Sidebar

Меню

Официален вестник, № L 014 от 20 януари 1998 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

Имайки предвид споразумението за социалната политика, приложено към протокол (№ 14) за социалната политика, приложено към договора за създаване на Европейската общност и в частност член 2, параграф 2,
Имайки предвид предложението на Комисията1,
Имайки предвид становището на Икономическия и социален комитет2,
Базирайки се на процедурата, визирана в член 189 С на договора3,
(1) Отчитайки, че на основата на протокола за социалната политика, приложен към договора, Държавитечленки, с изключение на Обединеното кралтво на Великобритания и Северна Ирландия, наричани подолу “Държавитечленки”, имащи желание да реализират социалната харта от 1989 г., изработиха споразумение за социалната политика;
(2) Отчитайки, че Хартата на Общността за основните социални права на работещите признава важността на борбата срещу дискриминацията под всичките й форми, в частност тази, основана на пол, цвят, раса, доктрина и вяра;
(3) Отчитайки, че точка 16 на Хартата на Общността за основните социални права на работещите, касаеща равенство в третирането на жените и мъжете предвижда, между другото,  че “добре е да  се засилят действията за гарантиране осъществяването на равните възможности на мъжете и жените, в частност при достъпа до заетост, възнаграждението, условията на труд, социалната защита, образованието, професионалното обучение и развитието в кариерата”;
(4) Отчитайки, че Комисията, съгласно член 3, параграф 2 на споразумението по социалната политика, се допита до социалните партньори на равнище Общността за евентуалната насока за действие относно  доказателствената тежест в случаите на дискриминация основана на пол;
(5) Отчитайки, че Комисията като преценява след това допитване, че едно действие на Общността е било желателно, отново се допита до гореспоменатите социални партньори по съдържанието на предвиденото предложение, съгласно член 3, параграф 3 на споменатото споразумение; че последните са предали на Комисията своето становище;
(6)Отчитайки, че в смисъла на тази втора фаза на допитване, социалните партньори не са информирали Комисията за своето желание да започнат действието, което би могло да приключи със заключение за съгласие, такова каквото е предвидено в член 4 на гореспоменатото споразумение; 
(7) Отчитайки, че според член 1 на гореспоменатото споразумение, Общността и държавитечленки имат за цел, между другото, подобряването условията на на живот и на труд; че действителното приложение на принципа на равенство в третирането на мъжете и жените допринася за реализирането на тази цел;
(8) Отчитайки, че принципът на равенство в третирането е бил изложен в член 119 на договора и в директивата 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 г. относно сближаването на законодателствата на държавитечленки, отнасящи се до приложението на принципа на равенство в заплащането между работниците и работничките4, както и в директивата 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 г. относно реализирането принципа на равенство в третирането на мъжете и жените при достъпа до заетост, образование и професионално развитие и условията на труд5;
(9) Отчитайки, че директивата 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г., касаеща реализирането на мерки, които визират активизиране подобряването на сигурността и на здравето на бременните работнички, родилките и кърмещите работнички (десета специална директива в смисъла на член 16, параграф 1 на директивата 89/391/ЕИО)6 допринася също за действителната реализация на равенство в третирането на мъжете и жените; че гореспоменатата директива не трябва да засяга горецитираните директиви по отношение равенството при третирането и че е добре, от тук нататък  визираните от споменатата директива работнички да се възползват, при същите условия, от уреждането на правилата, касаещи доказателствената тежест;
(10) Отчитайки, че директивата 96/34/ЕС на Съвета от 3 юни 1996 г., касаеща рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено от Съюза на индустриалните федерации на страните от Европейската общност (UNICE), Европейския център на държавните предприятия(CEEP) и Европейската  конфедерация на профсъюзите(CES),7 се основава също на принципа на равенството в третирането на мъжете и жените;
(11)Отчитайки, че обръщането към  “правосъден орган” и към  “съд” визира механизми, чрез които спорове могат да бъдат предоставени за разследване и решение от независими органи, които са в състояние да произнесат принудителни за страните по тези спорове решения;
(12) Отчитайки, че изразът “любезни процедури” означава в частност процедури като помиряването и размишлението;
(13) Отчитайки, че оценката на факти, които позволяват да бъде допуснато съществуването на пряка или непряка дискриминация,  се отнася до националната съдебна инстанция или до друга компетентна инстанция, съгласно националното право и/или националните практики;
(14) Отчитайки, че на държавитечленки, се полага да предвидят, какъвто и да е етап на процедурата, поблагоприятен пробен режим за странатаищец;
(15) Отчитайки,че трябва да се имат предвид особеностите на юридическите системи на някои държавичленки, между другото, когато може да се направи заключение за дискриминация, ако странатаответник не успее да убеди съда, или компетентната власт, че не е имало нарушение на принципа на равенство при третиране;
(16) Отчитайки, че държавитечленки, могат да не прилагат правилата, отнасящи се до доказателствената тежест за процедурите, при които разследването на фактите се пада на съда или компетентната инстанция; че така визираните процедури са тези при които странатаищец е освободена  от доказване на фактите, за които разследването се пада на съда или на компетентната инстанция;
(17) Отчитайки, че странитеищци биха могли да бъдат лишени от каквото и да ефикасно средство за спазване принципа на равенството в третирането пред националната юрисдикция и ако представянето на доказателство за явна дискриминация не наложи на странатаответник доказването, че нейната практика  в действителност не е дискриминационна;
(18) Отчитайки, че Съдът на Европейските общности е потвърдил впоследствие, че определянето на правила, касаещи доказателствената тежест, се прилага веднага щом като съществува вероятност за дискриминация и че в случаите, когато такова положение се потвърди, реалното осъществяване на принципа на равенство в третирането изисква доказателствената тежест да бъде прехвърлена на странатаответник;
(19) Отчитайки, че доказателство за дискриминация е още потрудно да се представи, ако тя е непряка; следователно важно е да се даде определение за непряка дискриминация;
(20) Отчитайки, че целта за адекватно определяне на  правилата, касаещи доказателствената тежест не е достатъчно реализирана във всички държавичленки и че се налага съгласно принципа на субсидиарност, формулиран в член 3 В на договора и на принципа на пропорционалността, постигането на тази цел да се разпространи в рамките на Общността; че настоящата директива се ограничава до изисквания минимум и не надвишава това което е необходимо за тази цел, 

