Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) след развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Същите последици настъпват и когато основателността на иска за развод е установена от низходящи или родители на починалия по време на процеса съпруг (чл. 52, ал. 2 СК). Разпоредбата е аналогична на чл. 104 СК (1984), която имаше следния текст: „След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят всички изгоди, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Същите последици настъпват и когато основателността на иска за развод е установена след смъртта на ищеца.“1. Нова е втората алинея на чл. 54, ал. 2 СК, която предвижда възможността разпорежданията между съпрузите да се запазят, ако завещателят изрично е посочил, че те ще имат действие и след развода2. Именно тази възможност, в контекста на предпоставките за прилагане на правилото на чл. 54, ал. 1, изр. 1, предл. 2 СК към извършените между съпрузите завещателни разпореждания3, ще бъде разгледана по-долу. По-конкретно въпросите, които бих искал да поставя, са свързани с това кога и в каква форма може да бъде извършено изричното посочване по чл. 54, ал. 2 СК и какво може да бъде неговото съдържание: може ли то да се отнася само до конкретен вид завещателни разпореждания, може ли да бъде направено за в бъдеще и без посочване на конкретни завещателни разпореждания, може ли да бъде направено под условие.
1. Отпадане на завещателните разпореждания
Основната предпоставка, за да настъпи посоченото в чл. 54, ал. 1, изр. 1, предл. 2 СК обезсилване на извършените между съпрузите завещателни разпореждания, е прекратяване на брака с развод – било то поради разстройство на брака (чл. 49 СК), или по взаимно съгласие (чл. 50 СК). По силата на препращащата разпоредба на чл. 48, ал. 3 СК, чл. 54, ал. 1 СК намира приложение и в случаите на унищожаване на брака: „Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата, се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода.“ За прилагането на чл. 54, ал. 1 СК е без значение кой от съпрузите носи вината за развода, съответно – дали някой от тях е недобросъвестен с оглед основанието, довело до унищожаване на брака. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 СК не се прилага при прекратяване на брака поради смъртта на някой от съпрузите, освен ако починалият съпруг приживе не е предявил иск за развод поради разстройство на брака въз основа на посоченото от него виновно поведение на преживелия съпруг (чл. 52, ал. 2 СК във връзка с чл. 54, ал. 1, изр. 2 СК) или иск за унищожаване на брака поради посочена от него недобросъвестност на преживелия съпруг (чл. 48, ал. 3, изр. 2 СК във връзка с чл. 54, ал. 1, изр. 2 и чл. 52, ал. 2 СК). В тези случаи призованите към наследяване низходящи или родители на починалия съпруг могат да продължат започнатото от последния производство, и в случай че съдът установи вина, съответно – недобросъвестност на преживелия съпруг, решението за развод/унищожаване на брака има и последиците по чл. 54, ал. 1 СК.
С прекратяването на брака с развод или с унищожаване – при липса на друга уговорка в брачния договор и при липса на изрично посочване по чл. 54, ал. 2 СК, съпрузите губят изгодите, произтичащи от извършени между тях завещателни разпореждания (чл. 54, ал. 1 СК). Става въпрос за специфичен случай на автоматично обезсилване на завещателни разпореждания4, които не могат да бъдат потвърдени от извършилите ги лица. Последните могат отново да извършат същите по съдържание завещателни разпореждания в полза на вече бившите си съпрузи. Ако обаче след извършването на завета съпрузите са сключили брачен договор, по силата на който завещаната вещ е била прехвърлена от съпруга – завещател в полза на съпруга – заветник, това разпоредително действие отменя извършеното завещание (чл. 41, ал. 1 от Закона за наследството – ЗН) и отклонява прилагането на чл. 54, ал. 1 СК. Последиците за подобно разпореждане, извършено в брачния договор в случай на развод или унищожаване на брака, следва да бъдат уредени в самия брачен договор.
Интерес представляват няколко въпроса относно обхвата на автоматичното обезсилване по чл. 54, ал. 1, изр. 1, предл. 2 СК, и по-точно: кои завещателни разпореждания обхваща и кои точно „изгоди“ се губят. Съгласно текста на чл. 54, ал. 1, изр. 1, предл. 2 СК разпоредбата се отнася да разпорежданията в случай на смърт, извършени преди развода. Формулировката на текста: „преди това“, включва както завещателните разпореждания – частни и универсални, извършени между съпрузите по време на брака (разпореждания след сключването на брака и преди развода5), така и такива, извършени между тях преди сключването на брака (разпореждания както преди развода, така и преди брака)6. В приложното поле на разпоредбата попадат както завещанията, извършени от единия съпруг в полза на другия, така и завещания, извършени от единия съпруг в полза на другия съпруг и трето лице. В последния случай завещанието следва да се счита за обезсилено по чл. 54, ал. 1 СК (автоматично с прекратяването на брака) само в частта му, която ползва другия съпруг. В останалата му част – за третото лице, дори и когато то е близък или роднина на съпруга – заветник, съпругът – завещател би могъл, по своя преценка, да използва способите за отмяна, предвидени в чл. 38-41 ЗН.
С развода, съответно – с унищожаването на брака, ще се прекратяват и разпорежданията по чл. 38, ал. 3, изр. 2 СК, включени в съдържанието на брачния договор. Съгласно чл. 38, ал. 3 СК брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на смърт. Ограничението, продължава алинеята, не се отнася за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност.7 Уговореното между съпрузите в сключения между тях брачен договор определено съотношение в притежаваните от тях идеални части при прекратяване на уговорената съпружеска имуществена общност, ще се прилага и в случай на развод или при унищожаване на брака, когато в брачния договор е направено изрично посочване в този смисъл (то ще представлява посочване по смисъла на чл. 54, ал. 2 СК). Постигнатото от съпрузите в сключения между тях брачен договор съгласие за запазване на уговорка по чл. 38, ал. 3, изр. 2 СК ще има предимство пред разпоредбата на чл. 54, ал. 1 СК и по силата на чл. 58 СК. Страните могат изрично да ограничат запазването на уговорката по чл. 38, ал. 3, изр. 2 СК единствено в случай на прекратяване на брака поради смъртта на единия от тях, само при прекратяването му поради развод или пък само в случай че бракът бъде прекратен след изтичането на определен срок от неговото сключване.
Съгласно текста на чл. 54, ал. 1, изр. 1, предл. 2 СК съпрузите губят „изгодите, произтичащи от разпореждания в случай на смърт“. Безспорно под „изгоди“ се има предвид възможността за получаване на права, които са били завещани в полза на съответния съпруг – правото да се приемат извършени в полза на бивш съпруг завещателни разпореждания. Наред с отпадането на правото да се приемат изгодите, отпадат и тежестите, които са предвидени за съпруга в съответните завещателни разпореждания. Уговорената от завещателя тежест е свързана с извършеното от него основно завещателно разпореждане (модалитет на това разпореждане) и без него тя няма свое правно основание. Именно обстоятелството, че заветникът се ползва от завещанието, е основанието да се иска от него изпълнение на посочената в завещанието тежест. След като не може да се ползва от изгодите на завещателното разпореждане, от съпруга не може да се търси и изпълнение на тежестта: заинтересованите от изпълнението на тежестта няма да могат да искат от него изпълнение на наложените със завещанието тежести (чл. 18 ЗН).
Изгода, произтичаща от разпореждане в случай на смърт, по смисъла на чл. 54, ал. 1, изр. 1, предл. 2 СК ще представлява и тежест, която облагодетелства другия съпруг и се съдържа в завещание, извършено в полза на трето лице. Така например в тежест на заветник – трето лице може да бъде поставена тежест, свързана с осъществяването на определено плащане, с даване на издръжка или с извършване на определено действие, което води до увеличаване на имуществото на бившия съпруг на завещателя. Мотивите за подобна уговорка в полза на другия съпруг са аналогични на тези при извършването на завещание в полза на другия съпруг (налице е хипотеза на т. нар. „косвено завещание“). Поради това логично е и в този случай да намери приложение чл. 54, ал. 1, изр. 1, предл. 2 СК8. Отпадането на тежестта като задължение за третото лице, в чиято полза е направено завещанието, няма да води до недействителност на последното. До такава ще води единствено невъзможността на тежестта – чл. 42, б. „в“, изр. 2, предл. 2 ЗН. Ако съпругът – завещател прецени, че не желае завещателното разпореждане в полза на третото лице да породи правно действие, след като е отпаднала посочената в него тежест, той може да го отмени или да направи ново завещание в полза на същото трето лице, като посочи друго лице, което да се ползва от съответната тежест.
Не представлява изгода, произтичаща от разпореждане в случай на смърт, оставянето на саморъчно завещание в полза на трето лице за пазене и съхранение от другия съпруг. Ако така предаденото завещание не бъде поискано приживе, съпругът, който го е приел за съхраняване, има задължението по чл. 27, ал. 1 ЗН. Веднага, след като узнае за смъртта на завещателя (бившия си съпруг), той трябва да поиска обявяването на завещанието от нотариуса, а всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса (чл. 27, ал. 2 ЗН). Основанието за неприлагането на чл. 54, ал. 1, изр. 1, предл. 2 СК в така разглеждания случай е обстоятелството, че става въпрос за поето и възникнало приживе задължение (а не за получена изгода) от единия съпруг за съхраняване на саморъчно завещание, направено и предадено му от другия съпруг в полза на трето лице.
2. Запазване на завещателните разпореждания
Съгласно чл. 54, ал. 2 СК правилото за отпадане на завещателните разпореждания не се прилага, ако завещателят изрично е посочил, че завещателните разпореждания ще имат действие и след развода (съответно – след унищожаването на брака, чл. 48, ал. 3 СК). Посочването в завещателното разпореждане на мотив за извършването му, различен от съществуващия между страните брак – дори и когато този мотив е посочен като единствен, не е достатъчно за запазване на това разпореждане след развода/унищожаването на брака, ако липсва изрично посочване по смисъла на чл. 54, ал. 2 СК9. С изрично посочване по чл. 54, ал. 2 СК може да се запази и действието на ползваща другия съпруг тежест, уговорена в съдържанието на завещание, извършено в полза на трето лице (чл. 18 ЗН).
- Първият въпрос, който поражда разпоредбата, е къде може да бъде извършено такова изрично посочване, каквото има предвид разпоредбата на чл. 54, ал. 2 СК? Разбира се, това може да бъде извършено в самото завещателно разпореждане, под формата на изрична клауза, която предвижда запазването на неговото действие и след прекратяването на брака между завещателя и заветника (при частно завещателно разпореждане), съответно – посоченото като наследник по завещание лице (при универсално завещателно разпореждане). Струва ми се, че изрично посочване по чл. 54, ал. 2 СК може да бъде направено и при вече извършено завещателно разпореждане, като в този случай посочването следва да бъде направено във формата, която законът изисква за извършване на завещание (чл. 23 ЗН). Причината за това, освен чисто прагматична – във връзка с доказването, е че с посочването по чл. 54, ал. 2 СК се запазва действието на завещателно разпореждане, за което законът предвижда форма за действителност. Изискването за същата форма за действителност следва да се прилага и по отношение на изявлението, с което се запазва действието на завещателното разпореждане, въпреки разпоредбата на чл. 54, ал. 1 СК.
Макар и в разпоредбата на чл. 54 СК да липсва препращане към брачния договор, каквото е направено в чл. 55 СК относно отмяната на дарения, извършени между съпрузите във връзка или по време на брака, възможността10 уговорката по чл. 54, ал. 2 СК да бъде направена в брачния договор следва от правилото на чл. 58 СК, посочващо разпоредбата на чл. 54, ал. 2 СК като диспозитивна. Съгласно чл. 58 СК разпоредбите на чл. 54-57 СК се прилагат, доколкото в брачния договор не е уредено друго. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 СК може да бъде изцяло изключена при наличието на подобна воля, изразена в брачния договор, сключен между съпрузите. В брачния си договор съпрузите могат да посочат както конкретните завещателни разпореждания, които ще запазят своето действие и след евентуален развод между тях, съответно след евентуалното унищожаване на брака между тях, (разбира се, подобна уговорка в брачния договор не отнема правото за отмяна на тези завещателни разпореждания по реда на чл. 38-41 ЗН), така и изобщо да изключат приложението на чл. 54 СК (в който случай разводът и унищожаването на брака няма да окажат въздействие върху извършените преди това завещателни разпореждания между съпрузите). Съпрузите могат да уговорят и други условия, спазването на които може да доведе до запазването на извършените между тях завещателни разпореждания, като например да уговорят, че завещателните разпореждания се запазват, ако прекратеният между тях брак е продължил повече от 10 години.
- Вторият въпрос, който бих искал накратко да разгледам, е какъв би могъл да бъде обхватът на изричното посочване по чл. 54, ал. 2 СК, когато то е извършено като едностранно изявление на съпруга (в завещателно разпореждане). За да има действие, едностранно направеното изрично посочване по чл. 54, ал. 2 СК трябва да бъде извършено с оглед на конкретно съществуващо завещателно разпореждане, а не бланкетно – т. е. за всички бъдещи завещателни разпореждания, които лицето би могло да извърши в полза на своя съпруг. Изключването на чл. 54, ал. 1 СК за в бъдеще и независимо от конкретно завещателно разпореждане би могло да стане с включването на подобна уговорка в брачния договор между съпрузите. В случаите когато съпрузите са определили специални правила за запазване и/или за отпадането на извършените между тях завещателни разпореждания в брачния договор, единственото ограничение са императивните правила, касаещи завещателната свобода (чл. 58 СК). Извън тази възможност обаче, изричното посочване по чл. 54, ал. 1 СК трябва да се отнася до конкретно извършено действително и неотменено завещателно разпореждане. Те може да са конкретно индивидуализирани (например с датата на извършването си) или да бъдат определяеми – така например съпругът може да посочи, че ще се запазят само завещателните разпореждания, които са извършени от него в полза на другия съпруг преди сключването на брака между тях. Или да посочи, че извършените от него завещателни разпореждания ще се запазят само в случай на унищожаване на брака, но не и при развод поради разстройство на брака.
Възможно е между две лица да бъдат сключени няколко последователни (повторни) брака. В тези случаи възникват няколко въпроса, ако се приеме тезата, че разводът и унищожаването на брака водят до отпадане на изгодите по всички завещателни разпореждания, извършени между бившите съпрузи, независимо от това, дали са направени преди или по време на прекратения с развода, съответно – на унищожения брак. Ако между едни и същи лица се сключи повторен брак, но и той бъде прекратен с развод или поради унищожаване, то при липса на повторно изрично посочване за запазване на съответното завещателно разпореждане, извършено преди прекратяването на първия брак, това завещателно разпореждане ще загуби своето правно действие след прекратяването на последния брак по силата на чл. 54, ал. 1 СК. Сключването и последващото прекратяване на повторен брак между същите лица, след като вече веднъж е била приложена разпоредбата на чл. 54, ал. 2 СК – с оглед запазването на завещателните разпореждания след прекратяване на предходен брак между тези лица, следва да води до отпадане и на запазените след първия брак завещателни разпореждания – ако липсва изрично посочване за тяхното запазване, направено през време на втория (повторния) брак. Посочване по чл. 54, ал. 2 СК може да бъде направено само за завещателни разпореждания, които са извършени след прекратяването на първия брак, или за завещателни разпореждания, чието действие е запазено след прекратяването на първия брак, по силата на предходно посочване по чл. 54, ал. 2 СК. Следва да се има предвид и обстоятелството, че изрично посочване по чл. 54, ал. 2 СК не може да бъде направено, ако бракът вече е бил прекратен с развод или с унищожаване и не е сключен нов (повторен) брак между същите лица.
Изричното посочване по чл. 54, ал. 2 СК може да се отнася и до упражнената от съпруга – завещател възможност по чл. 32 ЗН. Съгласно чл. 32 ЗН завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче. Мислима е хипотеза, при която единият от съпрузите е направил няколко завещания, едно или няколко от които са в полза на другия съпруг, като с оглед евентуални съмнения за предявяване на претенции за запазена част от негови необходими наследници, е посочил определена поредност, в която да се намаляват така извършените от него завещателни разпореждания. Изборът по чл. 32 ЗН може да е направен в полза на другия съпруг, чието завещателно разпореждане да е посочено като последното, от което да се извършва намаляване или отмяна с оглед допълване на запазена част на необходим наследник на съпруга-завещател. За запазването на това разпореждане на съпруга-завещател (избор за поредност по чл. 32 ЗН) не е необходимо допълнително посочване, освен това, направено по чл. 54, ал. 2 СК относно основното завещателно разпореждане, с оглед на което е упражнена възможността по чл. 32 ЗН. Причината за това е, че поредността по чл. 32 ЗН е част от самото завещателно разпореждане – особена негова привилегия спрямо останалите завещателни разпореждания, които могат да бъдат отменени с иск по чл. 31 ЗН, и поради това следва неговата съдба. Възможно е обаче съпругът-завещател да направи изрично посочване по чл. 54, ал. 2 СК за конкретното завещателно разпореждане, но да отмени съществуващата за това завещателно разпореждане привилегия, произтичаща от избор, направен от съпруга – завещател по реда на чл. 32 ЗН.
Наличието на изрично посочване по чл. 54, ал. 2 СК при завет на конкретна вещ не представлява пречка, при прилагане на законов режим на общност по време на брака, след развода съпругът – заветник да предяви иск по чл. 30, ал. 1 СК. Съгласно чл. 30, ал. 1 СК при развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата. Няма пречка искът по чл. 30, ал. 1 СК да се предяви и когато посочените вещи са били предмет на завет в полза на другия (бивш след развода) съпруг и действието на този завет е било запазено с изрично посочване по смисъла на чл. 54, ал. 2 СК.
Същото се отнася и до исковете по чл. 29 СК: за определяне на по-голям дял от общото имущество в полза на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения (чл. 29, ал. 1 СК), за получаване извън дела на движимите вещи, предназначени за отглеждането и възпитанието на децата, в полза на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца (чл. 29, ал. 2 СК), за по-голям дял от общото имущество в полза на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг (чл. 29, ал. 3 СК). Тези искове могат да бъде предявени и по отношение на вещи, които са били завещани в полза на съпруга-ищец и за които има позоваване по чл. 54, ал. 2 СК.
- Макар и правилото на чл. 54 СК да е съществувало в една или друга формулировка много преди СК от 2009 г., то поставя редица практически въпроси. То се основава на предположението, че с отпадането на брака поради развод или в резултат на унищожаването му, отпада и основният мотив, поради който е било направено завещателното разпореждане. Това предположение текстът на чл. 54 СК, използвайки израза „преди това“ (т.е. преди развода), разпростира не само върху завещателните разпореждания, направени през време на брака, но и върху тези, извършени преди сключването на брака. Макар и да се оправдава със създаването на известно улеснение за съпруга-завещател – освобождаването му от необходимостта да отмени направеното от него в полза на бившия съпруг завещателно разпореждане, в правилото на чл. 54 СК може да бъде открит и известен санкционен елемент. Струва ми се, че ако някога посоченото предположение, на което се основава правилото по чл. 54 СК, е било житейски оправдано, то днес – при зачитането на принципа на автономия на волята на правните субекти и при отчитането на сериозното обществено преосмисляне на институтите на брака и развода, автоматичното отнемане на правното действие на завещанието следва да отстъпи пред необходимостта от изрично изразяване на воля за това от страна на извършилото го лице.
