Вписване в търговския регистър на действителните собственици на юридическите лица по закона за мерките срещу изпирането на пари

Законът за мерките срещу изпирането на пари, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 27 от 27.03.2018 г., установи принципно нов подход за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, съобразен изцяло със задълженията на страната ни за транспониране на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20.05.2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията¹.

Основните цели на Директива (ЕС) 2015/849, прогласени в нейния Преамбюл, са гарантиране стабилността и репутацията на финансовия сектор, на вътрешния пазар и на международното развитие (Съображение 1), предотвратяване опитите на „престъпни субекти и техните съучастници да прикрият произхода на приходите от престъпна дейност или да насочат парични средства със законен или незаконен произход за терористични цели“ (Съображение 2). Горното по необходимост налага координиране на мерките срещу пране на пари на територията на целия Европейски съюз и на международно равнище, с цел постигане на максимални резултати. С оглед на горното Директива (ЕС) 2015/849 установява задължение за всички държави членки за създаване на механизми, насочени към установяване и разкриване на действителните собственици на всички правни образувания (Съображение 12), като държи сметка за огромния брой потенциали хипотези на тяхното прикриване. С оглед на горното Съображение 13 от Директивата постановява, че „идентификацията и проверката на действителния собственик следва, когато е уместно, да обхваща правни образувания, които притежават други правни образувания, и задължените следва да се стремят да установяват физическото лице или лица, което в крайна сметка упражнява контрол посредством собственост или чрез други средства върху правното образувание – клиент“.

Крайната цел на идентификацията е осигуряване на възможност за реализиране на отговорността за изпиране на пари в пълен обем, включително и по пътя на ангажиране на наказателната отговорност на лицата, преки извършители на престъпление при използване на финансовата и данъчната система. Строго личният характер на наказателната отговорност предполага установяване на механизъм, чрез който държавите членки „следва да гарантират, че правните образувания, учредени на тяхна територия в съответствие с националното право, получават и съхраняват подходяща, точна и актуална информация за своите действителни собственици, в допълнение към основната информация, като име и адрес на дружеството, и доказателства за учредяване и юридическа собственост. С оглед повишаване на прозрачността с цел борба със злоупотребата с правни образувания, държавите членки следва да гарантират, че информацията за действителния собственик се съхранява в централен регистър, намиращ се извън дружеството, в пълно съответствие с правото на Съюза. Държавите членки могат да използват за тази цел централна база данни, в която се събира информация за действителния собственик, или търговския регистър или друг централен регистър“ – Съображение 14 от Директивата.

За постигане на поставените цели Директива (ЕС) 2015/849 предвижда разнообразни по обем и съдържание мерки. Една от тези мерки е установеното в чл. 30, § 1 задължение на държавите членки да гарантират, че учредените на тяхна територия корпоративни и други правни образувания са длъжни да получават и да разполагат с подходяща, точна и актуална информация относно своите действителни собственици, включително подробни данни относно притежаваните права, както и в допълнение към информацията относно законния собственик, да предоставят на задължените субекти информация относно действителния собственик, когато задължените субекти предприемат мерки за комплексна проверка на клиента.

В изпълнение на задълженията си по Директива (ЕС) 2015/849 и съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗТРРЮЛНЦ, предвиждаща вписване в търговския регистър на търговци и клонове на чуждестранни търговци и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, Законът за мерките срещу изпирането на пари² предвиди задължение за вписване на действителните собственици на всички учредени на територията на Република България юридически лица и други правни образувания. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от същия, информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. Нормата на чл. 61, ал. 1 от Закона предвижда задължение за всички корпоративни правни субекти – търговски дружества, кооперации, юридически лица с нестопанска цел, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи с подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.

Понятието „действителен собственик“ по смисъла на ЗМИП е намерило легална дефиниция в § 2 от допълнителните разпоредби. Според същата, действителен собственик е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име
и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност. Към така установените общи за всички субекти изисквания, законът наслагва и допълнителни критерии, съобразно конкретната правноорганизационна форма на юридическото лице:

Корпоративни юридически лица и други правни образувания

В тази хипотеза за действителен собственик за целите на закона се приема лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар.

За улесняване на декларирането, законът въвежда презумпции за установяване наличието на пряко и непряко притежание, както и легална дефиниция на понятието „контрол“ и законова презумпция за неговото фактическо наличие.

А. Презумпции за пряко или непряко притежаване на дялове и акции:

Презумпция за пряко притежаване по § 2, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ДР на ЗМИП – индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание.
Презумпция за пряко притежаване по § 2, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ДР на ЗМИП – индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.

Тълкуването на употребения от законодателя в двете презумпции термин „индикация“ обосновава извода, че същите са оборими по своя характер, поради което не във всички хипотези лицата, попадащи в някоя от горепосочените категории, следва задължително да бъдат посочени като действителни собственици. Презумпциите имат индикативен характер и целят да насочат лицата при декларирането. Водещо при декларирането във всеки отделен случай следва да бъде единствено действителното фактическо положение.

Б. Легалната дефиниция на понятието „контрол“ се съдържа в разпоредбата § 2, ал. 3 от ДР на ЗМИП. Същата е съставена от две части, които предвиждат алтернативни хипотези за наличие на състояние на упражняване на контрол върху юридическото лице:

препращане към легалната дефиниция на понятието „контрол“ по § 1 от ДР на ТЗ, която намира приложение на общо основание във всички случаи;
легална дефиниция на понятието „контрол“ по ЗМИП – съгласно закона упражняването на контрол е „всяка възможност, която, без да представлява индикация за пряко или косвено притежаване, дава възможност за упражняване на решаващо влияние върху юридическо лице или друго правно образувание при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване на юридическото лице, прекратяване на дейността му и други въпроси от съществено значение за дейността му.

За улесняване на установяването на действителното фактическо положение, легалните дефиниции са пояснени от законова презумпция, установяваща хипотези на осъществяване на непряк контрол върху юридическите лица. Съгласно разпоредбата на § 2, ал. 4 от ДР на ЗМИП индикация за непряк контрол е налице при упражняването на краен ефективен контрол върху юридическо лице или друго правно образувание чрез упражняването на права чрез трети лица, включително, но не само, предоставени по силата на упълномощаване, договор или друг вид сделка, както и чрез други правни форми, осигуряващи възможност за упражняване на решаващо влияние чрез трети лица. Съгласно разпоредбата на § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, когато, след като са изчерпани всички възможни средства, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 на същата разпоредба или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Задължените лица водят документация за предприетите действия с цел установяване на действителния собственик по ал. 1.

Доверителна собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост.

В тези хипотези по смисъла на закона действителният собственик е: учредителят, доверителният собственик, пазителят, ако има такъв, бенефициерът или класът бенефициери, или лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено, всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.

За разлика от първата категория правни субекти, в тази хипотеза законодателят е избрал подхода на изчерпателно изброяване на лицата, които имат качеството на действителни собственици по смисъла на закона, без възможност за оборване на презумпция за неговото наличие. По тази причина лицата, изпълняващи някоя от горепосочените длъжности, следва задължително да бъдат посочени като действителни собственици в търговския регистър.

Фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост

В тази хипотеза като действителни собственици следва да бъдат посочени физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т. 2.

Установеното за първи път изискване за вписване на действителните собственици в търговския регистър е обосновало задължението на Агенцията по вписванията в срок до 31.01.2019 г. да осигури техническа възможност за вписване на данните по чл. 63, ал. 4 в съответния регистър по чл. 63 от същия закон (§ 9 от ПЗР на ЗМИП, изм. ДВ, бр. 94 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.). Горното задължение следва да бъде изпълнено от агенцията чрез предвиждане и утвърждаване на съответните образци на заявления и отделни полета в електронната партида на всеки отделен вид търговец, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел и клон на чуждестранен търговец. Задължението за вписване е установено глобално за всички корпоративни правни субекти, включително и за сдруженията с нестопанска цел и фондациите, за част от които срокът за пререгистрация в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не е изтекъл. С оглед на това и съобразно правноорганизационната форма на юридическото лице законът установява различни по продължителност срокове за заявяване за вписване на действителния собственик както следва:

Лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните за действителния собственик – т. е. всички търговски дружества и кооперации, юридически лица с нестопанска цел, и фондации, държавни и общински предприятия – публични предприятия по смисъла на чл. 61 от Търговския закон, които имат разкрити партиди в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, следва да депозират заявления за вписване в срок от четири месеца от изтичането на крайния срок за осигуряване от страна на Агенцията по вписванията на техническите предпоставки за неговото осъществяване, т.е. в срок до 31.05.2019 г.
Юридическите лица с нестопанска цел по § 25 от ПЗР на ЗИД на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които са извършили пререгистрация до 31.01.2019 г., следва да заявят вписване на действителните си собственици в срок до 4 месеца от изтичането на срока за първата категория задължени лица, т.е. в срок до 31.09.2019 г.
Юридическите лица с нестопанска цел по § 25 от ПЗР на ЗИД на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които са извършили пререгистрация след 31 януари 2019 г., следва да заявят вписване на действителните си собственици в срок от четири месеца от датата на извършване на пререгистрацията. Доколкото крайният срок за извършване на пререгистрацията е определен на 31.12.2020 г., то заявлението за вписване на действителния собственик следва да бъде депозирано не по-късно от 31.04.2021 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от закона вписването се извършва чрез пренасяне на данните от декларацията по същата разпоредба, чието конкретно съдържание е закрепено в Правилника за прилагане на ЗМИП. Предвиденият задължителен образец следва изцяло и последователно легалната дефиниция на понятието „действителен собственик“, предвидена в § 2 на ДР, с възможност за конкретизиране на хипотезата, от която следва горното качество и посочване на пълните идентификационни данни на лицето, което се посочва за действителен собственик.

Нормата на чл. 64, ал. 4 от закона предвижда вписване в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на следните обстоятелства:

идентификационните данни за действителните собственици – физически лица, включително имената, гражданството, единния граждански номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България), датата на раждане за лицата, които не притежават единен граждански номер, държавата на пребиваване, ако е различна от Република България или от държавата на тяхното гражданство;
данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на управление и идентификационните данни за представляващите лица;
идентификационните данни на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител – физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това;
всяка промяна в обстоятелствата, подлежащи на регистрация.

Съдържанието на заявените обстоятелства – лични данни на физически лица, данни за притежавани дялове, акции и осъществяван контрол върху търговски дружества, както и целите, за които се осъществява вписването, определят неговата правна характеристика. Същата се отклонява от основните принципи за търговската регистрация в две основни направления:

Отклонение от принципа за задължителен характер на вписването – съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗМИП данните за действителните собственици се вписват, ако не са вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица или други правни образувания в съответния регистър като физически лица, които са еднолични собственици или съдружници с най-малко 25 на сто дялово участие. Когато действителните собственици са физически лица, които са различни от вписаните по изречение първо и които попадат в обхвата на § 2 от допълнителните разпоредби на основание, различно от прякото притежание на дялове, данните за тях се вписват в съответния регистър. Горното обаче не освобождава представляващите от задължението за депозиране на заявление пред търговския регистър в установените от закона срокове.
Отклонение от принципа за публичност на данните – същият е прогласен в нормата чл. 2а, т. 1 ЗТРРЮЛНЦ и се изразява в гарантирана от закона възможност за достъпност и възможност за извършване на справка по вписваните обстоятелства по електронен път от всеки правен субект. Разпоредбата на чл. 63 ал. 6 ЗМИП предвижда и отклонение от горния принцип, като предоставя достъп до данните единствено на определен, лимитативно изброен кръг лица – Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и компетентните държавни органи по този закон, както и лицата по чл. 4 ЗМИП, но единствено в рамките на извършването на комплексна проверка на клиентите в съответствие с изискванията на този закон и на правилника за прилагането му.

Фактическото изпълнение на задължението предполага предвиждане на съответен вид заявление, даващо възможност за заявяване на всички предвидени от закона обстоятелства. Горното наложи приемане на изменения в разпоредбата на чл. 50а от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.

Изменението в чл. 50а от наредбата въвежда промяна в утвърдения образец на заявление Б7, който досега се прилагаше единствено за вписване на обстоятелства относно дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим. След влизане в сила на изменението от „Държавен вестник“, бр. 88 от 2018 г., заявлението образец Б7 вече се състои от две части, като досега съществуващият образец се трансформира в част I, а новосъздадената част II се използва за заявяване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП. Наредбата предвижда и следните задължителни приложения към заявлението:

декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП;
документът, установяващ съществуването на дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон.

Съобразно изискванията на националното законодателство в зоните с преференциален данъчен режим, това могат да бъдат извлечения от търговски регистри, стопански камари, удостоверения за актуално състояние, учредителни договори и други. В повечето случаи зоните с преференциален данъчен режим се намират извън територията на Европейския съюз, поради което съответните документи следва да бъдат снабдени с апостил, съгласно изискванията на Хагската конвенция от 1961 г., за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Апостилът удостоверява, че представеният документ е издаден или заверен от официален орган на съответната държава. След поставяне на апостила документът следва да бъде представен в превод на български език, извършен и удостоверен от заклет преводач. Изискването за апостил не се отнася за документи, издаден в държави – членки на Европейския съюз, за които е достатъчно наличието на заверен превод. При наличието на договор за правна помощ между Република България и съответната държава, приложение намират клаузите на същия относно предпоставките и реда за взаимно признаване на официални документи.

документите, установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по българското право или не са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ. Съобразно предвидения режим на търговска регистрация в държавата по седалището на тези юридически лица се наблюдава огромно разнообразие от документи. Във всички случаи водещ критерий при проверката на длъжностите лица следва да бъде удостоверителната компетентност на органа, издал документа, неговата автентичност и най-вече неговата актуалност. Липсата на законово предвиждане за единен срок за валидност на горните документи предоставя преценката за неговата актуалност на длъжностното лице, което следва да извърши същата въз основа на всички представени доказателства към заявлението и справка по вече приложените в електронното досие документи.
нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП. Горното изискване обхваща единствено хипотезите, когато по партидата не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител – физическо лице. Постоянното пребиваване на законния представител на територията на страната се установява с декларацията по чл. 63 ал. 4 ЗМИП. В тази хипотеза заявителят е длъжен да посочи лице за контакт, което пребивава постоянно на територията на Република България, а последното от своя страна следва да предостави нотариално завереното си съгласие за посочването му като лице за контакт с действителния собственик.
други документи съгласно изискванията на закон.

Заявлението се подава от лицата по § 9, ал. 2 от ПЗР във връзка с чл. 63 ЗМИП, т. е. законът е вменил задължението за вписване на представляващите на юридическите лица, които са задължени да предоставят данните. Съгласно новоприетото от Народното събрание на 25.04.2019 г. изменение в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 38 от 2019 г.) заявленията за вписване на обстоятелства по чл. 63 ЗМИП се разглеждат по реда на постъпването им, отделно от другите заявления. Същите образуват отделен ред на изчакване, заедно с декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството.

Бистра НИКОЛОВА, съдия
_____
1 Наричана в изложението за краткост Директива (ЕС) 2015/849 или Директивата.
2 Наричан за краткост ЗМИП или Закона.