Sidebar

Меню

Официален вестник, № L 045 от 19 февруари 1975 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
Имайки предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и в частност член 100 от от него:
Имайки предвид предложението на Комисията;
Имайки предвид мнението на Европейския парламент1;
Имайки предвид мнението на Икономическия и социален комитет2;
Отчитайки, че прилагането на принципа за равенство в заплащането на труда на мъжете и жените, съдържащ се в член 119 на Договора, е неразделна част от създаването и функционирането на общия пазар;
Отчитайки, че отговорност преди всичко на държавитечленки, е да осигурят прилагането на този принцип чрез подходящи закони, подзаконови актове и административни разпоредби;
Отчитайки, че Резолюцията на Съвета от 21 януари 1974 г.3 относно социалната програма за действие е насочена към създаване на възможност за хармонизиране на условията на живот и труд за поддържане на достигнатия прогрес и за балансирано социално и икономическо развитие на общността, е признала приоритетния характер на действията в полза на жените относно достъпа до трудова заетост, професионална квалификация и израстване, както и условията на труд, включително заплащане;
Отчитайки, че е желателно да се засилят основните законови разпоредби с норми за улесняване практическото прилагане на принципа за равенството по такъв начин, че всички работници и служители в общността да могат да бъдат закриляни в тази област;
Отчитайки, че продължават да съществуват различия между отделните държавичленки, независимо от положените усилия за прилагане на резолюцията от конференцията на държавитечленки, от 30 декември 1961 г. за равенство в заплащането на мъжете и жените и, че поради това е необходимо сближаване на националните разпоредби по отношение на прилагането на принципа за равенство в заплащането,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1
Принципът за равенство в заплащането на мъжете и жените, прогласен в член 119 от Договора, наричан понататък “принцип за равенство в заплащането”, означава премахване на всяка дискриминация, основана на пол, по отношение на всички аспекти и условия, свързани със заплащане на еднакъв труд или за труд с еднаква стойност.
В частност, когато за определяне на възнаграждението се използва система на класификация на професиите, тя трябва да се основава на едни и същи критерии, както за мъжете, така и за жените и да бъде изготвена така, че да изключва всяка дискриминация, основана на пол.

Член 2
Държавитечленки, ще въведат в националните си правни системи необходимите мерки, за да позволят на всички работници и служители, които се считат засегнати поради неприлагане на принципа за равенство в заплащането, да предявяват своите претенции по съдебен ред, след евентуално сезиране на други компетентни власти.

Член 3
Държавитечленки, премахват всяка дискриминация между мъжете и жените, произтичаща от закони, подзаконови актове или административни разпоредби, противоречащи на принципа за равенство в заплащането.

Член 4
Държавитечленки, предприемат необходимите мерки, за да осигурят разпоредбите, съществуващи в колективните споразумения, тарифите за възнагражденията, споразуменията за възнагражденията или индивидуалните трудови договори, които противоречат на принципа за равенство в заплащането, да бъдат или да могат да бъдат обявявани за нищожни или да могат да бъдат изменяни.

Член 5
Държавитечленки, предприемат необходимите мерки за закрила на трудещите се при уволнение като реакция от работодателя на жалба, подадена в рамките на предприятието или правни процедури, насочени към спазване на принципа за равенство в заплащането.

Член 6
Държавитечленки, предприемат в съответствие с националните си условия и правни системи необходимите мерки за осигуряване прилагането на принципа за равенство в заплащането. Те осигуряват ефикасни средства за контрол при съблюдаването на този принцип.

Член 7
Държавитечленки, се грижат за това, разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата Директива, заедно със съответните вече действащи разпоредби, да бъдат доведени до знанието на работниците с всички подходящи средства, включително и на мястото на работата им.

Член 8
1. Държавитечленки, въвеждат законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, необходими за прилагане на тази Директива, в едногодишен срок от нейното обявяване, като незабавно уведомяват Комисията.
2. Държавитечленки, представят на Комисията текстовете на законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, които приемат в предмета на регулиране на тази Директива.

Член 9
Две години след изтичането на едногодишния период по член 8 държавитечленки, предоставят на Комисията цялата необходима информация, за да може тя да изготви доклад до Съвета относно прилагането на тази Директива.

Член 10
Тази Директива е адресирана до държавитечленки.
____________
Приета в Брюксел на 10 февруари 1975 година.
1 ОВ, № С 55 от 13 май 1974 г., с. 43.
2 ОВ, № С 88 от 26 юли 1974 г., с. 7.
3 ОВ, № С 13 от 12 февруари 1974 г., с. 1.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани