През 2011 г. ЕК публикува ново Съобщение относно Корпоративната социална отговорност (КСО)1, с което въвежда ново разбиране за КСО ( КСО вече не се отнася само до доброволната дейност на компаниите извън спазването на законодателството, но тя се отнася до въздействието, което компанията оказва и отговорността за това въздействие). Въздействието се простира (преди само върху обществото и околната среда), съобразно новото разбиране и върху етични, потребителски въпроси и въпроси, свързани с човешките права. С цел да засили процеса на взаимно учене, ЕК кани държавите членки да разработят (или актуализират) национални стратегии за КСО и Планове за действие, а също и да създадат системи за партньорска проверка (peer review) на публичните политики за КСО.
През 2011 г. е публикуван сборник “Корпоративната социална отговорност – Национални публични политики в Европейския съюз”. В него са разработени осем релевантни теми, открояващи тенденции и приоритети в публичните политики по КСО. Тези тенденции и приоритети са следните:
1. Подкрепяща политическа рамка – стратегии, планове за действие, други политически документи на КСО, като например закони, доклади и т.н.;
2. Социално отговорно управление на веригата за доставки, с особен акцент върху правата на човека (КСО като част от специфичен бизнес процес по веригата на доставки и извън границите на отделни компании);
3. Докладване на КСО и оповестяване (Отчитане на устойчивостта и корпоративната социална отговорност, и разкриване на нефинансова информация);
4. Потенциал на КСО в борбата с изменението на климата (въздействие на бизнеса за смекчаване на изменението на климата);
5. КСО в малки и средни предприятия (подкрепа и укрепване на позициите на КСО в МСП);
6. Социално отговорните инвестиции (СОИ) (Повишаване на информираността за СОИ);
7. КСО и образование (Интегриране на въпросите на КСО във всички нива на образованието);
8. Зелени, социални и устойчиви обществени поръчки (правителствата активно доставят зелени, социални и устойчиви стоки).
По време на проведения през 2015 г. в Брюксел Форум на заинтересованите страни относно КСО (с повече от 450 участници) са направени следните общи изводи:
1. Крайната цел на КСО трябва да бъде вграждането на социална отговорност в дейността на фирмите, което ще ги предпази от остарели нормативни изисквания.
2. ЕК трябва да продължи да играе важна роля в предоставянето на отворени платформи за обмен на диалог, най-добри практики и сътрудничество между заинтересованите страни.
3. Медиите трябва да бъдат ангажирани с КСО; те трябва да имат по-активна роля в документиране на развитието, напредъка и неуспехите.
4. Голяма част от компаниите вече са в подкрепа на ясни рамки, които дават възможност за успешното прилагане на КСО, като ръководните принципи на ООН за бизнес и права на човека; следователно новата стратегия за КСО (на равнище ЕС) трябва да продължи да бъде в съответствие с глобалните принципи и насоки за КСО.
5. Повечето компании приветстват наднационално законодателство (насоки), които се появяват като резултат от приоритетите на предишната стратегия, тъй като те са били разглеждани като инструменти, които подпомагат създаването на равни условия; но отчитането не трябва да бъде свързано с допълнително законодателство, което да натоварва предприятията.
Според изследване в България (2014 г.)2, могат да бъдат разграничени пет основни вида инструменти за насърчаване на МСП да прилагат КСО:
- Правни инструменти – законодателна рамка, включваща задължителни и доброволни политически инициативи, вкл. закони, наредби, директиви.
- Икономически и финансови инструменти – финансови стимули, под формата на данъчни облекчения, субсидии и награди.
- Информационни инструменти – разяснителни кампании, събития и други;
- Партньорски инструменти – доброволното сътрудничество между правителство, бизнес, НПО под формата на форуми на заинтересованите страни, споделяне на опит и знания, за съвместна дейност.
- Хибридни инструменти – при които се съчетават няколко инструменти.
В България, според авторите на изследването (2014), най-широко се използват информационните инструменти като кръгли маси, форуми, обучения, а като слабост авторите посочват липсата на правни и икономически инструменти за насърчаване на прилагането на КСО от МСП.
В друго значимо изследване3 се правят следните изводи:
1. За прилагането на КСО дейности имат положително и значимо влияние изискванията на заинтересованите страни, внедрените системи за управление и партньорството при извършването им.
2. КСО дейностите имат доказано положително и значимо влияние върху конкурентоспособността на МСП.
3. Интересът на заинтересованите страни, регулаторните стимули (безвъзмездна финансова помощ и безплатно консултиране) и пречките за осъществяване на КСО (липса на финансови средства, липса на подкрепа от собствениците и клиентите) не оказват значимо влияние върху извършването на КСО дейности.
4. Съществува положително и значимо пряко влияние на изискванията на заинтересованите страни върху конкурентоспособността на МСП.
5. Съществува положително и значимо пряко влияние на партньорството за осъществяване на КСО дейности върху конкурентоспособността на МСП.
Икономическият и социален съвет (ИСС)4 в своето най-ново становище от 2015 г. счита, че основното предизвикателство пред по-широкото прилагане на корпоративна социална отговорност в България е необходимостта от публично признание, мотивиране, насърчаване и подкрепа за компаниите и предприятията, провеждащи последователна политика на прилагане на добрите практики на корпоративна социална отговорност.
По време на дискусията “Корпоративната социална отговорност – достижения и предизвикателства”, организирана от ИСС в партньорство с МТСП през март 2016 г. бе посочено, че е необходимо да се насърчи корпоративната социална отговорност в малките и средни предприятия. Образованието също трябва да се включи активно в създаването на култура за корпоративната социална отговорност сред младите хора и младите бизнес лидери. Докладчикът М. Ангелова от АИКБ подчерта също, че КСО не трябва да се използва за “измиване на имиджа” на предприятията. От друга страна бизнесът, който споделя тази кауза, трябва да получава подкрепа и признание.
В периода 27-30.11.2016 г. в Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи се проведе експертна среща – дискусия с международно участие на тема: “Перспективи за развитието на политиката по корпоративна социална отговорност в контекста на добрите международни практики”. Посочено бе, че корпоративната социална отговорност е политика, която се развива в условията на динамични промени в обществената среда и нагласи спрямо бизнеса. Тези промени отразяват преди всичко нарастващото значение на социалната отговорност на предприятията и фирмите, както във връзка с въздействието, което те оказват върху обществото, така и по отношение спазването на основните човешките права. Политиката по КСО е част от ангажираността на българската държава за насърчаване развитието на модели и практики, които да подпомогнат и улеснят средата, в която компаниите могат и следва да проявяват социална отговорност.
В духа на разбирането на ЕК, по-отговорен бизнес означава по-висок и по-устойчив икономически растеж. Анализът на силните и слабите страни, заплахите и перспективите пред бизнеса за проява на социално отговорно поведение в България предоставя възможност да бъдат начертани следващите стъпки, които ще подпомогнат процеса на утвърждаване на работещите модели и практики в областта на КСО.
Експертната среща – дискусия с международно участие на горепосочената тема допринесе за разпространение на вече натрупани знания (представен бе опитът на Кралство Нидерландия, на Република Чехия, на МОТ)5 и спомогна за утвърждаване на добри практики. Тя предостави възможност за обмяна на опит и дискутиране на важни за нашата действителност конкретни действия, които да подпомогнат процеса на развитие на политиките по КСО. А това улеснява прехода към очертаване на следващите стъпки и разработване на нормативни документи, които да доведат до подкрепяща политическа рамка в областта на КСО.
По време на експертната среща – дискусия бе посочено още, че с приемането на измененията в Устройствения правилник на МТСП, от 20.07.2016 г, дирекция “Стратегическо планиране и демографска политика” има нова функционална характеристика, отнасяща се до разработването и провеждането на национално ниво на политиката в областта на корпоративната социална отговорност. Това предполага предприемане на действия по: (1) идентифициране на основните заинтересовани страни и определяне на участниците, които да подпомогнат работата по дефиниране на бъдещите приоритети в посочената област в рамките на работеща структура към министъра труда и социалната политика; (2) възстановяване функциите на Консултативния съвет по КСО към министъра на труда и социалната политика; (3) проучване на натрупания опит в рамките на експертната работна група към ЕК в областта на КСО и възможностите за адаптирането на добрите практики към българската действителност (дирекцията е представена в експертната работна група); (4) разработване на нормативни документи, които да поставят основата за бъдещата работа в тази област; (5) организиране на подходящите инициативи, които ще подпомогнат изпълнението на набелязаните по-горе първи стъпки.
Диалогът, който се разгърна по време на срещата бе особено полезен за набелязването на конкретни стъпки и действия за разработване на следващата Стратегия за КСО в България. Участието на широк кръг заинтересовани страни имаше допълнителна добавена стойност по концептуалното изясняване и идентифицирането на работещи мерки, които да бъдат заложени в новата Стратегия.
След изключително краткия преглед на достиженията в областта на КСО в рамките на ЕС и България може да се очертаят следните приоритетни области и тенденции, които политиката по КСО в България следва да развива:
1. Един от основните проблеми продължава да бъде ниската информираност относно КСО и добрите практики в тази област; (липсва достатъчно информация относно добри практики в България и в рамките на другите държави членки); често пъти не само липсва човешки ресурс, но и познание от страна на човешкия ресурс за прилагане на КСО.
2. Въпреки че все повече компании въвеждат принципите и практиките на корпоративната социална отговорност, необходимо е компаниите, вкл. и малките и средните предприятия, да бъдат насърчавани да прилагат по-обхватни, международно признати корпоративни модели и стандарти, които са част от дългосрочна стратегия, чрез която да постигат устойчив растеж.
3. Необходимо е да се засили включването (чрез ясни изисквания) на заинтересованите страни в дейността по въвеждането на принципите и практиките на КСО.
4. Насърчаване внедряването на съответните системи за управление (на качеството, на околната среда, на условията за безопасни и здравословни условия на труд и др.).
5. Включване на КСО в процеса на колективното трудово договаряне на отраслово и браншово ниво.
6. Насърчаване на партньорството между заинтересованите страни по прилагане на КСО, в т ч. насърчаване на местните власти да разработват и прилагат политики в областта на социално отговорното поведение. Също така следва да се насърчават такива КСО практики, които развиват местните общности.
7. Насърчаване на прозрачното и отговорно корпоративно управление и представяне на социални отчети от страна на компаниите.
Във връзка с гореизложеното е необходимо да се предприемат следните стъпки през следващата 2017 г.:
1. Сформиране на работна група, която да разработи Национална концепция (стратегия) за КСО в България и План(ове) за действие.
2. Възстановяване на Консултативния съвет по КСО към министъра на труда и социалната политика.
Д-р Теодора ТОДОРОВА, държавен експерт, дирекция “Стратегическо планиране и демографска политика” – МТСП
________________
1* До този момент определението на ЕК за КСО в рамките на Съобщението на Комисията от 2001 г. – COM(2001)366.) за корпоративната социална отговорност (КСО) е: “понятие, с което се означава интегрирането от страна на предприятията, на доброволна основа, на социалните и екологичните аспекти в икономическите им операции и във взаимодействието им със съответните заинтересовани страни”.
2* Славова, И., Банкова, Й., Иванов, Х., Калинкова, С., Цолов, Л. (2014), КСО в България – част от европейските социални практики, Издателски комплекс УНСС, ISBN 978-954-644-594-0.
3* Стефанова, Марина, 2016, Фактори за внедряване на корпоративната социална отговорност в Български малки и средни предприятия, (Дисертационен труд).
4* ИСС има едно становища по темата за КСО – Становище по “Корпоративната социална отговорност – достижения и предизвикателства“, 2015 г. и един анализ: “Корпоративната социална отговорност – някои подходи и добри практики”, 2009 г.
5* За повече информация: www.elibraryeu.com
