1. Въведение
Нотариусите се ползват с независимост, като при изпълнение на своите функции те се подчиняват само на закона – чл. 18, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност1 (ЗННД). При извършване на нотариалните действия нотариусът е длъжен да бъде безпристрастен и да опазва правата и интересите на страните (чл. 24 и чл. 25 ЗННД), поради което в теорията той успешно се определя като „гарант за сигурността на гражданския оборот“2.
Нотариусът е лице, на което държавата е възложила извършване на предвидените в законите нотариални действия (чл. 2, ал. 1 ЗННД). Нотариалното производство е обвързано с особена формалност, чиято цел е да въведе сигурност в гражданския и търговския оборот. Често дори и най-малкото отклонение от формалните изисквания на производството води до опорочаване на извършения акт и до недействителност на обективираното пред нотариуса действие. Именно на един сходен проблем ще се спра в следващите редове.
Идеята за настоящото изследване възникна по повод конкретен правен проблем, свързан с нотариалните производства, и намерил противоречиво разрешение в практиката на окръжните съдилища като въззивна инстанция. Към настоящия момент въззивните решения са влезли в сила, след като нито едно от тях не е било допуснато до касационно обжалване, а това ще рече, че сме изправени пред противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс3 (ГПК)4.
2. Проблемът
Той е бил разрешен противоречиво в Решение № 185 от 10.06.2009 г. по в. гражд. д. № 197/2009 г. на Окръжен съд – Стара Загора, и Решение № 30 от 24.02.2012 г. по в. гражд. д. № 579/2011 г. на Окръжен съд – Стара Загора5, от една страна, и Решение № 144 от 28.03.2012 г. по в. гражд. д. № 886/2011 г. на Софийския окръжен съд6 – от друга страна. Въпросът, който са обсъждали различните съдебни състави и който ще бъде разгледан по-долу, е свързан с последиците от нарушаването на чл. 573, ал. 2 ГПК досежно мястото на издаване на подлежащ на вписване нотариален акт. Посочената разпоредба повелява, че подлежащите на вписване нотариални актове се издават само в канцеларията на нотариуса в работно време. Стоящият за разрешаване от съдилищата спор е бил за това, дали издаването на нотариален акт извън канцеларията на нотариуса е основание за нищожност на нотариалното действие и за нищожност на договора поради липса на форма.
От мотивите към първата група решения не може да се направи категоричен извод какво е било удостоверено в нотариалните актове като място на издаване. В производството пред Софийския окръжен съд е била оспорена истинността (верността) на нотариалното удостоверяване относно мястото, на което е бил издаден нотариалният акт, тъй като в него е било отразено, че сделката е била сключена в канцеларията на съдията по вписванията (с компетентност да извършва нотариални действия на основание чл. 82 ал. 1 ЗННД)7. Във всички случаи обаче съдилищата са установили, че нотариалните актове обективно са били издадени извън канцелариите на нотариусите (извън канцеларията на съдията по вписванията).
Отговорът на поставения въпрос е от съществено значение, доколкото в подобни случаи извършването на удостоверяването от нотариуса е свързано с потенциална опасност от увреждане правата и интересите не само на страните в нотариалното производство, но и на трети лица. Това е така, защото удостоверяването дава предвидена в закона доказателствена стойност на обстоятелствата, за които нотариусът използва своята компетентност8. Застрашен е и оборотът, тъй като е възможно удостоверяването да бъде нищожно9.
