нас и тъй като ЗТР, в действащата изменена и допълнена редакция, не съдържа легално определение на това понятие, изясняването на точния смисъл на нормата намира своята основа в текстовете на релевантното право на ЕС, което се транспонира. В чл. 4а от Директива 2009/101/ЕО системата за взаимно свързване на регистрите е посочена като съвкупност от регистрите на отделните държави членки, европейската централна платформа и портала, който служи за европейска електронна точка за достъп. Възлагането – тежест на Агенцията по вписванията да осигури оперативната съвместимост, е в синхрон с идеята на европейския законодател за балансирано решение по отношение на финансирането на системата за взаимно свързване на регистрите, при което държавите членки поемат финансовата тежест и организацията, свързана с адаптирането на националните регистри към системата, докато централните елементи – платформата и европейският портал за електронно правосъдие, който служи за единна европейска точка за електронен достъп, ще бъдат финансирани от бюджета на Съюза и организирани от Комисията.
По-нататък, освен че е отговорна за изграждането и поддържането на оперативна съвместимост с регистрите на другите държави членки, АВп е длъжна и да участва в процеса на обмен на данни чрез системата за взаимно свързване на регистрите. Потокът от информация е двупосочен – от и към националната база данни, а обстоятелствата, съставляващи данни, подлежащи на предоставяне и получаване, са определени в закона. Според чл. 3а ЗТР Агенцията незабавно осигурява чрез системата за взаимно свързване на регистрите предоставянето на безплатна информация относно започването или прекратяването на производство по ликвидация на вписано в търговския регистър дружество, обявяването му в несъстоятелност и относно заличаването му от регистъра. Също така Агенцията осигурява незабавно получаване на информацията чрез системата за взаимно свързване на регистрите относно започването или прекратяването на производство по ликвидация, обявяването в несъстоятелност и относно заличаването на чуждестранно лице, регистрирало клон в България по чл. 17а от Търговския закон. Според чл. 31, ал. 2 ЗТР, незабавно след вписване на преобразуване с трансграничен елемент по чл. 265м ТЗ, АВп уведомява за това регистрите, в които са вписани преобразуващите се дружества със седалище в друга държава членка, чрез системата за взаимно свързване на регистрите. Осъществяването на функциите по предоставяне и получаване на информация на практика ще доведе до развитие на търговския регистър от национална база данни за търговците и обстоятелствата, подлежащи на вписване относно тях, в база данни с информационно значение на територията на целия ЕС. Това е така, защото информацията за вписаните в регистъра обстоятелства относно търговските дружества ще бъде разпространявана и достъпна чрез обща европейска платформа за потребителите на територията на Съюза, а търговският регистър, от своя страна, ще предоставя на националния потребител много по-бързо актуална информация за вписаните в други регистри обстоятелства относно чуждестранни дружества, открили клон в България. Задължението за осигуряване на публичен и безплатен достъп на тази, вече разширена по обхват база данни, е изрично установено в новата ал. 4 на чл. 11 ЗТР, според която АВп осигурява свободен и безплатен достъп до вписаните обстоятелства и обявените актове и чрез системата за взаимно свързване на регистрите. Съответно на това общо задължение е и разширяването на задължението за предоставяне на възможност за извършване на справки чрез отдалечен достъп, така че те да може да се осъществяват и чрез системата за взаимно свързване на регистрите – чл. 34, ал. 2 ЗТР. В рамките на системата за взаимно свързване порталът ще обработва чрез европейската централна платформа запитвания, отправени от отделни потребители относно дружествата и техните клонове, открити в други държави членки, за информацията, която се съхранява в националните регистри на тези държави. Така ще се създаде възможност за представяне на резултатите от търсенията в портала на всички официални езици на Съюза. Освен това, с цел да се подобри защитата на трети лица, държавите членки са задължени да предоставят основна информация относно правното значение на актовете и данните, вписани в националните регистри, и значението на вписването. Това задължение за АВп е предвидено изрично с новия чл. 3а, ал. 3 ЗТР.
Бързият и автоматизиран трансфер на данни относно вписани в националния търговския регистър обстоятелства за търговците би могъл на пръв поглед да породи въпроса какво е правното значение на постъпването на тези данни в общата европейска платформа и не води ли това до промяна на момента, от който вписаните обстоятелства се считат за известни на третите лица. Например – вписаното обстоятелство да се счита известно на третите лица от момента на постъпване на инфомацията в системата за взаимно свързване на регистрите. Отговорът без съмнение е отрицателен – Директива 2012/17/ЕС и ЗИДЗТР (2015) нямат за цел да променят модела на търговската регистрация и действащите хармонизирани правила относно ефекта на вписването в търговския регистър. Както и досега оповестителното действие настъпва от вписването на обстоятелството в националния регистър. Вписаните обстоятелства се считат известни на третите добросъвестни лица от момента на вписването в националния регистър и от този момент са противопоставими на третите лица и обратното – невписаните обстоятелства в националния регистър се считат за несъществуващи (чл. 7 ЗТР). Конститутивното действие, тогава, когато е определено в закона, също настъпва от вписването в националния търговски регистър – дружеството се счита за възникнало от деня на вписването му в търговския регистър (чл. 67 ТЗ), преобразуването и свързаните с него последици – прекратяване на дружества, образуване на нови дружества, правоприемство в права и задължения и т.н., също настъпват от вписването му (чл. 263и, 264з, 265б ТЗ). Както се сочи изрично в § 10 от Преамбюла към Директива 2012/17/ЕС, директивата няма за цел да създаде централизирана база данни за регистрите, в която да се съхранява съществена информация за дружествата. Предназначението на платформата е единствено да служи като инструмент за взаимното свързване между регистрите, а не като обособена структура, притежаваща правосубектност. Платформата не следва да изменя нито съдържанието на съхраняваните в националните регистри данни за дружествата, нито информацията за дружествата, предавана чрез системата за взаимно свързване на регистрите.
Заслужава внимание изменението на чл. 4 ЗТР, с което към подлежащите на вписване данни за търговците и клоновете на чуждестранни търговци се добавят и „други лица и структури и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване“. Нормата на практика разширява кръга от субекти, информацията за които се води, съхранява и управлява от електронния търговски регистър, като дава възможност на специален закон да предвиди вписване на лица и структури в регистъра. Като пример може да бъде посочено и досега действащото правило, съдържащо се в Търговския закон (ТЗ), за вписване на Европейски обединения по икономически интереси (ЕОИК), които по дефиниция не са търговци, както и поделения на ЕОИК със седалище в друга държава членка. Такъв пример е и въведеното с § 14 от ДР на ЗИДЗТР изменение в Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, съгласно което в търговския регистър се вписват данни за съответното дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според национално законодателство, седалище и адрес на управление, както и за лицата, които го представляват8. В съдебната практика се наблюдават отделни случаи, в които се постановява вписване на обстоятелства относно производство по несъстоятелност за лица, които не подлежат на вписване в търговския регистър, по реда на спазване на императивно изискване на ТЗ за вписване на данни относно производството по несъстоятелност9.
Като продължение на новата функция на АВп да осъществява обмен на данни чрез системата за взаимно свързване на регистрите, ЗИДЗТР въвежда и процедура за служебно вписване на обстоятелства при получаване на уведомление от регистри на държави членки. Съгласно чл. 14а. ЗТР в случаите, предвидени със закон, вписване, заличаване и обявяване се извършват въз основа на уведомление, получено от регистър на държава членка чрез системата за взаимно свързване на регистрите. По този начин към лицата, легитимирани да сезират АВп с искане за вписване на обстоятелства в търговския регистър, се присъединяват и регистрите на държави членки, когато изпращат уведомление чрез системата за взаимно свързване, и това е предвидено в закон. Подобно предвиждане бе въведено например с § 11 от Заключителните разпоредби на ЗИДЗТР за изменения в чл. 17а ТЗ, според които вписването на данните относно чуждестранното лице, регистрирало клон в България, може да се извърши и служебно въз основа на уведомление от регистъра на друга държава членка на Европейския съюз, в който е вписано чуждестранното лице, получено чрез системата за взаимно свързване на регистрите на държавите членки. Освен това, в случай че чуждестранното лице бъде заличено от регистъра на другата държава членка и заличаването му не е в резултат на преобразуване или презгранично преместване на седалището, клонът може да се заличи служебно въз основа на уведомлението от регистъра на другата държава членка, получено чрез системата за взаимно свързване на регистрите, или по искане на легитимираното лице, в зависимост от това кое сезиране на АВп е постъпило по-рано. Що се отнася до преобразуването с международен елемент, измененията предвидиха допълнение към чл. 265н ТЗ, според което при трансгранично преобразуване преобразуващите се дружества със седалище в Република България се заличават от търговския регистър въз основа на уведомление от регистъра на държавата членка, в който е вписано приемащото или новоучреденото дружество, и това уведомление може да бъде получено и чрез системата за взаимно свързване на регистрите.
Предвид въведените промени в ТЗ и с цел улесняване на обмена на стандартизирани данни чрез системата за взаимно свързване на регистрите, изменения и допълнения претърпя и регламентацията на кодовете за идентификация на субектите. Въвежда се общото понятие идентификационен код, обединяващо единния идентификационен код (ЕИК) за търговците и персоналния идентификационен код (ПИК) за останалите лица и структури. Начинът за формиране на ЕИК за връзка с европейската платформа се определя с акт за изпълнение на Европейската комисия – чл. 23 ЗТР. Кодът следва да дава възможност за недвусмислено идентифициране на субектите в рамките на Съюза и в тази връзка – за обмен на съобщения между регистрите чрез системата за взаимно свързване на националните регистри.
Нели МАДАНСКА, юрист
______
1 ОВ, L 156/1, 16.06.2012 г.
2 Директива 89/666/ЕИО на Съвета от 21.12.1989 г. относно изискванията за разкриване на данни за клонове, открити в една държава членка, от някои видове дружества, регулирани от правото на друга държава – ОВ L 395, 30.12.1989 г.
3 Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност – ОВ L 310, 25.11.2005 г.
4 Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за координиране на гаранциите, които държавите членки изискват от дружествата по смисъла на чл. 54, втора алинея от Договора, за защита на интересите на членовете и на трети лица с цел тези гаранции да станат равностойни – ОВ L 258, 01.10.2009 г.
5Вж. § 1-4 от Преамбюла на Директива 2012/17/ЕС.
6Поради необходимостта от осигуряване на технически условия за свързването на търговския регистър със системата за взаимно свързване на регистрите, промените, въведени в тази връзка, ще влязат в сила на 01.01.2017 г.
7 Най-общо оперативната съвместимост означава способност на различни по своя характер организации да си взаимодействат за постигане на общи цели. Взаимодействието включва споделяне на информация между организациите, чрез поддържаните от тях бизнес процеси, изразяващо се в обмен на данни между съответните им системи за информационни и комуникационни технологии.
8Тези изменения влизат в сила от датата на обнародване на закона, а именно 24.03.2015 г.
9 В тази връзка Решение № 1935 от 05.12.2013 г. на СГС по т. д. № 4564/2012 г.
