Задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2022 г. и последствия от неизпълнението му

Дайджест „Счетоводство, данъци и право“, 2023 г., кн. 6

Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) въвежда редица задължения за облагане както на печалбите на местните юридически лица, така и на определени разходи, доходи на чуждестранни юридически лица от източник в България, определени приходи на бюджетните предприятия, и т. н.

Смеем да твърдим, че най-широко приложение намират разпоредбите, свързани с облагане на печалбите и съответно – подаването на годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 ЗКПО.

Ето защо в настоящата статия ще разгледаме основните въпроси, свързани със задълженията на предприятията да подават ГДД, в контекста на това, че на 30.06.2023 г. изтича законово установеният срок, в който данъчно задължените лица следва да подадат своята декларация за изминалата финансова 2022 г.

Кои лица са задължени да подават ГДД по чл. 92 ЗКПО?

Данъчно задължени да подават ГДД по чл. 92 ЗКПО са следните лица:

1. Местните юридически лица (ЮЛ) – за целите на закона чл. 3, ал. 1 определя, че местни юридически лица, са:

ЮЛ лица, учредени съгласно българското законодателство, т.е. тук попадат: търговските дружества, учредени и регистрирани по реда на Търговския закон (ООД, АД, КД, КДА и СД); кооперациите, учредени по реда на Закона за кооперациите; ЮЛ с нестопанска цел и организациите на вероизповеданията, когато същите осъществяват търговски сделки по чл. 1 от Търговския закон или когато са задължени за данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 – тоест за социални разходи, предоставени в натура;
дружествата, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета, и кооперациите, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, когато седалището им е в страната и са вписани в български регистър.

2. Неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 КСО – съгласно чл. 2, ал. 2 ЗКПО последните се приравняват на юридически лица за целите на закона. Като пример за неперсонифицирани дружества можем да посочим гражданските дружества, които се учредяват по реда на Закона за задълженията и договорите (в т. ч. и консорциумите, учредени по реда на ЗЗД), както и адвокатските дружества, учредени по реда на Закона за адвокатурата.

3. Чуждестранните ЮЛ, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност. Разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗКПО препраща към § 1, т. 5 от ДР на ДОПК, съгласно който място на „стопанска дейност“, е:

определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;
извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;
трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.

Обръщаме внимание, че при възникване на място на стопанска дейност чуждестранното ЮЛ има задължение да го впише в регистър БУЛСТАТ на основание чл. 3, ал. 1, т. 5 от Закона за регистър БУЛСТАТ, като изключение прави клонът на ЧЮЛ, който се вписва в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ.

Изключения!

ГДД по чл. 92 ЗКПО не се подава в следните случаи:

от данъчно задължени лица (ДЗЛ), които през съответния данъчен период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството¹, с изключение на случаите, когато възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задълженото лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията;
от ДЗЛ, когато същите се облагат само с алтернативни данъци за съответната дейност – тук попадат местните и чуждестранни ЮЛ, които извършват дейност по таксиметров превоз на пътници, която се облага по реда на ЗМДТ; бюджетните предприятия; организаторите на хазартни игри, които дължат данък върху хазартната дейност по глава тридесет и втора от ЗКПО, и лицата, извършващи дейност от опериране на кораби, които дължат данък по реда на глава тридесет и четвърта от ЗКПО. Като в случай, че някои от посочените (с изключение на бюджетните предприятия) извършват и друга дейност, различна от тази, която се облага с алтернативни данъци, те се облагат на общо основание за тази друга дейност и те следва да подадат ГДД по чл. 92 ЗКПО за тази дейност, която подлежи на облагане с корпоративен данък, както и в случаите, когато са задължени за данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 – тоест за социални разходи, предоставени в натура;
от ДЗЛ, които са освободени от облагане с корпоративен данък по силата на разпоредбите на глава двадесет и втора, раздел II от ЗКПО, а именно: колективните инвестиционни схеми, националните инвестиционни фондове и другите алтернативни инвестиционни фондове по чл. 174 ЗКПО; дружествата със специална инвестиционна цел по чл. 175 ЗКПО; Българският Червен кръст; и организаторите на хазартни игри, за които се дължи държавна такса по чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта. Посочените лица са задължени да подават ГДД по чл. 92 ЗКПО, ако извършват дейност, която подлежи на облагане по ЗКПО, или ако са задължени за данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 – тоест за социални разходи, предоставени в натура.

Подаване на ГДД по чл. 92 ЗКПО

ГДД по чл. 92 от ЗКПО се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година. За изминалата финансова 2022 г., срокът за подаване на данъчната декларация е 30.06.2023 г. В същия срок следва да се внесе и дължимият корпоративен данък по декларацията.

Корекции по подадена ГДД по чл. 92 могат да се правят:

по реда на чл. 104 ДОПК – т.е. преди изтичане на срока за подаване на декларацията, ако лицето е подало декларация, в която е открило грешка може да подаде нова декларация, в която да декларира верните обстоятелства и данни;
след изтичане на срока за подаване на ГДД, т. е. след
30 юни на основание чл. 75, ал. 2 от закона лицето може еднократно в срок до 30 септември да подаде коригираща декларация за предходната данъчна година. Предвид обстоятелството, че за финансовата 2022 г. крайният срок за подаване на коригираща ГДД по чл. 92 ЗКПО –
30 септември изтича в неработен ден (събота), то данъчно задължените лица могат да упражнят това си право в срок до края на първия работен ден след това, а именно в срок до 02.10.2023 г.;
когато ДЗЛ открие грешка в подадена ГДД по чл. 92 ЗКПО, за предходната или по-стари години и е изтекъл срокът по чл. 75, ал. 2 ЗКПО, то може да извърши корекции, като подаде писмено уведомление до компетентния орган по приходите, който е длъжен в 30-дневен срок от получаване на уведомлението да предприеме действия за промяна на данъчния финансов резултат и дължимия данък на лицето.

В случаите на заличаване на ДЗЛ, прекратено с ликвидация или несъстоятелност, прекратяване на място на стопанска дейност на чуждестранно ЮЛ или прекратяване на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, ГДД за последния данъчен период, който обхваща периода от началото на годината до датата на заличаването/прекратяването, се подава в 30-дневен срок от заличаването/прекратяването. В същия срок се внася и дължимият корпоративен данък. Ако този 30-дневен срок изтича преди 30 юни и все още не е подадена ГДД за предходната година, то същата следва да се подаде в рамките на този 30-дневен срок. Декларацията се подава и данъкът се внася от представляващия ДЗЛ през последния данъчен период – ликвидатор, синдик, представляващия място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса.

Когато е налице прекратяване на преобразуващо се дружество, кооперация или място на стопанска дейност на чуждестранно ЮЛ, същите следва да подадат ГДД за последния данъчен период, който включва периода от началото на годината до датата на прекратяване. Декларацията се подава и дължимият данък се внася от новоучредените или приемащите дружества в 30-дневен срок от датата на преобразуването. В същия срок се внася и дължимия корпоративен данък. Ако този 30-дневен срок изтича преди 30 юни и все още не е подадена ГДД за предходната година, то същата следва да се подаде в рамките на този 30-дневен срок.

Следва да се има предвид, че годишната данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО се подава само по електронен път.

Заедно с нея по силата на чл. 92, ал. 3 ДЗЛ следва да подаде и годишен отчет за дейността си по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката. Чисто практически ДЗЛ следва първо да подаде годишния отчет за дейността². Едва след неговото подаване ДЗЛ следва да подаде ГДД чрез електронния портал на НАП, тъй като при подаване на ГДД лицето следва да посочи входящия номер на годишния отчет за дейността, а същият се зарежда автоматично при попълване на ГДД.

Формуляр на ГДД по чл. 92 ЗКПО

По силата на чл. 7, ал. 1 ЗКПО образците на всички декларации по закона се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се публикуват в „Държавен вестник“. Образецът на ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2023 г. е утвърден със Заповед № ЗМФ-178 от 24.02.2023 г. Същата е обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 19 от 24.02.2023 г.

Декларацията се състои от 5 елемента – основно тяло – ГДД (образец 1010) и четири приложения към него (образци 1011, 1012, 1013 и 1014). Основното тяло на декларацията се подава задължително от ДЗЛ, докато приложенията се попълват и подават, само ако ДЗЛ има данни за деклариране в тях.

ГДД се състои от 12 части, както следва:

част I – Данни за декларацията;
част II – Идентификационни данни за данъчно задълженото лице;
част III – Данни за дейността на данъчно задълженото лице;
част IV – Образци и документи, които се подават заедно с декларацията;
част V – Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък;
част VI – Деклариране на взаимоотношения със свързани лица;
част VII – Деклариране на извършено скрито разпределение на печалбата;
част VIII – Данък върху разходите;
част IX – Деклариране на направен избор за облагане на доходите в натура, представляващи разходи в натура;
част Х – Идентификационни данни за собствениците, акционерите или съдружниците в чуждестранно юридическо лице, извършващо стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност;
част ХІ – Регулиране на слабата капитализация;
част ХІI – Прилагане на трансгранични данъчни схеми.

Най-обширната е част V – Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък. В нея ДЗЛ следва да декларират реализираните през годината приходи и разходи и да направят предвидените в закона преобразувания на счетоводния си финансов резултат с оглед получаване на данъчния финансов резултат, подлежащ на облагане с корпоративен данък. За целта в част V са предвидени две колони с увеличения и намаления, предвидени в закона. В основното тяло на ГДД са посочени най-често срещаните преобразувания и във всяка от колоните е предвиден по един ред „Други намаления/увеличения“, в който следва да се посочат преобразувания по реда на ЗКПО, които не са сред изброените в декларацията. С оглед улесняване на ДЗЛ НАП е изготвила допълнителна помощна справка в ексел, която е на разположение на сайта на НАП и се състои от 3 допълнителни справки: за данъчните амортизируеми активи, за пренасяне на данъчните загуби и за други увеличения и намаления на счетоводния финансов резултат по реда на ЗКПО. Тук се декларират и направените авансови вноски и се определя размерът на данъка за довнасяне/възстановяване.

Приложенията към декларацията са, както следва:

Приложение № 1 (образец 1011) – то се попълва, когато ДЗЛ ползва данъчни облекчения под формата на преотстъпване на корпоративен данък или чрез признаване за данъчни цели на счетоводни разходи за дарения или стипендии;
Приложение № 2 (образец 1012) – то се попълва и подава само когато е налице място на стопанска дейност в чужбина и/или са получени доходи от източници в чужбина и са приложени методи за избягване на двойното данъчно облагане, както и в случаите на данъчен кредит по чл. 47г, ал. 6 ЗКПО;
Приложение № 3 (образец 1013) – попълва се от ДЗЛ, които прилагат чл. 43а относно ограничаване на приспадане на разходите за лихви;
Приложение № 4 (образец 1014) – това е изцяло ново приложение, което за първи път ще се попълва за данъчната 2022 г. Неговото ползване е ограничено, тъй като то се попълва и подава само от лица, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, които внасят задължителна временна солидарна вноска за генерираните свръхпечалби съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 06.10.2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (Регламент (ЕС) 2022/1854).

Административнонаказателни разпоредби, свързани с неподаването на ГДД по чл. 92 ЗКПО

На основание чл. 261 ЗКПО, ДЗЛ което не подаде декларация, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв.
Съгласно чл. 262 от закона ДЗЛ, което не подаде приложение към ГДД или посочи неверни данни или обстоятелства в него, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв.
Представляващият ДЗЛ, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261 или 262 се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция или глобата е в размер от 400 до 2000 лв.
ДЗЛ, което извърши скрито разпределение на печалба, се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалбата. Санкцията не се налага, ако ДЗЛ е декларирало размера на извършеното скрито разпределение на печалбата в част VII на ГДД по чл. 92 ЗКПО.
Не на последно място, чл. 276 ЗКПО предвижда имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. за ДЗЛ, което не подаде годишен отчет за дейността си по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката. При повторно нарушение санкцията е в размер от 1500 до 5000 лв.

Христо ДОСЕВ, д.е.с., регистриран одитор
_____
1 Параграф 1, т. 30 от ДР на Закона за счетоводството определя, че: „предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период“ са предприятия, за които едновременно са налице следните условия:
а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;
б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;
в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;
г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.“
2 Същият се подава чрез Информационна система „Бизнес статистика“ – https://isbs.nsi.bg/.