В началото на декември, с обнародването в ДВ, бр. 97 от 05.12.2017 г. на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС), станаха факт измененията в счетоводното и данъчното законодателство, с които предприятията и данъчно задължените лица ще трябва да се съобразяват, считано от началото на новата 2018 г. С настоящата статия ще се опитаме да поясним какви изменения ще настъпят по отношение прилагането на три закона, а именно – Закона за счетоводството, Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица1. Като цяло промените не са много на брой и не внасят съществени и концептуални промени в счетоводното и данъчното законодателство. Същите по-скоро внасят определена яснота по практическото прилагане на законодателството, и елиминират нееднаквото и двузначно разбиране на определени текстове.
1. Промени в Закона за счетоводството
Промените в Закона за счетоводството (ЗСч) се въвеждат посредством § 51 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗДДС.
Първата промяна в счетоводния закон засяга текста на чл. 29, регламентиращ формата, структурата и съдържанието на съкратените годишни финансови отчети, които микро- и малките предприятия имат възможност да възприемат в своите счетоводни политики като начин на представяне. Обръщаме внимание на особеността, че тези съкратени годишни финансови отчети могат да се съставят единствено от онези предприятията, възприели НСС като своя счетоводна база, докато предприятията, съставящи своите финансови отчети на база МСФО, нямат възможност да избират да съставят съкратени годишни финансови отчети по реда на чл. 29 ЗСч.
Като част от мерките, свързани с имплементиране на Директива 2013/34/ЕС и имащи за цел премахване на административната тежест за най-малките предприятия, чл. 29, ал. 4 ЗСч, влизащ в сила считано от 01.01.2016 г., даваше право на микропредприятията по смисъла на чл. 19, ал. 22, които не са инвестиционни дружества и финансови холдингови дружества, да съставят годишни финансови отчети състоящи се само от съкратен счетоводен баланс по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите по раздели. Видно от примерната двустранна форма на отчета за приходите и разходите съгласно Приложение № 2 към СС 1 – Представяне на финансови отчети, подобен съкратен отчет за приходите и разходите по раздели би следвало да представя единствено две позиции: А. Разходи и Б. Приходи, което едва ли е целта на счетоводния закон.
В същото време измененият СС 13 от началото на 2016 г. разширяваше изискванията, регламентирани в чл. 29, ал. 4 от счетоводния закон. Именно по силата на точка 20.4 от СС 1, този съкратен отчет за приходите и разходите следва да съдържа най-малко следните осем статии, както следва:
Статия 1: Нетни приходи от продажби;
Статия 2: Други приходи;
Статия 3: Разходи за суровини, материали и външни услуги;
Статия 4: Разходи за персонала;
Статия 5: Разходи за амортизации и обезценки;
Статия 6: Други разходи;
Статия 7: Разходи за данъци; и
Статия 8: Финансов резултат (печалба или загуба).
Промяната на чл. 29, ал. 4 ЗСч, направена със ЗИДЗДДС и влизаща в сила, считано от 01.01.2018 г., премахва противоречието с точка 20.4 от СС 1 и регламентира възможността микропредприятията да съставят съкратен отчет за приходите и разходите, без да уточнява, че същият следва да е по раздели (уточнението за съкратения баланс да се изготвя по раздели остава). По този начин промяната в чл. 29, ал. 4 ЗСч не внася някакви нови моменти и изисквания при изготвянето на финансови отчети през 2018 г., а премахва противоречията и постига унифицираност между изискванията в закона и изискванията в СС 1 по отношение на съставянето на съкратения отчет за приходите и разходите на микропредприятията, избрали да се възползват от предоставената им законовата възможност.
По подобен начин ЗИД ЗДДС изменя и чл. 29, ал. 6 ЗСч, който регламентира съдържанието на съкратения годишен финансов отчет на малките предприятия по смисъла на чл. 19, ал. 34. Преди промяната в счетоводния закон, малките предприятия, съставящи своите финансови отчети на база НСС, имаха възможност да изберат да съставят годишен финансов отчет, състоящ се от три съставни части, както следва:
I. Съкратен баланс по раздели и групи.
II. Съкратен отчет за приходите и разходите по раздели и групи; и
III. Приложение.
Противоречието, което съществуваше между текста на чл. 29, ал. 6 ЗСч и точка 20.5 от СС 1 се изразяваше в това, че счетоводният закон говори за възможност за съставяне на съкратен отчет за приходи и разходи по раздели и групи, докато СС 1 дава възможност на малките предприятия при изготвянето на съкратения отчет за приходите и разходите да групират в една статия, наречена „Брутен финансов резултат“, следните статии:
В двустранната форма на отчета: 1. Нетни приходи от продажби; 2. Увеличение на запасите от продукция и незавършено производство; 3. Разходи за придобиване на активи по стопански начин; 4. Други приходи; 5. Намаление на запасите от продукция и незавършено производство; 6. Разходи за суровини, материали и външни услуги.
В едностранната форма на отчета: 1. Нетни приходи от продажби; 2. Себестойност на продажбите; 3. Брутна печалба или загуба и 4. Други приходи.
След промяната в Закона за счетоводството, направена посредством § 51 от ПЗРЗИД на ЗДДС, от текста на чл. 29, ал. 6 са заличени думите „по раздели и групи“, отнасящи се като изискване за съставянето на отчета за приходите и разходите, в резултат, на което регламентираната в счетоводния закон възможност за съставяне на съкратен отчет за приходите и разходите ще реферира към изискванията на точка 20.5 от СС 1, без да има противоречие и непоследователност при прилагането на приложимото счетоводно законодателство.
За затруднението, което до момента създаваше текстът на чл. 38, ал. 10 ЗСч, нашите редовни читатели се запознаха от Приложение № 4 към брой 11 от 2017 г. на списание „Счетоводство, данъци и право“5 – стр. 40.
Съгласно стария текст на закона, предприятие майка, което едновременно е и дъщерно предприятие и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, има задължението да публикува на български език консолидиран финансов отчет и консолидиран доклад за дейността, изготвени от крайното предприятие майка, в срок до 30 юни на следващата година. В подобна хипотеза българското дружество майка има две алтернативи – да преведе на български език консолидирания финансов отчет и консолидирания доклад за дейността на крайното контролиращо предприятие в чужбина и да го публикува в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година, или ако крайното контролиращо предприятие в чужбина (крайното предприятие майка) няма задължението да изготвя консолидирани финансови отчети, българското предприятие майка ще трябва да изготви и съответно да публикува в срок до 30 юни на следващата година консолидиран годишен финансов отчет и консолидиран годишен доклад за дейността.
След редакцията на чл. 38, ал. 10 ЗСч, влизаща в сила считано от 01.01.2018 г., българското предприятие майка, което се явява междинна майка в икономическата група, което няма задължението да съставя консолидиран финансов отчет, ще трябва да преведе на български език и съответно да публикува в търговския регистър консолидирания финансов отчет на първото по възходящ ред предприятие майка, което изготвя консолидирани финансови отчети, в които финансовите отчети на българското предприятие майка са консолидирани. Срокът за това публикуване е обвързан със законово определения срок, в който чуждестранното предприятие майка има задължението да публикува този консолидиран финансов отчет, а именно в тримесечен срок от крайния задължителен срок за публикуването му от консолидиращото предприятие майка.
Нов момент за предприятията, попадащи в хипотезата на чл. 38, ал. 10 ЗСч е, че те следва да изготвят и публикуват в срока, който разгледахме по-горе изготвените от тях консолидирани годишни доклади по реда на глава седма от Закона за счетоводството (консолидиран доклад за дейността; консолидирана нефинансова декларация и консолидиран доклад за плащанията към правителствата, когато закона изисква тяхното съставяне) и одиторския доклад, издаден от регистрирания одитор.
С промяната на чл. 48, ал. 1 ЗСч се изменя изискването към съдържанието на нефинансовата декларация по реда на глава седма, раздел II от счетоводния закон, като от нея отпада информацията, свързана с описание на политиките на предприятието по отношение на дейността им, осъществявана в областта на разнообразието и равенството на половете в ръководните му органи – брой на жени и мъже, възраст, географско разнообразие, образование, професионални качества и религия.
По скоро като доуточняващо следва да се приеме промяната на чл. 54 от закона, която внася яснотата, че годишния доклад за плащанията към правителствата следва да се съставя на български език и в хиляди лева.
Имайки предвид, че новото счетоводно законодателство изисква във финансовите отчети да не се представят позиции от извънреден характер (извънредни приходи и извънредни разходи), счетоводният закон, считано от 01.01.2018 г., е изменен в две направления, а именно:
- в дефиницията на понятието „Нетни приходи от продажби“, дадено в § 1, т. 11 от ДР на закона отпада израза „получени от обичайната дейност на предприятието“; и
- заличава се т. 12 от § 1 на ДР, която даваше до момента дефиниция на понятието „обичайна дейност“.
По този начин Законът за счетоводството имплементира разбирането, залегнало в Директива 2013/34/ЕС за липса на обичайна дейност на отчитащото се предприятие.
Последното изменение в Закона за счетоводството е свързано с приемането на нова допълнителна разпоредба – § 5а, посредством която изрично се пояснява, че предприятията, чиято счетоводна база са Международните счетоводни стандарти по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на закона, осъществяват текущото си счетоводно отчитане и съставят финансовите си отчети в съответствие с изискванията на тези стандарти изцяло и без изменения. Когато в Международните счетоводни стандарти се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на закона, се прилагат разпоредбите на Международните счетоводни стандарти. До момента единствено чл. 26, ал. 2 от закона поддържаше тази концепция, тъй като изискваше от предприятията, когато счетоводната им база са Международните счетоводни стандарти, да не прилагат счетоводните принципи, регламентирани в чл. 26, ал. 1 от закона, а да осъществяват счетоводството си в съответствие с принципите и изискванията на Международните счетоводни стандарти. Идеята е новият § 5а от ДР на закона да обезпечи правилното прилагане на Закона за счетоводството от предприятия, които са възприели МСФО като своя счетоводна база за съставяне и представяне на финансови отчети, като за тях приетите за прилагане в ЕС Международни счетоводни стандарти с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета следва да се прилагат изцяло както са приети и без изменения.
2. Промени в ЗКПО и ЗДДФЛ
Освен промени в Закона за счетоводството, със ЗИДЗДДС се изменят и двата закона, облагащи с данък доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и печалбите на юридическите лица (ЗКПО). Промяната в ЗКПО е само една (чл. 28, ал. 4), като цели синхронизиране на текстовете на материалния данъчен закон с тези по смисъла на ЗДДС, свързани с непризнатите разходи за данък по ЗДДС в случаите на установени липси и брак на активи.
До момента ЗКПО реферираше към погрешната норма на ЗДДС – чл. 79, ал. 3, в резултат на предишните изменения и преномериране на текстовете в ЗДДС.
След изменението на ЗКПО, в сила считано от 01.01.2018 г., непризнатите разходи от липси и брак по реда на ЗКПО реферират към коректната норма на ЗДДС – чл. 79, ал. 1, регламентираща корекцията на данъчен кредит при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката, за която такъв е приспаднат при производството, придобиването или вноса й.
С промените в ЗДДФЛ за първи път се дава възможност на физическите лица доброволно да декларират в ГДД по чл. 50, ал. 1 придобитите през годината доходи, които са необлагаеми по реда на чл. 13, както и полученото имущество по наследство, завет, дарение и такова с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт. Тази промяна следва да се третира като опция за упражняване, поради което лицата, които не намират за нужно да декларират тези необлагаеми доходи, не трябва да ги посочват в своята годишна данъчна декларация.
Правото на отстъпка от данъка за довнасяне, в случаите на подаване на ГДД по чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ по електронен път се запазва за физическите лица, но с променени условия и параметри, както следва:
- срокът за подаването на декларацията, вместо до 31 март, се скъсява до 31 януари на следващата година;
- размерът на общата отстъпка, вместо до 1000 лева, се ограничава до 500 лева;
- условията се ползват и при деклариране на доходите, придобити от физическите лица през финансовата 2017 г.
Когато местни физически лица са получили облагаеми доходи от чужбина, към ГДД по чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ, вместо удостоверения, следва да приложат доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски, с което отпада затруднението данъчно задължените лица да се снабдяват с удостоверения, издадени от компетентните чуждестранни данъчни администрации.
Като новост следва да се приеме задължението на предприятията (това не се отнася до самоосигуряващите се лица), платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на ЗДДФЛ, които трябва да подават дължимата декларация по чл. 55, ал. 1 по електронен път, при условие че задължението за подаване на декларацията възниква след 31.12.2017 г.
Променя си и срокът за подаване на Справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ, която предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи, изготвят по образец за изплатените през годината доходи. Вместо до 30 април на следващата година, тя вече ще трябва да се подава до 15 март на следващата година. За доходите, изплатени през 2017 г., срокът за нейното подаване е до 15 март 2018 г.
Христо ДОСЕВ, д.е.с., регистриран одитор
_____________
1 Със ЗИДЗДДС, обн. ДВ, бр. 97 от 05.12.2017 г. се изменят още и: Закона за данък върху добавената стойност; Закона за акцизите и данъчните складове; Закона за пощенските услуги; Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия и Закона за местните данъци и такси.
2 Микропредприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два, от следните три показателя:
1. Балансова стойност на активите – 700 хил. лева.
2. Нетни приходи от продажби – 1 400 хил. лева.
3. Средна численост на персонала за отчетния период – 10 души.
3 Приети с ПМС № 394 от 30.12.2015 г. за изменение и допълнение на НСФОМСП, приети с ПМС № 46 от 21.03.2005 г., в сила от 01.01.2016 г.
4 Малки предприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два, от следните три показателя:
1. Балансова стойност на активите – 8 000 хил. лева;
2. Нетни приходи от продажби – 16 000 хил. лева;
3. Средна численост на персонала за отчетния период – 50 души.
5 „Годишно счетоводно приключване на 2017 година“, ИК „Труд и право“, с автор д-р Антон Свраков, д.е.с., регистриран одитор.
