Новата европейска директива за договорите за потребителски кредит и защитата на потребителите

Целта на настоящата статия е да изложи необходимостта от приемането на нова европейска директива за договорите за потребителски кредит, като направи кратък преглед на развитието на първоначалното предложение на Европейската комисия от 2002 г. за приемане на директива в тази област до нейното окончателно приемане през 2008 г. Статията има също за цел да представи основните разпоредби на новата директива за договорите за потребителски кредит, нейния обхват, новите моменти в областта на потребителските кредити, в т.ч. и въвеждането на унифициран стандартен документ за предоставяне на информация на потребителите за кредита, предсрочното погасяване на кредита, оценка на платежоспособността на потребителя, правото на отказ на потребителя от сключения договор. Не на последно място, статията има за цел да запознае представителите на кредитните институции, предлагащи потребителски кредити на българския пазар с техните задължения, произтичащи от новата директива, както и потребителите с техните права.

Необходимост от приемането на Нова директива за договорите за потребителски кредит
Сега действащата европейска директива за потребителския кредит от 1987 г. e основана на принципа на минимална хармонизация, което дава възможност на държавите членки да приемат в своето национално законодателство разпоредби, които са по-благоприятни за потребителите от минималните норми на директивата. Много държави членки на ЕС се възползваха от минималните стандарти на Директива 87/102/ЕИО. Същевременно различните национални законодателства на държавите членки в областта на потребителския кредит се явяват пречка пред изграждането на вътрешния пазар на потребителски кредити. Отбелязваме, че Директива 87/102/ЕИО за потребителския кредит бе изменена на два пъти през 1990 и 1998 г.
Поради минималния характер на Директива 87/102/ЕИО за потребителския кредит законодателството на държавите членки на ЕС в областта на потребителския кредит се различава съществено. Различните национални законодателства в областта на потребителския кредит се явяват пречка за изграждането на единен вътрешен пазар за предоставяне на потребителски кредити. За преодоляване на тази пречки на 13.09.2002 г. Европейската комисия представи на Съвета на министрите предложение за нова директива за договорите за потребителски кредит, което имаше за цел постигането на пълна степен на хармонизация на законодателството за потребителските кредити. На 17.07.2003 г. Европейският икономически и социален съвет даде становище по проекта на директива.
Първоначалното предложение на Европейската комисия от 2002 г. за нова директива за договорите за потребителски кредит бе прекалено амбициозно. Неговият обхват беше много широк и имаше за цел постигането на ниво на защита на потребителите, което бе по-високо от нивото на защита на потребителите в повечето от държавите членки на ЕС. Освен това, то не бе придружено от оценка на съответствието. Европейският парламент направи много изменения и поправки в първоначално предложения текст. Поради тези причини Европейският парламент и Съветът на министрите не подкрепиха първоначалното предложение на Комисията от 2002 г. за нова директива за договорите за потребителски кредит.
На 19.05.2003 г. Съветът на министрите “Конкурентоспособност” проведе политическа дискусия по предложението на Европейската комисия за нова директива за договорите за потребителски кредит. По-голямата част от държавите членки на ЕС подкрепиха Европейската комисия за това, че директивата трябва да има максимален характер, при положение че това няма да доведе до намаляване степента на защита на потребителите. Оттогава дискусиите в работните групи на Съвета не доведоха до постигането на напредък в работата по това предложение. На 16 и 17.07.2003 г. на свое заседание Икономическият и социален съвет даде становище по проекта на директива, а на 20.04.2004 г. Европейският парламент прие становище на първо четене по проекта на директива. В своето становище на първо четене от 2004 г. Европейският парламент направи 152 изменения на първоначалното предложение на Европейската комисия.
В съответствие с чл. 250, ал. 2 от Договора за Европейска общност Европейската комисия представи изменено предложение на проекта на директива за договорите за потребителски кредит, като възприе 108 от направените 152 поправки от страна на Парламента и на 29.10.2004 г. представи второ изменено предложение за нова директива за договорите за потребителски кредит. Това предложение бе изменено и подобрено и бе предоставено на Съвета на 13.10.2005 г.
На 20.09.2007 г. Съветът на министрите прие обща позиция по проекта на директива за договорите за потребителски кредит и я предостави на Европейския парламент. В съответствие с изискванията на съвместната декларация на Съвета и на Европейския парламент относно практическите условия за процедурата за съвместно вземане на решения през януари 2008 г. бяха проведени неформални контакти между Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия с оглед постигането на споразумение на второ четене.
На 16.01.2008 г. Европейският парламент гласува на второ четене общо компромисно изменение на общата позиция на Съвета на министрите по проекта на директива. Това изменение съответстваше на компромисното споразумение, договорено между трите институции. На 25.02. 2008 г. Европейската комисия изрази своето становище по внесените от Европейския парламент изменения. На 07.04.2008 г. Съветът на министрите прие на второ четене предложението за нова директива за договорите за потребителски кредит, с което директивата бе окончателно приета.

Новите моменти в директивата за договорите за потребителски кредит от 2008 г.
Новата директива за договорите за потребителски кредит ще намали различията в националните законодателства относно договорите за потребителски кредит и ще улесни трансграничното предоставяне на заеми, като същевременно ще осигури защита на интересите на потребителите.
Директивата за договорите за потребителски кредит от 2008 г. има две основи цели:
1. изграждане на единен пазар на потребителските кредити;
2. постигане на високо ниво на защита на потребителите.
Отчитайки необходимостта от постигане на първата цел, директивата за договорите за потребителски кредит от 2008 г. има максимален характер.

Обхват на директивата
Новата директива за договорите за потребителски кредит ще се прилага за кредити от 200 до 75 000 евро, които трябва да се изплатят за период от повече от един месец.
Договори за кредит за придобиването на земя или недвижими имоти не са включени в обхвата на директивата. Директивата ще се прилага за договори за кредит, при които се начислява лихва, и няма да се прилага за дебитни карти за разсрочено плащане.
Директивата за договорите за потребителски кредит от 2008 г. няма да се прилага и за следните видове договори:

• договори за кредит, обезпечени с ипотека;
• договори за кредит, които имат за цел придобиване или запазване на вещни права на собственост върху земя или сграда, която е построена или предстои да бъде построена;
• договори за наем или лизинг;
• договор за наем или лизинг при които не се предвижда задължение за закупуване на предмета на договора;
• договор за кредит под формата на овърдрафт, при който кредитът трябва да бъде погасен в срок от едни месец;
• договори за кредит, при които кредитът се отпуска, без да се начислява лихва или други разходи;
• договори за кредит, при които кредитът трябва да се погаси в срок до 3 месеца и за които се дължат незначителни по размер разходи;
• договори за кредит, при които кредитът се отпуска от работодателя на негови служители като допълнителна дейност, без да се начислява лихва, или при годишен процент на разходите по кредита, който е но нисък от преобладаващия на пазара и не се предлага на общо основание;
• договори за кредит, сключени с инвестиционни посредници;
• договори за кредит, съгласно които от потребителя се изисква да депозира като обезпечение някакъв предмет на съхранение при кредитора и при които отговорността на потребителя е строго ограничена до този заложен предмет;
• договори за кредит, отнасящи се до заеми, отпуснати на ограничен кръг лица, при по-ниска лихва от преобладаващата на пазара, или до заеми, отпуснати без лихва или при други условия, които са по-благоприятни за потребителя от преобладаващите на пазара;
• договори за дебитни карти за разсрочено плащане, съгласно които кредитът се връща в тримесечен срок.

Директивата за договорите за потребителски кредит от 2008 г. съдържа следните основни нови моменти:
1. изискване за предоставяне на преддоговорна информация на потребителите. Новият момент се състои не толкова в съдържанието на преддоговорната информация, а в това, че същата ще трябва да бъде предоставена под формата на унифициран стандартен документ. По този начин потребителят ще може по-лесно да сравни офертите на различните банки в различните държави членки на ЕС;
2. изисквания за минималната информация, която трябва да съдържа договорът за потребителски кредит. Потребителят трябва да бъде информиран за изменения в променливия лихвен процент и за причинените от тях изменения в плащанията по кредита;
3. право на отказ на потребителя от сключения договор за потребителски кредит. Националните законодателства на 13 държави членки на ЕС и досега предвиждаха такава възможност. Националното законодателство на останалите 14 държави членки обаче не предвижда възможност за право на отказ на потребителя от сключения договор за потребителски кредит, което се явява пречка за функционирането на вътрешния пазар. С промяната се постига хармонизиране на националното законодателство на държавите членки по отношение на правото на отказ от сключения договор;
4. право на предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя, като се обезпечи справедливо и обективно обезщетение за кредитора;
5. пълно хармонизиране на начина на изчисляване на годишния размер на разходите по кредита, което ще даде възможност на потребителите да сравнят общия размер на разходите на различните предложения за сключване на договор за потребителски кредит.
Освен посочените по-горе съществени моменти, новата директива за договорите за потребителски кредит съдържа разпоредби за информацията, която трябва да съдържа рекламата, изискване към кредиторите да преценяват възможностите на потребителя за погасяване на кредита, достъп до бази данни, които съдържат информация за лоши платци и др.
Новата директивата за договорите за потребителски кредит предвижда също:

• задължение за предоставяне на информация по време на изпълнението на договора относно настъпили промени в лихвения процент;
• регламентиране на някои специфични форми на кредит, като овърдрафт;
• прекратяване на договори, които са икономически свързани с договора за кредит;
• прехвърляне на правата на кредитора на трети страни;
• задължения за кредитните посредници и др.

Целта на новата директива е да хармонизира договорите за потребителски кредит в много области, например чрез въвеждането на:

• еднакви правила за информацията в рекламите за кредитите,
• задължение за предоставяне на стандартна преддоговорна информация и
• задължителна информация, която трябва да съдържа договора за потребителски кредит.

Директивата за договорите за потребителски кредит предвижда потребителите да могат да получат информация за условията и стойността на кредита, за техните задължения преди сключването на договора за кредит. Кредиторите трябва за предоставят информацията на потребителите предварително, преди сключването на договор за потребителски кредит, така че същите да имат възможност да я вземат със себе си и да обмислят дали да сключат договор за кредит. С оглед осигуряването на максимална прозрачност и сравнимост на различните предложения за сключване на договор за потребителски кредит предварителната информация трябва да включва годишния размер на разходите по кредита.
Директивата за договорите за потребителски кредит изисква преди сключването на договор за потребителски кредит потребителите да могат да получат информация, която им позволява да сравнят различните оферти за предоставяне на кредит. Съгласно директивата за договорите за потребителски кредит следната информация трябва да бъде предоставена в унифициран стандартен документ, наречен стандартна европейска информация за договора за потребителски кредит:

• лихвения процент;
• общата стойност на кредита;
• брой и периодичност на вноските по кредита,
• задължението за сключване на договор за застраховка;
• разходите за неплащане на вноски по кредита.

Общата стойност на кредита за потребителя включва всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, заплащане на кредитни посредници и всички други разходи, които потребителят трябва да заплати във връзка с договора за кредит. Потребителят трябва да бъде информиран преди сключването на договора за кредит за всички допълнителни услуги, които са задължителни за получаването на кредита. Разходите за допълнителните услуги трябва да бъдат включени в общата стойност на кредита.
Потребителят трябва да получи информация за лихвата както при предоставянето на пред-договорната информация, така и при сключването на договора за кредит. След сключването на договора потребителят трябва да бъде информиран за настъпилите изменения в променливия лихвен процент и за извършените в тази връзка изменения в погасителните вноски.
Новата директива за договорите за потребителски кредит предвижда също така единен метод за изчисляване на годишния размер на разходите по кредита. По този начин потребителите ще могат да сравнят цената на различните предложения за кредит. Директивата съдържа разпоредби за предсрочно погасяване на кредита и за правото на отказ на потребителите от сключения договор. Така например потребителите ще имат право да се откажат от сключения договор в срок от 14 дни от неговото сключване.

Стандартна информация в рекламите
Директивата за договорите за потребителски кредит установява стандартна информация, която трябва да се съдържа във всяка реклама, която се отнася до договори за потребителски кредит. За да могат потребителите да взимат напълно информирани решения, кредиторите ще трябва да предоставят информация за лихвения процент и за другите елементи, свързани със стойността на кредита за потребителя.

Стандартна европейска информация относно потребителския кредит
Директивата за договорите за потребителски кредит от 2008 г. предвижда въвеждането на унифициран стандартен документ – “Стандартна европейска информация относно потребителския кредит”, който ще съдържа еднакви данни за условията на заема навсякъде в ЕС. Така потребителите ще могат по-лесно да сравнят показателите на различните банки, в т.ч. и в отделните държави членки на ЕС.

Оценка на платежоспособността на потребителя
Директивата за договорите за потребителски кредит съдържа разпоредби относно т.нар. отговорно кредитиране. Така например разпоредбите на директивата изискват от държавите членки да предприемат подходящи мерки за насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите като: предоставяне на информация и образование на потребителите, отправянето на предупреждения за рисковете от просрочени плащания и свръхзадлъжнялост. Съгласно разпоредбите на директивата кредиторът ще бъде длъжен да оценява платежоспособността на потребителя въз основа на достатъчна информация, предоставена от потребителя, и чрез извършването на справка в съответната база данни – например в централния регистър на банките. Кредиторите ще бъдат задължени да проверяват платежоспособността на всеки индивидуален потребител. За тази цел те ще могат да използват не само информацията, предоставена от потребителя при сключване на договора за кредит, но също така и информацията, придобита по време на продължителни търговски отношения. Важно е да се отбележи, че всички кредитори, а не само банките, ще трябва да могат да имат възможност да правят справки в централния кредитен регистър.
Директивата предвижда също така и изискване за упражняването на надзор от страна на държавата спрямо кредиторите. Един от приоритетите на новата директива е защита на потребителите срещу прекаленото им задлъжняване.

Предсрочно погасяване на кредита
Съгласно директивата за договорите за потребителски кредит от 2008 г. потребителите ще могат по всяко време да погасят изцяло или частично своите задължения по договора за потребителски кредит. В този случай потребителят ще има право на намаляване на общата стойност на кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. Същевременно директивата предвижда, че кредиторът ще има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуални разходи, свързани пряко с предсрочното погасяване на кредита. Трябва да се отбележи, че кредиторът ще има право на обезщетение, при условие че предсрочното погасяване се извърши в период, за който лихвата е фиксирана. В случай че предсрочното погасяване на кредита от потребителя се извърши в период, за който лихвата не е фиксирана, кредиторът няма да има право на такова обезщетение. Директивата за договорите за потребителски кредит определя правилата, по които трябва да се изчислява обезщетението. Това обезщетение не може да надхвърля 1% от сумата на предсрочно погасения кредит, ако периодът между предсрочното погасяване и договореното прекратяване на договора за кредит надхвърля една година. Ако посоченият по-горе период не надхвърля една година, обезщетението за кредитора не може да надхвърли 0,5% от сумата на предсрочно погасения кредит.
Съгласно разпоредбите на директивата за договорите за потребителски кредит кредиторът не може да предявява претенции за обезщетение за предсрочно погасяване на кредита в следните случаи:

• когато погасяването на кредита е осъществено по застрахователен договор, чиято цел е била предоставяне на гаранция за погасяването на кредит;
• в случай на овърдрафт; или
• когато погасяването попада в рамките на период, за който лихвеният процент не е фиксиран.

Новата директива за договорите за потребителски кредит от 2008 г. предоставя право на държавите членки на ЕС да предвидят в своето национално законодателство, че кредиторът ще има право да търси обезщетение за предсрочно погасяване на кредита от потребителя само при условие че размерът на предсрочното погасяване надхвърля определен праг, установен в националното законодателство на съответната държава. Съгласно директивата този праг обаче не може да бъде по-висок от 10 000 евро в рамките на всеки период от дванадесет месеца. Определянето на този праг ще бъде в зависимост от средния размер на кредитите на съответния национален пазар.
Трябва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 16, ал. 4 на директивата разрешава на държавите членки да предвидят в своето национално законодателство, че кредиторът може по изключение да търси и по-голямо обезщетение за предсрочното погасяване, ако може да докаже, че загубата, която е претърпял от предсрочното погасяване, надвишава сумата, определена от директивата. В този случай загубата за кредитора се изчислява като разликата между първоначално договорената лихва и лихвения процент, при който кредиторът може да отпусне кредит, сумата, която е била погасена предсрочно, на пазара по време на предсрочното погасяване. При оценяване загубата на кредитора от предсрочното погасяване ще трябва да се вземе под внимание и въздействието на предсрочното погасяване върху административните разходи, свързани с отпускането на кредита.
Важно е да се отбележи, че съгласно директивата за договорите за потребителски кредит от 2008 г. обезщетението за предсрочно погасяване не трябва да надвишава размера на лихвата, която потребителят би платил през периода между предсрочното погасяване и договорената дата на прекратяване на договора за кредит.

Право на отказ на потребителя от сключения договор
Потребителите ще имат право да се откажат от договора за кредит в срок от четиринадесет календарни дни, считано от сключването на договора.

Влизане в сила на новата директива и въвеждането й в националното законодателство
Директивата ще влезе в сила на двадесетия ден след нейното публикуване в Официален вестник на Европейските общности. Държавите членки на ЕС ще имат на разположение две години за въвеждане на директивата в своето национално законодателство след влизането й в сила. На всеки пет години Комисията ще трябва да извършва преглед на праговете, установени в директивата и приложенията към нея, и в процента, използван за изчисляване на максималното обезщетение в случай на предсрочно погасяване. България следва да въведе в своето законодателство изискванията на новата директива за договорите за потребителски кредит до средата на 2010 г. Най-вероятно това ще стане чрез изготвянето на нов закон за потребителския кредит.

Емил АЛЕКСИЕВ, експерт