Отказът от погасителна давност – приложно поле и правни последици

Член 113 ЗЗД:
„Недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла“.
Именно с разпоредбата на чл. 113 ЗЗД се обосновава императивният характер на правилата, уреждащи правния режим на погасителната давност. С аргумент от противното се приема и възможността за отказ от давност, след като тя е изтекла. Настоящият коментар на чл. 113 ЗЗД се съсредоточава върху въпроса за приложното поле и правните последици от извършването на отказ от изтекла давност в контекста на неговото разграничаване от признаването на вземането по смисъла на чл. 116, б. „б“ ЗЗД.

• Отказът от погасителна давност, подобно на признаването на вземането, е едностранно адресирано изявление, което следва да стигне до знанието на кредитора.¹ За разлика от признанието на дълга, което може да бъде направено както изрично, така и конклудентно², отказът от погасителна давност може да бъде извършен само изрично³. В Решение № 2204 от 10.10.1959 г. по гражд. д. № 6718/1959 г., II г. о., ВС е приел, че отказът от изтекла придобивна давност може да е изразен изрично, макар и да не е формулиран юридически прецизно.⁴ Според съда съгласието на длъжника да се правят удръжки за изпълнение на погасено по давност вземане (съгласие, дадено в рамките на образувано срещу него производство по принудително изпълнение) представлява отказ от изтекла придобивна давност:

„Макар че длъжникът дословно не е казал, че се отказва от изтеклата в негова полза погасителна давност, отказът му от тази давност е категоричен и изразен достатъчно ясно. Не става въпрос за мълчалив отказ, защото в случая той е изразен писмено, като само изразната форма не е на прецизен юридически език. Неправилно при това положение народният съд е приел, че нямало отказ от изтеклата давност и че се касаело за едно обикновено признание на дълга, което било недействително с оглед на това, че било направено след изтичането на давностния срок. За признаването на дълга не е необходимо да се дава съгласие за удръжки. А щом в случая е дадено съгласие за такива, то очевидно е, че е направено волеизявление, с което длъжникът се съгласява да действа и принудително против него за събиране на вземането. Затова и надписът не се прави на друго място, а върху самия изпълнителен лист, чието назначение да се подири съдействието на овластените от държавата органи за принудително изпълнение. Съгласно чл. 113 ЗЗД такъв един отказ е действителен. Той е донесен вече до съответния орган и последният вече е извършил опис на имуществото на длъжника. След така предприетите по повод на същия отказ действия длъжникът не може да се отказва от него.“⁵

По гражд. д. № 6230/2013 г., IV г. о., ГК на ВКС са били поставени няколко важни въпроса, свързани със съотношението между двата института:

• признанието на дълга след изтичането на погасителната давност представлява ли само по себе си отказ от изтеклата вече давност;
• признанието, направено след изтичането на погасителната давност, прекъсва ли течението й;
• започва ли да тече нова погасителна давност след признание на дълг, извършено след изтичането на общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, при условие че с признанието не е поето ново задължение (новация).

За съжаление, с Определение № 384 от 20.03.2014 г. по гражд. д. № 6230/2013 г., IV г. о., ГК, ВКС не допуска касационно обжалване по така формулираните въпроси, тъй като решаващите изводи в атакуваното решение не са основани на преценка на така поставените материалноправни въпроси, а на процесуалноправен въпрос – „за задължението на въззивния съд да подложи на преценка доводите на жалбоподателя относно пороците на първоинстанционния съдебен акт“.

• Преди да разгледаме съотношението между отказа от изтекла погасителна давност (чл. 113 ЗЗД) и признанието на вземането (чл. 11⁶, б. „а“ ЗЗД), нека кажем няколко думи за различните възможности за извършване на отказ от изтекла погасителна давност. В зависимост от това, дали посоченият от закона за съответното вземане давностен срок е изтекъл само частично или изцяло, са възможни две хипотези на отказ от изтекла погасителна давност:
  – Отказ от изтекла погасителна давност, след като давностният срок е започнал да тече, но не е изтекъл (например отказ от изтекла погасителна давност на втората година след настъпване на изискуемостта на вземане, което се погасява с петгодишна погасителна давност). В този случай отказът от изтеклата част от погасителната давност ще води до удължаване на срока на давността с вече изтеклата продължителност, т.е. ефектът ще е като този при признание на вземането – от момента на извършване на отказа (достигането му до знанието на кредитора) ще започва да тече нова погасителна давност със същата продължителност. Предвид обстоятелството, че отказът от изтекла придобивна давност следва да индивидуализира6 вземането, за което се отнася, той във всички случаи ще съдържа в себе си признание на дълга и ще води до прекъсване на погасителната давност по чл. 113, б. „а“ ЗЗД. Ето защо, частичен⁷ отказ от изтекла погасителна давност, в разглежданата хипотеза, няма да бъде възможен, тъй като всеки отказ – независимо от неговия обхват (дали се отнася за целия или само за част от вече изтеклия срок от погасителната давност), ще представлява признание на дълга и ще води до прекъсване на погасителната давност. Отказ само от част от изтеклата давност съдържа признание на дълга, което прекъсва давността (а не я удължава, както при спиране на давността), като обезсилва и частта от изтеклата давност, от която длъжникът не се е отказал. Поради същите съображения – наличието на признание на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, отказът от започнала, но все още неизтекла изцяло погасителна давност не може да бъде направен под модалитет, т.е. да бъде извършен под условие или със срок. Във всички случаи той ще води до прекъсване на погасителната давност в момента на достигане на обективиращото го волеизявление до знанието на кредитора.
  – Отказ от изтекла погасителна давност, след като целият давностен срок е изтекъл (например отказ от изтекла погасителна давност на шестата година след настъпване на изискуемостта на вземане, което се погасява с петгодишна погасителна давност). В този случай, макар и да съдържа признание на вземането, отказът от изтекла погасителна давност няма да води до прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ ЗЗД, тъй като прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла⁸. Признаването на едно вече превърнало се в „естествено“ задължение не води до неговото „възкресяване“ като вземане, подлежащо на принудително изпълнение вземане. Ще е налице признание на вземането, което не прекъсва изтеклата изцяло погасителна давност.⁹ Подобно признаване на дълга, само по себе си, не съдържа и отказ от погасителна давност, какъвто би могъл да бъде извършен и след като погасителната давност е изтекла¹⁰. Причината за това е именно обстоятелството, че отказът от изтекла давност може да бъде единствено изрично едностранно изявление на длъжника, което не може да се предполага въз основа на неговото конклудентно поведение. Струва ми се, че и в тази хипотеза е възможен единствено¹¹ отказ от целия вече изтекъл давностен срок (като продължителност), тъй като допускането на възможността за извършването на частичен отказ от изтеклата погасителна давност би противоречало на императивния характер на правилата, уреждащи продължителността на погасителната давност.¹² Частичният отказ от давност би противоречал на забраната за сключването на съглашения за скъсяване и/или за удължаване на установените давностни срокове (чл. 113 ЗЗД), която на още по-силно основание би следвало¹³ да важи и по отношение на едностранните изявления на заинтересованите лица¹⁴. Поради същите съображения – забраната по чл. 113 ЗЗД за промяна на императивно установената от закона продължителност на давностните срокове, отказът от вече изтекла изцяло погасителна давност не може да бъде направен под модалитет, т.е. да бъде извършен под условие или със срок. Във всички случаи той ще води до започване на нов срок на погасителна давност с продължителност¹⁵, еднаква с тази на погасителната давност за съответното вземане.
• Вместо да извършва признаване на вземането (чл. 116, б. „а“ ЗЗД) или отказ от изцяло изтекла придобивна давност (чл. 113 ЗЗД), длъжникът разполага и с възможността да не упражни възражението си за изтекла погасителна давност или просто да изпълни доброволно. Такава възможност той има и след като вече е направил възражение срещу предявения от кредитора иск и има в своя полза съдебно решение, отхвърлящо претенцията на кредитора (платеното отново ще бъде платено на съществуващо правно основание). Това, което отказът от изтекла погасителна давност дава в повече, е отсрочка на кредитора в неговото усилие за принудително събиране на вземането, без да се налага извършването на каквито и да е било действия и разходи. Достатъчно е едностранното извънсъдебно волеизявление на длъжника, с което той се отказва от изтеклата в негова полза погасителна давност. В резултат на това вземането отново става годно за принудително изпълнение и кредиторът може да предяви иск за него в рамките на започналия да тече нов срок на погасителна давност, чиято продължителност е като продължителността на вече изтеклия срок. Така например, ако едно вземане за лихва (което се погасява с тригодишна давност – чл. 111, б. „в“, предл. 2 ЗЗД) е било установено по съдебен ред (което му дава допълнителна защита, тъй като след влизане в сила на съдебното решение погасителната давност за вземането става пет години – чл. 117, ал. 2 ЗЗД), а отказът от изтекла погасителна давност е извършен на шестата година след влизане в сила на съдебното решение, то новият срок на давността ще бъде отново пет, а не три години.
• Отказът от изтекла погасителна давност не представлява отказ от възникналото в полза на длъжника право да се позове на изтеклия в негова полза срок на погасителната давност. Ако такъв отказ от правото на длъжника да се позове на изтекла погасителна давност беше възможен, той щеше до доведе до съществуването на вземане, което не се погасява по давност: след като веднъж е било погасено по давност и след като за него е извършен отказ от правото на позоваване на изтеклата погасителна давност, то става вечно изпълнимо по принудителен ред. Длъжникът няма да може да се позовава на изтеклата погасителна давност, независимо колко време е изтекло от извършването на отказа от правото на позоваване. Допускането на подобна възможност би обезсмислило функциите на погасителната давност (стимулираща, санкционираща, гарантираща правната сигурност) и би обезсилило нейния императивен характер. Отказът от изтекла погасителна давност е допуснатата алтернатива на непризнатия от закона отказ от правото на позоваване на изтекла погасителна давност¹⁶. Длъжникът разполага или с възможността да изпълни/да бъде осъден да изпълни задължението си, като не се позове на изтеклата в негова полза погасителна давност (като не упражни правото си на позоваване на изтекла погасителна давност), или с възможността да се откаже от изтеклата погасителна давност, като по този начин стартира нов срок на погасителна давност за вземането си, в който кредиторът може да търси принудителното му изпълнение (вместо недопуснатата възможност да се откаже от правото си на позоваване на изтекла погасителна давност).
• Посочените изводи намират приложение и при придобивната давност. Както чл. 113, така и чл. 116 ЗЗД са посочени изрично в препращащата разпоредба на чл. 84 ЗС. Отказът от неизтекла придобивна давност е недействителен. Отказът от изтекла придобивна давност представлява едностранна правна сделка, която следва да бъде адресирана до предишния собственик на вещта. Той винаги ще съдържа индивидуализация на вещта и поради това признание на собствеността върху нея в полза на лицето, до което е адресиран. Когато отказът от изтекла придобивна давност е извършен преди изтичането на цялата продължителност на придобивната давност, той винаги ще води до заличаване изцяло на ефекта на осъществяваното давностно владение – владелецът ще трябва отново да установи владение за себе си, като демонстрира променения си анимус, от който момент ще започва да тече нова, дълга (освен ако няма друго основание за започване на новата давност, което да отговаря на изискванията на чл. 70, ал. 1 ЗС) придобивна давност. Подобен отказ няма да може да бъде нито частичен, нито условен, нито срочен – във всички тези случаи той ще съдържа признание на собствеността по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС, което ще прекъсва придобивната давност.

Когато отказът от изтекла придобивна давност е извършен след изтичането на цялата продължителност на придобивната давност, се поставя въпросът дали той не представлява отказ от вече придобито право на собственост върху вещта – правото, което е било владяно по време на придобивната давност. Отговорът на този въпрос зависи от значението, което ще бъде придадено на позоваването на придобивната давност във фактическия състав на придобиването на собствеността. След Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г.¹⁷, което приема, че фактическият състав на придобивната давност е двуелементен и не включва позоваването на нея от страна на владелеца, следва да се приеме, че след изтичането на целия срок на придобивната давност лицето, в чиято полза тя е изтекла, разполага с възможността или да не се позове на придобивната давност при евентуално искане (включително петиторен иск) за връщане на вещта, направено от нейния предишен собственик, или да извърши отказ от правото си на собственост по реда на чл. 100 ЗС, в който случай обаче собствеността няма да се „върне“ към предишния собственик, а вещта ще остане без собственик. Посочените последици от възприетото от ВКС „автоматично“ действие на придобивната давност могат да бъдат смекчени, ако се приеме, че институтът на отказ от изтекла придобивна давност заличава с обратна сила давностния характер на владението, с което не позволява настъпването на придобиването на собствеността от владелеца към момента на изтичане на срока на давността. Подобно обратно действие обаче не е уредено в закона и трудно би могло да преодолее вече настъпилия с изтичането на давностния срок автоматично, по силата на закона, ефект на придобиване на собствеността от владелеца. Правното действие на отказа от изтекла изцяло придобивна давност би могло да бъде обяснено в много по-голяма степен, ако се изхожда от тезата за триелементния състав на придобивната давност. Според последната собствеността не се придобива до извършването на позоваване от страна на владелеца на вече изтеклата в негова полза придобивна давност, и едва тогава завършва фактическият състав на придобиването на една вещ по давност. Това позволява извършването на отказ от изтекла придобивна давност след изтичането на срока на придобивната давност и преди момента на позоваване на така изтеклата придобивна давност, който отказ ще възпрепятства възможността за позоваване на придобивната давност, а оттам – и за придобиване на собствеността от владелеца. Той ще е напълно достатъчен да произведе този ефект, без да е необходимо извършването на отказ по чл. 100 ЗС от вече придобитото, автоматично, по давност, право на собственост.¹⁸

• С оглед на представените аргументи и разгледаните хипотези могат да бъдат направени следните изводи. Правната сигурност и императивният режим на законодателната уредба на погасителната давност изискват възможността за отказ от изтекла придобивна давност да се допуска само за целия изтекъл период и само безусловно (обратното би представлявало едностранно определяне на срока на погасителната давност и би противоречало на чл. 113 ЗЗД). Преди изтичането на целия срок на погасителната давност отказът от погасителна давност, независимо от това как е направен – като частичен, като условен, като срочен, с обратно действие и пр., ще представлява признание на съществуващия дълг, т.е. ще води до прекъсване на давността: ще започва да тече нова давност със същата продължителност. Отказът от изцяло изтекла погасителна давност ще води до започването на нов срок на погасителна давност, равен на вече изтеклия. Когато съдържа модалитети във връзка със своето правно действие (условие, срок, тежест), той ще бъде недействителен, както и в случаите, когато е извършен частично – само за част от изтеклия срок (аргумент от чл. 113 ЗЗД).

Стоян СТАВРУ, д-р по гражданско и семейно право
________
1 В същия смисъл вж. Павлова, М. Гражданско право – обща част. С., 2002, с. 672, както и Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II. С., 2001, с. 736. За тезата, че адресат на отказа може да бъде съдът, вж. Велинов, Л. Погасителна давност по българското частно право. С., 2007, с. 192. Авторът приема, че „узнаването, респ. получаването на отказа не е елемент от фактическия състав. Правното му действие настъпва от самия факт“, т.е. че отказът от изтекла погасителна давност не се нуждае от получаване. Струва ми се обаче, че за да произведе своето правно действие, отказът от изтекла погасителна давност следва да достигне до кредитора. Необходимо е именно получаване (възможност за узнаване), не и реално узнаване. Причината за това е естеството на волеизявлението, което се отнася до конкретно вземане, индивидуализиращо се включително със своя титуляр. Отказът от погасителна давност поражда действие именно за титуляря на вземането, чието уведомяване ще стабилизира окончателно ефекта на отказа.
2 Вж. Павлова, М. Гражданско право – обща част. С., 2002, с. 668.
3 В този смисъл вж. Василев, Л. Гражданско право. Обща част. С., 1993, с. 421. Възможността за мълчалив отказ от давност е била предвидена в Закона за давността (отм.) – ЗД (отм.). Такъв отказ е представлявало всяко действие, което е несъвместимо с желанието за ползване на давността. Вж. Бъров, Д. Учебник по гражданско право с увод в правото. Свищов, 1948, с. 280. Възможността за извършване на мълчалив отказ и при сега действащата правна уредба се приема от Рачев, Ал. Погасителна давност при правоотношения, в които участват социалистически организации. С., 1956, с. 143, както и Велинов, Л. Погасителна давност по българското частно право. С., 2007, с. 190: „налице е мълчалив отказ, когато задълженото лице (ответник) знае за настъпилата погасителна давност, но пред съда не се позовава на нея“. Неупражняването на правото на позоваване чрез възражение на изтеклата погасителна давност обаче не представлява отказ от изтекла придобивна давност – за разграничението вж. по-долу. То представлява специфично процесуално бездействие, поради което съдът не може да зачете изтеклата придобивна давност. Това бездействие, само по себе си, не води нито до прекъсване на давността (като признание на вземането), нито до възобновяване на давностния срок (като отказ от изцяло изтекла погасителна давност). Другите примери, дадени от Любен Велинов, представляват случаи на признаване на вземането: възражение за прихващане, настояване за разсрочване на вземането. В следващият абзац самият Л. Василев посочва, че „отказът трябва да се отграничава от неупражняването на субективното право на погасителна давност“.
4 В този смисъл следва да се разбира и Решение № 186 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2012 г., IV г. о., ГК, в което се приема, че отказът от изтекла погасителна давност може да бъде и „мълчалив, но от съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност било относно цялото парично задължение, било само за част от него“. Вж. също Решение № 647 от 06.07.2012 г. на ОС – Бургас по в. гр. д. № 860/2012 г., където е разгледан случай на отказ от изтекла давност чрез извършване на прихващане от страна на длъжника по погасеното по давност вземане.
5 За случай на позоваване на посоченото решение на ВС, за да се допусне касационно обжалване по въпроса, дали следва извършено след изтичане на давностния срок признание на вземането да се разглежда като отказ от изтекла погасителна давност, вж. Определение № 579 от 29.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 1095/2010 г., I т. о., ТК.
6 Вж. Решение № 186 от 19.06.2013 г. на ВКС по гражд. д. № 927/2012 г., IV г. о., ГК: „Паричното задължение може да бъде определено по най-различни начини, но не може да бъде индивидуализирано без посочване на размера му като стойност. Според чл. 113 ЗЗД валиден отказ от субективното право на погасителна давност може да се направи само след изтичането й. За разлика от неупражняването на субективното право на погасителна давност във висящ процес, което може да е със знание или без знание за правните последици (резултатът и в двата случая е един и същ), отказът преди или по време на висящия процес е винаги съзнавано волеизявление. Длъжникът, като знае същността на правото си, трябва и да иска настъпването на правните последици от непозоваването на погасителна давност. Ако отказът като волеизявление е недействителен, то от него не произтичат правни последици. Няма форма за действителност на едностранното волеизявление за отказ от субективното право на погасителна давност. Отказът може да бъде изричен и мълчалив, но от съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност било относно цялото парично задължение, било само за част от него. По тези причини не може да има валиден отказ от погасителна давност при неиндивидуализирани по размер чрез тяхната стойност парични задължения. Това е така, защото без такава определеност не може да има валидно изразена воля за самото съдържание на задължението, за което е изтекла погасителната давност“.
7 Под „частичен“ имам предвид отказ от част от изтеклата погасителна давност, а не отказ от давност за част от вземането.
8 Това се посочва като една от основните разлики между признанието на вземането (което може да бъде извършено само преди да е изтекъл срокът на погасителната давност) и отказа от изтекла придобивна давност (който има самостоятелно правно значение едва след изтичането на срока на погасителната давност). Вж. Велинов, Л. Погасителна давност по българското частно право. С., 2007, с. 191. За тезата, че отказ от погасителна давност е възможен „само след като давностният срок изтече, т.е. когато погасителната давност произведе своето действие“, вж. Бъров, Д. Учебник по гражданско право с увод в правото. Свищов, 1948, с. 280.
9 Вж. Решение № 65 от 03.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 600/2010 г., I т. о., ТК: „Едно вземане винаги може да бъде признато, включително и след изтичане на погасителната давност. След като длъжникът може да изпълни задължението си и след изтичане на давността (чл. 118 ЗЗД) и това да доведе до погасяване на кредиторовото вземане, от аргумент за по-силното основание следва, че длъжникът може да направи и отказ от изтеклата в негова полза погасителна давност. Признанието фактически представлява отказ от позоваване на вече изтекла давност. И тъй като такъв отказ под страх от недействителност не може да бъде направен преди давността да е изтекла (чл. 113 ЗЗД), то признанието може да бъде направено и след изтичане на давността. Признанието, направено след изтичане на погасителната давност обаче, не прекъсва теченето й. Прекъсването на давността, като законова последица от признаването на вземането, ще настъпи само доколкото са налице предпоставките за това – започнала, но още неизтекла погасителна давност (аргумент от чл. 116 ЗЗД). Погасителната давност по съществото си представлява последица от бездействието на кредитора да упражни правото си в определен период от време. След като този период вече е изтекъл, направеното признание не може да го възстанови. Следователно признанието може да бъде направено и след изтичане на погасителната давност, но не може да доведе до прекъсването й“.
10 В този смисъл вж. Решение № 603 от 07.04.1998 г. на ВКС по гр. д. № 2510/1997 г., V г. о.: „Един от способите за прекъсване изтеглянето на погасителната давност е признаването на вземането от длъжника. Но за прекъсване на погасителна давност може да се говори само преди изтичане на погасителната давност. Веднъж изтекла, погасителната давност не може да бъде прекъсната. Признанието на дълга след изтичането на погасителната давност, на каквото молителят се позовава, няма сила само по себе си на отказ от изтеклата вече давност. Така че в случая е погасен искът за принудително осъществяване на субективното право“. Непрецизност при разграничаването на признанието на вземането от отказа от изтекла погасителна давност разкрива Решение от 04.03.2013 г. на СРС по гражд. д. № 48760/2012 г.: „Признанието фактически представлява отказ от погасителна давност. И тъй като такъв отказ под страх от недействителност не може да бъде направен преди давността да е изтекла (чл. 113 ЗЗД), то признанието може да бъде направено само след изтичане на давността. Това признание обаче, направено след изтичане на погасителната давност, не прекъсва теченето й. За да породи последиците на отказ от изтекла погасителна давност обаче, признанието следва да представлява изрично волеизявление, което да е отправено до носителя на вземането, а не до съдебния изпълнител“. Както и Решение № 284 от 06.07.2012 г. на ОС – Плевен по в. гражд. д. № 177/2012 г.: „Стриктно погледнато, щом по аргумент от чл. 113 ЗЗД е валиден само отказът от вече изтекла давност, то няма пречка признанието да бъде направено след изтичане на давностния срок. Всъщност онова, което е сторил длъжникът, признавайки вземането, като е знаел или е могъл да узнае, че за него вече е възникнало правото да възрази за изтекла давност, но не се е позовал на нея, е пълен отказ от цялата вече изтекла давност. За длъжника е възникнало ново задължение с ново съдържание. С него длъжникът е направил едностранен отказ от изтекла давност и това му изявление е неоттегляемо. Така че след като вече е направил отказ от изтекла давност, длъжникът не би могъл да се позове на нея“. Вж. също Решение № 1238 от 14.12.2012 г. на ОС – Бургас по в. гражд. д. № 1476/2012 г., Решение от 14.06.2010 г. на РС – Силистра по гражд. д. № 2134/2009 г., Решение от 28.12.2010 г. на ОС – Силистра по в. гражд. д. № 178/2010 г.
11 В обратния смисъл вж. Павлова, М. Гражданско право – обща част. С., 2002, с. 672.
12 За посочването на интересен случай на заобикаляне на забраната по чл. 113 ЗЗД чрез уговаряне на преклузивни срокове, които дублират сроковете на погасителната давност, вж. Решение от 02.09.2004 г. по МАД № 34/2003 г.
13 Вж. също Решение № 610 от 09.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 391/2008 г., I т. о., ТК: „Вярно е, че чл. 113 ЗЗД обявява за недействително съглашението, с което се удължават давностните срокове, но по аргумент за по-силното основание това следва да важи и за едностранното им дерогиране по волята на ищеца“.
14 Страните биха могли да въздействат косвено върху давността чрез предоговаряне на изискуемостта на вземането. Вж. Стефанов, Г. Гражданско право. Обща част. Юридически лица. Сделки. Представителство. Погасителна давност. С., 1995, с. 224.
15 В този смисъл вж. Павлова, М. Гражданско право – обща част. С., 2002, с. 672. Вж. също Велинов, Л. Погасителна давност по българското частно право. С., 2007, с. 193. Авторът посочва, че ако отказът е направен в исковия процес, то при уважаване на иска ще тече нова петгодишна давност (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Това обаче не е ефект на самия отказ от погасителна давност, а на съдебното решение, с което се уважава искът за вземането. За ефекта на отказа от изтекла погасителна давност, който води до започване на нова давност, вж. също Павлова, М. Гражданско право – обща част. С., 2002, с. 672 (при сега действащия ЗЗД), както и Диков, Л. Курс по българско гражданско право. Том I. Обща част. Лекции, четени от ред. професор д-р Любен Диков през учебната 1935/36 година. С., с. 427 (при действието на отменения ЗД). Вж. също Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II. С., 2001, с. 736. В обратния смисъл, без пояснение – отказът не прекъсва течението на давността и от него не започва да тече нова погасителна давност, вж. Рачев, Ф. Гражданско право. С., 2003, с. 487.
16 За случай, при който неподдържането на възражението за изтекла погасителна давност пред въззивната инстанция се приема, че „по своята същност представлява отказ от давност“, вж. Решение № 444 от 29.12.2009 г. на ОС – Велико Търново по в. гр. д. № 1133/2009 г.
17 Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г.: „Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок“.
18 Ще се запази и специфичният начин на упражняване на правото на позоваване на изтеклата давност – чрез възражение срещу иска на кредитора/собственика (чл. 120 ЗЗД). Така например, след като се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка за придобит от него по давност имот, владелецът може впоследствие да не направи възражение по предявения срещу него иск за собственост и така да изгуби делото, като бъде осъден да върне имота на ищеца.