Дайджест „Счетоводство, данъци и право“, 2021 г., кн. 01
В бр. 104 на „Държавен вестник“ от 08.12.2020 г. бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС). С него са направени редица промени в ЗДДС, които влизат в сила не (преобладаващо) от началото на 2021 г., а на цели пет различни дати.
Мнозинството от направените изменения и допълнения в ЗДДС са породени от необходимостта в законодателството ни да бъдат въведени правилата на две нови директиви, с които се извършват промени в Директива 2006/112 (Директивата за ДДС) – това са Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 05.12.2017 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с ДДС, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (ОВ, L 348/7 от 29.12.2017 г.) и Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21.11.2019 г. за изменение на Директива (ЕС) 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (ОВ,
L 313/14 от 04.12.2019 г.). С тези директиви са направени немалко промени, засягащи два специални режима на облагане с ДДС – режим в Съюза и режим извън Съюза, наречени и режими за обслужване „на едно гише“ (вторият не представлява интерес за българските данъчно задължени лица, тъй като може да се прилага само от лица, установени извън Общността). Въвежда се и нов подобен специален режим относно дистанционни продажби на стоки, внасяни в ЕС от трети страни и територии, както и негов алтернативен режим, свързан с вноса на стоки.
Предвиждаше се визираните две директиви да бъдат в сила от 01.01.2021 г. С Решение (ЕС) 2020/1109 на Съвета от 20.07.2020 г. за изменение на Директива (ЕС) 2017/2455 и Директива (ЕС) 2019/1995 по отношение на датите на транспониране и прилагане в отговор на пандемията от COVID-19, се предвиди отлагане на действието им и на държавите членки се даде възможност да въведат изискванията на директивите от по-късна дата – до 30.06.2021 г.
Затова като цяло измененията и допълненията в ЗДДС, свързани с промените в Директивата за ДДС – най-многобройната група – влизат в сила от 01.07.2021 г. Освен от посочената дата, много малка част от промените, свързани с визираните две директиви, са в сила от 01.04.2021 г. – тези за подаваните заявления за регистрация по специалните режими в Съюза, извън Съюза и за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни и територии.
Друга малка част от промените е в сила от 12.12.2020 г. (три дни след обнародване на ЗИДЗДДС в „Държавен вестник“). Става въпрос за изменения и допълнения в чл. 92, ал. 3 и чл. 118 ЗДДС, имащи отношение към софтуерите за управление на продажбите в търговски обекти (СУПТО).
И при този ЗИДЗДДС, както се случва често през 2020 г., не мина без промени, засягащи занижената ставка от 9 на сто. Говорим за направеното допълнение в чл. 66, ал. 2, т. 3 от закона, свързано с разширяване на обхвата на ресторантьорските и кетъринг услугите, и за § 62, т. 1, букви „б“ и „в“ от ПЗР на ЗИДЗДДС. Тези промени пък влизат в сила със задна дата – о? 01.12.2020??.т 01.12.2020 г.
Има и нови разпоредби в закона, които са в сила от 01.01.2021 г. Тук спада изменението в разпоредбата на чл. 47 ЗДДС, отнасяща се до освобождаването от данък на застрахователните и презастрахователните услуги.
Не особено логично, но не и изненадващо през декември бе обнародван и още един Закон за изменение и допълнение на ЗДДС (ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г.). Промените в него, отнасящи се до ДДС, също са в сила от 01.01.2021 г.
По-долу ще разгледаме направените изменения и допълнения в ЗДДС, влизащи в сила през декември 2020 г. и от началото на 2021 г.
1. Ново положение в облагането на доставките на ресторантьори и на кетъринг фирми, в сила от 01.12.2020 г.
От началото на юли 2020 г. на основание чл. 66, ал. 2, т. 3 ЗДДС със занижена ставка от 9 на сто се облагат ресторантьорски и кетъринг услуги, състоящи се в доставка на приготвена или неприготвена храна. Това не се прилагаше за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки (а от 01.08.2020 г. – само на спиртни напитки), включително в хипотезата на основна доставка на храна и съпътстващи доставки на алкохолни напитки.
Ресторантьорските и кетъринг услугите са визирани в чл. 6 от Регламента за ДДС. Според неговата ал. 1 посочените услуги се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, напитки или и на двете е компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на услугите извън помещенията на доставчика.
На тази база в нашия закон съществуваха легални дефиниции за целите на ДДС на понятията „кетъринг услуги“ и „ресторантьорски услуги“ – в т. 61 и 62 от § 1 на ДР ЗДДС. Във втората посочена разпоредба беше записано и че не са кетъринг услуги или ресторантьорски услуги:
- обикновената доставка на приготвена или неприготвена храна (например доставка за вкъщи от ресторанти, супермаркети и други подобни);
- доставката на приготвена храна и доставката, състояща се в храна за вкъщи от ресторанти;
- доставката, състояща се в приготвяне и доставка на храна и/или напитки без друга подпомагаща услуга.
Желанието на законодателя ни явно е в условията на пандемия да се подпомогне ресторантьорският бизнес, като се въведе за доставките му намалена ставка от 9 на сто, която да се отнася и за доставката на храна по домовете. Затова нормата на чл. 66, ал. 2, т. 3 е претърпяла промяна. В резултат на нея с посочената занижена ставка ще се облагат не само ресторантьорски и кетъринг услуги, състоящи се в доставка на приготвена или неприготвена храна, а и доставките на храна за вкъщи.
Същевременно изменена е нормата на § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС, а т. 62 е отменена. В новия си вид т. 61 дава дефиниция и на двете понятия, а не само, както досега, за кетъринг услугите. Понастоящем „ресторантьорски и кетъринг услуги“ са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент № 282/2011. Затова и допълнението, че не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни, следва да се приеме за съобразена с Регламента за ДДС.
Не може обаче да се каже същото за добавката, направена в чл. 66, ал. 2, т. 3. Защото съгласно чл. 6, ал. 2 от Регламент 282/2011 доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска или кетъринг услуга. Затова доставката на храна за вкъщи, извършена от ресторантьори и кетъринг фирми, без други помощни услуги (извън превоза) не трябва да се приема за доставка на ресторантьорска или кетъринг услуга – това е в противоречие с чл. 6 от Регламента за ДДС. Нашият законодател обаче е направил точно това – н е спазил посочената разпоредба от правото на ЕС.
Вярно е, че съгласно т. 1 от Приложение III към Директивата за ДДС намалена ставка на данъка може да се въвежда за хранителни продукти за човешко и животинско потребление. Едва ли обаче е възможно и допустимо от европейското законодателство това да бъде валидно само за храна, приготвена в ресторанти и подобни заведения за хранене.
Друг проблем тук е, че за сходни доставки законът ни предвижда данъчно облагане с различни ставки на ДДС. За храната за вкъщи като част от ресторантьорска или кетъринг услуга ставката е 9 на сто, а за доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети и магазини – 20 н? ???.а сто. Подобно различие в третирането е в противоречие с правото на ЕС, както и с практиката на Съда на ЕС.
2. Изменения и допълнения, свързани със СУПТО, в сила от 12.12.2020 г.
В мотивите на вносителя на промените в ЗДДС се посочва, че се предлагат изменения и допълнения, свързани с изискванията към софтуерите за управление на продажбите в търговски обекти (СУПТО). Въвеждането в чл. 118 ЗДДС на изисквания към СУПТО, направено с изменение в закона от преди почти три години, и последвалите съответни изменения в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18), доведоха до дискусии и спорове между данъчната администрация и бизнеса, както и до неколкократно удължаване на срока за въвеждане на изискванията. В крайна сметка се е стигнало до извода, че на този етап изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговски обект пораждат противоречия и пречки за бизнеса.
Същевременно голям брой търговци вече са привели използваните от тях софтуери в съответствие с нормативните изисквания на закона и на Наредба № Н-18, направили са инвестиции и използват тези софтуери в търговските си обекти. Премахването въобще на възможността за използване на такъв софтуер при отчитането на извършените доставки и продажби би обезсмислило разходите и усилията, добросъвестно направени от търговците за въвеждането и използването на софтуера.
Затова решението, възприето от законодателя по този проблем, е мярката, свързана с използването на СУПТО, да бъде запазена, но като възможност за избор от страна на търговеца, а не като негово задължение.
В тази връзка е изменена ал. 18 на чл. 118 ЗДДС, като тя вече не предвижда лицата, които използват софтуер за управление на продажби в търговски обект, да са длъжни да използват само софтуер, който е включен в публичния електронен списък на софтуерите, създаден и поддържан от НАП.
В новата си редакция разпоредбата сочи, че лице, за което е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискален бон и желае да ползва СУПТО, може да избере за управлението на продажбите да използва в търговски обект софтуер, включен в упоменатия електронен списък на НАП. Редът за избор и отказ от него, изискванията към лицата, избрали да ползват такъв софтуер, към производителите и разпространителите му и към софтуера се определят с Наредба № Н-18.
Все пак поставено е и едно изискване – в търговски обект, в който лицето е избрало да ползва софтуер, включен в списъка на НАП за одобрените СУПТО, то да е длъжно да ползва само този софтуер за управление на своите продажби.
В чл. 118 е създадена и нова ал. 19, според която ал. 18 на същия член не се прилага за лица, ползващи интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност и електронни системи с фискална памет.
Изменена е и ал. 14 на чл. 118, въвеждаща задължение към производителите и разпространителите на СУПТО да декларират в НАП конкретни данни и обстоятелства, свързани със създадените от тях софтуери. След промяната вече липсва задължение, а е налице само възможност за деклариране на данните, посочени в т. 1-3 на чл. 118, ал. 14, от производителите/разпространителите на СУПТО.
Не на последно място, в закона са създадени разпоредби, целящи да стимулират използването на СУПТО от електронния списък на НАП. Едната от тях е неналагане на принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект” на лице по чл. 118, ал. 18 ЗДДС, което за първи път не издаде фискален касов бон, при условие че за управление на продажбите е избрало и използва само софтуер, включен в електронния списък на НАП (чл. 186а от закона).
Втората разпоредба, целяща облекчение за лицата, ползващи СУПТО от списъка на НАП, е тази на т. 5 от чл. 92, ал. 3. Тя дава възможност на лице, което за управление на продажбите си е избрало да ползва в търговски обект софтуер, включен в упоменатия списък, да му бъде върнат в по-кратки срокове данък за възстановяване, формиран като резултат по справка-декларация за ДДС за даден данъчен период – в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, без данъкът да участва в двумесечните процедури по приспадане, уредени с чл. 92, ал. 1 от закона.
3. Промяна, отнасяща се до освобождаването от ДДС на застрахователните услуги, в сила от 01.01.2021 г.
На основание чл. 47 ЗДДС освободена доставка е извършването на услуги при условията и по реда на Кодекса за застраховането (КЗ) от застрахователи и презастрахователи, както и от застрахователни брокери и застрахователни агенти.
Промяната в указаната норма се е наложила от констатирано от Европейската комисия нейно несъответствие с чл. 135, ал. 1, буква „а“ от Директива 2006/112/ЕО. Съгласно същата норма държавите членки трябва да освобождават от ДДС застрахователните и презастрахователните сделки, включително свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти.
Несъответствието се състои в това, че за разлика от Директивата за ДДС, нашият закон обвързва освобождаването от ДДС на доставките на застрахователни и презастрахователни услуги с формалното качество на данъчно задълженото лице (застраховател, брокер или застрахователен агент), което е техен извършител, както и със спазването на формални изисквания на КЗ. Докато при освобождаването водеща трябва да е същността на доставката.
Затова от началото на 2021 г. чл. 47 от закона има нов вид. Той вече предвижда, че освободена доставка е извършването на застрахователни и презастрахователни услуги, включително на свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти.
Измененият чл. 47 ще съответства в по-голяма степен както на Директивата за ДДС, така и на практиката на СЕС. Този съд нееднократно е постановявал, че принципът на данъчен неутралитет се противопоставя на това различни икономически оператори, които извършват идентични доставки, да бъдат третирани по различен начин по отношение на облагането с ДДС. И също така, че пак този принцип се противопоставя на различното третиране от гледна точка на ДДС на доставките на стоки или услуги, които са подобни и които се намират в конкуренция едни спрямо други. Според СЕС, за да се определи дали едни стоки или услуги са подобни, идентичността на производителя или доставчика на услугата, както и правната форма, под която те осъществяват своята дейност, по принцип не са релевантни.
Тук конкретно ще посочим записаното в Решение на СЕС от 17.01.2013 г. по дело C-224/11. Според него при наличие на договор за лизинг доставките на услуги по застраховане на лизинговата вещ не могат да се третират различно според това дали тези услуги се предоставят на лизингополучател пряко от застрахователна компания, или последният получава подобно застрахователно покритие чрез лизингодателя, който сключва застраховката със застраховател и префактурира на лизингополучателя разноските за нея в непроменен размер. Причината е именно в принципа на неутралност на данъка, който не допуска доставките на сходни стоки или услуги да се третират по различен начин от гледна точка на ДДС – за да не се нарушава конкуренцията по причина на данъка.
Затова СЕС постановява, че когато самият лизингодател застрахова лизингованата вещ и префактурира на лизингополучателя точния размер на разходите за застраховката, подобна сделка представлява застрахователна услуга по смисъла на чл. 135, ал. 1, буква „а“ от Директивата за ДДС (т. 70 от решението). За съда не е проблем, нито е от съществено значение обстоятелството, че доставчикът не е застрахователно дружество – това не влияе на характера на самата услуга като застрахователна и следователно – като освободена от ДДС.
С оглед на казаното може да се приеме, че с промяната в чл. 47 ЗДДС се разширява обхватът на доставките, които могат да попаднат в кръга на освободените от данък застрахователни услуги.
4. Изменения и допълнения, направени със ЗИДЗДДС (ДВ, бр. 107 от 2020 г.)
4.1. Въвежда се облагане с нулева ставка за период от две години на доставките и придобиванията на ваксини и диагностични медицински изделия за COVID-19
По повод пандемията от корона вирус, в ЗДДС е създаден нов чл. 36б. С него се определят като облагаеми с нулева ставка на данъка следните доставки с място на изпълнение на територията на нашата страна:
- на ваксини срещу COVID-19 и на услугите, пряко свързани с тези ваксини;
- на ин-витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19, и услугите, пряко свързани с тези изделия.
За да е приложима нулевата ставка на данъка за посочените доставки на стоки и услуги, ваксините срещу COVID-19 и ин-витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19, трябва да отговарят на изискванията на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и на Закона за медицинските изделия (ал. 2 на чл. 36б).
В тази връзка, облагаеми с нулева ставка ще са и вътреобщностните придобивания (ВОП) на посочените по-горе стоки (ваксини и ин-витро диагностични медицински изделия) с място на изпълнение в България, чиято доставка на територията на страната ни би била облагаема с нулева ставка по чл. 36б (чл. 64а ЗДДС).
Така за период от две години – от 01.01.2021 до 31.12.2022 г., за доставките и ВОП на ваксини и диагностични медицински изделия за COVID-19, както и за пряко свързани с тях услуги, на практика няма да се начислява и дължи ДДС. Същевременно ще е налице право на данъчен кредит за всички стоки и услуги, които се използват за извършване на визираните доставки, облагаеми със ставка от нула на сто.
4.2. За целите на ДДС, при търговията със стоки Северна Ирландия остава държава членка
Знае се, че от 01.01.2021 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия вече се явява трета страна, а не държава членка. Този факт изрично е посочен в чл. 168а, ал. 1 ЗДДС.От посочената дата разпоредбите на правото на ЕС в областта на ДДС няма да се прилагат по отношение на Обединеното кралство или на неговата територия.
Същевременно от изложеното в Директива (ЕС) 2020/1756 на Съвета от 20.11.2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС по отношение на идентифицирането на данъчно задължените лица в Северна Ирландия(ОВ, L 396/1 от 25.11.2020 г.) се вижда, че в съответствие с чл. 8 от Протокола за Ирландия/Северна Ирландия, който е неделима част от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство от ЕС и от Европейската общност за атомна енергия, разпоредбите на правото на Съюза в областта на ДДС, както е посочено в Приложение 3 към Протокола относно стоките, продължават да се прилагат в Северна Ирландия след преходния период, за да се избегне създаването на „твърда“ граница между Ирландия и Северна Ирландия.
Поради това спрямо данъчно задължените лица и някои данъчно незадължени юридически лица ще се прилагат разпоредби на правото на ЕС в областта на ДДС за сделки със стоки в Северна Ирландия, докато спрямо тях ще се прилагат разпоредбите на законодателството на Обединеното кралство относно ДДС за всички други сделки в Кралството, включително по отношение на Северна Ирландия.
За целта и за нуждите на правилното функциониране на системата на ЕС за ДДС, в Северна Ирландия ще бъдат въведени отделни идентификационни номера по ДДС със специфичен префикс, за да се направи разграничение между данъчно задължените лица и данъчно незадължените юридически лица, за чиито сделки със стоки, намиращи се в Северна Ирландия, се прилагат разпоредбите на правото на Съюза в областта на ДДС, от една страна, и лицата, извършващи други сделки, за които те са идентифицирани за целите на ДДС в Обединеното кралство. Въпросният специфичен двубуквен префикс за Северна Ирландия е „XI“.
По тази причина в чл. 168а, ал. 2 ЗДДС е посочено, че когато обект на доставка са стоки, които се изпращат или транспортират от или до Северна Ирландия, за целите на ЗДДС тази страна ще се смята за територия на държава членка. За да е така, трябва да са изпълнени и следните условия:
- при придобиване на стоки в България от Северна Ирландия доставчикът им да е данъчно задължено лице, идентифицирано за целите на ДДС в Северна Ирландия с идентификационен номер по ДДС, който съдържа знака/префикса „XI“, или
- при доставка на стоки от България за Северна Ирландия получателят по ВОП да е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС в Северна Ирландия с идентификационен номер по ДДС, който съдържа знака/префикса „XI“.
От казаното може да се заключи, че когато се извършват сделки със стоки, превозвани от България до Северна Ирландия или обратно, между данъчно задължени лица, регистрирани за целите на ДДС у нас и в Северна Ирландия (с префикс XI на ДДС номера), ще са налице, както и до края на 2020 г., вътреобщностни доставки и съответстващи им вътреобщностни придобивания на стоки. Първите са облагаеми с нулева ставка на данъка и следва да бъдат удостоверявани с документите, посочени в чл. 45 ППЗДДС.
Същевременно според чл. 168а, ал. 4 ЗДДС лицата, участващи в посочените доставки или придобивания, които са установени на територията на Северна Ирландия и не са установени на територията на нашата страна, имат право на възстановяване на начислен им ДДС за закупени от тях стоки в България по реда на чл. 81, ал. 2 ЗДДС. Не е уточнено обаче дали ще се прилага редът за лица, установени на територията на държава членка или на трета страна, т.е. дали ще се ползва Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г., или Наредба № Н-10 от 24.08.2006 г.
4.3. Преходни правила, отнасящи се до Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия
Вече се каза, че от 01.01.2021 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия се явява трета страна. До посочената дата обаче това беше държава членка на ЕС. Затова са необходими някои преходни разпоредби, които да уредят доставки и придобивания, които протичат във времето и преди, и след посочената дата.
Така на основание § 6, ал. 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗДДС стоки, изпратени или транспортирани от територията на България до територията на Обединеното кралство Великобритания до 31.12.2020 г. включително, които пристигат или превозът им завършва на територията на Обединеното кралство Великобритания на или след 01.01.2021 г., се смятат за стоки, изпратени или транспортирани до територията на държава членка. Документите, с които се удостоверява наличието на посочените обстоятелства, са тези по чл. 45 ППЗДДС. Което означава, че визираните продажби на стоки ще се приемат за вътреобщностни доставки.
Аналогично стоки, изпратени или транспортирани от Обединеното кралство Великобритания до територията на страната ни (или до територията на друга държава членка) до 31.12.2020 г. включително, които пристигат или превозът им завършва на съответната територия на или след 01.01.2021 г., се смятат за стоки, изпратени или транспортирани от територията на държава членка. За удостоверяване наличието на тези обстоятелства лицето трябва да разполага с документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките (фактура и превозни документи). Или такива покупки на стоки ще се смятат за вътреобщностни придобивания.
По отношение на стоки, изпратени или транспортирани до 31.12.2020 г. включително до територията на Обединеното кралство Великобритания, които се връщат на територията на България след 01.01.2021 г. от лицето, което е изпратило или транспортирало стоките, при вноса им у нас те ще са освободени от ДДС при условията и по реда на чл. 58, ал. 1, т. 17 ЗДДС. Или такива стоки ще са освободени в хипотезата на връщането им от лицето износител и при запазване на състоянието, в което са били изнесени (освен нормалното износване при тяхната употреба), щом същите стоки са освободени от вносни мита.
Също така възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, установени в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, които не са установени в България, за получени стоки и/или услуги на територията на страната ни до края на 2020 г., ще се извършва по реда на Наредба № H-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на ДДС на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на ЕС. Заявленията за възстановяване за данъчни периоди до 31.12.2020 г. включително е нужно да се подадат до 31.03.2021 г. включително.
Не на последно място, даден е срок от една година – до края на 2021 г., за извършване на корекции на подадени справки-декларации по чл. 159б ЗДДС за лица, регистрирани за прилагане на режим извън Съюза и режим в Съюза, или подадени в Обединеното кралство по режим извън Съюза и режим в Съюза по отношение на услуги, предоставени в България като държава членка по потребление до 31.12.2020 г. включително. Корекциите трябва да се направят по реда на чл. 159д от закона ни (§ 6, ал. 4 от ПЗР на ЗИДЗДДС).
Ивайло КОНДАРЕВ, данъчен консултант
