Sidebar

Меню

Официален вестник, № L 254 от 30 септември 1994 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

Имайки предвид Споразумението за социална политика, приложено към Протокол 14 за социална политика, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, и в частност член 2 (2) от него,
Имайки предвид предложението на Комисията1 ,
Имайки предвид мнението на Икономическия и социален комитет2 ,
Действайки в съответствие с процедурата по чл. 189c от Договора3 ,
Отчитайки, че въз основа на Протокола за социална политика, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, Кралство Белгия, Кралство Дания, Федерална Република Германия, Република Гърция, Кралство Испания, Република Франция, Ирландия, Република Италия, Велико херцогство Люксембург, Кралство Холандия и Република Португалия (наричани по-нататък “държавите-членки”), с намерение да приложат Социалната Харта от 1989 г., са подписали Споразумение за социална политика;
Отчитайки, че съгласно член 2 (2) на посоченото Споразумение Съветът приема минимални изисквания чрез директиви;
Отчитайки, че съгласно член 1 на Споразумението, една от конкретните цели на Общността и на държавите-членки, е да насърчават диалога между представителите на управлението и труда;
Отчитайки, че разпоредбата на точка 17 от Хартата на Общността за основните социални права на работниците предвижда, че информацията, консултациите и участието на работниците трябва да се развива в подходящи направления, отчитайки установената в отделните държави-членки, практика; отчитайки установеното в Хартата, че “това се отнася по-специално до предприятия или групи предприятия, които имат клонове или предприятия в две или повече държави-членки”;
Отчитайки, че Съветът, въпреки наличието на широк консенсус сред повечето държави-членки, не може да предприеме действия по предложението за Директива на Съвета за създаването на Европейски работнически съвет в предприятия или групи предприятия в Общността, за целите на информирането и консултациите с работниците4, съгласно измененията от 3 декември 1991 г.5;
Отчитайки, че съгласно член 3 (2) от Споразумението за социална политика, е провел консултации с представителите на управлението и труда на равнище на Общността, относно възможната насоченост на действието на Общността за информирането и консултирането с работниците в трансгранични предприятия или групи предприятия в Общността;
Отчитайки, че Комисията, вземайки предвид след провеждане на тези консултации, че действията на Общността са препоръчителни, отново е провела консултации с представителите на управлението и труда относно съдържанието на планираните предложения, съгласно член 3 (3) от посоченото Споразумение и предствителите на управлението и труда са представили своите становища на Комисията;
Отчитайки, че след тази втора фаза на консултации представителите на управлението и труда не са информирали Комисията за желание, да започнат процедура, която би могла да доведе до сключване на споразумение, както е предвидено в член 4 от Споразумението;
Отчитайки, че функционирането на вътрешния пазар включва процес на концентрация на предприятия трансгранични сливания, поглъщания, съвместни предприятия, и следователно транснационализиране на предприятия и групи от предприятия; отчитайки, че ако икономическите дейности трябва да се развиват хармонично, предприятията или групите предприятия, осъществяващи дейност в две или повече държави-членки, трябва да информират и да се консултират с представителите на онези свои работници и служители, които са засегнати от техните решения;
Отчитайки, че процедурите за информиране и консултиране с работниците и служителите, включени в законодателството или в практиката на държавите-членки, често не са съобразени с транснационалната структура на образуванието, което приема решения, засягащи тези работници и служители; отчитайки, че това може да доведе до нееднакво третиране на работниците и служителите, засегнати от решения в едно предприятие или група предприятия;
Отчитайки, че трябва да бъдат приети подходящи разпоредби, за да се осигури на работниците и служителите в трансгранични предприятия в Общността да бъдат надлежно информирани и с тях да се провеждат консултации, ако решенията, които ги засягат, се приемат в държава-членка, различна от тази, в която са наети на работа;
Отчитайки, че за да се гарантира надлежното информиране и консултиране с работниците и служителите в предприятия или групи от предприятия, осъществяващи дейност в две или повече държави-членки, е необходимо да се учредят Европейски работнически съвети или да се създадат други подходящи процедури за транснационална информация и консултиране с работниците и служителите;
Отчитайки, че е необходимо съответно да се определи понятието за контролиращо предприятие, свързано само с тази Директива и без да се отразява на понятията за група или контрол, които биха могли да бъдат приети в бъдещи проекто-текстове;
Отчитайки, че механизмите за информиране и провеждане на консултации с работниците и служителите в такива предприятия или групи предприятия трябва да обхващат всички техни клонове или, според случая, предприятия от групата, разположени в държавите-членки, независимо от това, дали предприятието или контролиращото предприятие в групата е с централно управление в или извън територията на държавите-членки;
Отчитайки, че съгласно принципа за автономия на страните характерът, съставът, функцията, редът на работа, процедурите и финансовите ресурси на Европейските работнически съвети или на другите процедури за информация и консултации се определят чрез споразумение на представителите на работниците и служителите и на управлението в групата според техните конкретни потребности;
Отчитайки, че в съответствие с принципа на субсидиарност държавите-членки, определят кои са представителите на работниците и служителите и в частност, предвиждат, ако смятат за целесъобразно, балансирано представителство на различните категории работници и служители;
Отчитайки обаче, че трябва да се приемат разпоредби относно определени допълнителни изисквания, които да се прилагат по решение на страните или в случай, че централното управление откаже да започне преговори или при непостигане на съгласие при такива преговори;
Отчитайки, че освен това, представителите на работниците и служителите могат да решат да не създават Европейски работнически съвет или заинтересуваните страни могат да приемат други процедури за осигуряване на транснационална информация и консултации с работниците и служителите;
Отчитайки, че без да се засяга възможността на страните да приемат друго решение, за да изпълнят целите на настоящата Директива, Европейският работнически съвет, създаден при липса на съгласие между страните, трябва да бъде информиран и с него да бъдат провеждани консултации относно действията на предприятието или групата предприятия, така че да може да направи оценка на възможното отражение върху интересите на работниците и служителите в най-малко две различни държави-членки; отчитайки, че за тази цел от предприятието или контролиращото предприятие трябва да се изисква да предоставя на назначените за представители на работниците и служителите обща информация, отнасяща се до интересите на работниците и служителите, както и информация, свързана по-конкретно с онези аспекти от дейността на предприятието или групата предприятия, които засягат интересите на работниците и служителите; отчитайки, че Европейският работнически съвет трябва да може да представи своето становище до края на тези преговори;
Отчитайки, че определени решения със значителен ефект върху интересите на работниците и служителите трябва да бъдат предмет на информиране и консултиране с назначените представители на работниците и служителите, колкото е възможно по-скоро;
Отчитайки, че трябва да се приемат разпоредби, представителите на работниците и служителите, които действат в рамките на Директивата, да ползват при изпълнение на своите функции, същата закрила и гаранции, подобни на тези, предоставени на представителите на работниците и служителите според законодателството и/или практиката в държавата, в която са наети на работа; отчитайки, че те не трябва да бъдат обект на каквато и да е дискриминация в резултат на законосъобразното упражняване на своята дейност и трябва да ползват надлежна закрила при уволнение и други санкции;
Отчитайки, че разпоредбите относно информацията и консултациите, установени в тази Директива, трябва да бъдат прилагани в на предприятие или контролиращо предприятие в групата, което има централно управление извън територията на държавите-членки, чрез негов представител, определен при необходимост, в една от държавите-членки или, при липса на такъв представител - чрез клона или контролираното предприятие с най-голям брой работници и служители в държавите-членки;
Отчитайки, че специално положение трябва да се предостави на трансгранични предприятия или групи предприятия в Общността, в които към момента на въвеждане на тази Директива съществува споразумение, отнасящо се до цялата работна сила, което предвижда транснационална информация и консултации с работниците и служителите;
Отчитайки, че държавите-членки, трябва да предприемат подходящи мерки в случай на несъгласуваност със задълженията, установени в тази Директива, 

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

РАЗДЕЛ 1
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Член 1
Цел
1. Целта на тази Директива е да насърчи и развие правото на информация и консултации с работниците и служителите в трансгранични предприятия и групи предприятия в Общността.
2. За целта трябва да бъде създаден Европейски работнически съвет или процедура за информиране и консултиране с работниците и служителите във всяко трансгранично предприятие или група предприятия в Общността, където това се изисква според предвиденото в член 5 (1), с цел информиране и консултиране с работниците и служителите при условията, по начините и с резултатите, предвидени по тази Директива.
3. Независимо от разпоредбите на алинея 2, в случаите, когато трансгранична група предприятия по смисъла на член 2 (1) (c) обхваща едно или повече трансгранични предприятия или групи предприятия в Общността по смисъла на член 2 (1) (а) или (c), Европейският работнически съвет трябва да бъде създаден на ниво група, освен ако споразуменията по член 6 предвиждат друго.
4. Ако в споразуменията по член 6 не е определен по-широк обхват, правомощията и компетентостта на Европейските работнически съвети и обхватът на процедурите за информация и консултации, създадени за постигане на посочената в алинея 1 цел, при трансгранично предприятие в Общността се отнасят до всички клонове, намиращи се в държавите-членки, а при трансгранична група предприятия в Общността - до всички предприятия от групата, намиращи се в държавите-членки.
5. Държавите-членки, могат да предвидят тази Директива да не се прилага към екипажите на търговския флот.

Член 2
Определения
1. За целите на тази Директива:
(а) “трансгранично предприятие в Общността” означава всяко предприятие с най-малко 1000 работници и служители в държавите-членки и най-малко 150 работници и служители във всяка от най-малко две държави-членки;
(b) “група предприятия” означава контролиращо предприятие и контролираните от него предприятия;
(c) “трансгранична група предприятия в Общността” е група предприятия със следните характеристики:

- най-малко 1000 работници и служители в държавите-членки,
- най-малко две предприятия от групата в различни държави-членки;
- поне едно предприятие от групата с най-малко 150 работници и служители в една държава-членка и поне едно друго предприятие от групата с най-малко 150 работници и служители в друга държава-членка;

(d) “представители на работниците и служителите” означава представители на работниците и служителите според националното право или практика;
(e) “централно управление” означава централното управление на трансгранично предприятие от Общността или, в случай на трансгранична група предприятия в Общността - на контролиращото предприятие;
(f) “консултация” означава размяна на мнения и установяване на диалог между представители на работниците и служителите и централното управление или на всяко друго подходящо ниво на упралвление;
(g) “Европейски работнически съвет” означава съветът, създаден съгласно член 1 (2) или съгласно разпоредбите на Приложението, с цел информиране и консултиране с работниците и служителите;
(h) “специален орган за преговори” означава органа, създаден съгласно член 5 (2) за водене на преговори с централното управление във връзка със създаването на Европейски работнически съвет или на процедура за информация и консултации с работниците и служителите съгласно член 1 (2).

2. За целите на тази Директива предписаните граници за числеността на работната сила трябва да се основават на средния брой работници и служители, включително с непълно работно време, наети на работа през последните две години, изчислен според национално законодателство и/или практика.

Член 3
Определение за “контролиращо предприятие”
1. За целите на тази Директива “контролиращо предприятие” означава предприятие, което може да упражнява доминиращо въздействие по отношение на друго предприятие (“контролирано предприятие”) по силата, на собственост, финансово участие или правилата, по които то се управлява.
2. Възможността да се упражнява доминиращо въздействие се предполага до доказване на противното, когато по отношение на друго предприятие пряко или непряко:
(а) притежава преимуществен дял от записания капитал;
(b) контролира мнозинството от гласовете, свързани с емитирания от това предприятие акционерен капитал;
(c) може да назначава повече от половината от членовете на административния, управителния или надзорния орган на това предприятие.
3. За целите на алинея 2 правата на контролиращото предприятие във връзка с гласуването или назначаването трябва да включват правата на всяко друго контролирано предприятие и тези на всяко лице или орган, действащ от негово или от свое име, но за сметка на контролиращото предприятие или на всяко друго контролирано предприятие.
4. Независимо от разпоредбите на алинеи 1 и 2, едно предприятие не се смята за “контролиращо предприятие” по отношение на друго предприятие, в което има участие, когато последното е дружество по смисъла на член 3 (5) (а) или (c) от Регламента на Съвета (EИО) № 4064/89 от 21 декември 1989 г. за контрол върху сливанията на предприятия6 .
5. Не се смята, че е налице доминиращо въздействие само поради факта, че определен орган изпълнява своите функции в съответствие с правото на държавата-членка, относно ликвидация, закриване, несъстоятелност, преустановяване на плащания, преструктуриране или други аналогични процедури.
6. Приложимият закон при определяне дали определено предприятие е “контролиращо предприятие” е този на държавата-членка, под чиято юрисдикция е предприятието.
Когато приложимият към това предприятие закон не е на държава-членка, се прилага законът на държавата-членка, на чиято територия се намира представителят на предприятието или при липса на такъв представител - централното управление на предприятието от групата, което наема на работа най-голям брой работници и служители.
7. Когато в случай на стълкновение на закони при прилагането на алинея 2, две или повече предприятия от една група отговарят на един или повече критерии по тази алинея, за контролиращо предприятие се приема предприятието, което отговаря на критерия по точка (c) от нея, до доказване, че друго предприятие може да оказва доминиращо въздействие.

РАЗДЕЛ 2
СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ РАБОТНИЧЕСКИ СЪВЕТ  ИЛИ ПРОЦЕДУРА ЗА ИНФОРМАЦИЯ И КОНСУЛТАЦИИ  С РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ

Член 4
Задължение за създаването на Европейски работнически съвет или на процедура за информация и консултации  с работниците и служителите
1. Централното управление е длъжно да създава условия и средства, необходими за изграждането на Европейски работнически съвет или процедура за информация и консултации с работниците и служителите съгласно член 1 (2) в трансгранично предприятие или група предприятия в Общността.
2. Когато централното управление не се намира в държава-членка, представителят на централното управление в държава-членка, какъвто може да се определи при необходимост, поема задълженията по алинея 1.
При липса на такъв представител задълженията по алинея 1 се поемат от управлението на клона или предприятието от групата с най-голям брой работници и служители във всяка една държава-членка.
3. За целите на тази Директива за централно ръководство се приема представителят или представителите, или при липса на такова представителство - управлението по смисъла на изречение 2 от алинея 2.

Член 5
Специален орган за преговори
1. За постигане на целта по член 1 (1) централното управление започва преговори за създаването на Европейски работнически съвет или процедура за информация и консултации по своя инициатива или по писмено искане от най-малко 100 работници и служители или техни представители от най-малко две предприятия или клонове в най-малко две различни държави-членки.
2. За тази цел се създава специален орган за преговори в съответствие със следните основни правила:
(а) Държавите-членки, определят начина за избиране или назначаване на членовете на специалния орган за преговори, които да бъдат избрани или назначени на техните територии.
Държавите-членки, предвиждат, че работниците и служителите в предприятия и/или клонове, в които няма представители на работниците и служителите не по тяхна вина, имат правото да избират или назначават членове на специалния орган за преговори.
Изречение второ не засяга разпоредбите на националното законодателство и/или практика, установяващи рамките за създаване на представителни органи на работниците и служителите.
(b) Специалният орган за преговори се състои най-малко от трима и най-много от 17 членове.
(c) При избирането или назначаването трябва да се осигури:

- първо, всяка държава-членка, в която трансграничното предприятие в Общността има един или повече клонове, или в която трансгранична група предприятия в Общността има контролиращо предприятие или едно или повече контролирани предприятия, да бъде представена с по един член;
- второ, да има допълнителни членове, пропорционално на броя на работниците и служителите в клоновете, контролиращото предприятие или контролираните предприятия, според установеното в законодателството на държавата-членка, на чиято територия се намира централното управление.

(d) Централното и местното управление трябва да бъдат информирани за състава на специалния орган за преговори.

3. Специалният орган за преговори има за задача, съвместно с централното управление да определя чрез писмено споразумение обхвата, състава, функциите и срока на мандата на Европейския работнически съвет (и) или подготовката за прилагане на процедура за информация и консултации с работниците и служителите.
4. С оглед на сключването на споразумение в съответствие с член 6, централното управление свиква заседание с участието на специалния орган за преговори. То уведомява съответно местните управления.
За целите на преговорите специалният орган за преговори може да бъде подпомаган от експерти по негов избор.
5. Специалният орган за преговори може да реши, с най-малко две трети от гласовете, да не започва преговори по алинея 4 или да прекрати вече започналите преговори.
Такова решение спира процедурата по сключване на споразумението по член 6. Когато е прието такова решение, не се прилагат разпоредбите на Приложението.
Ново искане за свикване на специалния орган за преговори може да бъде направено най-рано две години след вземането на горепосоченото решение, освен ако засегнатите страни установят по-кратък срок.
6. Всички разходи, свързани с преговорите по алинеи 3 и 4, се поемат от централното управление, за да се даде възможност на специалния орган за преговори да изпълнява своите задачи по подходящ начин.
В съответствие с този принцип държавите-членки, могат да установяват бюджетни правила за работата на специалния орган за преговори. Те могат, в частност, да ограничат финансирането до покриване на разходите само за един експерт.

Член 6
Съдържание на споразумението
1. Централното управление и специалният орган за преговори трябва да преговарят в дух на сътрудничество с оглед постигане на споразумение за подробностите за прилагане на посочените в член 1 (1) информация и консултации с работниците и служителите.
2. Без да засяга автономията на страните, споразумението по алинея 1 между централното управление и специалния орган за преговори определя:
(а) предприятията от трансграничната група предприятия в Общността или клоновете на трансграничното предприятие в Общността, които се обхващат от споразумението;
(b) състава на Европейския работнически съвет, броя на членовете, разпределението на местата и срока на мандата;
(c) функциите и процедурата за информация и консултации на Европейския работнически съвет;
(d) мястото, честотата и продължителността на заседанията на Европейския работнически съвет;
(e) финансовите и материалните средства, които трябва да бъдат на разположение на Европейския работнически съвет;
(f) срока на действие на споразумението и процедурата за неговото подновяване.
3. Централното управление и специалният орган за преговори могат да решат писмено да създадат една или повече процедури за информация и консултации вместо Европейски работнически съвет.
В споразумението трябва да бъде определено по какъв начин представителите на работниците и служителите имат право да се събират и обсъждат предоставената им информация.
Тази информация трябва да се отнася в частност до транснационални въпроси, които съществено засягат интересите на работниците.
4. Ако в споразуменията по алинеи 2 и 3 не е предвидено друго, към тях не се прилагат допълнителните изисквания на Приложението.
5. За сключване на споразуменията по алинеи 2 и 3 специалният орган за преговори приема решения с мнозинство от членовете си.

Член 7
Допълнителни изисквания
1. За да се постигне посочената в член 1 (1) цел, допълнителните изисквания, установени в законодателството на държавата-членка, в която се намира централното управление, се прилагат, когато:
- централното управление и специалният орган за преговори решат това;
- централното управление отказва да започне преговори в срок от шест месеца от искането по член 5 (1);
- три години след датата на това искане те не могат да сключат споразумение според предвиденото в член 6 и специалният орган за преговори не е приел решението, предвидено в член 5 (5).

2. Допълнителните изисквания по алинея 1, приети в законодателството на държавите-членки, трябва да удовлетворяват разпоредбите, установени в Приложението.

