Sidebar

Меню

Официален вестник, № L 175 от 10 юли 1999 г.

Съветът на Европейския съюз,
Имайки предвид Договора за създаване на ЕО и в частност Член 139(2) от него,
Имайки предвид предложението на Комисията,
Отчитайки, че:
(1) След влизането в сила на Договора от Амстердам, разпоредбите на Споразумението за социална политика, приложено към Протокола за социална политика, приложен към Договора за създаване на ЕО, са включени в Членове 136-139 от Договора за създаване на Европейската общност;
(2) Работодателите и синдикатите (социалните партньори) могат, според Член 139(2) от Договора, съвместно да изискат споразуменията на общностно ниво да бъдат приложени чрез решение на Съвета по предложение на Комисията;
(3) Точка 7 от Общностната Харта за Основните социални права на работниците предвижда, inter alia, че “завършването на вътрешния пазар трябва да доведе до подобряване на условията на живот и труд за работниците в Европейската общност. Този процес трябва да е резултат от сближаването на тези условия, като продължава подобряването, относно определени форми на заетост, различна от безсрочни договори, такива, като срочни договори, работа на непълно работно време, временна работа и сезонна работа”;(4) Съветът не можа да постигне решение по предложението за Директива относно някои трудови правоотношения във връзка с нелоялната конкуренция1, нито по предложението за Директива относно някои трудови правоотношения във връзка с условията на труд2;
(5) Заключенията на Европейския Съвет от Есен акцентираха върху необходимостта да се вземат мерки с цел “увеличаване на интензивността на заетостта при растежа, в частност чрез по-гъвкава организация на работата по начин, който удовлетворява желанията на работниците и изискванията на конкуренцията”;;
(6) Резолюция на Съвета от 9 февруари 1999 г. относно Насоките за заетост 1999 г. кани социалните партньори на всички съответни нива да договорят споразумения за модернизиране на организацията на работата, включително гъвкави работни схеми, с цел да станат предприятията продуктивни и конкурентноспособни и да постигнат нужния баланс между гъвкавост и сигурност;
(7) Комисията, според Член 3(2) от Споразумението за социална политика консултира работодателите и синдикатите относно възможната посока на действието на Общностно ниво във връзка с гъвкавото работно време и сигурността в труда;
(8) Комисията, приемайки след такава консултация, че действие на Общностно ниво е желателно, още веднъж консултира работодателите и синдикатите по съдържанието на предвиденото предложение според Член 3(3) от въпросното Споразумение;
(9) Общите междуотраслови организации, а именно UNICE, CEEP и ETUC, информираха Комисията чрез съвместно писмо с дата 23 март 1998 г. за своето желание да инициират процедурата, предвидена в Член 4 от въпросното Споразумение; те поискаха от Комисията чрез съвместно писмо допълнителен период от три месеца; Комисията се съобрази с това искане, като увеличи периода за договаряне до 30 март 1999 г.;
(10) Въпросните междуотраслови организации на 18 март 1999 г. сключиха рамково споразумение относно срочната работа; те предадоха на Комисията тяхното съвместно искане за прилагане на рамковото споразумение чрез Решение на Съвета по предложение на Комисията според Член 4(2) от Споразумението за социална политика;
(11) Съветът, в своята Резолюция от 6 декември 1994 г. относно “някои аспекти за социална политика на ЕС: принос за икономическото и социално сближаване на Съюза”3, поиска от работодателите и синдикатите да се възползват от възможностите за сключване на споразумения, тъй като те по правило са по-близо до социалната реалност и социалните проблеми;
(12) Страните, в Преамбюла към Рамковото споразумение относно работата на непълно работно време, сключено на 6 юни 1997 г., обявиха своето намерение да разгледат необходимостта от подобни споразумения свързани с други форми на гъвкава заетост; ;
(13) Работодателите и синдикатите пожелаха да отделят специално внимание на срочната работа, като в същото време посочват, че са имали намерение да обмислят необходимостта от подобно споразумение свързано с временната работа предоставена от агенция;
(14) Страните пожелаха да сключат рамково споразумение относно срочната работа, поставяйки общите принципи и минималните изисквания за срочни трудови договори и трудови правоотношения; те демонстрираха желанието си да подобрят качеството на срочната работа чрез гарантиране приложението на принципа за недискриминация и да създадат рамка за превенция на нарушенията произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения;
(15) Подходящият инструмент за прилагане на рамковото споразумение е директива по смисъла на Член 249 от Договора; тя следователно задължава държавите-членки, да постигнат резултата, като оставя на тях избора на форми и методи;
(16) Според принципите на субсидиарност и пропорционалност, заложени в Член 5 от Договора, целта на тази Директива не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, и може следователно да бъде по-добре постигната от Общността; тази Директива се ограничава до минимума, необходим за постигането на тези цели и не се отнася извън това, което е необходимо за тази цел;
(17) Във връзка с термините, използвани в рамковото споразумение, но не специално дефинирани в него, тази Директива дава възможност на държавите-членки, да дефинират такива термини в съответствие с националното законодателство или практика, както при други Директиви относно социални въпроси, използващи подобни термини, при условие, че въпросните дефиниции спазват съдържанието на рамковото споразумение;
(18) Комисията направи своето проектопредложение за Директива според Обръщението си от 14 декември 1993 г. относно приложението на Споразумението за социална политика и Обръщението си от 20 май 1998 г. относно адаптирането и насърчаването на социален диалог на Общностно ниво, вземайки предвид представителния статус на страните, техния мандат и законността на всяка клауза на рамковото споразумение; страните заедно имат достатъчно представителен статус;
(19) Комисията информира Европейския Парламент и Икономическия и социален комитет, като им изпрати текста на споразумението придружен с нейното предложение за Директива и обяснителния меморандум според нейното обръщение, относно приложението на Протокола за социална политика;
(20) На 6 май 1999 г. Европейският Парламент прие Резолюция по рамковото споразумение между социалните партньори;
(21) Приложението на рамковото споразумение допринася за постигането на целите на Член 136 от Договора,

ПРИЕ ТАЗИ ДИРЕКТИВА:

Член 1
Целта на Директивата е да въведе в действие рамковото споразумение относно срочните договори, сключено на 18 март 1999 г. между общите между-отраслови организации (ETUC, UNICE и CEEP), приложено по-долу.

Член 2
Държавите-членки, въвеждат в действие закони, правила и административни разпоредби, които съответстват на тази Директива, до 10 юли 1999 г. или гарантират, че до тази дата най-късно работодателите и синдикатите са въвели необходимите мерки чрез споразумение, като от държавите-членки, се изисква да предприемат необходимите мерки, за да могат по всяко време да гарантират резултатите, изисквани от тази Директива. След това информират Комисията за това.
Държавите-членки, могат да имат максимум една година повече, ако е необходимо, и след консултация с работодателите и синдикатите, да вземат предвид специфичните трудности или приложението чрез колективен договор.
Когато държавите-членки, приемат разпоредбите посочени в първия параграф, те трябва да съдържат препратка към тази Директива или да бъдат придружени от такава препратка по времето на тяхното официално публикуване. Процедурата за такава препратка се приема от държавите-членки.

Член 3
Тази Директива влиза в сила в деня на нейното публикуване в Официален вестник на ЕО.

Член 4
Тази Директива е адресирана до държавите-членки.

Приета в Люксембург на 28 юни 1999 година.
_____________
1 ОВ, № C 224 от 8 септември 1990 г., с. 6 и ОВ, № C 305 от 5 декември 1990 г., с. 8.
2 ОВ, № C 224 от 8 септември 1990 г., с. 4.
3ОВ, № C 368 от 23 декември 1994 г., с. 6.

 

Приложение
ETUC-UNICE-CEEP

РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ
относно срочната работа

Преамбюл

Това рамково споразумение илюстрира ролята, която социалните партньори могат да изиграят в европейската стратегия за заетост, договорена на извънредната среща на върха в Люксембург през 1997 г. и след рамковото споразумение относно срочната работа, представлява по-нататъшен принос за постигането на по-добър баланс между “гъвкавост в работното време и сигурност за работниците”.
Страните по това споразумение приемат, че договори с неопределена продължителност са и ще продължават да бъдат общата форма на трудово правоотношение между работодатели и работници. Те също приемат, че срочните трудови договори отговарят, в определени обстоятелства, на нуждите и на работодателите, и на работниците.
Това споразумение поставя общите принципи и минималните изисквания, свързани със срочната работа, приемайки, че тяхното детайлно приложение трябва да вземе предвид реалностите на специфичните национални, секторни и сезонни ситуации. То илюстрира желанието на социалните партньори да създадат обща рамка за гарантиране равното третиране на срочните работници, като ги защитава от дискриминация и за използване на срочните трудови договори на база, приемлива за работодателите и работниците.
Това споразумение се прилага за работници на срочни договори, с изключение на тези, които са устроени от агенция за временна работа на разположение на предприятие, ползвател. От намерението на страните зависи да обмислят необходимостта от подобно споразумение, свързано с временната работа, предоставена от агенция.
Това споразумение се отнася за условията на труд за работниците на срочни договори, приемайки, че въпросите, свързани със задължителното социално осигуряване, ще бъдат решени от държавите-членки. В тази връзка социалните партньори отбелязват Декларацията за заетостта от Европейския Съвет в Дъблин през 1996 г., която акцентира, inter alia, върху необходимостта да се развиват по-благоприятни за заетостта социално-осигурителни системи чрез “развиване на системи за социална защита, способни да се адаптират към новите модели на работа и предоставяне на подходящата защита на заетите в такава работа”. Страните по това споразумение повтарят гледната точка, изразена в споразумението от 1997 г. относно срочната заетост, че страните-членки, трябва да приложат тази Декларация без отлагане.
В допълнение също се приема, че иновациите в професионалните системи за социална защита са необходими с цел да ги адаптират към настоящите условия и по-специално, да гарантират прехвърляемостта на права.
ETUC, UNICE и CEEP искат от Комисията да внесе това рамково споразумение в Съвета за вземане на решение тези изисквания да са задължителни в държавите-членки, които са страни по Споразумението за социална политика, приложено към Протокола (№ 14) за социална политика, приложен към Договора за създаване на ЕО. 
Страните по това споразумение молят Комисията, в нейното предложение за прилагане на споразумението, да изиска от държавите-членки, да приемат закони, правила и административни разпоредби, необходими за привеждане в съответствие с Решението на Съвета в рамките на две години от неговото приемане или да гарантират1, че социалните партньори създават необходимите мерки чрез споразумение в края на този период. Държавите-членки, могат, ако е необходимо и след консултация със социалните партньори, и с цел да се вземат предвид определени трудности или приложение чрез колективен договор, да имат до максимум една допълнителна година за привеждане в съответствие с тази разпоредба. 
Страните по това споразумение изискват социалните партньори да се консултират преди всяка законодателна, регулаторна или административна инициатива, предприета от държавите-членки, за привеждане в съответствие с настоящото споразумение. Без да се засяга ролята на националните съдилища и Съдът, страните по това споразумение изискват всеки въпрос, касаещ тълкуването на това споразумение на европейско ниво, да бъде на първо място препратен от Комисията до тях за мнение.

Общи положения
1. Имайки предвид Споразумението за социална политика, приложено към Протокола (№ 14) за социална политика, приложен към Договора за създаване на ЕО и в частност Член 3.4 и 4.2 от него;
2. Отчитайки, че Член 4.2 от Споразумението за социална политика предвижда споразуменията, сключени на европейско ниво, да могат да се приложат, по общото искане на страните, чрез решение на Съвета по предложение на Комисията;
3. Отчитайки, че в документа от своята втора консултация относно гъвкавостта на работното време и сигурността за работниците, Комисията обяви своето намерение да предложи правно-задължителна Общностна мярка;
4. Отчитайки, че в своето мнение по предложението за Директива относно работата на непълно работно време, Европейският Парламент покани Комисията да внесе незабавно предложения за директиви относно други форми на гъвкава заетост, такива като срочна работа и временна работа, предоставена от агенция;
5. Отчитайки, че в заключенията на извънредната среща на върха по заетостта, приети в Люксембург, Европейският Съвет покани социалните партньори да договорят споразумения за “модернизиране на организацията на работата, включително гъвкави работни схеми с цел да станат предприятията продуктивни и конкурентноспособни и да се постигне необходимият баланс между гъвкавост и сигурност”;
6. Отчитайки, че трудовите договори с неопределена продължителност са общата форма на трудови правоотношения и допринасят за качеството на живот на засегнатите работници, и подобряват резултатите;
7. Отчитайки, че използването на срочни трудови договори, базирани на обективни причини, е начин да се предотвратят нарушенията;
8. Отчитайки, че срочните трудови договори са характеристика на заетостта в определени сектори, професии и дейности, които може да са подходящи и за работодателите, и за работниците;
9. Отчитайки, че повече от половината работници на срочни договори в ЕС са жени и следователно това споразумение може да допринесе за подобряване на равните възможности между жените и мъжете;
10. Отчитайки, че това споразумение препраща към държавите-членки и социалните партньори за схемите за прилагане на неговите общи принципи, минимални изисквания и разпоредби с цел да се вземе предвид ситуацията във всяка държава-членка, и условията в определени сектори и професии, включително дейностите от сезонен характер;
11. Отчитайки, че това споразумение взема предвид необходимостта да се подобрят изискванията за социална политика, да се засили конкурентноспособността на икономиката на Общността и да се избегне налагането на административни, финансови и правни ограничения по начин, който би забавил създаването и развитието на малки и средни предприятия; 
12. Отчитайки, че социалните партньори са на най-добрата позиция за намиране на решения, които отговарят на нуждите на работодателите и работниците и следователно имат специална роля при въвеждането и приложението на това споразумение. 

СТРАНИТЕ СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Цел
(клауза 1)
Целта на това рамково споразумение е да:
(а) подобри качеството на срочната работа чрез гарантиране приложението на принципа на недискриминация;
(b) създаде рамка за предотвратяване на нарушенията, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения;

Обхват
(клауза 2)
1. Това споразумение се прилага за работници на срочни договори, които имат трудов договор или трудово правоотношение по смисъла на закон, колективен договор или практика във всяка държава-членка.
2. Държавите-членки, след консултация със социалните партньори и/или социалните партньори могат да предвидят, че това споразумение не се прилага за:
(а) правоотношения на начално професионално обучение и схеми за чиракуване;
(b) трудови договори и правоотношения, които са сключени в рамките на специално публично или с публична подкрепа обучение, интеграция и програма за професионално повторно обучение.

Дефиниции
(клауза 3)
1. За целта на това споразумение терминът “работник на срочен договор” означава лице, което има трудов договор или правоотношение, сключени директно между работодателя и работника, където изтичането на трудовия договор или правоотношение е определено с обективни условия, такива като достигане на определена дата, завършване на специфична задача или възникване на определен случай.
2. За целта на това споразумение терминът “сравнителен постоянен работник” означава работник с трудов договор или правоотношение с неопределена продължителност в същото учреждение, ангажиран със същата или подобна работа/професия, като се отдава дължимото внимание на квалификациите/уменията.
Когато няма “сравнителен постоянен работник” в същото учреждение, сравнението се прави чрез препратка до приложеното колективно споразумение или където няма приложено колективно споразумение, според националното законодателство, колективните споразумения или практики.

Принцип на недискриминация
(клауза 4)
1. Във връзка с условията на заетост работниците на срочни договори не се третират по по-малко благоприятен начин от сравнително постоянните работници само защото имат срочен договор или правоотношение, освен ако различното третиране е оправдано от обективни причини.
2. Където е уместно, се прилага принципът на pro rata temporis.
3. Схемите за приложение на тази клауза се дефинират от държавите-членки, след консултация със социалните партньори и/или социалните партньори, имайки предвид Общностното право и националното законодателство, колективните споразумения и практика.
4. Квалификациите за прослужено време, свързани с определени условия на заетост, са същите за работниците на срочни договори, както и за постоянните работници, освен когато различните квалификации за прослужено време са оправдани по обективни причини.

Мерки за предотвратяване на нарушенията
(клауза 5)
1. За да предотвратят нарушенията, произтичащи от използването на последователни срочни договори или правоотношения, държавите-членки, след консултация със социалните партньори според националното законодателство, колективните споразумения или практика, и/или социалните партньори, където няма еквивалентни правни мерки за предотвратяване на нарушенията, въвеждат по начин, който взема предвид специфичните сектори и/или категории работници, една или повече от следните мерки:
(а) обективни причини, оправдаващи подновяването на такива договори или правоотношения;
(b) максималната обща продължителност на последователните срочни трудови договори или правоотношения;
(c) броя на подновяванията на такива договори или правоотношения.
2. Държавите-членки, след консултация със социалните партньори и/или социалните партньори, където е уместно, определят при какви условия срочните договори или правоотношения:
(а) се приемат за “последователни”
(b) се приемат за договори или правоотношения с неопределена продължителност.

Информация и възможности за заетост
(клауза 6)
1. Работодателите информират работниците на срочни договори за работните места, които се освобождават в предприятието или учреждението, за да гарантират, че те имат същата възможност да си осигурят постоянни места като другите работници. Такава информация може да бъде предоставена чрез обща обява на подходящо място в предприятието или учреждението.
2. Доколкото е възможно, работодателите улесняват достъпа на работниците на срочни договори до възможности за подходящо обучение, за да увеличат техните умения, израстване в кариерата и професионална мобилност.

Информация и консултация
(клауза 7)
1. Работниците на срочни договори се вземат предвид при изчисляването на прага, над който представителните органи на работниците, предвидени в националното и Общностното право, могат да бъдат съставени в предприятието, както се изисква от вътрешните разпоредби.
2. Схемите за приложение на клауза 7.1 се дефинират от държавите-членки след консултация със социалните партньори и/или социалните партньори според националното законодателство, колективните споразумения или практики и във връзка с клауза 4.1.
3. Доколкото е възможно, работодателите вземат предвид разпоредбата за подходяща информация на съществуващите представителни органи на работниците относно срочната работа в предприятието.

Разпоредби относно приложението
(клауза 8)
1. Държавите-членки, и/или социалните партньори могат да поддържат или въведат по-благоприятни разпоредби за работниците от заложените в това споразумение.
2. Това споразумение не засяга повече специфични Общностни разпоредби и по-специално Общностни разпоредби, касаещи равното третиране или възможности за мъжете и жените.
3. Приложението на това споразумение не представлява валидна причина за намаляване на общото ниво на защита, което имат работниците в сферата на това споразумение.
4. Настоящото споразумение не засяга правото на социалните партньори да сключат на съответното ниво, включително на европейско ниво, споразумения, адаптиращи и/или допълващи разпоредбите на това споразумение по начин, който ще вземе предвид специфичните нужди на заинтересованите социални партньори.
5. Предотвратяването и решаването на спорове и оплаквания, произтичащи от приложението на това споразумение се решават според националното законодателство, колективните договори и практика.
6. Страните правят преглед на приложението на това споразумение пет години след датата на решението на Съвета, ако това се изисква от една от страните по това споразумение.  

18 март 1999 година
____________
1 По смисъла на Член 2.4 от Споразумението за социална политика приложено към Протокол (№ 14) за социална политика приложен към Договора за създаване на ЕО.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани