Sidebar

Меню

Официален вестник, № 039 от 14 февруари 1976 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

Имайки предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и в частност член 235 от него,
Имайки предвид предложението на Комисията,
Имайки предвид мнението на Европейския парламент1,
Имайки предвид мнението на Икономическия и социален комитет2,
Отчитайки, че Съветът в Резолюцията си от 21 януари 1974 г. относно социалната програма за действие3 е включил сред приоритетите действия за постигане на равенство на мъжете и жените по отношение на достъпа до трудова заетост, професионалната квалификация и израстване и условията на труд, включително заплащане;
Отчитайки, че по отношение на заплащането на 10 февруари 1975 г. Съветът е приел Директива 75/117/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавитечленки относно прилагане на принципа за равенство в заплащането на мъжете и жените4;
Отчитайки, че е необходима дейност и на Общността за осъществяване на принципа за равенство в третирането на мъжете и жените по отношение на достъпа до трудова заетост, професионална квалификация и израстване и условията на труд; отчитайки, че равенството в третирането на работниците мъже и жени е една от целите на Общността, доколкото хармонизацията на условията на живот и труд и тяхното подобряване е сред условията, които трябва да се развиват; отчитайки, че Договорът не предвижда необходимите специфични правомощия за тази цел;
Отчитайки, че определението и постепенното прилагане на принципа за равенство в третирането в областта на общественото осигуряване следва да бъдат осигурени чрез допълнителни средства,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1
1. Целта на тази Директива е да въведе в държавитечленки, принципа за равенство в третирането на мъжете и жените по отношение на достъпа до трудова заетост, включително израстване, и до професионална квалификация, както и по отношение условията на труд и при условията по алинея 2  за обществено осигуряване. Този принцип подолу се нарича “принцип за равенство в третирането”.
2. С оглед осигуряване постепенното прилагане на принципа за равенство в третирането в областта на общественото осигуряване, Съветът, по предложение на Комисията, приема разпоредби, определящи съдържанието, обхвата и условията за неговото прилагане.

Член 2
1. За целите на следващите разпоредби принципът за равенство в третирането означава, че е недопустима каквато и да било дискриминация, основана на пол, както пряко, така и непряко, чрез позоваване в частност на брачно или семейно положение.
2. Тази Директива не засяга правото на държавитечленки, да изключват от приложното й поле онези професионални дейности и, където е необходимо, обучението за тяхното извършване, за които, поради техния характер или условията, при които се извършват, полът на работника представлява определящ фактор.
3. Тази Директива не засяга разпоредбите за закрила на жените, в частност при бременност и майчинство.
4. Тази Директива не засяга мерките за насърчаване на равенството във възможностите за мъжете и жените, в частност чрез премахване на съществуващо неравенство, което се отразява на възможностите на жените в областите, посочени в член 1 (1).

Член 3
1. Прилагане на принципа за равенство в третирането означава липса на каквато и да е дискриминация, основана на пол, включително критерии за подбор в условията за достъп до всяка работа или длъжност, независимо от отрасъла или бранша и до всички нива на професионалната йерархия.
2. За тази цел държавитечленки, предприемат необходимите мерки, за да осигурят:
(a) всички закони, подзаконови актове и административни разпоредби, противоречащи на принципа за равенство в третирането, да бъдат отменени;
(b) всички разпоредби, противоречащи на принципа за равенство в третирането, включени в колективни споразумения, индивидуални трудови договори, вътрешни правила в предприятията или правила, регламентиращи свободните занятия и професии, да бъдат или да могат да бъдат обявени за нищожни, или да могат да бъдат изменяни;
(c) законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, противоречащи на принципа за равенство в третирането, ще бъдат преразгледани, когато първоначално обусловилата ги необходимост от закрила е повече необоснована; където подобни разпоредби са включени в колективни споразумения, от представители на управлението и труда ще бъде изискано да осъществят желаното преразглеждане.

Член 4
Прилагане на принципа за равенство в третирането при достъп до всички видове и нива на професионално ориентиране, професионално обучение, повишаване на професионалната квалификация и преквалификация означава държавитечленки, да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят:
(a) всички закони, подзаконови актове и административни разпоредби, противоречащи на принципа за равенство в третирането, да бъдат отменени;
(b) всички разпоредби, противоречащи на принципа за равенство в третирането, включени в колективни споразумения, индивидуални трудови договори, вътрешни правила на предприятията или правила, регламентиращи свободните занятия и професии, да бъдат или да могат да бъдат обявени за нищожни, или да могат да бъдат изменяни;
(c) без да се ограничава предоставената в някои държавичленки, свобода на определени частни квалификационни институции, професионалното ориентиране, професионалното обучение, повишаването на професионалната квалификация и преквалификацията трябва да бъдат достъпни въз основа на еднакви критерии и при еднакви нива, без каквато и да е дискриминация, основана на пол.

Член 5
1. Прилагане на принципа за равенство в третирането по отношение на условията на труд, включително условията за уволнение, означава, че на мъжете и на жените се гарантират едни и същи условия без дискриминация,   основана на пол.
2. За тази цел държавитечленки, предприемат мерки, за да осигурят:
(a) всички закони, подзаконови актове и административни разпоредби, противоречащи на принципа за равенство в третирането, да бъдат отменени;
(b) всички разпоредби, противоречащи на принципа за равенство в третирането, включени в колективни споразумения, индивидуални трудови договори,вътрешни правила на предприятията или правила, които регламентират свободните занятия и професии, да бъдат или да могат да бъдат обявявани за нищожни, или да могат да бъдат изменяни;
(c) законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, противоречащи на принципа за равенство в третирането, ще бъдат преразгледани, когато първоначално обусловилата ги необходимост от закрила е повече необоснована, където подобни разпоредби са включени в колективни споразумения, от представителите на управлението и труда ще бъде изискано да осъществят желаното преразглеждане.

Член 6
Държавитечленки, въвеждат в националните си правни системи мерки, необходими, за да позволят на всички лица, които се считат засегнати поради неприлагане на принципа за равенство в третирането по смисъла на членове 3, 4 и 5 да предявяват своите претенции по съдебен ред след евентуално сезиране на други компетентни власти.

Член 7
Държавитечленки, предприемат необходимите мерки за закрила на работниците от уволнение като реакция от работодателя на жалба, подадена в рамките на предприятието или предприета съдебна процедура, насочена към налагане спазването на принципа за равенство в третирането.

Член 8
Държавитечленки, се грижат за това разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата Директива, заедно със съответните разпоредби, които вече са в сила, да бъдат доведени до знанието на работниците и служителите с всички подходящи средства, включително в мястото на работата им.

Член 9
1. Държавитечленки въвеждат необходимите закони, подзаконови актове и административни разпоредби в съответствие с тази Директива в срок от 30 месеца от нейното обявяване и незабавно уведомяват за това Комисията.
По отношение на първата част на член 3 (2) (c) и първата част на член 5 (2) (c) обаче, държавитечленки следва да извършат първоначален преглед и при необходимост първоначално преразглеждане на посочените в тях закони, подзаконови актове и административни разпоредби в срок от 4 години от обявяването на тази Директива,
2. Държавитечленки, периодично преразглеждат професионалните дейности по член 2 (2), за да преценят дали е оправдано поддържането на съответните изключения с оглед на социалното развитие. Те уведомяват Комисията за резултатите от това преразглеждане.
3. Освен това държавитечленки, представят на Комисията приетите от тях текстове на закони, подзаконови актове и административни разпоредби в приложното поле на тази Директива.

Член 10
В продължение на две години след изтичане на 30месечния срок по изречение първо на член 9 (1) държавитечленки предоставят на Комисията цялата информация, която й е необходима за изготвяне на доклад до Съвета относно прилагането на тази Директива.

Член 11
Настоящата Директива е адресирана до държавитечленки.

____________
Приета в Брюксел на 9 февруари 1976 година
* Вж. Директива 2002/73/ЕИО, публикувана в този сборник на с. 560.
1 ОВ, № С 111 от 20 май 1975 г., с. 14,
2 ОВ, № С 286 от 15 декември 1975 п, с. 8.
3 ОВ, № С 13 от 12 февруари 1974 г., с. 1.
4 ОВ, № С 145 от 19 февруари 1975 г., с. 19.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани