Sidebar

Меню

Член 1
1. За прилагането на тази конвенция терминът "моряци" е приложим за всички лица, наети на борда на всеки плавателен съд, който извършва морско корабоплаване.
2. За прилагането на конвенцията изразът "плавателен съд" следва да обхваща всички кораби или други плавателни съдове, каквито и да са те - публична или частна собственост, които извършват морско корабоплаване, с изключение на военните кораби.

Член 2
1. В случай на погиване от корабокрушение на какъвто и да е плавателен съд неговият притежател или лицето, с което морякът е сключил договор, за да служи на борда на плавателния съд, изплаща на всеки моряк, нает на плавателния съд, обезщетение за безработица, която се дължи на погиването на плавателния съд поради корабокрушение.
2. Това обезщетение се изплаща за всички дни на периода на действителна безработица на моряка в размер на заплатата, която се дължи по договора, но общият размер на обезщетението, което се изплаща на всеки моряк въз основа на тази конвенция, може да бъде ограничен до размера на двумесечната му заплата.

Член 3
Тези обезщетения се ползват от същите привилегии, както и вземанията за неизплатените заплати, които се дължат за времето на службата, и моряците могат да прибягват до същите процедури, за да ги получат.

Член 4
1. Всяка държава - членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, се задължава да я прилага в своите колонии, владения и протекторати, които не се ползват с пълно самоуправление с изключение на случаите, когато:
а) разпоредбите на конвенцията не са приложими поради местните условия; или
b) могат да се предвидят изменения, необходими за приспособяването на конвенцията към местните условия.
2. Всяка държава членка трябва да изпрати своето решение относно всяка една от своите колонии, владения и протекторати, които не се ползват с пълно самоуправление.

Член 5
Официалните ратификации на тази конвенция при условията, установени от Устава на Международната организация на труда, ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Член 6
Веднага след като ратификациите на две държави - членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани в Международното бюро на труда генералният директор на Международното бюро на труда ще уведоми за това държавите - членки на Международната организация на труда.

Член 7
Тази конвенция влиза в сила от датата, на която това уведомление бъде направено от генералния директор; тя обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.

Член 8
В съответствие с разпоредбите на чл. 7 всяка държава членка, която ратифицира тази конвенция, се задължава да прилага разпоредбите й най-късно от 1 юли 1922 г., както и да вземе необходимите мерки за тяхното действително прилагане.

Член 9
Всяка държава - членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 5 години от датата на първоначалното й влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на официалното му регистриране в Международното бюро на труда.

Член 10
Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 11
Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани