С последните промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ – ДВ, бр.97 от 06.12.2016г.) бе въведено ново задължително условие за ползване на данъчните облекчения от физическите лица.
Това изискване е заложено в чл.23, ал.2 ЗДДФЛ и според него данъчните облекчения се ползват, когато данъчно задълженото физическо лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ. Тоест, след така реализираната промяна, от данъчните облекчения по ЗДДФЛ няма да могат да се възползват физическите лица, които имат задължения към държавата. Такова изискване в ЗДДФЛ съществува и по отношение на ползването на отстъпка от данъка за довнасяне при подаване на годишната данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ по електронен път.
Следователно, след реализираната промяна, физическите лица могат да ползват данъчни облекчения, когато на датата на подаване на годишната данъчна декларация нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Ако се окаже, че към тази дата физическото лице има задължения към държавата, за да ползва данъчните облекчения, първо трябва да ги погаси, след което отново да подаде годишната декларация (когато има възможност за подаване на коригираща декларация).
При положение че към датата на новата декларация лицето вече няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, новото условие ще бъде изпълнено, и ако лицето отговаря и на другите изисквания на закона – ще може да ползва годишния размер на съответните данъчни облекчения. Данъчните облекчения по ЗДДФЛ, по отношение на които се прилага новото изискване, са:
- данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност;
- данъчно облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане;
- данъчно облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране;
- данъчно облекчение за дарения;
- данъчно облекчение за млади семейства;
- данъчно облекчение за деца;
- данъчно облекчение за деца с увреждания;
- данъчно облекчение за извършени безкасови плащания.
Пример №1:
Физическо лице подава на 20.04.2018г. по електронен път годишна данъчна декларация за 2017г., но системата автоматично установява, че лицето има неплатена глоба от КАТ и информира физическото лице за наличието на това негово задължение.
При положение че лицето погаси задължението си и подаде коригираща декларация до 30.04.2018г., то ще може да ползва данъчни облекчения.
Обръщам внимание, че в този случай е важно към датата на новата годишна данъчна декларация физическото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.
Ако обаче годишната данъчна декларация в посочения случай е подадена на хартия и съответно липсата на задължения към датата на подаването й се установи на един по-късен етап, лицето може да изгуби правото да ползва данъчните облекчения, тъй като може да е минал срокът за подаване на коригираща декларация.
Тук много важен момент е и новата възможност за извършване на еднократна корекция в срок от 30 април до 30 септември на следващата година, при откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Основанието за тази еднократна корекция е в чл.53, ал.2 ЗДДФЛ, а промените се правят чрез подаване на нова декларация.
Тъй като по-голяма част от данъчните облекчения могат да се ползват чрез работодател (с изключение на данъчното облекчение за млади семейства и за извършени безкасови плащания), като даже две от тях има възможност да се ползват и месечно, изискване за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения е заложено и в чл.49, ал.4, т.8 ЗДДФЛ, във връзка с определянето на годишния данък за доходите от трудови правоотношения от работодателя по основното трудово правоотношение.
По силата на тази нова разпоредба при ползване на данъчните облекчения чрез работодателя по основното трудово правоотношение работникът/служителят в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година следва да представи писмена декларация, че към момента на подаването й пред работодателя, същият няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, или че за данъчната година ще подава годишна данъчна декларация. Представя се една от двете декларации, за които не е предвиден специален образец, поради което те следва да бъдат в свободен текст.
Целта на декларацията в първата хипотеза е работникът/служителят да декларира пред работодателя по основното трудово правоотношение, че няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на тази декларация пред работодателя. Подаването на такава декларация от задълженото физическо лице е достатъчно условие за изпълнението на посоченото в ЗДДФЛ ново изискване за ползване на данъчните облекчения. Важно е да се отбележи, че не е необходимо да се представя друг документ, удостоверяващ липсата на задължения, като например удостоверение от НАП и т.н.
В този случай, ако физическото лице представи пред работодателя декларация, че към момента на подаването й няма задължения, но след това подаде годишна данъчна декларация, условието за липса на задължения ще трябва да е налице към две дати: първо – към датата на подаване на декларация пред работодателя, и второ – към датата на подаване на годишната данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ.
Във втората хипотеза, когато работникът/служителят ще подава годишна данъчна декларация, може да декларира пред работодателя по основното трудово правоотношение това обстоятелство с втория вид декларация. В този случай работодателят не се интересува дали лицето има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаването на тази декларация, а за физическото лице вече ще е валидно само изискването да няма задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация.
Когато работодателят по основното трудово правоотношение разполага с една от посочените две декларации от работника/служителя, може да приложи данъчните облекчения при наличието и на останалите условия и обстоятелства за това. Разбира се, при съмнения от страна на работодателя, винаги може да се изискат допълнителни доказателства, или да се откаже прилагането на облекченията.
Пример №2:
Физическо лице подава пред работодателя по основното трудово правоотношение декларация за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към 11.12.2017г.
На 29.12.2017г. лицето вече има просрочени задължения, които погасява на 10.03.2018г. и след това подава годишна данъчна декларация. В този случай физическото лице ще може да ползва данъчни облекчения, тъй като на датата на подаване на годишната данъчна декларация няма задължения.
Тук искам да обърна внимание, че при авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения по реда на чл.42 ЗДДФЛ и съответно месечното ползване на облекченията за намалена работоспособност и за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане не е налице изискване работникът/служителят да няма задължения или да представя ежемесечно декларация за липса на такива. В тази връзка, независимо че при месечното прилагане на тези две данъчни облекчения не е налице изискване за липса на задължения през годината, годишният размер на облекченията ще може да се ползва, когато в периода 30 ноември – 31 декември на данъчната година лицето представи на работодателя една от коментираните по-горе декларации. Ако не се представи такава декларация, физическото лице няма да има право на ползване на всички данъчни облекчения при изчисляването на годишния размер на данъка за доходите от трудови правоотношения. В този случай годишният размер на данъка ще бъде по-висок от размера на авансово удържания данък и разликата следва да бъде удържана от лицето до 31 януари на следващата година.
Ето защо е добре работодателите предварително да уведомят своите работници/служители за новите моменти във връзка с ползване на данъчните облекчения от доходи, придобити през 2017г.
По отношение на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец следва да се обърне внимание, че това ново изискване за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения е валидно спрямо облекченията, които едноличните търговци ползват по реда на ЗДДФЛ (по отношение на данъчното облекчение за дарения се прилагат разпоредбите на ЗКПО).
Накрая бих искала да обърна внимание, че принудителното изпълнение на публичните задължения, на задълженията за санкции по влезли в сила наказателни постановления и на лихви, свързани с невнасянето на задълженията, е част от събирането на данъчните и осигурителните вземания. По силата на чл.209, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на изпълнително основание. Изпълнителните основания за предприемане на принудително изпълнение на публични вземания са посочените в чл.209, ал.2 ДОПК, а именно:
- ревизионен акт, независимо дали е обжалван;
- декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски;
- влязло в сила наказателно постановление и други актове, изчерпателно изброени в точки от 1 до 8 на посочената алинея на чл.209 ДОПК.
Тоест, най-общо казано, характеристиката на едно вземане като подлежащо на принудително изпълнение се извлича от акта, с който това изискуемо и ликвидно вземане е установено, а не от фазата, в която се намира изпълнителният процес и в частност предприети ли са действия по принудително събиране, или не.
Във връзка с условието за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения е издадено становище на НАП с изх. №20-00-80 от 21.04.2015г.
Евгения ПОПОВА, главен експерт по приходите в НАП
