Коментар
I. Промените в Кодекса на труда – стремеж за ограничаване на административната тежест за работодателите и създаване на облекчения при ползване на правата от страните по трудово правоотношение.
В края на март 2014 г. се извършиха някои важни промени в Кодекса на труда (обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 27 от 25.03.2014 г.). Част от тях касаят ограничаване на административната тежест за работодателите, или представляват облекчение при ползване на правата на работниците и служителите (чл. 149 ал. 2 КТ, промяна в чл. 416 КТ и в чл. 327, ал. 2 КТ, отмяна на чл. 408 КТ).
Друга част от промените регламентират нови принудителни административни мерки и допълват правата на контролните органи на Инспекцията по труда: създава се нова алинея на чл. 402 – ал. 3 КТ и нови т. 10 и 11 в ал. 1 от чл. 404 КТ, както и нова ал. 4 на чл. 404 КТ.
Част от промените регламентират нов вид трудов договор – този за назначаване на стажанти – в чл. 233а-233в КТ, или изменят съществуващата правна уредба на договора за ученичество – чл. 230-233 КТ.
В тази връзка промени претърпя и Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, с цел да се създаде правен ред за вписване на възникването и прекратяването на стажантските договори, както и за изпращане от дирекциите „Инспекция по труда“ на уведомления до съответната териториална дирекция (ТД) на НАП за заличаване на регистрирани трудови договори от работодатели „фантоми“, с оглед новите правомощия на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“), регламентирани в чл. 404, ал. 1, т. 11 КТ във връзка с чл. 402, ал. 3 КТ.
Новите принудителни административни мерки в чл. 404, ал. 1, т. 10 и 11 КТ – промени, създаващи сигурност за коректната страна по трудовото правоотношение
След въвеждането на задължението за регистрация на трудовите договори през 2003 г., чрез разпоредбите на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда и Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, възникнаха редица проблеми, свързани с процедурата за регистрация на трудовите договори. Правният ред определи, че работодателят следва да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление, съгласно образец от Наредба № 5, в рамките на 3-дневен срок – в случаите на сключване и в 7-дневен срок – в случаите на прекратяване на трудовия договор. След въвеждането на това изискване контролните органи на инспекцията по труда отчетоха известни проблеми при работодателите, свързани с регистрацията на трудовите договори, носещи вредни последици както за работниците и служителите, така и за самите работодатели.
Най-честите проблеми за работодателите при спазването на задължението за вписване на трудовите договори, е пропускане на 3-дневния срок за регистрацията им, предвиден в чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда.
През 2008 г. година Националната агенция за приходите предостави в реално време на контролните органи от дирекциите „Инспекция по труда“ електронен достъп до регистъра на трудовите договори, с който още по време на проверката на работното място може да се установи има ли завареното на даденото работно място лице регистриран трудов договор. Наблюденията на контролните органи върху процеса на регистрациите на трудовите договори безспорно констатираха, че тенденцията за пропускане на сроковете няма да бъде ограничена, независимо от засиления контрол и предвидените санкции. Нещо повече – работодателите, които по невнимание са пропуснали сроковете за регистрация, не предприемаха действия за по-късно регистриране на трудовите договори поради притеснение от налагане на санкции. Не закъсняха и опитите за злоупотреби с този правен режим.
Всички тези факти наложиха промяната в Кодекса на труда, с която да се създаде правен ред за работодателите, пропуснали законовоопределения срок, да регистрират сключения от тях трудов договор, като междувременно се извършва проверка и се отхвърля съмнението за злоупотреби. Новият правен ред беше създаден през 2011 г. с промяната на чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда, с която на инспекцията по труда беше възложено извършването на проверки по искане на работодателите, пропуснали 3-дневния срок за регистрация на трудов договор, които да установят факта на съществуващ писмен трудов договор, двустранно подписан от работника и работодателя, доказващ наличието на две реално съществуващи страни, работно място, а когато се касае за по-дълъг период от време от началото на сключването на трудовия договор – установяване на факта, че работникът е полагал труд, изплащане на възнаграждения и осигурителни вноски и др. При установяване на тези обстоятелства инспекцията по труда, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, издава задължителни за изпълнение предписания на работодателите за регистрация на трудовите договори.
Прилагането на разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда от контролните органи на ИА „ГИТ“ в тези случаи не беше съвсем коректно, което наложи създаването на нова принудителна административна мярка, която да е приложима само за правната норма на чл. 62, ал. 4 КТ. Към настоящия момент това е разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 10 КТ, съгласно която контролните органи на инспекцията по труда дават задължителни предписания на работодателите или на упълномощените от тях лица за изпращане на уведомление за сключен трудов договор, когато установят, че не е спазен срокът по чл. 62, ал. 3 КТ за регистрирането им в ТД на НАП.
През годините се очерта и още една порочна тенденция в областта на трудовите правоотношения, свързана с неправомерно използване на лични данни, която има две разновидности.
В единия случай работодатели, при преглед на направените от тях в ТД на НАП през годините регистрации на сключени и прекратени трудови договори установяват, че назад във времето, без знанието на работодателя, са били подадени уведомления за сключване на трудови договори с «работници», които никога не са работили за конкретния работодател.
