Sidebar

Меню

Официален вестник, № L 288 от 18 октомври 1991 г.

 

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

Имайки предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и в частност член 100 от него,
Имайки предвид предложението на Комисията1,
Имайки предвид мнението на Европейския парламент2,
Имайки предвид мнението на Икономическия и социален комитет3,
Отчитайки, че развитието на нови форми на работа в държавите-членки, е довело до увеличаване на видовете трудови правоотношения;
Отчитайки, че изправени пред това развитие, някои държави-членки са счели за необходимо да поставят определени формални изисквания към трудовите правоотношения; отчитайки, че тези разпоредби са предназначени да осигурят на работниците и служителите засилена закрила срещу възможни нарушения на техните права и да създадат по-голяма прозрачност на пазара на труда;
Отчитайки, че съответните национални законодателства на държавите-членки, се различават значително по такива основни въпроси, като изискването работниците и служителите да бъдат писмено запознавани с основните условия по трудовия договор или трудовото правоотношение;
Отчитайки, че различията в законодателствата на държавите-членки, могат да имат пряко въздействие върху функционирането на общия пазар;
Отчитайки, че член 117 от Договора предвижда държавите-членки, да се съгласят с необходимостта да закрилят подобряването на условията на труд и повишаването на жизненото равнище на работниците, така че да стане възможно тяхното хармонизиране, като се запази постигнатият напредък;
Отчитайки, че точка 9 от Хартата на общността за основните социални права на работниците, приета на заседанието на Европейския съвет в Страсбург на 9 декември 1989 г. от държавните глави и правителствените ръководители на 11 държави-членки, гласи:
“Условията за наемане на работа на всеки работник от Европейската общност се регламентират със закони, колективно споразумение или трудов договор съгласно приложимите във всяка страна правила.”;
Отчитайки, че е необходимо да се установи на равнище на Общността общо изискване, че всеки работник или служител трябва да получи документ, съдържащ данни за основни елементи на неговия трудов договор или трудово правоотношение;
Отчитайки, че поради необходимостта от поддържане на определена степен на гъвкавост в трудовите правоотношения, държавите-членки, следва да могат да изключват някои ограничени случаи на такива трудови правоотношения от сферата на приложение на тази Директива;
Отчитайки, че задължението за предоставяне на информация може да бъде изпълнено с писмен договор, документ за назначаване или с един или повече други документи, или, ако такива липсват, с писмено заявление, подписано от работодателя;
Отчитайки, че в случай на изпращане на работника или служителя в чужбина, последният трябва, в допълнение към основните положения на трудовия му договор или трудовото му правоотношение, да получи съответна информация, свързана със запазването на положението му в страната;
Отчитайки, че за закрила на интересите на работниците и служителите във връзка с получаването на документ, всяко изменение на съществуващите условия на трудовия договор или трудовото правоотношение трябва да им бъде съобщавано писмено;
Отчитайки, че е необходимо държавите-членки да гарантират на работниците и служителите предявяването на правата, предоставени им от тази Директива;
Отчитайки, че държавите-членки трябва да приемат законите, подзаконовите актове и законодателни разпоредби, необходими за привеждането в съответствие с тази Директива или да осигурят двете страни по колективните трудови отношения да установят необходимите разпоредби чрез споразумение, като държавите-членки са длъжни да направят необходимите стъпки, които им позволяват по всяко време да гарантират изискваните от тази Директива резултати,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1
Приложно поле
1. Тази директива се прилага по отношение на всеки наемен работник или служител по трудов договор или трудово правоотношение, определени в или уреждани от действащото в държавата-членка, право.
2. Държавите-членки, могат да предвидят, че тази Директива няма да се прилага по отношение на работниците и служителите по трудов договор или трудово правоотношение:
(а) - с обща продължителност, не повече от един месец и/или
 - с работна седмица, не по-дълга от осем часа; или
(b) със случаен или особен характер, при условие, че в тези случаи неприлагането се оправдава от обективни причини.

Член 2
Задължение за предоставяне на информация
1. Работодателят е длъжен да довежда до знанието на работника или служителя, по отношение на когото се прилага тази Директива, наричан по-нататък “работник или служител“, съществуващите условия на трудовия договор или на трудовото правоотношение.
2. Информацията по алинея 1 следва да съдържа най-малко следното:
(a) самоличността на страните;
(b) мястото на работа; когато няма постоянно или основно място на работа, се прилага принципът, че работникът или служителят е нает на различни места и на мястото, където е седалището на предприятието или съответно, местожителството на работодателя;
(c) (i) наименованието, степента, характера или категорията на работата, за която е нает работникът или служителят; или
(ii) кратка характеристика или описание на работата;
(d)  датата на започване на изпълнението на трудовия договор или трудовото правоотношение;
(e) в случай на срочен договор или трудово правоотношение - очакваната му продължителност;
(f) продължителността на платения отпуск, на който има право работникът или служителят или когато това не може да бъде определено при предоставяне на информацията - условията за определяне и предоставяне на такъв отпуск;(g) срока на предизвестие, който трябва да бъде спазен от работодателя и от работника или служителя при прекратяване на трудовия договор или трудовото правоотношение, или когато това не може да се посочи при предоставянето на информацията - начина за определяне на такива срокове на предизвестие;
(h) началната основна сума, другите съставни елементи и периодите на изплащане на възнаграждението, на което има право работникът или служителят;
(i) продължителността на нормалния работен ден или седмица на работника или служителя;
(j) когато е необходимо:
(i) колективните споразумения, регламентиращи условията на труда на работника или служителя; или
(ii) в случаите на колективни споразумения, сключвани извън предприятието от специални органи или институции - наименованието на компетентния орган или институция, в които са били сключени споразуменията.
3. Информацията по алинея 2 (f), (g), (h) и (i) може, когато е необходимо, да бъде представена във формата на позоваване на закони, подзаконови актове и административни или уставни разпоредби или колективни споразумения, уреждащи тези конкретни въпроси.

Член 3
Начини за информиране1. Информацията по член 2 (2) може да бъде предоставена на работника или служителя, не по-късно от два месеца след започването на работата, във формата на:
(а) писмен трудов договор; и/или(b) документ за наемане; и/или
(с) един или повече писмени документи, ако поне един от тези документи съдържа цялата информация по член 2 (2) (a), (b), (c), (d), (h) и (i).
2. Ако нито един от документите по алинея 1 не е предоставен на работника или служителя в предписания срок, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя, не по-късно от два месеца след започването на работата, писмена декларация, подписана от работодателя и съдържаща най-малко информацията по член 2 (2).Ако документът (документите) по алинея 1 съдържа само част от изискваната информация, останалата част се включва в писмената декларация по изречение първо на тази алинея.
3. Когато трудовият договор или трудовото правоотношение приключват преди изтичането на двумесечния период от започването на работата, информацията, предвидена в член 2 и в настоящия член, трябва да бъде на разположение на работника или служителя най-късно до края на този период.

Член 4
Работа в чужбина
1. Когато от работника или служителя се изисква да работи в страна или страни, различни от държавата-членка, чието право и/или практика урежда трудовият договор или трудовото правоотношение, документът (документите) по член 3 трябва да бъдат на негово/нейно разположение преди заминаването му и да съдържат най-малко следната допълнителна информация:
(а) продължителността на работата в чужбина;
(b) валутата, която ще бъде използвана за изплащане на възнаграждението;
(с) когато е възможно - допълнителните плащания в пари или в натура, свързани с наемането на работа в чужбина;(d) когато е възможно - условията, уреждащи връщането на работника или служителя от чужбина.
2. Информацията по алинея 1 (b) и (с), когато е необходимо, може да бъде предоставена във формата на позоваване на закони, подзаконови актове и административни или уставни разпоредби или колективни споразумения, уреждащи тези конкретни въпроси.
3. Алинеи 1 и 2 не се прилагат, ако продължителността на работата извън страната, чието право и/или практика урежда трудовия договор или трудовото правоотношение, е един или по-малко от един месец.

Член 5
Изменение на условия по трудовия договор  или трудовото правоотношение
1. Всяко изменение в условията по член 2 (2) и член 4 (1) трябва да бъде отразено в писмен документ, който работодателят трябва да даде на работника или служителя при първа възможност, но не по-късно от един месец след датата на влизане в сила на съответното изменение.
2. Писменият документ по алинея 1 няма да бъде задължителен в случай на промяна в законите, подзаконовите актове и административните или уставни разпоредби или колективни споразумения, цитирани в документите по член 3 и допълнени, когато е необходимо, съгласно член 4 (1).

Член 6Форма и доказателство за съществуването на трудов договор  или трудово правоотношение и процедурни правилаТази Директива не може да засяга националното право и практика относно:
- формата на трудовия договор или трудовото правоотношение;
- доказването на съществуването и съдържанието на договора или трудовото правоотношение;
- съответните процедурни правила.

Член 7
По-благоприятни разпоредби
Тази Директива не засяга изключителното право на държавите-членки, да прилагат или въвеждат закони, подзаконови актове или административни разпоредби, които са по-благоприятни за работниците и служителите или насърчават или позволяват прилагането на споразумения, които са по-благоприятни за работниците и служителите.

Член 8
Защита на права
1. Държавите-членки, въвеждат в националните си правни системи такива мерки, каквито са необходими, за да могат всички работници и служители, които се смятат засегнати от неизпълнение на задълженията, произтичащи от тази Директива, да предявяват своите претенции по съдебен ред след евентуално отнасяне до други компетентни власти.
2. Държавите-членки, могат да предвидят достъпа до средствата за защита по алинея 1 да става след уведомяване на работодателя от работника или служителя и липса на отговор от работодателя в 15-дневен срок от уведомлението.
Формалност на предварителното уведомяване обаче не може да се изисква в никакъв случай в случаите по член 4, нито пък за работници по срочен трудов договор или трудово правоотношение, нито за работници и служители, спрямо които не се прилага колективно споразумение или колективни споразумения относно трудовото правоотношение.

Член 9
Заключителни разпоредби
1. Държавите-членки, приемат законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, необходими за съобразяване с тази Директива, не по-късно от 30 юни 1993 г. или осигуряват към тази дата представителите на работодателите и на работниците и служителите да въведат изискваните разпоредби чрез споразумение, като държавите-членки са длъжни да предприемат необходимите мерки, за да могат те по всяко време да гарантират произтичащите от тази Директива резултати.
Те незабавно информират Комисията за това.
2. Държавите-членки, предприемат необходимите мерки, за да осигурят, в случай на заварени при влизането в сила на приеманите от тях разпоредби трудови правоотношения, предоставяне от работодателя на работника или служителя, при поискване, в срок от два месеца от получаване на това искане, на всеки от документите по член 3, и допълнително - когато е необходимо - по член 4 (1).
3. Когато държавите-членки, приемат мерките по алинея 1, тези мерки трябва да съдържат позоваване на тази Директива или да бъдат съпроводени от такова позоваване при официалното им публикуване. Начините за извършване на такова позоваване се определят от държавите-членки.
4. Държавите-членки, незабавно информират Комисията за мерките, които предприемат за прилагането на тази Директива.

Член 10
Тази Директива е адресирана до държавите-членки.

Приета в Люксембург на 14 октомври 1991 година.
____________
1 ОВ, № C 24 от 31 януари 1991, с. 3.
2 ОВ, № C 240 от 16 септември 1991, с. 21.
3 ОВ, № C 159 от 17 юни 1991, с. 32.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани