Макар и чувствително снижено по обем, вписването на юридическите лица в съда, след изваждане на търговците от фирмените отделения на съдилищата, не е намалило своето значение. Става дума за вписване на организациите на гражданското обществото, каквито са сдружения, фондации, политически партии и други юридически лица (ЮЛ) с нестопанска цел, за които специалните закони предвиждат също правила за съдебна регистрация. И това е така, защото броят на организациите от обществения сектор се увеличава и тази тенденция би следвало да се засилва по пътя към зрелостта на новото ни демократично общество.
Новият Граждански процесуален кодекс (ГПК) запазва като цяло правилата за вписване на ЮЛ, такива каквито предвиждаше старият ГПК в последната му редакция. Затова и съдебната практика на фирмените отделения при окръжните съдилища и при Софийския градски съд е константна.
Но редакцията на разпоредбата за обжалване на решението, с което се отказва вписване, е променена – чл. 606 ГПК; обратно е разрешението за приложимост на правилата на исковото производство спрямо охранителните производство – чл. 540 ГПК, и това е достатъчно, за да възникнат въпроси, на които не е отговорено, и да се появи противоречива съдебна практика при обжалването.
1. ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВЪЗЗИВЕН СЪД
Разпоредбата на чл. 606 ГПК променя характера на обжалването на решение при отказ на вписване – решението се обжалва по реда на обжалване на определенията в съзвучие с общите правила за охранителните производства – чл. 538, ал. 2 ГПК. В същото време произнасянето на съда и при отказ остава с решение. Авторът счита, че това е законодателно недоразумение. Ако е трябвало да се подчертае по-малката значимост на охранителното производство при вписване на ЮЛ и обстоятелствата, свързани с тях, а оттук и проверката на едно неудовлетворено искане за съдействие на граждански права, то разпоредбата на чл. 606 ГПК трябваше да посочи определението като акт за произнасяне в този случай. Още повече че отхвърлителното решение не поражда сила на присъдено нещо.
Иначе апелативният съд се произнася срещу решението за отказ на вписване по правилата за разглеждане на частни жалби – чл. 278 ГПК. Когато намери за неправилно едно решение, с което е отказано вписване на подлежащо на вписване обстоятелство, апелативният съд отменя решението и постановява по същество „да се впише” исканото обстоятелство. Той може да приема и допълнителни доказателства, ако това е необходимо – чл. 278, ал. 2 ГПК.
Новото законодателно разрешение има своето рационално оправдание – по реда на производството за обжалване на определенията жалбоподателят избягва рестрикцията на чл. 266 ГПК, която би срещнал, ако производството бе „въззивното обжалване на решение“. Но едва ли е има своето правно обяснение – след разглеждане на „частната жалба“ апелативният съд отново се произнася с решение… (Един юрист трудно би озаглавил жалбата си срещу решение, с което е отказано вписване „частна жалба“.)
Правно несъвършенство, поради което и немалко въпроси се поставят в производството по обжалване на отказите за вписване на ЮЛ и обстоятелствата, свързани с тях пред ВКС.
2. ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВКС
2.1. Касационно обжалване на решение на апелативен съд
Разпоредбата на чл. 606 ГПК допуска обжалване на отказ за вписване пред апелативен съд. Тя не споменава възможност отказът да стигне до ВКС1. В същото време ВКС не е отменил действието на Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001 г. по гражд.д. №1/2001 г. ОСГК, т. 2, с което се „допълва“ законът и чрез което се приемат за разглеждане и пред касационната инстанция апелативните решения, с които се отказва вписване в съдебния регистър. Повечето съдебни актове, разглеждащи касационни жалби срещу апелативни решение с повторен отказ за вписване, се позовават на действието именно на това Тълкувателно решение и при приложение на новия ГПК.
Основанието за касационно обжалване на въззивните решения, с които се отказва вписване по глава 55, може да се изведе и от законовите правила на ГПК, за да не почива само на незагубилата значение т. 2 на цитираното ТР. № 1 от 2001 г. на ОСГК ВКС.
Разпоредбата на чл. 606 ГПК не изключва касационния контрол за въззивните решения, а само предвижда обжалваемост на актовете, с които не се уважават молби за регистрация (за разлика от уредбата на главата по ГПК (отм.) в редакцията на ДВ, бр. 31 от 1989 г. до изменението с ДВ, бр. 124 от 1997 г., когато регистърните решения, включително и положителните можеха да се обжалват по общия ред и да се атакуват чрез извънредните способи за отмяна). Законов аргумент в полза на обжалваемостта на решенията на апелативния съд, с които се отказва вписване на ЮЛ, е препращаща норма на чл. 540 ГПК, която не изключва за охранителните производства разпоредбите за касационно обжалване2.
Втори законов аргумент е допустимостта на касационното обжалване за определенията на апелативните съдилища, когато оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото – чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, каквито несъмнено са актовете с отказ на искане за вписване, макар и произнесени под форма на решение. (Апелативните съдилища се произнасят с решение, защото не може едно решение, макар и обжалвано по реда на обжалването с частна жалба, да се отмени или потвърди от въззивния съд с определение.)
Прилагането на разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК означава още, че частните жалби срещу решенията на апелативния съд с отказ на вписване на ЮЛ трябва да отговарят на изискванията за допустимост до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Когато частната жалба е вече допусната до касационен контрол, ВКС действа като касационна инстанция в частно гражданско производство. Оправомощеното лице, подало молбата за вписване и пред ВКС в качеството си на частен жалбоподател може да навежда доводи за неправилност на акта на апелативния съд, защото производството по обжалване на определенията е средство за защита срещу неправилни (има се предвид с нарушения на процесуалния закон) определения. При такъв характер на производството той би могъл да използва разпоредбата на чл. 278, ал. 2, изр. 2 ГПК.
В същото време като касационен жалбоподател срещу едно решение, същото лице би трябвало да има право на оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, без възможност за представяне на нови доказателства.
В полза на жалбоподателя, който обжалва отказ за вписване в съдебния регистър във ВКС, е той да има процесуалния статут на обжалващ определение, колкото и правно неиздържано да звучи това.
2.2. ВКС като втора инстанция при вписване на политическа партия
Законът за политическите партии (ЗПП) променя функционалната подсъдност при обжалване на охранителен акт по вписване на политическа партия.
Според разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПП компетентентният съд, който упражнява контрол върху решението по молба за регистрация, е ВКС. Решението на СГС (единствено компетентният съд по вписване на политическите партии) е подлежащ на пряко обжалване акт, независимо от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Пред ВКС може да се постави за разглеждане както решението, с което е отказано исканото вписване – по жалба от молителя, така и решението за вписване – по протест на прокурор. Решението му е окончателно.
Уредбата очевидно има цел да наложи бързина на вписването на политическа партия и на засилена защита на обществения интерес с оглед специфичните цели на Закона за политическите партии.
Веднага възниква въпросът – като каква инстанция действа в този случай ВКС? Дали тя е втора и следователно въззивна инстанция с ограниченията при приемане на нови доказателства и при въвеждане на новооткрити факти, със забраната да връща неправилно решение на първата инстанция и със задължението да решава по същество, или е касационна инстанция със забрана за приемане на нови доказателства и с възможност по чл. 293, ал. 3 ГПК за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав?
Съдебната практика е противоречива. В едни случаи ВКС действа като втора инстанция. В производството по вписване на политически партии ВКС в мотивите си обсъжда отново дали заявеното за вписване обстоятелство е настъпило въз основа на събраните в първата инстанция доказателства; съгласява се с изразеното от регистърния съд становище за невалидно възникване на заявените за вписване обстоятелства и обсъжда на свой ред доказателствата от първата инстанция – Решение № 125 от 02.09.2011 г. по т.д. № 693/2011 г. ТК на ВКС.
Когато направи извод за незаконосъобразност на обжалваното решение, ВКС го отменя и се произнася по същество, като посочва обстоятелствата, които трябва да се впишат в регистъра на политическите партии – Решение № 124 от 26.08.2011 г. по т.д. 692/2011 г., ТК на ВКС.
В същото време при обжалване на отказ за вписване на промени в обстоятелства, свързани с политическа партия, в жалбите се сочат касационни доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. От своя страна ВКС сочи наличие на касационните основания на чл. 281, т. 3 ГПК, като приема, че регистърният съд не е преценил изцяло приетите писмени доказателства и неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на устава, поради което е достигнал до неправилни изводи за незаконосъобразно свикване на конгреса и за невалидно възникване на заявените за вписване обстоятелства; неточни фактически изводи и незаконосъобразен отказ – Решение № 121 от 22.07.2011 г. по т.д. № 689/2011 г. ТК на ВКС.
В повечето от решенията по ЗПП преобладава изводът, че ВКС е касационна инстанция спрямо акт на първата инстанция, подлежащ на пряко обжалване без условията за допустимост по чл. 280 ГПК. За илюстрация следва да се посочи Решение № 73 от 2009 г. ТК на ВКС. С него се отменя решение на СГС с отказ за вписване на новоизбран управителен орган на партията и делото се връща на първоинстанционния съд на основание чл. 281, т. 3 и чл. 293, ал. 3 ГПК. Съдът приема, че при съществено нарушение на процесуалните правила СГС е направил извод за липса на данни за необходимия кворум при провеждане на заседание на ръководен орган на партията и че съдът е следвало служебно да изиска документи за това на основание чл. 533 ГПК. ВКС не приема представените с касационната жалба писмени доказателства, защото това е недопустимо в касационното производство, и постановява те да се приемат при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, а в случай на преценка за необходимост и на други доказателства, съдът да изпълни задълженията си по чл. 533 и 534 ГПК.
Логично е Върховният касационен съд и при двуинстанционното обжалване на актовете по вписване на политически партии да действа като касационна инстанция.
2.3. Обжалване на определение за спиране на производство за вписване на политическа партия
Освен режим за обжалване на решенията по вписване или отказ от вписване на политическа партия, въпроси предизвиква и режимът за обжалване на определенията, постановени в този вид охранително производство.
Специфичните цели на Закона за политическите партии водят до извода, направен в Определение № 389 от 2009 г. по ч.т.д. № 391/2009 г. ТК на ВКС, че режимът на обжалване на решенията е еднакъв с този на обжалване и на другите актове, обективиращи обжалваеми действия на регистърния съд. Затова ВКС приема, че по жалба срещу определението на Софийски градски съд за спиране на регистърното производство по чл. 536, ал. 1 ГПК функционално компетентен е Върховният касационен съд, а не Софийски апелативен съд. С този извод се слага край на колебанията за компетентния съд при обжалване на определенията, постановени в съдебно регистърно производство с предмет вписване на партия или промени в обстоятелства, подлежащи на вписване.
Определението обаче търпи критики в другата част от изводите си и се налага да се обсъди. ВКС приема, че регистърният съд няма право да спира производството по вписване на политическа партия съгласно чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като разпоредбата е неприложима.
„Законът за политическите партии, като намиращ приложение спрямо определена група гражданскоправни субекти, е особен закон, тъй като неговото предназначение е да приспособи правния режим към вида на тези субекти и към пораждащите се в тази връзка правоотношения. Приложението на особения закон изключва приложението на общия. Това съотношение на правно действие е обусловено от спецификата на адресата на нормите на особения закон. Следователно ЗПП изключва едновременното действие както на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), така и на ГПК. Но доколкото е налице общ бланкет единствено към ЗЮЛНЦ – пар. 2 от ПЗР на ЗПП и този нормативен акт е приложим по всички неуредени със ЗПП случаи, то такъв бланкет не е налице по отношение на общия ред, регламентиран от ГПК. Спрямо последния препратките са изрични и строго ограничени в няколко случая: тъй като ЗПП не съдържа специална процедура по вписване на политически партии, като особен вид юридически лица, се прилагат правилата на глава 55 ГПК – чл. 595 и сл. (съгласно чл. 16 ЗПП); вписванията се извършват по реда на ГПК (съгласно чл. 17, ал. 2 ЗПП) и постановените решения се обжалват пред ВКС независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК (съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПП)”.
В същото определение съставът на ВКС „търси” разпоредбите за спиране на едно охранително производство в материалните закони.
„Законът за политическите партии не предвижда ред, по който може да бъде спряно регистърното производство. Такъв ред не регламентира и ЗЮЛНЦ, към който пар. 2 ПЗР ЗПП препраща по отношение на неуредените от особения закон случаи. Както подробно бе мотивирано по-горе, по отношение на тези производства е неприложим и общият ред, уреден в чл. 536 ГПК. Липсата на правен регламент, установяващ възможност да се иска спиране на регистърното производство по ЗПП, води до извод, че подадените молби, с които се иска такова спиране, са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане” .
Мотивите на ВКС са взаимно изключващи се – от една страна, съдебният състав не отрича, че политическите партии се вписват по глава 55 ГПК и дори че се ползва определена част от общите правила на охранителните производства, а от друга, приема, че разпоредбата на чл. 536 ГПК е неприложима спрямо вписване на политическите партии3.
За да се сложи ред в разсъжденията за препращащи норми, трябва категорично да се отграничи материалният закон от процесуалния закон. Много от материалните закони, уреждащи възникването на юридически лица от нестопанския сектор, включват не само материалноправни норми относно задължителните предпоставки за учредяване на организацията и правила за управление, но и процесуални правила за вписването щ. В тях са посочени: съдържанието на заявлението за вписване и необходими документи за това, обстоятелствата, подлежащи на вписване, и практически тези процесуални правила изместват голяма част от уредбата на глава 55 ГПК. Така са уредени правилата за вписване на пенсионните фондове по чл. 148, 150, 218, 221 от Кодекса за социалното осигуряване, на религиозните общности по чл. 15, 17, 18, 20 от Закона за вероизповеданията, на политическите партии по чл. 14, 17, 18 от Закона за политическите партии, на народните читалища по едноименния закон. Някои от тези закони препращат към общите разпоредби за охранителни производства на ГПК – чл. 15 от Закона за вероизповеданията, други препращат към производството по реда на глава 55 ГПК, а трети – към реда и условията на ГПК изобщо, което пак означава към охранителните производства по вписване на ГПК – чл. 17, ал. 2 ЗПП4. При всички случаи ГПК се явява общ процесуален закон спрямо процесуалните правила в специалните закони на различните ЮЛ – нетърговци.
Когато в материалния закон се съдържат процесуални норми относно вписването на юридическото лице, те дерогират общите правила на глава 55 ГПК. Но когато липсват такива за определено процесуално действие, на общо основание се прилага общият процесуален закон. Затова дерогиране на процесуалния закон за едно чисто процесуално действие, каквото е спирането, е най-малко неточно.
И накрая, за да се довършат критиките към Определение № 389 от 2009 г. по ч.т.д. № 391/2009 г. ТК на ВКС, могат да се цитират съображенията защо при вписване на политическите партии не се прилага охранителното производство на ГПК.
„Чл. 11, ал. 3 Конституцията прокламира, че партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите или в случая се засягат интересите на широк кръг лица, а не на конкретен субект, както е при общите по ГПК охранителни производства”.
Съображението е отчайващо. Нима сдружения и фондации за обществено полезна дейност не защитават интереси на широк кръг лица?
Ако е било необходимо да се отмени определението за спиране на охранителното производство, това може да се направи по много по-лесен и правно логичен начин – спирането по чл. 536 ГПК е своеобразно преграждане, макар и временно, на охранителното производство по вписване и съдебният акт, с който е постановено, подлежи на обжалване по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК; разпоредбата не е изключена от приложение от чл. 540 ГПК, ерго се прилага и в охранителното производство. Но да се изключва приложението на цялата обща част на охранителните производства по ГПК при вписването на политическите партии, е правно невъзможно.
В заключение – правната сигурност и предвидимост в съдопроизводствените правилата за съдействие относно политическите партии изисква върховният съдебен орган да се произнесе по повдигнатите въпроси преди предстоящите избори – защото не е без значение при едно касационно обжалване какви процесуални права са отредени на жалбоподателя и доколко той може да отстранява грешките си, допуснати в охранителното производство пред СГС.
Доц. д-р Маргарита ЗЛАТАРЕВА
__________
1 Последната редакция на чл. 500 ГПК (отм.) гласи: „Решението, с което се отказва вписване, се обжалва пред апелативния съд.“
2 В практиката от близкото минало касационното обжалване на отказите да се впишат обстоятелства, подлежащи на вписване, се обясняваше с принципа за триинстанционност, установен в чл. 15 от Закона за съдебната власт, тъй като препращащата норма на чл. 434 ГПК(отм.) изключваше приложението на правилата за касационно производство – Определение№ 535 от 02.10.2000 г. по гражд.д. №206/2000 г., 5 чл. с-в ВКС, Определение № 26 от 08.03.2001 г., 5 чл. с-в ВКС.
3 Тезата се среща и в други актове на ВКС.
4 Регистрацията на фондове за допълнително задължително и допълнително доброволно пенсионно осигуряване и/или фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и във фондове за допълнително доброволно осигуряване за безработица или за професионална квалификация по Кодекса за социално осигуряване се извършва в окръжните съдилища по водени отделни за тях регистри и тя също се извършва по реда на производството за вписване по ГПК, въпреки че в КСО няма препращаща към ГПК разпоредба.
