Sidebar

Меню

Официален вестник, № L 216 от 20 август 1994 г.

 

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

Имайки предвид Договора за създаване на Европейската общност, и в частност член 118а от него,
Имайки предвид предложението на Комисията1,
Имайки предвид мнението на Икономическия и социален комитет2,
Действайки съгласно процедурата по член 189 (с) от Договора3,
Отчитайки, че член 118а от Договора предвижда Съветът да приема, чрез директиви, минимални изисквания за насърчаване на подобренията, особено на работната среда, по отношение на здравето и безопасността на работниците;
Отчитайки, че според този член такива директиви трябва да избягват налагане на административни, финансови и правни ограничения по начин, който възпрепятства създаването и развитието на малки и средни предприятия;
Отчитайки, че точки 20 и 22 от Хартата на Общността за основните социални права на работниците, приета от Съвета на Европа в Страсбург на 9 септември 1989 г., гласят:
“20. Без да се засягат правила, които могат да бъдат по-благоприятни за младите хора, в частност тези, които осигуряват подготовката им за работа чрез професионална квалификация, и тези, които подлежат на частична отмяна, ограничени до определени леки дейности, минималната възраст за наемане на работа трябва да бъде не по-ниска от минималната възраст за напускане на училище и, във всеки случай, не по-ниска от 15 години;
22. Трябва да се предприемат конкретни мерки за приспособяване на трудовото законодателство относно младите работници, така че да бъдат задоволени техните специфични нужди от развитие, професионална квалификация и достъп до трудова заетост.
Продължителността на труда, в частност, трябва да бъде ограничена, без да бъде възможно заобикаляне на това ограничение чрез допускане на извънреден труд, а нощният труд да бъде забранен за работници под 18 години, с изключение на някои работи, установени в националното законодателство или подзаконови актове”;
Отчитайки, че трябва да се съблюдават принципите на Международната организация на труда относно закрилата на младите хора при работа, включително и тези, свързани с минималната възраст за достъп до трудова заетост и работа;
Отчитайки, че в Резолюцията за детския труд4 Европейският парламент обобщи различните аспекти на труда на младите хора и подчерта въздействието му върху тяхното здраве, безопасност, физическо и умствено развитие, и посочва необходимостта да се приеме Директива за хармонизиране на националното законодателство в тази област;
Отчитайки, че член 15 от Директива на Съвета 89/391/ЕИО от 12 юни 1989 г. за въвеждането на мерки за насърчаване подобренията за безопасността и здравето на работниците при работа5 предвижда, че особено уязвимите рискови групи трябва да бъдат закриляни срещу специфичните застрашаващи ги опасности;
Отчитайки, че децата и юношите трябва да се смятат за особени рискови групи и да се вземат мерки относно тяхната безопасност и здраве;
Отчитайки, че уязвимостта на децата изисква държавите-членки, да забранят наемането им на работа и да гарантират минималната възраст за работа или наемане на работа да не е по-ниска от минималната възраст, на която се завършва задължителното образование според националното право или във всеки случай 15 години;
Отчитайки, че нарушения на забраната на детския труд могат да бъдат допускани само в особени случаи и при условия, установени в тази Директива;
Отчитайки, че при никакви обстоятелства тези нарушения не могат да възпрепятстват редовното посещаване на училище или пълното ползване на образованието от децата;
Отчитайки, че поради характера на прехода от детство към положение на възрастен човек трудът на юношите трябва да бъде строго регламентиран и закрилян;
Отчитайки, че всеки работодател трябва да гарантира на младите хора условия на труд, подходящи за тяхната възраст;
Отчитайки, че работодателите трябва да предприемат необходимите мерки за закрила на безопасността и здравето на младите хора на основата на оценка на свързаните с работата рискове за младежите;
Отчитайки, че държавите-членки, трябва да закрилят младите хора от всички особени рискове, произтичащи от липсата на опит, неспособността им да осъзнават съществуващи или възможни рискове или тяхната незрялост;
Отчитайки, че държавите-членки, поради това трябва да забранят наемането на млади хора на работа, посочена в тази Директива;
Отчитайки, че приемането на специални минимални изисквания относно организацията на работното време е подходящо за подобряване на условията на труд на младите хора;
Отчитайки, че максималното работно време на младите хора трябва да бъде строго ограничено и нощният труд за тях да бъде забранен, с изключение на определени работи, конкретизирани от националното законодателство или правила;
Отчитайки, че държавите-членки, трябва да предприемат подходящи мерки, за да осигурят работното време на юношите, посещаващи училище, да не се отразява неблагоприятно върху възможността им да ползват образованието;
Отчитайки, че времето, прекарано от младите хора в обучение по системи за теоретично и/или практическо съчетаване на работа/обучение или производствена практика, трябва да се зачита за работно време;
Отчитайки, че за да се осигури безопасността и здравето на младите хора, трябва да им се предоставят минимална дневна, седмична и годишна почивка и надлежни почивки през работния ден;
Отчитайки, че по отношение на седмичната почивка, трябва да се съобразява разнообразието на културни, етнически, религиозни и други фактори, преобладаващи в държавите-членки;
Отчитайки, в частност, че всяка държава-членка, решава напълно самостоятелно дали неделята да се включи в седмичната почивка и ако да, до каква степен;
Отчитайки, че подходящият трудов опит може да допринесе за подготовка на младите хора за работа и обществен живот на възрастни, ако се осигурява избягване на всяко увреждане на тяхната безопасност, здраве и развитие;
Отчитайки, че отклонения от забраните и ограниченията, налагани от тази Директива, биха изглеждали неизбежни за някои дейности или в конкретни случаи, тяхното прилагане не трябва да противоречи на принципите, залегнали в установената система за закрила;
Отчитайки, че тази Директива представлява чувствителна стъпка към развитие на социалното измерение на вътрешния пазар;
Отчитайки, че прилагането на практика на установената от тази Директива система за закрила ще изисква от държавите-членки, да приложат система от ефективни и пропорционални мерки;
Отчитайки, че прилагането на някои разпоредби на тази Директива създава определени проблеми за държава-членка, по отношение на нейната система за закрила на младите хора при работа;
Отчитайки, че поради това на такава държава-членка, трябва да се разреши да се въздържи от прилагане на съответните разпоредби за подходящ период, 

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

РАЗДЕЛ I

Член 1
Цел
1. Държавите-членки, предприемат необходимите мерки за забрана на детския труд.
Те осигуряват, при установените в тази Директива условия, минималната възраст за работа или наемане на работа да не е по-ниска от минималната възраст, на която се завършва установеното според националното право задължително редовно образование или във всеки случай 15 години.
2. Държавите-членки, осигуряват труда на юношите да бъде строго регламентиран и закрилян при установените в тази Директива условия.
3. Държавите-членки, осигуряват изобщо работодателите да гарантират на младите хора условия на труд, подходящи за тяхната възраст.
Те осигуряват младите хора да бъдат закриляни от икономическа експлоатация и от работа, която би застрашила безопасността, здравето или физическото, умственото, моралното или общественото им развитие или би попречила на образованието им.

Член 2
Приложно поле
1. Тази Директива се прилага за всяко лице под 18 годишна възраст, страна по трудов договор или трудово правоотношение, определени и/или регулирани от действащото в държава-членка право.
2. Държавите-членки, могат да приемат законови или подзаконови разпоредби за неприлагане на тази Директива в границите и при условията, установени от тях в законова или подзаконова разпоредба при случайна или краткосрочна работа, включваща:
(a) домашни услуги в частно домакинство, или
(b) работа в семейно предприятие, която не се смята вредна, тежка или опасна за младите хора.

Член 3
Определения
За целите на тази Директива:
(a) “млад човек” означава всяко лице под 18 годишна възраст съгласно член 2 (1);
(b) “дете” означава всеки млад човек на по-малко от 15 години или който все още подлежи на задължително редовно образование според националното право;
(c) “юноша” означава всеки млад човек на възраст най-малко 15, но под 18 години, който вече не подлежи на задължително редовно образование според националното право;
(d) “лека работа” означава всяка работа, която поради присъщия на включените дейности характер и конкретните условия, при които се осъществява:
(i) не би била вредна за безопасността, здравето или развитието на децата, и
(ii) не би била пречка за тяхното посещение на училище, участието им в програми за професионално ориентиране или обучение, одобрени от компетентната власт или възможността да ползват полученото обучение;
(e) “работно време” означава всеки период от време, през който младият човек е на работа, на разположение на работодателя и изпълнява дейността или задълженията си в съответствие с националното законодателство и/или практика;
(f) “почивка” означава всеки период от време, който не е работно време.

Член 4
Забрана на детския труд
1. Държавите-членки, предприемат необходимите мерки за забрана на детския труд.
2. Предвид целите, посочени в член 1, държавите-членки, могат да приемат законови или подзаконови разпоредби за забрана на детския труд, които да не се прилагат спрямо:
(a) деца, извършващи дейностите, посочени в член 5;
(b) деца на възраст най-малко 14 години, работещи по комбинирана система на работа/обучение или производствена практика при условие, че тази работа се осъществява в съответствие с установените от компетентната власт условия;
(c) деца на възраст най-малко 14 години, извършващи лека работа, различна от посочените в член 5; лека работа, различна от посочените в член 5 обаче може да бъде извършвана от деца, навършили 13-годишна възраст, за ограничен брой часове на седмица в случай на категории работа, определени от националното законодателство.
3. Държавите-членки, които ползват възможността по алинея 2 (c), определят, в съответствие с разпоредбите на тази Директива, условията на труда, свързани с посочената работа.

Член 5
Културни или подобни на тях дейности
1. Наемането на работа на деца с цел участие в културни, художествени, спортни или рекламни дейности е обект на предварително разрешение от компетентната власт за всеки отделен случай.
2. Държавите-членки, определят чрез законови или подзаконови разпоредби условията на труда на децата в случаите по алинея 1 и подробностите на процедурата за получаване на предварително разрешение при условие, че дейностите:
(i) не биха били вредни за безопасността, здравето или развитието на децата, и
(ii) не са от такъв характер, че да попречат на посещението им на училище, участието в програми за професионално ориентиране или обучение, одобрени от компетентната власт, или на възможността да ползват получаваното обучение.
3. В отклонение от уредената в алинея 1 процедура, за деца на възраст най-малко 13 години държавите-членки, могат да разрешат със законови или подзаконови разпоредби в съответствие с определени от тях условия, наемането на работа на деца с цел извършването на културни, художествени, спортни или рекламни дейности.
4. Държавите-членки, които имат особена разрешителна система по отношение на работата на агенциите за манекени с деца, могат да запазят тази система.

РАЗДЕЛ 2

Член 6
Общи задължения на работодателите
1. Без да се засяга член 4 (1), работодателят предприема необходимите мерки за закрила на безопасността и здравето на младите хора, като обръща особено внимание на специфичните рискове по член 7 (1).
2. Работодателят прилага мерките, предвидени в алинея 1, въз основа на преценка на вредностите за младите хора във връзка с тяхната работа.
Преценката трябва да бъде направена, преди младите хора да са започнали работа и при значително изменение на условията на труд, като се обръща особено внимание на следните въпроси:
(a) оборудването и устройството на работното място и разположението му;
(b) характера, степента и продължителността на излагане на физични, биологични и химични фактори;
(c) формата, разнообразието и употребата на оборудването, в частност фактори, машини, апарати и устройства и начина, по който се използват;
(d) организацията на трудовия процес и операции и начина, по който те се съгласуват (организация на труда);
(e) равнището на обучение и инструктаж на младите хора. Когато тази преценка показва, че съществува риск за безопасността, физическото или умственото здраве или развитие на младите хора, се предвижда съответна периодична безплатна оценка и наблюдение на тяхното здраве, без да се нарушава Директива 89/391/ЕИО.
Безплатната оценка и наблюдение могат да бъдат част от националната система на здравеопазване.
3. Работодателят информира младите хора за възможните рискове и за всички предприети мерки относно тяхната безопасност и здраве.
Наред с това той информира законните представители на децата за възможните рискове и за всички мерки, предприети относно безопасността и здравето на децата.
4. Работодателят включва закрилящи и превантивни мерки по член 7 от Директива 89/391/ЕИО в планирането, прилагането и наблюдението на безопасните и здравословни условия на труд за младите хора.

Член 7
Уязвимост на младите хора -   забрана на работа
1. Държавите-членки, осигуряват закрила на младите хора от всякакви особени рискове за тяхната безопасност, здраве и развитие, които са последица от липсата на опит, от липса на осъзнаване на съществуващи или възможни рискове или от факта, че младите хора още не са достигнали пълнолетие.
2. Без да се засяга член 4 (1), държавите-членки, за тази цел забраняват наемането на млади хора на работа:
(a) която обективно е извън техните физически или психологични възможности;
(b) включваща вредно излагане на фактори, които са токсични, канцерогенни, причиняващи наследствено генетично увреждане или вътреутробно увреждане или по какъвто и да е друг начин влияят хронично на човешкото здраве;
(c) включваща вредно излагане на радиация;
(d) включваща риск от злополуки, за които се предполага, че не могат да се осъзнаят или избягнат от младите хора, поради недостатъчното внимание към безопасността или липса на опит или обучение; или
(e) при която съществува риск за здравето от изключително високи и ниски температури или от шум или вибрации.
Работата, която би съдържала особени рискове за младите хора по смисъла на алинея 1, включва:
- работа с вредно излагане на физични, биологични и химични фактори по точка I от Приложението, и
- процеси и работа по точка II от Приложението.
3. Държавите-членки, могат, със законови или подзаконови разпоредби, да разрешават отклонения от алинея 2 за юноши, когато такива отклонения са неизбежни за тяхното професионално обучение, при условие, че закрилата на тяхната безопасност и здраве се осигурява от факта, че работата се извършва под надзора на компетентно лице по смисъла на член 7 от Директива 89/3 91/ЕИО и че е гарантирана закрилата, изисквана от тази Директива.

РАЗДЕЛ 3

Член 8
Работно време
1. Държавите-членки, които използват възможностите по член 4 (2) (b) или cс) предприемат необходимите мерки за ограничаване на работното време на децата до:
(a) осем часа дневно и 40 часа седмично за работа, извършвана при комбинирана система работа/обучение или производствена практика;
(b) два часа през учебни дни и 12 часа седмично за работа, извършвана през учебния срок извън часовете, определени за учебни занимания, при условие, че това не е забранено от националното законодателство и/или практика;
При никакви обстоятелства работният ден не може да надвишава седем часа; тази граница може да бъде повишена на осем часа за деца, навършили 15 години;
(c) седем часа дневно и 35 часа седмично за работа, извършвана за период от най-малко една седмица, когато училището не работи; тези граници могат да бъдат повишени до осем часа дневно и 40 часа седмично за деца, навършили 15 години;
(d) седем часа дневно и 35 часа седмично за лека работа, извършвана от деца, които вече не подлежат на задължително редовно образование според националното право.
2. Държавите-членки, предприемат необходимите мерки за ограничаване на работното време на юношите до осем часа дневно и 40 часа седмично.
3. Времето, прекарано в обучение от младия човек, работещ по теоретична и/или практическа съчетана система работа/обучение или производствена практика, се зачита за работно време.
4. Когато млад човек е нает на работа от повече от един работодател, работните дни и работното време се сумират.
5. Държавите-членки, могат, чрез законови или подзаконови разпоредби, да допускат отклонения от алинея 1 (a) и алинея 2 или като изключение, или ако са налице обективни причини за това.
Държавите-членки, чрез законова или подзаконова разпоредба, определят условията, границите и процедурата за прилагане на такива отклонения.

Член 9
Нощен труд
1. (a) Държавите-членки, които използват възможностите по член 4 (2) (b) или (c), предприемат необходимите мерки за забрана на детския труд между 8 часа вечерта и 6 часа сутринта.
(b) Държавите-членки, предприемат необходимите мерки за забрана на труд, полаган от юноши между 10 часа вечерта и 6 часа сутринта или между 11 часа вечерта и 7 часа сутринта.
2. (а) Държавите-членки, могат, чрез законова или поoзаконова разпоредба, да разрешат полагане на труд от юноши в специфични области на дейност през периоди, когато нощният труд е забранен, съгласно алинея 1 (b).
В този случай държавите-членки, предприемат подходящи мерки за осигуряване надзор на юношите от възрастен работник, ако подобен надзор е необходим за закрилата на юношите.
(b) В случай на прилагане на буква (a) работата между полунощ и 4 часа сутринта остава забранена.
Държавите-членки, обаче могат, чрез законова или подзаконова разпоредба, да разрешат работа на юноши през период, когато нощният труд е забранен, в следните случаи, ако има обективни причини за това, и при условие, че на юношите се предоставя подходяща почивка за компенсиране на труда и че се поставят под съмнение целите по член 1:
- труд, полаган в корабоплаването или в риболовните отрасли;
- труд, полаган във въоръжените сили или полицията;
- труд, полаган в болници или подобни на тях учреждения;
- културни, художествени, спортни или рекламни дейности.
3. Преди всяко възлагане на нощен труд и на равни интервали от време след това юношите имат право на безплатен преглед на здравето и възможностите, освен ако работата, която извършват през периода, когато трудът е забранен, е по изключение.

Член 10
Почивка
1. (a) Държавите-членки, които използват възможностите по член 4 (2) (b) или (c), предприемат необходимите мерки децата да имат право на непрекъсната 14-часова почивка на всеки 24 часа.
(b) Държавите-членки, предприемат необходимите мерки юношите да имат право на минимална непрекъсната 12-часова почивка на всеки 24 часа.
2. Държавите-членки, предприемат необходимите мерки за предоставяне на всеки седемдневен период право на:
- децата, по отношение на които са използвани възможностите по член 4 (2) (b) или (c), и
- юношите
минимална почивка от два дни, която при възможност трябва да бъде непрекъсната.
Ако е оправдано по технически или организационни причини, минималната непрекъсната почивка може да бъде намалена, но при никакви обстоятелства не може да бъде по-малко от 36 часа.
Минималната почивка по изречения първо и второ по принцип включва неделя.
3. Държавите-членки, могат, чрез законова или подзаконова разпоредба, да допускат прекъсване на минималните почивки по алинеи 1 и 2 в случай на дейности, включващи периоди на работа, които са разпокъсани през работния ден или са с кратка продължителност.
4. Държавите-членки, могат да приемат законова или подзаконова разпоредба за допускане на отклонения от алинея 1 (b) и алинея 2 по отношение на юношите в следните случаи, ако съществуват обективни причини за това и при условие, че им се предоставя съответна почивка за компенсиране на труда и че не се поставят под съмнение целите по член 1:
(a) труд, полаган в корабоплаването или риболовните отрасли;
(b) труд, полаган във въоръжените сили или полицията;
(c) труд, полаган в болници или подобни на тях учреждения;
(d) труд, полаган в земеделието;
(e) труд, полаган в туризма или в хотелиерството, ресторантьорството и кафетерията;
(f) дейности, включващи разпокъсана работа през деня.

Член 11
Годишна почивка
Държавите-членки, които използват възможностите по член 4 (2) (b) или (c), се грижат в свободен от работа период да се включва, доколкото е възможно, в периода на училищната ваканция на децата, подлежащи на задължително редовно обучение според националното право.

Член 12
Почивки през работния ден
Държавите-членки, предприемат необходимите мерки, за да осигурят на младите хора право на най-малко 30 минути почивка и ако е възможно, 30-те минути да са последователни, в случаите, когато работният ден е повече от четири часа и половина.

Член 13
Работа на юноши при непреодолима сила
Държавите-членки, могат, чрез законова или подзаконова разпоредба, да допуснат отклонения от член 8 (2), член 9 (1) (b), а по отношение на юноши - от член 12, за работа при обстоятелствата по член 5 (4) на Директива 89/391/ЕИО, при условие, че тази работа е с временен характер трябва да бъде извършена незабавно, че няма на разположение възрастни работници и че на юношите се предостави съответна почивка за компенсиране на работата през следващите три седмици.

РАЗДЕЛ IV

Член 14
Мерки
Всяка държава-членка, установява необходимите мерки, които се прилагат в случай на несъответствие с разпоредбите, приети с цел прилагане на тази Директива; тези мерки трябва да бъдат ефективни и пропорционални.

Член 15
Изменения на Приложението
Измененията на Приложението от строго технически характер в резултат на технически прогрес, изменения в международните правила или задачи и развитие на познанието в областта, обхваната от настоящата Директива, се приемат по процедурата, предвидена в член 17 от Директива 89/391/ЕИО.

Член 16
Клауза за недопустимост на намаляване  равнището на защита
Без да засяга правото на държавите-членки, да въвеждат, в резултат на променящите се обстоятелства, различни разпоредби за защита на младите хора, доколкото се спазват минималните изисквания, установени в тази Директива, прилагането на тази Директива не представлява основателна причина за намаляване на общото ниво на закрила, предоставяно на младите хора.

Член 17
Заключителни разпоредби
1. (a) Държавите-членки, приемат законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, необходими за привеждане в съответствие с тази Директива, не по-късно от 22 юни 1996 г. или най-късно до тази дата осигуряват условия, за да могат двете страни по колективните трудови отношения да въведат изискваните разпоредби чрез колективни споразумения, като държавите-членки, трябва да приемат всички необходими разпоредби, за да бъдат те в състояние по всяко време да гарантират предвидените в тази Директива резултати.
(b) Обединеното Кралство може да се въздържи от прилагане на изречение първо на член 8 (1) (b) по отношение на разпоредбата относно максималното седмично работно време, както и на член 8 (2) и член 9 (1) (b) и (2), за период от четири години от датата, посочена в буква (a).
Комисията представя доклад за резултатите от тази разпоредба.
Съветът, действайки при установените в Договора условия, решава дали този срок трябва да бъде продължен.
(c) Държавите-членки, незабавно уведомяват Комисията за това.
2. Когато държавите-членки, приемат мерките по алинея 1, тези мерки трябва да съдържат позоваване на тази Директива или да бъдат придружени от такова позоваване при официалното им обнародване. Методите за извършване на това позоваване се определят от държавите-членки.
3. Държавите-членки, предоставят на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното право, които вече са приети или приемат в областта, регулирана от тази Директива.
4. Държавите-членки, докладват на Комисията всеки пет години за практическото прилагане на разпоредбите на тази Директива, посочвайки позициите на двете страни по колективните трудови отношения.
Комисията уведомява за това Европейския парламент, Съвета и Икономическия и социален комитет.
5. Комисията периодично представя на Европейския парламент, Съвета и Икономическия и социален комитет доклад за прилагането на тази Директива, отчитайки алинеи 1, 2, 3 и 4.

Член 18
Тази Директива е адресирана до държавите-членки.

Приета в Люксембург на 22 юни 1994 година.

____________
 

Приложение

ПРИМЕРЕН СПИСЪК на фактори, процеси и работи (член 7 (2) (b))

I. ФАКТОРИ
1. Физични фактори
(a) Йонизиращо лъчение;
(b) Работа в среда под високо налягане, например контейнери под налягане, водолазни дейности.
2. Биологични фактори
(a) Биологични фактори от групи 3 и 4 по смисъла на член 2 (d) от Директива на Съвета 90/679/ЕИО от 26 ноември 1990 г. за закрила на работниците от рискове, свързани с излагане на биологични фактори при работа (Седма индивидуална Директива по смисъла на член 16 (1) от Директива 89/391/ ЕИО) 1 (1).
3. Химични вещества
(а) Вещества и препарати, класифицирани съгласно Директива на Съвета 67/548/ЕИО от 27 юни 1967 за сближаваме на законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, свързани със сортирането, опаковката и етикирането на опасни вещества (2) с измененията и Директива на Съвета 88/379/ЕИО от 7 юни 1988 г. за сближаване на законите, подзаконовите актове и адмиистративните разпоредби на държавите-членки, свързани със сортирането, опаковката и етикирането на опасни препарати (3) като токсични (Т), силно токсични (Tx), корозионни (С) или експлозивни (Е);
(b) Вещества и препарати, класифицирани съгласно директиви 67/548/ЕИО и 88/379/ЕИО като вредни (Xn) и с един или повече от следните, характеризиращи риска, изрази:
- опасност от много сериозни необратими ефекти (R 39),
- възможен риск от необратими ефекти (R 40),
- може да причини сенсибилизация при вдишване (R 42),
- може да причини сенсибилизация при контакт с кожата (R 43),
- може да причини рак (R 45),
- може да причини наследимо генетично увреждане (R 46),
- опасност от сериозна вреда за здравето при продължително излагане (R 48),
- може да намали фертилитета (R 60),
- може да причини вреда на плода (R 61);
(c) Вещества и препарати, квалифицирани съгласно директиви 67/548/ЕИО и 88/379/ЕИО като дразнители (Xi) и с един или повече от следните характеризиращи риска изрази:
- лесно запалими (R 12),
- може да причини сенсибилизация при вдишване (R 42),
- може да причини сенсибилизация при контакт с кожата (R 43);
(d) Вещества и препарати по член 2 (c) от Директива на Съвета 90/394/ЕИО от 28 юни 1990 г. за закрилата на работниците от рисковете, свързани с излагането им на канцерогенни вещества при работа (Шеста индивидуална директива по смисъла на член 16 (1) от Директива 89/391/ЕИО; (4)
(e) Олово и неговите съединения, доколкото тези реактиви могат да бъдат абсорбирани от човешкия организъм;
(f) Азбест.

II. ПРОЦЕСИ И РАБОТА
1. Работни процеси, посочени в Приложение I на Директива 90/394/ЕИО.
2. Производство и работа с приспособления, фойерверки или други предмети, съдържащи експлозиви.
3. Работа със свирепи или отровни животни.
4. Клане на животни в промишлен мащаб.
5. Работа, включваща обслужване на оборудване за производство, съхранение или прилагане на сгъстени, втечнени или разтворени газове.
6. Работа с цистерни, резервоари или бутилки, съдържащи химични вещества по 1.3.
7. Работа, включваща риск от срутване.
8. Работа, свързана с опасност от високо напрежение.
9. Работа, темпото на която се определя от машини и заплащането е според резултата.

______________
1 ОВ, № C 84 от 4 април 1992 г., с. 7.
2 ОВ, № C 313 от 30 ноември 1992 г., с. 70.
3 Мнение на Европейския парламент от 17 декември 1992 г. (ОВ, № C 21 от 25 януари 1993 г., с. 167). Общата позиция на Съвета от 23 ноември 1993 г. (все още необнародвана в официалното издание) и Решението на Европейския парламент от 9 март 1994 г. (ОВ, № C 91 от 28 март 1994 г., с. 89).
4 ОВ, № C 190, 20 юли 1987 г., с. 44.
5 ОВ, № C 183, 29 юни 1989 г., с. 1.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани