Меню

Случай на наследяване в четвърти наследствен ред

Дайджест "Собственост и право", 2021 г., кн. 05

ВЪПРОС: Наскоро почина наш роднина на 95 години. Никога не се е женил и няма деца. Имал е един брат, по-малък от него, който е починал скоро след раждането. Единствените живи наследници сме двама. Аз съм роднина на починалия по майчина линия
и съм правнук на неговата леля – сестра на майката. Петър K. е роднина по бащина линия и е внук на чичото на бащата на починалия.
Моля да ни отговорите на следните въпроси: наследници ли сме с Петър К. на нашия починал родственик и какъв дял от наследството получава всеки един от нас?

Радослав Н., Петър К.

ОТГОВОР: Когато наследодателят не е оставил завещание, с което разпределя своето имущество за след смъртта си, Законът за наследството (ЗН) императивно определя кръга на наследниците на починалото лице, както и дяловете от наследството, които те получават. Въз основа на чл. чл. 5-8 ЗН, доктрината разпределя наследниците в четири наследствени реда. Правилно се отбелязва, че понятието „наследствен ред“ е доктринерно. Това е така, защото ЗН нито го споменава, нито въвежда легално определение за него. След откриване на наследството се призовават наследниците от първи наследствен ред. Ако такива няма, недостойни са или се откажат от наследството, се призовават наследниците от следващия наследствен ред. По същия начин се постъпва, докато се изчерпят редовете. Ако няма наследници, наследството се получава от държавата и общините в съответствие с правилото на чл. 11 ЗН.
Нека разгледаме наследниците, които формират четирите реда, за да видим в кой ред се извършва наследяването в конкретния случай.

Първият наследствен ред
включва децата и техните низходящи без ограничение на степените – внуци, правнуци, праправнуци и т. н. Трябва да се отбележи, че законът не прави разлика между родени в брак, извънбрачни и осиновени деца. Всички те получават равни дялове от наследството. Достатъчно е в първите два случая произходът на децата от наследодателя да е установен посредством някой от способите, уредени в Семейния кодекс. Що се отнася до третата хипотеза, необходимо е да е налице решение на съда за допускане на осиновяването.
.......

Доц. д-р Цветалина ПЕТКОВА, Нов български университет

___________

Пълният текст на статията можете да откриете в брой 05/2021 г. на списание „Собственост и право”, както и в ЕПИ „Собственост”.

 

Акценти

Ден на народните будители

Днес отбелязваме Деня на народните будители
Честит празник, скъпи колеги, партньори и приятели!

Прочети още...

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2022 година

За всички счетоводители, одитори и финансисти,

Прочети още...

Учебник по търговско право. Част втора. Търговски сделки

По повод началото на академичната година, Ви представяме най-новото ни издание:
„Учебник по търговско право. Част втора. Търговски сделки“

Прочети още...

Абонамент 2023

Печатни и електронни списания. Книги-годишници. Компютърни продукти ЕПИ

Прочети още...