Sidebar

Меню

Член 1.
Настоящата конвенция се прилага по отношение на всички морски кораби, зарегистрирани в държавата на един от членовете, който е ратифицирал настоящата конвенция, както и по отношение на корабопритежателите, капитаните и моряците на тези кораби.
Тя не се прилага:
по отношение на военните кораби,
по отношение на държавните кораби, които нямат някое търговско предназначение,
по отношение на корабите, предназначени за национална крайбрежна служба,
по отношение на яхтите,
по отношение корабите, познати под наименованието "Indian country craft",
по отношение на плавателните съдове за риболов,
по отношение на плавателните съдове с бруто тонаж по-малко от 100 тона или 300 куб. м, както и по отношение на кораби, предназначени за "home trade", с по-малък тонаж от този, установен за особения режим на тези кораби от националното законодателство, което е в сила в момента на приемането на настоящата конвенция.

Член 2.
С оглед на приложението на настоящата конвенция, следните изрази трябва да се разбират, както следва:
а) терминът "кораб" подразбира всеки кораб или плавателен съд от какъвто и да е вид, бил той частна или обществена собственост, употребяван обикновено за морско плаване,
б) терминът "моряк" подразбира всяко лице, работещо или ангажирано на борда, в каквото и да било качество и вписано в списъка на екипажа, с изключение на капитаните, пилотите, учениците на параходните училища и на младиците, когато са обвързани със специален договор (contrat d`apprentissage); той изключва екипажите на военните кораби и другите лица, които са на постоянна държавна служба;
в) терминът "капитан" подразбира всяко началстващо лице, носещо отговорност за кораба, с изключение на пилотите;
г) терминът "кораб" предназначен за "home trade" се отнася до корабите, предназначени за търговски сношения между пристанищата на дадена държава и пристанищата на една съседна държава, в определените от националното законодателство географически граници.

Член 3.
Договорът за наем на работата се подписва от корабопритежателя или неговия представител и моряка. Трябва да се правят улеснения на моряка и евентуално на съветника му, за да могат да прегледат договора преди да бъде той подписан.
Условията, при които морякът подписва договора, трябва да бъдат определени от националното законодателство по начин, щото да осигурят контролата на компетентната публична власт.
Предшестващите постановления относно подписването на договора ще се считат спазени, ако чрез един акт на компетентната власт се установи, че клаузите на договора са били представени писмено на тази власт и че са били потвърдени едновременно и от корабопритежателя или неговия представител и от моряка.
Националното законодателство трябва да предвиди постановления, които да гарантират, че морякът е разбрал смисъла на клаузите на договора.
Договорът не може да съдържа ни едно постановление противоречащо на националното законодателство или на настоящата конвенция.
Националното законодателство трябва да предвиди всички други формалности и гаранции относно сключването на договора, считани необходими за запазване интересите на корабопритежателя и на моряка.

Член 4.
Трябва да се вземат съответни мерки, в съобразност с националното законодателство, за да се гарантира, щото договорът да не съдържа някоя клауза, по силата на която договорящите страни да се съгласят предварително да нарушат нормалните правила от компетенцията на юрисдикциите.
Това постановление, обаче, не трябва да бъде тълкувано в смисъл, че изключва прибягването до арбитраж.

Член 5.
Всеки моряк трябва да получи един документ, съдържащ обозначението на службите му на борда на кораба. Законодателството трябва да определи формата на този документ, обозначенията, които трябва да фигурират в него, както и условията, при които той трябва да бъде съставен.
Този документ не може да съдържа никаква оценка по качеството на работата на моряка и никакво указание относно възнагражденията му.

Член 6.
Договорът за наем на работата може да бъде сключен, било с определен срок, било само за периода на пътуването, или ако националното законодателство го позволява, за неопределено време.
Договорът трябва ясно да посочва респективните права и задължения на всяка договаряща страна.
Той трябва задължително да съдържа следното:
1. Името и презимето на моряка, датата на рождението му, или възрастта му, както и месторождението му.
2. Мястото и датата на сключването на договора.
3. Наименованието на кораба или на корабите, на борда на който или които моряка се задължава да служи.
4. Броя на екипажа на кораба, ако националното законодателство предписва той да бъде обозначен.
5. Пътуването или пътуванията, които ще се предприемат, ако може да бъдат определени за момента на ангажирването.
6. Службата, която морякът ще извършва.
7. При възможност - мястото и датата, на която морякът ще трябва да се представи на борда за започване на службата си.
8. Хранителните припаси, които трябва да се отпуснат на моряка, освен случая, в който националното законодателство предвижда друг режим.
9. Размерите на надниците.
10. Срока на договора - или:
a) ако договорът е бил сключен за определен срок - датата, определена за унищожението на договора,
b) ако договорът е бил сключен за едно пътуване - означаване на уговорената крайна точка на пътуването за унищожението на договора и означаване на срока, с изтичането на който морякът ще бъде освободен от задълженията си след пристигането в тази крайна точка на пътуването;
c) ако договорът е бил сключен за неопределено време - условията, при които всяка страна ще може да денонсира договора, както и срока за предупреждение, който не може да бъде по-къс за корабопритежателя отколкото за моряка.
11. Годишният платен отпуск, даден на моряка след едногодишна служба прекарана при същия корабопритежател, ако националното законодателство предвижда един такъв отпуск.
12. Всички други клаузи, които националното законодателство би могло да наложи.

Член 7.
Когато националното законодателство предвижда да има на борда един регистър на екипажа, то трябва да постанови договорът да бъде вписан в този регистър или да бъде приложен към него.

Член 8.
За да се даде възможност на моряка да се запознае със същността и обема на своите права и задължения, националното законодателство трябва да предвиди постановления, определящи необходимите мерки, за да може морякът да се справи на борда точно с условията на своя труд, било чрез обявяването на клаузите на договора за наем на работата на място леснодостъпно за екипажа, било чрез всяка друга съответна мярка.

Член 9.
Договорът за наем на работа за неопределено време се унищожава с денонсирането му от едната или другата договоряща страна в пристанището за натоварване на парахода, под условие, че срока за предупреждение, уговорен за този случай и който трябва да бъде най-малко двадесет и четири часа, е спазен.
Предупреждението трябва да бъде направено писмено; националното законодателство трябва да определи условията, при които предупреждението трябва да бъде направено, по начин щото да се избегнат всякакви последващи контестации между страните.
Националното законодателство трябва да определи изключителните условия, при които предупреждението, даже правилно направено, не ще има за последица унищожението на договора.

Член 10.
Договорът за наем на работа, бил той сключен за едно пътуване, с определен срок или за неопределено време, се унищожава по право в следните случаи:
а) взаимно съгласие на страните;
б) смърт на моряка;
в) потъване или пълна неспособност за плаване на кораба;
г) всяка друга причина, посочена от националното законодателство или от настоящата конвенция.

Член 11.
Националното законодателство трябва да определи условията, при които корабопритежателят или капитанът ще имат правото да уволнят моряка.

Член 12.
Също така националното законодателство трябва да определи условията, при които морякът ще има право да изисква своето немедлено дебаркиране.

Член 13.
Ако морякът докаже на корабопритежателя или на неговия представител, било че има възможност да получи командването на един кораб или да заема длъжността на офицер или офицер-механик или някаква друга длъжност по-висша от тази, която заема, било че поради събития, сбъднали се след ангажирването му, отсъствието му представлява за него съществен интерес, той може да иска уволнението си, при условие, че осигури, без нови разходи за корабопритежателя, заместването си от компетентно лице, одобрено от корабопритежателя или неговия представител.
В този случай морякът има право на възнаграждението, съответстващо на времетраенето на службата

Член 14.
Каквато и да е причината за прекратяването или унищожението на договора, освобождаването от всички задължения трябва да бъде констатирано с издадения документ на моряка, съобразно с член 5, както и да бъде отбелязано в регистъра на екипажа, чрез специална забележка, която трябва при поискване на едната или другата страна да бъде визирана от компетентната публична власт.
Морякът има право, във всеки случай да изиска да му се издаде от капитана едно отделно свидетелство, в което да е отбелязано качеството на работата му или най-малко дали е напълно изпълнил задълженията си по договора.

Член 15.
Възлага се на националното законодателство да предвиди необходимите мерки за осигуряване спазването на постановленията на настоящата конвенция.

Член 16.
Официалните ратификации на настоящата конвенция ще бъдат съобщени на Главния секретар на Обществото на народите, при условията, предвидени в част ХIII на Версайлския договор и в съответните части на другите договори за мир.

Член 17.
Настоящата конвенция ще влезе в сила щом като ратификациите на двама члена на Международната организация на труда бъдат зарегистрирани от Главния секретар.
Тя ще обвързва само членовете, чиито ратификации бъдат зарегистрирани в Секретариата.
Впоследствие тази конвенция ще влезе в сила за всеки член на датата, на която ратификацията му бъде зарегистрирана в Секретариата.

Член 18.
Щом като ратификациите на двама члена на Международната организация на труда бъдат зарегистрирани в Секретариата, Главният секретар на Обществото на народите ще нотифицира това на всички членове на Международната организация на труда. Той, също така, че им нотифицира зарегистрирването на ратификациите, които впоследствие ще му бъдат съобщени от всички останали членове на организацията.

Член 19.
Под резервата на постановленията на чл. 17, всеки член, който ратифицира настоящата конвенция, се задължава да приложи постановленията на чл. чл. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14 и 15 най-късно на 1 януари 1928 година и да вземе необходимите мерки, за да направи тези постановления действителни.

Член 20.
Всеки член на Международната организация на труда, който ратифицира настоящата конвенция, се задължава да я прилага по отношение на своите колонии, владения и протекторати, съгласно с постановленията на чл. 421 от Версайлския договор и на съответните членове от другите договори за мир.

Член 21.
Всеки член, ратифицирал настоящата конвенция, може да я денонсира след изтичането на един период от десет години, след датата на първоначалното влизане в сила на конвенцията, чрез един акт, съобщен на Главния секретар на Обществото на народите и зарегистриран от него. Денонсирането ще произведе ефект една година след зарегистрирването му в Секретариата.

Член 22.
Административният съвет на Международното бюро на труда ще трябва най-малко един път всеки десет години да представи на Общата конференция един рапорт, досежно приложението на настоящата конвенция и да реши дали е нужно да се впише в дневния ред на конференцията въпросът за ревизията или за видоизменението на настоящата конвенция.

Член 23.
Френският и английският текстове на настоящата конвенция се считат за автентични.
Предшестващият текст е автентичен текст на проекта за конвенция, надлежно приет от Общата конференция на Международната организация на труда на деветата й сесия, която се състоя в Женева и която е била обявена за приключена на 24 юни 1926 г.
В уверение на което сложиха подписите си на 26 юли 1926 г.
Председател на конференцията:
Бърнхам
Директор на Международното бюро на труда:
Алберт Тома

Книги

  • Актуални

  • Очаквани