Sidebar

Меню

Официален вестник, № В 283 от 20 октомври 1980 г.

 

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

Имайки предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и, в частност член 100 от него;
Имайки предвид предложението на Комисията1,
Имайки предвид мнението на Европейския парламент2,
Имайки предвид мнението на Икономическия и социален комитет3,
Отчитайки, че е необходимо да се предвиди закрила на работниците и служителите при неплатежоспособност на работодателя им, в частност, за да се гарантира изплащането на неудовлетворените им вземания, като се отчита необходимостта от балансирано икономическо и социално развитие на Общността;
Отмятайки, че продължават да съществуват различия между държавите-членки, по отношение на степента на закрила на работниците и служителите в тези случаи; отчитайки, че усилията трябва да бъдат насочени към намаляване на тези различия, които могат да имат пряко въздействие върху функционирането на общия пазар;
Отчитайки следователно, че сближаването на законодателствата в тази област трябва да се насърчава при запазване на постигнатия напредък по смисъла на член 117;
Отчитайки, че поради географското положение и сегашната ситуация на работните места пазарът на труда в Гренландия е коренно различен от този в другите области на Общността;
Отчитайки, че тъй като се очаква Република Гърция да стане член на Европейската икономическа общност на 1 януари 1981 г. в съответствие с Акта относно условията за присъединяване на Република Гърция и приспособяването към Договорите, е подходящо в приложението към Директивата под заглавието “Гърция” да се посочат онези категории работници и служители, чиито вземания могат да бъдат изключени съгласно член 1 (2) от Директивата,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

РАЗДЕЛ I
ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1
1. Тази Директива се прилага за вземания на работници и служители, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения към работодатели, които са в състояние на неплатежоспособност по смисъла на член 2 (1).
2. Държавите-членки, могат, по изключение, да изключат от приложното поле на тази Директива вземанията на някои категории работници и служители поради специалния характер на трудовия договор или трудовото правоотношение на работника или служителя, или поради наличието на други форми на гаранции, които осигуряват на работника или служителя закрила, равностойна на тази по настоящата Директива.
Категориите работници и служители по изречение първо на тази алинея са изброени в Приложението.
3. Тази Директива не се прилага към Гренландия. Това изключение ще бъде преразгледано в случай на някакво изменение в структурата на работните места в този район.

Член 2
1. За целите на настоящата Директива работодателят се смята в състояние на неплатежоспособност:
(a) когато е отправено искане за откриване на процедура, засягаща имуществото на работодателя според установеното в законите, подзаконовите актове и административните разпоредби на държавата-членка, за колективно удовлетворяване на вземанията на кредиторите, което прави възможно разглеждането на претенциите по член 1(1);
(b) когато властта, компетентна съгласно посочените закони, подзаконови актове и административни разпоредби:
- или е решила да открие процедурата,
- или е установила, че предприятието или дейността на работодателя са окончателно закрити и че наличното имущество е недостатъчно за гарантиране откриването на процедурата.
2. Тази Директива не засяга вътрешното право по отношение на дефиницията на понятията “работник или служител”, “работодател”, “заплащане”, “изискуемо право” и “право на бъдещо удовлетворяване”.

РАЗДЕЛ II
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ГАРАНЦИОННИТЕ   ИНСТИТУЦИИ

Член 3
1. Държавите-членки, предприемат необходимите мерки, така че гаранционните институции по член 4 да осигуряват изплащането на дължимите вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения и отнасящи се до заплащане за предшестващ тази дата период.
2. По избор на държавите-членки, датата по алинея 1 е:
- или тази на началото на работодателя в неплатежоспособност;
- или тази на предизвестието за уволнение, поради неплатежоспособността на работодателя, отправено към съответния работник или служител;
- или тази на изпадането на работодателя в неплатежоспособност или на която трудовият договор или трудовото правоотношение на съответния работник или служител е било прекратено поради неплатежоспособността на работодателя.

Член 4
1. Държавите-членки, имат възможност да ограничат отговорността на гаранционните институции по член 3.
2. Когато държавите-членки, използват възможността по алинея 1, те:
- в случая по член 3 (2), предложение първо, осигуряват изплащането на дължимите вземания за възнаграждение за последните три месеца от трудовия договор или трудовото правоотношение, възникнали през период от шест месеца преди изпадането на работодателя в неплатежоспособност.
- в случая по член 3 (2), предложение второ, осигуряват изплащането на дължимите вземания за възнаграждение за последните три месеца от трудовия договор или трудовото правоотношение, предхождащи датата на предизвестието за уволнение, отправено до работника или служителя, поради неплатежоспособността на работодателя.
- в случая по член 3 (2), предложение трето, осигуряват изплащането на дължимите вземания за възнаграждение за последните 18 месеца от трудовия договор или трудовото правоотношение, предхождащи изпадането на работодателя в неплатежоспособност или датата, на която трудовият договор или трудовото правоотношение с работника или служителя са били прекратени поради неплатежоспособността на работодателя. В този случай държавите-членки, могат да ограничат отговорността до размер на заплащането, съответен на период от осем седмици или на няколко по-кратки периоди с обща продължителност осем седмици.
3. За да избягнат обаче изплащането на суми, надхвърлящи социалната цел на тази Директива, държавите-членки, могат да установят горна граница на отговорността за дължимите вземания на работниците и служителите.
Когато държавите-членки, използват тази възможност, те информират Комисията за методите за установяване на горната граница.

Член 5
Държавите-членки, създават подробни правила за организацията, финансирането и функционирането на гаранционните институции, съобразявайки се, в частност, със следните принципи:
(a) имуществото на институциите е независимо от оборотния капитал на работодателя и е несеквестируемо при процедури за неплатежоспособност;
(b) работодателите участват във финансирането, освен ако то се осъществява изцяло от публичните власти;
(c) отговорността на институциите не зависи от изпълнението или неизпълнението на задълженията за участие във финансирането.

РАЗДЕЛ III
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОБЩЕСТВЕНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

Член 6
Държавите-членки, могат да предвидят, че членове 3, 4 и 5 не се прилагат по отношение на вноски, дължими по законоустановени национални системи за обществено осигуряване или по допълнителни системи за пенсионно осигуряване в предприятието или между предприятия извън законоустановените национални системи за обществено осигуряване.

Член 7
Държавите-членки, предприемат необходимите мерки с цел внасянето на задължителните вноски, дължими от работодателя преди изпадането му в неплатежоспособност, на осигурителните институции по законоустановените национални системи за обществено осигуряване, да не влияе отрицателно на правото на работниците и служителите на обезпечения от тези осигурителни институции, доколкото вноските на работодателя са били предварително отчислени от изплатеното възнаграждение.

Член 8
Държавите-членки, осигуряват предприемане на необходимите мерки за закрила на интересите на работниците и служителите и на лица, напуснали предприятието или дейността на работодателя към датата на изпадане в неплатежоспособност по отношение на правата, които са станали или ще станат изискуеми по отношение на пенсионни обезпечения за старост, включително наследствени обезпечения, по допълнителни пенсионни системи в предприятието или между предприятия, извън законоустановените национални системи за обществено осигуряване.

РАЗДЕЛ IV
ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 9
Тази Директива не засяга възможността държавите-членки, да прилагат или въвеждат закони, подзаконови актове или административни разпоредби, които са по-благоприятни за работниците и служителите.

Член 10
Настоящата Директива не засяга възможността държавите-членки:
(a) да предприемат мерки за избягване на злоупотреби;
(b) да премахват или намаляват отговорността по член 3 или задължението за гарантиране по член 7, ако се окаже, че изпълнението на задължението е неоправдано поради съществуването на особени връзки между работодателя и работника или служителя и на общи интереси, произтичащи от прикрито споразумение между тях.
1. Държавите-членки, въвеждат законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, необходими за съгласуване с тази Директива, в срок от 36 месеца от нейното обявяване. Те незабавно информират Комисията за това.
2. Държавите-членки, предоставят на Комисията текстовете на законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, които приемат в областта на регулиране на тази Директива.

Член 12
В срок от 18 месеца след изтичането на периода от 36 месеца, установен в член 11 (1), държавите-членки, предоставят на Комисията цялата необходима информация, за да може тя да изготви доклад до Съвета за прилагането на тази Директива.

Член 13
Тази Директива е адресирана до държавите-членки.

Приета в Люксембург на 20 октомври 1980 година.

________________
1 ОВ, № C 135 от 9 юни 1978 г., с. 2.
2 ОВ, № C 39 от 12 февруари 1979 г., с. 26.
3 ОВ, № C 105 от 26 април 1979 г., с. 15.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани