Sidebar

Меню

Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за изменение и допълнение на Директива на Съвета 80/987/ЕИО относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани със защитата на работниците при обявяване в несъстоятелност на работодателя

(Текст от значение за Европейското икономическо пространство)

Официален вестник, L № 201 от 8 октомври 2002 г.

 

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

Като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално Член 137 ал. 2 от него,
Като взеха предвид предложението на Комисията1,
Като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет2,
Като се допитаха до Комитета на регионите,
Като действаха при спазване на процедурата уредена в Член 251 от Договора3,
Като имат предвид, че:
(1) В точка 7 от Хартата на Общността за основните социални права на работниците, приета на 9 декември 1989 г., се казва, че завършването на вътрешния пазар следва да доведе до подобряване на условията за живот и работа на работниците в Европейската общност, като това подобрение следва да обхваща, тогава, когато това е необходимо, доразвиването на някои аспекти от регламентите за заетостта, като например правилата за колективно обезщетяване при съкращаване на щата, както и свързаните с обявяване на работодателя в несъстоятелност.
(2) Целта на Директива 80/987/ЕИО4 е да осигури минимално ниво на защита на работниците, в случай че работодателят бъде обявен в несъстоятелност. За да се постигне това, директивата въвежда задължение за държавите-членки, да създадат орган, който да осигури изплащането на неуредените претенции на засегнатите работници.
(3) Под промени в законодателството, свързано с несъстоятелността в държавите-членки, и развитието на вътрешния пазар, се има предвид задължението да бъдат възприети част от разпоредбите на тази директива.
(4) Постигането на правна сигурност и прозрачност изисква също така да се направят някои пояснения, свързани с обхвата и някои определения в Директива 80/987/ЕИО. В частност, възможните изключения, които са предоставени на държавите-членки, следва да бъдат посочени в разпоредбите за привеждане в действие на директивата, като Приложението към нея бъде отменено.
(5) С оглед гарантирането на справедлива защита на засегнатите работници, при определението за лице, обявено в несъстоятелност, следва да бъде адаптирано към новите тенденции в законодателствата на държавите-членки, като в обхвата си включва и процедурите по обявяване в несъстоятелност, различни от ликвидацията. В този контекст, държавите-членки, следва, с оглед определянето на отговорността на гарантиращата институция, да приемат виждането, когато състоянието на неплатежостопосбност има за резултат няколко производства по обявяване в несъстоятелност, това състояние да се разглежда като едно цяло производство по обявяване в несъстоятелност.
(6) Следва също да бъде дадена гаранция, че работниците посочени в Директива 97/81/ЕО от 15 декември 1997 г. относно Рамковото споразумение за работата на непълно работно време, сключено между Съюза на индустриалните федерации на страните от Европейската общност (СИФСЕО), Европейския център на предприятията с обществено участие (ЕЦПОУ) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП)5, Директива на Съвета 1999/70/ЕО от 28 юни 1999 г. относно рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Съюза на индустриалните федерации на страните от Европейската общност (СИФСЕО), Европейския център на предприятията с обществено участие (ЕЦПОУ) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП)6 и Директива на Съвета 91/383/ЕИО от 25 юни 1991 г., допълваща мерките за насърчаване подобряването на условията на живот и работа на работниците по трудово правоотношение с определен срок, както и тези на сезонен трудов договор7, не са изключени от обхвата на тази директива.
(7) С оглед постигането на правна сигурност за работниците в случай на обявяване в несъстоятелност на предприятията, извършващи дейност в няколко държави-членки, както и за да се укрепят правата на работниците в съответствие с практиката на Съда на европейските общности, следва да се въведат разпоредби, които изрично да указват кой е органът, на когото е вменено задължението да изплаща претенции за обезщетения в такива случаи, тъй като цел на сътрудничеството между административните органи на държавите-членки, е ранното удовлетворяване на неуредени претенции на работниците. По-нататък, е необходимо да се даде гаранция, че съответната законова уредба е правилно прилагана чрез създаване на разпоредби за сътрудничество между компетентните административни органи в държавите-членки.
(8) Държавите-членки, могат да поставят граници по отношение отговорността на гарантиращия орган, които следва да бъдат съобразени със социалната цел на директивата, като бъдат взети предвид различните нива на претенции.
(9) С оглед на това да се улесни идентифицирането на процедурите за обявяване в несъстоятелност, особено в случаи, които имат транс граничен обхват, следва да се въведат разпоредби, задължаващи държавите-членки, да уведомяват Комисията за такъв вид процесуални правила, които да предвиждат намесата на гарантиращия орган.
(10) Директива 80/987/ЕИО следва също да бъде съответно изменена и допълнена.
(11) Тъй като целите на предложените действия, и по-специално изменението и допълнението на някои от разпоредбите на Директива 80/987/ЕИО, чрез които да се отчетат промените в дейността на предприятията в Общността, не биха могли да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, и в този смисъл, те биха могли да бъдат по-добре постигнати на ниво Общност. Общността може да предприеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарността, така както са установени в Член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, така както е установен в същия член, действието на тази Директива не следва да се разпростира по-далеч от необходимото за постигането на тези цели.
(12) Комисията следва да представи в Европейския парламент и Съвета доклад за действието и прилагането на тази Директива и по-специално по отношение новите форми на заетост, появяващи се в държавите-членки.

ПРИЕХА ТАЗИ ДИРЕКТИВА:

Член 1
Директива 80/987/ЕИО се изменя така:
1. заглавието се заменя със следното:
“Директива на Съвета 80/987/ЕИО от 20 октомври 1980 г. относно защитата на работниците в случай на обявяване в несъстоятелност на техния работодател”;
2. Раздел I се заменя със следното:

“РАЗДЕЛ I
Обхват и определения
Член 1
1. Тази директива се прилага спрямо претенции на служители, произтичащи от трудово правоотношение и които съществуват по отношение на работодатели в процедура по обявяване в несъстоятелност по смисъла на Член 2 ал. 1.
2. Държавите-членки, могат, чрез въвеждане на изключения, да изключат претенциите на някои категории служители от обхвата на тази директива, тогава когато съществуват други форми на гаранция, когато се установи че те дават на засегнатите лица закрила, съответстваща на тази, която се осигурява от тази директива.
3. Когато такива разпоредби вече се прилагат в националното им законодателство, държавите-членки, могат да продължат да изключват от обхвата на тази директива:
а) домашни прислужници, наети от физически лица;
б) рибари, получаващи частично възнаграждение;

Член 2
1.  За целите на тази директива, счита се че работодателят е в несъстоятелност, когато е открита колективна процедура за обявяване в несъстоятелност, така, както е предвидена в съответните нормативни, законови и подзаконови актове на държавата-членка, по силата на която работодателят се лишава от цялото или част от имуществото си, като бива назначен синдик или лице, изпълняващо подобни функции, като органът компетентен по силата на споменатите по-горе нормативни актове:
а) е решил да открие процедура;
б) е установил, че дейността или бизнеса на работодателя е окончателно прекратена и имуществото му е недостатъчно за да се обоснове откриването на процедура.
2.  Тази директива не засяга националното законодателство по отношение на понятията “служител”,”работодател”,”възнаграждение”, “право на незабавно обезщетение” и “право на бъдещо обезщетение” .
Въпреки това, държавите-членки, не могат да изключат обхвата на тази директива:
а) работници на непълно работно време по смисъла на Директива 97/81/ЕО;
б) работници на срочен трудов договор по смисъла на Директива 1999/70/ЕО;
в) работници на временен трудов договор по смисъла на Директива 91/383/ЕИО;
3.  Държавите-членки, не могат да поставят като изискване за придобиване на правото на претенции по реда на тази директива, изискване за минимален срок на трудовото правоотношение.
4.  Тази директива не преклудира правото на държавите-членки, да разширяват защитата на работниците и по отношение на други случаи на несъстоятлност, като например в случай на фактическа неплатежоспособност, установена по процедура, различна от посочената в ал. 1, така, както е предвидена в националното законодателство. Въпреки това, такива процедури не ангажират гарантиращите органи на други държави-членки, в случаите, предвидени в раздел IIIа.”
3.  Членове 3 и 4 се заменят със следното:
“Член 3
Държавите-членки, предприемат необходимите мерки, за това гарантиращият орган да гарантира, по реда на Член 4, изплащането на неуредени претенции за обезщетения, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения, включително тогава, когато от националното законодателство се предвижда, обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение. Претенциите, които се погасяват от гарантиращия орган представляват суми по неизплатени трудови възнаграждения преди, или, тогава когато е приложимо, след определена от държавите-членки дата.
Член 4
1.  Държавите-членки, имат възможността да ограничат отговорността на гарантиращия орган, посочена в Член 3.
2.  Когато държавите-членки, използват предоставената им в ал.1 възможност, те следва да определят продължителността на периода, за който се гарантират претенциите за изплащане на обезщетения от гарантиращия орган.Въпреки това, този период не може да бъде по-кратък от срока на последните три месеца на трудовото правоотношение преди или, тогава когато е приложимо, след определената от държавите-членки, дата. Държавите-членки, могат да включат този тримесечен срок в срока, с който са дават правомощия на гарантиращия орган, който трябва да бъде дълъг не по-малко от шест месеца.
Държавите-членки, които предвиждат срок за даване на правомощия на гарантиращия орган не по-къс от 18 месеца, могат да ограничат срока, за който се изплащат неуредените претенции от гарантиращия орган. Този при изчисляването на минималния период се взима предвид срока, който е най-благоприятен за работника.
3. Наред с това, държавите-членки, могат да въвеждат тавани за плащанията, които се поемат от гарантиращия орган. Тези тавани не трябва да бъдат по-ниски от нивото съвместимо със социалната цел на тази директива.
Когато държавите-членки, се възползват от тази възможност, те следва да информират Комисията за методите, използвани при определянето на тавана”.
4. Създава се нов раздел, както следва:
“РАЗДЕЛ IIIа
Разпоредби, свързани с транс национални случаи:
Член 8а
1. Когато едно предприятие, което извършва дейност на територията на най-малко две държави-членки е в несъстоятелност по смисъла на Член 2 ал.1, органът отговорен за изплащане на неуредените претенции на работниците следва да бъде органът в държавата-членка, на чиято територия те работят или обикновено полагат труд.
2. Обхвата на правата на работниците се определя по правото на гарантиращия орган.
3. Държавите-членки, следва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че в случаите, посочени в ал. 1 решенията взети в контекста на процедурата за обявяване в несъстоятелност, посочена в Член 2 ал.1, която е поискана в друга държава-членка, са взети предвид при определянето на това дали работодателят е обявен в несъстоятелност или не по смисъла на тази директива.
Член 8б
1. За целите по прилагането на Член 8а, държавите-членки, следва да предвидят разпоредби за обмен на информация между компетентните си административни органи и/или гарантиращите органи посочени в Член 3, като направят възможно по-специално информирането на гарантиращия орган, отговорен за изплащането на неуредените претенции на работниците.
2. Държавите-членки, следва да съобщят на Комисията и останалите държави-членки, информация за контакт с техните административни органи и/или гарантиращи органи. Комисията следва да направи тази информация публично достъпна.”.
5. В Член 9 се добавя нова алинея, както следва:
“Прилагането на тази директива по никакъв начин не представлява достатъчно основание за влошаване по отношение на текущото състояние в държавите-членки и по отношение на общото ниво на закрила на работещите в областта, покрита от нея”.
6. В Член 10 се добавя нова точка, както следва:
“в) при отказ или намаляване на отговорността, посочена в Член 3, или на гаранционното задължение, посочено в Член 7 в случаите, когато служителят за негова/нейна сметка или заедно със свои близки роднини, е бил собственик на съществена част от предприятието или бизнеса на работодателя и е имал значително влияние върху дейността му”.
7.  Създава се чл. 10а, както следва:
“Член 10а
Държавите-членки, уведомяват Комисията и другите държави-членки, за вида процедури за обявяване в несъстоятелност, които попадат в обхвата на тази директива, както и за всякакви, свързани с това промени.
8. Приложението се заличава.

