Дайджест „Счетоводство, данъци и право“, 2022 г., кн. 06
В сила от 01.04.2022 г. отпадна окончателният данък за доходите от лихви по банкови сметки на местните физически лица и беше въведено частично освобождаване от облагане на доходите от лихви по влогове.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 13 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), която уреждаше облагането с окончателен данък на доходите от лихви по банкови сметки на местните физически лица, беше отменена с § 3 от ПЗР на ЗИ на ЗКПО (обн. ДВ, бр. 17 от 01.03.2022 г.). Предвид тази отмяна, в сила от 01.04.2022 г. бяха заличени и други разпоредби в ЗДДФЛ, свързани с това облагане, а именно за придобиването на доходи от лихви по депозитни сметки при авансовото им изплащане; ставката на данъка; внасянето на данъка; декларирането на доходи от лихви по банкови сметки от източник в чужбина в годишната данъчна декларация и определението за депозитни сметки, като на негово място има нова дефиниция.
Важно е да се има предвид, че за местните физически лица, режимът за облагане с окончателен данък за доходите от лихви по банкови сметки, е приложим до 31.03.2022 г.
Предвид това, ако местни физически лица са получили доходи от лихви по банкови сметки до тази дата, те ще подлежат на облагане с окончателен данък в размер на 8 на сто. Ако платец на тези доходи е банка, установена в България, физическите лица нямат никакви ангажименти за деклариране на тези доходи, тъй като окончателният данък се удържа от банката – платец.
Когато доходите са от източник в чужбина, те подлежат на деклариране в Приложение № 8 на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2022 г.
Във връзка с отмяната на окончателния данък в сила от 01.04.2022 г. в чл. 13, ал. 1 ЗДДФЛ е създадена нова точка 8, според която не са облагаеми доходи от лихви по влогове в установени в държава членка на Европейския съюз (ЕС), или в друга държава страна по Споразумението с Европейското икономическо пространство (ЕИП):
а) банки;
б) клонове на банки.
Дефиниция на понятието „влог“ за целите на чл. 13, ал. 1, т. 8 ЗДДФЛ е дадена в т. 58 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ, а именно това е влог по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за гарантиране на влоговете в банките. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на същия закон „влог“ е кредитно салдо, което се получава в резултат на средства, оставени по сметка, или от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, което банката е длъжна да плати съгласно приложимите законови и договорни условия, с изключение на кредитно салдо, за което е изпълнено някое от следните условия:
а) съществуването му може да се докаже само с финансов инструмент по смисъла на чл. 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти, освен ако е спестовен продукт, удостоверен с депозитен сертификат, издаден на поименно посочено лице и съществуващ към 02.07.2014 г.;
б) главницата му не подлежи на изплащане по номинална стойност;
в) главницата му подлежи на изплащане по номинална стойност само по силата на специална гаранция от или на споразумение с кредитната институция или трето лице;
г) не е собствен капитал по смисъла на определението в чл. 4, параграф 1, т. 118 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L 176/1 от 27.06.2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 575/2013“, или дългови ценни книжа, издадени от банка, и задължения, възникнали от запис на заповед или в резултат на писмено съгласие на банка платец да приеме нареждането на издателя на менителница.
Следователно става въпрос за доходи, придобити от физически лица в резултат на средства, оставени по сметка, или в резултат на обичайни банкови сделки, които се заплащат съгласно приложимите законови и договорни условия от банка или клон на банка, установени в държава членка на ЕС, или в друга държава страна по споразумението с ЕИП. Тези доходи не подлежат на данъчно облагане и деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, но могат да бъдат декларирани само по желание на физическите лица, които са ги придобили, като се посочат в Приложение № 13 на декларацията.
По отношение на придобиването на доходите е приложим общият принцип, заложен в разпоредбата на чл. 11 ЗДДФЛ според който доходът се смята за придобит на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода.
Много е важно да се има предвид, че от 01.04.2022 г. доходите от лихви на местните физически лица, които не попадат в обхвата на необлагаемите доходи, подлежат на облагане по реда на чл. 35, т. 3 ЗДДФЛ – например доходи от лихви по влог, придобити от местно физическо лице от банка в Канада, като облагаемият доход е брутната сума на придобия през данъчната година доход. Облагането е с данък върху общата годишна данъчна основа, като авансово данък не се дължи.
Тези доходи задължително се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиването им. Това е редът за облагане на всички видове доходи от лихви на местни физически лица например лихви по предоставени заеми, лихви по облигации, които не попадат в обхвата на необлагаемите доходи и др.
По отношение на чуждестранните физически лица доходите от лихви по влогове в установени в България банки и клонове на банки няма да са облагаеми за лицата, които са местни на държави членки на ЕС и ЕИП на основание чл. 37, ал. 7 ЗДДФЛ според която не се облагат с окончателен данък доходите по чл. 37, ал. 1 от закона, освободени от облагане по чл. 13 и начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава членка на ЕС, или в друга държава членка на ЕИП. Обстоятелствата по чл. 37, ал. 7 ЗДДФЛ се удостоверяват пред платеца на дохода с документ, издаден от данъчната администрация на държавата, в която лицето е установено за данъчни цели, и декларация от лицето, придобило дохода, че са налице обстоятелствата по чл. 13 от закона.
Например клон на банка в България начислява доходи от лихви по влог на чуждестранно физическо лице, което за данъчни цели е местно лице на Гърция. В този случай банката няма да определя окончателен данък, но лицето трябва да удостовери обстоятелството, че е местно лице за данъчни цели на Гърция.
Когато лицата са чуждестранни лица за данъчни цели на други държави (извън ЕС и ЕИП), доходите от лихви по влогове в установени в България банки и клонове на банки подлежат на облагане по реда на чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ с окончателен данък, който се определя върху брутната сума на начислените доходи. Окончателният данък се удържа и внася от банката в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода. Дължимият окончателен данък се декларира от платеца на дохода с декларацията за дължими данъци.
Когато чуждестранните физически лица са внесли данък в България им е необходимо издаване на удостоверение за внесения данък. Удостоверение по образец за платен по реда на ЗДДФЛ данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето, като искането се подава в ТД на НАП, в която е подадена или подлежи на подаване годишната данъчна декларация или декларацията за дължими данъци.
Евгения ПОПОВА, данъчен експерт
