Меню

Относно оспорването на припознаването

Дайджест "Собственост и право", 2021 г., кн. 01

Предмет на настоящото изложение ще бъдат въпроси, свързани с промените в Семейния кодекс, обн. в ДВ, бр. 103 от 04.12.2020 г. Те се отнасят до оспорването на припоз­наването (чл. 65 и 66 СК) и са продължение на анализа и разсъжденията в статията ми, поместена в бр. 12 от 2020 г. на списание „Собственост и право“ – „Няколко думи за промените в института на произхода през 2020 г.“

  1. Припознаването е извънсъдебен способ за установяване на произхода на детето от майка или от баща по заявление на родителя пред длъжностното лице по гражданското състояние. Правно е уредено в чл. 64-67 от Семейния кодекс (СК).

От правната уредба можем да извлечем и основната характеристика на припознаването. То е строго личен, едностранен, формален, декларативен и неотменим акт на признаване от родителя, че определено дете е негово. Въз основа на извършеното припознаване се съставя актът за раждане на детето. Според чл. 64, ал. 2 СК може да припознава и непълнолетен, навършил 16 години. Могат да се припознават родените, но и заченати деца, както и починали, ако са оставили низходящи. Семейният кодекс употребява понятието „родител“ в смисъл биологичен родител („всеки родител може да припознае своето дете“). Законът се интересува от убеждението на припознаващия, намерило израз във формално, лично волеизявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, че детето, което припознава, произхожда от него. Не е необходимо да се представят доказателства, че детето произхожда от припознаващия. Поставянето на такова изискване в регламентацията би означавало пораждане на спор и на съмнения, които ще удължат периода от време, през който детето остава с неустановен произход.

Със Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, обн. в ДВ, бр. 103 от 04.12.2020 г. (ЗИДСК 2020) се извършват изменения в чл. 65 и 66 СК, които лишават припознаването от преимуществото на извънсъдебно, бързо производство и съставяне на акта за раждане на детето непосредствено след раждането, когато няма оспорване. Отстъпва се от убеждението, че използването му е способ безпроблемен и сигурен за трайно и безконфликтно уреждане на гражданското състояние на извънбрачното дете. Хората ще си задават въпроса не е ли по-добре, вместо да очакват неизвестно кога и от кого оспорване на припознаването да се пристъпи още след раждането на детето към предявяване на иск за установяване на произход и да се получи сигурността, която дава съдебното решение. Защото, когато припознаването се оспорва от лице, посочено в чл. 66 СК, се налага да се търси произходът, респективно бащинството и/или майчинството по исков път – предявяване на установителен иск по чл. 69 СК или чл. 68 СК. В това ли да търсим целта на реформата? Разбира се, следва да се има предвид, че чл. 334 ГПК разпорежда – по иск за гражданско състояние не се постановява „решение при признание на иска“.

..............

Чл.-кор. проф. д.ю.н. Цанка Цанкова

___________
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 01/2021 г. на списание „Собственост и право”, както и в ЕПИ „Собственост”.

Акценти

Ден на народните будители

Днес отбелязваме Деня на народните будители
Честит празник, скъпи колеги, партньори и приятели!

Прочети още...

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2022 година

За всички счетоводители, одитори и финансисти,

Прочети още...

Учебник по търговско право. Част втора. Търговски сделки

По повод началото на академичната година, Ви представяме най-новото ни издание:
„Учебник по търговско право. Част втора. Търговски сделки“

Прочети още...

Абонамент 2023

Печатни и електронни списания. Книги-годишници. Компютърни продукти ЕПИ

Прочети още...