РАЗДЕЛ 3
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 8
Поверителна информация
1. Държавите-членки, осигуряват членовете на специалните органи за преговори или на Европейските работнически съвети и всички експерти, които ги подпомагат, да нямат право да разкриват каквато и да било информация, която им е предадена изрично като поверителна.
Същото се отнася и за представителите на работниците и служителите в рамките на процедурата за информация и консултации.
Това задължение продължава да се прилага, където и да се намират лицата по изречение първо и второ, дори и след изтичането на техния мандат.
2. Всяка държава-членка, предвижда, в особени случаи и при условия и ограничения, установени от националното законодателство, централното управление, намиращо се на нейната територия, да не е задължено да предава информация, когато нейният характер е такъв, че според обективни критерии тя би могла сериозно да наруши функционирането на засегнатите предприятия или би могла да бъде в тяхна вреда.
Държавата-членка, може да постави това ограничение в зависимост от административно или съдебно разрешение.
3. Всяка държава-членка, може да предвиди специални разпоредби за централното управление на предприятията на нейната територия, които целят пряко и по същество да установят идейна политика по отношение на информацията и изразяването на мнение, при условие, че в националното законодателство вече съществуват такива разпоредби към датата на приемане на тази Директива.

Член 9
Ред за работа на Европейския работнически съвет  и процедура за информация и консултации  с работниците и служителите
Централното управление и Европейският работнически съвет работят в дух на сътрудничество с необходимото зачитане на своите взаимни права и задължения.
Същото се отнася и до сътрудничеството между централното управление и представителите на работниците и служителите в рамките на процедурата за информация и консултации с трудещите се.

Член 10
Защитата на представителите  на работниците и служителите
Членовете на специалните органи за преговори, членовете на Европейските работнически съвети и представителите на работниците и служителите, които упражняват своите функции съгласно процедурата по член 6 (3) при упражняването на своите функции се ползват от същата закрила и гаранции, каквито са предвидени за представителите на работниците и служителите в националното законодателство и/или практика, действащи в държавите, където са наети на работа.
Това се отнася, в частност, за присъствието в заседания на специалните органи за преговори или Европейските работнически съвети, или всякакви други заседания в рамките на споразумението по член 6 (3), и за изплащането на заплатите на членове, които са от персонала на трансгранично предприятие или група предприятия в Общността за периода на отсъствие, необходим за изпълнение на техните задължения.

Член 11
Съответствие с тази Директива
1. Всяка държава-членка, осигурява управлението на клонове на трансгранично предприятие в Общността и управлението на предприятия, които са част от трансгранична група предприятия в Общността, разположени на нейна територия и техните представители на работниците и служителите или в определени случаи, самите работници и служители да спазват задълженията, установени в тази Директива, независимо от това дали централното управление се намира или не на нейна територия.
2. Държавите-членки, осигуряват информацията за броя на работниците и служителите по член 2 (1) (а) и (c) да бъде на разположение на предприятията при поискване от засегнатите от прилагането на тази Директива страни.
3. Държавите-членки, предвиждат подходящи мерки за случаите на несъобразяване с тази Директива; в частност, осигуряват на разположение надлежни административни или съдебни процедури, които правят възможно принудително изпълнение на произтичащите от тази Директива задължения.
4. Когато държавите-членки, прилагат член 8, те предвиждат и процедури за административно или съдебно обжалване, които да могат да бъдат започвани от представителите на работниците и служителите, когато централното управление изисква поверителност или не дава информация по член 8.
Тези процедури могат да включват определен ред, предвиден за закрила на поверителността на въпросната информация.

Член 12
Връзка между тази Директива и други разпоредби
1. Тази Директива се прилага, без да се засягат мерките, предприети съгласно Директива на Съвета 75/129/EИО от 17 февруари 1975 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки, относно масовите уволнения7 и Директива на Съвета 77/187/EИО от 14 февруари 1977 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки, за запазване на правата на работниците и служителите в случай на прехвърляне на производствени обединения, предприятия или част от предприятия8.
2. Тази Директива не засяга правата на работниците и служителите на информация и консултации според националното право.

Член 13
Заварени споразумения
1. Без да се засяга алинея 2, произтичащите от тази Директива задължения не се прилагат към трансгранични предприятия или групи предприятия в Общността, в които към определената в чл. 14 (1) дата за прилагането на тази Директива или датата на нейното включване във въпросната държава-членка, ако тя предхожда горепосочената дата, вече има споразумение, приложимо за цялата работна сила, което предвижда транснационална информация и консултации с работниците и служителите.
2. При изтичане на срока на споразуменията по алинея 1 страните по тези споразумения могат да приемат съвместно решение за тяхното подновяване.
В противен случай се прилагат разпоредбите на тази Директива.

Член 14
Заключителни разпоредби
1. Държавите-членки, въвеждат законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, необходими за привеждане в съответствие с тази Директива, не по-късно от 22 септември  1996 г. или осигуряват най-късно до тази дата представителите на работниците и служителите да въведат изискваните разпоредби чрез споразумение, като държавите-членки, са длъжни да предприемат всички необходими мерки, които им позволяват по всяко време да гарантират резултатите, предвидени от тази Директива. Те незабавно уведомяват Комисията за това.
2. При приемането от държавите-членки, на тези мерки в тях трябва да се съдържа позоваване на тази Директива или да бъдат придружени от такова позоваване при тяхното обнародване. Начините за такова позоваване се определят от всяка държава-членка.

Член 15
Преразглеждане от Комисията
Не по-късно от 22 септември 1999 г. Комисията, в консултации с държавите-членки, и представителите на работниците и служителите на европейско ниво, трябва да преразгледа своята дейност и в частност, да проучи дали количеството на работна сила е подходящо, с оглед предлагане на Съвета на съответни изменения, ако е необходимо.

Член 16
Тази Директива е адресирана до държавите-членки.

Приета в Брюксел на 22 септември 1994 година.

Приложение
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
по член 7 на директивата

1. За постигането на посочената в член 1 (1) на Директивата цел и в случаите, предвидени в член 7 (1) от Директивата, създаването, съставът и компетентността на Европейския работнически съвет се регулират от следните правила:
(а) Компетентността на Европейския работнически съвет е ограничена до информация и консултации по въпроси, засягащи трансграничното предприятие или трансграничната група предприятия от Общността като цяло, или най-малко два негови клона или група предприятия, разположени в различни държави-членки.
В случай на предприятия или групи предприятия по член 4 (2) компетентността на Европейския работнически съвет се ограничава до въпросите, отнасящи се до всички техни клонове или група предприятия, разположени в държави-членки или отнасящи се до най-малко два от техните клонове или група предприятия, разположени в различни държави-членки.
(b) Европейският работнически съвет се състои от работници и служители от трансгранично предприятие или група предприятия от Общността, избрани или назначени от представителите на работниците и служителите, а при липса на такива - от общото събрание на работниците и служителите.
Избирането или назначаването на членовете на Европейския работнически съвет се осъществява в съответствие с националното законодателство и/или практика.
(c) Европейският работнически съвет се състои от най-малко трима и най-много 30 членове.
В зависимост от своята численост той може да излъчи измежду своите членове комитет в състав от най-много трима души.
Съветът приема свои процедурни правила.
(d) При избора или назначаването на членовете на Европейския работнически съвет се осигурява:
- първо, всяка държава-членка, в която трансграничното предприятие от Общността има един или повече клонове, или в която трансграничната група предприятия от Общността има контролиращо предприятие, или едно или повече контролирани предприятия, да бъде представена от един член,
- второ, да има допълнителни членове, пропорционално на броя на работниците и служителите, работещи в клоновете, контролиращото предприятие или в контролираните предприятия съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия се намира централното управление.

(е) Централното управление или друго по-подходящо управленско равнище трябва да бъде информирано за състава на Европейския работнически съвет.
(f) Четири години след създаването му Европейският работнически съвет проучва дали да започне преговори за сключване на споразумението по член 6 от Директивата или да продължи да прилага допълнителните изисквания, приети в съответствие с това Приложение.
Членове 6 и 7 на Директивата се прилагат буквално, ако бъде прието решение за водене на преговори за сключване на споразумение съгласно член 6 на Директивата, като в този случай “специален орган за преговори” се заменя с “Европейски работнически съвет”.
2. Европейският работнически съвет има правото да се среща с централното управление веднъж годишно, да бъде информиран и с него да се провеждат консултации въз основа на изготвен от централното управление доклад за развитието на дейността на трансграничното предприятие или трансграничната група предприятия от Общността и неговите перспективи. Местните управления трябва надлежно да бъдат информирани.
Обсъжданите на тази среща въпроси трябва да се отнасят по-специално до структурата, икономическото и финансовото състояние, вероятното развитие на дейността и на производството и продажбите, състоянието и вероятната тенденция в трудовата заетост, инвестициите и съществените промени в организацията, въвеждането на нови методи на работа или производствени процеси, прехвърляне на производства, сливания, намаляване обхвата или закриване на предприятия, клонове или важни части от тях, както и масовите уволнения.
3. При изключителни обстоятелства, засягащи съществено интереси на работниците и служителите, по-специално в случаите на преместване, закриване на клонове или предприятия или масови уволнения, излъченият комитет или, ако такъв комитет не съществува - Европейският работнически съвет, има право да бъде информиран. Той има право да изисква срещи с централното управление или с друго по-подходящо управленско равнище в трансгранично предприятие или група предприятия от Общността със свои правомощия относно приемането на решения, така че да бъде информиран и с него да се провеждат консултации за мерките, които се отразяват значително върху интересите на работниците и служителите.
Членовете на Европейския работнически съвет, избрани или назначени от клоновете и/или предприятията, които са пряко засегнати от въпросните мерки, също имат право да участват в заседанието, организирано с излъчения комитет.
Тази информационна и консултативна среща трябва да се проведе в най-кратък срок въз основа на доклад, изготвен от централното управление или друго подходящо управленско равнище на трансграничнoто предприятие или група предприятия от Общността, върху който може да бъде изразено становище в края на срещата или в разумен срок след него.
Това заседание не засяга правомощията на централното управление.
4. Държавите-членки, могат да установят правила за председателстването на информационните и консултативни заседания.
Преди всяка среща с централното управление Европейският работнически съвет или излъченият комитет, в случай на нужда - разширен съгласно алинея 2 на точка 3, има право да заседава без присъствието на съответното управление.
5. Без да се засяга член 8 на Директивата, членовете на Европейския работнически съвет информират представителите на работниците и служителите в клоновете или предприятията от трансграничната група от Общността или, при липса на представители - трудовия колектив, относно съдържанието и резултатите от процедурата за информация и консултации, проведена в съответствие с това Приложение.
6. Европейският работнически съвет или излъченият комитет могат да бъдат подпомагани от експерти по техен избор, доколкото това е необходимо за изпълнение на техните задачи.
7. Разходите за дейността на Европейския работнически съвет се понасят от централното управление. То осигурява на членовете на Европейския работнически съвет такива финансови и материални средства, които да им позволят да изпълняват по надлежен начин своите задължения.
В частност, разходите по организирането на заседанията и осигуряването на превод, настаняването и пътните разходи на членовете на Европейския работнически съвет и неговия излъчен комитет се понасят от централното управление, освен ако е уговорено друго.
В съответствие с тези принципи държавите-членки, могат да установяват правила за бюджета за осигуряване на дейността на Европейския работнически съвет. Те могат, в частност, да ограничат финансирането до покриване на разходите само за един експерт.

____________
1 ОВ, № C 135 от 18 май 1994 г., с. 8 и ОВ, № C 199 от 21 юли 1994 г., с. 10.
2 Становището е предоставено на 1 юни 1994 г. (все още непубликувано в Официалния вестник).
3 Становище на Европейския парламент от 4 май 1994 (ОВ, № C 205 от 25 юли 1994 г.) и Обща позиция на Съвета от 18 юли 1994 г. (ОВ, № C 244 от 31 август 1994 г., с. 37).
4 ОВ, № C 39 от 15 февруари 1991 г., с. 10.
5 ОВ, № C 336 от 31 декември 1991 г., с. 11.
6 ОВ, № L 395 от 30 декември 1989 г., с. 1.
7 ОВ, № L 48 от 22 февруари 1975 г., с. 29. Регламентът, както последно е изменен с Директива 92/56/ЕИО (ОВ, № L 245 от 26 август 1992 г., с. 3).
8 ОВ, № L 61 от 5 март 1977 г., с. 26.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани