Sidebar

Меню

Член 1
1. Всяко лице, наето на борда на кораб, който не е военен, регистриран е на територията на държава - членка на организацията, за която тази конвенция е в сила, и извършва морско корабоплаване или морски риболов, се осигурява задължително за болест независимо дали е наето като капитан или като член на екипажа, или на друго основание за служба на кораба.
2. Всяка държава - членка на Международната организация на труда, може да предвиди в националното си законодателство такива изключения, които смята за необходими, относно:
a) лицата, наети на борда на кораби, които принадлежат на държавата, когато тези кораби нямат търговско предназначение;
b) лицата, чието трудово възнаграждение или доход надхвърля определен размер;
c) лицата, които не получават възнаграждение в пари;
d) лицата, които не живеят постоянно на територията на държавата - членка на организацията;
e) лицата, които не са достигнали или са надминали определена възраст;
f) членовете на семейството на работодателя;
g) лоцманите.

Член 2
1. Осигуреният, загубил своята трудоспособност и лишен от трудово възнаграждение поради болест, има право на парично обезщетение най-малко през първите 26 седмици или в продължение на първите 180 дни на нетрудоспособността считано от първия ден, за който е обезщетен.
2. Правото на обезщетение може да бъде подчинено на изискването за наличие на стаж и на изтичането на срок за изчакване от няколко дни считано от началото на нетрудоспособността.
3. Размерът на отпуснатото съобразно тази конвенция обезщетение не трябва никога да бъде по-малък от този, който е определен от общия режим на задължителната осигуровка болест, ако такъв режим съществува, но не се прилага за моряците.
4. Обезщетението може да бъде спряно, когато осигуреният:
a) се намира на борда на кораба или в чужбина;
b) е издържан от средства на осигуровката или от обществените фондове; спирането е само частично за осигурения, който издържа семейство;
c) вече получава по силата на закона и за същата болест друга парична помощ; в този случай спирането е пълно или частично според това, дали тази парична помощ е равна или по-малка от обезщетението, което се плаща въз основа на режима за осигуровката болест.
5. Обезщетението може да бъде намалено или прекратено в случай на болест, която се дължи на умишлена вина на осигурения.

Член 3
1. Осигуреният има право, считано от началото на болестта и най-малко до изтичането на периода, предвиден за предоставяне на обезщетение по болест, на безплатно лекуване от надлежно квалифициран лекар, както и на снабдяване с лекарства и терапевтични средства от достатъчно качество и количество.
2. От осигурения може да се поиска участие в разноските по лекуването при условия, определени от националното законодателство.
3. Помощта може да бъде спряна, докато осигуреният се намира на борда на кораба или в чужбина.
4. Винаги, когато обстоятелствата изискват, осигурителният институт може да настани болния в болница, като му дава пълна издръжка освен медицинската помощ и необходимото обслужване.

Член 4
1. Когато осигуреният се намира в чужбина и е изгубил даже частично своето право на възнаграждение поради болест, обезщетението, на което той би имал право, ако не е бил в чужбина, следва да бъде платено на неговото семейство изцяло или частично до неговото завръщане на територията на държавата - членка на организацията.
2. Националното законодателство може да предпише или да разреши предоставянето на следните обезпечения:
a) добавки към обезщетението, предвидено в чл. 2, когато осигуреният издържа семейство;
b) помощи в натура или в пари в случай на болест на членове на семейството на осигурения, които живеят в неговото домакинство и са на негова издръжка.

Член 5
1. Националното законодателство трябва да установи условията, при които осигурената, когато се намира на територията на държавата - членка на организацията, има право на обезпечение в случай на майчинство.
2. Националното законодателство може да установи условията, при които съпругата на осигурения, докато се намира на територията на държавата - членка на организацията, ползува обезщетенията в случай на майчинство.

Член 6
1. При смърт на осигурения обезщетение, чийто размер се определя от националното законодателство, трябва да се изплати на членовете на семейството на починалия или да се предостави за разноските по погребението.
2. Когато е в сила пенсионна система в полза на наследниците на починали моряци, предоставянето на обезщетението, предвидено в предходната алинея, не е задължително.

Член 7
Осигурителното обезпечение трябва да се предостави и за болести, настъпили в течение на определен период след прекратяване на последния трудов договор. Този период трябва да бъде определен от националното законодателство по такъв начин, че да покрива времето, което обикновено изтича между последователни трудови договори.

Член 8
1. Осигурените и техните работодатели трябва да участвуват при набирането на средствата за осигуровката.
2. Националното законодателство може да предвиди финансова подкрепа от държавните органи.

Член 9
1. Осигуровката болест трябва да бъде управлявана от автономни институти, поставени под административен и финансов контрол на държавните власти, и да не преследва извличането на печалба.
2. Осигурените, а ако се касае за осигурителни институти, създадени по силата на закона специално в полза на моряците, и работодателите трябва да участвуват при управлението на институтите при определени от националното законодателство условия, което може да предвиди също участието на други заинтересувани.
3. Управлението на осигуровката болест може да бъде поето непосредствено от държавата, когато и докато управлението от автономните институти е станало трудно или невъзможно с оглед на националните условия.

Член 10
1. Осигуреният трябва да има право на обжалване в случай на спор по повод на неговото право на обезпечения.
2. Споровете трябва да бъдат подчинени на бърза и евтина процедура за осигурения чрез поверяването им на специални юрисдикции или по всякакъв друг начин, който националното законодателство смята за подходящо.

Член 11
Нищо в тази конвенция не засяга който и да е закон, съдебно решение, обичай или споразумение между корабопритежателите и моряците, което осигурява по-благоприятни условия от предвидените в нея.

Член 12
Официалните ратификации на тази конвенция при условията, установени от Устава на Международната организация на труда, ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Член 13
1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.
2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави - членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.
3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.

Член 14
Веднага след като ратификациите на две държави - членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани в Международното бюро на труда, генералният директор на Международното бюро на труда ще уведоми за това държавите - членки на Международната организация на труда. Той ще ги уведомява също така за регистрацията на следващите ратификации на другите държави - членки на организацията.

Член 15
1. Всяка държава - членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното й влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.
2. Всяка държава - членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок от една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и впоследствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки 10 години съгласно условията, предвидени в този член.

Член 16
Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад относно приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 17
1. В случай, че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата конвенция не предвижда друго:
a) ратификацията от държавата членка на новата конвенция води по право, независимо от чл. 16, до денонсирането на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;
б) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите - членки на Международната организация на труда.
2. Тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.

Член 18
Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани