Относно промени в Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
Изменения и допълнения на Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица са публикувани в ДВ, бр. 1, бр. 2 и бр. 11 от 2010 г. Промените са в сила от 01.01.2010 г. Във връзка с проверките на данните за осигурените лица, подавани с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице”, при отпускане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, отпускането на паричните обезщетения за безработица и заверяването на осигурителните книжки, имайте предвид следното:
I. Срокове за подаване на декларацията
Сроковете за подаване на данни с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” и сроковете за представяне на документите за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете са обвързани със сроковете за внасяне на осигурителните вноски по чл. 7 КСО.
Във връзка с това следва да се има предвид изменението на чл. 7, ал. 3 КСО, в сила от 01.01.2010 г. Изменението е направено поради въведеното задължение за осигурителите да внасят осигурителни вноски и в случаите, в които трудовите възнаграждения на осигурените лица не са начислени (чл. 6, ал. 3 КСО).
Съгласно новата редакция на чл. 7, ал. 3 КСО, когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. В чл. 6, ал. 3 КСО са определени лицата, за които се дължат осигурителни вноски и когато възнагражденията им не са начислени. Това са:
– работниците и служителите;
– изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите;
– лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.
Когато за тези лица възнагражденията не са начислени, вноските са дължими до края на месеца следващ месеца, през който е положен трудът, а данните се подават не по-късно от 1-во число на следващия месец. В същия срок се подават и данните, когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени.
Пример:
Възнагражденията за февруари 2010 г. са начислени на
2 март, но не са изплатени на лицата до края на месеца. Дължимите осигурителни вноски следва да се внесат до края на март, а декларация обр. № 1 следва да се подаде не по-късно от първия работен ден на април. В същия срок следва да се внесат осигурителните вноски и да се подадат данните с декларация обр. № 1 и в случаите, при които за положения през февруари труд възнагражденията на работниците и служителите не са начислени. И в двата случая документите за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете следва да се представят в съответното териториално поделение на НОИ най-късно на втория работен ден на април.
Върху неначислени възнаграждения се дължат осигурителни вноски за положен труд след 01.01.2010 г.
В случаите, при които след 01.01.2010 г. се начисляват възнаграждения, отнасящи се за положен труд преди тази дата, осигурителните вноски се дължат до края на месеца на начисляването на възнагражденията във ведомостта за работна заплата (чл. 7, ал. 3 КСО в редакцията до 31.12.2009 г.). Декларация обр. № 1 се подава в първия работен ден на следващия месец, а документите за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете се представят в съответното ТП на НОИ на следващия ден.
Пример:
Възнагражденията за ноември 2009 г. се начисляват на 02.02.2010 г. В случай че начислените възнаграждения не се изплатят през февруари, дължимите осигурителни вноски трябва да се внесат до края на февруари, а данните за осигуряването с декларация обр. № 1 се подават в първия работен ден на март.
Съгласно новосъздадената т. 4 на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-8 за лицата по чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване, чл. 13, ал. 4, чл. 16, 17 и 17а от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, декларация образец № 1 се подава в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите от изпращащото ведомство (компетентния български държавен орган), посредника или работодателя не по-късно от 10 дни след внасянето на осигурителните вноски.
Видно от посочената разпоредба, данните за осигуряването на морските лица по чл. 4а КСО се подават от работодателите до 10 дни след внасяне на осигурителните вноски. Срокът за внасяне на осигурителните вноски за тези лица е определен в чл. 4а, ал. 7 КСО както следва: “Осигурителните вноски на лицата по чл. 4а, ал. 1 се удържат от брутните им трудови възнаграждения за съответния месец и се внасят от работодателя при изплащането им. Вноски от авансовите плащания не се удържат освен в случаите, когато за съответния месец е изплатен само аванс. Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителните вноски се внасят от работодателя до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът”. Документите за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност и майчинство се представят в съответното териториално поделение на НОИ не по-късно от 11 дни след внасянето на дължимите осигурителни вноски за съответния месец.
На основание новата разпоредба на § 1а от Допълнителните разпоредби на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване “осигурител” за съпруга/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба по време на задграничния им мандат е изпращащото ведомство на дългосрочно командирования служител в дипломатическата служба. За тези лица дължимите осигурителни вноски се внасят чрез изпращащото ведомство до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят вноските. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-8 изпращащото ведомство подава данни за осигуряването им с декларация обр. № 1 “Данни за осигуреното лице” не по-късно от 10 дни след внасянето на осигурителните вноски. Документите за изплащане на паричните обезщетения следва да се представят в съответното териториално поделение на НОИ най-късно в деня, следващ подаването на декларациите.
Когато при извършване на проверки по повод изплащане на парични обезщетения за безработица и парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете се установи, че за съответното лице не са подадени данни за осигуряването, на осигурителя се дават задължителни предписания за подаването им. В тези случаи задължителните предписания се дават за подаване на данни за всички осигурени лица, а не само за тези, които са обект на проверката.
II. Нови кодове, които се попълват в т. 12 “Вид осигурен”
Във връзка с § 1, т. 26, б. “и” от Допълнителната разпоредба на ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2010 г., в декларация образец № 1 е въведен нов код за вид осигурен – 90.
На основание посочената разпоредба от ЗДДФЛ доходите, които съдружниците, член-кооператорите и акционерите, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на дружеството получават за полагане на личен труд в дружеството или кооперацията се считат за доходи от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ и се облагат по реда, определен за доходите, получени от трудови правоотношения.
С новият код за вид осигурен 90 се подават данни за начисления месечен облагаем доход и начисления данък по чл. 42 ЗДДФЛ на посочените лица, както и за лицата, полагащи труда си на територията на Република България, за които се прилага осигурителното законодателство на друга държава, за които не се подават данни за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за здравното осигуряване. С код 90 не се подават данни за дни в осигуряване, осигурителен доход, осигурителни вноски и нетно възнаграждение.
Данните, подадени с вписан код 90 в т. 12 “Вид осигурен”, не се вземат предвид при отпускането на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, тъй като не съдържат информация, свързана с осигуряването. При заверяването на осигурителните книжки на съдружници в търговски дружества, участващи с личен труд в повече от едно дружество, данните, подадени с код 90, могат да се вземат само за сведение и преценка на определения от тях окончателен размер на осигурителния доход за периода след 31.12.2009 г.
С код 91 от 01.01.2010 г. се подават данните за съпругите/съпрузите на дългосрочно командированите служители в дипломатическа служба, които са пожелали да се осигуряват за своя сметка по време на задграничния им мандат. За периода до 31.12.2009 г. за тези лица данните се подаваха с код 87. При подаване на данни с код 91 в позиция 4 и 5 на т. 16 “Дни в осигуряване – общо” се попълва “0” и не се попълват точки 16.7 и 16.8. С код 91 се подават данни за тези лица и с декларация обр. № 5, когато са внесли авансово осигурителните си вноски за фонд “Пенсии”.
С код 92 се подават данните за осигуряването на морските лица по смисъла на § 1, т. 5а от Допълнителната разпоредба на КСО. Морските лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски ( 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителната разпоредба на КСО). За периодите, през които лицата са във временна неработоспособност, паричните обезщетения се изплащат изцяло от средствата на държавното обществено осигуряване по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Независимо че морските лица изпълняват своите задължения по трудови правоотношения, спрямо тях не се прилага разпоредбата на чл. 40, ал. 4 КСО и не се подават данни в т. 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 КСО” от декларация обр. № 1.
За морските лица не се попълват и следните точки от декларацията:
– 12.1. “Пореден номер на квалификационната група професии за осигурения”;
– 12.2. “Код икономическа дейност за осигурения”;
– 12.3. “Пореден номер на основна икономическа дейност на осигурителя”.
В позиция 4 и 5 на т. 16 “Дни в осигуряване – общо” се попълва “0”.
С код за вид осигурен 05 от 01.01.2010 г. се подават данни и за доброволците по Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). На основание чл. 42, ал. 1, т. 4 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) кметът е длъжен да осигури доброволеца за всички осигурени социални рискове. Това означава, че доброволците са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Дните, за които доброволците са получили възнаграждение, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски, се отразяват в т. 16.1 “Отработени и други дни с осигурителни вноски”.
III. Попълване на данни за осигурителния доход в т. 21 “Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, включително сумата по чл. 40, ал. 4 КСО, с изключение на сумата по т. 19”
Съгласно чл. 6, ал. 2 КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
Когато за съответния месец за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 КСО не са начислени трудовите възнаграждения, в т. 21 се вписва сумата на неначисленото месечно възнаграждение, но не по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя за длъжността на лицето. За работниците и служителите, за които няма определен минимален осигурителен доход, сумата в т. 21 не трябва да бъде по-малка от минималната работна заплата, установена за страната, когато са отработили всички работни дни от месеца при законоустановеното работно време за тях.
Следва да се има предвид, че когато възнагражденията не са начислени, не се дължат осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2, 3, и 4 КСО. За тях в т. 21 се попълват данни само за изплатени или начислени възнаграждения.
За морските лица по чл. 4а КСО в т. 21 се попълва избраният месечен осигурителен доход, който при изработен пълен месец не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица – за 2010 г. 420 лв. Минималният месечен осигурителен доход на тези лица може да бъде по-малък от 420 лв., когато извършват и друга дейност, за която подлежат на задължително осигуряване. В тези случаи месечният осигурителен доход се определя по реда на чл. 4а, ал. 6 КСО.
За съдружниците в търговски и неперсонифицирани дружества, които получават възнаграждения за положен личен труд в дружеството, които са облагаеми по чл. 42 ЗДДФЛ, в т. 21 се попълва избраният осигурителен доход, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски. За тези лица се попълват и данни за облагаемия доход и начисления данък по ЗДДФЛ. Не съществува нормативно основание сумите, вписани в т. 21 и 31 от декларацията да са равни.
Осигуряването на акционерите в търговски дружества, които работят без трудови правоотношения в дружествата, се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 КСО. От 01.01.2010 г. доходите на тези от тях, които притежават повече от 5 на сто от капитала на дружеството, се облагат по реда, определен за лицата по трудови правоотношения по чл. 42 ЗДДФЛ. За тях не се определят разходи за дейността по чл. 29 ЗДДФЛ. Поради това осигурителният им доход е равен на полученото възнаграждение по договора и този доход се попълва в т. 21 от декларация обр. № 1. По същия начин се образува осигурителният доход в случаите, в които след 01.01.2010 г. се изплащат доходи, отнасящи се за периода преди тази дата.
За доброволците, осигурени по реда на Закона за защита при бедствия, в т. 21 от декларацията се вписва размерът на полученото или начислено, но неизплатено възнаграждение за дните, през които те участват в обучение или изпълняват задачи за защита при бедствия. При определянето на дохода, върху който се дължат осигурителните вноски за доброволците, не се прилага минималният осигурителен доход по чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г.
При попълването на т. 21 за вид осигурен 18 “за лица, за които осигурителен стаж се зачита времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи” следва да се има предвид новата разпоредба на чл. 1а от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
Съгласно новия чл. 1а от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски:
“(1) Осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа или уволнението, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.
(2) Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.”
Предвид гореизложеното възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски за периодите по чл. 9, ал. 3,
т. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.
Независимо че този ред за образуване на доходите, върху които се дължат осигурителните вноски през специфичните периоди, зачетени за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3, т. 1-3 КСО, е в сила от 01.01.2010 г., при зачитането му трябва да се имат предвид следните особености:
– за работниците и служителите, за които се определя минимален осигурителен доход за времето след 31.12.2002 г., на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО, в редакцията му до 31.12.2009 г. за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което са отработили пълното законоустановено за тях работно време за деня и за това време са внесени или са дължими осигурителните вноски върху възнаграждението им, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност;
– за лицата, за които минималните осигурителни доходи не се прилагат от 01.01.2009 г. на основание чл. 9, ал. 1, т. 5 КСО, в редакцията му до 31.12.2009 г. за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната.
IV. Попълване на данни за нетното възнаграждение в т. 34 “Нетно възнаграждение”
За всички лица, които са осигурени за фонд “Общо заболяване и майчинство” и/или фонд “Трудова злополука и професионална болест”, в декларацията се попълват данни за нетно възнаграждение. Съгласно изменението на § 1, ал. 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на КСО “Нетно възнаграждение” е възнаграждението, получено след намаляването на изплатеното или начисленото възнаграждение с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Когато възнагражденията не са начислени, до начисляването при определяне на паричните обезщетения за нетно възнаграждение се взема предвид минималният осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 или минималната месечна работна заплата за страната, ако няма определен минимален осигурителен доход.
При попълване на данни в точка 34 “Нетно възнаграждение” за периода след 01.01.2010 г. следва да се има предвид следното:
1. Когато за съответния месец възнагражденията на работниците и служителите и на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 КСО (кодове 01, 02, 03, 04, 08, 10, 16, 21, 25, 26, 72, 82) не са начислени, до начисляването им в т. 34 “Нетно възнаграждение” се попълва минималният осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя, а когато лицата нямат определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата. След начисляване на възнаграждението се подава коригираща декларация, в която се отразява действителният осигурителен доход и нетното възнаграждение на лицето.
2. Нетното възнаграждение на морските лица (код 92) и за съпругите/съпрузите на дългосрочно командированите служители в дипломатическа служба (код 91) е равно на избрания от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски.
3. Нетното възнаграждение на лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица, членове на неперсонифицирани дружества, осигурени за общо заболяване и майчинство, е равно на избрания от тях месечен осигурителен доход, независимо че върху възнагражденията за положен личен труд в дружеството се дължи данък по реда на чл. 42 ЗДДФЛ.
4. За членовете на кооперации, получаващи доходи за работа без трудови правоотношения в кооперацията, нетно възнаграждение е полученото възнаграждение след намаляване с дължимия данък и осигурителните вноски за сметка на лицето. При определяне на нетното възнаграждение на тези лица следва да се има предвид разпоредбата на § 1, т. 26, б. “и” от Допълнителната разпоредба на ЗДДФЛ. При определяне на дължимия данък облагаемият доход на членовете на кооперации не се намалява с разходи за дейността.
Пример:
Член на кооперация, роден преди 01.01.1960 г., за работа без трудово правоотношение в кооперацията за февруари 2010 г. е получил сумата от 600 лв. За лицето се дължат осигурителни вноски за фонд “Пенсии”, фонд “Общо заболяване и майчинство” и за фонд “Трудова злополука и професионална болест”. Не се дължат осигурителни вноски за фонд “Безработица”.
– Нетното възнаграждение за месец февруари на това лице се изчислява, като полученото възнаграждение се намали със сумата на задължителните осигурителни вноски за сметка на лицето и с дължимия данък.
– Дължимите осигурителни вноски за сметка на лицето се изчисляват върху полученото възнаграждение – 600 лв. и са в размер 8,5% за ДОО плюс 3,2% за здравно осигуряване или общо 11,7%.
– Размерът на осигурителните вноски за сметка на лицето е 70,20 лв. (600 лв. х 11,7% = 70,20).
– Данъчната основа е 529,80 лв. (600 лв. – 70,20 лв. = 529,80 лв.).
– Дължимият данък е в размер на 52,98 лв. (529,80 лв. х 10% = 52,98 лв.)
– Нетното възнаграждение е равно на 476,82 лв. (600 лв. – 70,20 лв. – 52,98 лв. = 476,82 лв.)
При подаване на данни с Декларация обр. № 1 “Данни за осигуреното лице” в т. 21 “Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, включително сумата по
чл. 40, ал. 4 КСО, с изключение на сумата по т. 19.” се попълва сумата 600 лв., а в точка 34 “Нетно възнаграждение” се попълва сумата 476,82 лв. Попълват се и т. 31 “Начислен месечен облагаем доход” и т. 31а “Начислен месечен данък”.
По този начин се изчислява и нетното възнаграждение на членовете на кооперации, получаващи доходи за работа без трудови правоотношения в кооперацията, в случаите, в които след 01.01.2010 г. те получават доходи, отнасящи се за времето преди тази дата. Съгласно § 24 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, когато доход по § 1, т. 26, б. “и” от допълнителните разпоредби е начислен, но неизплатен до 31.12.2009 г., размерът на дължимия авансов данък се определя по реда на чл. 42 на базата на месечната данъчна основа, определена от изплатения през съответния месец доход.
