На 12.06.2009 г., края на последната сесия на 40-ото Народно събрание, беше приет нов Семеен кодекс (СК – нов). Той е обнародван в “Държавен вестник”, бр. 47 от 23.06.2009 г. Така завърши още една продължителна и много дискутирана законодателна дейност в областта на частното право – обнови се българското семейно право.
Действащият сега Семеен кодекс (СК), в сила от юли 1985 г., е отменен. Новият кодекс влиза в сила от 01.10.2009 г. Той дава обновена уредба на отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, както и на настойничеството и попечителството. Материята е разпределена в 11 глави, а в последната – дванадесета, са включени административнонаказателни разпоредби за нарушения на длъжностни лица, осъществяващи дейност по пълно осиновяване (чл. 175-176 СК – нов). Систематически, за разлика от действащия Семеен кодекс, първо са уредени сключването на брака, съдържанието на брачното правоотношение и прекратяването на брака, а след това – материята на отношенията родители и деца: произход и осиновяване и правата и задълженията по тези правоотношения. Отново режимът на издръжките е обособен в самостоятелна глава.
Новото в кодекса е отговор на изискванията за подобряване, допълване и усъвършенстване на правната регламентация при условия, съвършено различни от тези, при които е създаден СК от 1985 г. Следват се международно и конституционно провъзгласени и възприети трайно от българското законодателство принципи. Те изрично са закрепени в чл. 2 на СК – нов. Признато е правото на брак и на семейство на всяко лице (чл. 3 СК – нов). Осигурена е и приемственост в правните разрешения, налице е и връзка с нравствените и други регулатори на семейните отношения в обществото, решени са практически проблеми.
Съвършено новото, непознатото досега на българското семейно право, с което ще запомним новия Семеен кодекс, е установяването на нов, диспозитивен имущественобрачен режим и въвеждането на брачния договор. Дискутиран в продължение на повече от 10 години, той е вече факт на семейното право с изключително значение. На съпрузите е дадена възможност за избор. Това е в съгласие с цялостно провежданата линия на зачитане на волята на семейноправните субекти при уреждане на всички семейноправни отношения. Член 18 СК – нов установява три режима на имуществените отношения между съпрузите:
- законов режим на общност на придобитото през време на брака;
- законов режим на разделност на притежанието на всеки съпруг;
- договорен режим.
Изборът на режим е по общо съгласие на встъпващите в брак. Такъв избор могат да направят и съпрузите през време на брака. Това право е предоставено и на съпрузите по заварените бракове. Когато няма избор, прилага се режимът на законовата съпружеска имуществена общност, който в основните си положения следва сегашната правна уредба, но е със стеснено приложно поле – от общността отпадат паричните влогове. Те са лично притежание на съпруга – титуляр на влога. Съпружеската имуществена общност обхваща само вещните права, така както беше уредена в СК от 1968 г. Определено е, че вещните права, придобити от съпруга – едноличен търговец, за упражняване на търговската му дейност и включени в търговското му предприятие, са негово лично притежание (чл. 22, ал. 3 СК – нов).
Изборът на имущественобрачен режим се вписва в акта за сключване на граждански брак (чл. 10, ал. 2 СК – нов) и в регистър, който е публичен (чл. 19, ал. 4 СК – нов). Така се дават гаранции и защита на интереса на съпрузите и на третите лица. Избор не могат да правят непълнолетните и ограничено запретените.
Режимът на законовата имуществена разделност се установява с обща декларация с нотариална заверка на подписите на встъпващите в брак, депозирана пред длъжностното лице по гражданското състояние при сключването на брака (чл. 9, ал. 2 и чл. 10, ал. 2 СК – нов). Декларацията се отбелязва в акта за сключване на брак и когато изборът на режима на разделност се прави през време на брака (чл. 18, ал. 4 СК – нов).
Въвеждането на брачния договор е съществена част на реформата в правната уредба на съпружеските отношения. Институтът отговаря на разнообразието и динамиката на живота. Брачен договор може да се сключи при встъпването в брак, както и от съпрузи през време на брака (чл. 37, ал. 3 СК – нов), независимо от това какъв законов режим се прилага до сключването му. Сключеният брачен договор може да бъде променян, както и да бъде прекратен през време на брака по взаимно съгласие или по исков ред при съществена промяна на обстоятелствата (чл. 42, ал. 1, т. 1 и 2 СК – нов).
Кодексът съдържа правила относно всички основни положения на договора – допустимост, сключване, форма, съдържание, действие, изменение, прекратяване и дори недействителност. Брачният договор може да бъде съчетан с прилагане на законовите режими на общност или на разделност. За неуредените отношения се прилага законовият режим на общност.
В защита на интересите на третите добросъвестни лица, освен вписване на брачния договор (и на промените в него) в регистъра към Агенцията за вписване (чл. 19 СК – нов), в чл. 40 е посочено, че с договора не могат да се засягат правата, придобити от трети лица преди неговото сключване, респективно промяна.
Преуреден е и разводът. Запазени са двете форми на развод – по взаимно съгласие и развод по исков път на основание дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Но и в двете уредби има важни нови положения. Взети са предвид и промените, извършени с Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 59 от 2007 г.), на производството по брачни дела. Между новите моменти се открояват: премахване на тригодишния срок за допустимост на развода по взаимно съгласие; премахване на помирителното производство; опростено и по-динамично исково производство за развод, като вината губи значението си на елемент от фактическия състав на развода. По вината съдът се произнася само ако някоя от страните е поискала това. Отпада отдавна отреченото положение съдът да откаже развода, когато виновен е само ищецът, а ответникът настоява за запазването на брака. Отдава се по-голямо значение на съгласието на съпрузите за прекратяване на брака им и за уреждане на последиците от развода. Допуска се споразумяване между съпрузите при всяко положение на делото.
По-пълно, по-прецизно и с редица нови елементи са уредени последиците от прекратяването на брака, като се държи сметка за уговореното в брачния договор, ако съпрузите са сключили такъв. Осигурен е приоритет на уговореното в брачния договор за последиците на развода (чл. 58 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 5 СК – нов). Допълнени и уточнени са разпоредбите относно ползването на семейното жилище след развода. Установено е изискване съпругът, който претендира ползването, да има жилищна нужда. По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на съпруга – несобственик, възниква наемно отношение (чл. 57 СК – нов). По нов начин е уреден въпросът за отмяната на даренията, направени на съпруг по повод и през време на брака (чл. 55 СК – нов). Детайлно и единствено в интерес на децата е уредено упражняването на родителските права след развода. Акцентът е поставен върху общото съгласие на съпрузите, като съдът определя мерките по упражняването на правата и личните отношения само ако не е постигнато споразумение между тях. Осигурено е изслушването на децата и гарантирано изпълнението на решението на съда относно родителските права (чл. 59 СК – нов).
Много важни в материята на произхода са новите положения, които осигуряват реално равенството на децата и правото на детето да има установен произход, както изисква Конвенцията за правата на детето. Предоставена е възможност на роденото в брака дете да оспорва презумпцията за бащинство (чл. 62, ал. 4 СК – нов); уредени са въпросите на майчинството и на бащинството, когато детето е родено при асистирана репродукция. Има нови правни разрешения в материята на припознаването.
Институтът на осиновяването в основно преструктурираната глава осма на кодекса е с нова, подробна и всестранно усъвършенствана правна уредба, която обхваща както вътрешното, така и международното осиновяване – както пълното, така и непълното осиновяване. Регламентацията отразява новата социална политика на държавата при изменените обществени условия на живот, новата концепция за грижа за децата и е свързана непосредствено с приемането на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 48 от 2000 г.) и реформата на института, извършена през 2003 г., относно извършването на осиновяването. Цели се бързо извеждане на децата от социалните институции и поверяването им на осиновители. Разработени са административните процедури, предхождащи съдебното осиновително производство. Установени са и нови правила за разглеждане и решаване на гражданските дела за осиновяване. Новите положения се отнасят преди всичко до пълното осиновяване, но съществено засягат и непълното осиновяване. Водещо в регламентацията на изискванията за допустимост на осиновяването и на организацията на извършването му е грижата и всестранната защита на интереса на всяко осиновявано дете. Осиновяването се допуска, ако е в интерес на осиновявания (чл. 97, ал. 2 СК – нов).
Новите положения в материята, посочени кратко, се свеждат до:
- Разработване на регистрите на подлежащите на пълно осиновяване деца и национален регистър на лицата, желаещи да станат осиновители. Премахнато е съдебното производство за включване на детето в регистъра. Срокът 6 месеца за включване на детето в регистъра и за допускане на осиновяването без съгласието на родителите започва да тече от настаняването на детето по административен ред в специализираната институция (чл. 93, ал. 2, чл. 84, ал. 2 СК – нов).
- Прецизиране и подобряване на уредбата на Съвета по осиновяване при регионалните дирекции за социално подпомагане (чл. 94 и 95 СК – нов) и на Съвета по международни осиновявания в Министерството на правосъдието (чл. 114 и 115 СК – нов).
- Приоритет на вътрешното осиновяване и прецизиране на критериите за определяне на подходящ осиновяващ за всяко дете.
- Подобряване и допълване на уредбата на унищожаемостта на осиновяването, относима и към международното осиновяване.
- Уреждане на посредничеството при международното осиновяване и положението на акредитираните организации за международни осиновявания.
Съдебното производство за осиновяване – както пълно, така и непълно, запазва охранителния си характер, но в него са внесени важни изменения, приложими и при международните осиновявания (чл. 117 СК – нов).
СК – нов запазва и прекратяемостта на осиновяването, но правната уредба е прецизирана и допълнена. Посочени са и нови основания за унищожаемост, свързани с процедурите по включване на децата в регистрите за пълно осиновяване.
С много нови положения е обогатена уредбата на отношенията между родителите и ненавършилите пълнолетие деца, като е съобразено развитието на социалното законодателство и новите форми на грижи за децата. В основата на правните решения са положени закрилата на децата и защитата на техния интерес и пълно съобразяване с изискванията на международните актове. Установена е по-голяма взискателност и отговорност на родителите за изпълнение на родителските задължения. Записани са основни права на детето в семейството. Неотклонно се следва правилото за изслушване на децата според степента на тяхното развитие, след информиране и консултиране по реда, установен в Закона за закрила на детето. Разширена е възможността непълнолетното дете да действа самостоятелно или чрез дирекция “Социално подпомагане”. Щом произходът от двамата родители е установен, родителските права и задължения са на двамата родители. Те трябва да ги упражняват в интерес на децата. И майката, и бащата носят еднаква родителска отговорност. Всички въпроси относно живота на детето следва да се решават по общо съгласие на двамата родители. Установен е правен механизъм за преодоляване на разногласията между тях и за постигане на споразумение, като е посочена ролята на органите по закрила на детето. На утвърденото от съда споразумение между родителите е придадена изпълнителна сила.
Нови положения има и при уреждане на представителството на родителите, действията по управление и разпореждане с имуществото на детето. Представителни правомощия са предоставени и на лицата, които по надлежния ред са натоварени да осъществяват заместваща грижа, за да може бързо и точно да се отговори на потребностите на детето (чл. 137 СК – нов). Подходяща уредба е дадена и на класическия институт на ограничаване и лишаване от родителски права.
Нови положения има и в института на издръжката. Запазени са редовете на лицата, дължащи издръжка, и на лицата, които имат право на издръжка, но е променена поредността на търсене и получаване на издръжка от бившия невиновен за развода съпруг. Установен е минимален размер на издръжката на дете 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК – нов). Предвидена е и възможност за добавка към определената издръжка при изключителни нужди на детето. Подробно е уредено изплащането на издръжка от държавата (чл. 152 СК – нов).
Новият Семеен кодекс внася съществени нови положения и в института на настойничеството и попечителството. Подобрява се взаимодействието между органите, ангажирани с дейност по закрила на ненавършилите пълнолетие и запретените лица. Нови прецизирани разпоредби уреждат правомощията на настойниците и попечителите, за да се осигури надлежната грижа за личните и имуществени интереси на децата и на запретените. Предвидено е създаването на регистър на назначените настойници, членове на настойническия съвет и попечители и заместник-попечители. Регистърът ще се води по постоянния адрес на поставеното под настойничество или попечителство лице. В него се вписват и настойниците и попечителите по право, ако те са поискали това.
Несъмнено новият Семеен кодекс ще породи много въпроси, новите положения ще бъдат подложени на дискусия. Тези мои кратки бележки върху новата уредба на семейните отношения имат за цел да предизвикат такава и на страниците на списание “Собственост и право” и да сложат началото на едно ползотворно обсъждане.
Член-кор. проф. д.ю.н. Цанка ЦАНКОВА
