Както вече сме коментирали на страниците на списанието, през 2013 г. се въведоха промени в начина на данъчно третиране по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на доходите от лихви по банкови сметки, придобити от местни физически лица.
Доколкото доходите, придобити през 2013 г., подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, подавана до 30.04.2014 г., то е необходимо да се отговори на въпроса – в кои случаи, след въведените промени през 2013 г.,
местните физически лица имат задължение за деклариране на придобитите доходи от лихви?
Отговорът на този въпрос зависи от източника на доходите – страната, или чужбина. В следващите редове ще разгледаме и двете възможни хипотези.
1. Третиране на доходите от лихви по банкови сметки с източник страната
Доходите от лихви по банкови сметки с източник страната, т.е. от влогове и депозитни сметки в български банки и клонове на чуждестранни банки, установени в България, не подлежат на деклариране от местното физическо лице – получател, в годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 ЗДДФЛ.
Основанията за отпадане на задължението за декларирането им са свързани с обстоятелството, че:
- доходите от лихви по депозитни сметки в български банки и клонове на чуждестранни банки, установени в България, са облагани текущо от банката – платец на дохода, с окончателен данък (в размер на 10 на сто за 2013 г.) върху брутния им размер (чл. 13, ал. 1, т. 8 ЗДДФЛ и чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ). Тъй като доходите са обложени текущо още при придобиването им през годината с окончателен данък, получателите им не са задължени да подават годишна данъчна декларация (чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ). Доколкото става въпрос за облагане с окончателен данък, който се изчислява върху брутния размер на придобития доход, получателят на доходи от лихви по депозитни сметки не може да ползва данъчни облекчения, включително и за лица с увреждания. Ще допълним, че информация за дохода по депозитни сметки, придобит от местни физически лица, се предоставя от местната банка/клон на чуждестранна банка – платец на дохода, в Справката по чл. 73 ЗДДФЛ (съгласно чл. 73, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ). Информацията, според Указанията за попълване на справката, по изключение не се попълва поименно, а като обща сума за всички лица (с код 321);
- всички останали доходи от лихви по банкови сметки в местни търговски банки и клонове на чуждестранни банки в страната са необлагаем доход (чл. 13, ал. 1, т. 8 ЗДДФЛ). Доколкото доходите от лихви са необлагаеми, получателите им не са задължени да подават годишна данъчна декларация (чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ). Ще допълним, че информация за необлагаемите доходи от лихви се предоставя от българската банка/клон на чуждестранна банка – платец на дохода, в Справката по чл. 73 ЗДДФЛ (съгласно чл. 73, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ). Информацията се предоставя само за лица, придобили през 2013 г. годишни доходи от лихви над 5000 лв., като според Указанията към справката тези доходи от лихви също се посочват по изключение не поименно, а като обща сума за всички лица (с код 403).
2. Третиране на доходите от лихви по банкови сметки с източник чужбина
В определени случаи доходите от лихви на местни физически лица с източник в чужбина могат да са обект на деклариране в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Доколкото става въпрос за доходи с източник в чужбина, в случаите, в които се изисква доходът да се декларира, следва да се попълва образец 2001а на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2013 г. – за лица, получили доход/доходи с източник в чужбина.
При това целта на деклариране на дохода може да се различава – декларирането да е с цел:
- определяне на данъчно задължение, или
- просто информативно, без последващи данъчни ефекти.
Очевидно при доходи с източник чужбина вариантите на третиране на доходите от лихви се различават. Затова ще ги анализираме последователно. Преди това обаче искаме да изясним две понятия, които са важни за физическото лице – получател на дохода:
- Какво значи „доходът да е придобит“ през 2013 г., тъй като обект на облагане по реда на ЗДДФЛ са само придобитите доходи от физическите лица. Според общата разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на плащането – при плащане в брой, а при безналично плащане на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода. Следвателно възникването на данъчното задължение върху лихвите, се свързва с момента на начисляване на лихвата по банковата сметка в чужбина, а не с датата на фактическото й изплащане. Следователно лихвете, начислени по съответната банкова сметка на дадено лице в чужбина, в рамките на 2013 г. са неговит придобит доход от лихви, независимо дали ефектвно ги е получил, или не.
- Кои сметки са депозитни от гледна точка на ЗДДФЛ, тъй като лихвите по депозитни сметки и останалите банкови сметки имат различно третиране. Може да се каже, че най-общо има три вида банкови сметки:
-разплащателни сметки. Тези сметки служат за съхранение на средства без определен срок, за получаване на преводи, извършване на разплащания, внасяне и теглене на суми по всяко време;
-спестовни сметки (спестовни влогове). Спестовните сметки служат за съхранение на средства без определен срок. При тях физическите лица имат свободен достъп до средствата си по сметката без санкциониращи лихви за нарушаване на срокове или падежи;
-депозитни сметки. Това са са банкови сметки за съхранение на пари за определен, предварително фиксиран срок, като с удължаване на срока расте и размерът на лихвата. При нарушаване на срока се налага санкция. В този смисъл е и дефиницията за депозитна сметка, която следва да се полза за целите на данъчното облагане по реда на ЗДДФЛ. Според т. 58 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ „депозитни сметки“ са банкови сметки за съхранение на пари за определен срок срещу възнаграждение (лихва).
Първите два вида банкови сметки са безсрочни, като лихвените плащания по тях не са особено високи, докато може да се каже, че депозитната сметка напомня дългова ценна книга (лихвоносна краткосрочна облигация), която също има определен срок (падеж) и предвижда по-атрактивни лихвени плащания, чийто размер нараства в зависимост от срока на падежа.
Имайки предвид посочените видове банкови сметки, ще отбележим, че третирането на лихвите по банкови сметки с източник чужбина, придобити през 2013 г., може да се класифицира в три групи спооред вида на банковите сметки и страната, в която се намира съответната банка:
- безсрочни банкови сметки с източник държава от Европейския съюз (ЕС) или Европейското икономическо пространство (ЕИП), включващо Исландия, Лихтенщтайн, Норвегия – лихвите по тези сметки, както и досега, не подлежат на облагане и не се декларират от получателя им в годишната данъчна декларациия по чл. 50 ЗДДФЛ (чл. 13, ал. 1, т. 8 и чл. 52, т. 3 ЗДДФЛ). По изключение местно лице, получаващо доходи от лихви с такъв източник, би следвало да подаде данъчна декларация, ако е реализирало доходи от лихви в Кралство Белгия, Република Австрия или във Великото Херцогство Люксембург, за да може да си възстанови удържания данък (чл. 78 ЗДДФЛ);
- безсрочните банкови сметки, открити извън страна от ЕС или ЕИП – лихвите по тези сметки си остават, както и досега, облагаеми (чл. 13, ал. 1, т. 8 ЗДДФЛ – по аргумент от противното). Тези лихви се облагат единствено годишно като доходи от други източници по реда на чл. 35, т. 3 и чл. 36 ЗДДФЛ. Местното физическо лице, получило такива лихви, следва да ги декларира в брутния им размер в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ (образец 2001а – Приложение № 6а) като доходи от други източници с код „03”. От сумата на този вид лихви е възможно да се приспаднат здравните осигуровки, дължими от лицето по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и всички данъчни облекчения. Евентуално, при условие че лихвите вече са обложени в чужбина, би могла да се ползва възможност за редуциране на данъчното задължение в България по реда на СИДДО, или по реда, предвиден в чл. 76, ал. 2 ЗДДФЛ. Лицето обаче следва да притежава документ за извършеното облагане в чужбина, който да приложи към ГДД (чл. 50, ал. 5 и 6 ЗДДФЛ);
