Търсене
Close this search box.

Видове отпуски за изпълнение на граждански, обществени и други задължения, регламентирани в Кодекса на труда

Разяснение

Отпуските за изпълнение на граждански, обществени и други задължения са определени в разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). По своята правна същност отпуските, регламентирани в чл. 157 КТ, представляват субективно право на съответния работник или служител. Работникът или служителят има право на тях по силата закона, а работодателят е длъжен да осигури ползването им, като освобождава от работа работника или служителя, без право на преценка, дали да разреши, или не, съответния вид отпуск и кога да го разреши.

Видовете отпуски за изпълнение на лични, семейни и обществени задължения, регламентирани в разпоредбата на чл. 157 КТ, се дължат независимо от платените годишни отпуски или от неплатения отпуск по чл. 160 КТ, винаги когато е налице основанието за тяхното ползване, т.е. не се приспадат от полагащия се платен (основен или допълнителен) годишен отпуск. Не се изисква и предварително натрупан трудов стаж от работника или служителя за тяхното ползване.

І. Отпуск при встъпване в брак

Отпускът при встъпване в брак представлява кратък период от време, през който работникът или служителят преустановява изпълнението на трудовата си функция, за да изпълни свой личен ангажимент, като запази трудовото си правоотношение. Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 1 КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при встъпване в брак. Разпоредбата има предвид сключването на граждански брак. Този вид отпуск не се предоставя за извършването на църковен или друг ритуал по повод създаването на семейство. Продължителността на отпуска е 2 работни дни. Предоставянето на отпуска не е свързано с поредността на брака.

Според чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работникът или служителят има право на отпуск за деня на съответното събитие (сключването на гражданския брак) и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея. Това означава, че когато гражданският брак е в почивен съботен или неделен ден, работникът или служителят има право на този вид целеви отпуск в понеделник и вторник от следващата работна седмица.

Отпускът се ползва по искане на работника (служителя), отправено до работодателя, като в НРВПО не е предвиден специален образец на искането. В искането работникът (служителят) следва да отбележи правното основание за ползване на отпуск, и дните, през които ще се ползва този отпуск. Работникът (служителят) оправдава отсъствието си от работа с копие от акта за сключен брак, който може да представи на своя работодател след завръщането си на работа.

ІІ. Отпуск при кръводаряване

Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 2 КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване – за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него. Този вид отпуск се предоставя на работника (служителя), за да извърши кръводаряване.

Според чл. 50, ал. 1 НРВПО работникът или служителят има право на отпуск за деня на съответното събитие (на кръводаряването) и за следващия го работен ден. Когато денят на прегледа и кръводаряването съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея. Разпоредбата на закона не поставя ограничение относно броя на случаите, в които работникът или служителят може да ползва отпуска по чл. 157, ал. 1, т. 2 КТ. Следва да се има предвид, че ако поради една или друга причина отпускът не е ползван, то няма законова възможност той да се ползва по друго време, т.е. той „се губи”.

Отпускът се ползва по искане на работника (служителя), отправено до работодателя, като в НРВПО не е предвиден специален образец на искането. Работникът (служителят) трябва да посочи дните, през които ще ползва отпуск за кръводаряване, а работодателят да издаде съответната писмена заповед. Денят на кръводаряването се установява от здравните органи.

ІІІ. Отпуск при смърт на близък роднина

Този вид отпуск се предоставя на работника (служителя), за да има възможност да присъства на погребална церемония във връзка със смъртта на близък роднина. Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на близък роднина – 2 работни дни. С разпоредбата на чл. 50, ал. 1 НРВПО се уточнява, че работникът или служителят има право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ за деня на съответното събитие (денят на смъртта) и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея.

Отпускът по чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ се ползва в работни дни – например, ако лицето в деня на събитието е било на работа, то би могло да ползва следващите го два работни дни.

Кръгът на лицата, смъртта на които е основание за ползване на този отпуск от работника или служителя, обхваща всички роднини по права линия, роднините по съребрена линия до втора степен – само брат и сестра; и роднините по сватовство от първа степен – свекър и свекърва, съответно тъст и тъща. Роднини по права линия са лицата, от които едното пряко или непряко произхожда от другото – например майка и син; дядо и внучка и т.н. Степента на родство между роднините се определя от свързващите ги поколения – майката и синът например са роднини по права линия от първа степен, защото синът произхожда непосредствено от майката; дядото и внучката са роднини по права линия от втора степен, защото внучката произхожда от сина или дъщерята на дядото, които са негови (нейни) роднини по права линия от първа степен, и т.н. Законът не поставя ограничение в степените на родство между роднините по права линия, при чиято смърт работникът или служителят има право на отпуск.

Процедурата за ползване на отпуска е формална – не е предвиден образец на искането за ползване на отпуск, но то трябва да съдържа изричната воля на работника (служителя) за ползването на този вид отпуск, и дните, през които ще се ползва. Документите, необходими за ползване на този вид отпуск, следва да доказват факта на смъртта и наличието на връзка на родство или сватовство между починалото лице и лицето, което има право да ползва отпуска. Такива документи са смъртен акт, удостоверение за наследници, удостоверение за граждански брак. Лицето може да представи на своя работодател или копие от смъртния акт, или издадения от общината документ – служебна бележка, удостоверяваща посоченото обстоятелство.

Възнаграждение по време на отпуск при встъпване в брак, при кръводаряване и при смърт на близък роднина

Разпоредбата на чл. 157, ал. 3 КТ предвижда, че през време на отпуск при встъпване в брак, при кръводаряване и при смърт на близък роднина, на работника или служителя се изплаща възнаграждение според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя. Това означава, че ако няма колективно споразумение (КТД), което да урежда възнаграждение за времето на отпуска, или колективният договор не намира приложение спрямо конкретния работник (служител), единственият начин за получаване на такова е по индивидуално споразумение между страните (което може да се сключи по всяко време от действието на трудовото правоотношение). Ако работодателят не е съгласен да сключи такова, тогава възнаграждение не се дължи.

ІV. Отпуск за участие в правораздавателния процес

Съгласно чл. 157, т. 4 КТ работникът(служителят) има право на отпуск, когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице.

Този вид отпуск има за цел да даде възможност на работника (служителя) да упражни свое гражданско право.

Винаги, когато е налице някое от посочените в разпоредбата основания (призоваване на съд или пред друг орган като страна, свидетел или вещо лице), работникът или служителят може да ползва такъв отпуск, като работодателят няма право на преценка, дали и кога да разреши ползването на отпуска.

Отпускът по чл. 157, ал. 1, т. 4 КТ касае единствено явяване на лицата пред съд или други органи, като допълнението „други органи” следва да се разбира единствено като органи от съдебната система (прокуратура, следствие), тъй като именно пред такива органи може да съществуват алтернативно предвидените качества страна, свидетел или вещо лице, като целта е да се осигури възможност за участие на работника или служителя в правораздавателния процес в съответствие с личния му интерес или обществените му задължения. Например явяването пред ТЕЛК не е обхванато от хипотезата на чл. 157, ал. 1, т. 4 КТ.

Необходимо е работникът или служителят да поиска да му бъде разрешено да ползва този вид отпуск.Той следва да представи на работодателя копие от призовката, от която да е видно, че е редовно призован по реда на Гражданския процесуален кодекс, Наказателнопроцесуалния кодекс или Административнопроцесуалния кодекс и да удостовери датата на делото.

Продължителността на отпуска е за времето, през което работникът (служителят) е фактически ангажиран.

По време на ползване на този отпуск на работника или служителя се изплаща възнаграждение според предвиденото в специалните процесуални закони – в повечето случаи то се определя от съда. По тази причина работодателят оформя отпуска като неплатен. На страната по делото по принцип не се дължи възнаграждение, тъй като става въпрос за личен ангажимент и явяването в съда е свързано със защита на правата и интересите на страната.

V. Отпуск за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател

Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател. От фактическа гледна точка този отпуск представлява продължителен период от време, през който даден работник (служител) не изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение, но то се запазва, а не се прекратява. По своята правна същност отпускът по чл. 157, ал. 1, т. 5 КТ е субективно право на работника (служителя), което той придобива и може да упражни след като е избран по определения от закона ред, да е член и да участва в работата на съответния държавен орган. Държавните органи, за участие в чиято работа се предоставя отпускът, са общинските съвети и правораздавателните органи. Съгласно чл. 34, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация за времето, необходимо за изпълнение на задълженията му, общинският съветник ползва неплатен служебен отпуск, който се признава за трудов стаж.

Съгласно Разяснение № 5-23-22-1512 от 14.08.2014 г. на Националната агенция за приходите (относно недължимост на осигурителни вноски за дните на отпуск по реда на чл. 157, ал. 1, т. 5 КТ – за участие на работници и служители в заседания като съдебни заседатели), на основание чл. 157, ал. 3, т. 3 КТ, през време на отпуските по чл. 157, ал. 1, т. 5 КТ на работника или служителя се изплаща възнаграждение според предвиденото в специалните закони. По реда на чл. 73 от Закона за съдебната власт за участието си в съдебни заседания съдебните заседатели получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт, т. е. подлежат на осигуряване на друго основание за периодите на отпуските по чл. 157, ал. 1, т. 5 КТ, и съответно не попадат в хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б” от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Следователно за дните на отпуск по реда на чл. 157, ал. 1, т. 5 КТ работниците и служителите не получават възнаграждение от работодателя, включително и възнаграждение за ползване на отпуск, а получават такова за сметка на съдебната власт, поради което за тези периоди осигурителни вноски по реда на Кодекса за социално осигуряване и ЗЗО не се дължат от работодателя.

Размерът на отпуска по т. 5 на чл. 157, ал. 1 КТ не е фиксиран и продължителността му зависи от времето на работа за съответния орган.

VІ. Отпуск за участие в заседания на специален орган за преговори, европейски работнически съвет или представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество

По своята правна същност отпускът по чл. 157, ал. 1, т. 5а КТ е субективно право на работника (служителя), което той придобива и може да упражни след като е избран в съответните органи по определения ред от Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, да е член и да участва в работата на съответния орган (специален орган за преговори, европейски работнически съвет или представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество).

Редът за ползване на отпуска е формален – по искане на работника (служителя), притежаващ изискуемото от закона качество. За искането за ползване на отпуск не е предвиден образец, като е необходимо работникът (служителят) да посочи времето, през което ще се ползва отпускът.

През време на отпуска на работника или служителя се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177 КТ.

VІІ. Отпуск за търсене на работа

Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 6 КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя, когато е отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение – по 1 час дневно за дните на предизвестието. От това право не може да се ползва работник или служител, който работи 7 или по-малко часове.

Разпоредбата на чл. 157, ал. 1, т. 6 КТ регламентира субективното право на работник или служител, на когото е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, на намаляване на работното му време с един час при нормална продължителност на работния ден от 8 часа, за да има възможност да си търси друга подходяща работа. Следователно работникът или служителят ще има право на този вид отпуск, ако отговаря на законовите изисквания, което означава, че работодателят следва да е отправил предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. прекратяването да е по инициатива на работодателя. Ако самият работник или служител е пожелал да прекрати трудовия си договор, като е предизвестил работодателя за това, тогава последният не би имал право на отпуската по реда на чл. 157, ал. 1, т. 6 КТ.

Целта на този вид отпуск е предизвестеният служител да бъде свободен през част от работното време през деня, за да има възможност да се явява на интервюта и да кандидатства за нова работа. Този един час може да се ползва в началото, по средата или в края на работния ден, по избор и преценка на работника или служителя. Работникът (служителят) следва да уведоми своя работодател, че желае да се възползва от това си право.

Отпускът се заплаща от работодателя по реда на чл. 177 КТ.

VІІІ. Отпуск за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия

Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 7 КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия. Съгласно Закона за защита при бедствия (ЗЗБ – чл. 39 и следващите) доброволец е лице, което участва в доброволно формирование за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях. Лицето може да придобие качеството доброволец, независимо от трудовото или служебното си правоотношение.Доброволните формирования се създават от кмета на общината по решение на общинския съвет. Кметът е длъжен да сключи договор с доброволеца и да го осигури за всички осигурени социални рискове. Разходите са за сметка на републиканския бюджет като делегирана от държавата дейност. Съгласно чл. 43 ЗЗБ за времето на обучение или изпълнение на задачи по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях доброволецът се смята в неплатен отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения, който му се признава за служебен или трудов стаж. За времето на участие в тези мероприятия лицето получава възнаграждение за сметка на републиканския бюджет при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет. Кметът е длъжен:

  • да уведоми работодателя или органа по назначаването на доброволеца за участие в мероприятията по чл. 43, ал. 1 ЗЗБ;
  • да издаде документ, удостоверяващ участието на доброволеца, не по-късно от три дни след приключване на мероприятието.

ІХ. Отпуск на бременна или в напреднал етап на лечение ин-витро работничка или служителка за извършване на медицински преглед

Съгласно чл. 157, ал. 2 КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време.

Според § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на КТ „работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро“ са работнички и служителки, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни.” От цитираните разпоредби следва, че право на отпуск по чл. 157, ал. 2 КТ има само работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро.

Съгласно чл. 313а, ал. 1 КТ бременната работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, ползва права по чл. 157, ал. 2, след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи. След ползване на отпуска на работодателя следва да се предостави документ, удостоверяващ извършения медицински преглед.

За времето на ползване на този вид отпуск на бременната работничка или служителка, както и на работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177 КТ.

Мариана ВАСИЛЕВА, юрист в администрацията на МС

Месечни списания

месечно списание Труд и право - 2024 г.
списание Счетоводство данъци и право
месечно списание Собственост и право
месечно списание Търговско и облигационно право

Компютърни продукти

Компютърен продукт ЕПИ Труд и социално осигуряване
компютърен продукт ЕПИ Счетоводство и данъци
Компютърен продукт ЕПИ Собственост
Компютърен продукт ЕПИ Търговско и облигационно право

Избрани публикации

0
    Кошница
    Изпразнете кошницатаОбратно към магазина