Търсене
Close this search box.

За правото на възражение на служителя срещу определената му оценка при атестирането

Разяснение

Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация е в сила от 01.07.2012 г. и практиката по прилагането й вече надхвърля две години. Като имаме предвид, че тя е запазила в голяма степен процедурите по атестиране на държавните служители, уредени от действалата до момента на появата й Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (отменена с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн. ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г.) едва ли тази практика е придобила някакви нови измерения, в сравнение с натрупаната в условията на отменената наредба за атестирането.
Основополагащата промяна в чл. 76 от Закона за държавния служител (ЗДСл) – „Оценяване на изпълнението на длъжността“, включва в себе си смяна на терминологията и значително по-подробна, по-широка регламентация на оценяването, отколкото това бе до момента в отменения чл. 76 ЗДСл, уреждащ атестацията, но като цяло принципите, процедурите, инструментариумът за оценка са същите като при атестирането.
В следващите редове ще разгледаме правото на възражение на оценявания. То е уредено в глава трета – „Възражение“ – чл. 23 и 24 от наредбата.

В какво се състои възражението?
Служителите, които не са съгласни с дадената им от оценяващия ръководител годишна оценка на изпълнението на длъжността, могат да подадат писмено възражение, в което да посочат мотивите за несъгласието с оценката. Става дума за едно право, уредено в наредбата, което ще бъде реализирано с оглед преценката на оценявания служител – дали да подаде, или да се въздържи да подава възражение.
Видно от чл. 23, ал. 1 от наредбата, възражението е писмен акт от страна на оценявания. Той следва да се облече в задължителен формуляр, чийто образец е утвърден, като Приложение № 4 към наредбата.
Този формуляр и изискуемото от наредбата негово съдържание по своята правна същност са възражение от оценявания, което се отправя до контролиращия ръководител. В него служителят заявява несъгласието си с оценката и сочи мотивите, аргументите за това.
Възражението се подава в 7-дневен срок от датата, на която оценяваният е подписал формуляра за оценка на изпълнението на длъжността. Тоест, необходимо условие за възражението е да е извървяна цялата процедура по оценяването, което е приключило с окончателен акт – формуляра за оценка. Именно тази оценка се оспорва, или по-точно казано, срещу нея служителят възразява.
Наредбата дава възможност на оценявания да изпрати копие от възражението и до синдикалната организация на работниците и служителите в административната структура, в която той членува.

Какъв е ефектът от подаденото възражение?
Възражението задължава контролиращия ръководител да се произнесе по него.
Произнасянето от контролиращия ръководител следва да се направи в 7-дневен срок от получаването на възражението. Следва да отбележим, че към този момент той вече е получил от оценяващия ръководител и формуляра за оценка.
Трябва да се има предвид, че съгласно чл. 20 от наредбата оценяващият ръководител предава формуляра, в който е отразил оценката си на контролиращия ръководител след изтичане на 7-дневния срок за възражение. Това той прави, след като е съставил съответния формуляр, подписал го и е запознал оценявания със съдържанието му.
Оценяваният също е длъжен да подпише формуляра.
Тоест, ако има възражение от оценявания, то ще постъпи при контролиращия ръководител тогава, когато той вече е получил от оценяващия ръководител формуляра за оценка.
Когато е постъпило възражение в срока за отговор, контролиращият ръководител преглежда формуляра за оценка, като има право да изиска от оценяващия ръководител допълнителна информация и аргументация за оценката, да поиска допълнително мнение на други служители за работата на оценявания, както и да направи коментар, който да запише в съответния раздел на формуляра за оценка (вж. чл. 21, ал. 1 от наредбата).
В крайна сметка обаче, няма никаква особена правна уредба по това, въз основа на какви факти, съображения или други обстоятелства, извън посочените в чл. 21 от наредбата, контролиращият ръководител прави своите преценки. Той е „господар“ на положението и ще се произнесе така, както прецени за добре. Още повече, че решението му е окончателно, т.е. не подлежи на оспорване, включително и по съдебен ред. След произнасянето оценката влиза в сила.

Наредбата предоставя на контролиращия ръководител две възможности за решение:
1. да потвърди годишната оценка на служителя такава, как­вато е определил оценяващият ръководител; или
2. да я промени с една оценка нагоре.

Ако копие от възражението е изпратено и до синдикалната организация на работниците и служителите в административната структура, тази организация може да даде становище в 3-дневен срок. Става дума за становище до контролиращия ръководител. Дали той ще го възприеме, или не, зависи изцяло от неговата преценка.
В 3-дневен срок от подписването на формуляра от страна на контролиращия ръководител, той го представя в звеното, изпълняващо функции по управление на човешките ресурси. В 7-дневен срок от получаването му звеното по управление на човешките ресурси уведомява срещу подпис оценяващия ръководител и оценявания за решението по възражението.

Чавдар ХРИСТОВ, юрист

Месечни списания

месечно списание Труд и право - 2024 г.
списание Счетоводство данъци и право
месечно списание Собственост и право
месечно списание Търговско и облигационно право

Компютърни продукти

Компютърен продукт ЕПИ Труд и социално осигуряване
компютърен продукт ЕПИ Счетоводство и данъци
Компютърен продукт ЕПИ Собственост
Компютърен продукт ЕПИ Търговско и облигационно право

Избрани публикации

0
    Кошница
    Изпразнете кошницатаОбратно към магазина