В настоящото изложение ще разгледаме промените в санкционните разпоредби на ЗДДС, обнародвани със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС (ЗИДЗДДС) в ДВ, бр. 105 от 19.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г.
В ЗДДС са предвидени административни наказания в случаите, при които данъчно задължените лица, респективно регистрираните по закона лица, извършват административни нарушения, неспазвайки конкретни законови разпоредби. На физическите лица, които не са търговци, се налага глоба, изразяваща се в заплащане на определена парична сума, а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция. Имуществената санкция по своята същност е равнозначна на административното наказание „глоба“, като единствената разлика е в субекта на отговорността.
1. В разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ЗДДС е отпаднала санкцията за неподадена в срок декларация по чл. 157, ал. 2 от закона
Съгласно изменението на чл. 179, ал. 1 ЗДДС лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
С визирания текст се санкционира неподаването или неспазването на предвидените срокове от всяко лице, включително и нерегистрирано, което е длъжно да подаде:
- справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 ЗДДС за съответния данъчен период;
- VIES-декларацията по чл. 125, ал. 2 ЗДДС за съответния данъчен период и отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС (дневник за покупките, дневник за продажбите и регистър за вътреобщностните доставки на нови превозни средства).
От стария текст на закона е отпаднала декларацията по чл. 157, ал. 2 ЗДДС, която касаеше осъществените доставки на услуги, извършени по електронен път, и се подаваше от регистрираното лице за всеки данъчен период, независимо дали през същия период са осъществени доставки на услуги, извършвани по електронен път. В § 18 на ЗИДЗДДС (ДВ, бр. 105 от 19.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) е записано, че досегашната глава осемнадесета „Облагане на доставки на услуги, извършвани по електронен път от лица, неустановени в Европейския съюз“ с чл. 152-159 се отменя, респективно се отменя и необходимостта от подаване на изискваната декларация по чл. 157, ал. 2 ЗДДС. На нейно място се създава нова глава осемнадесета, наименувана „Специални режими за облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио-и телевизионно излъчване или услуги, извършени по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица“. Затова отменената декларация по чл. 157, ал. 2 ЗДДС остава извън приложното поле и на чл. 179, ал. 1 ЗДДС1.
2. Санкция за неподаване или неспазване на предвидените срокове за подаване на справка-декларация за прилагане на специалния режим за извършени доставки с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 6 ЗДДС от лице, регистрирано по чл. 154 ЗДДС, или регистрирано в друга държава – членка за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза
Съгласно новата разпоредба на чл. 179, ал. 2 ЗДДС алинея 1 се прилага и за лице, регистрирано на основание чл. 154 или регистрирано в друга държава – членка за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза, което е длъжно, но не подаде справка-декларация за прилагане на специален режим за извършени доставки с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 6, или не я подаде в предвидения срок. В съответствие с чл. 159б, ал. 4 ЗДДС регистрираните на основание чл. 154 (режим извън ЕС) и чл. 156 (режим в ЕС) данъчно задължени лица следва до 20-число на месеца, следващ всеки данъчен период (тримесечие), независимо дали през периода са извършвали доставки, да подават справка-декларация за прилагане на специалния режим. Тази декларация е различна от справката-декларация по чл. 116 ППЗДДС и се подава самостоятелно. За осъществяване на административнонаказателния състав на чл. 179, ал. 2 ЗДДС, т.е. в хипотезата на неподаване на справката-декларация за прилагане на специален режим за извършени доставки с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 6 или неподаването й в нормативно регламентираните срокове за това, законодателят е предвидил размерът на налаганата глоба или имуществена санкция да бъде от 500 до 10 000 лв., в зависимост от качеството, което субектът нарушител притежава – физическо лице или юридическо лице и едноличен търговец.
3. Санкция за неначисляване на данък в предвидените в ЗДДС срокове за извършени доставки с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 6 ЗДДС от лице, регистрирано на основание чл. 154 ЗДДС, или регистрирано в друга държава – членка за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза
На основание на чл. 180б, ал. 1 ЗДДС лице, което е регистрирано на основание чл. 154 или е регистрирано в друга държава – членка за прилагане на режим извън Съюза или на режим в Съюза и не начисли данък върху добавената стойност за извършени доставки с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 6 в данъчния период, в който данъкът за доставката става изискуем, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 25 на сто от неначисления данък или данъка в по-малък размер, но не по-малко от 250 лв. Квалифицираният състав за повторностно нарушение по чл. 180б, ал. 1 ЗДДС е предвиден в ал. 2 на същия член. По силата на ал. 2 при повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 5000 лв. Тези разпоредби се отнасят само за регистрирани лица по реда на чл. 154 ЗДДС или съответно за регистрирани в друга държава – членка за прилагане на режим извън Съюза или на режим в Съюза.
От систематичното и логическо тълкуване на нормата на ал. 1, във връзка с ал. 2 на същия текст, може да се приеме, че разпоредбата на чл. 180б ЗДДС се прилага както за нарушения, изразяващи се в начисляването на ДДС извън законоустановените срокове, така и в случаите, когато при ревизия се установи, че лицето въобще не е начислило данъка до момента на започване на ревизията. Този привилегирован административнонаказателен състав има за цел да предвиди съответна, непрекомерна санкция за случаите, при които в резултат на недекларирането не би се нанесла щета за фиска – при правомерно начисляване на данък и съответното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит данъчният резултат за лицето би бил идентичен с този, който лицето има и при неначисляване на данък и неупражняване на право на приспадане на данъчен кредит2.
Именно за това санкцията е относима единствено за случаите, при които неначисленият или начисленият извън сроковете ДДС е с право на пълен данъчен кредит, респективно, когато регистрираното лице на основание чл. 154 ЗДДС или регистрирано в друга държава – членка за прилагане на режима извън Съюза, има право на възстановяване на данък върху добавената стойност за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършени от него доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица, по реда на чл. 81, ал. 2, предвиден за лица, които не са установени на територията на Европейския съюз. С въвеждането на тази облекчена санкция се осигурява приложението на един от основните принципи на общностното право – принципът на пропорционалността, съгласно който мерките, които една държава – членка е приела за упражняване на нейните прерогативи в областта на ДДС, не трябва да надхвърлят това, което е необходимо за постигане на заложените в тези мерки цели и не трябва да застрашава принципите, управляващи общата система на ДДС.
4. Санкция за непредставяне при поискване от орган по приходите на електронния регистър по чл. 120, ал. 3 ЗДДС или електронния регистър, който се води съгласно законодателството на държавата – членка по идентификация, от лице, регистрирано на основание чл. 154 или 156 ЗДДС, или регистрирано в друга държава – членка за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза
Последната промяна в административнонаказателните състави на ЗДДС е направена чрез въвеждането на новите разпоредби на чл. 181а, ал. 1 и 2, в сила от 01.01.2015 г.
Съгласно чл. 181а, ал. 1 ЗДДС лице, което е регистрирано на основание чл. 154 или 156, или е регистрирано в друга държава – членка за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза, което не предостави при поискване от орган по приходите електронния регистър по чл. 120, ал. 3 или електронния регистър, който води съгласно законодателството на държавата – членка по идентификация, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. По силата на ал. 2 при повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 20 000 лв.
Приложното поле на чл. 181а ЗДДС обхваща само две групи регистрирани лица, а именно:
- регистрираните в България по чл. 154, ал. 2 ЗДДС (режим извън Съюза) доставчици, които са установени извън Европейския съюз и които предоставят такива услуги на данъчно незадължени лица в някоя от държавите – членки, включително и в страната; и
- регистрираните в България по чл. 156, ал. 2 ЗДДС (режим в Съюза) доставчици, установени или имащи постоянен обект в страната, които са регистрирани по ДДС в България и които предоставят такива услуги на данъчно незадължени лица в някоя от държавите – членки, в която данъчно задълженото лице няма постоянен обект.
Регистрираните на основание чл. 154 или 156 лица имат задължението да водят електронен регистър за извършени от тях доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица. Непредставянето на водения от тях електронен регистър при поискване от органите по приходите законодателят е квалифицирал като административно нарушение по ЗДДС.
Милена КИРИЛОВА, юрист
_____
1Отменената декларация по чл. 157, ал. 2 ЗДДС по същество попада в обхвата на новата ал. 2 от чл. 179 (вж. т. 2 от статията).
2 Всъщност резултатът не би бил идентичен и щета за фиска ще е налице, тъй като за далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, предоставени на данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават на територията на нашата страна, не е налице обърнато данъчно задължение към получателя и данъкът е изискуем от доставчика им (лице, което е регистрирано в България за прилагане на режим извън Съюза, или което е регистрирано в друга държава – членка за прилагане на режима извън Съюза или на режим в Съюза). Затова същият този подлежащ на начисляване данък от доставчика на съответната услуга не подлежи на приспадане от него, за разлика от случаите по чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС.