В другия случай работници, с прекратени трудови правоотношения, получават отказ за изплащане на обезщетение за безработица, след регистрация в бюрото по труда, поради това, че имат сключен и непрекратен трудов договор. При справка в ТД на НАП работниците установяват, че от неизвестен за тях работодател е било подадено уведомление за сключване на трудов договор с фирма, която при опит да бъде установено местонахождението й, се оказва „фантом“. Най-често на адреса на седалището, посочено в търговския регистър, офисът, който е посочен, се оказва апартамент или неизползваем офис, а никой от съседите не е чувал за фирма с конкретното наименование, която да е осъществявала дейност в този офис.
Правната уредба преди промяната беше безсилна да реши създалия се проблем, тъй като нямаше ред за заличаване на записите в ТД на НАП при невъзникнали трудови правоотношения. Това наложи създаването на нов правен ред за извършване на проверка от контролните органи на инспекцията по труда и за уведомяване на ТД на НАП за констатиран съществуващ фиктивен запис в регистъра на ТД на НАП.
Новата принудителна административна мярка, създадена в чл. 404, ал. 1, т. 11 КТ, цели да урегулира две възможности.
Първата възможност касае работодателите, които реално осъществяват дейност, имат нает персонал и установяват, че имат „регистрирани“ трудови договори на „работници – фантоми“. Те ще могат да поискат от контролните органи на инспекцията по труда да издаде задължително предписание на тях или на упълномощените от тях лица, за изпращане на уведомление за заличаване на изпратено преди това уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда за сключен трудов договор, ако след проверка бъде установено, че няма доказателства за съществуването на трудовото правоотношение, за което има подадено уведомление.
Втората възможност ще ползва работниците, които установяват, че имат регистриран трудов договор във „фирма – фантом“, без реално те да са сключвали такъв и фирмата да осъществява дейност или да има данни за нает персонал. В този случай ще се издава задължително за изпълнение предписание за заличаване на записа, като ще се ползва и нов ред за връчването на предписанието, разписан в новата разпоредба на ал. 4 от чл. 404 КТ, предвиждаща, че задължителното за изпълнение предписание по чл. 404, ал. 1, т. 11 КТ, се смята за връчено на работодателя в деня на издаването му, когато работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията му, не могат да бъдат намерени на адреса на управление на работодателя. В тези случаи отново контролните органи на инспекцията по труда, на основание новата разпоредба на чл. 402, ал. 3 КТ, служебно ще следва да уведомят Националната агенция за приходите за издаденото задължително предписание на „работодателя – фантом“, за да може НАП, по предвидения в чл. 8, ал. 5 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. ред, да извършва служебно заличаване на подаденото уведомление.
Намаляване на административната тежест за работодателите
Промяната на чл. 149, ал. 2 от Кодекса на труда е израз на волята на законодателя за предприемането на мерки за ограничаване на административната тежест за работодателите и създава облекчаване в режима на деклариране пред инспекцията по труда на положения през годината извънреден труд. Промяната се състои в това, че отчитането на извънредния труд, съгласно изискването на чл. 149, ал. 2 КТ, е веднъж годишно – до 31 януари на следващата календарна година.
Друга мярка в тази насока е отмяната на чл. 408 от Кодекса на труда, с което отпада задължението работодателите да изготвят и заверяват в инспекцията по труда ревизионни книги за предприятията си, техните поделения, обекти и работни площадки, както и за други работни места, на които се полага наемен труд.
Други промени в Кодекса на труда
Промяната на чл. 327, ал. 2 КТ създава облекчение при ползване на правата на работниците и служителите, чиито работодатели са преустановили дейността си. Те вече могат да изпращат заявления за издаване на разпореждане за прекратяване трудовите им договори до инспекцията по труда и по пощата, или по електронен път, но в последния случай заявлението следва да е подписано с електронен подпис.
II. Промените в Закона за обществените поръчки – отпадане на задължението на инспекцията по труда да издава удостоверения по чл. 47, ал. 2, т. 4 от закона на участници в обществени поръчки
С промените, извършени в Закона за обществените поръчки (обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 40 от 13.05.2014 г.), считано от 01.07.2014 г., се променят изискванията, които може да постави възложителя към кандидат или участник в процедура за възлагане на обществена поръчка, неизпьлнението на които може да доведе до отстраняването им.
Изискването, предвидено в чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗОП, в текста преди промяната предвиждаше удостоверяване на липса на наложено административно наказание за наемане на работа на незаконно пребиваващи чужденци през последните до 5 години. Това удостоверение се издава от инспекцията по труда и ангажира значителен времеви и финансов ресурс на инспекторите по труда.
Извършената промяна от 13.05.2014 г. в чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗОП замени това изискване със следното: възложителят може да отстрани кандидат или участник в процедура, който е осъден с влязла в сила присъда, освен ако е реабилитиран за престъпление по чл. 136 от Наказателния кодекс, свързано със здравословните и безопасни условия на труд, или по чл. 172 от Наказателния кодекс против трудовите права на работниците.
Тази нова редакция на разпоредбата ще освободи инспекцията по труда, след 01.07.2014 г., от задължението за издаване на удостоверения по чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗОП за обществени поръчки, обявени след 01.07.2014 г.
Теодора ДИЧЕВА, директор на Дирекция „Трудови и служебни правоотношения и правно осигуряване“ в ИА „ГИТ“