Sidebar

Меню

Официален вестник, № 225 от 12 август 1998 г.

 

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално Член 100 от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като взе предвид становището на Европейския парламент1,
като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет2,
(1) Като има предвид, че за по-голяма яснота и рационалност, Директива 75/129/ЕИО на Съвета от 17 февруари 1975 г., относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, в областта на масовите уволнения3, трябва да бъде консолидирана;
(2) като има предвид, че е важно да бъде предоставена по-голяма защита на работниците, в случай на масови уволнения, отчитайки същевременно необходимостта от балансирано икономическо и социално развитие в рамките на Общността;
(3) като има предвид, че въпреки нарастващото сближаване, все още остават различия между действащите в отделните държави-членки, разпоредби, свързани с практическото уреждане и процедурите за масови уволнения, както и с мерките за смекчаване на последиците от уволнения по отношение на работниците;
(4) като има предвид, че тези различия могат да окажат пряко влияние върху функционирането на вътрешния пазар;
(5) като има предвид, че Резолюция на Съвета от 21 януари 1974 г., относно социалната програма за действие4, предвижда изготвянето на директива за сближаване на законодателствата на държавите-членки, в областта на масовите уволнения;
(6) като има предвид, Хартата на Общността за основните социални права на работниците, приета на срещата на Европейския съвет в Страсбург на 9 декември 1989 г. от държавните и правителствените ръководители на 11 държави-членки, inter alia, постановява в точка 7, параграф 1, първо изречение и параграф 2; точка 17, параграф 1; и точка 18, трето тире:
“7. Завършването на вътрешния пазар трябва да доведе до подобряване на условията на живот и труд на работниците в Европейската общност (...).
Подобрението трябва да включва, където е необходимо, развитие на някои аспекти на трудовото законодателство, като например процедури за масови уволнения и процедури при несъстоятелност.
(...)
17. Информирането на работниците, консултирането с тях и тяхното участие трябва да бъдат развивани в подходяща посока, отчитайки действащите практики в отделните държави-членки.
(...)
18. Такова информиране, консултиране и участие трябва да бъдат въведени своевременно, особено в следните случаи:
(- ...)
(- ...)
- в случай на процедури за масови уволнения;
(7) като има предвид, че за тази цел сближаването на законодателствата трябва да бъде насърчавано при съсъщевременно запазване на подобрението по смисъла на член 117 от Договора;
(8) като има предвид, че за да бъде изчислен броят на съкращаваните лица, в дефиницията на масовото уволнение, по смисъла на настоящата директива, е необходимо други форми на прекратяване на трудовите договори по инициатива на работодателя да бъдат приравнени към масовото уволнение, в случай че се съкращават 5 лица;
(9) като има предвид, че трябва да се предвиди настоящата директива да се отнася по принцип и до масовото уволнение в случаите, в които дейността на организацията се прекратява в резултат на съдебно решение;
(10) като има предвид, че на държавите-членки, трябва да се предостави възможността да постановят, че представителите на работниците да могат да се обръщат към експерти поради техническата сложност на въпросите, които могат да са обект на информиране и консултиране;
(11) като има предвид, че трябва да бъде гарантирано, че задълженията на работодателите по отношение на информирането, консултирането и уведомяването се прилагат независимо от това, дали решението за масово уволнение идва от работодателя или от предприятие, което контролира работодателя;
(12) като има предвид, че държавите-членки, трябва да осигурят, че представителите на работниците и/или работниците разполагат с административни и/или съдебни производства, за да се гарантира спазването на залегналите в настоящата директива задължения;
(13) като има предвид, че настоящата директива не трябва да засяга задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране на директивите, посочени в Приложение I, Част Б,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

РАЗДЕЛ I
ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Член 1
1. По смисъла на настоящата директива:
а) “масови уволнения” означава уволнение, извършено от работодателя, по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, като според избора на съответната държава-членка, броят на съкратените работници е:
(i)било то за срок от 30 дни:
- най-малко 10 души в организация, в която нормално работят повече от 20 и по-малко от 100 работници;
- най-малко 10% от броя на работниците в организация, в която нормално работят най-малко 100, но по-малко от 300 работници;
- най-малко 30 души в организация, в която нормално работят 300 или повече работници,
(ii) било то за срок от 90 дни - най-малко 20 души, независимо от нормалния брой на работниците в съответната организация;
б) “представители на работниците” означава представителите на работниците, предвидени в законите или практиката на държавите-членки.
За да бъде изчислен броят на съкратените работници, посочен в първа алинея на буква (а), прекратяването на трудовите договори по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, се приравнява към съкращаване при условие, че са съкратени най-малко пет работника.
2. Настоящата директива не се прилага по отношение на:
(а) масовите уволнения по трудови договори, сключени за опрделен срок или за извършване на конкретни задачи, с изключение на случаите, в които работниците се съкращават преди изтичането на срока или изпълнението на задачите по такива договори;
б) работници, наети на работа от публични административни органи или от организации, регулирани от публичното право (или в държавите-членки, в които тази концепция е непозната - от еквивалентни органи);
в) екипажите на морски плавателни съдове.

РАЗДЕЛ II

ИНФОРМИРАНЕ И КОНСУЛТИРАНЕ

Член 2

1. Когато работодателят планира масови уволнения, той започва своевременно консултации с работниците с оглед постигането на споразумение.
2. Консултациите включват поне: начини и средства за избягване на масовите уволнения или намаляване на броя на засегнатите работници, както и смекчаване на евентуалните последици чрез използване на съпътстващи социални мерки, които имат за цел, inter alia, помощ за пренасочване или преквалифициране на съкратените работници.
Държавите-членки, могат да предвидят, че представителите на работниците могат да ползват услугите на експерти в съответствие с националното законодателство и/или практика.
3. За да могат представителите на работниците да правят конструктивни предложения, работодателите своевременно по време на консултациите:
а) им предоставят цялата необходима информация и
б) във всеки случай ги уведомяват писмено за:
(i) причините за предстоящите уволнения;
(ii) броя на категориите работници, които ще бъдат съкратени;
(iii) броя и категориите работници, които нормално са наети на работа;
(iv) срока, в който ще бъдат извършени предвидените уволнения;
(v) предложените критерии за подбор на работниците, които трябва да бъдат съкратени, дотолкова, доколкото националното законодателство и/или практика дава на работодателите право на такъв подбор
(vi) метода за изчисляване на всички плащания, свързани със уволненията освен тези, произтичащи от националното законодателство и/или практика.
Работодателят представя на компетентня публичен орган копие от елементите на писменото съобщение, предвидени в първа алинея, буква б), под-точки (i) до (v).
4. Посочените в параграфи 1, 2 и 3 задължения се прилагат независимо от това, дали решението за масови уволнения е било взето от работодателя или от предприятие, което контролира работодателя.
При разглеждане на твърдения за нарушаване на изискванията за информиране, консултиране и уведомяване, изложени в настоящата директива, не се взимат под внимание никакви оправдания от страна на работодателя, че необходимата информация не му е била предоставена от предприятието, което е взело решението, довело до масовите освобождавания.

РАЗДЕЛ III
РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА МАСОВИ УВОЛНЕНИЯ

Член 3
1. Работодателите уведомяват писмено компетентния публичен орган за планираните масови уволнения.
Държавите-членки, обаче могат да постановят, че в случай на планирани масови освобождавания, които произтичат от прекратяване на дейността на предприятието в резултат на съдебно решение, работодателят е задължен да уведоми писмено компетентния публичен орган, само ако той изисква това.
Това уведомление съдържа цялата релевантна информация относно планираните масови уволнения и консултациите с представителите на работниците, предвидени в член 2, и в частност, причините за уволненията, броя на работниците, които ще бъдат съкратени, броя на нормално наетите на работа работници, както и срока, в който ще бъдат извършени уволненията.
2. Работодателите изпращат на представителите на работниците копие от уведомлението, посочено в параграф 1.
Представителите на работниците могат да изпратят на компетентния публиченн орган коментарите, които имат.

Член 4
1. Предвидените масови уволнения, за които е уведомена компетентната публична власт, се извършват не по-рано от 30 дни от датата на посоченото в член 3, параграф 1 уведомление, без да се накърняват разпоредбите, които регулират индивидуалните права по отношение на предизвестието.
Държавите-членки, могат да предоставят на компетентния публичен орган правомощия да съкрати посочения в предходната алинея срок.
2. Срокът, посочен в параграф 1, се използва от компетентния публичен орган за търсене на решения на проблемите, предизвикани от планираните масови уволнения.
3. Когато първоначалният срок, посочен в параграф 1, е по-кратък от 60 дни, държавите-членки, могат да предоставят на компетентния публичен орган правомощия да удължи първоначалния срок до 60 дни от датата на уведомлението в случаите, в които предизвиканите от планираните масови уволнения проблеми най-вероятно няма да бъдат решени в рамките на първоначалния срок.
Държавите-членки, могат да предоставят на компетентния публичен орган по-широки правомощия за удължаване на срока.
Работодателят трябва да бъде информиран за удължаването на срока, както и за основанията за това, преди посоченият в параграф 1 първоначален срок да е изтекъл.
4. Държавите-членки, не са длъжни да прилагат настоящия член в случай на масови уволнения, които произтичат от прекратяване на дейността на предприятието в резултат на съдебно решение.

РАЗДЕЛ IV
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 5
Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки, да прилагат или въвеждат по-благоприятни за работниците законови, подзаконови или административни разпоредби, или да насърчават или разрешават прилагането на по-благоприятни за работниците масови договори.

Член 6
Държавите-членки, гарантират, че представителите на работниците или работниците разполагат със съдебни и/или административни процедури за привеждане в изпълнение на задълженията по настоящата директива.

Член 7
Държавите-членки, уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, която се регулира от настоящата директива.

Член 8
1. С настоящото се отменят директивите, изброени в Приложение I, Част А, без да се засягат задълженията на държавите-членки, относно сроковете за тяхното транспониране, посочени в Приложение I, Част Б.
2. Позоваването на отменените директиви се счита за позоваване на настоящата директива и се разглежда според таблицата на съответствието в Приложение II.

Член 9
Настоящата директива влиза в сила на 20-ия ден след датата на публикуването й в “Официален вестник” на Европейските общности.

Член 10
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставена в Брюксел на 20 юли 1998 година.

_____________
 

Приложение I

ЧАСТ А
ОТМЕНЕНИ ДИРЕКТИВИ (посочени в член 8)

Директива на Съвета 75/129/ЕИО и следното й изменение:
Директива на Съвета 92/56/ЕИО.

 

Приложение II

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

______________
1 ОВ № C 210 от 6 юли 1998 г.
2 ОВ № C 158 от 26 май 1997 г., с. 11
3 ОВ № L 48 от 22 февруари 1975 г., с. 29. директивата, изменена и допълнена от Директива 92/56/ЕИО (ОВ № L 245 от 26 август 1992 г., с. 3).
4 ОВ № С 13 от 12 февруари 1974 г., с. 1.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани