Търсене
Close this search box.

Представителството на ООД от управителя му и вписванията в ТРРЮЛНЦ – хипотези от практиката на ВКС

1. В практиката си ВКС посочва, че съгласно общото правило, създадено с новелата на чл. 4а от Търговския закон (ТЗ) до отмяната й с ДВ, бр. № 38 от 2006 г., което е възпроизведено и в чл. 7, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), на вписването в търговския регистър поначало е придадено декларативно действие и изключение от него е само по изрична повеля на закона. Това от своя страна означава, че в изчерпателно предвидените от законодателя случаи, в които и чл. 140, ал. 4 ТЗ се включва, вписването има конститутивен ефект. Явява се елемент от правопораждащия фактически състав – условие за настъпване на целената правна промяна. Но дори и при разпореденото от законодателя конститутивно действие на вписването в разглежданата законова хипотеза – чл. 140, ал. 4 ТЗ, правновалидният за търговеца – ООД и неговите съдружници, момент на настъпване на подлежащите на вписване и произтичащи от взетото от върховния орган на юридическото лице – общото събрание на съдружниците, решение, промени е моментът на постигане на необходимото съгласие, формиращо волята на последното. В този смисъл решенията на общото събрание, касаещи промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците, избора и освобождаването на управител, във вътрешните отношения между ООД и неговите съдружници пораждат незабавно действие, като предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети за същото лица. Това не означава, че на вписването в този случай се придава оповестително действие, а че конститутивният ефект касае крайния окончателен правен резултат, а не всички последици на така взетото решение. В хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ ограниченото действие на решението до момента на неговото вписване само по отношение на търговското дружество и неговите съдружници след регистрацията се консолидира и поражда своя краен ефект. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е самата създадена от законодателя езикова разлика в употребения от него израз в чл. 140, ал. 4 ТЗ „имат действие от момента на вписването им в търговския регистър“, противостоящ на възприетия такъв в чл. 140, ал. 3 ТЗ (ДВ, бр. 58 от 2003 г. – „влизат в сила след вписването им в търговския регистър“). Несъмнено е, че последните (чл. 140, ал. 3 ТЗ) до момента на вписването им не пораждат своето действие нито вътре в търговското дружество, нито по отношение на трети за последното лица1. Взетите от общото събрание на съдружниците в ООД решения, подлежащи на вписване в търговския регистър, имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи, и съдружниците, т. е. от вземане на решението, и това действие не е в зависимост от вписването им по чл. 140 ТЗ, конститутивният ефект на което, включително в хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, е по отношение на трети лица2.

2. Трябва да се отбележи противоречието между чл. 140, ал. 4 ТЗ, където не се прави разлика между добросъвестни и недобросъвестни трети лица, и чл. 141, ал. 6 ТЗ, който визира третите добросъвестни лица. Практиката на ВКС, цитирана в точка 1, игнорира тази разлика и при анализа на действието на вписването в търговския регистър на избора и освобождаването на управителя се съсредоточава единствено до анализ на чл. 140, ал. 4 ТЗ и неговото съотношение с чл. 140, ал. 3 ТЗ.

Все пак ВКС посочва, че разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ТЗ не въвежда забрана за доброволно представителство на ООД или за приложението на чл. 301 ТЗ спрямо това дружество. Тя има различен смисъл, различна цел и се прилага в други хипотези. Разпоредбата е израз на принципа в търговското право, че в отношенията с третите лица волята на търговското дружество (в случая на ООД) се изразява от вписания в търговския регистър представляващ това дружество (в случая вписания в търговския регистър управител на ООД). В съответствие с този принцип разпоредбата предвижда, че се запазват придобитите от трети добросъвестни лица права по сделки, сключени с вписан управител на ООД, независимо дали към момента на сключване на сделката този управител е имал представителна власт. Тя касае случаите на сключени сделки с вписан управител на ООД, чиято представителна власт е била ограничена, но без това ограничение да бъде вписано в търговския регистър (тъй като е неподлежащо на вписване обстоятелство), или случаите на сключени сделки с мним законен представител на ООД (с вписан, но неизбран законно управител, при вписване на несъществуващо обстоятелство и други подобни), когато тези сделки са сключени преди вписването на несъществуващото обстоятелство да е било установено по съдебен ред и вписано в търговския регистър. Тогава добросъвестните лица, които са договаряли с ООД и в резултат на това са придобили права, могат да се позовават на вписването дори ако вписаното обстоятелство не съществува – чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. По силата на тази правна норма се приема, че вписаният в търговския регистър управител има представителна власт въпреки нейните недостатъци или дори пълната й липса3.

Правилото по чл. 141, ал. 6 ТЗ е взето предвид и в Решение № 1258 от 11.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4386/2007 г., IV г. о., ГК, в което се приема, че от датата на вписване на смяната на управителите в търговския регистър съгласно чл. 141, ал. 6 ТЗ овластяването на новото лице, натоварено с представителната власт на дружеството, има действие по отношение на трети добросъвестни лица; от този момент насетне дружеството не е надлежно представлявано от бившия управител.

ВКС е разгледал и следната хипотеза. Г. М. С. като съдружник, както и всички останали съдружници в „Панагюрска медна компания“ ООД, едновременно прехвърлили дружествените си дялове на „Фертекс България“ ООД с договор от 12.04.2016 г. и поели задължение след сключването на този договор да не извършват действия, с които се увреждат интересите на дружеството или на купувача. На 13.04.2016 г. Г. М. С. е бил освободен като управител от новия собственик на капитала на дружеството и е бил уведомен за това. Заличаването на управителя
Г. М. С. е заявено на 18.04.2016 г. и той е заличен като управител на 22.04.2016 г. На 20.04.2016 г. Г. М. С. е подписал от името на „Панагюрска медна компания“ ООД споразумение с арбитражна клауза. Според ВКС споразумението не е подписано от Г. М. С. при липса на представителна власт като управител, понеже е подписано от вписания в търговския регистър управител, а насрещната страна не е била недобросъвестна, т. е. не е знаела към момента на подписване на споразумението, че Г. М. С. вече е бил освободен като управител. Поетите с договора за прехвърляне на дружествени дялове задължения (да не извършва действия, с които да уврежда интересите на дружеството или на купувача) са в тежест на Г. М. С. в качеството му на бивш съдружник и са неотносими към качеството му на законен представител. Този договор не визира евентуални ограничения на представителната власт на вписания управител Г. М. С., а такива не биха били противопоставими на трети добросъвестни лица. Същото е важимо и по отношение на уведомяването на Г. М. С. от новия едноличен собственик, че освобождава Г. М. С. като управител още на 13.04.2016 г.4

При анализа на съотношението между правилото по чл. 140, ал. 4 ТЗ и чл. 141, ал. 6 ТЗ трябва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ТЗ е по-нова, т. е. приета е и влиза в сила след тази по чл. 140, ал. 4 ТЗ. Затова приложение намира тълкувателното правило, че при противоречие между две нормативни правила предимство при правоприлагането трябва да бъде дадено на по-новата разпоредба (lex posterior derogat legi priori). В конкретния случай това означава, че правилото по чл. 141, ал. 6 ТЗ дерогира приложението на това по чл. 140, ал. 4 ТЗ по отношение на правното действие на вписването на избора и освобождаването на управителя в търговския регистър.

3. ВКС е разгледал следната хипотеза. На 07.05.2012 г. е вписано заличаване на двамата съдружници в ООД – В. Г. Г. и А. К. Г., а като едноличен собственик на капитала на дружеството (което е станало ЕООД) е вписано чуждестранно дружество; вписано е и прехвърляне на всички дялове в ООД от двамата заличени съдружници на новия едноличен собственик на капитала, както и нов адрес на управление; за управител е бил вписан
Б. Н. Б. на мястото на двамата заличени съдружници, които до този момент са били вписани и като управители. Тези вписвания били обявени за несъществуващи със съдебно решение от 29.08.2013 г., влязло в сила на 24.09.2013 г., постановено по иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, предявен от заличените съдружници и управители В. Г. Г. и А. К. Г.; решението е отразено в търговския регистър на 02.10.2013 г. Преди образуване на исковото производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ с определение от 09.07.2012 г. на окръжния съд било допуснато обезпечение на иска чрез налагане на запор върху всички дружествени дялове в ЕООД, а обезпечителната заповед била вписана в търговския регистър на 11.07.2012 г. На 26.07.2012 г. ЕООД, представлявано от управителя Б. Н. Б., е продало недвижим имот, притежаван от ЕООД, на
Д. К. М., който на 24.08.2012 г. го е продал на Г. З. Д. – В. Според ВКС, когато на иск с правна квалификация чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ с предмет признаване за несъществуващи на вписани обстоятелства относно нов законен представител на търговеца и промяна на титулярството на дяловете съдът допусне обезпечение на иска чрез вписване на запор върху дружествените дялове, огласено по партидата на търговеца, това огласяване обуславя недобросъвестност на третите лица, договаряли с търговеца след вписването на запора, и същите не могат да се позоват на вписването съгласно чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, нито на последиците по чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ. Основното действие на вписването в търговския регистър е оповестително – чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – и целта му е да се информират участниците в търговския и гражданския (когато лица сключват сделка с търговец извън кръга на занятието му) оборот за важни обстоятелства, касаещи търговците и за съществуването на определени правно значими обстоятелства. С оглед на гарантиране на сигурността на оборота на вписването е придадено и защитно действие спрямо третите добросъвестни лица чрез презумпциите в чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ – че вписаното обстоятелство или обявеният акт съществуват такива, каквито са вписани, респ. обявени, дори в действителност да не съществуват, съответно – че невписаните обстоятелства са несъществуващи, чрез които тези лица се предпазват от неизгодни за тях правни последици, произтичащи от неизвестна за тях информация относно техни контрагенти.

Чрез установителния иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ се цели установяване със сила на пресъдено нещо на порок в регистърното производство (нищожност или недопустимост на вписването), както и несъществуване на вписаното обстоятелство. Основната правна последица от уважаването на този иск е заличаване на вписването – чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, и възстановяване на юридическото и фактическото положение отпреди извършването му, което обаче по силата на чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ има действие за в бъдеще. Следователно вписването на несъществуващото обстоятелство поражда действие по отношение на третите добросъвестни лица от момента на вписването до заличаването му по чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ. Именно с оглед на действието за в бъдеще на заличаването на вписано обстоятелство въз основа на съдебно решение по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за ищеца по иска съществува обезпечителна нужда с цел да попречи на ответника да предприеме действия, с които да осуети търсената защита. В случаите, когато чрез иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ се цели заличаване на вписване относно нов законен представител на търговеца и промяна на титулярството на дяловете, налагането на запор върху дружествените дялове е подходяща обезпечителна мярка. От една страна, чрез нея се гарантира ищецът, че при уважаване на иска ще се запази и възстанови юридическото и фактическото положение отпреди атакуваното вписване, както и че ще се даде гласност на съществуващия правен спор, тъй като съгласно чл. 400, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 517 ГПК запорът върху дружествени дялове подлежи на вписване в търговския регистър, а самото вписване по силата на чл. 46, чл. 47 и чл. 66, ал. 3, т. 7 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел дава възможност на третите лица да се осведомят за лицето, в чиято полза е наложен запорът, както и данните за съда и номера на делото, по което е наложен запорът, като самата обезпечителна заповед се обявява. От друга страна, тази обезпечителна мярка не препятства извършването на търговската дейност на ответника по иска. След вписването на наложения запор върху дружествени дялове в обезпечение на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за заличаване на вписване относно нов законен представител на търговеца и промяна на титулярството на дяловете всички трети лица съгласно чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ се считат за уведомени за съществуващия правен спор, респективно знаят, че се оспорва действителността или съществуването на вписаните обстоятелства. Когато оспореното чрез иска вписано обстоятелство касае законния представител на дружеството, презумпцията за знание спрямо третите лица обхваща и знанието, че договарят с лице, чиято представителна власт за търговеца се оспорва. Следователно след вписването на запор върху дружествени дялове в обезпечение на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за заличаване на вписване относно нов законен представител на търговеца и промяна на титулярството на дяловете отпада защитното действие по чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ на вписването спрямо третите лица. Към момента, в който Д. К. М. е закупил имота, по партидата на дружеството – продавач, е бил вписан запорът на дружествените дялове, обезпечаващ предявения иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за несъществуване на вписаните на 07.05.2012 г. обстоятелства, включително и относно представителната власт на управителя Б. Н. Б., поради което Д. К. М. не е трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, съответно влязлото в сила решение по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и извършеното въз основа на него заличаване на вписванията са му противопоставими, от което следва, че същият е договарял с лице, което не е било представител на дружеството – продавач. Дружеството се е противопоставило на разпоредителните действия по отношение на собствеността на процесния недвижим имот съгласно чл. 301 ТЗ, предявявайки ревандикационен иск срещу Г. З. Д. – В., доколкото липсват твърдения да е узнало за тях преди предявяване на иска. Следователно Д. К. М. е договарял с лице без представителна власт за търговеца и не е придобил собствеността въз основа на договора за покупко-продажба от 26.07.2012 г., съответно договорът от 24.08.2012 г. е сключен от Г. З. Д. – В. с несобственик и не е породил вещно-прехвърлителен ефект, поради което ищцовото дружество и понастоящем се легитимира като собственик на имота. ВКС уважава предявения ревандикационен иск5.

Разбирането на ВКС в това решение не може да бъде споделено. Обезпечителният запор върху дружествени дялове се отнася до правния ефект на разпоредителните действия с дружествените дялове, извършени след вписване на запора в търговския регистър. Той обаче няма отношение към и не засяга по никакъв начин правния ефект на вписването в търговския регистър на управителя на ООД, т. е. не засяга съществуването на представителната власт на вписания в търговския регистър управител на ООД. Докато вписването е налице, управителят разполага с представителна власт спрямо третите лица; тази представителна власт съществува до момента на заличаването му от търговския регистър, което има действие занапред. Без значение е обстоятелството, че обезпечителният запор е допуснат като обезпечение на иск за установяване на вписване на несъществуващи обстоятелства – прехвърляне на дружествените дялове, но и вписване на нов управител. Ако в резултат на извършената продажба ООД е претърпяло вреди, то има право да търси обезщетяването им от управителя, който е сключил продажбения договор.

Доц. д-р Николай КОЛЕВ, Институт за държавата и правото при БАН
______
1 Решение № 690 от 03.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 349/2008 г., II о., ТК (за промяна в персоналния състав на дружеството и притежаваните от съдружниците дялове в капитала на дружеството, обусловени от прекратяване на участието на съдружник, последвано от прехвърляне на притежаваните от него дружествени дялове на друг съдружник, избор на нов управител, промяна във фирмата и промяна на клаузите на дружествения договор; въззивният съд е приел, че съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ е недопустимо едновременно регистриране на промяна в персоналния състав на ООД и притежаваните от съдружниците дялове в капитала, обусловена от прекратяване на участието на съдружник, последвано от прехвърляне на притежаваните от него дружествени дялове на друг съдружник, и избор на нов управител заедно с тези, касаещи изменение на фирмата на търговеца и клаузите на дружествения договор, защото решението за промени във фирмата на дружеството и в клаузите на дружествения договор може да бъде взето от общото събрание на съдружниците след промените в състава им и дяловото им участие и съответно вписано по партидата на търговеца в търговския регистър едва след вписване на промяната в персоналния състав на съдружниците и дяловото им участие в капитала на ООД); Решение № 100 от 04.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 799/2009 г., II т. о., ТК (за приемане на нов съдружник); Решение № 135 от 09.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г. на ВКС, I т. о. (за заличаване на управител поради отмяна на решението на общото събрание на съдружниците за избора му); Решение № 606 от 22.06.2007 г. на ВКС по т. д. № 250/2007 г., ТК, II т. о. (за избор на управител); Решение № 39 от 15.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 526/2010 г., I т. о., ТК (за приемане на нов съдружник); Решение № 149 от 30.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 846/2015 г., II т. о., ТК (за изключване на съдружник); Решение № 157 от 03.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2219/2015 г., II т. о., ТК (за изключване на съдружник); Решение № 18 от 11.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 956/2010 г., I т. о., ТК (за освобождаване на управител и избор на нов управител); Решение № 51 от 23.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 610/2012 г., II т. о., ТК (за избор на управител; управителят е сключил арбитражно споразумение след избора си, но преди вписването си в търговския регистър – ВКС приема, че ООД не може да се позовава на липса на представителна власт на управителя); Решение № 306 от 17.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 3110/2017 г., II т. о., ТК (за изключване на съдружник); Решение № 108 от 08.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2263/2014 г., II т. о., ТК; Решение № 887 от 24.10.2005 г. на ВКС по т. д. № 161/2005 г., ТК, II о. (прекратяването на управителните функции на управителя, като орган на ООД, е обусловено от вписването в търговския регистър, в каквато насока е императивната норма на чл. 140 ал. 4 ТЗ). В Решение № 59 от 11.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 73/2019 г., I т. о., ТК, сякаш се възприема оповестително действие на вписването по чл. 140, ал. 4 ТЗ: „Според чл. 140, ал. 4 ТЗ изборът и освобождаването на управител имат действие от вписването им в търговския регистър, докато невписаните обстоятелства се смятат за несъществуващи за третите добросъвестни лица – съгласно чл. 10, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ“; вж. също Определение № 331 от 15.10.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1339/2020 г., I т. о., ТК. Среща се и общата формулировка, че вписването на решението на общото събрание за приемане и изключване на съдружник има конститутивно действие (чл. 140, ал. 4 ТЗ), защото до вписването от регистърния съд на решението на общото събрание за освобождаване на съдружника решението на общото събрание няма действие – Решение № 812 от 05.01.2007 г. на ВКС по т. д. № 434/2006 г., I т. о.
2 Решение № 86 от 01.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1068/2016 г., II т. о., ТК (за изключване на съдружник); Решение № 251 от 06.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 593/2017 г., II т. о., ТК (за изключване на съдружник и освобождаване на управител на ООД).
3 Решение № 55 от 16.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60167/2016 г., I г. о., ГК.
4 Решение № 30 от 26.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 454/2020 г., I т. о., ТК.
5Решение № 6 от 04.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3860/2015 г., II г. о., ГК.

Месечни списания

месечно списание Труд и право - 2024 г.
списание Счетоводство данъци и право
месечно списание Собственост и право
месечно списание Търговско и облигационно право

Компютърни продукти

Компютърен продукт ЕПИ Труд и социално осигуряване
компютърен продукт ЕПИ Счетоводство и данъци
Компютърен продукт ЕПИ Собственост
Компютърен продукт ЕПИ Търговско и облигационно право

Избрани публикации

0
    Кошница
    Изпразнете кошницатаОбратно към магазина