Меню

Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение

Дайджест "Труд и право", 2022 г., кн. 08

ВЪПРОС: „Предстои прекратяване на трудовото ми правоотношение, но имам отпуска, която още не съм използвал. Има ли задължение работодателят да ми заплати дните от платения годишен отпуск, които не съм използвал, или мога да ги прехвърля за полазване при следващия ми работодател?“

ОТГОВОР:  Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението по посочената алинея се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 224, ал.2 КТ).

В закона не съществува и правно основание за прехвърляне на неизползвания платен годишен отпуск от един работодател на друг.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 КТ, трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на:

1. сливане на предприятия;

2. вливане на едно предприятие в друго;

3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;

4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;

5. промяна на правноорганизационната форма на предприятието;

6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;

7. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.

В случаите по чл. 123, ал. 1 от КТ, правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател (чл. 123, ал.2) от КТ). Това означава, че при промяна на работодателя по реда на чл. 123 КТ липсва основание за изплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 42, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се изплаща и в случаите, когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът и служителят нямат придобито право на отпуск. Работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца - чл. 42, ал. 3 НРВПО. Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 42, ал. 4 НРВПО).

Парично обезщетение се дължи за платен отпуск, който не е използван и не се е погасил по давност

Съгласно чл. 176, ал. 1 КТ, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от:

1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето от КТ;

2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.

Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага (чл. 176, ал. 2 КТ). Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по чл. 176, ал. 2 КТ, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително (чл. 176, ал. 3 КТ)

Спрямо чл. 176а, ал. 1 КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (чл. 176а, ал. 2 КТ)

В случай че са налице предпоставките за дължимост от страна на работодателя на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, то се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор.

За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни – чл. 177, ал. 1 КТ. Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер (чл. 177, ал. 2 КТ.)

В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда, се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.

В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда се включва съответната пропорционална част от допълнителните периодични или годишни възнаграждения, изплатени след ползването на платения отпуск, като за целта се преизчисляват изплатените възнаграждения за платен отпуск (чл. 17, ал. 2 НСОРЗ)

Съгласно чл. 18. ал. 1 НСОРЗ, среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда се установява, като начисленото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец. Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 2 от Кодекса на труда се установява, като уговореното в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер се раздели на средномесечния брой работни дни през съответната календарна година. При определен месечен размер на трудовото възнаграждение установеното по чл. 18. ал. 1 НСОРЗ, изречение първо среднодневно брутно трудово възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът (чл. 18. ал. 2 НСОРЗ). При сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време (чл. 18. ал. 3 НСОРЗ).

В чл. 22, ал. 1 КТ е уредено, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел (в т.ч. и обезщетението по чл. 224 КТ) е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Д-р Тодор КАПИТАНОВ, юрист

Акценти

Книга-годишник Социално осигуряване – 2022

Една новина, която ще зарадва всички наши читатели, колеги и приятели:

Прочети още...

Светли Християнски празници!

На всички колеги и приятели
на ИК „Труд и право“ и НКЦ „Решение“

Прочети още...

Нека да мислим зелено!

ИК „Труд и право“ подкрепя и се присъединява към световните тенденции и глобални инициативи за опазване на околната среда.

Прочети още...

Новото данъчно законодателство през 2022 година

Излезе от печат годишникът „Новото данъчно законодателство през 2022 година“

Прочети още...

Трудови отношения – 2022

Излезе от печат първото ни издание за тази година – книгата-годишник „Трудови отношения – 2022“.

Прочети още...