Sidebar

Меню

Член 1
1. Тази конвенция се прилага за всеки кораб, регистриран на територия, по отношение на която конвенцията е в сила, и който извършва морско корабоплаване с изключение на:
a) военните кораби;
b) държавните кораби и на корабите в служба на публичната администрация, които нямат търговско предназначение; и
c) корабите с примитивна дървена конструкция, като плоскодънни и джонки.
2. Националното законодателство може да разреши пълно или частично ограничение на действието на конвенцията по отношение на плавателни съдове с вместимост по-малко от 200 бруто-регистър тона.

Член 2
За целите на тази конвенция посочените изрази имат следното значение:
a) "капитан или началник на кораб" означава всяко лице, на което е възложено командването на един кораб;
b) "мостови офицер - дежурен капитан" означава всяко лице с изключение на лоцмана, което действително е натоварено да ръководи корабоплаването или маневрата на един кораб;
c) "старши механик" означава всяко лице, което е постоянно отговорно за службата, която осигурява механичното придвижване на един кораб;
d) "дежурен старши механик" означава всяко лице, на което е възложено задължението по управление на машините за придвижването на един кораб.

Член 3
1. Никой не може да упражнява или да бъде нает да упражнява на борда на един кораб, за който се прилага тази конвенция, функциите на капитан, началник на кораб, мостови офицер - дежурен капитан, старши механик или дежурен старши механик, без да притежава свидетелство за правоспособност, издадено или одобрено от публичната власт на територията, където корабът е регистриран, което установява неговата годност да изпълнява тези функции.
2. Само в случай на "непреодолима сила" може да не се спазват разпоредбите на този член.

Член 4
1. Никой не може да получи свидетелство за правоспособност, ако:
a) не е достигнал минималната изискуема възраст за издаване на това свидетелство за правоспособност;
b) неговият професионален опит няма минималната продължителност, която се изисква за издаването на свидетелството за правоспособност;
c) не е положил успешно изпитите, организирани и контролирани от компетентната власт, с оглед да се установи дали той притежава необходимата годност да упражнява функциите, които отговарят на свидетелството за правоспособност, за което той кандидатства.
2. Националното законодателство трябва:
a) да определи минималната възраст и професионалния опит, които следва да се изискват от кандидатите за всяка категория свидетелство за правоспособност;
b) да предвиди организацията и контрола, осъществяван от компетентната власт, посредством един или повече изпити с оглед да се установи дали кандидатите за свидетелство за правоспособност притежават изискуемата годност за изпълнение на функциите, които съответстват на свидетелството за правоспособност, за което кандидатстват.
3. Всяка държава - членка на организацията, може в продължение на 3-годишен период от датата на ратификация на конвенцията да издаде свидетелства за правоспособност на лица, които не са издържали изпитите, проведени по силата на ал. 2, буква "b" на този член, при условие, че:
a) тези лица действително притежават достатъчен практически опит на длъжност, отговаряща на свидетелството за правоспособност, за което се отнася;
b) по отношение на тези лица не е установена никаква груба техническа грешка.

Член 5
1. Всяка държава - членка на организацията, която е ратифицирала тази конвенция, следва да осигури посредством действена система на инспекция ефективното й прилагане.
2. Националното законодателство трябва да предвиди случаите, при които властите на една държава - членка на организацията, могат да спрат всеки кораб, регистриран на негова територия, поради нарушение на разпоредбите на тази конвенция.
3. Когато властите на една държава - членка на организацията, ратифицирала тази конвенция, установят нарушение на нейните разпоредби на кораб, регистриран на територията на друга държава - членка на организацията, която също е ратифицирала конвенцията, тези власти трябва да уведомят консула на държавата, на чиято територия корабът е регистриран.

Член 6
1. Националното законодателство трябва да определи наказателните или дисциплинарните санкции, които следва да се прилагат в случаите, когато са нарушени разпоредбите на тази конвенция.
2. Тези наказателни или дисциплинарни санкции трябва да бъдат предвидени срещу:
a) корабопритежателя или неговия представител, капитана или началника на кораба, които наемат на работа лице, което не е титуляр на изискуемото се от тази конвенция свидетелство за правоспособност;
b) капитана или началника на кораба, който допуска да се упражнява една от определените в чл. 2 на конвенцията функции от лице, което няма свидетелство за правоспособност, отговарящо най-малко на тази функция;
c) лицата, които чрез измама или фалшиви документи постъпят на служба за изпълнение на една от функциите, определени в чл. 2 на тази конвенция, без да са титуляри за тази цел на изискуемото се свидетелство за правоспособност.

Член 7
1. Декларациите, които трябва да бъдат изпратени до генералния директор на Международното бюро на труда съобразно чл. 35, § 2 от Устава на Международната организация на труда, трябва да съдържат:
a) териториите, за които държавата членка се задължава да прилага без изменение разпоредбите на конвенцията;
b) териториите, за които тя се задължава да прилага разпоредбите на конвенцията с изменения и в какво се състоят тези изменения;
c) териториите, в които конвенцията е неприложима и причините за това;
d) териториите, за които тя се въздържа от решение.
2. Задълженията по букви "а" и "b" на ал. 1 на този член се считат за неразделна част от ратификацията и имат същите последици.
3. Всяка държава членка може да оттегли с нова декларация всичките или част от резервите, направени в предходна декларация по силата на букви "b", "с" и "d" на ал. 1 на този член.

Член 8
Официалните ратификации на тази конвенция при условията, установени от Устава на Международната организация на труда, ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Член 9
1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.
2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави - членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.
3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.

Член 10
Веднага след като ратификациите на две държави - членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани в Международното бюро на труда, генералният директор на Международното бюро на труда ще уведоми за това всички държави - членки на Международната организация на труда. Той ще ги уведомява също така за регистрацията на следващите ратификации на другите държави - членки на организацията.

Член 11
1. Всяка държава - членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното й влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от нея. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.
2. Всяка държава - членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок от една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и впоследствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки 10 години съгласно условията, предвидени в този член.

Член 12
Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад относно приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 13
1. В случай, че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата конвенция не предвижда друго:
a) ратификацията от държавата - членка на новата конвенция, води по право независимо от чл. 11 до денонсирането на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;
b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите - членки на Международната организация на труда.
2. Тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.

Член 14
Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани