Увод
Под прекратяване на един договор се разбира прекратяване на облигационната връзка, която той е породил между страните по договора. В този общоприет смисъл прекратяването на договора за строителство (дог. стр.) представлява прекратяване на обвързаността на страните по него, изразяваща се във взаимните им права и задължения. За прекратяването на ДогСтр. са приложими всички общи правни основания – унищожаване поради порок във волята на някоя от страните при сключването му, точно изпълнение на задълженията, взаимно съгласие, пълна обективна невъзможност за изпълнение, разваляне поради виновно неизпълнение или частична обективна невъзможност за изпълнение, прекратяване при условията на чл. 306, ал. 5, както и на чл. 307 от Търговския закон (ТЗ) при дог. стр., който е търговска сделка. Наред с тях, при дог. стр. се проявяват и уредени от закона специални основания, които не са приложими за други договори. Впрочем, особените основания за прекратяване, които ще бъдат разгледани по-долу, не са специални само за дог. стр., а се отнасят към всеки договор за изработка, поради което и към дог. стр. като вид изработка1. Но при ДогСтр. те разкриват някои особености поради спецификата на предмета му и интензивната изменчивост на последиците му.
Специалните основание за прекратяване на дог. стр. са уредени в глава VIII на особената част на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Разпоредбите на закона се отнасят до обикновения договор за изработка, но са приложими и към дог. стр. като вид изработка. Специалните основания в някои случаи стесняват приложното поле на общите основания за прекратяване на дог. стр. В други случаи уреждат самостоятелни предпоставки, при настъпването на които се прекратява правната връзка между страните по договора. Прави впечатление, че в разпоредбите, уреждащи специалните основания за прекратяване на дог. стр., законодателят е употребил различни термини, с които назовава действията на страна по договора, водещи до прекратяването му. Използват се думите „да се откаже от договора” в чл. 260, ал. 1 и чл. 268, ал. 1 ЗЗД и съответно – „да развали договора” в чл. 262, ал. 2 ЗЗД2. А в чл. 269, ал. 1 ЗЗД пък са употребени думите „договорът се прекратява”. Мисля, че използването на различна терминология в хипотезите на специалните основания за прекратяване не е случайно. Развалянето на договора предполага виновно поведение на другата страна, докато отказът от договора не предпоставя вина на другата страна. А в случая с употребата на думите „договорът се прекратява” законодателят указва, че прекратяването на договора настъпва по право, без да е необходимо волеизявление на която и да е от страните по него, а само по силата на настъпването на някой от предвидените в закона юридически факти.
Първото специално основание за прекратяване е уредено в чл. 260, ал. 1 ЗЗД. То е приложимо към дог. стр. като вид договор за изработка, но с някои особености, свързани с предмета на договора. Фактическият състав на това основание за прекратяване включва няколко предпоставки. Първата от тях е даденият на строителя проект или доставените му от възложителя строителни материали и компоненти да са неподходящи за правилното изпълнение на работата. При дог. стр. с предмет, определен чрез одобрен инвестиционен проект (ИП), не е възможно проектът да е неподходящ за изпълнение на строителството, тъй като той следва да е съгласуван и одобрен по установения от закона ред. Съгласно чл. 142, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) това предполага извършена оценка за съответствието на проекта с предвижданията на подробния устройствен план и всички други съществени изисквания към строежите. Затова той не може да бъде „неподходящ” по смисъла на чл. 260, ал. 1 ЗЗД. Даденият на строителя проект може да е неподходящ само ако не е одобрен, при условие че подлежи на одобряване и в много редки случаи, ако е очевидно неподходящ, макар и одобрен. Проектът може да е неподходящ и при дог. стр., чиито предмет са малки обекти, за които законът не изисква одобряване на ИП. Те са посочени в чл. 147, ал. 1 ЗУТ – стопански постройки със селскостопанско предназначение, малки оранжерии и басейни, остъкляване на балкони и др. Ако в дог. стр. не е уговорено, че строителят осигурява необходимите строителни материали и компоненти, то това е задължение на възложителя. Ако той достави такива материали или компоненти за изпълнение на строителството, които не осигуряват изпълнението на съществените изисквания към строежите и не отговарят на техническите спесификации, определени от Закона за техническите изисквания към продуктите и Наредбата за съществените изисквания и на проекта, то ще сме изправени пред хипотезата на „неподходящ материал” по смисъла на чл. 260, ал. 1 ЗЗД.
Втората предпоставка за прекратяване на дог. стр. на това специално основание е строителят да е предупредил веднага възложителя3, че даденият му проект (ако не е одобрен и в случаите на малки обекти) или доставените строителни материали и компоненти са неподходящи за изпълнение на работата, като поиска извършване на нужните промени в проекта, съответно одобряването му, или доставяне на подходящ материал. Следва да се има предвид, че при дог. стр. от строителя се очаква да е професионалист и да разполага с нужните специални знания и умения в областта на строителството, докато от възложителя такива познания не се предполагат. Затова, при отправено предупреждение до възложителя, е необходимо строителят да посочи в него конкретно защо проектът или материалите са неподходящи и да му укаже какви промени следва да извърши в проекта и какви материали следва да достави със съответните характеристики, за да бъдат те подходящи за изпълнение на работата. По мое мнение, липсата на такива конкретни указания в предупреждението ще лишат същото от правното му значение, уредено в закона. Предупреждението също трябва да е писмено4, ако дог. стр. е писмен, а това е масовият случай.
Третата предпоставка на чл. 260, ал. 1 ЗЗД е отрицателна – възложителят да не извърши нужните промени и/или да не достави съобразно указанията на строителя подходящи строителни материали и компоненти. Последната предпоставка, за да се прекрати дог. стр. на това специално основание, е строителят да направи волеизявление, че се отказва от договора. Този негов отказ е от типа волеизявления, които, за да произведат правно действие, е необходимо да достигнат до знанието на другата страна по договора – възложителя. Законодателят не случайно в текста на разпоредбата на чл. 260, ал. 1 ЗЗД говори за отказ, а не за разваляне на договора. Отказът не предполага виновно поведение на другата страна. Съставът на това специално основание за прекратяване на дог. стр. е безвиновен. Възложителят може да не е изпълнил своето задължение да даде подходящ проект (при малките обекти) или да достави подходящ материал по редица причини, които да са извинителни и да не включват проявена от него вина (няма нужните специални познания, не разполага с подходящи транспортни средства и др.). Независимо от причините за неосигуряване на подходящ проект или материал, строителят има право да се откаже от дог. стр., което ще доведе като правна последица до неговото прекратяване. Възможността да се откаже от договора е субективно право на строителя от типа на потестативните права, което той може да упражни или не по своя преценка. Ако не го упражни, дог. стр. не се прекратява и продължава своето действие. Той не е длъжен да се откаже от дог. стр. при наличие на другите предпоставки на чл. 260, ал. 1 ЗЗД. Но е длъжен да предупреди възложителя за неподходящия проект или материал. В противен случай, съгласно чл. 260, ал. 2 ЗЗД, може да бъде ангажирана отговорността му за вреди.
Съгласно чл. 262, ал. 2 ЗЗД, „ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата, или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила”. Това е второто специално основание за прекратяване на дог. стр. като вид изработка. Разликите между общите предпоставки за разваляне на двустранен договор, предвидени в чл. 87, ал. 1 ЗЗД, и предпоставките на чл. 262, ал. 2 ЗЗД са две. От една страна, при разваляне на дог. стр. на специалното основание, уредено в чл. 262, ал. 2 ЗЗД, законодателят не изисква даването на допълнителен срок за изпълнение. От друга страна, е необходимо да е станало „явно”, че строителството няма да бъде изпълнено в срок или по уговорения начин5. При прилагане на това специално основание за разваляне към всеки дог. стр. трябва да се преценява конкретно съобразно особеностите и мащаба на неговия предмет дали е „явно”, че строителството няма да бъде изпълнено в срок или по надлежния начин. Явно няма да бъде изпълнено в срок, ако например дог. стр. има за предмет построяване на пететажна сграда, уговореният срок за изпълнение изтича след 2 месеца, а строителството е на етап изкоп или първа плоча. Отчитайки днешното ниво на строителните технологии и техника, е обективно невъзможно завършване на строителството на сградата в оставащите два месеца от уговорения в дог. стр. срок. Също явно няма да бъде изпълнено строителството по уговорения или надлежен начин, ако например строителят се е отклонил от дадения му одобрен ИП, отклонението е технически непоправимо и е толкова съществено, че прави строежа незаконен.
Съставът на това специално основание за прекратяване на дог. стр. предполага виновно поведение на строителя. Преценката за наличие на вина следва да се извърши и с оглед полагането или неполагането на очакваната от строителя като професионалист в областта на строителството дължима грижа при изпълнението на неговите задължения за построяване на конкретния обект, представляващ предмет на дог. стр. В потвърждение на тезата, че уреденият в чл. 262, ал. 2 ЗЗД състав включва виновно поведение на строителя, е правото на възложителя на обезщетение по общите правила, предвидено в същата разпоредба. А общите правила за обезщетяване на вреди предполагат причиняването им да е в резултат на виновно поведение.
Законодателят не е регламентирал реда за разваляне на дог. стр. на това специално основание. Би следвало да се приложи по аналогия редът, предвиден в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Развалянето на дог. стр. при наличие на предпоставките на чл. 262, ал. 2 от ЗЗД по аналогия следва да се извърши с едностранно изявление на възложителя, отправено до строителя и достигнало до знанието му. Ако дог. стр. е сключен в писмена форма (това е преобладаващият случай), то изявлението за разваляне също трябва да бъде в писмена форма съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. А ако дог. стр. е сключен в нотариална форма (при възнаграждение на строителя, изразяващо се в прехвърляне на идеална част от поземлен имот или учредяване на право на строеж), развалянето следва да се извърши по съдебен ред съобразно чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
;При настъпването на обективна невъзможност за изпълнение, договорът се прекратява на общото основание, уредено в чл. 89 ЗЗД, при това по право. Член 267 ЗЗД урежда някои специални последици при договора за изработка, приложими и към дог. стр. като вид изработка при прекратяване на договора поради обективна невъзможност за изпълнение. Съгласно чл. 267, ал. 1, изр. 1 ЗЗД „ако изпълнението на работата стане невъзможно, вследствие на причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма право на възнаграждение”. Отпадането на правото на строителя на възнаграждение е пряка последица от настъпилото по право прекратяване на договора. Това правило е конкретно проявление на принципа, че рискът при безвиновна обективна невъзможност за изпълнение се носи от длъжника. Второто изречение на чл. 267, ал. 1 ЗЗД урежда специална последица при прекратяване на договора за изработка, съответно на дог. стр. като вид изработка. Съгласно тази разпоредба, приложена към дог. стр., ако част от строителството е извършено и може да бъде полезно за възложителя, то строителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение. При всеки договор с продължително изпълнение съобразно чл. 88, ал. 1 изр. 1 ЗЗД развалянето действа занапред и съответно до момента на развалянето отношенията между страните следва да се уредят съгласно договора. Специалната предпоставка, която законодателят е въвел и е модифицирал по този начин последиците от прекратяването занапред на дог. стр. като договор с продължително изпълнение, е изискването изпълнената част от работата да е „полезна” за възложителя. Полезна ще бъде тогава, когато изпълнената част от строителството е използваема за други цели, или в случаите когато впоследствие отпадне обективната невъзможност и строителството може да продължи, като се използва изпълнената част по прекратения дог. стр. Ако изпълнената част не е полезна за възложителя (например направен изкоп, който вследствие на паднали дъждове или разместване на земни пластове се е компрометирал), ще се приложи общото правило на първото изречение на чл. 267, ал. 1 ЗЗД – строителят няма право на никакво възнаграждение.
Член 267, ал. 2 ЗЗД урежда втората модификация на общите последици при обективна невъзможност за изпълнение на задължението на строителя по дог. стр. Разпоредбата предвижда, че ако невъзможността е настъпила вследствие на даден от възложителя негоден проект или доставени от него негодни за изпълнение на строителството строителни материали и компоненти, строителят има право на уговореното в дог. стр. възнаграждение, при условие че в съответствие с чл. 260, ал. 1 ЗЗД е предупредил възложителя, при това своевременно. Задължението на строителя за отправяне на такова предупреждение като начин на извършване и обхват бе изяснено по-горе във връзка с правото му да се откаже от дог. стр. Същото предупреждение е предпоставка и за пораждане на предвидената от чл. 267, ал. 2 ЗЗД специална последица при обективна невъзможност за изпълнение поради негодност на проекта или материала. При наличие на тези предпоставки (невъзможност, причинена от негодност на проекта или материала, и предупреждение) строителят съхранява правото си на възнаграждение, въпреки че дог.стр. се е прекратил по право и той се е освободил от своето задължение по договора. Това е особен, уреден от закона случай на разкъсване на функционалната връзка между насрещните договорни задължения. В тази хипотеза едно субективно право продължава своя живот извън рамките на договорното правоотношение, част от което е било при пораждането си.
Специално основание за прекратяване на договора за изработка и съответно на дог. стр. като вид изработка урежда и чл. 268, ал. 1 ЗЗД. В цитираната разпоредба законодателят отново говори за „отказ” от договора, а не за разваляне, което навежда на извода, че съставът е безвиновен. Независимо от това, дали изпълнението на дог. стр. е започнало или не, съгласно чл. 268, ал. 1 ЗЗД възложителят има право да се откаже от договора, като по този начин го прекрати занапред, „ако има основателни причини”. Кои причини са основателни и кои не са, е въпрос, който трябва да се преценява за всеки конкретен случай на дог. стр. съобразно особеностите и мащаба на неговия предмет. Огромното разнообразие на предмета на дог. стр. не дава възможност да се изброят лимитативно причините за отказ от договора, които законодателят приема за основателни. Най-често срещаната стопанска и житейска „основателна причина” за отказ от дог. стр. е липсата или недостатъчният размер на финансиране на строителния проект. Въпреки че от житейска гледна точка това е, може би, най-основателната причина, от правна гледна точка е трудно да се твърди, че липсата на финансиране е основателна причина по смисъла на чл. 268, ал. 1 ЗЗД. По-скоро не е такава причина, тъй като задължението на възложителя по дог. стр. е парично, а липсата на средства не освобождава длъжника от изпълнение. До такъв извод ще се стигне при догматично тълкуване на закона, което е твърде характерно за правоприлагащите органи у нас. Тогава основателните причини за отказ от дог. стр. по чл. 268, ал. 1 ЗЗД ще се сведат до възникване на други обстоятелства, различни от липсата или недостиг на финансови средства. Такива основателни причини ще са например: съществена промяна в предмета на дог. стр., наложена от задължителни предписания на специализираните контролни органи, на лицето, упражняващо строителен надзор, или променени нормативни изисквания към строежите след сключване на ДогСтр., но приложими към него, промяна в общия устройствен план на района, която води до ограничения във функционалността на новия обект, спиране на производствената дейност на възложителя и отпадане на нуждата от нови мощности.
Мисля, че разпоредбата на чл. 268, ал. 1 ЗЗД търпи критика. От една страна, законодателят не посочва конкретни ориентири кога една причина би била основателна за отказ от дог. стр. и кога не. От друга страна, в сегашната й редакция разпоредбата не е съобразена с най-основателната в стопански и житейски смисъл причина – липсата или недостиг на финансиране. В много случаи финансирането на един строителен проект е свързано с отпускането на банков кредит. Поради променени пазарни условия лихвите по този кредит може да се повишат значително, което да оскъпи проекта и да го направи стопански нецелесъобразен. Други строителни проекти са свързани и се пристъпва към реализирането им с оглед ползване на мерки по различни оперативни програми на Европейския съюз. По редица причини, включително бюрократични, проектът може да не бъде одобрен. Но тъй като става въпрос в крайна сметка за парично задължение на възложителя, той не би могъл да изтъква тези причини като основателни по смисъла на чл. 268, ал. 1 ЗЗД и да се откаже от сключен дог. стр.
Прекратяването на дог. стр. при предпоставките на чл. 268, ал. 1 ЗЗД се извършва с едностранно изявление на възложителя до строителя. Въпреки че не е предвидено изрично в разпоредбата на закона, изявлението за отказ не следва да води до незабавно прекратяване на дог. стр., а трябва да съдържа и достатъчен съобразно конкретния обект срок, като се отчита нуждата от технологично време за довършване на някои непрекъсваеми строителни дейности и операции. При прекратяване на дог. стр. в тази хипотеза поради отказ на възложителя, той трябва съгласно чл. 268, ал. 1 ЗЗД да заплати на строителя направените от него разходи, извършените до момента на прекратяване на договора строителни работи и печалбата, която той би получил от изпълнението на целия договор6. Дори падежът на задължението на възложителя за плащане на извършените до момента на прекратяване на дог. стр. строителни работи да не е настъпил, с факта на прекратяването на договора автоматично всички вземания на строителя, предвидени в чл. 268, ал. 1 ЗЗД стават веднага изискуеми и подлежат на изпълнение, при това без да е необходима покана като при безсрочните задължения съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Това означава, че възложителят би изпаднал в забава едновременно с прекратяване на ДогСтр. и в същия момент, ако не предложи изпълнение на задълженията си, уредени в чл. 268, ал. 1 ЗЗД. Мисля, че този извод се налага от съображения за справедливост и зачитане интересите на строителя по дог. стр., който не е предизвикал със своето поведение прекратяването на договора. Причините за прекратяване в случая лежат у другата страна – възложителя.
По мое мнение, стопански целесъобразно е извършването на законодателна промяна, която да се изрази в премахване на изискването за наличие на „основателни причини” в чл. 268, ал. 1 ЗЗД като предпоставка за отказ7 на поръчващия-възложител от договора поне в случаите, когато тази норма се прилага по отношение на дог. стр. Съответно, въвеждане на правилото, че при дог. стр. възложителят по своя преценка, без да е нужно да доказва основателни причини, има право да се откаже от дог. стр., като нормата може и е препоръчително да бъде диспозитивна. Разбира се, при евентуална промяна на закона в този смисъл трябва да се държи сметка за интереса на другата страна по дог. стр. – строителя, за да не се наруши балансът на интересите между страните по договора. На първо място – изявлението за отказ не следва да води до незабавно прекратяване на дог. стр., а да съдържа подходящ, съобразно конкретния строителен обект, срок за прекратяване на изпълнението на строителството и консервиране на извършените строителни работи. На второ място – изрично трябва да се уреди нормативно и въпросът за това, какво следва да получи като възнаграждение строителят в такъв случай на прекратяване на дог. стр. Мисля, че ако се въведе такова основание за прекратяване на дог. стр., строителят би трябвало да има право да получи възнаграждение за всички извършени от него строителни и монтажни работи до момента на прекратяване на договора според уговореното в него, стойността на всички доставени от него строителни материали и компоненти, предназначени за изпълнение на задълженията му, независимо дали са вложени в строителството или не, възстановяване на всички други негови разходи, свързани с наемане на строителна техника, работна ръка и др., възнаграждение за всички необходими за консервиране на строителния обект работи, които са извън предмета на дог. стр., както и пълния размер на печалбата, която той би получил, ако дог. стр. не се бе прекратил преждевременно поради отказ на възложителя. И на трето място – прекратяването на дог. стр. по искане на възложителя трябва да е съпроводено и с готовност на възложителя за плащане на всичко дължимо от него към момента на прекратяване на дог. стр., която готовност да е заявена едновременно с отправяне на изявлението за отказ от договора.
Член 269, ал. 1 ЗЗД урежда също специално основание за прекратяване на договора за изработка. Съставът е безвиновен и прекратяването настъпва по право. Това основание за прекратяване се прилага към дог. стр. само при условие, че строител е физическо лице. При настъпването на една от двете, предвидени от закона предпоставки – смърт или изпадане в неспособност на строителя, дог. стр. се прекратява. Употребената от законодателя дума „неспособност” следва да се тълкува широко. Неспособността по смисъла на чл. 269, ал. 1 ЗЗД не бива да се отъждествява с недееспособност, а да обхване всички последващи след сключване на дог. стр. промени във физическото и/или психическото състояние на физическото лице – строител, лишаващи го от такива негови качества, с оглед на които е сключен договора (дог. стр. в общия случай е договор, който се сключва с оглед на личността на строителя) или му пречат да изпълни строителните работи така, както са уговорени в дог. стр. При прекратяване на дог. стр. на това специално основание, съгласно чл. 269, ал. 2 ЗЗД, възложителят трябва да заплати извършените до момента на прекратяването строителни работи и полезно вложените материали съобразно уговореното в договора възнаграждение8. Тук следва да се имат пред вид две особености. На заплащане подлежат само тези материали, които вече са вложени, но не и доставени от строителя приживе или преди изпадане в неспособност с цел влагане в строежа9. Вложените материали трябва да са полезно използвани при извършване на строителните работи. При въвеждане на второто изискване към материалите законодателят вероятно е имал предвид хипотезата на изпадане в неспособност, което в много от случаите не настъпва мигновено, поради което се създава основателно съмнение, че постепенно настъпващата неспособност може да е причина материалите да не са вложени полезно с оглед предмета на договора за строителство.
При смърт на физическото лице – строител (но не и в хипотезата на изпадане в неспособност) дог. стр. може да запази действието си съгласно чл. 269, ал. 1 ЗЗД, ако договорът не е бил сключен с оглед на личността на строителя и наследниците му се съгласят да продължат изпълнението му. Двете предпоставки за съхраняване на дог. стр. в този случай са уредени кумулативно.
Заключение
Специалните основания за прекратяване на дог. стр., изразяващи се в отказ на строителя по чл. 260, ал. 1 ЗЗД, отказ на възложителя по чл. 268, ал. 1 ЗЗД или смърт/неспособност по чл. 269, ал. 1 ЗЗД, разгледани по-горе, имат ограничено приложно поле. Те се отнасят само за тези дог. стр., при които възнаграждението на строителя е уговорено в пари10. Въпреки че законодателят не е указал как настъпва прекратяването на дог. стр. в тези специални случаи, безспорно е, че то няма обратно действие. Този извод се налага от прилагането по аналогия на правилото на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, че развалянето на договори с продължително изпълнение няма обратно действие11. Следва да се има предвид още, че това са безвиновни специални състави на прекратяване на дог. стр., поради което отношенията до момента на прекратяването следва да се уредят съгласно уговореното в договора, а не на извъндоговорно основание. Последното би ощетило значително една от страните по дог. стр. За по-голяма яснота в отношенията между тях би било полезно този въпрос да намери изрична нормативна уредба, която да предвиди, че при тези случаи на прекратяване на дог. стр., то има действие занапред.
Гл. ас. д-р Мирослав ДИМИТРОВ, Юридически факултет при УНСС
___________
1 В правната литература и съдебната практика дог. стр. се разглежда като вид договор за изработка, за който са приложими правилата на чл. 258-269 ЗЗД, доколкото липсват специални разпоредби в други нормативни актове, като напр. ЗУТ и наредбите по неговото приложение.
2 За „разваляне” се говори и в чл. 265, ал. 2 ЗЗД, но това е свързано с обективната (безвиновна) отговорност на изпълнителя по договора за изработка (строителя при дог. стр.) за недостатъци на изработеното.
3 Така Решение № 512-2009-I ТО на ВКС, където се изтъква, че е необходимо незабавно предупреждение за негодност на материала и то по преценка на добрия търговец по чл. 302 ТЗ за качествата на материала и съответно неговата негодност.
4 Така Решение по ВАД № 98/2007 на АС при БТПП (Цит. по Търговско право, 2008, № 1, с. 86), където се посочва, че уведомлението по чл. 260, ал. 1 ЗЗД като предпоставка за прекратяване на договора следва да е писмено, ако договорът е писмен, който извод е обоснован в решението с аналогия с чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, общите правни принципи и правната логика.
5 Така в Решение по ВАД № 104/2000 на АС при БТПП (цит. по Търговско право, 2001, № 6, с. 101) се посочва, че това е специално основание за разваляне на договора. Но се подчертава, че за прилагането му е необходимо да е „явно”, че няма да бъде изпълнено в срок или по уговорения начин. Само тогава отпада нуждата от предупреждение и даване на допълнителен срок за изпълнение, които общият ред по чл. 87, ал. 1 ЗЗД изисква.
6 Така Решение № 72-1995-V ГО на ВС. Обратното, според мен неправилно, приема ВС в свое Решение № 337-1992-5 членен с-в, че изпълнителят има право само на печалбата от извършените до момента работи.
7 Съгласно § 649 от Германския граждански законник поръчващият може по всяко време да прекрати договора, без да е нужно да има и да доказва „основателни причини”. От него се изисква само да отправи предизвестие. Няма изискване за наличие на „основателни причини” и в чл. 1794 от Френския граждански кодекс, както и в ст. 717 от Гражданския кодекс на Руската федерация за прекратяване на договора едностранно от възложителя. (Нормата на ст. 717 е диспозитивна и се прилага само ако страните не са изключили възможността за отказ на поръчващия с изрична уговорка в този смисъл, включена в договора.)
8 В Решение № 36-2009-II ТО на ВКС се подчертава, че наследниците имат право да получат възнаграждение и при частично изпълнение – недостигната степен на завършеност на обекта.
9 Обратно Решение по ВАД № 3/1999 (цит. по Търговско право, 2000, № 2, с. 107), където се приема, че и доставените за нуждите на обекта, но невложени в него материали, следва да бъдат заплатени. Застъпеното в цитираното решение разбиране не може да бъде споделено, тъй като явно противоречи на текста на чл. 269, ал. 2 ЗЗД, където изрично се говори само за „вложени материали”.
10 В случай че възнаграждението на строителя се изразява в прехвърляне на идеална част от недвижим имот или учредяване на право на строеж, прекратяването на дог. стр. може на настъпи само поради неговото изпълнение, по взаимно съгласие или чрез разваляне, при това по съдебен ред съобразно чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като общи основания за прекратяване на договора.
11 Аргумент и от Решение по ВАД № 77/2007 на АС при БТПП.
