Преглед на промените в Закона за устройство на територията, обнародвани в ДВ бр. 6 от 2023 г.

Дайджест „Собственост и право“, 2023 г., кн. 03

В началото на 2023 г. бе обнародван Закон за изменение и допълнение на ЗУТ, общ законопроект въз основа на приетите на първо гласуване на 6 декември 2022 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 48-254-01-46, внесен от Манол Генов и група народни представители, и Законопроект за изменение на Закона за устройство на територията, № 48-254-01-54, внесен от Младен Шишков и група народни представители.[1]

Динамиката в законодателната дейност в областта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството, която се наблюдава пред последните години, не подмина и работата на 48-то Народно събрание. Приетите изменения и допълнения не се отличават с прецизност и последователност, а липсата на преходни и заключителни разпоредби отново ще доведе до затруднения при прилагането на промените.

В следващите бележки се прави преглед на обнародваните в ДВ бр. 6 от 2023 г. промени в чл. 147 и чл. 151 ЗУТ с кратък анализ на новите текстове, приети въз основа на направени от народни представители предложения между първо и второ четене.

I. Преглед на промените в чл. 147 ЗУТ (§ 1 от законопроекта)

Промените в чл. 147[2] са две:

А)В ал. 1, т. 14 след думата „сгради“ се добавя „и постройки“, думите „в урбанизираните територии“ се заличават и се създава изречение второ: „За монтаж на инсталациите върху съществуващите сгради и постройки, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции, разположени извън урбанизираните територии, не се изисква изработване и одобряване на подробен устройствен план“.

Б) В ал. 2 и 4 думата „становище“ се заменя с „проектно решение“, а думата „становища“ се заменя с „проектни решения“.

За да се откроят проблемите при прилагането на промените в чл. 147 е необходимо да се припомни, че този текст урежда облекчен режим за разрешаване на строителство за конкретно изброени в ал. 1 строежи. За издаването на разрешението за строеж не се изисква одобряване на инвестиционни проекти и провеждане на съгласувателни процедури, освен изискването за представяне на становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението им. През изминалите 22 години от влизането в сила на закона, чрез многобройни промени в чл. 147, от една страна бяха изменени вида и характеристиките на строежите, разрешавани по този облекчен ред, а от друга – бяха въведени допълнителни предпоставки за издаване на разрешението за строеж – съгласуване по чл. 84 от Закона за културното наследство (ЗКН) за недвижими културни ценности, въведено през 2011 г.[3] с изменението на ал. 3, както и изискването за представяне на договори със собственика на имота и становища от инженери с различни специалности при изграждане на физическа инфраструктура за разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи (чл. 147, ал. 1, т. 15 и 16 във връзка с ал. 4).

Според действащата редакция на чл. 147 ЗУТ, строежите, за които е допустимо издаване на разрешение за строеж без одобряване на инвестиционни проекти, обхващат постройки на допълващото застрояване, както и монтаж на съоръжения, инсталации и уредби, огради и др. в застроени урегулирани поземлени имоти или имоти в урбанизираните територии на населените места, в които се разрешава временно строителство по чл. 50 ЗУТ или на открити обекти по чл. 55 ЗУТ до реализацията на основното застрояване, предвидено в действащ подробен устройствен план за конкретния имот.

Инсталациите за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/ или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, монтирани върху покривните и фасадните им конструкции на съществуващи сгради и в прилежащите им поземлени имоти, находящи се в урбанизираните територии, бяха включени към хипотезите за издаване на разрешение за строеж без одобрени инвестиционни проекти по чл. 147 ЗУТ, през 2011 г. с преходни и заключителни разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници[4]. Тогава е въведено и изискването за представяне на „становища на инженер-конструктор, на електроинженер и/или на инженер по топлотехника с чертежи, схеми, изчисления и указания за изпълнението им“.

Действащата редакция на текста (до изменението ѝ в сила от 20 януари т.г.) е приета през 2019 г. с преходни и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката (ДВ бр. 41 от 2019 г.), когато общата инсталирана мощност на инсталациите за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници бе завишена от „30 kW“ на „1 МW“.

С измененията от месец януари 2023 г. в т. 14 отпада условието монтажът на инсталациите да се разрешава по облекчения ред на чл. 147 само ако те ще бъдат монтирани върху сгради и прилежащите им поземлени имоти, разположени в урбанизираните територии. Тоест, в приложното поле на чл. 147, ал. 1, т. 14 попада монтажът на инсталациите за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, монтирани върху покривните и фасадните им конструкции на съществуващи сгради и в прилежащите им поземлени имоти, независимо от това в каква територия попадат. Отпада и нуждата от тълкуване на текста относно допустимостта на разполагането им върху постройките на допълващото застрояване. В обобщение – в новата редакция на изречение първо на т. 14 разрешението за строеж се издава по облекчения режим на чл. 147, ако възложителят докаже, че инсталациите ще бъдат разполагани върху покривите и/или фасадите на „съществуващи“ сгради и постройки, както и в прилежащите им имоти, без значение дали те попадат в урбанизираните територии или не. Законодателят е употребил възможно най-широкото понятие за сгради и постройки – „съществуващи“. Следователно възложителят трябва да докаже, че разполага инсталациите върху изградени сгради или постройки (достатъчно е да бъде посочен идентификаторът на сградата), без да е натоварен със задължението да доказва техния административноправен статут – заварени, законни, узаконени или търпими.

От тълкуване се нуждае новото изречение второ, което гласи, че „за монтаж на инсталациите върху съществуващите сгради и постройки, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции, разположени извън урбанизираните територии, не се изисква изработване и одобряване на подробен устройствен план“.

Разпоредбата въвежда изключение от стриктно съблюдаваното и последователно поддържаното в закона правило, че строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план (чл. 12, ал. 2 и чл. 137, ал. 3).

Досега естеството на строежите по чл. 147 не е поставяло необходимостта от проверка на съответствието им с предвижданията на действащ подробен устройствени план. Това което ги обединява е категорията на строежа – шеста (тоест строежът става шеста категория с включването му в списъка на строежите по чл. 147, ал. 1) и предназначението им:
– да обслужват основното застрояване (ал. 1 т. 1), включително чрез изграждането на строежи на допълващото застрояване – басейни, подпорни стени, плътни огради и оранжерии (т. 4, 5, 7 и 17[5]);
– да спомагат за използването на имотите до реализация на предвижданията на плана чрез изграждането на временни открити обекти по чл. 55 или на временни строежи по чл. 50, т. 1 и т. 2 б. „в“;
– да спомагат за поддържането на строежите в добро техническо състояние чрез реконструкция или основен ремонт (т. 3);
– да спомагат за пълноценното използване на вече застроени имоти чрез монтаж на инсталации, съоръжения и уредби[6] (т. 2), в това число елементи на физическа инфраструктура за разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи в сгради, както и от регулационната линия на имота, в който се изгражда, до входната точка на мрежата в сградата (т. 15 и 16);

Въпросът за съответствието с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП) се повдига само по отношение на строежите по чл. 147, ал. 1, т. 14, тъй като, от една страна, монтажът инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници може да се разглежда като дейност по пълноценно и енергоефективно използване на сградите и прилежащите им имоти, а от друга – като дейност по изграждане на енергиен обект за производство на електрическа енергия.

От проведените обсъждания в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление[7] е видно, че целта на промените е облекчаване на режима за разполагане на фотоволтаични системи в застроени имоти, като дейностите по производство на електрическа енергия, добивана от възобновяеми източници чрез инсталации за производство с обща инсталирана мощност до 1 МW включително, разположени върху покривните и фасадните конструкции на съществуващи сгради или постройки, както и в прилежащите им поземлени имоти, не се нуждаят от изрично регламентиране посредством одобряване на ПУП, а се възприемат априори за допустими дейности, съвместими с конкретното предназначение на имота, независимо какво е то. Приемането на изречение второ на т. 14, с което се изключва изискването за изработване и одобряване на подробен устройствен план като предпоставка за монтаж на фотоволтаични системи в застроени имоти извън урбанизираните територии, е обсъдено изрично в процедурата по приемане на законопроекта във връзка с констатирана противоречива практика в различните общини, които изискват одобряване на ПУП за имоти в земеделски територии, основавайки се на изисквания в подзаконовата нормативна уредба.

При тълкуването на разпоредбите на чл. 147, ал. 1, т. 14 в посочения смисъл, се налага извода, че при разрешаване на монтажа на фотоволтаични системи в застроени поземлени имоти, както в границите на населените места, така и в поземлени имоти извън урбанизираните територии, не се изисква одобряване на ПУП или изменение на действащ ПУП. Обратното, при инвестиционно намерение за изграждане, например на фотоволтаична централа с мощност до 1 МW в незастроен поземлен имот, ще бъде необходимо допускане, изработване и одобряване на ПУП по общия ред, включително провеждането на съпътстващите съгласувателни процедури и издаване на разрешение за строеж за строеж от трета категория (по аргумент от чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „д“) въз основа на одобрен инвестиционен проект и становище за присъединяване към разпределителната мрежа.

Ако инвестиционното намерение е за разполагане на фотоволтаична система със същата мощност (до 1 МW) върху покрива и фасадата на съществуваща сграда, както и в двора на вече застроен поземлен имот, всичко изброено не се изисква, достатъчно е да се установи, че за монтажа на инсталациите се използва съществуваща сграда/постройка и че съоръженията се разполагат върху фасадата и покрива, съответно в прилежащия терен. Доказването става с представяне на „проектни решения на инженер-конструктор, на електроинженер и/или на инженер по топлотехника с чертежи, схеми, изчисления и указания за изпълнението им“.

Замяната на думата „становище“ с „проектно решение“ е обсъждана в процедурата по приемане на законопроекта, като от дебатите се налага извода, че целта на промяната е, въпреки стремежа за облекчаване на режима, да се изисква представянето на доказателства пред администрацията, че техническо решение за монтажа на съответната инсталация е дадено от правоспособен инженер по съответната специалност. Важно е да се отбележи, че законът изисква да бъдат представени „проектни решения на инженер-конструктор, на електроинженер и/или на инженер по топлотехника с чертежи, схеми, изчисления и указания за изпълнението им“, без да се предвижда тяхното оценяване, съгласуване или одобряване. Приема се, че самото им представяне към преписката по заявлението за издаване на строителното разрешение е достатъчна гаранция за защита на обществените интереси. осигуряване на безопасността за здравето и живота на хората. В закона няма легално определение на „проектно решение“. От обсъждането, проведено във водещата комисия следва, че терминът „проектно решение“ е употребен по смисъла на Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.

С гласуваната промяна в ал. 2 на чл. 147 механично е заменена и думата „становище“ с „проектно решение“ в предложение последно на изречение първо. Това налага тълкуване на израза „проектно решение, с което са определени условията за присъединяване към разпределителната мрежа.“

В чл. 147, ал. 2 не се съдържа изискване при разрешаване на монтажа на инсталациите по т. 14 да се доказва, че съществуващите сгради/постройки, респ. прилежащите им поземлени имоти, в които те ще се монтират, са присъединени към електроразпределителната мрежа, най-вероятно защото дори и да са присъединени като клиенти, това не отменя необходимостта от определяне на условията за присъединяване на инсталацията, чрез която ще се произвежда електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 МW. Приемайки, обаче, че монтажът на тези инсталации априори е съпътстваща и допустима дейност в застроените поземлени имоти, в хипотезата на чл. 147, ал. 1, т. 14 се разрешава монтаж на съоръжения за производство на електроенергия с мощност до 1 МW, като произведената енергия не е само за собствени нужди. Ето защо, с изменението на чл. 147, ал. 2, предложение последно, с което думата „становище“ се заменя с „проектно решение“, не променя смислово изискването за представяне на становище, с което са определени условията за присъединяване към разпределителната мрежа. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 116 от Закона за енергетиката относно условията за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия.

Този извод се подкрепя и от анализа на чл. 147, ал. 1, т. 14а във връзка с ал. 2, изречение второ.

В хипотезата на чл. 147, ал. 1, т. 14а се разрешава изграждане на енергийни обекти по чл. 25а от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), а именно – енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на сгради, присъединени към електропреносната, електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии, енергията от които ще се използва само за собствено потребление, като общата инсталирана мощност на енергийните обекти може да бъде до два пъти размера на предоставената мощност, но не повече от 5 MW.

При издаването на разрешение за строеж в тази хипотеза се изисква освен проектно решение на инженер-конструктор и/или електроинженер с чертежи, схеми, изчисления и указания за изпълнението им, но и допълнително споразумение към договора за достъп и пренос, сключено между крайния клиент и оператор на електропреносната или на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа.

Основанието да се изисква представяне на допълнително споразумение към договора за достъп и пренос, сключено между крайния клиент и оператор на електропреносната или на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, когато се изгражда енергиен обект чрез инсталации за производство от ВЕИ за собствени нужди е в чл. 25а, ал. 3 ЗЕВИ, а именно – за определяне на „техническите изисквания към схемата на свързване на енергийния обект към електрическата уредба на крайния клиент“ и за уреждане на „правата и задълженията на страните с цел гарантиране сигурността на електроенергийната система с оглед недопускане постъпване на електрическа енергия и смущения в мрежата“. В ал. 4 на чл. 25а ЗЕВИ изрично се предвижда, че допълнителното споразумение „се сключва преди издаване на разрешение за строеж на енергийния обект, като в този случай становище за присъединяване не се издава“.

В чл. 25а, ал. 5 ЗЕВИ са уредени условията, при които краен клиент, който е изградил енергиен обект за производство на енергия от ВЕИ за собствени нужди може да внася произведената енергия от този обект в енергийната мрежа, а именно – само след изпълнение на изискванията на процедурата по присъединяване като производител съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката.

От изложеното се налага извода, че при приемането на измененията в чл. 147, ал. 2 е допусната неточност като изискването за представяне на становище за присъединяване е заменена с „проектно решение за присъединяване“, но съдържанието на документа, който следва да бъде представен в производството по издаване на разрешение за строеж по чл. 147, ал. 1, т. 14 не се променя и следва да се тълкува в смисъла на чл. 144, ал. 1, т. 3 ЗУТ като „документ с предоставени изходни данни и условия за присъединяване от експлоатационните дружества към мрежите на техническата инфраструктура в случаите, когато не е поискано издаване на виза за проектиране по чл. 140а[8], какъвто се изискваше до влизането в сила на измененията в ЗУТ, обнародвани в ДВ, бр. 6 от 2023 г.

II. Преглед на промените в чл. 151 ЗУТ (§ 2 от законопроекта)

В ал. 1 на чл. 151 се създава нова точка 19, съгласно която не се изисква разрешение за строеж за „изграждане, основен ремонт и подмяна на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници към съществуващите еднофамилни жилищни и вилни сгради и в прилежащите им поземлени имоти, енергията от които ще се използва само за собствено потребление, ако общата им инсталирана мощност не надхвърля до 20 kW.“

Преди всичко следва да бъде отчетено, че строежите, включени в хипотезите по чл. 151, ал. 1 са изключени както от основния, така и от облекчения разрешителен режим по чл. 147. За изпълнението им не се изисква предварително разрешение (не се провежда административно производство по издаване на разрешение за строеж), не се съгласуват и одобряват инвестиционни проекти, не се изисква провеждането на съгласувателни процедури по специалните закони, с изключение на съгласуването по реда на чл. 84 ЗКН, когато с дейностите по чл. 151, ал. 1 се засягат недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони, не се провежда процедура по въвеждането им в експлоатация.

С приетите изменения и допълнения в чл. 151 за строежите по новата т. 19 разрешителният режим е заменен с уведомителен. При сравнение на хипотезите на чл. 147, ал. 1, т. 14а и чл. 151, ал. 1, т. 19 се установява, че за изграждане на енергийни обекти по чл. 25а от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), а именно – енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на сгради, присъединени към електропреносната, електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии, енергията от които ще се използва само за собствено потребление, като общата инсталирана мощност на енергийните обекти може да бъде до два пъти размера на предоставената мощност, но не повече от 5 MW се изисква разрешение за строеж, издадено на основание чл. 147, ал. 1, т. 14а, а без разрешение за строеж, след предварително уведомление, могат да се изграждат и поддържат в добро техническо състояние инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници към съществуващите еднофамилни жилищни и вилни сгради и в прилежащите им поземлени имоти, енергията от които ще се използва само за собствено потребление, ако общата им инсталирана мощност не надхвърля до 20 kW.

Това което обединява двете хипотези е изграждането на енергиен обект (монтажа на инсталации) за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на съществуващи сгради, а разликата между тях е в общата инсталирана мощност и предназначението на сградите, върху които се монтират.

Без да се подлага на съмнение целта на законодателя да намали административната тежест за гражданите, като замени разрешителния режим за изграждане на инсталации за производство на електроенергия от възобновяеми източници с уведомителен, новата ал. 10 на чл. 151 се нуждае от някои пояснения.

Предвижда се възложителят на инсталацията да внесе преди започване на монтажа уведомление до главния архитект на общината. Подобно на изискванията към възложителя по чл. 147, ал. 1, т. 14а, и в случаите на чл. 151, ал. 1, т. 19, към уведомлението заинтересованото лице е длъжно да приложи:
– описание на инсталацията и разположението й;
– проектни решения в части „Конструкции“, „Електро“ и/или „ОВК“ с чертежи, схеми, изчисления, техническите спецификации и
– указания за изпълнението на инсталацията, гарантиращи безопасна експлоатация и защита от връщане на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа.

Предвидено е и второ уведомление, което се подава до главния архитект на общината и до оператора на електроразпределителната мрежа, когато сградата е присъединена към такава. С това уведомление собственикът на обекта, към който е монтирана инсталацията, както и изпълнителя на монтажа или негов законен/упълномощен представител декларират, че „инсталацията е поставена под напрежение и е изпълнена съгласно техническата документация“.

В изречение първо на разпоредбата, задължен да подаде уведомлението е „възложителят на инсталацията“, а в изречение второ – „собственикът на обекта, към който е монтирана инсталацията“. Независимо от различната редакция, явно законодателят има предвид едно и също задължено лице, тъй като инсталацията се монтира върху съществуващи еднофамилни жилищни и вилни сгради с цел производство на електроенергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, която ще се използва само за собствено потребление. Следователно качеството на възложител на инсталацията, респективно на лице задължено да подаде уведомленията по чл. 151, ал. 10 е собственикът (съсобствениците) на жилищната или вилната сграда.

С първото уведомление възложителят заявява намерението си да монтира инсталацията, както и нейните технически характеристики и параметри. Трудно може да бъде намерен смисъл в уредбата на 14-дневния срок за подаване на уведомлението, тъй като законът не предвижда задължения за главния архитект на общината да прегледа внесената документация, да я оцени или съгласува.

Не са предвидени и задължения за действие (да извърши проверки на място, да провери съответствието между декларираното и изпълненото на място и т.н.) от страна на главния архитект на общината и при постъпването на второто уведомление, което собственикът на инсталацията е длъжен да подаде в 14-дневен срок от завършването на монтажа. За разлика от първото уведомление, второто съдържа две изявления – уведомление, че инсталацията е монтирана и е поставена под напрежение, както и че „е изпълнена съгласно техническата документация.“ Явно се има предвид декларация за съответствието на монтираната инсталация с приложените към първото уведомление технически параметри и изисквания за монтаж, гарантиращи безопасна експлоатация и защита от връщане на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа.

Доколкото в закона не са предвидени задължения за административния орган, уведомленията по чл. 151, ал. 10 имат декларативен характер, а неспазването на сроковете за подаването им не води до погасяване на правото на заинтересованите лица да монтират инсталациите. Въпреки това, с § 3 от Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, обнародван в ДВ бр. 6 от 2023 г., е допълнен чл. 232, ал. 5 като е предвидена административно наказателна отговорност за лице, което не подаде в срок уведомление по чл. 151, ал. 10. Неспазването на 14-дневния срок за подаване на уведомленията преди и след завършването на строежа е квалифицирано като административно нарушение, за което нарушителят се наказва с глоба от 1 000 до 5 000 лв. Следва да се има предвид, че кметовете на общините не могат нито да съставят актове за установяване на това административно нарушение, нито да издават наказателни постановления за налагане на предвидената в закона глоба. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 6 наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице само в предвидените от закона случаи, но нарушението по чл. 232, ал. 5, т. 8 не е сред тях.

С обнародвания в ДВ бр. 6 от 2023 г. Закон за изменение и допълнение на ЗУТ са направени и изменения в чл. 151, ал. 4. Предвижда се, че за изпълнението на дейностите по т. 16 (поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции, както и тяхната подмяна или допълване чрез монтаж или демонтаж на елементи от радиопредавателната система, с елементи и оборудване на същата или друга електронна съобщителна мрежа от същия и/или друг вид технология в същия или друг честотен обхват, при спазване на здравните норми и изисквания, в случай че не се налага да бъдат изпълнени изкопни работи и/или строително-монтажни работи, променящи конструкцията, вида на конструктивните елементи и/или натоварвания на съответните съоръжения, с оглед спазването на изискванията за механично съпротивление и устойчивост) вече не се изисква становище, а проектно решение на инженер-конструктор и на инженер с професионална квалификация в областта на съобщенията с указания за извършването им.

Съображенията за замяната на думата „становище“ с „проектно решение“ са идентични с тези, изложени при приемането на измененията в чл. 147, ал. 2 и 4. Новата редакция на чл. 151, ал. 4, т. 1 и 2 показва, че макар и извън разрешителния режим по ЗУТ, за изпълнението на тези строежи е необходимо да бъдат изработени проекти от правоспособни проектанти по част „конструкции“ и част „електронни съобщителни мрежи“.

Валентина БАКАЛОВА, адвокат
______
[1] Останалите законопроекти за изменение и допълнение на ЗУТ, внесени през есента на 2022 г., включително и законопроект № 48-202-01-38 от 02.12.2022 г. на МС с който се предлага обявяване на търпимост на държавни инфраструктурни обекти, изградени без строителни книжа, не бяха приети от 48-то НС, което приключи работата си на 03.02.2023 г.
[2] Навсякъде по-долу в текста, където не е посочен нормативният акт се има предвид Законът за устройството на територията.
[3] § 124, т. 2 от ПЗР на ЗИД ЗКН, обн. ДВ бр. 35 от 2011 г.
[4] § 14 от ПЗР на ЗЕВИ (ДВ бр. 35 от 2011 г.)
[5] За издаване на разрешение за строеж на оранжерии с площ от 200 кв. м до 1000 кв. м включително, без съпътстващи производствени инсталации и без помощни (обслужващи) сгради и постройки не се изисква промяна на предназначението на земеделските земи – чл. 2, ал. 4 ЗОЗЗ.
[6] С изключение на съоръженията с повишена степен на опасност, които подлежат на технически надзор от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“. Техният монтаж се разрешава по общия ред на ЗУТ.
[7] Протокол № 7 от 15.12.2022 г., достъпен през сайта на Народното събрание.
[8] Едно от задължителните условия за разрешаване на строителството в производството по издаване на разрешение за строеж по общия ред на ЗУТ.

0
    Кошница
    Изпразнете кошницатаОбратно към магазина