Меню

Оспорване на произхода на детето от бащата от трети лица

Дайджест "Собственост и право", 2022 г., кн. 09

Приложение на разпоредбата на § 5 от ПР на ЗИДСК в контекста на новото Решение на Конституционния съд № 11/2022 г.

1. На 28 юли 2022 г. Конституционният съд на Република България (КС) се произнесе с Решение № 11 по конституционно дело № 3/2022 г. (РКС № 11/2022 г.)[1]. Делото е образувано по искане на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на § 5 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (ПР на ЗИДСК)[2].

Омбудсманът е подкрепил искането си с аргумент, че § 5 ПР на ЗИДСК противоречи на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и на чл. 14 от Конституцията на Република България (КРБ). Обратното действие на § 5 ПР на ЗИДСК предоставя принципна възможност за неограничен кръг лица от мъжки пол да оспорят произхода на което и да е дете. С придадената обратна сила на разпоредбата се нарушават стабилността и сигурността като водещи принципи в нормативната уредба на произхода и не се следват принципите за законоустановеност на начините за установяване и оспорване на произхода. С обратна сила се засягат вече придобити и упражнявани родителски права, посяга се на правото на детето на стабилна и сигурна семейна среда. Няма обяснение за въвеждането на обратно действие по отношение на неприпознати деца, които имат установен произход.

Непропорционално на стабилитета на установените родствени връзки е въздействието на разпоредбата чрез упражняване на въведеното със закона право на оспорване на презумптивното бащинство за период, който е неограничен назад във времето спрямо узнаването на правопораждащите юридически факти. Допуска се да се оспори произход на дете, узнаването на раждането на което е неограничено назад във времето.

Омбудсманът позовава така изложената позиция за противоконституционност на текста на § 5 ПР на ЗИДСК с действието на практиката на КС по приложението на чл. 4, ал. 1 и на чл. 14 КРБ, застъпена с РКС № 4/2014 г. по к. д. № 12/2013 г., РКС № 10/2011 г. по к. д. № 6/2011 г. и РКС № 9/2020 г. Посочва също, че не трябва да се допускат внезапни, неочаквани и непропорционални на конституционните стандарти законодателни промени. Несъвместимо с принципа на правовата държава е да се нарушава правната сигурност и предвидимостта на нормативната уредба, които са основни характеристики на правовата държава, както и да се накърняват или отнемат вече правомерно придобити права.

Болшинството от поканените от КС да изразят становище по отправеното от омбудсмана искане заинтересовани институции, неправителствени организации и правни специалисти са застъпили виждането, че го намират за неоснователно, като са привели и съответните доводи за конституционосъобразност на § 5 ПР на ЗИДСК.

Изтъкнато е, че § 5 ПР на ЗИДСК предписва несъщинско обратно действие на закона, обусловено от съображения за справедливост, поради което разпоредбата не е в противоречие с принципа на правовата държава и не е противоконституционна. Правният интерес и произнасянето по същество по предявените искове са предопределени от приоритетното зачитане на най-добрите интереси на детето. Параграф 5 ПР на ЗИДСК е определена като вторична оперативна норма, която няма същинско обратно действие. Нейната цел е да възстанови справедливостта и не е налице противоречие с изискванията за предвидимост и правна сигурност като елементи от принципа на правовата държава. Тя не влиза в противоречие със задължението на държавата и обществото да закриля семейството и децата, тъй като принципът на истинност на произхода е част от тази закрила.

С § 5 ПР на ЗИДСК се постига равенство на бащите пред закона, гарантирано от член 6, ал. 1 КРБ, при достатъчно категорични гаранции за интересите на детето и на обществото от стабилен произход. Установеният с чл. 62, ал. 1 и 5 от Семейния кодекс (СК) нов баланс между принципите на истинност и на стабилност на произхода съответства с чл. 4, ал. 1 и чл. 14 КРБ, поради което оспореният § 5 ПР на ЗИДСК е съответен на конституционните ценности и на върховенството на правото. Макар проблемите, свързани с въведените в чл. 62, ал. 1, изр. 4 и ал. 5 СК нови правила да пораждат нуждата от спешна законодателна намеса, те сами по себе си не водят до противоконституционност на § 5 ПР на ЗИДСК поради противоречие с чл. 4, ал. 1 и чл. 14 КРБ.

Мнение в противен смисъл е изразено от останалата част от поканените от КС да изразят становище лица, които приемат искането на омбудсмана за основателно. Те са изтъкнали аргументи, че допуснатото обратно действие на закона е непропорционално, прекомерно и неотчитащо принципите на стабилност и истинност на произхода. С него се засяга действието на вече придобити субективни права, нарушава се стабилността на правовия ред и законовата уредба, като в този смисъл то е в противоречие с чл. 4, ал. 1 КРБ. Законодателят не се е ръководил от най-добрите интереси на детето по смисъла на чл. 14 КРБ, тъй като промяната на произхода и разрушаването на роднинския кръг би могло да се окаже застрашаващо за неговите психика и здраве.

2. С постановеното по делото РКС № 11/2022 г. е отхвърлено искането на омбудсмана за установяване на противоконституционност на § 5 ПР на ЗИДСК. За да се произнесе по искането, в решението си КС е извършил тълкуване на смисъла на обсъжданата разпоредба. Посочил е, че установеното в разпоредбата на § 5 ПР на ЗИДСК правило е препращащо и определя единствено темпоралното измерение на действието на друго правило, пряко регулиращо поведението на правните субекти и уредено в други разпоредби. Цялостният смисъл на текста на § 5 ПР на ЗИДСК се установява, като се отчита и съдържанието на нормите, към които той препраща – чл. 62, ал. 1, изр. 3 и ал. 5, изр. 1 СК.

Член 62 СК урежда оспорването на произхода от бащата, установен на основата на презумпцията за бащинство, въведена в чл. 61, ал. 1 СК, докато с разпоредбата на чл. 62, ал. 1, изр. 3 СК законодателят е създал нов срок за упражняване на правото на съпруга на майката да оспори бащинството. По неговото действие, съпругът вече може да оспори бащинството до една година от узнаване на обстоятелствата, които опровергават бащинството, ако узнаването е станало по-късно по независещи от него причини, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Сравнението на уредените в чл. 62, ал. 1, изр. 1 и в изр. 3 СК права сочи на еднакви предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск на презумптивния баща. Предпоставките са: качеството на съпруг на майката на дете, което е родено по време на брака или преди изтичане на триста дни от неговото прекратяване, и едногодишен срок за упражняване на правото. Различни в двете норми са началният момент на срока за упражняване на правото и наличието на изрично посочен в изречение трето краен срок за упражняване на правото (пълнолетието на детето).

С новата разпоредба на чл. 62, ал. 5 СК кръгът на лицата, легитимирани да оспорят бащинството, е разширен, като той включва и всяко трето лице, което претендира да е биологичен баща на детето. Условие, обуславящо съществуването на правото на иск на третото лице, освен неговото твърдение, че е биологичен баща, е предявяването на иск за установяване на бащинство. Срокът за упражняване на това право е една година от узнаването на раждането, като няма посочен краен срок.

Измененията и допълненията на чл. 62, ал. 1, изр. 3 и ал. 5, изр. 1 СК (ДВ, бр. 103 от 2020 г.) и създаването на оспорената норма на § 5 ПР на ЗИДСК са мотивирани от законодателя с необходимостта от изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека и отстраняване на констатирано непълно съответствие на действащите норми в СК с чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията)[3]. С изменението и допълнението на чл. 62, ал. 1, изр. 3 и 4 и ал. 5 СК съществуващият в националното право баланс между принципа на правната сигурност, проявяващ се в контекста на правоотношенията, свързани с произхода като принцип на стабилност на правно признатия произход, и правото на всеки на неприкосновеност на личния живот, проявяващо се в контекста на същите тези правоотношения и като принцип на истинност на произхода, намира ново проявление. Създадената възможност за оспорване на презумптивното бащинство от презумптивния баща и след изтичането на една година от узнаването на раждането, както и възможността презумптивното бащинство да бъде оспорено от трето лице, което претендира да е биологичен баща на дете с установен презумптивен произход, откриват възможност за много по-точен, съобразен с относимите обстоятелства за всеки конкретен случай баланс на различните интереси и права при установяване на произхода от бащата.

С оспорения § 5 ПР на ЗИДСК законодателят променя установения в чл. 62, ал. 1, изр. 3 и ал. 5, изр. 1 СК начален момент на срока, в който съпругът на майката и претендиращият да е биологичен баща могат да оспорят презумптивното бащинство. Това не е моментът на узнаване на обстоятелствата, които опровергават бащинството, съответно моментът на узнаване на раждането, както това е предвидено в чл. 62, ал. 1, изр. 3 и ал. 5, изр. 1 СК, а 08.12.2020 г., от която влиза в сила ЗИДСК, при запазване на продължителността на срока от една година. Оспорената норма има отношение единствено към настъпили преди влизането на ЗИДСК факти и преурежда занапред (от датата на влизането на закона в сила) правните последици от настъпил в миналото факт – узнаването от презумптивния и от претендиращия да е биологичен баща на релевантните факти.

КС приема, че ретроактивното действие на правна норма, която урежда материални граждански правоотношения, не е забранено от КРБ. Времевото действие на стария и на новия закон не е въпрос на случайност или произволно решение, а на претегляне на конкуриращи се ценности. Законодателните решения от такъв тип трябва да са резултат от преценката за конфликт на ценностите през призмата на пропорционалността. При преценката за конституционна допустимост на времевото действие на дадена правна норма при несъщинската ретроактивност съдът отчита необходимостта и съразмерността на това действие по отношение на целите на въведеното ново правило, както и степента на засягане на интересите на съответните субекти (РКС № 5 от 11.05.2017 г. по к. д. № 12/2016 г.). При извършването на преценка КС разглежда и спазването на изискването за правна сигурност като гаранция за възможността на гражданите да планират своите действия в съответствие с изискванията на закона и да постигат целите си с разрешени от закона средства. Това включва и оценка дали при обратното действие се отнемат придобити права или възникват други неблагоприятни правни последици за правните субекти.

Чрез препращащата норма на § 5 ПР на ЗИДСК законодателят е създал правна възможност за упражняване на субективни права на съпруга на майката и на третото лице. Поради това, от гледна точка на изискването за правна сигурност, нормата не е противоконституционна, тъй като тя не създава сама по себе си неблагоприятни правни последици за адресатите на субективното право и не им отнема пряко придобити права.

Поради непрецизност на използваната от законодателя словесна конструкция, буквалното възприемане на разпоредбата на § 5 ПР на ЗИДСК крие риск от неяснота по отношение на предпоставките за приложимост на правото по чл. 62, ал. 1, изр. 3 СК. При него текстът има смисъл, че е необходимо презумптивният баща да е узнал за обстоятелствата преди влизане на изменителния закон в сила и детето да не е навършило пълнолетие. Тогава се поставя и въпросът дали искът би бил допустим, ако към датата на предявяването му детето вече е навършило пълнолетие.

Регламентацията на субективното право по чл. 62, ал. 1, изр. 3 СК, към което препраща § 5 ПР на ЗИДСК, цели да балансира интересите на презумптивния баща и на детето, като законодателят изрично е определил краен срок за упражняване на субективното право, т.е. определил е времеви предел, достигането на който окончателно стабилизира произхода от презумптивния баща. Това законодателно решение е в съответствие с трайната уредба на иска по чл. 62, ал. 1, изр. 1 СК, която обвързва срока за предявяване на иска за оспорване на презумптивното бащинство от съпруга на майката с узнаването на раждането. Узнаването на раждането на детето с оглед на правния статус на презумптивния баща – съпруг на майката, се предполага с много голяма степен на вероятност, че е в рамките на един съвсем кратък период след раждането на детето, поради което законодателят не е посочил изрично крайния момент на възможността да бъде упражнено правото – навършването на пълнолетие на детето. Това разбиране за времевия предел за упражняване на правото на оспорване на презумптивното бащинство от съпруга на майката е трайно установено в съдебната практика.

Към датата на предявяване на иска не трябва да е настъпил крайният момент за упражняване на правото – пълнолетието на детето. Обратното води до сериозна промяна на самото субективно право, защото ще става дума за възможност за оспорване на презумптивното бащинство на лице, което е навършило пълнолетие, и интересите на детето не биха били водещи.

Установеното в § 5 ПР на ЗИДСК действие е в съответствие и с принципа на легитимните правни очаквания. До влизане на нормата в сила, субектите по чл. 62, ал. 1, изр. 3 и ал. 5, изр. 1 СК са били носители на установеното с тези разпоредби субективно право по силата на установеното с чл. 5, ал. 4 КРБ предимството, което член 6 и 8 от Конвенцията имат по отношение на вътрешното право. Въведеното с разпоредбата на § 5 ПР на ЗИДСК времево измерение на упражняването на правата по чл. 62, ал. 1, изр. 3 и ал. 5, изр. 1 СК е по-скоро правно очаквано и не е в несъответствие с изискването за предвидимост като проявление на принципа на правовата държава.

Спазен е и принципът на правовата държава, който изисква оспорената разпоредба на § 5 ПР на ЗИДСК да не нарушава изискването за справедливост като утвърдена с КРБ общочовешка ценност. Правото на определяне на връзката на един мъж (презумптивен баща, който оспорва бащинството, или биологичен баща, който търси да докаже бащинството) с предполагаемото му дете е неотделимо от правото му на личен живот. Правото на мъжа да ограничи правно признатото му бащинство до действителното му потомство, съответно биологичното му бащинство да получи правно признание, е идентично в ценностен план с правото му да приеме съзнателно бащинската функция независимо от биологичната връзка с детето. Реализирането на всяко от тези права открива възможността за упражняване или за освобождаване от упражняването на родителските права и задължения. Правно установеният произход е предпоставка и за следващите от него права и задължения на свързаните лица.

Целта на оспорения § 5 ПР на ЗИДСК е да осигури правна възможност на онези мъже, които поради липса на установен в националното право ред не са могли до влизане на обсъждания ЗИДСК в сила да защитят гарантираното им от КРБ право на личен живот. Установеното в разпоредбата правило третира еднакво правни субекти, които се намират в сходна ситуация и които без тази разпоредба биха били третирани различно. Така с него се осигурява и спазването на принципа на равенство по смисъла на чл. 6, ал. 2 КРБ. Създадена е правна възможност за упражняването на едно конституционно гарантирано право, за което до влизането на ЗИДСК в сила не е имало процесуален ред за защита.

Въпросите, свързани с произхода, са аспект на правото на личен живот не само на презумптивния баща и на претендиращия да е биологичен баща, но и на детето. То също има право да знае биологичния си произход по отношение на бащата като част от собствената си идентичност. Това следва от гарантираното от Конституцията и Конвенцията негово право на личен живот. Поради това всяка норма, която урежда правоотношенията във връзка с произхода, трябва да отговаря на изискването за балансиране на правата на детето, на майката и на съпруга на майката, съответно и на претендиращия да е биологичен баща.

Водещо за балансирането трябва да е зачитането на най-добрите интереси на детето, защото именно детето и семейството са основополагащи конституционни ценности. Закрилата на детето изисква неговите най-добри интереси да бъдат приоритетно защитени. Най-добрите интереси на детето при установен презумптивен произход са свързани както с правото му да знае биологичния си произход, така и с правото му да бъде отглеждано и възпитавано в среда, която има характеристиките на истински, действителни семейни отношения, независимо дали те са изградени или не на основата на биологичното родство.

При действието на правилото, уредено в § 5 ПР на ЗИДСК, накърняването на интересите на детето би могло да бъде резултат от периода, в рамките на който презумптивният баща и претендиращият да е биологичен баща са узнали за релевантните обстоятелства, за да упражнят правата си, след влизане в сила на изменителния закон. Създадената с § 5 ПР на ЗИДСК правна възможност за презумптивния баща да оспори бащинството до пълнолетието на детето обективно съвпада в значителна степен с периода на отглеждане и възпитание на детето. Ако в този период презумптивният баща е знаел за обстоятелствата, които опровергават бащинството му, той или е приел факта и следващите от него правни последици, или е търсил начини фактически да го отрече. Периодът, в рамките на който презумптивният баща е научил за обстоятелствата, опровергаващи бащинството, сам по себе си не може да доведе до нарушаване на интересите на детето и до конституционно недопустима намеса в правото на засегнатите лица на личен и семеен живот.

Създадената с разпоредбата на § 5 ПР на ЗИДСК правна възможност за третото лице – претендиращ да е биологичен баща, да оспори презумптивното бащинство, с оглед на съдържанието на разпоредбата, към която препраща и която не съдържа изрично краен момент за упражняване на правото – пълнолетието на детето, поражда риск, че трето лице може да оспори всяко презумптивно бащинство, независимо от възрастта на лицето с установен презумптивен произход. Такова разбиране има потенциал оспорването на презумптивното бащинство да засегне не само интереси на дете с установен презумптивен произход, но и такива на много други лица, свързани с него в годините. Защитата на най-добрите интереси на детето е принцип, установен в националното ни право като проявление на конституционното задължение по чл. 14 КРБ на държавата за закрила на децата и на нормите на Конвенцията, които определят като дете всяко човешко същество под 18 години. Поради това, принципът за защита на най-добрите интереси на детето не се прилага по отношение на лица, навършили 18 години, и те не са обект на особена грижа от страна на държавата по смисъла на чл. 14 КРБ.

Въпреки това, формалната липса на краен срок за упражняване на правото по § 5 ПР на ЗИДСК в контекста на чл. 62, ал. 5, изр. 1 СК, към която оспорената разпоредба препраща, не дава основание да се приеме неограничена от достигането на пълнолетие на детето възможност за упражняване на субективното право от третото лице, което претендира да е биологичен баща на лице с установен презумптивен произход. Такова казуално тълкуване на оспорената разпоредба на § 5 ПР на ЗИДСК поставя в равностойно положение оспорващия презумптивен и претендиращия да е биологичен баща. То е в съответствие и с изискването компетентният съд да реши делото, „като вземе предвид интереса на детето“ и гарантира защита на конституционните ценности – децата и семейството, и едновременно балансира точно интереса на обществото от стабилност на правно установения произход и правото на всеки на неприкосновеност на личния му живот.

При отчитане на така изясненото ограничение в действието на § 5 ПР на ЗИДСК по отношение на правото на претендиращия да е биологичен баща е възможно интересите на третото лице, на презумптивния баща, на майката и на детето да съвпадат, защото всички приемат факта на зачеване от третото лице и не оспорват неговото бащинство, но е възможно и техните интереси да не съвпадат. При съвпадение на интересите на засегнатите лица няма правна логика всички те да признават и да искат фактическото положение да бъде правно признато, независимо колко назад във времето е узнаването на раждането на детето, а съдът да не го допусне, защото е налице обективно съответствие с най-добрите интереси на детето. Когато правните интереси на засегнатите лица не съвпадат, справедливият баланс на интересите е гарантиран от задължаването на компетентния съд да реши делото, като вземе предвид „интереса на детето“ като конституционна ценност, изискваща приоритетна защита.

Поради изложеното, установеното чрез § 5 ПР на ЗИДСК несъщинско обратно действие по отношение на субективни права на презумптивния и на претендиращия да е биологичен баща не е прието от КС за конституционно нетърпимо. То не засяга конституционните ценности – децата и семейството, и свързаните с тях право на личен и семеен живот на засегнатите лица и не нарушава гарантираната им от КРБ засилена защита.

Разпоредбите на чл. 62, ал. 1, изр. 3 и на ал. 5, изр. 1 СК, към които препраща оспореният § 5 ПР на ЗИДСК, са свързани с изречение 4 на алинея 1 и с изречение 3 на алинея 5 на същия чл. 62 СК. КС подчертава, че установеното в посоченото изречение 4 и изречение 3 правило изисква от компетентния съд по конкретния правен спор да преценява дали въобще да допусне при действието на § 5 разглеждането на иска по същество, като се ръководи именно от най-добрите интереси на детето. Такова разбиране осигурява справедлив баланс на правата на всички засегнати при оспорване на презумптивното бащинство лица. Едва когато компетентният съд установи през призмата на най-добрите интереси на детето, че социалната и семейната реалност не съответстват на възприетата правна презумпция, следва да пристъпи към разглеждане на делото по същество. Така става реално изпълнимо и задължението на държавата по чл. 14 КРБ за закрила на детето и семейството, защото най-добрите интереси на детето не се определят единствено от биологичния му произход.

3. Видно от цитираните мотиви на КС към РКС № 11/2022 г., с тях са дадени указания към съдилищата за разглеждане на производствата по § 5 ПР на ЗИДСК. Изведена е пряка връзка между преценката на съда дали да допусне разглеждането на иска по същество и конституционосъобразното приложение на предписанието на § 5 ПР на ЗИДСК с оглед поставените пред конкретното производство цели. Според чл. 14, ал. 6 на Закона за Конституционния съд, решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Въпреки това, до настоящия момент КС се е ограничавал в дейността си до тълкуване на предписанията на конституционните текстове за установяване на съответствието с тях на оспорени разпоредби на съответните закони, без да дава конкретни предписания до държавни органи относно изпълнението на законовите норми или да се позовава на преценка на органите относно спазване на конституционни принципи по водени пред тях производства. Допълнителен дискусионен елемент при произнасянето на съда с РКС № 11/2022 г. внася и обстоятелството, че указанията към съдилищата са дадени в мотивите към решението под формата на допълнителни аргументи, развити в подкрепа на изложеното с него становище.

До сходни изводи са достигнали и двама от конституционните съдии, които са изразили несъгласие със смисъла на РКС № 11/2022 г. чрез представено особено мнение. Те посочват, че неяснота или непълнота на уредбата на § 5 ПР на ЗИДСК поражда необходимост от едно тълкуване (чл. 46, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове), при което целта на тълкуването е да внесе необходимата яснота относно волята на законодателя, но не и да се подмени същата, като изведе ново, съвършено различно правило за поведение. Не може да не се отчете липсата на компетентност на КС не само да законодателства, но и да обвързва по задължителен начин правоприлагащите органи с възприетото от него по пътя на тълкуването съдържание на подложените на контрол за конституционност закони.

Тълкувателната компетентност на КС е ограничена до текстовете на основния закон (чл. 149, ал. 1, т. 1 КРБ), докато надзорът за точното и еднакво приложение на законите е възложен на върховните съдилища (чл. 124 и чл. 125, ал. 1 КРБ), което е конституционно основание за тяхната тълкувателна компетентност (РКС № 2 от 2005 г. по к. д. № 9/2004 г.). Упражняването на абстрактен контрол за конституционност изисква КС да изследва смисъла и съдържанието на оспорения закон и да ги съпостави с предписанията на конституционните текстове.

Изведеното в мотивите към решението на КС тълкуване на закона, който е приет за конституционосъобразен, не следва да обвърже съдилищата по отношение на начина на прилагане на съответния нормативен текст. Приетият за конституционосъобразен закон следва да се прилага именно в смисъла, в който го е изяснил КС, защото само в този смисъл той е съответен на основния закон. Описаната конструкция е по-скоро пожелателна към настоящия етап, тъй като липсва правният механизъм, посредством който даденото от КС тълкуване на закона да има обвързваща сила за съдилищата. В съдебната практиката е изразено становището, обективирано с Определение № 113 от 22.11.2011 г. по гр. д. № 444/2020 г. на ВКС, І г. о., че мотивите на решенията на КС имат обвързваща сила за съдилищата само в случаите, когато тези решения са с тълкувателен характер по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 1 КРБ, но не и тогава, когато решението е постановено по искане за установяване на противоконституционност на акт на Народното събрание, на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 КРБ.

4. С оглед на така очертаните проблеми във връзка с действието на РКС № 11/2022 г. следва да бъдат споделени и изводите от цитираното по-горе особено мнение, че извършеното от КС корективно тълкуване на оспорената законова разпоредба на § 5 ПР на ЗИДСК и признаването на нормативния текст за конституционосъобразен ще породят съществени проблеми при неговото бъдещо приложение. Указанията към съдилищата за изследване на интереса на детето като предпоставка за разглеждане на иска са несъвместими с действието на приложимата процесуалноправна уредба.

Според смисъла на РКС № 8 от 2005 г. по к.д. № 7/2005 г., целта на извършваното от КС тълкуване е изграждане на ясна и безпротиворечива система от норми, чрез която да се осигури ефективността на правната уредба. Като се има предвид, че зачитането на мотивите на КС в решението относно подложения на контрол за конституционност закон към е само пожелателно, резултатът от РКС № 11/2022 г. е, че оспореният закон ще остане действащо право и ще бъде прилаган по начина, който следва от формулировката му.

Предоставената с § 5 ПР на ЗИДСК възможност на трето лице да предявява иск за оспорване произход от бащата, връщайки часовника неограничено назад във времето и засягайки семейния живот на множество лица, включително и на деца, достигнали висока умствена и емоционална зрялост или дори вече навършили пълнолетие, е непропорционална и прекомерна. Тя нарушава принципите на правовата държава и влиза в противоречие с интереса на детето като призната от правния ред висша ценност. Смисълът й противоречи и на императивната забрана на чл. 16, т. 1 от Конвенцията за правата на детето на ООН, според която никое дете не трябва да бъде подлагано на произволна или незаконна намеса в неговия личен живот, семейство и дом.

Подобно приложение на § 5 ПР на ЗИДСК ще причини затруднения в юридическата практика, защото в буквалната си редакция текстът не кореспондира изцяло на предписанията на основния закон и на ратифицирани от страната ни международни актове. Този факт е отчетен и от КС, тъй като в противен случай съдът не би извършил корективно тълкуване на нормата с разглежданото решение. С оглед на изложеното, бъдещото разрешение на възникналите проблеми следва да се търси най-вече на законодателно ниво и да се изрази в изготвяне и приемане на нова редакция на дискусионните текстове на СК, с която окончателно да се отстранят непълнотите и неяснотите в тях и да се осигури единното им и съобразено с конституционните изисквания приложение.

Александър ГЕОРГИЕВ, адвокат
______
[1] Обн. ДВ, бр. 64 от 09.08.2022 г.
[2] Обн. ДВ, бр. 103 от 2020 г.
[3] Ратифицирана със закон, обн. ДВ, бр. 66 от 1992 г. и обнародвана в ДВ, бр. 80 от 1992 г., в сила за България от 07.09.1992 г.

Акценти

Книга-годишник Социално осигуряване – 2022

Една новина, която ще зарадва всички наши читатели, колеги и приятели:

Прочети още...

Светли Християнски празници!

На всички колеги и приятели
на ИК „Труд и право“ и НКЦ „Решение“

Прочети още...

Нека да мислим зелено!

ИК „Труд и право“ подкрепя и се присъединява към световните тенденции и глобални инициативи за опазване на околната среда.

Прочети още...

Новото данъчно законодателство през 2022 година

Излезе от печат годишникът „Новото данъчно законодателство през 2022 година“

Прочети още...

Трудови отношения – 2022

Излезе от печат първото ни издание за тази година – книгата-годишник „Трудови отношения – 2022“.

Прочети още...