Стоян СТАВРУ, д-р по гражданско и семейно право
_____
1 Всъщност текстът е съществувал още в чл. 27 СК (1968) и още тогава се е критикувал като анахронизъм. Вж. Георгиев, Хр. Ив. Палазов, П. Бешков и Ц. Дамянов. Семеен кодекс. Коментар. Текст, източници, тълкуване, съдебна практика и литература. С., 1975, с. 180.
2 Тази възможност се приемаше и преди СК от 2009 г. Вж. например Константинов, Д. Отношения между съпрузите. С. 1988, с. 131: „Разбира се, ако съпругът не желае завещанието му в полза на другия да отпадне след развода, той може изрично да изключи този ефект със съответна клауза в завещателния акт“.
3 За осуетяването на изгодите, произтичащи от застрахователни договори, свързани с живота на съпруга (чл. 232-234 КЗ), вж. Ненова, Л. Семейно право на Република България. Книга първа. Ред. на проф. Методи Марков. С., 2009, с. 571-573.
4 Вж. Ненова, Л. Семейно право на Република България. Книга първа. Ред. на проф. М. Марков. С., 2009, с. 570. За разглеждане на правилото като случай на отменяване на завещанието вж. Гоцев, В. Имуществени отношение между съпрузите по Семейния кодекс. С. 1988, с. 171. За разграничаването на чл. 54, ал. 1 СК от отмяната на завещателни разпореждания по чл. 38 и сл. ЗН вж. Матеева, Е. Семейно право на Република България. С., 2010, с. 264 .
5 Правната доктрина приема последователно, че става въпрос само за завещателните разпореждания, извършени по време на брака. Вж. Гоцев, В. Имуществени отношение между съпрузите по Семейния кодекс. С. 1988, с. 171 („това произтича от разума на разпоредбата, която цели да се отмени изгодата, създадена от съпруга през времетраенето на неговия брак“), Ненова, Л. Семейно право на Република България. Книга първа. Ред. на проф. Методи Марков. С., 2009, с. 570, както и Ненова, Л. Семейно право. Тълкувателен справочник. С., 1990, с. 271. В тази смисъл, но в контекста на застрахователните договори, вж. Марков, М. – В: Цанкова, Ц., М. Марков, А. Станева, В. Тодорова. Коментар на новия Семеен кодекс. С., 2009, с. 221. Прави впечатление обаче, че използваният в чл. 54, ал. 1, изр. 1, предл. 2 СК за завещателните разпореждания израз „преди това“ се различава от този използван в чл. 55 СК за даренията – „във връзка или по време на брака“.
6 За включването в приложното поле на правилото по чл. 54, ал. 1, изр. 1, предл. 2 СК и на завещателните разпореждания, извършени между съпрузите преди сключването на брака, вж. Матеева, Е. Семейно право на Република България. С., 2010, с. 264 („широката редакция на разпоредбата на чл. 54, ал. 1, изр. първо, предл. Второ СК дава основание да се поддържа, че от този ефект се засягат и завещания и завети, направени и преди сключването на брака“) , както и Марков, М. Семейно и наследствено право – помагало. С., 2004, с. 126.
7 Вж. по-подробно Петров, В. Съвместни завещателни разпореждания на съпрузи. – В настоящия сборник.
8 Важи същото предположение относно волята на съпруга-завещател, който при извършването на завещателните разпореждания е бил мотивиран „от съпружеските отношения, от чувството на признателност и благодарност, от грижата за брачния партньор“. Вж. Ненова, Л. Семейно право на Република България. Книга първа. Ред. на проф. М. Марков. С., 2009, с. 570. Вж. също Константинов, Д. Отношения между съпрузите. С. 1988, с. 130.
9 Вж. в този смисъл Марков, М. Семейно и наследствено право – помагало. С., 2009, с. 95.
10 За признаването на тази възможност вж. също Станева, А. Брачният договор. С. 2011, с. 75-76. Посочва се, че тази възможност не нарушава нито личния характер на завещателните разпореждания, нито свободата на завещание, тъй като въпреки наличието на изрично посочване по смисъла на чл. 54, ал. 2 СК в брачния договор, всеки един от съпрузите може свободно и едностранно да отмени направените от него завещателни разпореждания.
