Sidebar

Меню

Член 1.
Настоящата конвенция се прилага по отношение на всички морски кораби, зарегистрирани в държавата на един от членовете, който е ратифицирал настоящата конвенция и по отношение на корабопритежателите, капитаните и моряците на тези кораби.
Тя не се прилага:
по отношение на военните кораби,
по отношение на държавните кораби, които нямат търговско предназначение,
по отношение на параходите, предназначени за национална крайбрежна служба,
по отношение на яхтите,
по отношение на корабите, познати под наименованието "Indian country craft",
по отношение на плавателните съдове, предназначени за риболов,
по отношение на плавателните съдове с бруто тонаж по-малко от 100 тона или 30 м куб., както и по
отношение на кораби, предназначени за "home trade", с по-малък тонаж от този, установен за особения режим на тези кораби от националното законодателство, което е в сила в момента на приемането на настоящата конвенция.

Член 2.
С оглед на приложението на настоящата конвенция, следващите изрази трябва да се разбират, както следва:
а) терминът "кораб" подразбира всеки кораб или плавателен съд, от какъвто и да е вид, бил той частна или обществена собственост, употребяван обикновено за морско плаване;
б) терминът "моряк" подразбира всяко лице, работещо или ангажирано на борда, в каквото и да било качество и вписано в списъка на екипажа, с изключение на капитаните, пилотите, учениците на параходите - училища и на младиците, когато са обвързани със специален договор (contrat d`apprentissage); той изключва екипажите на военните кораби и другите лица, които са на постоянна държавна служба;
в) терминът "капитан" подразбира всяко началстващо лице, носещо отговорност за кораба, с изключение на пилотите;
г) терминът "кораб" предназначен за "home trade" се отнася до корабите, предназначени за търговски сношения между пристанищата на дадена държава и пристанищата на една съседна държава, в определените от националното законодателство географически граници.

Член 3.
Всеки моряк, дебаркиран през време на пътуването или в края на контракта, има право да бъде върнат, било в отечеството си, било в порта, в който е бил ангажиран, било в порта, от който е тръгнал корабът, съгласно предписанията на националното законодателство, което трябва да предвиди необходимите постановления за тази цел, като предвиди специално в чия тежест става възвръщането.
Възвръщането се счита за осигурено, когато на моряка се намери една сносна служба на борда на някой параход, който се отправя за един от пунктовете, изброени в предшестващия член.
Счита се за възвърнат онзи моряк, който е дебаркиран, било в отечеството му, било в порта, в който е бил ангажиран или в някой съседен порт, било в порта, от който е тръгнал корабът.
Националното законодателство, или при липса на законни постановления - договорът за наем на работа ще определи условията, при които чуждестранният моряк ще има право да бъде възвърнат, когато той е ангажиран в една чужда страна. Постановленията на предшестващите членове остават всетаки приложими по отношение на моряка, ангажиран в собственото му отечество.

Член 4.
Разноските по възвръщането не могат да бъдат в тежест на моряка, ако е бил изоставен поради:
а) злополука, станала при обслужването на кораба;
б) корабокрушение;
в) болест, която не се дължи нито на негова вина, нито на някоя грешка от негова страна;
г) уволняване поради причини, за които той не е отговорен.

Член 5.
Разноските по възвръщането трябва да включват всички разходи за транспорта, квартирата и храната на моряка, през време на пътуването. Те трябва, също така, да включват разходите за поддържането на моряка до момента, определен за отпътуването му.
Когато морякът е възвърнат, като член на някой екипаж, той има право на възнаграждение, за извършената от него работа, през време на пътуването.

Член 6.
Публичната власт на страната, в която е зарегистриран корабът, е длъжна да следи за възвръщането на всички моряци в случаите, когато настоящата конвенция е приложима по отношение на тях, без разлика на националност; ако е необходимо, тя ще направи предварителни разходи за възвръщането.

Член 7.
Официалните ратификации на настоящата конвенция ще бъдат съобщени на Главния секретар на Обществото на народите и зарегистрирани от него, съобразно условията, предвидени в част ХIII на Версайлския договор и съответните части на другите договори за мир.

Член 8.
Настоящата конвенция ще влезе в сила щом като ратификациите на двама члена на Международната организация на труда бъдат зарегистрирани от Главния секретар.
Тя ще обвърже само членовете, чиито ратификации бъдат зарегистрирани в Секретарията.
В последствие тази конвенция ще влезе в сила за всеки член на датата, на която ратификацията му бъде зарегистрирана в Секретарията.

Член 9.
Щом като ратификациите на двама члена на Международната организация на труда бъдат зарегистрирани в Секретарията, Главният секретар на Обществото на народите ще нотифицира това на всички членове на Международната организация на труда. Той ще им нотифицира, също така зарегистрирването на ратификациите, които ще му бъдат съобщени впоследствие от всички други членове на организацията.

Член 10.
Под резервата на постановленията на чл. 8, всеки член, който ратифицира настоящата конвенция, се задължава да приложи постановленията на чл. чл. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 най-късно на 1 януари 1928 г. и да вземе съответни мерки, за да направи действителни тези постановления.

Член 11.
Всеки член на Международната организация на труда, който ратифицира настоящата конвенция, се задължава да я прилага в колониите, владенията и протекторатите си, съобразно постановленията на чл. 421 от Версайлския договор и на съответните членове от другите договори за мир.

Член 12.
Всеки член, който е ратифицирал настоящата конвенция, може да я денонсира, с изтичането на един период от десет години считан от датата на първоначалното влизане в сила на конвенцията, чрез един акт, съобщен на Главния секретар на Обществото на народите и зарегистриран от него. Денонсирането ще произведе своите последици една година след зарегистрирването му в Секретарията.

Член 13.
Административният съвет на Международното бюро на труда ще трябва, най-малко един път всеки десет години да представи на Общата конференция един рапорт за приложението на настоящата конвенция и ще реши, дали е необходимо да се впише в дневния ред на конференцията въпросът за ревизията или за видоизменението на казаната конвенция.

Член 14.
Френският и английският текстове на настоящата конвенция ще се считат за автентични.
Предшестващият текст е автентичният текст на проекто-конвенцията, надлежно приета от Общата конференция на Международната организация на труда на деветата й сесия, която се е състояла в Женева и която е била обявена за приключена на 24 юни 1926 г.
В уверение на което сложиха подписите си на 26 юли 1926 г.
Председател на конференцията:
Бърнхам
Директор на Международното бюро на труда:
Алберт Тома

Книги

  • Актуални

  • Очаквани