3. Противоречива практика
Според становището, застъпено в решенията на Старозагорския окръжен съд, подлежащите на вписване нотариални актове (подлежащите на вписване нотариални действия – съгласно първоначалната редакция на чл. 573, ал. 2 ГПК), които са издадени (извършени) извън канцеларията на нотариуса, не обуславят нищожност на нотариалното удостоверяване (действие). Аргументите се свеждат до това, че нищожните нотариални удостоверявания са изчерпателно изброени в чл. 576 ГПК; че сред тях не е включено нарушението на чл. 573, ал. 2 ГПК; че разпоредбата на чл. 576 ГПК има санкционен характер и не може да се тълкува разширително. При обжалването на едното от решенията ВКС е приел в определението си, постановено по реда на чл. 288 ГПК, че нормата на чл. 576 ГПК е ясна, че по нейното приложение има практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване, както и че тази норма поради санкционния си характер не се прилага разширително10. Във втория случай касационната инстанция не е обсъждала в производството по чл. 288 ГПК последиците от нарушението на чл. 573, ал. 2 ГПК, а касационното обжалване не е било допуснато по други съображения11.
Противното становище е било аргументирано в решението на Софийския окръжен съд, който, изхождайки от императивния характер на чл.573, ал.2 ГПК и тълкувайки тази разпоредба във връзка с чл.580, т. 1 и чл. 576 ГПК, е достигнал до извод за нищожност на нотариалното удостоверяване и на нотариалната сделка поради липса на форма. Това е и становището, което ще бъде подкрепено в настоящата статия.
За пълнота на изложението е редно да се посочат и причините, поради които последното решение не е било допуснато до касационно обжалване. Жалбоподателят, формулирайки ясно спорния материалноправен въпрос, който, впрочем, е бил нарочно изведен и в самото въззивно решение, се е позовал на противоречива практика на съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК), като е посочил и приложил цитираните две решения на Старозагорския окръжен съд. Жалбоподателят обаче не е представил доказателства за влизането им в сила12, което е мотивирало касационната инстанция да приеме, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Тъй като основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК13 не са били поддържани в касационната жалба, то резонно и съставът на ВКС не се е занимавал с тяхното наличие или липса в производството по чл. 288 ГПК.
4. Видове нищожни нотарилни удостоверявания
При едно задълбочено проучване на практиката на ВС и ВКС по проблемите, свързани с нотариалните производства, не открих решения, в които да се разглежда въпросът за последиците от нарушаването на чл. 573, ал. 2 ГПК или на чл. 469, ал. 2 от отменения Граждански процесуален кодекс14. В някои свои актове15 касационната инстанция сякаш се доближава до поставения в настоящата статия проблем, но не дава изричен отговор. И това е разбираемо, тъй като акцентът в мотивите е бил поставен върху основанията, които са били релевирани в съответната касационна жалба и които не са били свързани с нарушаването на чл. 573, ал. 2 ГПК. В друг съдебен акт16 безусловно се възприема задължението на нотариуса да изповяда сделката в нотариалната си кантора като част от формата на сделката, но не се изследва нарушаването на това процедурно правило във взаимовръзка с чл. 576 ГПК.
Както вече бе посочено, съгласно чл. 573, ал. 2 ГПК, подлежащите на вписване нотариални актове се издават само в канцеларията на нотариуса в работно време.17 Целта на това изискване е да се осигури такава поредност на вписванията на тези сделки, която да отговаря на действителната тяхна поредност във времето, тъй като от реда на вписванията зависи предимството при конкуренция между приобретатели на права от същия праводател върху същия имот18. При тълкуването на нормата на чл. 573, ал. 2 ГПК се налага извод за нейния императивен характер. Тази императивност следва както от употребеното от законодателя наречие „само“, така и от логическото тълкуване във връзка с разпоредбата на чл. 573, ал. 3 ГПК: макар по правило нотариалните действия да се извършват в канцеларията на нотариуса в работно време, то по изключение, когато това се налага от уважителни причини, те могат да се извършват и вън от канцеларията и в неработно време, но при условие че тези нотариални действия не се изразяват в издаване на подлежащи на вписване нотариални актове.
От друга страна обаче, в чл. 576 ГПК изчерпателно са изброени случаите, при които нотариалното действие е нищожно. От този текст е видно, че нищожността е налице, когато действието е засегнато от такива недостатъци, които му отнемат силата и значението на законосъобразно извършено удостоверяване. Тези недостатъци се групират в три групи:
1. недостатъци, които се отнасят до правата и задълженията на нотариуса във връзка с неговата компетентност – чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1 и чл. 575 ГПК;
2. недостатъци, които произтичат от запретеността на сделката – чл. 574 ГПК;
3. недостатъци, които се отнасят до предписаната от закона форма и до изпълнение на поставените от закона условия за извършване на нотариални удостоверявания – чл. 578, ал. 4, чл. 579, чл. 580, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6, чл. 582, чл. 583 и чл. 589, ал. 2 ГПК19.
5. Значение на мястото на нотариалните удостоверявания
Не поставям под съмнение становището, че разпоредбата на чл. 576 ГПК има санкционен характер и не може да се прилага разширително. Наистина, тя не прогласява изрично нищожност на нотариалното действие, извършено в нарушение на чл. 573, ал. 2 ГПК. Тук обаче възниква въпросът, дали законодателят действително не е скрепил императивността на чл. 573, ал. 2 ГПК с никаква санкция, и в частност – с нищожност на нотариалното действие, когато то е извършено в нарушение на изискването подлежащите на вписване нотариални актове да се издават само в канцеларията на нотариуса.
Отговорът на този въпрос не се съдържа в ЗННД, тъй като там не е предвидена санкция за едно такова нарушение на нотариуса20. Ето защо, отговорът ще следва да се търси в самия ГПК.
Застъпвам становището, че изричното цитиране на чл. 573, ал. 2 ГПК в чл. 576 ГПК не е било необходимо, тъй като съществува друг текст, от който следва извод, че нарушението на посочената разпоредба (т.е. на чл. 573, ал. 2 ГПК) води до нищожност на нотариалното действие. Става дума за чл. 580, т. 1 ГПК – нотариалният акт трябва да съдържа не само годината, месеца и деня (а когато е необходимо – и часа) на издаването му, но и мястото на издаването му. В правната теория21 и в нотариалната практика се приема, че посочването на мястото, където е съставен актът, означава не само посочване на населеното място, но и посочване на конкретния обект, в който актът е съставен22. Извод за обхвата на понятието „място“, употребено в чл. 580, т. 1 ГПК, следва и от съдържанието, вложено в трите алинеи на чл. 573 ГПК (озаглавен „Място и време на нотариалните удостоверявания“). Докато в текста на чл. 573, ал. 1 ГПК, който е свързан с териториалната компетентност на нотариуса, под понятието „място“ следва да се разбира населеното място, то в чл. 537, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които са свързани с формата на нотариалното удостоверяване, е вложен друг смисъл – конкретният обект, в който е извършено нотариалното действие (в канцеланията на нотариуса, в учреждение, в жилищно или служебно помещение и др.)23.
С други думи, разпоредбата на чл. 573, ал. 2 ГПК не съществува изолирано и сама за себе. Нейното съществуване е оправдано при съобразяване и отчитане на тясната й връзка с чл. 580, т. 1 ГПК. Противното разбиране би означавало, че се обезсмисля не само императивността на чл. 573, ал. 2 ГПК, но дори и необходимостта от съществуването на този текст.
Ето защо считам, че при неизпълнение на задължението на нотариуса по чл. 573, ал. 2 ГПК, не е спазена нотариалната форма, а нотариалното действие е нищожно на основание чл. 576 във връзка с чл. 580, т. 1 ГПК. Това означава, че и договорът е нищожен поради липса на предписана от закона форма – чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 3 от Закона за задълженията и договорите24 (ЗЗД).
6. Форма и съдържание на нотариалния акт
Тук бих искал да направя и едно граматическо и историческо тълкуване на чл. 580, т. 1 ГПК в контекста на твърдението ми, че мястото като конкретен обект на съставяне на нотариалния акт е част от формата и съдържанието му. Разпоредбата повелява, че „нотариалният акт съдържа годината, месеца, деня, а когато е необходимо – и часа и мястото на издаването му“. Налице е една несъществена наглед разлика с предходната уредба – чл. 476, б. „а“ ГПК (отм.), съгласно който „нотариалният акт трябва да съдържа годината, месеца, деня, а когато е потребно – и часа, и мястото на извършването му“. Нека се абстрахираме от използваните в двата кодекса различни отглаголни съществителни, свързани с възприетата от законодателя характеристика на нотариалния акт като действие (по отменения ГПК – „извършване“) и като документ (по действащия ГПК – „издаване“). Разликата, на която бих искал да обърна внимание, е запетаята, която е съществувала в отменения кодекс пред думите „и мястото на извършването му“, и която не е възпроизведена в действащия ГПК пред думите „и мястото на издаването му“. Тази запетая обаче е от изключително значение, тъй като променя смисъла при едно стриктно граматическо тълкуване. Така според отменения текст задължителните елементи на нотариалния акт са годината, месецът, денят и мястото на извършването му, а часът е факултативен елемент – „когато е необходимо“. Ако изхождаме от правилата на синтаксиса и пунктуацията, би следвало да приемем, че действащият ГПК определя като факултативни елементи както часа, така и мястото на издаване на нотариалния акт. Не такава обаче е била волята на законодателя. Касае се за пунктуационна грешка при отделянето на обособената част „а когато е необходимо – и часа“. Три са аргументите за това мое становище.
На първо място – философията на нотариалното производство не е радикално променена с новия ГПК. С някои от новите разпоредби законодателят е въвел по-строги правила за гарантиране сигурността на гражданския оборот25. Разликите в нотариалното производство по отменения и действащия ГПК са били обект на изричен коментар в правната теория26. Никъде обаче не се съдържа теоретична обосновка за промяна във виждането на законодателя относно задължителността на мястото на издаване на нотариалния акт (като населено място и като конкретен обект).
Освен това, мястото на издаване винаги е задължителен елемент от съдържанието на нотариалния акт, за да се удостовери (провери) териториалната компетентност на нотариуса. Противното разбиране би означавало, че разпоредбата на чл. 573, ал. 1 ГПК е ненужна. Едва ли съществува обаче съмнение, че ако отразяването на място на издаване на нотариалния акт бъде предоставено на преценката на нотариуса – „а когато е необходимо“, – то в живота и в съдебната практика ще възникнат твърде много спорове относно действителността на нотариалните удостоверявания, а оттам – и за действителността на сделките. Не ми е известен случай в практиката, при който нотариусът да е преценил, че не е необходимо да отрази мястото на издаване на нотариалния акт. А след като отразяването винаги е необходимо, то факултативността е изключена. С други думи, мястото на издаване на нотариалния акт е задължителен елемент от неговото съдържание27.
7. Автентичен текст на закона
Последният ми аргумент е свързан със законодателния процес, като твърдя, че сме изправени пред несъответствие по смисъла на чл. 42 от Закона за нормативните актове28 (ЗНА): публикуваният в „Държавен вестник“ текст на чл. 580, т. 1 ГПК не съответства на приетия от Народното събрание текст, тоест на волята на законодателя. Това е така поради следното:
Вносител на законопроекта за нов ГПК е Министерският съвет29. Текстът на чл. 535, т. 1 от проекта повтаря синтаксиса и пунктуацията на чл. 476, б. „а“ от действащия към този момент ГПК от 1952 г. В пленарно заседание на 28.06.2007 г., при приемането на новия кодекс на второ четене, комисията по правни въпроси към Народното събрание е подкрепила по принцип текста на вносителя. Предложила е да бъде гласуван чл. 535 от законопроекта (с нова номерация чл. 580), със съдържание, което е идентично с предложения от вносителя текст. Предложеният текст е бил изрично отразен в протокола от проведеното пленарно заседание, като в т. 1 въпросната запетая е поставена след обособената част „а когато е необходимо – и часа“, тоест преди съюза „и“, свързващ последното допълнение „мястото“30. На 28.06.2007 г. народните представители не са дебатирали по чл. 580, т. 1 ГПК. Тази разпоредба е била подложена на гласуване и е била приета от Народното събрание отново без дебати в пленарно заседание на 04.07.2007 г.31 Липсата на каквото и да било обсъждане на текста на вносителя и приемането му в предложената редакция също сочи на липса на воля у законодателя да въведе една такава съществена промяна – в сравнение с отменения ГПК – в съдържанието на нотариалния акт. В публикувания в „Държавен вестник“ ГПК запетаята обаче липсва. Не съм провеждал нарочно проучване коя от няколкото хипотези по чл. 42, ал. 1 и ал. 2 ЗНА е налице. Същественото е, че има несъответствие между приетия от Народното събрание и обнародвания в „Държавен вестник“ текст.
8. Заключение
Допускам, че застъпеното становище за нищожност на нотариалното действие, извършено в нарушение на чл. 573, ал. 2 във връзка с чл. 580, т. 1 ГПК, ще породи дискусия в процеса на правораздаване. Едва ли житейските (и правни) казуси, които са били разглеждани от съставите на Старозагорския окръжен съд и на Софийския окръжен съд, представляват изолирани случаи. Очевидна е и необходимостта от намеса на касационната инстанция за уеднаквяване на съдебната практика. Надявам се изложените в настоящото кратко изследване аргументи да провокират и доктрината с оглед разрешаването на поставения на обсъждане въпрос.
Георги МУЛЕШКОВ, съдия
_________
1 Обн. ДВ, бр. 104 от 06.12.1996 г. с последващи изменения и допълнения.
2 Вж. Йорданова, Св. Въпросът „Удостоверяване на нотариален акт“ и защо този въпрос придобива очертанията на проблем. – „Собственост и право“, 2009, № 7, с. 49, както и Еленкова, Ел. Превантивната функция на нотариуса. – „Собственост и право“, 2008, № 2, с. 59
3 Обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г. с последващи изменения и допълнения.
4 С т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, се приема, че съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, както и че всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика.
5 Вж. Определение № 679 от 01.07.2010 г. по гражд. д. № 1661/2009 г., III г. о. на ВКС, и Определение № 460 от 11.06.2012 г. по гражд. д. № 361/2012 г., І г. о. на ВКС.
6 Вж. Определение № 195 от 26.03.2013 г. по т. д. № 589/2012 г., ІІ т. о. на ВКС.
7 Софийският окръжен съд изрично е приел в мотивите си, че със събраните по делото доказателства е била оборена материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ относно конкретния обект, в който е била сключена сделката.
8 Вж. Омарбалиев, Хр. Ръководство по нотариални действия във връзка със собствеността. (фототипно издание) С.: Сиби, 1992, с. 66, Еленкова, Ел. Цит. съч., с. 61-63, както и Йорданова, Св. Проблемът „Нотариална покана“. – „Собственост и право“, 2010, № 2, с. 58-63.
9 Вж. Койчева, Алб. Валидност на нотариалните действия и законовите основания за тяхната нищожност. – „Собственост и право“, 2006, № 3, с. 53-61.
10 Вж. Решение № 185 от 10.06.2009 г. по в. гражд. д. № 197/2009 г. на Окръжния съд – Стара Загора, и Определение № 679 от 01.07.2010 г. по гражд. д. № 1661/2009 г., III г. о. на ВКС.
11 Вж. Решение № 30 от 24.02.2012 г. по в. гражд. д. № 579/2011 г. на Окръжния съд – Стара Загора, и Определение № 460 от 11.06.2012 г. по гражд. д. № 361/2012 г., І г. о. на ВКС.
12 Задължение съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, in fine.
13 Материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
14 Обн. ДВ, бр. 12 от 08.02.1952 г., с последващи изменения и допълнения.
15 Вж. Решение № 103 от 06.06.2011 г. по гражд. д. № 876/2010 г., ІІ г. о. на ВКС.
16 Вж. Решение № 42 от 10.02.2011 г. по гражд. д. № 423/2010 г., III г. о. на ВКС.
