Новият Закон за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010 г.

С новия Закон за потребителския кредит, обнародван в “Държавен вестник”, бр. 18 от 05.03.2010г., в сила от 12.05.2010г., се цели създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и защита на потребителите, както и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на кредити.
Законът въвежда в българското законодателство изискванията на Директива 2008/48/ЕО¹ относно договорите за потребителски кредити, чиято цел е да осигури на всички потребители в Европейския съюз високо и равностойно ниво на защита на техните интереси, посредством хармонизация между законодателствата на държавите – членки, в областта на потребителския кредит.
Необходимостта от нова правна рамка на предоставянето на потребителски кредити се обуславя и от нарастването през последните години на броя и разнообразието на предлаганите кредитни продукти, включително предоставянето на финансови услуги при използването на съвременните средства за комуникация.
Очаква се законът да улесни трансграничното предоставяне на заеми, поради хармонизирането на законодателството ни с това на ЕС и тъй като кредиторите от държавите – членки ще имат достъп и ще могат да ползват базите данни за оценка на кредитоспособността на кандидатите, използвани у нас.

Основните нововъведения в закона се свързват с разширяването на неговия обхват и включването на кредити с размер от 400 до 147 000 лв. (сега действащият закон регламентираше потребителските заеми до 40 000 лв.); с изискванията към преддоговорната информация, която ще се предоставя на потребителите под формата на типов формуляр; с по-подробна уредба на задължителните реквизити на договора; с въвеждането на задължение на кредитора да оценява кредитоспособността на потребителя и правото на потребителите на отказ от сключения договор за потребителски кредит; както и с новите изисквания към рекламата на кредитите.

Договор за потребителски кредит и договор за посредничество за предоставяне на потребителски кредит

Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, докато кредиторът действа именно в рамките на това си качество (банка или небанкова финансова институция – например дружество за предоставяне на “бързи” кредити).
Разпоредбите на закона се прилагат и за договора за посредничество за предоставяне на потребителски кредит, с който физическо или юридическо лице, което действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, предлага или се задължава да уреди сключването на договор за потребителски кредит или да посочи възможност за сключването му. Нов момент е изискването преди сключването на договор за потребителски кредит кредитният посредник и потребителят да уговорят писмено или на друг траен носител размера на евентуалните разходи, свързани с услугите, предоставени от кредитния посредник, в т.ч. и неговото възнаграждение, дължими от потребителя, които впоследствие се вземат предвид за изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.

Предмет на закона

Новият закон ще се прилага за всички форми на потребителски кредит с размер от 400 до 147 000 лв., както и ако между потребителя и кредитора са сключени няколко договора за кредит, чийто общ размер надвишава посочения максимум, или ако са сключени с цел или в резултат на заобикаляне на закона. Разпоредбите на закона се прилагат и за договори за кредит под формата на овърдрафт (т.е. когато на потребителя е предоставена възможност да ползва средства, превишаващи наличността по разплащателната му сметка) със срок на погасяване по-дълъг от три месеца, както и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката – предмет на договора. Законът съдържа правила и за свързаните договори за кредит, т.е. договори за продажба на стоки или за предоставяне на услуги, финансирани с потребителски кредит.
Изрично изключени от приложението на закона са договорите за кредит с общ размер, по-малък от 400 лв. или по-голям от 147 000 лв.; кредитите, по които не се начисляват лихва или други разходи за потребителя; кредитите със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи; заемите срещу залог на вещ и др.
По отношение на ипотечните кредити и кредитите, сключени с цел придобиване на недвижим имот, ще се прилагат само определени разпоредби на новия закон, а именно тези, уреждащи предоставянето на преддоговорна информация, оценката на кредитоспособността на потребителя и правилата за реклама на потребителски кредити. По този начин се въвеждат минимални изисквания, близки до тези в преобладаващата част на държавите – членки на ЕС в областта на ипотечния кредит и се цели преодоляване на съществуващата несиметричност по отношение защитата на потребителите при предоставянето на потребителски и ипотечни кредити.

Предоставяне на преддоговорна информация

Една от най-съществените промени е въвеждането, в съответствие с изискванията на Директива 2008/48/ЕО, на стандартизиран единен формуляр за преддоговорна информация – “Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. В него подробно ще се описват параметрите на конкретния заем, който предлага кредиторът, включително общият размер на кредита, условията за усвояването му, лихвеният процент (фиксиран/променлив), свързаните с договора разходи и др. Преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за кредит, кредиторът или кредитният посредник ще са длъжни да му предоставят стандартния формуляр с необходимата информация, съобразно изразените предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия. По този начин потребителите ще могат да сравняват по-лесно различните предложения на отделните кредитори и да вземат информирано решение.
Във връзка с годишния процент на разходите по кредита, задължителен елемент от преддоговорната информация, следва да бъде отбелязано, че със закона се въвежда единен метод на изчисляването му и се очаква потребителите да спечелят от това (тъй като това е основният показател, по който се сравняват офертите за потребителските кредити).
При предоставяне на потребителски кредит от разстояние кредиторите също са задължени да предоставят на потребителя стандартен европейски формуляр съгласно този закон, както и да се съобразят с изискванията на този закон и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние². Стандартен европейски формуляр е предвиден и за договорите за овърдрафт. За ипотечните заеми законът предвижда списък с предварителната информация, която трябва да бъде предоставена на потребителя.
При поискване от потребителя кредиторът е длъжен да му предостави предварително и безвъзмездно екземпляр от проекта на договор за кредит. Кредиторът може да откаже да предостави такъв екземпляр, ако към момента на поискването не желае сключване на договор със съответния потребител.

Форма и съдържание на договора за потребителски кредит

Законът цели стандартизиране на договорите за потребителски кредит и по-голяма яснота относно правата и задълженията на потребителите. В тази връзка законодателят е разширил кръга на реквизитите, които са задължителни за договора за потребителски кредит и включват: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент; периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит; предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските и др. В договора следва да бъде описано и какви са възможните начини за извънсъдебно решаване на спорове, когато потребителите смятат, че са нарушени правата и интересите им.
След сключването на договора кредиторът има задължение да информира потребителя на последния посочен от него адрес за всяка промяна на лихвения процент преди влизането й в сила, както и за актуализирания размер на погасителните вноски, и за броя или периодичността им, ако се променят.
При договор за кредит, предоставен под формата на овърдрафт, кредиторът е задължен да предоставя редовно на потребителя на хартиен или на друг траен носител извлечение от сметката, с индикация на точния период, за който се отнася извлечението, както и друга определена в закона информация. Кредиторът по този вид кредит е задължен също да информира за всяко увеличение на лихвения процент или за дължимите от потребителя разходи преди тяхното влизане в сила.

Оценка на кредитоспособността на потребителя

За първи път в българското законодателство се въвежда задължение на кредитора да оценява кредитоспособността на потребителя. Преди да бъде сключен договорът за заем, кредиторът трябва да провери дали съответният кандидат има проблеми с връщането на други кредити. По този начин нередовните платци следва да получат отказ или да им бъде отпуснат кредит в по-малък размер, а редовните следва да получат облекчения. За целта кредиторът ще ползва информацията, предоставена от потребителя, и ако сметне за необходимо, ще извърши и справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
Следва да бъде отбелязано, че кредиторите ще трябва да актуализират наличната финансова информация за съответния потребител и преди всяко увеличение на размера на отпуснатия му кредит с повече от 25%.
В случаите на трансгранично предоставяне на кредити кредиторите от други държави – членки ще могат да използват информацията, съдържаща се в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в България за оценка на кредитоспособността на потребителите, при условията и по реда, при които данните се предоставят в България.
Когато въз основа на извършена проверка кредиторът откаже да предостави кредит, той е длъжен да уведоми незабавно и безвъзмездно потребителя за резултата от извършената проверка и за сведенията за потребителя, съдържащи се в регистъра, освен когато предоставянето на тази информация е забранено или противоречи на действащото законодателство, на правото на Европейския съюз или на обществения ред и сигурност. При обработването на лични данни на потребители и при осъществяването на достъп до тези данни във връзка с предоставянето на информация за оценка на тяхната кредитоспособност се прилагат разпоредбите на Закона за защита на личните данни³.

Недействителност на договора за потребителски кредит

Както и при сега действащия режим, правата, предоставени на потребителите по новия Закон за потребителския кредит, не могат да се ограничават от кредиторите. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата на потребителите, е недействителна.
Когато не са спазени изискванията за форма на договора или за наличие на определени в закона задължителни елементи от съдържанието му (общ размер на кредита, начин за определяне на лихвения процент и др.), договорът за потребителски кредит може да бъде обявен за недействителен. Ако договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят ще следва да върне само чистата стойност на кредита, но няма да дължи лихва или други разходи по кредита.
Когато договорът за потребителски кредит е непосредствено свързан с територията на България или с територията на друга държава – членка на ЕС, или с територията на повече държави – членки, потребителят не може да бъде лишен от защитата, предоставена му по новия закон, или от защитата, предоставена му от законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз.

Реклама на потребителски кредит

Новите положения в закона относно рекламата на потребителския кредит са особено важни. С тях се цели да бъде сложен край на класическата ситуация, в която рекламата на кредита не отразява важни елементи на условията по него или ги представя с труден за възприемане шрифт. Новият закон въвежда подробни изисквания по отношение на информацията, която трябва да се съдържа в рекламните послания и начина на нейното представяне не само за потребителските, а и за ипотечните кредити.
Всяка реклама, която посочва лихвен процент или друго число, свързано с разходите по кредита, трябва да задължително да съдържа информация за общия размер на кредита; годишния процент на разходите; лихвения процент – дали е фиксиран или променлив; срока на рекламирания кредит; общата сума, дължима от потребителя, размера на вноските и др. Информацията по предходното изречение трябва да е ясна, разбираема, лесна за виждане и да е придружена от представителен пример.
Важна новост е и изискването всяка писмена реклама, независимо от използваното средство, задължително да представя всички елементи с еднакъв размер, вид и формат на шрифта и те да се открояват в еднаква степен. При сега действащия законов режим често рекламните съобщения не поднасят с еднакъв шрифт всички важни за потребителя елементи на предлаганата услуга.
Когато кредиторът поставя като условие за предоставяне на кредита сключването на договор за предоставяне на допълнителна услуга, например застраховка, стойността на която не може да бъде определена предварително, или когато сключването на такъв договор произтича от прилагането на клаузи и търговски условия, рекламата трябва да посочва по ясен и разбираем начин необходимостта от сключването на договор за тази допълнителна услуга и годишния размер на разходите по кредита.

Право на отказ от договора за потребителски кредит

За първи път с новия закон се въвежда правото на отказ на потребителя от сключения договор за потребителски кредит. Счита се, че това право на отказ ще предостави по-голяма възможност на потребителя да обмисли решението си за вземане на потребителски кредит и ще защити в по-висока степен неговите интереси.
Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит, или от датата, на която потребителят е получил условията на договора и задължителната информация по закон, ако това е станало след сключването на договора. Правото на отказ от сключения договор за потребителски кредит се смята за упражнено, при условие че потребителят изпрати уведомление до кредитора преди изтичане на крайния срок. Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит, той връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент.
Важно е да бъде отбелязано, че след изтичането на посочения срок правото на потребителя да се откаже от сключения договор, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, се погасява.

Предсрочно погасяване на кредита

Разпоредбите на новия закон предоставят право на потребителя по всяко време да погаси изцяло или частично своите задължения по договора за кредит, в който случай потребителят има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. Важно е да се знае, че кредиторът няма право да откаже изпълнението на предсрочното погасяване.
Кредиторът няма право на обезщетение при предсрочно погасяване в случаите, когато: предсрочното погасяване се извършва в период, през който лихвеният процент по договора за кредит не е фиксиран; плащането е по застрахователен договор, чиято цел е била да гарантира връщането на кредита; договорите са за кредит под формата на овърдрафт.
В останалите случаи при предсрочно погасяване на кредита кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, когато то се извършва през период, в който лихвеният процент е фиксиран. Обезщетението на кредитора не може да бъде по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година. Когато оставащият период на договора за кредит е по-малък от една година, обезщетението на кредитора не може да е по-голямо от 0,5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит. Всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото, е недействителна.
Кредиторът може по изключение да търси и по-голямо обезщетение, ако докаже, че е претърпял загуба от предсрочното погасяване на кредита, превишаваща горепосочените суми. Когато търсеното обезщетение от кредитора надвишава действително претърпяната загуба, потребителят може да претендира за съответно намаляване. В този случай загубата се определя като разлика между първоначално договорената лихва и лихвения процент, при който кредиторът може да предложи на пазара отново като кредит предсрочно погасената сума, като се отчита въздействието на предсрочното погасяване върху административните разходи по кредита.

Други задължения на кредитора

Както и при сега действащия закон, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Кредиторът няма право да откаже да приеме частично плащане по потребителски кредит.
Кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница. Когато обаче задълженията на потребителя са гарантирани чрез издаването на запис на заповед или менителница, след всяко плащане кредиторът ги привежда незабавно в съответствие с остатъка по задължението, а при пълно погасяване на задължението е длъжен незабавно да върне издадения запис на заповед или менителница.
Кредиторът няма право да променя служебно валутата, в която е уговорен първоначално кредитът, съответно остатъкът от кредита.

Способи за решаване на потребителски спорове

Законът предвижда задължение за лицата, предоставящи потребителски кредити, в рамките на вътрешните си правила да предвидят процедури за подаване на възражения, за решаване на спорове и за определяне на обезщетения във връзка с предоставяне на потребителски кредити. Така страните по кредита се насърчават да решат споровете си чрез взаимни отстъпки, без въвличането на трета страна или отнасяне на спора пред съд. Когато кредиторът не се произнесе в предвидения в закона срок, както и когато решението не удовлетворява потребителя, той може да упражни правата си по договора за кредит по административен и по съдебен ред и чрез извънсъдебни способи за решаване на потребителски спорове. За такъв извънсъдебен орган са определени помирителните комисии, създадени по реда на чл. 182-184 от Закона за защита на потребителите.
При разглеждане на трансгранични спорове във връзка с предоставяне на потребителски кредити помирителните комисии си сътрудничат със съответните компетентни органи за извънсъдебно разрешаване на спорове на държавите – членки на Европейския съюз.

Контрол

Контролът по изпълнение на закона (както и досега) се осъществява от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
Драстично увеличение на размера на санкциите за нарушение на закона няма. По новия закон те варират от 700 до 2000 лв. – за физическите лица и от 3000 до 8000 лв. – за едноличните търговци и юридическите лица, съответно от 1500 до 4000 лв. и от 5000 до 15 000 лв. при повторно нарушение.
Важно е да бъде отбелязано, че разпоредбите на новия закон няма да се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила (12.05.2010 г.). Има и изключения, като например изискванията за начина на уведомяване на клиентите при промяна на лихвения процент, които ще важат и за вече действащите договори.
Заварените при влизането в сила на закона висящи производства пред Комисията за защита на потребителите ще се довършват по досегашния ред.
Важен въпрос е дали ще има потребители, които да бързат да изпълнят предсрочно задълженията си по договора за потребителски кредит, за да не дължат лихви, такси или други разходи по кредита, както повелява разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от сега действащия закон (в сила до 12.05.2010 г.). Както беше посочено по-горе, по реда на новия закон, при предсрочно погасяване на кредита, потребителят ще има право на намаляване на общата му стойност (лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора), но не и на пълно опрощаване на разходите по кредита, както гласи спорната разпоредба на сега действащия закон. Съгласно допитване до банките, досега не е имало наплив от клиенти, които да бързат да върнат заемите си, за да спестят пари.

В заключение следва да се отбележи, че с новия Закон за потребителския кредит се цели създаване на механизъм за защита на икономическите интереси на потребителите, отговарящ на европейските стандарти и отразяващ нивото на развитие на кредитните продукти и начините на тяхното предлагане. Важни нововъведения са разпоредбите за предоставяне на преддоговорна информация, за оценка на кредитоспособността на потребителя и за реклама, които ще се прилагат и за ипотечните кредити.

Законът за потребителския кредит ще насърчи по-отговорни отношения между финансовите институции и гражданите, кандидатстващи за заем. Той цели да ограничи злоупотребите в тази сфера и да създаде превенция срещу свръхзадлъжнялостта на физическите лица.

Невена РАДЛОВА, адвокат
___________
1 Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (Официален вестник на ЕС, L 133/66 от 22.05.2008 г.).
2 Обн. ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., впоследствие изменян и допълван.
3 Обн. ДВ, бр. 1 от 2002 г., впоследствие изменян и допълван.