- срочни депозити от търговски банки, открити извън страната (в случая е без значение дали става въпрос за страна от ЕС, от ЕИП, или трета страна) – третирането на лихвите по тези сметки, прдобити през 2013 г., е приницпно променено. От 01.01.2013 г. придобитите доходи от лихви по депозитни сметки в полза на местно физическо лице от търговска банка извън територията на страната (независимо дали става въпрос за страна от ЕС, от ЕИП, или трета страна) са облагаеми, като се облагат с окончателен данък (в размер на 10 на сто за 2013 г.), съгласно чл. 38, ал. 13 и чл. 46, ал. 1 ЗДДФЛ. Разпоредбата на чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ не предвижда възможност за ползване на данъчни облекчения – облага се брутната сума на лихвата. При наличие обаче на облагане в чужбина е възможно данък в България ефективно да не се дължи, ако удържаният в чужбина данък е равен или по-висок от 10 на сто1. Както посочихме в началото, доходът се счита за придобит при заверяване на сметката на местното физическо лице – депозитант. Следва обаче да се има предвид следната специфика – ако са уговорени предварителни авансови плащания на лихвата преди падежа, доходът се счита за придобит и съответно данъкът става дължим към датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване (чл. 11, ал. 1, т. 2 и ал. 5 ЗДДФЛ). Процедурата, която следва да спази местното физическо лице при данъчното облагане на лихвите по депозитни сметки в търговски банки извън страната, е следната:
– Данъкът се определя и внася от местното физическо лице, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването му, по сметка на териториалната дирекция (ТД) на НАП по постоянния му адрес (чл. 67, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДФЛ). Както посочихме по-горе, при условие че лихвите вече са обложени в чужбина, би могла да се ползва възможност за редуциране на данъчното задължение в България, но лицето следва да разполага с документ, доказващ облагането. Ако лицето дължи ефективно данък в България (данъкът не е платен данък в чужбина, или платеният в чужбина данък е по-нисък от дължимия в България и лицето следва да довнесе данък) дължимият в България данък би следвало да се декларира в Декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО в същия срок (посочва се на ред 2, колона 4), съгласно чл. 55, ал. 2 и чл. 56 ЗДДФЛ. Дори лицето да не е в състояние да го внесе, ако дължи данък, следва да го декларира. В противен случай не само ще дължи лихви за закъснение, но и глоба до 500 лв. за неподаване на данъчна декларация (чл. 80, ал. 1 ЗДДФЛ). Следва да се има предвид, че доколкото става въпрос за окончателен, а не авансов данък, Декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО следва да се подаде и данък следва да се удържи и внесе и за доход от лихви по депозитни сметки, придобит през четвъртото тримесечие на 2013 г.
– Придобитите през 2013 г. лихви по депозитни сметкии задължително информативно се декларират в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Особеността е, че те се декларират в ГДД образец 2001а за лица, получили доход/доходи с източник в чужбина (Приложение № 9 – част І). Така че лице, което формира изцяло доходите си от източник в България, но има доходи от лихви по депозитни с източник в чужбина – независимо от това следва да попълни декларация образец 2001а за лица, получили доход/доходи с източник в чужбина за всичките си доходи, като накрая посочи получените през 2013 г. доходи от лихви по депозитни сметки с източник чужбина в част V на Приложение № 9 чисто информативно. Както е посочено в началото на самото Приложение № 9, данните, посочени в него, не се взимат предвид за целите на данъчното облагане (чл. 50, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДДФЛ). Ще посочим, че дори лицето да няма никакви други облагаеми доходи, или ако има само доходи от трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, то следва да подаде ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ (образец 2001а) и да попълни Приложение № 9, тъй като в противен случай може да бъде санкционирано за неподаване на декларация по реда на ЗДДФЛ с глоба до 500 лв. (чл. 80, ал. 1 ЗДДФЛ).
Доц. д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант
______
1 Евентуално, при условие че лихвите вече са обложени в чужбина, би могла да се ползва възможност за редуциране на данъчното задължение в България, като или се приложат методите за избягване на двойното данъчно облагане, предвидени в съответната Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО),
или при липса на СИДДО – методът на обикновения данъчен кредит, предвиден в чл. 76, ал. 2 ЗДДФЛ.