17 Вж. и чл. 13, ал. 3 ЗННД, който повелява, че нотариусът може да има само една нотариална кантора, както и Решение № 523 от 25.06.2010 г. по гражд. д. № 458/2010 г., III г. о. на ВКС, с което е било потвърдено дисциплинарно наказание на нотариус за това, че организирал втора нотариална кантора, в която е осъществявал нотариални удостоверявания.
18 Този довод последователно се застъпва в процесуалната литература. Вж. Сталев, Ж., Ан. Мингова, Огн. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. С.: Сиела, 2012, с. 1258.
19 Това групиране е прието от Омарбалиев, Хр. Цит. съч., с. 73.
20 Вж. чл. 74 и сл. ЗННД.
21 Вж. Омарбалиев, Хр. Цит. съч., с. 76.
22 Според Омарбалиев, Хр. Цит. съч., с. 76, следва да се посочи „…в кое учреждение или вън от него“ е издаден актът.
23 В този смисъл ми се струва, че мотивите на Решение № 103 от 06.06.2011 г по гражд. д. № 876/2010 г., ІІ г. о. на ВКС сякаш стесняват понятието „място“, тъй като с тях се приема, че отбелязването на мястото на удостоверяването е от значение единствено за преценка на териториалната компетентност на нотариуса.
24 Обн. ДВ., бр. 275 от 22.11.1950 г., с последващи изменения и допълнения.
25 Сравни например чл. 476, б. „б“ ГПК (отм.), първоначалната редакция на чл. 580, т. 3 ГПК и действащата редакция на чл. 580, т. 3 ГПК.
26 Вж. Чернев, С. – в: Пунев, Бл., С. Чернев, Р. Иванова. Коментар на новия Граждански процесуален кодекс. С.: ИК „Труд и право“, 2008, с. 715, Сталев, Ж., Ан. Мингова, Огн. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Цит. съч., с. 1252 и сл., Танев, Д. – в: Пунев, Бл., В. Гачев, Г. Хорозов, Д. Митева, Д. Танев, Ел. Кръшкова, Ем. Балевска, К. Топалов, Кр. Влахов, М. Златарева, М. Обретенова, М. Бобатинов, Ст. Кюркчиев. Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. С.: ИК „Труд и право“, 2012, с. 1255 и сл.
27 Според Танев, Д. – в: Пунев, Бл., В. Гачев, Г. Хорозов, Д. Митева, Д. Танев, Ел. Кръшкова, Ем. Балевска, К. Топалов, Кр. Влахов, М. Златарева, М. Обретенова, М. Бобатинов, Ст. Кюркчиев. Цит. съч., с. 1255, единственото основание за нищожност във формата на нотариален акт е неспазването на изискването за лично явяване на страните – ч?.?578, ??.?4 ???.л. 578, ал. 4 ГПК.
28 Обн. ДВ, бр. 27 от 03.04.1973 г. с последващи изменения и допълнения.
29 Законопроектът може да бъде намерен на адрес http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/8557/, в режим на достъп от 25.06.2013 г., 13:56 ч.
30 Ето и извадка от стенографския протокол от проведеното на 28.06.2007 г. пленарно заседание:
„Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 535, който става чл. 580:
„Съдържание на нотариалния акт
Чл. 580. Нотариалният акт съдържа:
1. годината, месеца, деня, а когато е необходимо – и часа, и мястото на издаването му;
2. името на нотариуса, който го издава;
3. пълното име на лицата, които участват в производството;
4. съдържанието на акта;
5. кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 586, ал. 1;
6. подпис и изписано пълно име на страните или техни представители и подпис на нотариуса.“
Пълният текст на стенографския протокол може да бъде намерен на адрес http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/2/ID/316/, в режим на достъп от 25.06.2013 г., 15:49 ч.
31 Пълният текст на стенографския протокол от 04.07.2007 г. може да бъде намерен на адрес http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/2/ID/318/, в режим на достъп от 25.06.2013 г., 15:50 ч.
