Sidebar

Меню

Официален вестник, № L 269 от 5 октомври 2002 г.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

Като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и поспециално Член 143 ал. 3 от него,
Като взеха предвид предложението на Комисията1,
Като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет2,
Като действаха при спазване на процедурата, уредена в Член 251 от Договора, в светлината на съвместния текст приет от Помирителната комисия на 19 април 2002 г.
Като имат предвид, че:
(1) Съгласно член 6 от Договора за създаване на Европейския съюз, Европейският съюз се основава на принципите на свобода, демокрация, зачитане на правата на човека и основните свободи и правовата държава, принципи които са общи за всички държавичленки, като зе зачитат човешките права така, както са закрепени в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, като те са резултат от конституционните традиции общи за всички държавичленки, като основни принципи на правото на Общността.
(2) Правото на равно третиране пред закона и защита от дискриминация на всички хора представлява всеобщо право, е признато от Всеобщата декларация за правата на човека, от Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените, от Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, от Пактовете на ООН за гражданските и политическите права и социалните и културни права, както и от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, по които са страни всички държавичленки.
(3) Тази директива зачита човешките права и спазва принципите, признати особено в Хартата за правата на човека на Европейския съюз.
(4)Равното третиране на  мъжете и жените е основен принцип по силата на Член 2 и Член 3 ал. 2 от Договора, както и според практиката на съда на Европейските общности. Тези разпоредби от Договора прогласяват равното третиране на мъжете и жените като “задача” и “цел” на Общността и  налагат позитивното задължение на Общността то да бъде “насърчавано” във всичките и действия.
(5)В Член 141 от Договора, и поспециално в ал. 3, се говори изрично за равно третиране на мъжете и жените при достъпа до работни места и заетостта.
(6)В Директива на Съвета 76/207/ЕИО4 не са определени понятията пряка и косвена дискриминация. На основание Член 13 от Договора, Съветът е приел Директива 2000/43/ЕО от 29 юни 2000 г. за прилагане на принципа за равно третиране независимо от расовия и етнически произход5 и Директива 2000/78/ЕО от 27 ноември 2000 г., с която се въвежда обща рамка за равно третиране на мъжете и жените при достъпа до работни места и заетостта6, с която се дава определение на понятията пряка и непряка дискриминация. В този смисъл, подходящо е да се въведат определения съответни на дадените в тези директиви, по отношение на пола.
(7) Тази директива не засяга правото на свобода на сдружаване, включително правото на създаване на обединения с други лица, както и присъединяването към такива обединения с цел защита на нечиии интереси. Мерките по смисъла на Член 141 ал. 4 от Договора могат да включват членство или продължаване дейността на асоциации или обединения, които имат за цел насърчаването в практиката на принципа за равно третиране на мъжете и жените.
(8) Преследване, основаващо се на пола на лице, както и сексуално преследване противоречат на принципа за равно третиране на мъжете и жените; в този смисъл е подходящо, да се дадат определения на тези концепции и да се забранят тези форми на дискриминация. За тази цел, трябва да се подчертае, че тези форми на дискриминация са налице не само на работното място, но и в контекста на достъпа до работни места и професионално обучение по време на трудовото правоотношение на лицето и неговата заетост.
(9) В този смисъл, работодателите и онези, които се занимават с професионалното обучение следва да бъдат насърчавани да предприемат мерки за борба с всички форми на сексуална дискриминация, и поспециално, да вземат превантивни мерки срещу сексуалното преследване на работното място, в съответствие с националното си законодателство и практика.
(10) Оценката на фактите, по които може да се установи дали е налице пряка или косвена дискриминация, е предмет на разглеждане от националния съд или от други компетентни органи, съгласно разпоредбите на националното законодателство и практика. Тези разпоредби биха могли да предвиждат, поспециално възможността косвената дискриминация да се доказва с всички средства, включително и въз основа на статистически данни. Съгласно практиката на Съда на Европейските общности7, доказването на дискриминацията обхваща прилагането на различни разпоредби към сходни ситуации или прилагането на една и съща разпоредба към няколко различни ситуации.
(11) Дейности, свързани със заетостта, които държавитечленки могат да изключат от обхвата на Директива 76/207/ЕИО, следва да бъдат ограничени до онези, които изискват наемането на лица от еднакъв пол поради естеството на конкретната работа, при условие че целите са обосновани и при спазване на принципа на пропорционалността, така, както е определен от практиката на Съда на Европейските общности8.
(12) Съдът на Европейските общности в постоянната си практика е признал основателността на принципа за равно третиране на мъжете и жените, както и закрилата на жената с оглед биологичното й състояние при бременност и раждане. Нещо повече, Съдът в постоянната си практика е приел, че всяко неблагоприятно третиране на жената, свързано с бременността и майчинството, представлява пряка дискриминация, основана на пола. Въпреки това, тази Директива 92/85/ЕИО от 19 октомври 1992 г. относно въвеждането на мерки за насърчаване подобряването на здравето и безопасността на бременни работнички, както и на майки с малки деца и кърмачки9(десета индивидуална директива по смисъла на Член 16 ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО), имаща за цел да гарантира защитата на физическото и умственото здраве на бременни жени, майки с малки деца и кърмачки. Преамбюла на Директива 92/85/ЕИО, предвиждащ защитата на бременните работнички, майки с малки деца и кърмачки, не следва да обхваща третирането на жени, които са на пазара на труда, по неблагоприятен начин, както и да не се нарушават разпоредбите на Директивите, свързани с принципа за равното третиране на мъжете и жените.  Съдът на Европейските общности в постоянната си практика е признал защитата на трудовите права на жените и поспециално на правото да се завърнат на същата или подобна работа, с не помалко благоприятни условия на труд, както и да се възползват от всяко подобряване на условията на труд, от които биха се възползвали по време на отсъствието си.
(13) В Резолюцията на  Съвета, както и на срещата в рамките на Съвета на министрите на труда и социалната политика от 29 юни 2000 относно балансираното участие на мъжете и жените в семейния и трудовия живот10, държавитечленки, насърчиха анализирането на обхвата на съответните си правни системи, свързано с даване правото на мъжете на отпуск за бащинство, което да бъде лично и непрехвърлимо, като в същото време се запазят правата им на работното място. В този контекст, е важно да се акцентира, че е от компетентността на държавитечленки, да решат дали да дадат такова право, както и да определят условията, различни от отпуска и завръщане на работа, които попадат извън обхвата на тази директива.
(14) Държавитечленки, могат, съгласно Член 141 ал. 4 от Договора, да поддържат или приемат мерки, които предвиждат особени предимства, с цел улесняване на послабо представения пол да получи професионално обучение, както и да се предотвратят или компенсират неблагоприятните условия при издигането в кариерата. С оглед на ситуацията в момента, и като се има предвид Декларация № 28 към Договора от Амстердам, държавитечленки, следва, като спешна мярка, да приемат, като цел подобряване положението на жените при полагането на труд.
(15) Забраната за дискриминация не следва да засяга поддържането и приемането на мерки, предотвратяването или компенсирането на неблагоприятните условия при издигането в кариерата на групи от хора, основани на пола. Такива мерки позволяват сдружаването на лица от един и същи пол, когато имат за цел насърчаването на специални нужди на тези лица, както и насърчаване спазването на принципа за равно третиране на мъжете и жените.
(16) Принципът за равно заплащане на мъжете и жените е вече здраво закрепен от Член 141 на Договора и Директива на Съвета 75/117/ЕИО от 10 февруари 1975 г. относно сближаването на законодателствата на държавитечленки, свързани с приложението на принципа за еднакво заплащане на мъжете и жените11 и е поддържан в постоянната практика на Съда; принципът представлява съществена и неразделна част от постиженията на правото на Европейската общност в областта на дискриминацията, основаваща се на пола.
(17) В практиката си, Съдът на Европейските общности е постановил, че имайки предвид основополагащото място, което заема правото на ефективна правна защита, работниците притежават тази защита дори и когато трудовото правоотношение е приключило12. Работник, който защитава или представя доказателства от името на лице, попадащо под защитата на тази директива, следва да се ползва от същата защита.
(18) В практиката си, Съдът на Европейските общности е постановил, че за да бъде ефективен, принципът за равно третиране съдържа в себе си тезата, че винаги, когато бъде нарушен, обезщетението, което се изплаща на дискриминирания работник, трябва да отговаря на претърпените вреди. Съдът понататък уточнява, че предварителното определяне на висока граница може да преклудира ефективното компенсиране, както и че изключването на изплащането на лихвите при компенсацията на вреди не се допуска13.
(19) Съгласно практиката на Съда на Европейските общности, разпоредби на националното законодателство, свързани с въвеждане на срокове при упражняване правото на иск, са допустими, тогава когато те не са помалко благоприятни от сроковете за предявяване на подобни искове от местно естество и не правят упражняването на правата, предоставени от Правото на Общността, невъзможно.
(20) Лица, които са били обект на дискриминация, основана на пола, следва да имат подходящи средства за правна защита. За да се предостави поефективно ниво на защита, асоциации, обединения и други юридически лица следва също да имат правото да участват в процесуални действия, когато това е определено от държавитечленки, както от името на, така и в подкрепа на жертва, без да се засягат националните процесуални правила, уреждащи представителството и защитата пред съдилищата.
(21) Държавитечленки, следва да насърчават диалога между социалните партньори и в рамките на националната практика, и с неправителствени организации, с цел поставяне на проблемите, свързани с различните форми на дискриминация основана на пола на работното място и борбата с тях.
(22) Държавитечленки, следва да предоставят ефективни, съответни и имащи превантивна функция санкции за нарушения на Директива 76/207/ЕИО.
(23) В съответствие с принципа на субсидиарността, така както е закрепен в Член 5 от Договора, целите на предлаганите действия не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавитечленки, и в този смисъл биха били постигнати подобре от Общността. В съответствие с принципа на пропорционалността, така както е закрепен в същия Член, тази директива обхваща само действията, необходими за постигането на тези цели.
(24) И тъй като в този смисъл, Директива 76/207/ЕИО, следва да се измени съответно:

ПРИЕХА ТАЗИ ДИРЕКТИВА:

Член 1
Директива 76/207/ЕИО се изменя така:
1. в Член 1 се създава ал. 1а:
“1а. Държавитечленки, следва активно да се съобразяват с принципа за равенство на мъжете и жените при изготвянето и прилагането на закони, подзаконови и административни актове, политики и дейности в областите, посочени в ал. 1”.
2. Член 2 се изменя така:
“Член 2
1. За целите на следващите разпоредби, принципа за равно третиране на мъжете и жените означава, че не се допускат никакви ограничения, от какъвто и да било характер, пряко или косвено, въз основа на пола, като се обърне специално внимание на  семейното положение.
2. За целите на тази директива се прилагат следните определения:

  • пряка дискриминация: когато едно лице се третира помалко благоприятно въз основа на пола отколкото друго лице е било или ще бъде третирано в сходна ситуация.
  •  Непряка дискриминация: когато една очевидно неутрална разпоредба, критерий или практика би поставила лица от един пол в помалко благоприятно положение от лица от друг пол, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно обосновани от справедлива цел и средствата за постигането на тази цел са съответни и необходими,
  •  преследване, основаващо се на пола: когато се допуска нежелано поведение, свързано с пола на лице, което поведение би накърнило достойнството на това лице, като се създаде унизителна, враждебна, неблагоприятна обстановка или обстановка, провокираща самозащитата на лицето,
  •  сексуално преследване: когато се допусне, под каквато и да било форма нежелано устно, физическо поведение или жестове от сексуално естество, с цел или в резултат от което се накърнява достойнството на лицето и поспециално се създава унизителна, враждебна, неблагоприятна обстановка или обстановка провокираща самозащитата на лицето.

3. Преследване, основаващо се на пола и сексуално преследване, по смисъла на тази директива се разглеждат като дискриминация, основаваща се на пола и следователно се забраняват.
4. Отказът на едно лице или понасянето от него на такова поведение не могат да се  използват като основание при вземането на решение по отношение на това лице.
5. Държавитечленки, следва да насърчават, в съответствие с националното си законодателство, колективни споразумения и практики, работодателите и лицата отговорни за професионалното обучение, да предприемат необходимите мерки за превенция на всякакви форми на дискриминация, основаваща се на пола, и поспециално на преследване въз основа на пола и сексуално преследване на работното място.
6. Държавитечленки, могат да предвидят, що се отнася до достъпа до работни места, включително и съответното професионално обучение, че определени различия, основаващи се на пола, не представляват дискриминация въз основа на пола тогава, когато поради естеството на съответните професионални дейности, както и от контекста в който те се изпълняват, тази характеристика представлява основополагащо и задължително изискване, при условие че целта е обоснована и изискването е съобразено с принципа на пропорционалността.
7. Тази директива не следва да засяга разпоредбите за закрила на жената, особено що се отнася до бременност и майчинство.
Жена в отпуск по майчинство следва да има право, след изтичане на отпуска по майчинство, да се завърне на работното си място или на подобна позиция при условия не помалко благоприятни за нея и да се възползва от всяко подобряване на условията на работа, от което би се възползвала по време на отсъствието си.
Понеблагоприятно третиране на  жена, свързано с бременност или отпуск по майчинство, по смисъла на Директива 92/85/ЕИО представлява дискриминация, основаваща се на пола по смисъла на тази директива.
Тази директива не накърнява  разпоредбите на Директива на Съвета 96/34/ЕО от 3 юни 1996 г. относно рамковото споразумение за отпуска по бащинство, прието  от UNICE, CEEP и ETUC14 и на Директива на Съвета 92/85/ЕИО от 19 октомври 1992 г., относно въвеждането на мерки за насърчаване подобряването на здравето и безопасността на бременни работнички, както и на майки с малки деца и кърмачки (9) (десета индивидуална директива по смисъла на Член 16 ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО)15. Също така в прерогативите на държавитечленки, е да признаят конкретни права, свързани с отпуска за бащинство и/или при осиновяване. Тези държавитечленки, които са признали такива права, следва да предприемат необходимите мерки за защита на работещите мъже и жени от освобождаване от работа, поради упражняването на тези права и да гарантират, че при изтичането на този отпуск те ще имат правото да се завърнат на работното си място или на подобна позиция при условия не помалко благоприятни за тях и да се възползват от всяко подобряване на условията на работа, от което биха се възползвали по време на отсъствието си.
8. Държавитечленки, могат да поддържат или приемат мерки съгласно член 141 ал. 4 от Договора, с цел да се гарантира на практика равенството на мъжете и жените.”

3. Член 3 се изменя така:
“Член 3
1. Прилагането на принципа на равно третиране означава, че не се допуска никаква дискриминация, основаваща се на пола, както пряка така и косвена, в публичния и частния сектор, включително в държавните институции, свързана с:
а) достъп до работни места и заетост, възможност за упражняване на свободна професия, включително критерии за подбор и изисквания за заемане на съответна длъжност, независимо от вида извършвана дейност, както и на всички нива на професионалната йерархия, включително при повишение;
б) достъп до всички видове и всички нива на професионално насочване, професионално обучение, професионално обучение за напреднали, включително практически професионален опит;
в) условия на труд на служители и работници, включително освобождаване от работа, както и заплащане, посочено в Директива 75/117/ЕИО;
г) членство или участие в организации на работниците, или всяка друга професионална организация, включително и привилегии, предоставяни от такива организации.
2. За тази цел, държавитечленки, следва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че
а) са отменени всички законови и подзаконови актове, противоречащи на принципа за равно третиране;
б) са изменени или обявени за нищожни всякакви разпоредби, противоречащи на принципа за равно третиране, залегнали в договори или колективни споразумения, вътрешни правила в предприятия или правила, уреждащи независими или професионални организации на работници или работодатели;”

4. Членове 4 и 5 се заличават.

5. Член 6 се изменя така:
“Член 6
1. Държавитечленки, следва да гарантират, че лицата, ощетени от неприлагането на принципа за равно третиране спрямо тях, независимо от  това дали правоотношението, по което е настъпила дискриминацията е прекратено или не, имат правото да участват в съдебни и/или административни производства, включително и в помирителни производства, когато държавитечленки, са предвидили това, свързани с прилагането на закрилата, предвидена в тази директива.
2. Държавитечленки, следва да въведат в националните си правни системи тези мерки, които са необходими за осигуряването на реална и ефективна компенсация или възстановяване на вредите, така както се определят от държавитечленки, за вредите и загубите, претърпени от лице, ощетено в резултат от допускане на дискриминация, основаваща се на пола, която противоречи на Член 3, така че тази компенсация да съответства и да бъде еквивавалентна на претърпените вреди; такава компенсация или възстановяване на вредите не може да бъде ограничавана чрез въвеждане на предварителен фиксиран размер, освен когато работодателят докаже, че единствената вреда, която е претърпяло лицето, е отказът документите му за постъпване на работа да бъдат разгледани. 
3. Държавитечленки, следва да гарантират, че асоциации, обединения или други юридически лица, които имат, в съответствие с критериите, установени от тяхното национално законодателство, основателен интерес да гарантират, че са се съобразили с разпоредбите на тази директива, могат да участват, било от името на, или в помощ на лицата, предявили искове и с тяхно одобрение, във всяко съдебно и/или административно производство, предназначено за изпълнение на задълженията, произтичащи от тази директива.
5. Ал. 1 и 3 не накърняват националните правила, свързани със сроковете за предявяване на искове, свързани със спазването на принципа за равно третиране.”;

6. Член 7 се изменя така:
“Член 7
Държавитечленки, следва да въведат в националното си законодателство такива мерки, които са необходими за защитата на служителите и представителите на служителите така, както са определени в националното законодателство и/или практика, от освобождаване или друго неблагоприятно третиране от работодателя, като резултат от предявени искове в рамките на предприятието или в рамките на всякакво друго съдебно производство, предназначено за осигуряване спазването на принципа за равно третиране.”

7. Създават се следните членове
“Член 8а
1. Държавитечленки, следва да определят и направят необходимите промени за създаването на орган или органи за насърчаване, анализ, наблюдение и подпомагане спазването на принципа за равно третиране на всички лица, без значение на пола. Тези органи могат да бъдат създадени като част от агенции занимаващи се на национално ниво със защитата на правата на човека или правата на отделните лица.
2. Държавитечленки, следва да гарантират, че в компетентността на тези органи се включва:
а) без да се накърняват правата на жертвите, на обединенията, асоциациите и другите юридически лица, посочени в Член  6 ал. 3, предоставянето на независима помощ на жертвите на дискриминация при разглеждане на исковете им;
б) извършват независими разследвания, свързани с дискриминацията;
в) публикуват независими доклади и отправят препоръки, свързани с този вид дискриминация.

Член 8б
1. Държавитечленки, следва, в съответствие с националните си традиции и практика, да предприемат съответните мерки за насърчаване на социалния диалог  между социалните партньори, с оглед поощряване принципа на равното третиране, включително чрез наблюдение на работните места, колективните споразумения, кодексите за поведение, изследователската дейност и обмен на опит и добра практика.
2. Когато това е съвместимо с националното законодателство и практика, държавитечленки, насърчават социалните партньори, без да се накърнява независимостта им, да насърчават равенството между мъжете и жените и да сключват, на подходящо ниво, споразумения, съдържащи антидискриминационни клаузи в областите, посочени в Член 1, които попадат в сферата на колективното договаряне. Тези споразумения следва да бъдат съобразени с изискванията, установени от тази директива и съответните законодателни мерки по прилагането и на национално ниво.
3. Държавитечленки, следва, в съответствие с националното законодателство, колективните споразумения или практика, да насърчават работодателите за равното третиране на мъжете и жените систематично и по план.
4. За тази цел, работодателите следва да бъдат насърчавани  в подходящи интервали от време, да предоставят на служителите си информация за спазване на принципа за равно третиране на мъжете и жените в предприятието. Тази информация може да включва статистически данни за съотношението между мъже и жени в различните нива на съответната организация и възможните мерки за подобряване сътрудничеството с представителите на служителите.

Член 8в
Държавитечленки, следва да насърчават диалога с подходящите неправителствени организации, които имат, съгласно националното си законодателство и практика, обоснован интерес да допринесат за борбата с дискриминацията, основаваща се на пола, с оглед гарантирането на принципа за равно третиране.

Член 8г
Държавитечленки, следва да приемат законодателни разпоредби, предвиждащи санкции за нарушение на разпоредби от националното законодателство, хармонизирани с тази директива и да предприемат необходимите мерки за осигуряване на приложението им.
Санкциите, които може да съдържат плащане на обезщетение на жертвата ,трябва да бъдат адекватни, пропорционални и изпълняващи превантивни функции. Държавитечленки, трябва да информират Комисията за тези мерки до 5 октомври 2005 г. и да съобщават незабавно за всяка промяна в тях.

Член 8д
1. Държавитечленки, могат да въведат или поддържат разпоредби, които са поблагоприятни за защитата и прилагането на принципа на равно третиране от тези, залегнали в тази директива.
2. Прилагането на тази директива не може при никакви обстоятелства да представлява основание за намаляване нивото на защита от дискриминация, което вече е било дадено в държавачленка, в областите обхванати от тази директива.”

Член 2
Държавитечленки, следва да приведат в действие законите, подзаконовите и административните актове, необходими за хармонизация с тази директива, найкъсно до 5 октомври 2002 г., или да осигурят найкъсно преди същата дата, че изискванията на разпоредбите са въведени чрез договаряне от мениджърските и трудовите организации. Държавитечленки, следва да направят необходимото, за да  осигурят гарантирането на резултатите, наложени от тази директива. Те следва незабавно да уведомят за това Комисията.
Когато държавитечленки, приемат тези мерки, те следва да съдържат препращане към тази директива или да са придружени от такава препратка при официалното си публикуване. Начините за извършването на това препращане се определят от държавитечленки.
2. Държавитечленки, следва да уведомят Комисията, в тригодишен срок от влизането в сила на тази директива, за цялата информация, необходима на Комисията, за да изготви доклад, който да представи пред Европейския парламент и Съвета по приложението на тази директива.
3. Без да се накърняват разпоредбите на ал. 2, държавитечленки, следва да изпращат на Комисията на всеки четири години, текстовете на закони, подзаконови и административни актове на всички мерки, предприети по реда на Член 141 ал. 4 от Договора, както и доклади относно прилагането на тези мерки. Въз основа на тази информация, Комисията ще приема и публикува на всеки четири години доклад за сравнителен анализ на всички мерки в светлината на Декларация № 28 към Договора от Амстердам.

Член 3
Тази директива влиза в сила в деня на публикуването й в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4
Тази директива е адресирана до държавитечленки.

___________
Приета в Брюксел на 23 септември 2002 година
* Вж. Директива 76/207/ЕИО, публикувана в този сборник на с. 554.
1 ОВ, № С 337Е от 28 ноември 2000 г., с. 204 и ОВ, № p 270Е от 25 септември 2001 г., с. 9.
2 ОВ, № С 123Е, 25 април 2001 г., с. 81.
3 Становище на Европейския парламент от 31 май 2001 (ОВ, № G 47 от 21 февруари 2002 г., с. 19) Обща позиция на Съвета от 23 юли 2001 г. (ОВ, № С 307 от 31 октомври 2001 г., с. 5) и решение на Европейския парламент от 24 октомври 2002 г. (ОВ, № С 112Е от 9 май 2002 г., с. 4). Решение на Европейския парламент от 12 юни 2002 г. и решение на Съвета от 13 юни 2002 г.
4 ОВ, № L 39 от 14 февруари 1976 г., с. 40.
5 ОВ, № L 180 от 19 юли 2000 г., с. 22.
6 ОВ, № L 303 от 12 декември 2000 г., с. 16.
7 Дело C 394/96 Браун (1998) ECR I-4185, Дело C 342/93 Гилеспи (1996) ECR I-475.
8 Дело C222/84 Джонстън (1986) ECR 1651, Дело C273/97 Сирдар (1999) ECR I-7403 и Дело C285/98 Крейл (2000) ECR I-69.
9 ОВ, № L 348 от 28 ноември 1992 г., с. 1.
10 ОВ, № L 218 от 31 юли 2000 г., с. 5.
11 ОВ, № L 45 от 19 февруари 1975 г., с. 19.
12 Дело C185/97 Коут (1998) ECR I-5199.
13 Дело C180/95 Дремфаел (1997) ECR I-219, Дело C271/91 Маршал (1993) ECR I-4367.
14 ОВ, № L 145 от 19 юни 1996 г., с. 4.
15 ОВ, № L 348 от 28 ноември 1992 г., с. 1.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани