Промени в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски

Коментар

С Постановление № 45 на Министерския съвет от 05.03.2015 г. е изменена и допълнена Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, а с Постановление № 44 от същата дата е изменена и допълнена Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Постановленията са обнародвани в ДВ, бр. 18 от 10.03.2015 г.
Измененията и допълненията в двете наредби отразяват новите моменти в Кодекса за социално осигуряване, които са в сила от началото на годината.
В следващите редове ще разгледаме основните промени, извършени в двете наредби.

1. Промените в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица
Допълнена е разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГЛЧМЛ). Допълнението е свързано с изменението на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и се отнася за определянето на окончателния размер на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица. С допълнението на чл. 6, ал. 8 КСО се създава задължение за самоосигуряващите се лица, които през годината са се осигурявали за рисковете болест и майчинство, да извършват годишно изравняване на осигурителния си доход не само за фонд „Пенсии“, но и за фонд „Общо заболяване и майчинство“. Промяната е в сила от 01.01.2016 г. и се отнася за осигурителния доход на самоосигуряващите се лица за 2015 г.
На основание новата редакция на чл. 4, ал. 2 от наредбата, окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на декларацията върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“, фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд, и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска, се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран или определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или при определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година. Коригиращата справка се подава в срока за подаване на данъчната декларация за предходната година.
В тази връзка самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, следва да имат предвид, че получените от тях парични обезщетения ще се преизчисляват въз основа на окончателните им осигурителни доходи. Нормативното основание за това е новата разпоредба на чл. 54м КСО. Съгласно ал. 2 на чл. 54м КСО паричните обезщетения и помощи, изплатени на самоосигуряващите се лица за предходната календарна година, се преизчисляват служебно до 30 юни на текущата година въз основа на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 8. Когато паричните обезщетения и помощите са изплатени в размер, по-малък от дължимия, разликата се изплаща в срока по изречение първо. Изплатените в по-висок от дължимия размер обезщетения се възстановяват от самоосигуряващите се лица.

За илюстрация на промяната, отнасяща се до размера на паричните обезщетения на самоосигуряващите се лица, ще разгледаме следните примери:

ПРИМЕР № 1:
Самоосигуряващо се лице, осигурено за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, и за общо заболяване и майчинство, съобразно облагаемия му доход за 2013 г. от упражняване на трудова дейност има определен минимален осигурителен доход за 2015 г. – 420 лв. Лицето по свое желание авансово през годината се осигурява върху 450 лв. месечно и е получило парично обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване. Внесените авансови осигурителни вноски за 2015 г. са върху авансов осигурителен доход 5400 лв.
През 2016 г. лицето декларира за 2015 г. облагаем доход от упражняваната през цялата година трудова дейност 6000 лв., следователно месечният окончателен осигурителен доход на лицето е по 500 лв. месечно.
В случая лицето следва да довнесе осигурителни вноски върху сумата от 600 лв. (6000 лв. – 5400 лв.) за фонд „Пенсии“ и за Фонд „Общо заболяване и майчинство“.
Полученото парично обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване ще бъде преизчислено, като вместо месечния доход, върху който авансово са внесени вноските, ще се вземе предвид месечният окончателен осигурителен доход – 500 лв.

ПРИМЕР № 2:
Самоосигуряващо се лице, осигурено за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство, има определен минимален осигурителен доход за 2015 г. – 420 лв. Лицето по свое желание авансово през годината се осигурява върху 450 лв. месечно и е получило парично обезщетение за временна неработоспособност. Внесените авансови осигурителни вноски за 2015 г. са върху авансов осигурителен доход 5400 лв.
През 2016 г. лицето декларира облагаем доход от упражняваната през годината трудова дейност 4800 лв. Месечният окончателен осигурителен доход на лицето – 400 лв., е по-нисък от определения му минимален осигурителен доход от 420 лв. За окончателен месечен размер на осигурителния доход на лицето за 2015 г. се определя 420 лв. (за годината – 5040 лв.).
Паричното обезщетение на лицето ще бъде преизчислено, като вместо месечния доход, върху който авансово са внесени вноските – 450 лв., ще се вземе предвид окончателният размер на осигурителния доход от 420 лв. Разликата между размера на полученото и размера на дължимото парично обезщетение следва да се възстанови по сметката на съответното ТП на НОИ на основание новата редакция на чл. 114, ал. 2 КСО, въпреки че лицето е било добросъвестно при получаването на паричното обезщетение.
Изречение второ в чл. 3, ал. 1 НООСЛБГЛЧМЛ е отменено, във връзка с Решение № 8660 от 17.06.2013 г. на ВАС. След това решение осигурителният доход на самоосигуряващото се лице, което е избрало да се осигуряван за фонд „Общо заболяване и майчинство“, при изчисляването на паричното му обезщетение е този, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски по реда на чл. 6, ал. 7 КСО, независимо от датата, на която са внесени през календарната година.
Текстовете на чл. 4, ал. 2, 5 и 6 от наредбата са съобразени с отмяната на чл. 4, ал. 2 КСО. Преди промяната на това основание от КСО се осигуряваха всички работници и служители, наети на работа за не повече от 5 дни или 40 часа през календарния месец. Осигуряването на тези лица се извършваше само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, и за трудова злополука и професионална болест.
Промяната на съответните текстове от НООСЛБГЛЧМЛ означава, че осигурителният доход на самоосигуряващите се лица и на лицата, работещи без трудово правоотношение, които упражняват и друга дейност и са осигурени на основание чл. 4, ал. 1 КСО, се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Когато тези лица работят по трудови правоотношения, осигурителният им доход включва възнагражденията по тези правоотношения, независимо каква е продължителността на отработеното време. Във всички случаи по трудовото правоотношение лицата подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, за общо заболяване и майчинство, за трудова злополука и професионална болест и за безработица.
От 01.07.2015 г. чл. 7 НООСЛБГЛЧМЛ се отменя. На основание на отменената разпоредба на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО и на работниците или служителите, наети по трудов договор от осигурители, които не са еднолични търговци или юридически лица, се издаваха осигурителни книжки. Лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от кодекса са самоосигуряващите се лица, които дължат осигурителните си вноски за своя сметка. След отмяната на тази норма издаването на осигурителни книжки на така посочената група лица се отменя за тези от тях, на които осигуряването възниква след 30.06.2015 г. Техният осигурителен стаж и осигурителен доход ще се зачита въз основа на данните, съществуващи в информационната система и регистрите на НОИ.

На самоосигуряващите се лица, които са започнали упражняване на трудова дейност и осигуряване преди 1 юли 2015 г., осигурителните книжки се заверяват за периода до края на 2015 г.

Важно е да се знае, че осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица задължително се заверяват за периода до края на 2006 г. След тази дата самоосигуряващите се могат да се възползват от разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и да поискат осигурителният им стаж и доход при пенсиониране да се зачетат по данни от информационната система на НОИ.
За работниците или служителите, наети по трудов договор от осигурители, които не са еднолични търговци или юридически лица, които са започнали упражняване на трудова дейност и осигуряване преди 01.07.2015 г., се заверяват осигурителни книжки за периода до края на 2015 г.
Издаването на осигурителни книжки за двете посочени групи лица, чието осигуряване е започнало преди 01.07.2015 г., може да се извърши и след тази дата.
Териториалните поделения на НОИ продължават издаването на осигурителни книжки на лицата по чл. 16, 17, 17а и чл. 17б, ал. 1 НООСЛБГРЧМЛ, на основание чл. 19 от наредбата. Това са лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, лицата, работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи, съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат и съпрузите на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 КСО, които продължават да удостоверяват осигурителния си стаж и доход с осигурителни книжки.

2. Промените в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски
Аналогични промени, отразяващи тези в Кодекса за социално осигуряване, са направени и в съответните разпоредби на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
От 01.01.2015 г. в обхвата на лицата, за които осигурителни вноски се дължат на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, са включени и лицата, на които е възложено управлението и/или контрола на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения, или на други юридически лица, създадени със закон.
Съгласно чл. 61 от Търговския закон държавното и общинското предприятие може да бъде еднолично дружество с ограничена отговорност или еднолично акционерно дружество. Държавните и общинските предприятия могат да образуват и други търговски дружества или обединения на търговски дружества.
Такива държавни предприятия са например образуваните по реда на Закона за горите за управление на горските територии – предприятия държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица. Министърът на земеделието и храните след провеждане на конкурс сключва за срок 5 години договори за управление с директорите на държавните предприятия. Директорът на държавното предприятие, създадено по посочения закон, се осигурява на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, за трудова злополука и професионална болест и за безработица.
Новата редакция на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО е възпроизведена и в чл. 1, ал. 5 НЕВДПОВ.
Във връзка с новата разпоредба на ал. 15 в чл. 6 КСО, от 01.01.2015 г. се създава нова ал. 9 на чл. 1 НЕВДПО, която гласи следното:

„При сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец, когато отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето са повече от договореното работно време, месечният размер на осигурителния доход може да бъде по-голям от установения максимален месечен размер на осигурителния доход със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, като общият осигурителен доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, се ограничава до сбора на максималния месечен размер на осигурителния доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Ограничаването се извършва като сбор от осигурителния доход за първия и всеки следващ месец до достигане на сбора от максималния месечен размер на осигурителния доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.“

Пример:
Лице работи при сумирано изчисляване на работното време за период от три месеца. Трудовото му възнаграждение е различно през различните месеци от периода, поради това, че лицето отработва различен брой дни през всеки месец от периода. За по лесно изчисление приемаме, че всеки месец от периода съдържа по 20 работни дни по календар.

В примера осигурителният доход за втория месец от периода не се ограничава до максималния месечен осигурителен доход от 2600 лв., тъй като в този случай се следи максимален осигурителен доход за тримесечния период, който е 7800 лв., и общият доход за този период, върху който се дължат осигурителните вноски, не трябва да е по-голям от тази сума. В примера това условие е спазено.
В чл. 3, ал. 5 НЕВДПОВ е отразена направената промяна в чл. 6, ал. 8 КСО по отношение определянето на окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, която вече беше коментирана.
Прецизирана е разпоредбата на чл. 4 НЕВДПОВ, съгласно която, когато лицето упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и 6 КСО, то декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 10 от кодекса. Тази разпоредба означава, че когато лицата работят на повече от едно място, независимо от правоотношението, по което работят и са осигурени на повече от едно основание по КСО, те задължително уведомяват за това всеки следващ осигурител. Целта на това уведомяване е да не се допусне внасяне на осигурителни вноски върху доход, който е по-висок от максималния месечен осигурителен доход, определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Редуването на доходите при всички случаи обаче трябва да се извършва в поредността, регламентирана в чл. 6, ал. 10 КСО, който гласи:

„За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.“

Вержиния ЗАРКОВА, началник отдел в НОИ