Член 2
1. Държавите-членки, следва да приемат и приведат в действие съответните закони, подзаконови и административни актове, необходими, за да се съобразят с тази Директива преди 8 октомври 2005 г. Те уведомяват съответно Комисията за това.
Те прилагат разпоредбите посочени в подточка първа при всяко положение на несъстоятелност на работодател, настъпило след влизането в сила на разпоредбите на тази директива.
Когато държавите-членки, приемат тези мерки, те следва да съдържат препращане към тази директива или да са придружени от такава препратка при официалното си публикуване. Начините за извършването на това препращане се определят от държавите-членки.

Член 3
Тази директива влиза в сила в деня на публикуването си в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4
Най-късно до 4 октомври 2010 г., Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за действието и прилагането на тази Директива в държавите-членки.

Член 5
Тази директива е адресирана до държавите-членки.

Приета в Брюксел на 23 септември 2002 година.

________________
1 ОВ, № С 154Е от 29 май 2001 г., с. 109.
2 ОВ, № С 221Е от 7 август 2001 г., с. 110.
3 Становище на Европейския парламент от 29 ноември 2001 г. (все още непубликувано в ОВ), Обща позиция на Съвета от 18 февруари 2002 г. (ОВ, № С 119Е от 22 май 2002 г., с. 5) (все още непубликувана в ОВ). Решение на Съвета от 27 юни 2002 г.
4 ОВ, № L 283 от 28 октомври 1980 г., с. 23. Директивата е изменена и допълнена за последен път през 1994 г. с Присъединителния акт.
5 ОВ, № L 14 от 20 януари 1998 г., с. 9. Директивата е изменена и допълнена за последен път с Директива 98/23/ЕО (ОВ, № L 131 от 5 май 1998 г., с. 10).
6 ОВ, № L 175 от 10 юли 1999 г., с. 43.
7 ОВ, № L 206 от 29 юли 1991 г., с. 19.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани