Изменения и допълнения в Наредба № Н-8 относно подаването и съхранението на данни от работодателите, осигурителите и самоосигуряващите се лица, в сила от 01.01.2017 г.

Коментар

Измененията и допълненията в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, са обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 5 от 17.01.2017 г. и влизат в сила от 01.01.2017 г.

Основните промени в наредбата са направени съобразно измененията в Кодекса за социално осигуряване, както и в други закони, които се отразяват на начина на подаването на данните за осигурените лица. Съответни промени са направени и в указанията за попълване на декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“, която се подава по реда на посочената наредба.

Промени в Наредба № Н-8, свързани с допълненията в Кодекса за социално осигуряване

Считано от 01.01.2017 г., е разширен кръгът на лицата, осигурени на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Съгласно тази разпоредба осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са: управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества, и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон.

Новата група лица, включени в тази точка, са управителите на клоновете на чуждестранни юридически лица. Чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност в държавата, в която са учредени, могат да организират търговската си дейност в България под формата на клон на чуждестранен търговец. Вписването на клон на чуждестранен търговец в търговския регистър не води до възникване на нов правен субект. Чуждестранният търговец е страна по правоотношенията, в които участва чрез регистрирания в България клон, и отговаря с цялото си имущество за тези задължения. От 01.01.2017 г. и управителите на посочените клонове се осигуряват по българското законодателство за всички осигурени социални рискове. Съгласно допълнението в указанието за попълване на декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“, данните за осигуряването на управителите на чуждестранните юридически лица трябва да се подават с вписан код за вид осигурен „10“.

Промяна по отношение кръга на осигурените лица е направена в т. 10, на чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Тук като лица, осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, са добавени младшите следователи. В тази връзка данните за осигуряването на младшите следователи и следователите от 2017 г. се подават с код за вид осигурен „24 – за членове на Висшия съдебен съвет и инспектори към инспектората на Висшия съдебен съвет, съдии, прокурори, следователи, кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователите по Закона за съдебната власт, държавни съдебни изпълните, съдии по вписвания и съдебни служители с изключение на военните съдии и прокурори“, вместо с код за вид осигурен „7“, който е заличен.

От 01.01.2017 г. вноската за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване се увеличава с 1 процентен пункт, от който 0,56 за сметка на осигурителя и 0,44 за сметка на осигуреното лице. В съответните точки в декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“, от тази дата следва да се вписват следните размери на осигурителните вноски:

Осигурителната вноска за осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, за работещите при условията на ІІІ категория труд е 23,3 на сто плюс вноска за трудова злополука и професионална болест. Вноската за фондовете на ДОО – фонд „Пенсии“, фонд „Общо заболяване и майчинство“, фонд „Безработица“, и вноската за ДЗПО в универсален пенсионен фонд се разпределят, както следва:

а) за родените преди 01.01.1960 г.:

• за сметка на работодателите – за фондовете на ДОО –
  13,6 на сто плюс вноска за трудова злополука и професионална болест;
• за сметка на осигурените лица – за фондовете на ДОО – 10,14 на сто.

б) за родените след 31.12.1959 г.:

• за сметка на работодателите – за фондовете на ДОО –
  10,36 на сто плюс вноска за трудова злополука и професионална болест; за ДЗПО в универсален пенсионен фонд – 2,8 на сто;
• за сметка на осигурените лица – за фондовете на ДОО – 7,94 на сто, и за ДЗПО в универсален пенсионен фонд –
  2,2 на сто.

Вноската за фондовете на ДОО и вноските за ДЗПО в универсален пенсионен фонд и в професионален пенсионен фонд за работещите при условията на ІІ категория труд се разпределят ,както следва:

а) за родените преди 1 януари 1960 г.:

• за сметка на работодателите – за фондовете на ДОО –
  16,36 на сто плюс вноска за трудова злополука и професионална болест; за ДЗПО в професионален пенсионен фонд – 7 на сто;
• за сметка на осигурените лица – за фондовете на ДОО – 10,14 на сто.

б) За родените след 31.12.1959 г.:

• за сметка на работодателите – за фондовете на ДОО –
  13,36 на сто плюс вноска за трудова злополука и професионална болест; за ДЗПО в професионален пенсионен фонд – 7 на сто, и за ДЗПО в универсален пенсионен фонд – 2,8 на сто;
• за сметка на осигурените лица – за фондовете на ДОО – 7,94 на сто, и за ДЗПО в универсален пенсионен фонд –
  2,2 на сто.

Вноските за ДЗПО в професионален пенсионен фонд за работещите при условията на І категория труд е в размер 12 на сто.

За самоосигуряващите се, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, осигурителните вноски са следните:

а) за родените преди 01.01.1960 г. – 18,8 на сто за фонд „Пенсии“;

б) за родените след 31.12.1959 г. – 13,8 на сто за фонд „Пенсии“ и 5 на сто за ДЗПО в универсален пенсионен фонд.

За самоосигуряващите се, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, осигурителните вноски са в следните размери:

а) за родените преди 1 януари 1960 г. – 22,3 на сто, от тях 18,8 на сто за фонд „Пенсии“ и 3,5 на сто за фонд „Общо заболяване и майчинство“;

б) за родените след 31 декември 1959 г. – 22,3 на сто, от тях 13,8 на сто за фонд „Пенсии“ 3,5 на сто за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и 5 на сто за ДЗПО в универсален пенсионен фонд.

За работещите без трудово правоотношение, подлежащи на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 КСО, размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за родените преди 01.01.1960 г. е 18,8 на сто (11,24 за сметка на осигурителя и 7,56 за сметка на осигуреното лице) и за родените след 31.12.1959 г. е 13,8 на сто (8,24 за сметка на осигурителя и 5,56 за сметка на осигуреното лице).

Увеличава се размерът на осигурителната вноска за лицата по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. Това са лицата ,които работят в специалните ведомства и чиито вноски са обособени във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“. За тези от тях, които са родени преди 01.01.1960 г., осигурителната вноска, която се дължи за доходите им през 2017 г., е 60,8 на сто, а за родените след тази дата – 55,8 на сто.

От 01.01.2017 г. се променя обхватът на осигурителните вноски, които се дължат върху средствата за социални разходи получавани от осигурените лица. Върху средствата за социални разходи вече се дължат осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове, а не само за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Във връзка с това са заличени съответните текстове в ал. 1 и 2 от § 2а от Допълнителните разпоредби на наредбата. В декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице са заличени полетата, в които се попълва размерът на сумите от социалните разходи и тези, в които се попълват осигурителните вноски върху тях. Сумите, изплатени от социалните разходи следва да се включват в размера на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски и да се вписват общо в т. „21 – „Осигурителен доход“, върху който се дължат осигурителни вноски, включително сумата по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване – попълва се доходът съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, включително сумата по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване“ от декларация обр. № 1.

Промени в чл. 3 от наредбата

1. Допълнена е разпоредбата на т. 5, ал. 1, като е създадено изречение второ.

Съгласно т. 5, декларация обр. № 1 от осигурителите и самоосигуряващите се лица се подава само след издадени задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт, когато декларацията се подава след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнася, и не съдържа данни за осигурителен стаж, зачетен по реда на чл. 9, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, данни само за здравно осигуряване, или данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Това налагаше осигурителите да се обръщат за издаване на задължителни предписания към органите на НОИ дори и в случаите, в които необходимостта от това е установена при проверка и ревизия от органите на НАП. Това несъответствие е отстранено, тъй като съгласно допълнителния текст на т. 5, декларация обр. № 1 се подава без издаване на задължителни предписания, когато в хода на проверка или ревизия органите по приходите служебно установят обстоятелства по чл. 103, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или установят, че декларация не е подадена, или не е следвало да бъде подадена.

2. Променя се срокът за подаване на декларация обр. № 3.

От 01.01.2017 г. тази декларация се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в срок до 20 дни след края на месеца, за който се отнасят данните.

С тази декларация се подават данни за здравното осигуряване за лица, чиито вноски са за сметка на държавния бюджет, а именно:

• от училищата за лицата над 18-годишна възраст, които учат редовно до завършване на средното образование;
• от висшите училища за лицата по чл. 40, ал. 3, т. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване;
• от Агенцията за социално подпомагане за лицата, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление, и за родителите, осиновителите, съпрузите или един от родителите на майката или бащата, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ – в тази точка, във връзка със Закона за здравното осигуряване, са добавени родителите на майката и бащата, които полагат грижи за внуци със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ.
• от специализираните институции за социални услуги за настанените при тях лица;
• от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието за лишените от свобода и задържаните под стража;
• от Агенцията за бежанците за лицата по чл. 40, ал. 3, т. 7 от Закона за здравното осигуряване;
• от общините за предоставените от тях социални услуги – резидентен тип за лицата по чл. 40, ал. 3, т. 5 от Закона за здравното осигуряване.

3. Във връзка с чл. 53, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е създадена нова т. 3.

Чрез новосъздадения текст самоосигуряващите се лица са длъжни да подадат еднократно нова декларация обр. № 6, когато променят размера на дължимите си вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд.

Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ при откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след 30 април на съответната година, данъчно задължените лица имат право, еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация.

След подадена нова декларация в срока по чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ, с която са направени промени в годишната данъчна декларация, в резултат на което се променя размерът на дължимите осигурителни вноски, самоосигуряващото се лице подава еднократно декларация обр. № 6 в срок до 30 септември на годината, следваща годината, за която се отнасят вноските; когато се намалява размерът на декларираното задължение, самоосигуряващото се лице подава декларация обр. № 6 с код за корекция на хартиен носител или на електронен носител и хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите.

Когато размерът на задълженията се увеличава, се подава нова декларация обр. № 6 с попълнената разлика до увеличеното задължение.

4. Чрез заличаването на ал. 14 се отменя задължението на Националния осигурителен институт да заличава или коригира данни, подадени с декларация обр. № 1 от самоосигуряващи се лица или осигурители с прекратена дейност, предали ведомостите си в НОИ, когато се установят несъответствия с подадените от тези лица декларации и данните в предадените от тях документи.
5. Редактирана е разпоредбата на ал. 15.

След направената редакция Националният осигурителен институт преустановява подаването на данни за дължими осигурителни вноски за лицата с изплатени гарантирани вземания по Закона за гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя.Националният осигурителен институт подава данни за дължимия данък върху доходите на лицата, на които са изплатени гарантирани вземания, с декларация обр. № 1 и декларация обр. № 6.

Промени в чл. 6а от наредбата

Заличава се изричното изброяване на лицата, които коригират декларация обр. № 6, като по този начин указаният начин за корекция се отнася до всички лица, на които това се налага.

Съгласно новата редакция декларация образец № 6 се подава с код за корекция, когато се намалява размерът на декларирано задължение. В този случай, освен коригираните се попълват и всички останали данни от съответната колона на подадената преди това декларация. Не се коригират данните за месец и година, код или наименование на задълженото лице, код за вид плащане и дата на изплащане/начисляване.

Промени в указанията за попълване на декларация обр. № 1

Освен посочените промени в декларация обр. № 1, свързани с допълненията и измененията в Кодекса за социално осигуряване, в нея са направени и следните допълнения и изменения:

1. В декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ е създадена нова точка 15.1 – Код за прекратяване на осигуряването, в който се попълват следните кодове:

• 1 – когато осигуряването е прекратено на основание извън посочените в чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
• 2 – когато осигуряването е прекратено по желание или със съгласие или поради виновното поведение на осигуреното лице на някое от основанията, посочени в чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване: чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и чл. 107, ал. 1, т. 1-4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони.

Данните в тази точка носят информация за лицата, които са осигурени във фонд безработица и основанието, на което е прекратено правоотношението им. Целта на подаването им е да се направи преценка за продължителността и размера на паричното обезщетение за безработица от средствата на държавното обществено осигуряване.

Когато е попълнен код „2“ безработните лица получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Когато е попълнен код „1“, безработните лица получават обезщетение за период според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31.12.2001 г., както следва:

Осигурителите преценяват кой от кодовете се попълва в т. 15.1 от декларация обр. 1, в зависимост от основанието на което е прекратено правоотношението на лицето. Тази точка не се попълва за лицата, които не са осигурени за фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване. Това са следните кодове за вид осигурен – 09, 12, 13, 14, 18, 19, 22, 25, 27, 28, 72, 86, 87, 90, 91, 94, 96, 97. Точка 15.1 не се попълва и в случаите, в които осигуряването на лицето е само прекъснато, но не е прекратено. Това например са случаите, в които осигуреното лице е било в самоотлъчка, когато лицата по условията на трудовия си договор работят само през определени дни от месеца и др.

Пример:

Работник в търговско дружество не се явява на работа без причина на 20 и 21 февруари. В т. 15„Последен ден в осигуряване“ от декларация обр. 1 се попълва датата 20-ти. Точка 15.1 „код за прекратяване на осигуряването“ не се попълва. Лицето се явява на работа на 23 февруари, която дата се попълва в т. 14 „Ден, от който осигуряването е възникнало/възобновено“.

Пример:

Работник в търговско дружество е наето на работа, като е уговорено да работи само през първите три дни от всяка работна седмица. За февруари в т. 14 „Ден, от който осигуряването е възникнало/възобновено“ от декларация обр. 1 се попълват датите 6, 13, 20 и 27 февруари. В т.15 „Последен ден в осигуряване“ се попълват съответно датите 8, 15 и 22 февруари. Точка 15.1 „код за прекратяване на осигуряването“ не се попълва.

2. Точка 16 от декларация обр. 1 вече се състои само от четири позиции, в които се попълва следното:
3. Дни в осигуряване – общо.

Позиции 1 и 2:

• попълва се в две позиции общият брой работни дни в осигуряване.

Позиция 3:

• попълва се законоустановеното работно време за длъжността; лицата с вид осигурен 9, 10, 12, 13, 14, 15, 22, 23, 71, 82, 86, 87, 88, 89, 91, 92, 93 и 96 попълват 0.

Позиция 4:

• попълва се дневното договорено работно време в часове на осигуреното лице; когато дневното работно време е различно през отделните дни в месеца, се попълва в часове среднодневното работно време; когато при изчисляването се получи остатък, равен или по-голям от половин час, се закръглява на пълен час; лицата с вид осигурен 9, 10, 12, 13, 14, 15, 22, 23, 71, 82, 86, 87, 88, 89, 91, 92, 93 и 96 попълват 0.

Важно е да се знае, че продължава да е в сила условието в позиции 1 и 2 на т. 16 да се вписва сборът от дните, отразени в т. 16.1 до 16.4 и т. 16.А.

След така посочената промяна отпада задължението на осигурителите да преценяват дали осигуреното лице е било цял месец в осигуряване или не, което се попълваше в заличената първа позиция на т. 16 „Дни в осигуряване – общо“. Тази преценка ще се прави по служебен път при преценката на осигурителните права на лицата и зачитането на осигурителния им стаж.

3. Създадени са нови забележки, поясняващи попълването на т. 34 „Нетно възнаграждение“. Нетното възнаграждение се определя по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване „нетно възнаграждение“ е възнаграждението, получено след намаляване на изплатеното или начисленото възнаграждение, с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Посоченото означава, че нетно възнаграждение се изчислява и определя дори и в случаите, в които е получено възнаграждение, върху което не се дължат осигурителни вноски. Такъв е смисълът на първата забележка към т. 34 от указанията за попълване на декларация обр. 1, съгласно която т. 34 се попълва и в случаите, в които т. 21 не е попълнена, но е попълнена т. 31„Начислен месечен облагаем доход“. Такива са случаите, в които осигурените работят на повече от едно място и например на първото от тях осигурителните им вноски са внесени върху максималния осигурителен доход.

Пример:

Осигурено лице работи по две трудови правоотношения. През съответния календарен месец по първото правоотношение лицето получава брутно трудово възнаграждение от 2600 лв., върху което се дължат осигурителни вноски. Нетното възнаграждение се получава като от възнаграждението се приспаднат дължимите за сметка на лицето осигурителни вноски и данъкът по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. С тези данни първият осигурител попълва декларация обр. 1.

По второто правоотношение лицето получава възнаграждение от 1500 лв. Върху това възнаграждение не се дължат осигурителни вноски, защото вече е изпълнено условието лицето да е осигурено върху доход, равен на максималния осигурителен доход при първия си работодател. Тъй като по това правоотношение също има получено възнаграждение, вторият осигурител е задължен да определи нетно възнаграждение. То се изчислява като от възнаграждението се приспадне дължимият от лицето данък по ЗДДФЛ. В декларация обр. 1 вторият осигурител не посочва осигурителен доход, но задължително посочва нетно възнаграждение.

Допълнително е изяснено за кои кодове за вид осигурен нетно възнаграждение не се изчислява и попълва. Това са следните кодове: 12, 13, 14, 15, 18, 19, 20, 22, 27, 28, 86, 87, 88, 89, 90, 91, 96, 97, 98.

Вержиния ЗАРКОВА, началник отдел в НОИ