Член 1
Всеки член на Международната организация на труда, който ратифицира настоящата конвенция, се задължава да установи методи или пък да запази съществуващите вече методи, позволяващи да се определят минималните размери на надниците на работниците, работещи в индустриите или в част от индустриите (в частност в домашните индустрии), в които не съществуват ефикасни правила за определяне на надниците чрез колективни договори или по друг начин и в които надниците са изключително ниски.
Съгласно настоящата конвенция, терминът "индустрии" подразбира манифактурните индустрии и търговията.
Член 2
Всеки член, който ратифицира настоящата конвенция е свободен да реши, след като се допита до работодателските и работническите организации, ако такива съществуват във въпросната индустрия или част от нея - по отношение на коя индустрия или част от индустрията и в частност, по отношение на кои домашни индустрии или част от тези индустрии, ще се прилагат методите за определяне на минималните надници, предвидени в чл. 1.
Член 3
Всеки член, който ратифицира настоящата конвенция, е свободен да установи методите за определяне на минималните надници, както и начините и средствата за тяхното прилагане.
Всетаки,
1) преди да се пристъпи към приложението на методите, по отношение на една индустрия или част от определена индустрия, трябва да бъде взето мнението на представителите на работодателите и работниците, както и на представителите на респективните им организации, ако такива съществуват. Също така трябва да бъде взето мнението на всички други лица, които се явяват в случая специално квалифицирани от професията или службата си и към които компетентната власт би счела за полезно да се отнесе;
2) заинтересуваните работодатели и работници ще трябва да вземат участие в прилагането на методите, под формата и в границите, които могат да бъдат определени от националното законодателство, но във всеки случай по равно число и при еднакви условия;
3) определените минимални размери ще бъдат задължителни за заинтересуваните работодатели и работници; те не ще могат да бъдат намалявани от тях нито с индивидуални съглашения, нито с колективен договор, освен с общо или частично съгласие на компетентната власт.
Член 4
Всеки член, който ратифицира настоящата конвенция, трябва да вземе необходимите мерки, посредством една система за контрол и санкции, щото от една страна заинтересуваните работодатели и работници да знаят минималния размер на надниците, които са в сила и, от друга страна, да не се плащат надници по-малки от установения минимален размер.
Всеки работник, по отношение на когото са приложими минималните размери и който е получил надници по-малки от тези размери, трябва да има правото, по съдебен или друг законен път, да изиска да му се изплати сумата, която остава да му се дължи, със срок, който може да бъде определен от националното законодателство.
Член 5
Всеки член, който ратифицира настоящата конвенция, трябва ежегодно да представя на Международното бюро на труда едно общо изложение, което да съдържа списъка на индустриите или част от тях, по отношение на които са били приложени методите за определяне на минималните надници, както и начините на приложение на тези методи и техните резултати. Това изложение ще съдържа общи данни за приблизителното число на работниците, предмет на тази регламентация, размерите на установените минимални надници и евентуално, другите най-съществени мерки относно минималните надници.
Член 6
Официалните ратификации на настоящата конвенция, ще бъдат съобщени на Главния секретар на Обществото на народите и зарегистрирани от него при условията, предвидени в част ХIII на Версайлския договор и в съответните части на другите договори за мир.
Член 7
Настоящата конвенция ще обвърже само тези членове на Международната организация на труда, чиито ратификации ще са зарегистрирани в Секретарията.
Тя ще влезе в сила дванадесет месеца след като ратификациите на двама члена бъдат зарегистрирани от Главния секретар.
Впоследствие, тази конвенция ще влезе в сила по отношение на всеки член, дванадесет месеца след датата, на която ратификацията му е била зарегистрирана.
Член 8
Веднага след като ратификациите на двама члена на Международната организация на труда бъдат зарегистрирани в Секретарията, Главният секретар на Обществото на народите ще нотифицира това на всички членове на Международната организация на труда. Той също така ще им нотифицира зарегистрирването на ратификациите, които ще му бъдат съобщени впоследствие от всеки друг член на Организацията.
Член 9
Всеки член, ратифицирал настоящата конвенция, може да я денонсира с изтичането на един период от 10 години, считан от датата на първоначалното влизане в сила на конвенцията, чрез един акт, съобщен на Главния секретар на Обществото на народите и зарегистриран от него. Денонсирането ще произведе своите последици една година след зарегистрирването му в Секретарията.
Всеки член, който е ратифицирал настоящата конвенция и който в един срок от една година след изтичането на десетгодишния период, споменат в предшестващия параграф, не се възползва от правото си на денонсиране, предвиден в настоящия член, ще бъде обвързан за един нов период от пет години, като впоследствие ще може да денонсира настоящата конвенция, с изтичането на всеки период от пет години, при условията, предвидени в настоящия член.
Член 10
Всеки десет години, поне веднъж, Административния съвет на Международното бюро на труда ще трябва да представя на конференцията един рапорт за приложението на настоящата конвенция и ще трябва да реши дали е необходимо да се впише в дневния ред на конференцията въпросът за цялостната ревизия или за изменението на казаната конвенция.
Член 11
Французкият и английският текстове на настоящата конвенция ще се считат за автентични.
Предшестващият текст е автентичният текст на проекта за конвенция, надлежно приет от Общата конференция на Международната организация на труда на единадесетата й сесия, която се състоя в Женева и която е била обявена за приключена на 16 юни 1928 г.
В уверение на това сложиха подписите си на 22 юни 1928 г.
Председател на конференцията: Карлос Сааведра Ламас
Директор на Международното бюро на труда:
Алберт Тома
