Дайджест „Труд и право“, 2020 г., кн. 02
Сред обезщетенията, дължими от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, се откроява едно плащане, което поставя редица практически проблеми:
т. нар. „гратификационно“ (благодарствено) обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ). Съгласно цитираната разпоредба „при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.“ Следващата алинея уточнява, че обезщетението е дължимо и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
В правната ни литература се застъпва тезата, че разглежданото обезщетение има социално значение като израз на благодарност за дългогодишната работа и лоялността на служителя. Затова и размерът му е диференциран в зависимост от предходния стаж при същия работодател. Разбира се, посоченият социален смисъл на обезщетението не бива да се абсолютизира. Дали служителят е бил лоялен в работата си и дали работодателят му дължи „благодарност“, са въпроси, които могат да изглеждат много различно в различните житейски ситуации. Буквалното тълкуване на разпоредбата показва, че правото на такова обезщетение може да възникне и при дисциплинарно уволнение, когато работодателят, едва ли е останал особено доволен от изпълнението на служебните задължения на служителя. Като се оставят настрана социалните мотиви в оправдаването на разглежданото задължение, от гледна точка на работодателите то представлява допълнителна тежест към разходите за труд. По-долу ще се съсредоточим върху някои практически проблеми, свързани с него, и често допускани грешки в тяхното решаване.
…..
Доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ, Институт за държавата и правото при БАН
__________
Пълният текст на статията можете да откриете в брой 02/2020 г. на списание „Труд и право”, както и в ЕПИ „Труд и социално осигуряване”.