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член първи
Цел
Настоящата директива има за цел да гарантира поголяма ефикасност на  мерките, които се вземат от държавитечленки, в приложение на принципа на равенството в третирането, позволяващи на всяко лице, което се счита  засегнато от неприлагането по отношение на него на принципа на равенството в третирането да отстоява правата си по юридически път след това пред други компетентни инстанции;

Член 2
Дефиниции
1. За целите на тази директива, принципът на равенството в третирането предполага отсъствието на всякаква дискриминация, пряка или непряка, основана на пол. 
2. За целите на принципа на равенство в третирането, визиран в параграф 1, непряка дискриминация съществува, когато разпоредба, критерий или практика привидно неутрални, засягат съотношение категорично повисоко от лица от даден пол, освен ако тази разпоредба, този критерий или тази практика не е съобразена и необходима и би могла да бъде оправдана от независими обективни фактори от пола на заинтересованите лица.

Член 3
Приложно поле
1. Настоящата директива се прилага:
а) за положения, покрити от член 119 на договора и от директивите 75/117/ЕИО, 76/207/ЕИО и в случаи, когато има дискриминация, основана на пол, 92/85/ЕИО и 96/34/ЕС;
b) в рамките на всяка гражданска или административна процедура, отнасяща се до държавния или частния сектор, която предвижда съдействие според националното право, в приложение на визираните в точка (а) разпоредби, с изключение на любезните, доброволни по същество процедури, или предвидените в националното право.
2. Настоящата директива не се прилага в наказателните процедури, освен ако държавитечленки, се разпореждат с нея по друг начин.

Член 4
Доказателствена тежест
1. Държавитечленки, съгласно техните съдебни системи вземат необходимите мерки така, че от момeнта, когато едно лице се счита  засегнато от неприлагането по отношение на него на принципа за равенството в третирането и установи по съдебен ред или сезиране на друга компетентна инстанция факти, които позволяват допускане съществуването на пряка или непряка дискриминация, на ответната страна се полага да докаже, че не е имало нарушение на принципа за равенство в третирането.
2. Настоящата директива не създава пречки на държавитечленки, да наложат поблагоприятен проверовъчен режим на странатаищец.
3. Държавитечленки, могат да не прилагат параграф 1 за процедурите, при които разследването на фактите се полага на съда или на друга компетентна инстанция.

Член 5
Информация
Държавитечленки, съблюдават взетите в приложение на тази директива мерки, както и вече действащите разпоредби в тази област, да бъдат давани на  разположение на всяко заинтересовано лице, в найподходяща форма.

Член 6
Запазване равнището на защита
Реализирането на разпоредбите на тази директива не представлява в никакъв случай достатъчен мотив, за оправдаване намаляването на общото равнище на защита на работещите в областите, покрити от последната, без да се попречи на Странитечленки, да приемат, като се има предвид развитието на положението, законодателни, регламентиращи или административни разпоредби, различни от съществуващите към момента на нотифицирането на тази директива, доколкото минималните изисквания, предвидени в нея са спазени.

Член 7
Привеждане в действие
Държавитечленки, приемат законодателните, регламентиращите и административните разпоредби, необходими за съгласуване с тази директива не покъсно от 1 януари 2001 г.Те следва незабавно да уведомят Комисията за това.
Когато държавитечленки, приемат тези разпоредби, последните съдържат справка за тази директива или се придружават с подобна справка при официалното им публикуване. Формата на тази справка се изработва от държавитечленки.
Не покъсно от две години след нотифицирането на тази директива, държавитечленки, предоставят на  Комисията всички полезни данни, за да може тя да изготви доклад за предоставяне на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на настоящата директива.

Член 8
Тази директива е адресирана до странитечленки. 

Приета в Брюксел на 15 декември 1997 година

_____________
1 ОВ, № C 332 от 7 ноември 1996 г., с. 11.
ОВ, № C 185 от 18 юни 1997 г., с. 21.
2 ОВ, № C 133 от 28 април 1997 г., с. 34.
3 Известие на Европейския парламент от 10 април 1997 г. (ОВ, № C 132 от 28 април 1997 г., с. 215), общо становище на Съвета от 24 юли 1997 г. (ОВ, № C 307 от 8 октомври 1997 г., с. 6), и решение на Европейския парламент от 6 ноември 1997 г. (ОВ, № C 358 от 24 ноември 1997 г.).
4 ОВ, № L 45 от 19 февруари 1975 г., с. 19.
5 ОВ, № L 39 от 14 февруари 1976 г., с. 40.
6 ОВ, № L 348 от 28 ноември 1992 г., с. 1.
7 ОВ, № L 145 от 19 юни 1996 г., с. 4.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани