Меню

Обн. ДВ. бр. 30 от 11.04.2006 г., изм. ДВ. бр. 59 от 20.07.2007 г., изм. ДВ. бр. 64 от 7.08.2007 г., изм. ДВ. бр. 94 от 31.10.2008 г., изм. ДВ. бр. 35 от 12.05.2009 г., изм. ДВ. бр. 100 от 21.12.2010 г., изм. ДВ. бр. 39 от 20.05.2011 г., изм. ДВ. бр. 77 от 9.10.2012 г., изм. и доп. ДВ. бр. 104 от 3.12.2013 г., изм. и доп. ДВ. бр. 27 от 25.03.2014 г., изм. и доп. ДВ. бр. 74 от 20.09.2016 г., доп. ДВ. бр. 13 от 7.02.2017 г., изм. ДВ. бр. 58 от 18.07.2017 г., доп. ДВ. бр. 63 от 4.08.2017 г., изм. ДВ. бр. 85 от 24.10.2017 г., доп. ДВ. бр. 103 от 28.12.2017 г., доп. ДВ. бр. 42 от 22.05.2018 г., изм. ДВ. бр. 65 от 7.08.2018 г., изм. и доп. ДВ. бр. 77 от 18.09.2018 г., изм. ДВ. бр. 36 от 3.05.2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 94 от 29.11.2019 г., доп. ДВ. бр. 44 от 13.05.2020 г.

ДЯЛ ПЪРВИ
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Глава първа
ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ДЕЙСТВИЕ

Предмет
Чл. 1. Този кодекс урежда:
1. издаването, оспорването и изпълнението на административните актове, както и оспорването по съдебен ред на подзаконови нормативни актове;
2. разглеждането и решаването на сигналите и предложенията на гражданите и организациите;
3. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) производството за обезщетение за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд;
4. разглеждането на искания да се задължи административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие;
5. дейността по уеднаквяване на съдебната практика по административни дела;
6. изпълнението на административните и на съдебните актове по административни дела;
7. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) извършването на комплексно административно обслужване;
8. (нова - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) споразумението и административния договор.

Обхват и действие по място
Чл. 2. (1) Кодексът се прилага за административните производства пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго.
(2) Разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете:
1. на Народното събрание и на Президента на Републиката;
2. с които се упражнява законодателна инициатива;
3. с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.

Действие спрямо лицата
Чл. 3. Спрямо чужденците, които пребивават в Република България или са участници в административно производство пред български орган извън нея, кодексът се прилага, доколкото Конституцията и законите не изискват българско гражданство.

Глава втора
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

Законност
Чл. 4. (1) Административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона.
(2) Административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона.
(3) Субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица.

Прилагане на нормативния акт от по-висока степен
Чл. 5. (1) Когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт.
(2) Когато закон или подзаконов нормативен акт противоречи на международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, прилага се международният договор.

Съразмерност
Чл. 6. (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
(2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
(3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
(4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото.
(5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Истинност
Чл. 7. (1) Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая.
(2) На преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая.
(3) Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

Равенство
Чл. 8. (1) Всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси.
(2) В пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво.

Служебно начало
Чл. 9. (1) При условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка.
(2) Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица.
(3) Съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства.
(4) Административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със споразумение.

Самостоятелност и безпристрастност
Чл. 10. (1) Административният орган осъществява производството самостоятелно. По-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността му, освен ако това е предвидено със закон.
(2) Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено.

Бързина и процесуална икономия
Чл. 11. Процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт.

Достъпност, публичност и прозрачност
Чл. 12. (1) Органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство.
(2) Страните осъществяват правото си на достъп до информацията в производството по реда на този кодекс, а останалите лица - по реда на Закона за достъп до обществена информация.
(3) По производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс.

Последователност и предвидимост
Чл. 13. Административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му.

Комплексно административно обслужване
Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Административните органи прилагат комплексно административно обслужване.

Език
Чл. 14. (1) Производствата по този кодекс се водят на български език.
(2) Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език. В тези случаи се назначава преводач.
(3) Документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български. Ако съответният орган не може сам да провери верността на превода, той назначава преводач за сметка на заинтересованото лице, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго.
(4) Разноските за преводача са за сметка на лицето, което не владее български език, ако административното производство е започнало по негово искане, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго.
(5) Когато страна или друг участник в производството е глухоням, глух, ням или сляп, се назначава тълковник по негово искане или ако без това процесуалните действия ще бъдат затруднени или не могат да бъдат извършени.

Глава трета.
СТРАНИ, ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО И СЪОБЩЕНИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 77 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2019 Г.)

Страни в административния процес
Чл. 15. (1) Страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения.
(2) За подаване на предложение или сигнал не се изисква наличие на личен и пряк правен интерес.

Участие на прокурора в административния процес
Чл. 16. (1) Прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като:
1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове;
2. в предвидените в този кодекс или в друг закон случаи участва в административни дела;
3. започва или встъпва във вече образувани по този кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес.
(2) Прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото.
(3) При участието си в административни дела прокурорът дава заключение.

Представителство на административните органи
Чл. 17. (1) Колективните административни органи се представляват от своите председатели или от овластени от тях други членове на органа.
(2) Едноличните административни органи действат лично или се представляват от овластени от тях заместници.
(3) Пред съда административните органи могат да се представляват по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Представителство на граждани и организации
Чл. 18. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс. Неперсонифицираните организации се представляват от определено от членовете на организацията лице.
(2) Пред административните органи гражданите и организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации.

Съобщения
Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) (1) Исканията, сигналите и предложенията, жалбите, протестите, молбите, исковете и приложенията към тях могат да се подават до административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги по електронен път по реда на Закона за електронното управление съответно по Закона за съдебната власт, а също и чрез лицензиран пощенски оператор, както и по факс или по друг начин, оповестен от съответния орган на Интернет страницата му.
(2) Административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, осигуряват техническата възможност исканията, сигналите и предложенията, жалбите, протестите, молбите, исковете и приложенията към тях да се подават по електронен път по реда на Закона за електронното управление в производствата пред административен орган или съответно по електронен път по реда на Закона за съдебната власт в производствата пред съд.
(3) Когато жалбата или протестът се подават по електронен път чрез органа, издал оспорвания акт, те се подават по реда на Закона за електронното управление, като в тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът
изпраща на съда жалбата или протеста заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта, като уведомява подателя за това. Ако органът не изпълни задължението си, копие от жалбата или протеста могат да се подадат до съда по електронен път по реда на Закона за съдебната власт, като съдът изисква преписката служебно от органа, издал акта.
(4) Заявителят или жалбоподателят, както и всички заинтересовани граждани, които са привлечени или встъпили като страни, за призоваване и получаване на документи и съобщения, свързани със започнало производство, могат да предоставят на административния орган или на съда, ако разполагат с такива:
1. информация за наличие на персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, или
2. електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване, или
3. мобилен или стационарен телефонен номер, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване или в случай че изтеглянето не е технически възможно, да позволява изпращане от получателя на обратно кратко текстово съобщение, потвърждаващо получаването на съобщението, или
4. факс.
(5) Административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, задължително посочват електронен адрес съгласно Закона за електронното управление в производствата пред административен орган или електронен адрес съгласно Закона за съдебната власт в производствата пред съд за призоваване и получаване на документи и съобщения.
(6) Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да предоставят вътрешни електронни административни услуги съгласно Закона за електронното управление.
(7) Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган или съда, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към преписката или делото и на адресата се съобщава, че може да получи документите или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени.
(8) Когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 - 6, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв - на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения:
1. за граждани - по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес - по постоянния адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота;
2. за организации - ако са вписани в нормативно уреден регистър - на вписания в регистъра адрес.
(9) Когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда.
(10) Когато съобщаването в производството пред административния орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи, съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено.

ДЯЛ ВТОРИ
ПРОИЗВОДСТВА ПРЕД АДМИНИСТРАТИВНИ ОРГАНИ

Глава четвърта
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Спорове за компетентност
Чл. 19. (1) Споровете за компетентност между административни органи се решават от общия им по-горен административен орган. Когато няма такъв, спорът се решава с определение от съответния административен съд, а ако органите са от различни съдебни райони - от Административния съд - град София.
(2) Актовете по ал. 1 не подлежат на обжалване.

Определение на административен договор
Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, само когато е предвидено в специален закон.
(2) Административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации.
(3) Административният договор се сключва в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон.

Правила за сключване на административния договор
Чл. 19б. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
(2) Административният договор се сключва в сроковете по чл. 57, ал. 1 и ал. 4 - 9, доколкото не е предвидено друго в специален закон.
(3) Ако за сключването на административния договор в специален закон се изисква предварително съгласие или мнение на друг административен орган, договорът поражда действие, след като съответният административен орган даде съгласие или мнение в предвидената в закона форма.
(4) Ако в установения в специалния закон срок другият административен орган не се произнесе, се прилага чл. 53.
(5) Когато неотложно трябва да се сключи административен договор за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят разпоредбите на глава пета, раздел I относно събирането на документи от неучастващи в производството лица, поясненията на страна в производството, разходите на страната и неучаствалото в производството лице и срока за сключването на договора по чл. 57.

Действие на административния договор
Чл. 19в. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) Административен договор, който засяга права или законни интереси на трето лице, поражда действие за него след писменото съгласие на това лице.

Предварително изпълнение на административния договор
Чл. 19г. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) В защита на обществения интерес административният орган може да предвиди клауза за допускане на предварително изпълнение на договора.
(2) Допуснатото предварително изпълнение може да се обжалва чрез административния орган пред съда в сроковете и по реда на чл. 60 от този кодекс.
(3) В случай че договорът не съдържа клауза за предварително изпълнение, всяка страна може да поиска от съда такова при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. Искането се разглежда в закрито заседание, като съдът се произнася незабавно с определение, което може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му. В този случай съдът може да изиска съответна гаранция в определен от него размер.

Изменение и прекратяване на административния договор
Чл. 19д. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Ако след сключване на договора една от страните не може да го изпълни поради значително изменение на обстоятелствата, при които договорът е сключен, страната може да поиска изменение на клаузите на договора в съответствие с изменените обстоятелства. Когато това не е възможно или при отказ на другата страна, може да прекрати договора.
(2) Административният орган може едностранно с писмено предизвестие да прекрати договора, за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес.

Недействителност на административния договор
Чл. 19е. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За недействителността на административния договор се прилагат съответно чл. 146 и разпоредбите за недействителност на договорите по Закона за задълженията и договорите.

Спорове относно административния договор
Чл. 19ж. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд.
(2) Споровете се разглеждат по реда на дял трети.
(3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в 6-месечен срок от постъпването му, освен ако в специален закон не е предвидено друго.

Споразумение
Чл. 20. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В производство пред административните органи страните могат да сключат споразумение, ако то не противоречи на закона. Споразумението е писмено съглашение, което замества административния акт.
(2) Споразумението може да бъде сключено между административния орган и страните в производството или само между страните в производството. В последния случай административният орган одобрява писмено споразумението.
(3) Споразумението може да бъде сключено до влизането в сила или до оспорването на административния акт пред съд.
(4) Със сключването, съответно с одобряването на споразумението по ал. 2 административният акт се обезсилва.
(5) Споразумението се сключва в писмена форма и съдържа: обозначаване на органа, пред който е сключено, дата на сключване, страни, предмет и съдържание на споразумението, бележка за изчитането и приемането му и подписи на страните, както и име и подпис на длъжностното лице.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Ако споразумението засяга въпроси, чието разрешаване изисква мнението или съгласието на друг орган, то се сключва, след като това мнение или съгласие бъде поискано и при спазване на чл. 53.
(7) Ако със споразумението се засягат права или законни интереси на лице, което не е участвало в сключването му, споразумението не произвежда действие, докато не бъде одобрено от него писмено. Писменото одобрение става неразделна част от споразумението.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За недействителността на споразумението се прилагат съответно чл. 146 и разпоредбите за недействителност на договорите по Закона за задълженията и договорите.

Глава пета
ИЗДАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ

Раздел I
Индивидуални административни актове

Определение на индивидуален административен акт
Чл. 21. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.
(3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ.
(4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Неприложимост на производството
Чл. 22. Производството по този раздел не се прилага за:
1. административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им;
2. индивидуалните административни актове на Министерския съвет.

Обща компетентност
Чл. 23. (1) Когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината, а в случаите по чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация - от кмета на кметството или на района съобразно правомощията им.
(2) В случаите по ал. 1 актовете, свързани с управление на държавна собственост, се издават от областните управители.

Инициатива за започване на производството
Чл. 24. (1) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган.
(2) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по искане на държавен орган, когато той е сезиран с друго искане за издаване на административен акт, но този административен акт не може да бъде издаден, без да се издаде поисканият от страна на органа административен акт.

Дата на започване
Чл. 25. (1) Датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено.
(2) Когато, без да е необходимо да се прави искане, за един орган възникне задължение пряко по силата на закон да издаде индивидуален административен акт или да направи предложение за издаване на такъв акт, датата на започване на производството е датата на възникване на задължението, освен ако в този закон е предвидено друго.
(3) Извън предвидените в ал. 1 и 2 случаи, датата на започване на производството по инициатива на компетентния да издаде акта административен орган, е датата на извършване на първото процесуално действие по него.

Задължение за уведомяване
Чл. 26. (1) За започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Съобщаването за започване на производството се извършва по реда на чл. 18а.

Допустимост на искането и страни в производството
Чл. 27. (1) С подаването на искането за започване или за участие в производството или с получаване на уведомлението по чл. 26 заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт.
(2) Административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт:
1. липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни;
2. липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване;
3. наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос;
4. дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите;
5. наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации;
6. наличие на други специални изисквания, установени със закон.

Съдействие и информация от административните органи
Чл. 28. (1) При упражняване на своите правомощия административните органи:
1. осигуряват общодостъпна, точна, систематизирана и разбираема информация за компетентността им;
2. осигуряват достъп до формулярите и оказват съдействие за попълването им;
3. предоставят пълна информация за сроковете, приложими в производството, и за дължимите такси;
4. осигуряват възможност исканията за издаване на актове да се подават в териториалните поделения на органа, а при възможност - и/или в общините, като посочват изчерпателно къде и как става това;
5. организират дейността си така, че по възможност да обслужват заинтересованите граждани и организации на едно място в едно служебно помещение, като това изискване се отнася и за териториалните им звена;
6. осигуряват подходящо за гражданите и организациите работно време.
(2) Административните органи обявяват информацията по ал. 1, както и информация за възможностите за подаване или получаване на документи по електронен път в Интернет страницата си, на официалното си табло за обявления, в брошури, с които всеки заинтересован може да се сдобие, чрез разяснения на длъжностните лица, приемащи исканията, или по друг подходящ начин.
(3) За неизпълнение на изискванията по ал. 1 и 2 съответните длъжностни лица носят административнонаказателна отговорност по реда на този кодекс, без това да се отразява на действителността на административния акт.

Форма на искането за откриване на производството
Чл. 29. (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или устно, като заявителят избира формата и начина на заявяване. Организациите подават искането си писмено.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Писменото искане съдържа пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Заявителят предоставя електронен адрес съгласно Закона за електронното управление, мобилен или стационарен телефонен номер или факс, а когато заявителят е гражданин - ако разполага с такива. В случаите, когато заявителят е гражданин, може да предостави информация за наличие на персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление - ако разполага с такъв. Искането съдържа и други задължителни елементи, ако такива са предвидени в специален закон.
(3) Длъжностното лице, приело искането, потвърждава с писмено отбелязване внасянето му.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
(5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Исканията, внесени устно, се отразяват в протокол, който се подписва от заявителя и от длъжностното лице, което го е съставило. В протокола се отбелязват пълното име и адресът на гражданина, от който изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Заявителят може да предостави информация за наличие на персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, електронен адрес съгласно Закона за електронното управление, мобилен или стационарен телефонен номер или факс - ако разполага с такива.
(6) Административният орган приема устни искания в рамките на времето за работа с посетители, а писмени искания - в рамките на работното си време. Исканията, подадени по пощата, по електронна поща, факс или по друг технически възможен начин преди изтичане на даден срок, макар и извън работното време на органа, се смятат подадени в срок. В последния случай сроковете за вземане на решение от административния орган започват да се броят от следващия работен ден.

Отстраняване на недостатъци в искането
Чл. 30. (1) Когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. При непотвърждаване в срок производството се прекратява.
(2) Ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.
(3) Срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.

Препращане на компетентния орган
Чл. 31. (1) Искането се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса.
(2) Когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и организации.
(3) Искането, внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята внесено в срок.
(4) Когато компетентният орган не може да бъде определен на основание на данните в искането или от тях е явно, че то трябва да бъде адресирано до съда, органът, в който е внесено, го връща с кратки писмени или устни указания на заявителя.
(5) Ако искането засяга няколко въпроса за разглеждане от различни органи, административният орган, в който е внесено, образува производство за разглеждане на въпросите от неговата компетентност. Същевременно той уведомява заявителя, че по другите въпроси следва да внесе отделно искане до съответния орган. В тези случаи се прилага ал. 3.
(6) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Когато искането се отнася за комплексно административно обслужване, то може да бъде подадено до всеки административен орган, който участва в него. Административният орган, пред който е подадено искането, образува производството. Взаимодействието с другите административни органи се осъществява по реда на наредбата по чл. 5а, ал. 1 от Закона за администрацията.

Свързани производства
Чл. 32. По производства, в които правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо състояние и по които е компетентен един и същ административен орган, може да се започне и проведе едно производство, засягащо повече от една страна.

Отвод
Чл. 33. (1) Когато е налице основание за отвод по чл. 10, ал. 2, длъжностното лице се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството.
(2) Искането за отвод се отправя незабавно след узнаване на основанието за това. Длъжностното лице, за което е възникнало основание за отвод, предприема само действия, които не търпят отлагане, за да се защитят важни държавни или обществени интереси, да се предотврати опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта или да се защити особено важен интерес на заинтересован гражданин или организация.
(3) Спорове по ал. 2 се решават от непосредствено по-горестоящия орган, ако има такъв.

Участие на страните в производството
Чл. 34. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка по всяко време на производството, включително и след приключването му с издаване на индивидуален административен акт съгласно Закона за Националния архивен фонд.
(2) При поискване от страна с увредено зрение органът я запознава със съдържанието на преписката чрез прочитане или по друг подходящ начин - според наличните технически възможности.
(3) Административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. Страните могат да правят писмени искания и възражения.
(4) Административният орган може да не приложи ал. 1, 2 и 3 само в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. Административният орган отразява в мотивите на издадения акт причините за неприлагане на ал. 1, 2 и 3.

Изясняване на фактите и обстоятелствата
Чл. 35. Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

Събиране на доказателства
Чл. 36. (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи.
(2) Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства.
(3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган.
(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство.
(5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато в нормативен акт са въведени изисквания, свързани със съдимостта на физическо лице, необходимите данни за българските граждани се установяват служебно от съответния административен орган.

(6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Органът, водещ производството по своя инициатива или по искане на страна, изисква от съответните административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят документи, други доказателства или информация, от значение за производството.
(7) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Лицата, организациите и органите по ал. 1 са длъжни в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят поисканите от тях удостоверения, да изпратят поисканите документи, други доказателства или информация незабавно, но не по-късно от 7 дни от поискването, при условията и по реда за обмен на електронни документи по реда на чл. 18а.
(8) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Ако в специален закон не е предвидено друго, при временна обективна невъзможност или при липса на техническа възможност за обмен на електронни документи или изпращане на други доказателства по реда на чл. 18а, обменът по ал. 2 се извършва чрез лицензиран пощенски оператор или по друг обичаен или подходящ начин.

Доказателства
Чл. 37. (1) Доказателства в производството по издаване на индивидуален административен акт могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите граждани или организации и са установени по реда, предвиден в този кодекс.
(2) Общоизвестните факти, фактите, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване.

Зачитане на тайната на страните и на другите участници в производството (Загл. доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
Чл. 38. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Страните и другите участници в производството имат право тайните им, включително тези, засягащи личния им живот, производствените и професионалните им тайни, да не се разпространяват, освен в предвидените от закона случаи.

Доказателствени средства
Чл. 39. (1) Фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства.
(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони.

Писмени доказателства
Чл. 40. (1) Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството.
(2) Силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на българското право. Когато към документа е приложимо чуждо право, то се доказва от страната, която го предоставя.
(3) Административният орган преценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства и факти, събрани в хода на производството.

Събиране на документи от страните и от неучастващи в производството лица
Чл. 41. (1) При и по повод висящо производство всяка от страните може да иска чрез административния орган от друга страна в производството да представи в тридневен срок от поискването заверени от нея копия от намиращи се в тази страна собствени или чужди документи, имащи значение за случая.
(2) При и по повод висящо производство всяка страна може да иска чрез административния орган от неучастващи в производството граждани и организации да представят в тридневен срок от поискването заверени от тях копия от намиращи се в тези граждани и организации собствени или чужди документи, имащи значение за случая.
(3) Неучастващият гражданин или организация, които неоснователно не представят искания документ, отговарят пред страната за причинените й вреди.

Удостоверение за снабдяване с документи от държавни органи
Чл. 42. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.)

Писмени декларации
Чл. 43. Административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени средства. Той може да приеме и писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон предвижда доказване с официален документ, когато такъв не е издаден на страната в определения за това срок, освен ако нормативен акт предвижда друго за определени видове документи.

Сведения от неучастващи в производството лица
Чл. 44. (1) Административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин.
(2) Сведенията се дават писмено. Те се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител.
(3) Когато лицето не може да даде сведения писмено, то се призовава да ги даде устно пред административния орган или определен от него служител. Сведенията се записват и подписват от органа или служителя с означаване на името и длъжността му и се приподписват от лицето.
(4) Административният орган разяснява на лицата по ал. 1, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели.
(5) Страните в производството имат право на достъп до дадените по реда на ал. 2 и 3 сведения.

Пояснения на страна
Чл. 45. (1) Административният орган може да призове страна в производството да даде пояснения, ако това е необходимо за изясняване на случая или за изпълнение на предприетите действия, както и когато специален закон предвижда това.
(2) В случаите по ал. 1 се насрочва заседание за изслушване, на което се поканват да присъстват всички страни в производството. Страните в производството могат да задават въпроси на даващия пояснения чрез органа, водещ производството.

Особен ред за извършване на някои процесуални действия
Чл. 46. (1) Административният орган може да поиска от съответния териториален административен орган да призове лице, което има адрес, съответно седалище или адрес на управление в друга община, да даде сведения, обяснения, пояснения или да извърши други действия, свързани с текущото производство. Органът, пред който се развива производството, определя обстоятелствата, които са предмет на сведенията, обясненията, поясненията или действията, които трябва да бъдат извършени. В случай че в съответната община няма териториален административен орган със същата компетентност, административният орган може да се обърне към съответната община или кметство.
(2) При устното изслушване по ал. 1 се съставя протокол, който съдържа името на лицето, дало сведения, обяснения или пояснения, съществената за случая информация, подпис, име и длъжност на съставилото го длъжностно лице и дата на съставяне.
(3) Административният орган може да получи сведения, обяснения или пояснения и по телефона, ако няма основания да се съмнява в самоличността на лицето, което ги дава.

Съдържание на призовката и разходи за призоваване
Чл. 47. (1) Призовката съдържа:
1. наименование и адрес на административния орган;
2. име, адрес, съответно седалище или адрес на управление, на призованото лице;
3. по кое производство, в какво качество лицето се призовава и за извършването на какви процесуални действия;
4. дали лицето трябва да се яви лично или може да бъде представлявано от пълномощник, или да даде сведения, обяснения или пояснения писмено;
5. срока, в който лицето следва да се яви, или ден, час и място на явяване на лицето или на неговия пълномощник;
6. правните последици при неявяване.
(2) На лице по чл. 44, ал. 3, което има адрес в друга община и се е явило лично по призовка извън случаите по чл. 46, ал. 1, се признават пътни и други разходи. Същите разходи се признават и при личното явяване на страна, когато производството е открито по искане на друга страна или по служебен път. Искането за признаване на разходите се отправя до органа, водещ производството, преди издаване на акта. Разходите се признават по нормативи, определени от министъра на финансите.

Право да се откаже даването на сведения, обяснения и пояснения
Чл. 48. (1) Право да откажат да дават сведения, обяснения и пояснения имат само:
1. роднините по права линия на заинтересован гражданин, участващ в производството, съпрузите, братята и сестрите му, както и роднините по сватовство от първа степен;
2. лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени в т. 1, непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване.
(2) Адвокатите, свещенослужителите и лицата, които по закон са длъжни да пазят професионална тайна за страна в производството, могат да откажат да дадат сведения, получени в това им качество.
(3) Защитената със закон информация може да бъде предоставяна само при условията и по реда, предвидени в съответния закон.

Експертиза
Чл. 49. (1) Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други, каквито органът няма.
(2) При сложност или комплексност на предмета на изследването органът може да назначи и повече от едно вещо лице.
(3) Административният орган, възложил експертизата, проверява самоличността на вещото лице, отношенията му със страните, както и наличието на основание за отвод. Основанията за отвод на вещото лице са същите като при отвод на административен орган.
(4) Всички органи, граждани или организации, у които се намират материали, необходими за експертизата, осигуряват достъп на вещото лице до тях съобразно нивото на достъп до класифицирана информация, което то притежава.
(5) Вещото лице се легитимира с удостоверение, издадено от органа, възложил експертизата.

Освобождаване на вещото лице
Чл. 50. Вещото лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради болест или липса на квалификация в съответната област или други основателни причини. То може да се откаже и във всички случаи, когато се допуска отказ от даване на сведения от трето лице.

Заключение на вещо лице
Чл. 51. (1) Вещото лице извършва експертизата в определения срок.
(2) След извършване на необходимите проверки и изследвания вещото лице съставя писмено заключение.
(3) Вещото лице не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа, назначил експертизата.
(4) Вещото лице представя на съответния орган писменото си заключение с преписи за страните и то се прилага към преписката по производството.
(5) Административният орган преценява заключението на вещото лице заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството.
(6) Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, органът се мотивира в акта.

Оглед
Чл. 52. (1) Административният орган извършва оглед само ако случаят не може да се изясни чрез използването на други способи за събиране на доказателства.
(2) По искане на органа трети лица, при които се намира предметът на огледа, го предоставят на органа или му осигуряват достъп до него.

Съгласие или мнение на друг орган
Чл. 53. (1) Когато специален закон изисква съгласието или мнението на друг орган и ако не е предвидено друго, административният орган, водещ производството, търси незабавно съдействието на този орган.
(2) Другият орган отговаря на запитването в срок, определен от водещия производството орган, но не по-дълъг от 14 дни.
(3) Ако другият орган не се произнесе в срок, това се приема като съгласие от негова страна.
(4) Ако в определения срок мнението не бъде съобщено, актът се издава без него.

Спиране на производството
Чл. 54. (1) Административният орган спира производството:
1. в случай на смърт на заинтересован гражданин - страна в производството;
2. когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на заинтересован гражданин - страна в производството;
3. когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта;
4. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон;
5. при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано;
6. когато страните внесат заявление за сключване на споразумение.
(2) Административният орган не спира производството в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4, ако спирането може да създаде опасност за живота или здравето на гражданите или да застраши важни държавни или обществени интереси.
(3) При спиране на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат.
(4) За спирането на производството административният орган съобщава на страните в производството по реда за съобщаване на акта.
(5) Актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV.

Възобновяване на спряно производство
Чл. 55. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му.
(2) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.

Прекратяване на производството
Чл. 56. (1) Административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго.
(2) Административният орган прекратява производството и в случаите по чл. 30, ал. 1 и 2.
(3) За прекратяване на производството административният орган съобщава на страните по реда за съобщаване на акта.
(4) Актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV.

Срокове за издаване на индивидуалния административен акт
Чл. 57. (1) Административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството.
(2) Административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството.
(3) Когато издаването на акт или извършването на действие по ал. 2 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството, или от друг административен орган, при който те са налични, или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законови презумпции. Наличната информация на хартиен носител при другия орган се предоставя в тридневен срок от поискването й, като срокът за произнасяне тече от датата на получаване на информацията. Служебното уведомяване по смисъла на Закона за електронното управление се извършва незабавно.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Извън случаите по ал. 4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството.
(6) Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на сроковете по ал. 1 - 5.
(7) Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни.
(8) В случаите по ал. 5, 6 и 7 административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока.
(9) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Административните органи осъществяват комплексно административно обслужване в тридневен срок от получаване на достъп до данните на административните органи - първични администратори на данни.

Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие
Чл. 58. (1) Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.
(2) Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение.
(3) Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В предвидените в закон случаи непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя. С индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, не може да се създават задължения и да се засягат права и законни интереси за граждани и организации, различни от заявителя. В случай, че административният орган е дал указания за отстраняване на нередовности в искането на заявителя, срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. Съдържанието на мълчаливо съгласие се установява като идентично със съдържанието на подаденото искане и това съдържание се посочва в декларация до органа. Условията и редът за удостоверяване и оспорване на мълчаливото съгласие се уреждат в специални закони.

Форма на индивидуалния административен акт
Чл. 59. (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение.
(2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа:
1. наименование на органа, който го издава;
2. наименование на акта;
3. адресат на акта;
4. фактически и правни основания за издаване на акта;
5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;
6. разпореждане относно разноските;
7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;
8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.
(3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон.

Предварително изпълнение
Чл. 60. (1) В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.
(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Разпореждането за предварително изпълнение се мотивира.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяването на акта.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Повторно искане на страна по ал. 1 може да се прави само въз основа на нови обстоятелства.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато отмени обжалваното разпореждане, съдът решава въпроса по същество. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението.
(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Определението на съда подлежи на обжалване.

Съобщаване на акта (Загл. доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.)
Чл. 61. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.)

Поправка на очевидна фактическа грешка, допълване и тълкуване
Чл. 62. (1) Преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица. Решението за допълване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.
(2) Очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.
(3) Органът, издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. Тълкуване не може да се иска, след като актът е изпълнен. Актът за тълкуване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.

Разпореждания по движение на производството
Чл. 63. Разпореждания по движение на производството се издават само в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Разпорежданията съдържат име и означение на длъжността на издаващия, дата на издаване и подпис.

Необжалваемост
Чл. 64. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Административнопроизводствените волеизявления, действия и бездействия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго.

Раздел II
Общи административни актове

Определение на общ административен акт
Чл. 65. Общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове.

Уведомяване за предстоящо издаване на общ административен акт
Чл. 66. (1) Откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин.
(2) Уведомяването по ал. 1 включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството.
(3) Уведомяването по ал. 1 за проекти на общи административни актове от компетентността на Министерския съвет се извършва от съответния министър - вносител на акта.

Представляване на заинтересованите лица
Чл. 67. Организациите по чл. 66, ал. 1 могат да представляват заинтересованите лица в производството по издаване и обжалване на административния акт.

Право на достъп до информацията по преписката
Чл. 68. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Доколкото в специален закон не е установено друго, заинтересованите лица и техните организации имат право на достъп до цялата информация, съдържаща се в преписката по издаване на общия административен акт по всяко време на производството, включително и след приключването му с издаване на общ административен акт съгласно Закона за Националния архивен фонд.

Форми на участие на заинтересованите лица в производството
Чл. 69. (1) Административният орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл. 66, ал. 1, една или повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта:
1. писмени предложения и възражения;
2. участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта;
3. участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен;
4. обществено обсъждане.
(2) Административният орган осигурява на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66.

Участие в производството на заинтересовани лица от съседна държава
Чл. 70. (1) Когато съществува вероятност административният акт да засегне права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица на територията на съседна държава, административната процедура за участие в производството по издаване на административния акт, уредена в този раздел, трябва да бъде достъпна за заинтересованите лица в съответната държава при условията на взаимност.
(2) Административният орган осигурява при поискване на заинтересованите лица в съседната държава информацията по чл. 68.
(3) Уведомяването по чл. 66 се прави по същото време, когато се прави уведомяването и за българските граждани. То може да се направи пряко чрез всички подходящи средства, при условие че разпоредбите или практиката на връзките между двете държави го позволяват, или чрез съответните власти на съседната държава.
(4) Спогодбите за представителство, сключени между двете страни, се прилагат при представляването на заинтересованите лица - граждани на съседната държава.
(5) Заинтересованите лица от съседната държава могат да направят своите предложения и възражения пряко, по правилата на този раздел, или чрез властите на съседната държава.
(6) Административният орган може да осигури информацията по ал. 2 за заинтересованите лица от съседната държава на български език. Предложенията и възраженията могат да бъдат предоставяни и на чужд език.
(7) Заинтересованите лица от съседната държава се уведомяват за издаването на административния акт по реда на ал. 3.
(8) Възможностите за правна защита на заинтересованите лица от съседната държава и на българските граждани са едни и същи.

Обсъждане на предложенията и възраженията и издаване на акта
Чл. 71. Общият административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации.

Съобщаване на акта
Чл. 72. (1) Съдържанието на общия административен акт се съобщава по реда, по който е направено уведомяването по чл. 66.
(2) Ако в производството са участвали чрез предложения, възражения или по друг начин отделни заинтересовани лица или организации, на тях им се изпраща отделно съобщение за издаването на акта.

Общ административен акт, издаден в неотложни случаи
Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.

Субсидиарно прилагане
Чл. 74. За неуредените в този раздел въпроси се прилага раздел I от тази глава.

Раздел III
Нормативни административни актове

Определение на нормативен административен акт
Чл. 75. (1) Нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.
(2) Нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен.
(3) Всеки нормативен административен акт има наименование, което сочи вида и автора на акта, и главния му предмет.
(4) Във всеки нормативен административен акт, с изключение на нормативните актове, с които се изменят, допълват или отменят други нормативни актове, се посочва правното основание за неговото издаване.

Компетентен орган
Чл. 76. (1) Нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи.
(2) Компетентността да се издават нормативни административни актове не може да се прехвърля.
(3) Общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение.

Ред за издаване
Чл. 77. Компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения.

Удостоверяване и обнародване на актовете
Чл. 78. (1) Текстът на нормативния административен акт, както и приемането му по надлежния ред, се удостоверяват:
1. при постановление на Министерския съвет - от министър-председателя;
2. при другите нормативни административни актове - от органа, който ги е издал, а когато органът е колективен - от неговия председател.
(2) Нормативните административни актове, освен тези на общинските съвети, се обнародват в "Държавен вестник".
(3) Нормативните административни актове на общинските съвети се разгласяват чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин.

Отмяна, изменение и допълване
Чл. 79. Нормативните административни актове се отменят, изменят и допълват с изрична разпоредба на последващ нормативен акт.

Субсидиарно прилагане на Закона за нормативните актове
Чл. 80. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове.

Глава шеста
ОСПОРВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД

Оспорване пред по-горестоящ административен орган
Чл. 81. (1) Индивидуалните и общите административни актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган.
(2) По административен ред може да се оспори и съдържанието на документ.

Изключения от обхвата на оспорването по административен ред
Чл. 82. (1) Не подлежат на оспорване по предвидения в този кодекс административен ред актовете:
1. на Президента на Републиката и на председателя на Народното събрание;
2. на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите и ръководителите на други ведомства и органи, непосредствено подчинени на Министерския съвет;
3. на управителя на Българската народна банка и председателя на Сметната палата;
4. на Висшия съдебен съвет;
5. на областните управители;
6. за които в специален закон е предвидено оспорване направо пред съд.
(2) Не подлежат на оспорване по административен ред актовете на органите, които нямат по-горестоящ административен орган.

Субекти на оспорването
Чл. 83. (1) Жалба срещу административния акт могат да подават заинтересованите лица.
(2) С жалбата може да се оспори както законосъобразността, така и целесъобразността на административния акт.
(3) Прокурорът може да подава протест само относно законосъобразността на административния акт.

Форма на жалбата и протеста. Срок за оспорване
Чл. 84. (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и организации.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Когато на заинтересованите лица не е съобщено за образуването на производството, срокът за оспорване е двумесечен от изтичането на срока за произнасяне.

Съдържание на жалбата и протеста
Чл. 85. (1) Жалбата и протестът трябва да са написани на български език и да съдържат:
1. трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса, ако има такъв;
2. трите имена и личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
4. акта, който се оспорва, и органа, който го е издал;
5. органа, до който се подава;
6. възраженията и тяхното основание;
7. искането;
8. подпис на подателя.
(2) С жалбата или протеста може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в тях, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта или са настъпили след издаването му.
(3) В производството пред по-горестоящия административен орган могат да се събират всички доказателства, които са относими към искането и не са били представени пред органа, издал оспорения административен акт.

Приложения
Чл. 86. Към жалбата или протеста се прилагат:
1. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
2. удостоверение за регистрацията и актуалното състояние на търговеца или юридическото лице;
3. документ за платена държавна такса, когато се дължи такава;
4. преписи от жалбата или протеста и писмените доказателства за останалите страни.

Нередовност на жалбата и протеста
Чл. 87. (1) Ако жалбата или протестът не отговаря на изискванията на чл. 85 и 86, на подателите се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
(2) Когато не е посочен адресът на подателя, уведомяването по ал. 1 се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в сградата на административния орган в продължение на 7 дни.
(3) Ако подателят не отстрани нередовностите, жалбата или протестът заедно с приложенията се връщат, а при непълен адрес се оставят в общата канцелария на органа на разположение на подателя.

Оставяне без разглеждане на жалбата и протеста
Чл. 88. (1) Жалбата и протестът се оставят без разглеждане, когато:
1. са неподведомствени на по-горестоящия административен орган;
2. са подадени след срока по чл. 84;
3. подателят няма интерес от обжалването;
4. подателят писмено оттегли жалбата или протеста.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 жалбата или протестът се препраща на компетентия орган, а в останалите случаи производството се прекратява от по-горестоящия административен орган.
(3) Актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.

Възстановяване на срока
Чл. 89. (1) В случаите по чл. 88, ал. 1, т. 2 жалбоподателят в 7-дневен срок от съобщаването на акта за прекратяване на производството може да поиска възстановяване на срока, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Към искането се прилага и върнатата жалба.
(2) Искането се разглежда от административния орган, компетентен да разгледа жалбата.

Забрана за изпълнение на акта
Чл. 90. (1) Административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния орган.
(2) Това правило не се прилага, когато:
1. всички заинтересовани страни писмено поискат предварително изпълнение на акта;
2. със закон или с разпореждане по чл. 60 е допуснато предварително изпълнение на акта.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) По-горестоящият административен орган може да спре допуснатото с разпореждане предварително изпълнение по искане на оспорващия, ако то не се налага от обществения интерес или би причинило непоправима вреда на засегнато лице.

Преразглеждане на акта
Чл. 91. (1) В 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.
(2) Новият акт подлежи на оспорване по реда на този кодекс. В тези случаи не се допуска повторно преразглеждане на акта.

Изпращане на преписката
Чл. 92. (1) Когато административният орган не намери основание за пререшаване на въпроса, той незабавно изпраща жалбата или протеста заедно с цялата преписка на компетентния по-горестоящ административен орган.
(2) Ако в тридневен срок след изтичането на срока по чл. 91, ал. 1 цялата преписка не бъде изпратена на по-горестоящия административен орган, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата, а прокурорът - препис от протеста, направо до по-горестоящия орган, който незабавно изисква преписката.

Компетентен орган
Чл. 93. (1) Компетентен да разгледа жалбата или протеста е непосредствено по-горестоящият административен орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт.
(2) Административните актове на кметовете на кметства и на райони се оспорват пред кмета на общината.
(3) Административните актове на специализираните изпълнителни органи на общината се обжалват пред кмета на общината.
(4) Административните актове на кметовете на общини се оспорват пред областния управител.
(5) Отказът на организация да издаде административен акт може да се оспори пред съответния административен орган съобразно естеството на въпросите, във връзка с които е оспореният акт.

Комисия за разглеждане на случая
Чл. 94. В сложни от фактическа или правна страна случаи компетентният да разгледа жалбата или протеста орган може да назначи комисия за проучване и разглеждане на случая. Комисията се състои най-малко от трима членове, от които един с юридическо образование и двама специалисти от съответната област, като поне един от специалистите е лице, което не работи в съответната администрация.

Становище на комисията
Чл. 95. (1) В определен от компетентния орган срок комисията разглежда преписката с възраженията по жалбата или протеста и приложените към нея писмени доказателства, събира нови доказателства, ако това е необходимо, и изготвя мотивирано писмено становище за законосъобразността и целесъобразността на оспорения административен акт.
(2) Становището се подписва от всички членове на комисията и се предоставя на административния орган.

Изслушване
Чл. 96. Заинтересованите лица могат да бъдат изслушани от компетентния да разгледа жалбата или протеста орган в разумен срок. За изслушването се съставя протокол.

Произнасяне на компетентния орган
Чл. 97. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт. Компетентният орган е длъжен незабавно да уведоми жалбоподателя за датата на получаване на преписката.
(2) Компетентният да разгледа жалбата или протеста орган решава въпроса по същество, освен ако исканият акт е от изричната компетентност на по-долустоящия орган.
(3) Когато административният орган противозаконно е отказал да издаде документ, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган го задължава да извърши това, като му определя и срок за издаване на документа.
(4) Когато не възприеме становището на комисията, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган излага мотиви за това.
(5) Когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред.

Съобщаване на решението и обжалване
Чл. 98. (1) Решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган се съобщава незабавно на оспорващия и на другите заинтересовани лица.
(2) Когато въпросът е решен по същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда. Ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт.

Глава седма
ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ

Основания за възобновяване
Чл. 99. Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато:
1. съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му;
2. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство;
3. по надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния представител или на административния орган, когато е едноличен, или на член от състава му, когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на въпроса - предмет на административното производство;
4. административният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
5. същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи;
6. страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
7. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Инициатива за възобновяването
Чл. 100. В случаите по чл. 99, т. 1 възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2 - 7 - и по искане на страна в производството.

Искане за възобновяване от неучаствало в производството лице
Чл. 101. Възобновяване на административното производство може да поиска и лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството.

Срок за образуване на производството за възобновяване
Чл. 102. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта.
(2) Възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта.

Производство по възобновяване
Чл. 103. (1) Административният орган конституира служебно като страна в производството третите лица, придобили права от административния акт.
(2) Административният орган разглежда искането за възобновяване по реда на глава шеста.
(3) Отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел IV.
(4) Ако искането за възобновяване е основателно, производството се възобновява по реда на глава пета.
(5) В случая по чл. 99, т. 5 незаконосъобразният административен акт се отменя.

Оспорване на новия административен акт
Чл. 104. Издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори по реда, установен в този кодекс.

Зачитане правата на третите лица
Чл. 105. Отмяната или изменението на административния акт по реда на тази глава не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица.

Оспорен пред съда административен акт
Чл. 106. Когато административният акт, съответно отказът да се издаде акт, е бил оспорен пред съда, за възобновяването се прилага глава четиринадесета.

Глава осма
ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СИГНАЛИ

Раздел I
Общи положения

Предмет и обхват
Чл. 107. (1) По реда на тази глава се разглеждат предложенията и сигналите, подадени до административни органи, както и до други органи, които осъществяват публичноправни функции.
(2) Тази глава не се прилага за предложенията и сигналите, за чието разглеждане и решаване в закон е предвиден друг ред.
(3) Предложения могат да се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на органите по ал. 1 или за решаване на други въпроси в рамките на компетентността на тези органи.
(4) Сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица.

Принципи
Чл. 108. (1) Органите по чл. 107, ал. 1 са длъжни да разглеждат и решават предложенията и сигналите в установените срокове обективно и законосъобразно.
(2) Никой не може да бъде преследван само заради подаването на предложение или сигнал при условията и по реда на тази глава.

Страни
Чл. 109. Всеки гражданин или организация, както и омбудсманът, може да подава предложение или сигнал.

Организация на работата с предложенията и сигналите
Чл. 110. (1) Организацията на работата с предложенията и сигналите се определя в устройствените правилници на органите по чл. 107, ал. 1.
(2) За цялостната работа с предложенията и сигналите отговарят органите по чл. 107, ал. 1. Организирането на работата може да бъде възложено на овластени от тях длъжностни лица.
(3) Органите по чл. 107, ал. 1 са длъжни да приемат граждани и представители на организации и да изслушват техните предложения и сигнали в определени и предварително оповестени дни и часове.

Форма на предложенията и сигналите
Чл. 111. (1) Предложенията и сигналите могат да бъдат писмени или устни, да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител, по телефон, телеграф, телекс, факс или електронна поща.
(2) Подадените по реда на ал. 1 предложения и сигнали се регистрират.
(3) Когато е необходимо предложението или сигналът да се подаде писмено или да отговаря на определени изисквания, на подателя се дават съответни разяснения.
(4) Не се образува производство по анонимни предложения или сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.

Препращане по компетентност
Чл. 112. Предложенията и сигналите, които са подадени до некомпетентен орган, се препращат не по-късно от 7 дни от постъпването им на компетентните органи, освен когато има данни, че въпросът вече е отнесен и до тях. За препращането се уведомява направилият предложението или сигнала.

Ограничения
Чл. 113. Сигналите не могат да се решават от органите или от длъжностните лица, срещу чиито действия са подадени, освен когато те приемат, че са основателни, и ги уважат.

Изясняване на случая
Чл. 114. (1) Решението по предложение или сигнал се взема, след като се изясни случаят и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица.
(2) Органите, до които са подадени предложения и сигнали, разясняват на подателите техните права и задължения.
(3) За установяване на фактите и обстоятелствата могат да се използват всички средства, които не са забранени от закона.
(4) Средствата за изясняване на случая се определят от органа, компетентен да постанови решението, освен ако друг нормативен акт предписва доказването да се извърши по определен начин или с определени средства.
(5) Организациите са длъжни да дадат исканите им документи, сведения и обяснения в срока, определен от административния орган, компетентен да постанови решението.
(6) Гражданите са длъжни да представят исканите им документи и да дават сведения, освен ако това може да увреди техните права или законни интереси или да накърни достойнството им.
(7) Когато исканията са незаконосъобразни или неоснователни, или не могат да бъдат удовлетворени по обективни причини, се посочват мотивите за това.
(8) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Съобщаването на решението на административния орган на подателя на предложението или сигнала става по реда на чл. 61.

Изпълнение
Чл. 115. Органът, който е постановил решението, взема мерки за неговото изпълнение, като определя начина и срока за изпълнението.

Приключване на производството
Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Производството по предложенията и сигналите приключва с решение за отказ те да бъдат уважени или с изпълнение на постановено положително решение по тях.

Раздел II
Предложения

Компетентност
Чл. 117. (1) Предложенията се правят пред органите, компетентни да решат поставените в тях въпроси.
(2) Преписи от предложенията могат да се изпращат и до по-горестоящи органи.

Решение
Чл. 118. (1) Решение по предложението се взема най-късно два месеца след неговото постъпване и се съобщава в 7-дневен срок на подателя.
(2) Когато е необходимо по-продължително проучване, срокът за вземане на решението може да бъде продължен от по-горестоящия орган до 6 месеца, за което се съобщава на подателя.
(3) Решението, постановено по направено предложение, не подлежи на обжалване.

Раздел III
Сигнали

Компетентност
Чл. 119. (1) Сигналите се подават до органите, които непосредствено ръководят и контролират органите и длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия се съобщава.
(2) По преценка на подателя сигналът може да се подаде и чрез органа, срещу чието действие или бездействие е насочен.
(3) Преписи от сигналите могат да се изпращат и до по-горестоящи органи.

Спиране на изпълнението
Чл. 120. Подаденият сигнал не спира изпълнението на оспорения акт или извършването на определена дейност, освен ако органът, компетентен да се произнесе, разпореди изпълнението да се спре до постановяване на решението.

Срок за произнасяне
Чл. 121. Решението по сигнала се взема най-късно в двумесечен срок от постъпването му. Когато особено важни причини налагат, срокът може да бъде продължен от по-горестоящия орган, но с не повече от един месец, за което се уведомява подателят.

Решение
Чл. 122. (1) Когато уважи сигнала, органът взема незабавно мерки за отстраняване на допуснатото нарушение или нецелесъобразност, за което уведомява подателя и другите заинтересовани лица.
(2) Ако не признае основателността на сигнала, органът по чл. 119, ал. 2 в срок един месец от подаването му го изпраща заедно със своите обяснения на съответния по-горестоящ орган, за което уведомява подателя.

Съобщаване на решението
Чл. 123. (1) Решението по сигнала е писмено, мотивира се и се съобщава на подателя в 7-дневен срок от постановяването му.
(2) Когато с решението се засягат права или законни интереси на други лица, то се съобщава и на тях.
(3) Когато сигналът е препратен до компетентния орган от народен представител, общински съветник, държавен орган, орган на местното самоуправление или средство за масова информация, за решението се уведомяват и те.
(4) При данни за извършено престъпление се уведомява незабавно съответният прокурор.

Необжалваемост
Чл. 124. (1) Сигнали, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнение на решението или се основават на нови факти и обстоятелства.
(2) Решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване.

Изпълнение
Чл. 125. (1) Решението по сигнала се изпълнява в едномесечен срок от постановяването му. По изключение, когато това се налага по особено важни причини, срокът може да бъде продължен от органа, който го е постановил, но с не повече от два месеца, за което се уведомява подателят.
(2) При изпълнение на решението по сигнала се премахват вредните последици, причинени от незаконосъобразните или нецелесъобразните действия. Когато това не е възможно, засегнатите лица се удовлетворяват по друг законен начин или им се разяснява редът, по който да постъпят.
(3) Органът, на който е възложено изпълнението на решението по сигнала, уведомява за изпълнението органа, постановил решението.

ДЯЛ ТРЕТИ
ПРОИЗВОДСТВА ПРЕД СЪД

Глава девета
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Започване на производствата
Чл. 126. Съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи.

Забрана за отказ от правосъдие
Чл. 127. (1) Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане.
(2) Съдилищата не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането.

Подведомственост
Чл. 128. (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за:
1. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори;
2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс;
3. (нова - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу незаконно принудително изпълнение;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обезщетения за вреди от принудително изпълнение;
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища;
9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) установяване неистинността на административни актове по този кодекс.
(2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита.
(3) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго.

Искове за обявяване на нищожност на решения и определения, постановени от административните съдилища и Върховния административен съд
Чл. 128а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно.
(2) Исковете се подават пред съответния административен съд.
(3) Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване.

Съединяване на жалби
Чл. 129. (1) Ако законосъобразността на административен акт или на отказ да бъде издаден административен акт е оспорена едновременно пред по-горестоящ административен орган и пред съд, жалбите се съединяват в едно общо производство, подведомствено на съда.
(2) Правилото по ал. 1 не се прилага, когато с жалбата до по-горестоящия административен орган е оспорена целесъобразността на административния акт. В този случай, ако има образувано и съдебно производство, то се спира до произнасянето на по-горестоящия административен орган.

Спорове за подведомственост
Чл. 130. (1) Административният съд решава сам дали образуваното дело подлежи на разглеждане от него или от друг орган извън системата на съдилищата.
(2) Никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.
(3) Въпросът дали образуваното дело подлежи на разглеждане от административния съд или от друг орган извън системата на съдилищата може да бъде повдигнат при всяко положение на делото и служебно от съда.
(4) Ако намери, че делото не му е подведомствено, съдът го изпраща на надлежния орган. Разпореждането или определението могат да се обжалват с частна жалба от страните и от органа, на който делото е изпратено.

Двуинстанционност на производствата
Чл. 131. Съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен когато в него или в друг закон е установено друго.

Родова подсъдност
Чл. 132. (1) На административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд.
(2) На Върховния административен съд са подсъдни:
1. оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети;
2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд;
3. оспорванията срещу решения на Висшия съдебен съвет;
4. оспорванията срещу актове на органите на Българската народна банка;
5. касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения;
6. частни жалби срещу определения и разпореждания;
7. молби за отменяне на влезли в сила съдебни актове по административни дела;
8. оспорванията срещу други актове, посочени в закон.

Местна подсъдност
Чл. 133. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд - град София.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато посочените в акта адресати са повече от един и са с различен постоянен адрес или седалище, но в рамките на един съдебен район, делата по ал. 1 се разглеждат от административния съд в района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта. Във всички останали случаи делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа.
(3) Делата по оспорване на общи административни актове се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения акт.
(4) Делата по ал. 1 - 3 се разглеждат от Административния съд - град София, когато седалището на органа, издал оспорения административен акт, е в чужбина.
(5) Исковете за обезщетения се предявяват пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя и когато са съединени с оспорване по ал. 1 - 4.
(6) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато компетентният съд не може да разгледа делото, Върховният административен съд постановява изпращането му в равен по степен съседен административен съд.

Задължителност на подсъдността
Чл. 134. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на участващите в делото лица.
(2) Възражение за местна неподсъдност на делото може да се прави най-късно в първото заседание пред първата инстанция и да се повдига служебно от съда. Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.

Спорове за подсъдност
Чл. 135. (1) Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно.
(2) Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.
(3) Споровете за подсъдност между административни съдилища се решават от Върховния административен съд, а ако в спора участва тричленен състав на Върховния административен съд - от негов петчленен състав.
(4) Споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд.
(5) Ако съдът, на който делото е изпратено, намери, че то не му е подсъдно, той го изпраща на съда по ал. 3, съответно по ал. 4, за определяне на подсъдността.
(6) Когато съдът, на който делото е изпратено по реда на ал. 2, намери, че то е подсъдно на трети съд, той го изпраща за определяне на подсъдността на съда или състава по ал. 3 или 4 в зависимост от положението на третия съд.
(7) Определенията, постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване.

Задължително представителство
Чл. 136. (1) Когато в делото участват повече от 10 лица с еднакви интереси, които не са представени чрез пълномощник, съдът може да ги задължи в разумен срок да посочат общ пълномощник измежду тях. Ако те не посочат такъв, съдът назначава служебно общ процесуален представител.
(2) Процесуалните действия на страната имат предимство пред тези на общия пълномощник или представител.
(3) Представителната власт на служебно назначения общ представител се прекратява с изявление на представлявания до него и до съда след отпадане на предпоставките по ал. 1.
(4) Разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.

Съобщения
Чл. 137. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) (1) Съобщенията се връчват на гражданин на адреса, на който е бил призован за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочил друг адрес. Когато в производството пред административния орган гражданинът е предоставил информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват по този ред, освен ако не посочи друго по делото. Когато гражданинът не е участвал в производството пред административния орган или не е посочил информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния му адрес.
(2) Съобщенията до административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите се връчват на посочения в производството пред административния орган електронен адрес, освен ако по делото не посочат друг електронен адрес. Ако не са участвали в производството пред административния орган, задължително посочват електронен адрес съгласно Закона за електронното управление или електронен адрес съгласно чл. 360е, ал. 1, т. 7 от Закона за съдебната власт, на който могат да се изпращат електронни изявления от органите на съдебната власт.
(3) Когато страни в производството се представляват от общ пълномощник или представител, съобщаването се извършва чрез него.
(4) Извън случаите по ал. 1 - 3 съобщенията се връчват по реда на чл. 18а, ал. 7 - 9.
(5) Когато съобщаването не може да се извърши поради това, че страната или лицето, което следва да се призове, има неизвестен адрес, съобщението се поставя на таблото за съобщения или се публикува в Интернет страницата на съда за срок не по-кратък от 7 дни. Когато страната е призована чрез залепване на съобщението по реда на чл. 18а, ал. 9, както и по изречение първо, след като установи редовността на направеното по този начин съобщение, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на жалбоподателя. Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.

Връчване на призовки, съдебни актове и книжа по делото
Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) (1) Призовките се връчват по реда на чл. 137.
(2) На страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшният му ход е бил преграден.
(3) Доколкото не е предвидено друго в този кодекс, съдебните актове или книжата по делото се съобщават на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137.

Отлагане на делото
Чл. 139. (1) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В тези случаи следващото заседание се насрочва не по-късно от три месеца.
(2) При повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право.

Удължаване на сроковете за обжалване при нередовно съобщаване
Чл. 140. (1) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца.
(2) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба по този дял се удължават на шест месеца.

Представяне на електронни документи
Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Пред съда могат да бъдат представяни електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Преценка за съответствие с материалния закон
Чл. 142. (1) Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.
(2) Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

Публикуване на протокол
Чл. 142а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Протоколът от открито съдебно заседание се публикува на Интернет страницата на съда в 14-дневен срок от заседанието.

Отговорност за разноски
Чл. 143. (1) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
(2) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт.
(3) Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.
(4) Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Субсидиарно прилагане на Гражданския процесуален кодекс
Чл. 144. (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси
Чл. 144а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Когато действителността на акт или тълкуването на правото на Европейския съюз в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси или произнасянето по действителността и тълкуването на мерките по прилагането на такъв акт е от значение за правилното решаване на делото, съдът, пред който делото е висящо, отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по реда на глава тридесет и седма от Наказателно-процесуалния кодекс.

Глава десета
ОСПОРВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ

Раздел I
Оспорване на индивидуални административни актове

Предмет на оспорване
Чл. 145. (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност.
(2) На оспорване подлежат:
1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт;
2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество;
3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.
(3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части.

Основания за оспорване
Чл. 146. Основанията за оспорване на административните актове са:
1. липса на компетентност;
2. неспазване на установената форма;
3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
4. противоречие с материалноправни разпоредби;
5. несъответствие с целта на закона.

Право на оспорване
Чл. 147. (1) Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
(2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл. 16.

Изборност на ред за оспорване
Чл. 148. Административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго.

Срокове за оспорване
Чл. 149. (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им.
(2) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.
(3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе.
(4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му.
(5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

Форма и съдържание на жалбата и протеста
Чл. 150. (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма и трябва да съдържа:
1. посочване на съда;
2. трите имена и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса или електронен адрес, ако има такъв;
3. трите имена и адрес, личния номер - за чужденец, и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
4. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището, последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
5. означение на обжалвания административен акт;
6. указание в какво се състои незаконосъобразността на акта;
7. в какво се състои искането;
8. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста.
(2) В жалбата или протеста оспорващият е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага.

Приложения
Чл. 151. Към жалбата или протеста се прилагат:
1. удостоверение за съществуването и представителството на организация - жалбоподател;
2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
3. документ за платена държавна такса, ако такава се дължи;
4. преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни.

Подаване на жалбата и протеста
Чл. 152. (1) Жалбата или протестът се подава чрез органа, издал оспорвания акт.
(2) В тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща жалбата или протеста заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта на съда, като уведомява подателя за това.
(3) Към преписката органът е длъжен да приложи списък на страните в производството по издаване на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били призовани.
(4) Ако органът не изпълни задълженията си по ал. 1 - 3, съдът изисква преписката служебно въз основа на копие от жалбата или протеста.

Страни
Чл. 153. (1) Страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица.
(2) Когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган.
(3) Когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган.
(4) Определението по ал. 3 подлежи на обжалване с частна жалба.

Конституиране на страните
Чл. 154. (1) Съдът конституира страните служебно.
(2) Когато административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 3, съдът определя срок за изпълнението му.

Оттегляне и отказ от оспорването
Чл. 155. (1) При всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти.
(2) Искането за обявяване на нищожност може да бъде оттеглено без съгласието на ответниците по жалбата до приключване на първото заседание по делото.
(3) Оттеглянето и отказът от оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба.
(4) Предварителен отказ от правото на оспорване е недействителен.

Оттегляне на оспорения акт
Чл. 156. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал.
(2) За оттегляне на акта след първото по делото заседание е необходимо съгласие и от оспорващия.
(3) Оттегленият акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства.
(4) Когато с оспорването е съединен и иск за обезщетение, производството по него продължава.

Образуване и насрочване на делото
Чл. 157. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Председателят на съда, негов заместник или председателят на отделението образуват административното дело, което се предава на съдия-докладчик. Съдията-докладчик, съответно председателят на отделение във Върховния административен съд, насрочва делото в срок не по-дълъг от два месеца от постъпването на жалбата в съда. Този срок не тече за периода на съдебната ваканция, освен когато в този кодекс или специален закон са предвидени по-кратки срокове.
(2) Съдията-докладчик се определя съобразно поредността на постъпването на оспорванията в съда чрез електронно разпределяне или чрез друг начин за случайно разпределяне на делата, посочен в приети от съответния съд и разгласени публично вътрешни правила.

Проверка на редовността на жалбата и протеста
Чл. 158. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151, съдията-докладчик, съответно председателят на отделение във Върховния административен съд, ги оставя без движение, като изпраща на оспорващия съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок.
(2) Когато адресите на оспорващия и на неговия представител не са посочени, съобщението по ал. 1 се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на 7 дни.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, жалбата или протестът се оставя без разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик, съответно председателят на отделение във Върховния административен съд. Когато нередовностите се открият в течение на производството, съдът прекратява делото.
(4) Поправеното оспорване се смята за редовно от деня на неговото подаване.

Проверка на допустимостта на жалбата и протеста
Чл. 159. Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато:
1. актът не подлежи на оспорване;
2. оспорващият е неправосубектен;
3. оспореният административен акт е оттеглен;
4. оспорващият няма правен интерес от оспорването;
5. оспорването е просрочено;
6. по оспорването има влязло в сила съдебно решение;
7. има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание;
8. оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него.

Обжалване на акта по допустимостта на жалбата и протеста
Чл. 160. (1) Разпореждането, с което жалбата или протестът се оставя без разглеждане, или определението, с което делото се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба. Препис от нея не се представя, ако разпореждането е постановено преди връчването на препис от оспорването.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание, освен ако съдът намери за необходимо да ги разгледа в открито съдебно заседание.

Възстановяване на срока за обжалване
Чл. 161. (1) В 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Искането може да бъде направено и с жалбата.
(2) В искането за възстановяване на срока се посочват всички доказателства, установяващи основанията по ал. 1.
(3) Определението, с което искането по ал. 1 е отхвърлено, може да се обжалва с частна жалба. Определението, с което искането по ал. 1 е уважено, се обжалва заедно с решението по делото.

Съобщаване на акта от съда
Чл. 162. (1) Когато административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и продължава съдебното производство по жалбата, като осигурява на тези лица възможност да защитят интересите си.
(2) Когато оспореният акт е благоприятен за лицата по ал. 1, съдът ги конституира служебно като страни и отлага делото, ако това се налага.
(3) Когато до началото на устните състезания по първоначалната жалба постъпят жалби и от лица по ал. 1, жалбите се обединяват в едно производство за постановяване на общо решение.

Връчване на преписи от жалбата и протеста и отговор по тях
Чл. 163. (1) Ако жалбата или протестът са допустими, съдията-докладчик разпорежда преписи от тях да бъдат изпратени на страните.
(2) В 14-дневен срок от получаването на преписа всяка от страните може да представи писмен отговор и да посочи доказателства. Писмените доказателства, с които страната разполага, се прилагат към отговора.
(3) Когато за изясняването на правния спор е необходимо да бъдат събрани и други доказателства освен тези, които се съдържат в преписката, съдията-докладчик указва на съответната страна необходимостта от тяхното събиране.

Състав на административния съд
Чл. 164. Административният съд разглежда делото в състав от един съдия.

Състав на Върховния административен съд
Чл. 165. Върховният административен съд разглежда делото в състав от трима съдии.

Спиране изпълнението на административния акт
Чл. 166. (1) Оспорването спира изпълнението на административния акт.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Искането по ал. 2 се разглежда в закрито заседание. Съдът се произнася незабавно с определение, което може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.
(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Допускане на предварително изпълнение от съда
Чл. 167. (1) При всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган.
(2) Когато предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда, съдът може да го допусне под условие за внасяне на гаранция в определен от него размер.
(3) Определението по искането подлежи на обжалване в тридневен срок от съобщаването му. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, възстановява се положението, съществувало преди изпълнението.
(4) Повторно искане пред съда може да се прави само въз основа на нови обстоятелства.

Предмет на съдебната проверка
Чл. 168. (1) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
(2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
(3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3.
(4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи е когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт.
(5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато съдът установи наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5.

Съдебен контрол и оперативна самостоятелност
Чл. 169. При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.

Тежест на доказване
Чл. 170. (1) Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
(2) Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му.
(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест.

Доказателства
Чл. 171. (1) Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.
(2) По искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно.
(3) Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината.
(4) Съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства.
(5) По исканията за доказателства съдът се произнася в закрито заседание. Разрешаването им може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да изслуша и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства.

Решение по делото
Чл. 172. (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
(2) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването.
(3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна.
(4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички.

Съдържание на решението
Чл. 172а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Решението трябва да съдържа:
1. датата и мястото на постановяването му;
2. посочване на съда, имената на съдията/съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;
3. номера на делото, по което се постановява решението;
4. номера и датата на административния акт и наименованието на органа, който го издава;
5. имената, съответно наименованието, на страните;
6. какво постановява съдът;
7. в тежест на кого се възлагат разноските;
8. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.
(2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда.
(3) Решението се подписва от съдията/съдиите, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят отбелязва върху решението причините за това.

Правомощия на съда при нищожност или отмяна на административния акт
Чл. 173. (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество.
(2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
(3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му.
(4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган.

Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение
Чл. 174. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г.) Когато задължи органа да издаде административен акт или документ, съдът определя и срок за това. При мълчалив отказ на административния орган препис от съдебното решение се изпраща на компетентните органи по чл. 307.

Поправка на очевидна фактическа грешка
Чл. 175. (1) По свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности.
(2) Решението за поправката се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение. След влизането си в сила то се отбелязва върху поправеното решение и преписите.

Постановяване на допълнително решение
Чл. 176. (1) Когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указания за представяне на отговор в 7-дневен срок. Искането се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед обстоятелствата по спора. Съдът постановява допълнително решение, което подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение.

Действие на съдебното решение
Чл. 177. (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.
(2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.
(3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание.

Споразумение пред съда
Чл. 178. (1) Споразумение може да се сключи пред съда при всяко положение на делото при условията, при които може да бъде сключено в производството пред административния орган, дори и ако последният е отказал потвърждаването му.
(2) В споразумението задължително участват всички страни по делото.
(3) Отказът на съда да потвърди споразумението може да се обжалва с частна жалба, подадена съвместно от страните по него.
(4) С определението, с което потвърждава споразумението, съдът обезсилва административния акт и прекратява делото.
(5) Определението може да бъде обжалвано само от страна, неучаствала в споразумението. Ако то бъде отменено, разглеждането на делото продължава.
(6) Потвърденото споразумение има значението на влязло в сила съдебно решение.

Раздел II
Оспорване на общи административни актове

Срокове за оспорване
Чл. 179. Общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган.

Действие на оспорването
Чл. 180. (1) Оспорването не спира изпълнението на общия административен акт.
(2) Съдът може да спре изпълнението на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и 3.

Съобщение за оспорването
Чл. 181. (1) Ако оспорването е редовно, съдът в едномесечен срок го съобщава чрез обявление в "Държавен вестник", в което посочва оспорения административен акт или негова част и номера на образуваното дело.
(2) Копие от обявлението се поставя на определеното за това място в съда и се публикува в Интернет страницата на Върховния административен съд.
(3) По реда на ал. 1 и 2 се съобщава и определението за спиране на делото.
(4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Влязлото в сила определение за спиране на действието или на изпълнението на общия административен акт се обнародва в "Държавен вестник".
(5) (Нова - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) Обявлението по ал. 1 и определението по ал. 4 се обнародват в следващия брой на "Държавен вестник".

Страни
Чл. 182. (1) Страни по делото са оспорващият и органът, издал общия административен акт.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Лицата, за които оспореният акт е благоприятен, могат да встъпят като страни наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото. Ако с процесуално действие страна, встъпила след първото заседание, стане причина за отлагане на делото, тя понася независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, по събирането на новите или повторното събиране на събраните вече доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на една трета от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв..
(3) Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия. Препис от молбата за присъединяване или за встъпване се предоставя на насрещните страни.
(4) Определението, с което встъпването не се допуска, подлежи на обжалване с частна жалба.

Състав на съда
Чл. 182а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Съдът разглежда делото в състав от трима съдии.

Действие на решението
Чл. 183. Решението, с което оспореният акт е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички.

Субсидиарно прилагане
Чл. 184. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове.

Раздел III
Оспорване на подзаконови нормативни актове

Предмет на оспорване
Чл. 185. (1) Подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд.
(2) Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби.

Право на оспорване
Чл. 186. (1) Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.
(2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта.

Безсрочност на оспорването
Чл. 187. (1) Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.
(2) Последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо.

Съобщение за оспорването
Чл. 188. Оспорването се съобщава по реда на чл. 181, ал. 1 и 2.

Страни
Чл. 189. (1) Страни по делото са оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт.
(2) Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия. Препис от молбата за присъединяване или за встъпване се връчва на насрещните страни.
(3) Определението, с което встъпването не се допуска, подлежи на обжалване с частна жалба.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Лицата, които са се присъединили или са встъпили, понасят независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, по събирането на новите доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на една трета от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв.

Действие на оспорването
Чл. 190. (1) Оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго.
(2) Определението на съда по ал. 1 за спиране действието на подзаконовия нормативен акт се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването.

Подсъдност и състав на съда
Чл. 191. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Подзаконовите нормативни актове се оспорват пред съответния съд, който разглежда делото в състав от трима съдии.

Участие на прокурора
Чл. 192. Делото се разглежда с участието на прокурор.

Преценка за съответствие
Чл. 192а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Компетентността на органа за издаване на подзаконовия нормативен акт се преценява към момента на издаването му. Съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение.

Решение по делото
Чл. 193. (1) Съдът обявява нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, отменя го изцяло или частично или отхвърля оспорването.
(2) Съдебното решение има действие по отношение на всички.

Обнародване на съдебното решение
Чл. 194. Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.

Действие на решението за отмяна на подзаконовия нормативен акт
Чл. 195. (1) Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
(2) Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение.

Субсидиарно прилагане
Чл. 196. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, с изключение на чл. 142, ал. 1, чл. 152, ал. 3, чл. 173 и 178.

Раздел IV
Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт

Право и срок за обжалване
Чл. 197. Изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му.

Връчване на преписи и изпращане на жалбата на съда
Чл. 198. (1) След като приеме жалбата, органът изпраща преписи на останалите страни в административното производство, които в 7-дневен срок от получаването им могат да подадат възражения.
(2) След изтичането на срока по ал. 1 жалбата заедно с копие от административната преписка, становището на административния орган и възраженията се изпраща на съда.

Разглеждане на жалбата
Чл. 199. Жалбата се разглежда в закрито заседание.

Определение по жалбата
Чл. 200. (1) В едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа, и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество, като срокът за произнасяне от органа тече от момента на постъпване на преписката при него.
(2) Определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство.

Действие на определението
Чл. 201. По разрешения с него въпрос определението е задължително за административния орган и за лицата, участвали при обжалването.

Обжалване на отказа за възобновяване и постановлението за спиране на административното производство
Чл. 202. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) По реда на този раздел се обжалват:
1. отказът да се допусне възобновяване по чл. 103, ал. 3;
2. актът за спиране на производството за издаване на административен акт;
3. отказът да се възобнови спряно административно производство.

Глава единадесета
ПРОИЗВОДСТВА ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Приложим закон
Чл. 203. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
(3) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) По реда на тази глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.

Допустимост на иска
Чл. 204. (1) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.
(2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание.
(3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
(4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
(5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс.

Държавна такса
Чл. 204а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За делата по реда на тази глава се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет.

Ответник по иска
Чл. 205. (1) (Предишен текст на чл. 205 - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на ал. 1, съдът указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска, като му дава възможност в 7-дневен срок от съобщението да отстрани нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения ответник. Ако в този срок ищецът не изпълни указанията, исковата молба заедно с приложенията се връща. Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

Отделяне на иска
Чл. 206. (1) По искане на страна или след преценка на съда искът за обезщетение може да бъде отделен, ако разглеждането му ще затрудни производството по оспорване на административния акт.
(2) Разглеждането на отделения иск продължава в същия съд след влизането в сила на решението за обявяване на нищожност или за отмяна на акта.

Прекратяване на производството по съединения иск
Чл. 207. (1) Когато производството по оспорването на административния акт бъде прекратено, прекратява се и производството по съединения с него иск, освен ако той е за обезщетение за вреди от нищожен административен акт или производството по оспорването е прекратено поради оттеглянето на административния акт.
(2) Производството по иска се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено. При отмяна на съдебното решение производството се възстановява.
(3) При прекратяване на производството може да се постигне и споразумение за размера на обезщетението.

Глава дванадесета
КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО

Предмет на касационно оспорване
Чл. 208. На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение.

Касационни основания
Чл. 209. Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е:
1. нищожно;
2. недопустимо;
3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Право на касационно оспорване
Чл. 210. (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно.
(2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото.
(3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест.

Срок за касационно оспорване
Чл. 211. (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
(2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено.
(3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото.

Форма и съдържание на жалбата и протеста
Чл. 212. (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма и трябва да съдържа:
1. посочване на съда;
2. името и точния адрес на жалбоподателя, а ако е физическо лице - и неговия единен граждански номер, името и точния адрес на законния представител или пълномощник, ако има такива, съответно името и длъжността на прокурора;
3. означение на обжалваното решение;
4. точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания;
5. в какво се състои искането;
6. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Касационната жалба, с изключение на дела по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към искането се прилага пълномощно за приподписването, а когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност - удостоверение за юридическа правоспособност.

Приложения
Чл. 213. Към жалбата или протеста се прилагат:
1. удостоверение за съществуването и представителството на организацията - жалбоподател, освен ако е представено пред първата инстанция;
2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
3. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) документ за платена държавна такса, ако такава се дължи или молба по чл. 227а, ал. 2;
4. преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни.

Отговор на касационната жалба
Чл. 213а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) След като приеме жалбата или протеста, първоинстанционният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в 14-дневен срок от получаването им може да подаде отговор.
(2) След подаването на отговора или след изтичането на срока по ал. 1 делото се изпраща на Върховния административен съд.

Оставяне на жалбата и протеста без движение
Чл. 213б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Ако касационната жалба или протестът не отговарят на изискванията на чл. 212 и чл. 213, председателят на Върховния административен съд или неговите заместници, съответно председателят на отделението, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите се открият в течение на производството, съдията-докладчик процедира по същия начин.
(2) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, председателят на Върховния административен съд или неговите заместници, съответно председателят на отделението, с разпореждане оставя жалбата или протеста без разглеждане и прекратява производството по делото. Когато нередовностите се открият в течение на производството, съдът процедира по същия начин, като постановява определение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Лицата по ал. 2 оставят без разглеждане касационната жалба и прекратяват производството по делото, когато оспорването е просрочено, съдебният акт не подлежи на обжалване и оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Актът по ал. 2 и 3 може да се обжалва с частна жалба като държавна такса не се дължи. Определението на съда по жалбата е окончателно.
(5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) В случаите по ал. 2, 3 и 4 може да се присъждат разноски с разпореждането или определението, ако са поискани и са представени доказателства за заплащането им.

Оттегляне и отказ от касационно оспорване
Чл. 214. (1) Оспорващият може да оттегли или да се откаже изцяло или отчасти от оспорването до приключване на касационното производство.
(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Отказът изцяло или отчасти от оспорването не може да бъде оттеглян.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Предварителен отказ от правото на оспорване е недействителен.

Оставяне на жалбата и протеста без разглеждане
Чл. 215. Жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато:
1. са подадени от лице или организация, които не са участвали в съдебното прозводство;
2. решението или обжалваната му част не съществува;
3. са подадени след срока по чл. 211;
4. са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване;
5. бъдат оттеглени или бъде извършен отказ от тях с писмено заявление.

Оставяне на жалбата и протеста без движение
Чл. 216. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)

Разглеждане на делото
Чл. 217. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд, когато решението е постановено от административен съд, и от петчленен състав, когато решението е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд.
(2) (Обявена за противоконституционна с РКС № 5 от 2019 г. - ДВ, бр. 36 от 2019 г.) Петчленните състави на Върховния административен съд разглеждат делото в открити заседания, които се насрочват с разпореждане на председателя на съда, неговите заместници или определен съдия. Когато касационната инстанция е единствената съдебна инстанция, делото се разглежда в открито заседание. Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в закрито заседание, освен ако съдията-докладчик с разпореждане определи делото да се разглежда в открито заседание. Разпореждането не подлежи на обжалване. Когато страна поиска най-късно в касационна жалба или в отговор към касационна жалба делото да се разглежда в открито заседание, то се разглежда по този ред.
(3) (Обявена за противоконституционна в частта "Когато в този кодекс или в специален закон е предвидено делото да се разглежда в открито заседание или когато съдът реши то да се разглежда по този ред" с РКС № 5 от 2019 г. - ДВ, бр. 36 от 2019 г.) Когато в този кодекс или в специален закон е предвидено делото да се разглежда в открито заседание или когато съдът реши то да се разглежда по този ред, първото заседание се насрочва в срок не по-дълъг от 4 месеца от образуването му. В случай на нередовности на касационната жалба срокът тече от отстраняването им. При открито заседание делото се разглежда с участието на прокурор. Върховният административен съд се произнася с решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
(4) (Обявена за противоконституционна с РКС № 5 от 2019 г. - ДВ, бр. 36 от 2019 г.) Когато делото се разглежда в закрито заседание, решението се постановява в срок не по-дълъг от 6 месеца от образуването му. В случай на нередовности на касационната жалба срокът за произнасяне тече от отстраняване на нередовностите. При разглеждане на делото в закрито заседание прокурорът дава заключение в двумесечен срок от образуването му или в срок, определен от съда.
(5) При отлагане на делото следващото заседание се насрочва в срок до два месеца, като редовно призованите страни сами следят за датата на следващото открито съдебно заседание. Съдът е длъжен да оповести датата на следващото открито съдебно заседание в 14-дневен срок в Интернет страницата си.
(6) Сроковете спират да текат през съдебната ваканция и дните, обявени за официални празници, освен когато този кодекс или специален закон предвижда по-кратки срокове.

Предмет на касационната проверка
Чл. 218. (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението.
(2) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

Доказателства
Чл. 219. (1) За установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства.
(2) Не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания.

Забрана за фактически установявания
Чл. 220. Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Решение по касационното оспорване
Чл. 221. (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
(3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган.
(4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото.
(5) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
(6) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото.

Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението
Чл. 222. (1) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество.
(2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато:
1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила;
2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно.

Окончателност на касационното решение
Чл. 223. Касационното решение е окончателно.

Задължителност на указанията по прилагане на закона
Чл. 224. Указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.

Разглеждане на жалбата и протеста срещу повторно постановеното решение
Чл. 225. Жалбата или протестът срещу повторно постановеното решение се разглежда от друг състав на Върховния административен съд.

Ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд
Чл. 226. (1) Първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото.
(2) При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
(3) Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд.

Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на новото решение
Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, Върховният административен съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество.
(2) Когато основанието за отмяна налага това, Върховният административен съд, след като отмени решението, насрочва делото в открито съдебно заседание и ако е необходимо, събира нови доказателства.

Такси в касационното производство
Чл. 227а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Касационният жалбоподател внася предварително държавна такса в размер на 70 лв. за гражданите, едноличните търговци, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, и в размер на 370 лв. за организациите. Когато има определяем материален интерес по делото, тези такси не се дължат, а се дължи такса, определена като процент от интереса.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Държавна такса по производството не се внася от прокуратурата за подаване на протест, както и от граждани, за които е признато от съда или лицата по чл. 213б, ал. 2, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът или лицата по чл. 213б, ал. 2 вземат предвид:
1. доходите на лицето и на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други относими обстоятелства.
(3) Когато има определяем материален интерес по делото, държавната такса за гражданите, едноличните търговци, организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, е пропорционална и е в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. - таксата е в размер 4500 лв.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Независимо дали по делото има определяем материален интерес или не, таксите при касационно обжалване по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане са 30 лв. за гражданите и едноличните търговци и 200 лв. за организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги.
(5) Алинеи 1 - 4 не се прилагат в касационното производство по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Субсидиарно прилагане
Чл. 228. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство.

Глава тринадесета
ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА

Предмет на обжалване
Чл. 229. (1) На обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията:
1. които преграждат по-нататъшното развитие на производството;
2. в случаите, изрично посочени в закона.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не подлежат на обжалване определенията и разпорежданията, постановени в производство пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Срок за обжалване
Чл. 230. Частната жалба се подава в 7-дневен срок от съобщаване на определението или разпореждането, а когато то е постановено в съдебно заседание - от деня на заседанието за страната, която е присъствала.

Съдържание на частната жалба
Чл. 231. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) По отношение на частната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 212, 213 и 213б.

Отговор по жалбата
Чл. 232. Съдът изпраща препис от частната жалба на насрещната страна, която в тридневен срок от получаването му може да подаде възражение с писмени доказателства по нея.

Действие на жалбата
Чл. 233. (1) Частната жалба не спира изпълнението на обжалваното определение или разпореждане, освен ако законът предвижда друго.
(2) Когато определението или разпореждането не прегражда развитието на делото, разглеждането му продължава, а на по-горния съд се изпраща само официален препис от съдебния акт заедно с частната жалба, приложенията и възраженията.
(3) По-горният съд може да спре производството по делото или изпълнението на обжалваното определение или разпореждане до разрешаването на частната жалба.

Разглеждане на жалбата
Чл. 234. (1) Частната жалба се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът постанови друго.
(2) Съдът може да събира служебно всички доказателства, необходими за решаване на въпроса по частната жалба.

Определение по жалбата
Чл. 235. (1) Ако отмени обжалваното определение или разпореждане, съдът сам разрешава въпроса по частната жалба.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Определението на съда е окончателно и е задължително за по-долния съд.

Такса за частна жалба
Чл. 235а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За производство, образувано по частна жалба, се събира такса в размер 30 лв. за граждани, държавни и общински органи и 150 лв. за организации. Не се дължи такса от граждани за частна жалба по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане.

Субсидиарно прилагане
Чл. 236. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Доколкото в тази глава няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за касационното производство, с изключение на чл. 227а, ал. 1, 3, 4 и 5.

Глава четиринадесета
ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА СЪДЕБНИ АКТОВЕ

Раздел I
Отмяна по искане на страна по делото

Предмет на отмяна
Чл. 237. (1) На отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Влезлите в сила съдебни актове, постановени от петчленен състав на Върховния административен съд, подлежат на отмяна от друг петчленен състав на същия съд.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не подлежат на отмяна влезлите в сила съдебни актове, постановени от тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд в производство по отмяна.
(4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не подлежат на отмяна влезлите в сила решения, постановени по оспорване на общ или подзаконов нормативен акт.

Право на искане за отмяна
Чл. 238. (1) Право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен.
(2) Отмяна на влезли в сила съдебни актове може да иска главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура на основанията и в срока, определени за страните.

Основания за отмяна
Чл. 239. Актът подлежи на отмяна, когато:
1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;
2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото;
3. актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска;
5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
6. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Срокове за подаване на искането
Чл. 240. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня:
1. в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска;
2. на узнаване на решението или присъдата, но не по-късно от една година от влизането на решението или присъдата в сила - в случаите по чл. 239, т. 2;
3. на узнаване на решението или на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането на решението или на акта за отмяна в сила - в случаите по чл. 239, т. 3;
4. на влизане в сила на последното решение - в случаите по чл. 239, т. 4;
5. на съобщаването на решението - в случаите по чл. 239, т. 6.
(2) Сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска, ако основанието за отмяна е възникнало или е било узнато преди този момент.
(3) В случаите на чл. 239, т. 5 и чл. 246, ал. 1 искането за отмяна се подава в едногодишен срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска.

Форма на искането
Чл. 241. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Искането се подава в писмена форма. То трябва да отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, както и адреси за призоваване на останалите страни по делото.

Подаване на искането
Чл. 242. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Искането за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд. Ако не отговаря на изискванията на чл. 241, се прилага чл. 213б.
(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) По реда на ал. 1 се оставя без разглеждане и всяко последвало искане за отмяна на влезли в сила съдебни актове по чл. 237, ал. 1, а образуваното производство се прекратява, когато съдът се е произнесъл на същото правно основание по чл. 239.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В 7-дневен срок от получаването на преписи от искането останалите страни могат да подадат възражения.
(4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Искането за отмяна се приподписва от адвокат или юрисконсулт, с изключение на дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, или когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към искането се прилага пълномощно за приподписването, а в случая, когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност, се прилага удостоверение за юридическа правоспособност.

Такса в производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове
Чл. 242а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За производство по отмяна на влезли в сила съдебни актове се събира такса в размер 30 лв. за граждани, държавни и общински органи и 150 лв. за организации. Не се дължи такса от граждани по искане за отмяна по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане.

Разглеждане на искането
Чл. 243. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Искането за отмяна, ако е допустимо, се разглежда в открито заседание от тричленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от административен съд, от петчленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от тричленен състав на Върховния административен съд, и от друг петчленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от петчленен състав на Върховния административен съд.

Решение по искането
Чл. 244. (1) Върховният административен съд отхвърля искането или отменя решението изцяло или отчасти.
(2) Когато отмени решението, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане. В случая по чл. 239, т. 4 съдът отменя неправилното решение.
(3) Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решението по искането не подлежи на обжалване и отмяна.

Раздел II
Отмяна по искане на трето лице

Предмет на отмяна
Чл. 245. (1) На отмяна по искане на трето лице подлежат влезли в сила съдебни решения и споразумения пред съда.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Влезлите в сила съдебни актове, постановени от петчленен състав на Върховния административен съд, подлежат на отмяна от друг петчленен състав на същия съд, с изключение на решенията, постановени по оспорване на подзаконов нормативен акт.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не подлежат на отмяна влезлите в сила решения, постановени от тричленен или петчленен състав на Върховния административен съд постановени в производство по отмяна.
(4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не подлежат на отмяна влезлите в сила решения, постановени по оспорване на общ или подзаконов нормативен акт.

Право на искане за отмяна
Чл. 246. (1) Право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото.
(2) Трето лице не може да иска отмяна на решение за обявяване на нищожност или за отмяна на общ административен акт или на споразумение по акта, ако оспорването е било надлежно съобщено по реда на чл. 181, ал. 1.

Производство по искането
Чл. 247. За сроковете, формата, подаването и разглеждането на искането се прилагат разпоредбите на чл. 240 - 243.

Решение по искането
Чл. 248. (1) Ако намери искането за основателно, Върховният административен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав от началото на съдебното производство.
(2) Решението по искането не подлежи на обжалване.

Субсидиарно прилагане
Чл. 249. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство.

Глава петнадесета
ЗАЩИТА СРЕЩУ НЕОСНОВАТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ И БЕЗДЕЙСТВИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА

Раздел I
Защита срещу неоснователни действия

Право на искане
Чл. 250. (1) Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Предявяване на искането
Чл. 251. (1) Искането се предявява писмено пред административния съд по местоизвършване на действията.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
(3) Искането се вписва в специална книга, като се отбелязват точният час на постъпването и подателят му.

Разглеждане на искането
Чл. 252. (1) Искането се разглежда незабавно от съдия.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Съдът задължава административния орган или длъжностното лице, което извършва неоснователните действия, незабавно да предостави данни за основанието на извършените действия.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Съдът може да провери чрез органите на полицията, както и по всички други начини, които не са забранени от закона, извършват ли се действията, от чие име и на какво основание.
(4) За извършената проверка проверяващите органи съставят протокол.

Произнасяне по искането
Чл. 253. (1) Веднага след приключване на проверката въз основа на данните, събрани от нея, и представените от страните доказателства, съдът се произнася с разпореждане.
(2) С разпореждането по ал. 1 се нарежда да бъдат прекратени безусловно действията, които не се извършват в изпълнение на представен при проверката административен акт или на закона, или се отхвърля искането. Разпореждането се изпълнява незабавно от органите на полицията.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Обжалване
Чл. 254. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от издаването му от органа или длъжностното лице, които са извършили действията, когато искането е уважено, и от всеки, който има правен интерес, когато искането е отхвърлено.
(2) Жалбата се разглежда по реда на глава тринадесета и не спира изпълнението.

Установителен иск
Чл. 255. Защитата по тази глава не е пречка за предявяване на иска по чл. 128, ал. 2 или по чл. 203.

Раздел II
Защита срещу неоснователни бездействия

Предмет и ред за оспорване
Чл. 256. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.
(2) Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му.
(3) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането.

Ред за оспорване
Чл. 257. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)

ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ
ТЪЛКУВАТЕЛНИ АКТОВЕ

Глава шестнадесета.
ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ И ТЪЛКУВАТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ (Отм. - ДВ, БР. 64 от 2007 г.)

Тълкувателни решения
Чл. 258. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Тълкувателни постановления
Чл. 259. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Съвместни тълкувателни постановления
Чл. 260. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Искания за произнасяне с тълкувателни решения и постановления
Чл. 261. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Адресати на исканията за тълкувателни решения и постановления
Чл. 262. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Форма и съдържание на искането
Чл. 263. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Образуване на дело и разглеждане на искането
Чл. 264. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Уведомяване на заинтересованите органи и лица
Чл. 265. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Постановяване на тълкувателно решение или постановление
Чл. 266. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

ДЯЛ ПЕТИ
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ И СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ

Глава седемнадесета
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ И СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ ПО АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЛА

Раздел I
Общи положения

Предмет на изпълнение
Чл. 267. На изпълнение по реда на този дял подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в този кодекс или в друг закон.

Изпълнителни основания
Чл. 268. Изпълнителни основания по този кодекс са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение:
1. индивидуални или общи административни актове;
2. решения, определения и разпореждания на административните съдилища;
3. споразумения пред административните органи или пред съда;
4. (нова - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) административни договори.

Неприложимост
Чл. 269. (1) Публичните вземания, породени от изпълнителни основания по чл. 268, се изпълняват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) Частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 268, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Едновременно водене на изпълнителни производства
Чл. 270. Изпълнителните производства по този кодекс се водят независимо от висящите изпълнителни производства по Гражданския процесуален кодекс или по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс срещу същия длъжник.

Орган по изпълнението
Чл. 271. (1) Орган по изпълнението е:
1. за изпълнение срещу граждани и организации - административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган;
2. за изпълнение срещу административен орган - съдебният изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението.
(2) Когато след издаване на изпълнителното основание органът по ал. 1, т. 1 бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, или компетентността му по въпроса бъде отнета, орган по изпълнението е органът по чл. 153, ал. 2 и 3.
(3) Когато естеството на задължението налага, органът по ал. 1 може да иска съдействие от органите на полицията, други държавни органи и от общините. Всички държавни органи са длъжни при поискване да съдействат на органа по изпълнението и на упълномощените за изпълнението лица.
(4) Собствениците или обитателите на нежилищни недвижими имоти са длъжни да осигурят свободен достъп в тях на лицата, надлежно натоварени или упълномощени за изпълнението, когато то не може да бъде осъществено по друг начин и когато влизането в такива имоти не е ограничено със закон, при спазване на условията по чл. 272, ал. 2.
(5) При изпълнението трети лица не могат да бъдат задължавани за други действия или бездействия извън предвидените в ал. 4.
(6) Органът по изпълнението се произнася с постановления.

Съразмерност при изпълнението
Чл. 272. (1) Органът по изпълнението е задължен да осъществи изпълнението по начина, посочен в изпълнителното основание. Когато такъв начин не е посочен или посоченият начин е невъзможен, органът по изпълнението определя:
1. начини и средства за изпълнение, които с оглед особеностите на конкретния случай ще осигурят най-ефективно изпълнението на задължението;
2. начините и средствата, които са най-благоприятни за гражданите или организациите, спрямо които или в полза на които се осъществява изпълнението, когато е възможно то да се извърши по няколко еднакво ефективни начина.
(2) Влизане или оставане в жилище без съгласието на неговия обитател се допуска само с разрешение на съдия от административния съд, издадено по мотивирано искане на изпълнителния орган, въз основа на изпълнителното основание, ако изпълнението не може да бъде осъществено по друг начин. Разрешението или отказът подлежат на обжалване от страните по изпълнението с частна жалба, която спира изпълнението. Разрешение не се изисква за изпълнението на разпореждане за предаване на жилище, издадено или потвърдено от съд.

Отговорност на органа по изпълнението
Чл. 273. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Органът по изпълнението е длъжен да осъществи изпълнението в срока, посочен в изпълнителното основание. При неизпълнение на това задължение на виновните длъжностни лица се налага глоба по чл. 305 от този кодекс.

Съобщения
Чл. 273а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) (1) Съобщенията се извършват по реда на чл. 18а.
(2) Писмените и подлежащи на съобщаване актове на органа по изпълнението се връчват по реда на чл. 61, ал. 1 и се публикуват на Интернет страницата на органа по изпълнението.

Страни в изпълнителното производство
Чл. 274. (1) Взискател може да бъде административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, и всеки гражданин, организация или орган, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници.
(2) Длъжници по изпълнението могат да бъдат гражданите и организациите, както и органите, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници.
(3) Страни в производството са и прокурорът, омбудсманът или друг оправомощен в специален закон орган в случаите, когато изпълнителното производство е започнало по тяхна инициатива.

Правоприемство в изпълнителното производство
Чл. 275. (1) Изпълнението се извършва срещу задължените с изпълнителното основание органи, граждани и организации. При смърт на задължен гражданин изпълнението се извършва срещу неговите наследници, ако изпълнителното действие не е от личен характер. Издаденото изпълнително основание срещу наследодателя може да бъде изпълнявано и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, органът по изпълнението определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.
(2) Наследниците и частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на издаденото в полза на праводателя им изпълнително основание. Приемството се установява с писмени доказателства.
(3) Когато след издаване на изпълнителното основание органът, задължен съгласно него, бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, или компетентността му по въпроса бъде отнета, задължен е органът по чл. 153, ал. 2 и 3.

Раздел II
Започване, спиране, прекратяване и приключване на изпълнението

Започване на производството
Чл. 276. (1) Изпълнението започва служебно по инициатива на органа, който е издал или е трябвало да издаде административния акт.
(2) Изпълнението може да започне и по инициатива на горестоящия орган, на прокурора или омбудсмана, или по писмена молба на заинтересован гражданин или организация. С молбата се представя официален препис от изпълнителното основание. По отношение на молбата се прилагат разпоредбите на чл. 158.

Покана за доброволно изпълнение
Чл. 277. (1) Органът по изпълнението отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването й.
(2) Поканата съдържа:
1. име, съответно наименование, и адрес на длъжника;
2. данни за изпълнителното основание и произтичащото от него задължение;
3. име и адрес на взискателя;
4. предупреждение за пристъпване към принудителни действия при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок;
5. размера на глобата или имуществената санкция, която може да бъде наложена, в случай че задължението не бъде изпълнено доброволно;
6. възможността за отправяне на искане до съответния орган по чл. 271, ал. 3 за съдействие.
(3) При смърт на задължено физическо лице в срока за доброволното изпълнение органът по изпълнението, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана.

Отсрочване и разсрочване на изпълнението
Чл. 278. (1) Когато имотното състояние на длъжника или други обективни обстоятелства препятстват незабавното изпълнение, по искане на длъжника органът по изпълнението може еднократно да разреши изпълнението да се извърши изцяло след определен краен срок или на части съгласно одобрен от него план. В този случай органът може да определи допълнителни условия, при неспазването на които отсрочването или разсрочването се отменя.
(2) Отсрочване се разрешава за 14-дневен срок след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание. Разсрочване се разрешава при краен срок два месеца след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание. Когато в изпълнителното основание не е определена изрично дата на изпълнението, сроковете по предходните изречения текат от датата на влизане в сила на изпълнителното основание. Когато кодексът препраща към други закони, за отсрочването и разсрочването се прилагат сроковете, предвидени в тези закони.
(3) Постановленията за отсрочване или разсрочване не подлежат на обжалване.

Обезпечителни мерки
Чл. 279. (1) Въз основа на влязло в сила изпълнително основание органът по изпълнението може да наложи обезпечителни мерки, когато без тях е невъзможно или се затруднява изпълнението на задължение или събирането на разноските по него, включително когато то е отсрочено или разсрочено.
(2) Обезпечителните мерки се налагат с постановление на съответния орган по изпълнението по реда, предвиден в този раздел. Когато кодексът препраща към други закони, за налагането на обезпечителни мерки се прилага редът, предвиден в тези закони.

Спиране на изпълнението
Чл. 280. Изпълнителното производство се спира:
1. по разпореждане на съда в предвидените от закона случаи, в което съдът определя и срока за спиране;
2. по писмено искане на взискателя, и
3. при смърт или прекратяване на страна или когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство.

Възобновяване на производството
Чл. 281. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на взискателя, след като бъдат отстранени пречките за движението му.
(2) В случаите по чл. 280, т. 3 производството се възобновява, ако задължението не е за незаместимо действие.
(3) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.

Прекратяване на производството
Чл. 282. (1) Изпълнителното производство се прекратява:
1. когато е започнато от лице или срещу лице или орган извън посочените в чл. 274;
2. по писмено искане на взискателя;
3. когато изпълнителното основание бъде признато за нищожно или бъде отменено;
4. когато се представи влязло в сила решение по чл. 298;
5. при погасяване на задължението поради изпълнението му, установено с изходящ от взискателя документ или с официален документ;
6. поради смърт на страна, когато задължението е с оглед на личността й;
7. поради фактическа или правна невъзможност за изпълнението му;
8. поради други безспорни обстоятелства, установени с писмени доказателства;
9. по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285;
10. в случаите по чл. 280, т. 2, ако взискателят не поиска възобновяване на производството в едномесечен срок от спирането;
11. в случаите по чл. 280, т. 3 - с изтичането на три месеца от постановлението за спиране, в случай че задължението е за незаместимо действие.
(2) Когато за продължаването на производството е необходимо съдействието на взискателя, органът по изпълнението може да му даде срок да извърши необходимото процесуално действие. Ако взискателят не изпълни действието в срок, производството се прекратява.
(3) В тридневен срок от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване органът по изпълнението вдига служебно наложените обезпечителни мерки.
(4) Влязлото в сила постановление, с което се отказва прекратяване, не е пречка за предявяване на иска по чл. 292.

Приключване на изпълнението
Чл. 283. Изпълнителното производство приключва с изпълнението на задължението и събирането на разноските по производството.

Протоколи и постановления
Чл. 284. (1) За всяко предприето и извършено от него действие органът по изпълнението съставя протокол, в който посочва деня, мястото на извършването му, направените от участниците искания и заявления и направените разноски по изпълнението. Протоколът се предявява срещу подпис на присъствалите страни и трети лица, участващи в изпълнението.
(2) Към преписката се прилагат всички протоколи за предприети от органа по ал. 1 действия, издадените постановления, както и други документи, удостоверяващи изпълнението или наличието на условия за спиране, възобновяване или прекратяване на производството.

Давност
Чл. 285. (1) Ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила.
(2) Давността не се прилага служебно.

Раздел III
Изпълнение срещу граждани и организации

Изпълнение на заместими задължения
Чл. 286. Когато длъжникът трябва да изпълни едно действие, което може да бъде извършено от друго лице, действието се изпълнява за негова сметка от органа по изпълнението. По искане на взискателя органът по изпълнението може да го упълномощи да извърши изпълнението, като направените за това разноски се заплащат от органа за сметка на длъжника.

Изпълнение на незаместими задължения
Чл. 287. (1) Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, органът по изпълнението налага при виновно неизпълнение глоба на задължения гражданин от 50 до 1000 лв. седмично, а на задължената организация - имуществена санкция от 500 до 10 000 лв. седмично, едновременно с глоба от 50 до 1000 лв. седмично на представляващите организацията, с изключение на упълномощените от нея лица. Глобите и имуществените санкции се налагат до изпълнение на задължението за определено действие.
(2) Глобите или имуществените санкции по ал. 1 се налагат при всяко неизпълнение на задължението за въздържане от действие.
(3) Глобите или имуществените санкции по ал. 1 се налагат от органа по изпълнението, без да се спазва редът за установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания и в този кодекс.
(4) Наложените глоби и имуществени санкции подлежат на обжалване по реда на раздел VI.

Изпълнение на задължение за предаване на вещ
Чл. 288. (1) Задължението за предаване на вещ се изпълнява от съответния орган по изпълнението по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(2) Равностойността на дължимата движима вещ, която не е намерена у длъжника или е развалена, се определя от административния орган по изпълнението.
(3) Недвижим имот се предава и ако бъде намерен у трето лице, придобило фактическата власт след издаване на изпълнителното основание. Ако третото лице заяви права, които са съществували при издаването на изпълнителното основание и се засягат от него, органът по изпълнението отлага изпълнението и определя на лицето 7-дневен срок да оспори основанието. Оспорването спира изпълнението до разрешаването му.

Раздел IV
Изпълнение срещу административния орган

Изпълнение на заместими задължения
Чл. 289. Заместими задължения на административни органи се изпълняват за тяхна сметка от взискателя въз основа на постановление на съдебния изпълнител.

Изпълнение на незаместими задължения
Чл. 290. (1) При виновно неизпълнение органът по изпълнението налага на длъжностните лица, изпълняващи функциите на държавен орган, глоба от 50 до 1200 лв. седмично до изпълнение на задължението за определено действие. Ако задълженият орган е колективен, на членовете му, гласували за изпълнение на задължението, глоби не се налагат.
(2) Глобите по ал. 1 се налагат и при всяко неизпълнение на задължението за въздържане от действие.
(3) Глобите по ал. 1 се налагат от органа по изпълнението, без да се спазва редът за установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания и в този кодекс.
(4) Наложените глоби подлежат на обжалване по реда на раздел VI.

Изпълнение на задължение за предаване на вещ
Чл. 291. (1) Когато задълженият орган дължи предаване на вещ, се прилага чл. 288.
(2) За предаването на документ, издаден от задължения орган, се прилагат разпоредбите на чл. 290.

Раздел V
Искова защита

Отрицателен установителен иск
Чл. 292. Задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание.

Страни и подсъдност
Чл. 293. (1) Искът се предявява от длъжника срещу взискателя.
(2) Когато задължен е гражданин или организация, като ответник се конституира и административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт.
(3) Искът се предявява пред административния съд по местожителството или седалището на взискателя, а в случаите по ал. 2 - по седалището на административния орган.
(4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Подаването на иска не спира изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаване на спора, ако то би могло да причини на ищеца значителна и трудно поправима вреда. Определението за спиране подлежи на обжалване по реда на глава тринадесета.

Раздел VI
Обжалване на действията на органа по изпълнението

Предмет на обжалване
Чл. 294. На обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението.

Право на жалба
Чл. 295. Право на жалба имат страните в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него.

Подсъдност и срок на обжалване
Чл. 296. (1) Жалбата се подава чрез органа по изпълнението до административния съд по мястото на изпълнението в 7-дневен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.
(2) Бездействието на органа по изпълнението може да се обжалва безсрочно след изтичането на 7 дни от подаването на искането за извършване на изпълнителното действие.

Производство по жалбата
Чл. 297. (1) Жалбата се разглежда по реда на глава тринадесета, като преписите от нея се връчват от органа по изпълнението.
(2) Жалба, подадена от трето лице, се разглежда в открито съдебно заседание.
(3) Заедно с копие от преписката органът по изпълнението изпраща на съда и мотиви за обжалваното действие.
(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Подаването на жалбата не спира изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаване на спора, ако то би могло да причини на оспорващия значителна и трудно поправима вреда. Определението за спиране не подлежи на обжалване.

Решение по жалбата
Чл. 298. (1) Когато отмени обжалваното постановление, съдът сам разрешава въпроса по жалбата, а когато отмени друго действие, той задължава органа по изпълнението да го повтори валидно или да не го извършва. Когато обжалваното бездействие е незаконосъобразно, съдът задължава органа по изпълнението да извърши дължимото, като определя срок за това.
(2) Отмяната на обжалваното действие възстановява положението, съществувало преди извършването му.
(3) Когато незаконосъобразното бездействие е на административен орган по изпълнението, съдът по искане на взискателя налага глобите по чл. 290, ал. 1 и възлага останалите изпълнителни действия до приключване на изпълнението на съдебния изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението. Съдебният изпълнител, на когото е възложено да довърши изпълнителните действия, изисква преписката или си набавя необходимите документи във връзка с производството.
(4) Решението не подлежи на обжалване.

Раздел VII
Възстановяване и обезщетяване

Задължение за обезщетяване
Чл. 299. (1) За вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно.
(2) За вредите от изпълнението, причинени на трети лица, обезщетение се дължи от държавата, ако административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, е държавен, и от общината, ако органът е общински.

Производство по исковете
Чл. 300. Исковете се разглеждат по реда на този кодекс.

Възстановителни мерки при отмяна на акта
Чл. 301. Когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно - удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение.

ДЯЛ ШЕСТИ
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Глава осемнадесета
АДМИНИСТРАТИВНИ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ

Наказание за неиздаване на административен акт или документ
Чл. 302. (1) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни в срок служебните си задължения, свързани с издаването на административен акт или документ, в резултат на което срокът за произнасяне по направеното искане е бил пропуснат, се наказва с глоба от 50 до 1000 лв.
(2) Длъжностно лице, което не изпълни нареждане на по-горестоящ административен орган да издаде съответен административен акт или документ, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Наказание за непроизнасяне в срок и за непрепращане на жалба или протест
Чл. 303. Наказва се с глоба от 150 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което без уважителни причини:
1. не се произнесе в срок по жалба или протест срещу административен акт;
2. не препрати своевременно жалба или протест срещу административен акт на по-горестоящия административен орган или на съда;
3. не се произнесе в срок по предложение или сигнал.

Наказание за неизпълнение на актове на съда
Чл. 304. (1) Длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба по 500 лв. за всяка седмица на неизпълнението, освен ако това се дължи на обективна невъзможност.

Наказания за други нарушения по този кодекс
Чл. 305. Който не изпълни друго административнопроцесуално задължение, произтичащо от този кодекс, се наказва с глоба от 150 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Ред за налагане на наказание при неизпълнение на съдебни актове
Чл. 306. (1) В случаите на нарушения по чл. 304 актове за установяването им не се съставят.
(2) Наказанията се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице.
(3) Преди налагане на наказанието на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения в 14-дневен срок от съобщаването и да посочи доказателства. Наказващият орган може да събира и други доказателства.
(4) Препис от разпореждането се връчва на нарушителя.
(5) Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд в 7-дневен срок от връчването му.
(6) Съдът решава делото по същество. Решението му не подлежи на обжалване.

Ред за налагане на наказания в останалите случаи
Чл. 307. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г.) В случаите по чл. 302, 303 и 305 актовете за установяване на нарушенията се съставят от инспектори от съответния инспекторат по Закона за администрацията. Когато към орган на изпълнителната власт няма създаден инспекторат, актовете за установяване на нарушения се издават от овластени от него длъжностни лица. Наказателните постановления се издават от органа на изпълнителната власт или от овластени от него длъжностни лица.
(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г.) В случаите, когато нарушенията са извършени от изпълнителни директори на изпълнителни агенции или ръководители на държавни институции по чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията, създадени към министър, или от длъжностни лица в администрацията на тези структури, актовете за установяване на нарушенията се съставят от инспектората по Закона за администрацията към съответния министър, а наказателните постановления се издават от министъра или от овластени от него длъжностни лица.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2012 г., в сила от 09.10.2012 г., нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г.) Когато нарушенията по чл. 302, 303 и 305 са извършени от министри, областни управители, председатели на държавни агенции, председатели на държавни комисии към Министерския съвет, ръководителите на административните структури по чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията, създадени към Министерския съвет, актовете за установяване на нарушения се съставят от инспектори от Главния инспекторат, а наказателните постановления се издават от министър-председателя или овластено от него длъжностно лице. Актовете за установяване на административни нарушения се издават от инспектори от Главния инспекторат и в случаите, когато органите на власт по тази алинея са делегирали своите правомощия на свои заместници или на други длъжностни лица от администрацията.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г.) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този кодекс:
1. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) "Административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги.
1а. (нова - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г.) "Териториална структура на администрацията" е създадено с нормативен акт териториално организационно звено на администрацията, независимо дали е обособено като юридическо лице, което подпомага административния орган при осъществяване на правомощията му.
2. "Организация" е юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон.
3. "Нецелесъобразен" е административен акт, издаден при неправилно упражняване на оперативна самостоятелност.
4. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акта, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
5. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) "Комплексно административно обслужване" е това обслужване, при което административната услуга се извършва от административни органи, от лица, осъществяващи публични функции, или от организации, предоставящи обществени услуги, без да е необходимо заявителят да предоставя информация или доказателствени средства, за които са налице данни, събирани или създавани от извършващия административната услуга първичен администратор на данни, независимо дали тези данни се поддържат в електронна форма или на хартиен носител.
6. (нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
7. (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) "Дела по пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане" са и производствата, които се разглеждат по Закона за семейни помощи за деца, Закона за хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ


§ 2. Този кодекс отменя:
1. Закона за Върховния административен съд (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 133 от 1998 г., бр. 95 от 1999 г. и бр. 84 от 2003 г.).
2. Закона за административното производство (обн., ДВ, бр. 90 от 1979 г.; изм., бр. 9 от 1983 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 25 и 61 от 1991 г., бр. 19 от 1992 г., бр. 65 и 70 от 1995 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 15 и 89 от 1998 г., бр. 83 и 95 от 1999 г., бр. 45 от 2002 г. и бр. 55 от 2003 г.).
3. Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите (обн., ДВ, бр. 52 от 1980 г.; изм., бр. 68 от 1988 г. и бр. 55 от 2000 г.).
4. Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 1999 г.; изм., бр. 24 от 2006 г.).

§ 3. (В сила от 11.04.2006 г.) (1) Създават се административни съдилища със седалища и съдебни райони, които съвпадат със седалищата и съдебните райони на всеки от окръжните съдилища.
(2) До 31 декември 2006 г. Висшият съдебен съвет назначава съдиите в административните съдилища.
(3) Председателите на административните съдилища се назначават от Висшия съдебен съвет по предложение на председателя на Върховния административен съд в срока по ал. 1.
(4) Ако Висшият съдебен съвет отхвърли предложението по ал. 3, председателят на Върховния административен съд командирова съдия от Върховния административен съд, който да изпълнява функциите на председател на съответния административен съд до назначаването на титуляр от Висшия съдебен съвет. В този случай председателят на Върховния административен съд внася ново предложение в едномесечен срок от решението на Висшия съдебен съвет.
(5) Министерският съвет и областните управители осигуряват помещения за дейността на административните съдилища.

§ 4. (1) Образуваните преди влизането в сила на кодекса административни дела в районните и окръжните съдилища и във Върховния административен съд се довършват в същите съдилища по досегашния ред.
(2) Образуваните след влизането в сила на кодекса до 1 март 2007 г. административни дела в районните и окръжните съдилища се довършват от същите съдилища по досегашния ред.
(3) Административните съдилища започват да образуват дела от 1 март 2007 г.

§ 5. Постъпилите искания и неприключилите производства за издаване на тълкувателни решения и постановления се разглеждат от Върховния административен съд, а в случаите по чл. 260, ал. 1 - съвместно с Върховния касационен съд, по реда, предвиден в кодекса.


§ 6. Правилата относно доказателствата и условията за тяхното допускане, предвидени в кодекса, се прилагат и по отношение на факти, възникнали преди влизането му в сила.

§ 7. За сроковете, които са започнали да текат преди влизането в сила на кодекса, се прилагат досегашните разпоредби.

§ 8. Уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.

§ 9. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 105 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 41, ал. 3, чл. 75, ал. 2, чл. 95, ал. 1, чл. 97, чл. 134, ал. 5, чл. 147, ал. 3, чл. 153, ал. 7, чл. 156, ал. 1, чл. 157, ал. 2, чл. 160, ал. 6, чл. 187, ал. 1, т. 1 и 3, чл. 197, ал. 2 и 4 и чл. 268, ал. 1 и 2 думата "окръжния" се заменя с "административния".
2. В чл. 121, ал. 4 думите "окръжния съд, компетентен да разгледа жалбата срещу ревизионния акт" се заменят с "административния съд по местонахождението на органа, наложил обезпечителната мярка".
3. Навсякъде думите "Закона за административното производство" и "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 10. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 302, ал. 6 думите "чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
2. В заглавието и в текста на чл. 304 думите "Закона за административното производство" и "Законът за административното производство" се заменят съответно с "Административнопроцесуалния кодекс" и "Административнопроцесуалният кодекс".

§ 11. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г. и бр. 17 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 118, ал. 1 думата "окръжния" се заменя с "административния".
2. В чл. 118а, ал. 2 думата "окръжния" се заменя с "административния".
3. В чл. 119 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
4. Навсякъде в кодекса думите "Закона за административното производство" и "чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 12. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г.- Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г. и бр. 24 от 2006 г.) в чл. 405 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 13. В Кодекса на търговското корабоплаване (обн., ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г.; попр., бр. 58 от 1970 г.; изм., бр. 55 от 1975 г., бр. 10 от 1987 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 42, 77, 87, 94 и 104 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 14. В Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 41 от 1985 г.; изм., бр. 11 от 1992 г.; попр., бр. 15 от 1992 г.; изм., бр. 63 и 84 от 2003 г. и бр. 42 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 57а, ал. 5 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
2. В чл. 136в, ал. 2 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 15. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г.) в чл. 63 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, изречение второ думите "окръжния съд по реда на Закона за Върховния административен съд" се заменят с "административния съд на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс".
2. В ал. 2 думите "не подлежи на обжалване" се заменят с "подлежи на обжалване с частна жалба".

§ 16. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88, 92, 95, 102, 103 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 17. В Закона за авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. 56 от 1993 г.; изм., бр. 63 от 1994 г., бр. 10 от 1998 г., бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г., бр. 28, 43, 74, 99 и 105 от 2005 г.) в чл. 96в, ал. 6 и чл. 96г, ал. 3 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 18. В Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. 74 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 19. В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г.; бр. 8 от 1999 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 67 от 1999 г., бр. 64 и 81 от 2000 г., бр. 99 от 2001 г.; попр., бр. 101 от 2001 г.; изм., бр. 95 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г. и бр. 24 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 32, ал. 3 думите "Върховния административен съд" се заменят със "съответния административен съд".
2. След чл. 63 се създава допълнителна разпоредба с нов § 1:
"ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Административно обслужване" е всяка дейност по извършване на административни услуги от структурите на администрацията и от организации, предоставящи обществени услуги.
2. "Административна услуга" е:
а) издаване на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение;
б) издаване на индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения;
в) извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице;
г) консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на административен акт или с извършване на друга административна услуга;
д) експертизите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията на държавен орган или от овластена организация.
3. "Обществени услуги" са образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги.
4. "Организация, предоставяща обществени услуги" е всяка организация, независимо от правната форма на учредяването й, която предоставя една или повече от услугите по т. 3."

§ 20. В Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация (обн., ДВ, бр. 100 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) в чл. 24, ал. 4 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 21. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 22. В Закона за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; доп., бр. 15 от 1998 г.; изм., 21, 52, 70 и 98 от 1998 г., бр. 54, 103 и 114 от 1999 г., бр. 24, 63, 84 и 92 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 45, 91 и 92 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 19, 31, бр. 39 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 21, ал. 5 и в чл. 65, ал. 3 думите "чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
2. В чл. 101, ал. 2 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 23. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г.) в чл. 41, ал. 4 думите "чл. 7, ал. 2 и на чл. 11, ал. 1 от Закона административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 24. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (обн., ДВ, бр. 63 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 76, 88 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 70, ал. 4 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
2. В чл. 152 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 25. В Закона за биологичното разнообразие (обн., ДВ, бр. 77 от 2002 г.; изм., бр. 88 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 31, ал. 12 думите "Закона за административното производство или Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
2. В чл. 123 ал. 2 се изменя така:
"(2) Заповедите по ал. 1 и по чл. 122, ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс."

§ 26. В Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм. бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 71 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
2. В чл. 79:
а) в ал. 1 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс";
б) в ал. 2 думите "чл. 7, ал. 2 и чл. 11 от Закона за административното производство" се заменят с "чл. 26 и чл. 35 от Административнопроцесуалния кодекс";
в) в ал. 3 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
3. В чл. 84, ал. 3 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 27. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 42 от 1999 г.; изм., бр. 83 от 2003 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 28. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 87 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 29. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 56 от 2002 г., бр. 16, 108 и 113 от 2004 г., бр. 99 и 105 от 2005 г., бр. 18 от 2006 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" и "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 30. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм., бр. 58 от 1997 г., бр. 60 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от 2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" и "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 31. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 32. В Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май - септември 1989 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 1992 г., бр. 102 от 1992 г. - Решение № 18 на Конституционния съд от 1992 г., изм., бр. 44 от 1996 г.) в чл. 5, ал. 6 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 33. В Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (обн., ДВ, бр. 15 от 1992 г.; доп., бр. 28 от 1992 г.; изм., бр. 20 и 40 от 1995 г., бр. 66 от 1995 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 94 от 1995 г. - Решение № 20 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 51 от 1996 г., бр. 61 от 1996 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 1996 г.; попр., бр. 87 от 1996 г. - Решение № 16 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 107 от 1997 г., бр. 30 от 1998 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 45 от 1998 г., бр. 9 от 2000 г.) в чл. 4, ал. 3 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 34. В Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (обн., ДВ, бр. 110 от 1997 г.; изм., бр. 33, 59 и 133 от 1998 г., бр. 49 от 1999 г., бр. 26 и 36 от 2001 г., бр. 45, 63 и 99 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г.) в чл. 13, ал. 6 изречение последно се изменя така: "Срещу решението на районния съд може да се подаде касационна жалба пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, която се разглежда от съда в състав от трима съдии."

§ 35. В Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (обн., ДВ, бр. 37 от 2004 г.; изм., бр. 104 и 105 от 2005 г.) в чл. 26 се правят следните изменения:
1. В ал. 4 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс", а думите "окръжния съд" се заменят с "административния съд".
2. В ал. 5 думите "окръжния съд" се заменят с "административния съд", а думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
3. В ал. 6 думите "окръжен" се заменят с "административен".

§ 36. В Закона за генетично модифицирани организми (обн., ДВ, бр. 27 от 2005 г.; изм., бр. 88 и 99 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 37. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм., бр. 79 и 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г., бр. 29 и 78 от 2000 г., бр. 77, 79 и 99 от 2002 г. и бр. 16 и 107 от 2003 г., бр. 72 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 38. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 70 и 96 от 2004 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 39. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г., бр. 88 и 102 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 40. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43, 45 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г. и бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 41. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45 и 117 от 2002 г., бр. 37, 42, 86 и 109 от 2003 г., бр. 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 28, 43, 76, 94, 95, 100, 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 58б, ал. 7 и чл. 58в, ал. 3 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 42. В Закона за достъп до обществена информация (обн., ДВ, бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 1 и 45 от 2002 г., бр. 103 от 2005 г., бр. 24 от 2006 г.) в чл. 40 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
2. В ал. 2 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 43. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 29а се създава ал. 4:
"(4) Конфликт на интереси е налице, когато държавен служител или свързано с него лице не са прекратили или са придобили след назначаването му качеството на едноличен търговец, съдружник, прокурист, член на управителен или надзорен съвет на търговско дружество, което извършва сделки или кандидатства, съответно е определен, за изпълнител по обществена поръчка, с юридическото лице, с чийто ръководител държавният служител се намира в служебно правоотношение. Това се отнася и за сключването на сделки, кандидатстването и изпълнението на обществена поръчка с търговско дружество с преобладаващо участие на юридическото лице по предходното изречение. Когато декларираният конфликт на интереси не е отстранен в двумесечен срок, той се смята за укрит."
2. В чл. 124, ал. 1 думите "окръжните съдилища по реда на Закона за административното производство или на Върховния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд" се заменят с "административните съдилища или Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс".
3. В т. 1 от допълнителната разпоредба след думата "съпрузите" се добавя "или лицата, които се намират във фактическо съжителство".

§ 44. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 38 от 2001 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 38, ал. 2 думата "окръжния" се заменя с "административния".
2. В чл. 39, ал. 3 думата "окръжният" се заменя с "административният".
3. Навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 45. В Закона за държавните резерви и военновременните запаси (обн., ДВ, бр. 9 от 2003 г.; попр., бр. 37 от 2003 г.; изм., бр. 19, 69 и 105 от 2005 г.) в чл. 7, ал. 2, т. 7 думите "по чл. 15, ал. 2 от Закона за административното производство" се заменят с "предвидени в Административнопроцесуалния кодекс".

§ 46. В Закона за електронния документ и електронния подпис (обн., ДВ, бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 112 от 2001 г.) в чл. 36, ал. 4 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 47. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 48. В Закона за животновъдството (обн., ДВ, бр. 65 от 2000 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 87 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 49. В Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти (обн., ДВ, бр. 9 от 2003 г.; изм., бр. 107 от 2003 г., бр. 95 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 7:
а) в ал. 1 думите "по чл. 15, ал. 2 от Закона за административното производство" се заменят с "предвидени в Административнопроцесуалния кодекс";
б) в ал. 3 и 4 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс";
в) в ал. 5 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
2. В чл. 25, ал. 2 думите "съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за административното производство" се заменят с "предвидени в Административнопроцесуалния кодекс".

§ 50. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 27, ал. 4 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
2. В чл. 43е думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 51. В Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (обн., ДВ, бр. 84 от 1996 г.; изм., бр. 27 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 86 от 2000 г., бр. 18 от 2004 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 50 и в чл. 51, ал. 1 думите "Софийския градски съд" се заменят с "Административния съд - град София".
2. Навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 52. В Закона за занаятите (обн., ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 56 от 2002 г., бр. 99 и 105 от 2005 г., бр. 10 от 2006 г.) в чл. 64, ал. 2 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 53. В Закона за защита на личните данни (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.; изм., бр. 70 и 93 от 2004 г., бр. 43 и 103 от 2005 г.) в чл. 39 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата "окръжен" се заменя с "административен".
2. В ал. 5 думите "Законът за административното производство, съответно Законът за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 54. В Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия (обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г.; изм., бр. 17 и 19 от 2003 г., бр. 42 от 2005 г.) в чл. 13, ал. 8 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 55. В Закона за защита на потребителите (ДВ, бр. 99 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 56. В Закона за защита на растенията (обн., ДВ, бр. 91 от 1997 г.; изм., бр. 90 от 1999 г., бр. 96 от 2001 г., бр. 18 от 2004 г.) в чл. 24 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 57. В Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати (обн., ДВ, бр. 10 от 2000 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 86 и 114 от 2003 г., бр. 100 и 101 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 7г, ал. 4 думите "Закона за Върховния административен съд, съответно на Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
2. В чл. 8, ал. 5 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
3. В чл. 19а, ал. 4 думите "Закона за Върховния административен съд, съответно на Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
4. В чл. 34 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 58. В Закона за защита от шума в околната среда (ДВ, бр. 74 от 2005 г.) в чл. 32 думите "Закона за Върховния административен съд, съответно на Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 59. В Закона за защита срещу дискриминацията (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 68, ал. 1 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
2. В чл. 70, ал. 1 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
3. В чл. 73 думите "Закона за административното производство, съответно по Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
4. В чл. 84, ал. 2 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 60. В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 98 от 1999 г., бр. 28, 48 и 78 от 2000 г., бр. 23, 77 и 91 от 2002 г., бр. 28 и 94 от 2005 г.) в чл. 80 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 61. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46 от 2005 г., бр. 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 112, ал. 1, т. 4 думите "Софийския градски съд" се заменят с "Административния съд - град София".
2. Навсякъде думите "Закона за административното производство" и "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 62. В Закона за здравното осигуряване (обн. ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17 и 18 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 59, ал. 7 думите "Закона за административното производство пред съответния окръжен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд".
2. В чл. 76, ал. 2 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 63. В Закона за избиране на народни представители (обн., ДВ, бр. 37 от 2001 г., бр. 44 от 2001 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 28, 32 и 38 от 2005 г., бр. 24 от 2006 г.) в чл. 119 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 64. В Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи (ДВ, бр. 105 от 1991 г.) в чл. 6 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 65. В Закона за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 81 от 2004 г.; изм., бр. 28, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 18 от 2006 г.) в чл. 42, ал. 9 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 66. В Закона за кадастъра и имотния регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2000 г.; изм., бр. 45 и 99 от 2002 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 39 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 18, ал. 4 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
2. В чл. 49, ал. 2 думите "Закона за административното производство пред окръжния съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд".
3. В чл. 49а, ал. 4 думата "окръжния" се заменя с "административния".
4. В чл. 54, ал. 2 думите "Закона за административното производство пред окръжния съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд".

§ 67. В Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; изм., бр. 65 от 2003 г., бр. 77 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 68. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 15, ал. 3, чл. 16, ал. 3 и чл. 17, ал. 3 думите "глава трета, раздел I от Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 69. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 74, 75 и 120 от 2002 г., бр. 56 от 2003 г., бр. 76, 79 и 103 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 70. В Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 85 от 2000 г., бр. 99 от 2002 г., бр. 71 от 2003 г., бр. 102 и 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 71. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г., бр. 34 и 110 от 2001 г., бр. 45, 61, 62 и 119 от 2002 г., бр. 42 и 109 от 2003 г., бр. 18, 53 и 107 от 2004 г., бр. 39, 88, 91, 102, 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 36а, ал. 5 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 72. В Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането (обн., ДВ, бр. 102 от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г.) в чл. 44, ал. 3 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 73. В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 36 от 1995 г., бр. 61 от 1996 г. - Решение № 10 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 38 от 1998 г., бр. 30 от 1999 г., бр. 10 от 2000 г., бр. 37 от 2000 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 59 от 2000 г., бр. 78 от 2000 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 107 и 120 от 2002 г.; попр., бр. 2 от 2003 г.; изм., бр. 56, 71 и 112 от 2003 г.; изм., бр. 70 и 111 от 2004 г., бр. 37, 76, 85, 87, 99 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 74. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; изм., бр. 88 и 113 от 1999 г., попр., бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 36, 65 и 108 от 2000 г., бр. 51 от 2001 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 28 и 62 от 2002 г., бр. 83, 102 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 46, 76, 85, 88 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 75. В Закона за лечебните растения (обн., ДВ, бр. 29 от 2000 г.; изм., бр. 23 и 91 от 2002 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 76. В Закона за марките и географските означения (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; попр., бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 28, 43, 94 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 50, ал. 1 думите "Софийския градски съд" се заменят с "Административния съд - град София".
2. В чл. 68 думите "Софийския градски съд" се заменят с "Административния съд - град София".
3. В чл. 77 думите "Софийския градски съд" се заменят с "Административния съд - град София".
4. Навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 77. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 78. В Закона за местните избори (обн., ДВ, бр. 66 от 1995 г.; попр., бр. 68 от 1995 г., бр. 85 от 1995 г. - Решение № 15 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 33 от 1996 г., бр. 22 от 1997 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 11 и 59 от 1998 г., бр. 69 и 85 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г., бр. 24 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 69 и 93 от 2003 г., бр. 28 от 2005 г., бр. 17 и 24 от 2006 г.) в чл. 104, ал. 1 думата "окръжния" се заменя с "административния", а думите "Софийския градски съд" се заменят с "Административния съд - град София".

§ 79. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 19 и 34 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 30, ал. 3 и 5 думата "окръжния" се заменя с "административния".
2. В чл. 32, ал. 3 думата "окръжния" се заменя с "административния", а думите "Софийския градски съд" се заменят с "Административния съд - град София".

§ 80. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 1 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 20 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 81. В Закона за меценатството (ДВ, бр. 103 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 82. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ. бр. 122 от 1997 г.; бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11, 19, 27, 86, 103 и 105 от 2005 г., бр. 24 от 2006 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 83. В Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 17 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 245, ал. 2 думите "Софийския градски съд" се заменят с "Административния съд - град София".
2. Навсякъде думите "Закона за административното производство" и "Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 84. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45, 86, 91 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 84е, ал. 7 думата "окръжния" се заменя с "административния".
2. В чл. 211и, ал. 5 думата "окръжния" се заменя с "административния".
3. Навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 85. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 12 от 2000 г.; изм., бр. 111 от 2001 г., бр. 24 и 70 от 2004 г., бр. 11 от 2005 г., бр. 45 от 2005 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2005 г.; изм., бр. 87, 88, 94, 102 и 104 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 96, ал. 3 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
2. В чл. 117б, ал. 6 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 86. В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26, 86 и 114 от 2003 г., бр. 52 и 81 от 2004 г., бр. 27 и 38 от 2005 г., бр. 18 от 2006 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 87. В Закона за независимия финансов одит (обн., ДВ, бр. 101 от 2001 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 77 и 105 от 2005 г.) в чл. 24, ал. 5 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 88. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 18 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 и 43 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 89. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64, 67, 69 и 96 от 1999 г., бр. 26 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г., бр. 101 от 2004 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 15, ал. 5 думата "окръжния" се заменя с "административния".
2. В чл. 18, ал. 3 думата "окръжния" се заменя с "административния".
3. В чл. 27, ал. 1 думата "окръжния" се заменя с "административния".
4. В чл. 46, ал. 5 думата "окръжния" се заменя с "административния".
5. Навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 90. В Закона за общинския дълг (обн., ДВ, бр. 34 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 91. В Закона за омбудсмана (ДВ, бр. 48 от 2003 г.) в чл. 35, ал. 2 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 92. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 27 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
2. В чл. 99, ал. 6 думите "Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
3. В чл. 113 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
4. В чл. 116ж думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
5. В чл. 127, ал. 3 думите "Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
6. В чл. 160, ал. 4 думите "Закона за административното производство, съответно по Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 93. В Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 35 от 1996 г.; изм., бр. 14 и 26 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 18 от 2006 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 94. В Закона за опазване на селскостопанското имущество (обн., ДВ, бр. 54 от 1974 г.; изм., бр. 22 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 65 от 1995 г., бр. 44 и 86 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г.) в чл. 32, ал. 4 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 95. В Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (обн., ДВ, бр. 96 от 2004 г.; изм., бр. 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 44, ал. 1 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 96. В Закона за особените залози (обн., ДВ, бр. 100 от 1996 г.; изм., бр. 86 от 1997 г., бр. 42 от 1999 г., бр. 19 и 58 от 2003 г., бр. 34 и 43 от 2005 г.) в чл. 29, ал. 1 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 97. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88, 102 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 131 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
2. В чл. 132 ал. 1 се изменя така:
"(1) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба може да се обжалва по съдебен ред чрез органа, който я е издал. Споровете са подсъдни на административните съдилища или на Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс."
3. В чл. 314 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 98. В Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 59 от 1993 г., бр. 12 от 1996 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г. и бр. 105 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието на закона се изменя така: "Закон за отговорността на държавата и общините за вреди".
2. Член 1 се изменя така:
"Отговорност за дейност на администрацията
Чл. 1. (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс."
3. Член 3 се изменя така:
"Задължение за разясняване
Чл. 3. Органът, който е отменил незаконния акт по чл. 2, е длъжен да разясни на гражданина или на представител на юридическото лице реда, по който могат да защитят правата си."
4. В чл. 9, ал. 2 след думата "граждани" се добавя "и юридически лица".

§ 99. В Закона за паметниците на културата и музеите (обн., ДВ, бр. 29 от 1969 г.; изм., бр. 29 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 87 от 1980 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 45 от 1989 г., бр. 10 и 14 от 1990 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 31 от 1996 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 117 от 1997 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 50 от 1999 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 21 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 7, ал. 8 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
2. В чл. 33б, ал. 4 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 100. В Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (обн., ДВ, бр. 31 от 2005 г.; изм., бр. 99 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 66, ал. 2 думите "чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
2. В чл. 79, ал. 2 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 101. В Закона за патентите (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 45 и 66 от 2002 г., бр. 17 от 2003 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 59 думите "Софийския градски съд" се заменят с "Административния съд - град София".
2. Навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 102. В Закона за подземните богатства (обн., ДВ, бр. 23 от 1999 г.; изм., бр. 28 от 2000 г., бр. 108 от 2001 г., бр. 47 от 2002 г., бр. 86 от 2003 г., бр. 28 и 94 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 75, ал. 7 думата "окръжния" се заменя с "административния".
2. Навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 103. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм., бр. 79 и 153 от 1998 г., бр. 12, 26, 86 и 113 от 1999 г., бр. 24 от 2000 г., бр. 34 и 41 от 2001 г., бр. 46 и 96 от 2002 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 14 и 105 от 2005 г., бр. 18 от 2006 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 104. В Закона за посевния и посадъчния материал (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; изм., бр. 27 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 105. В Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн., ДВ, бр. 50 от 1991 г.; изм., бр. 52 от 1994 г., бр. 12 от 2004 г., бр. 29 от 2005 г.) в чл. 5, ал. 4 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 106. В Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 79 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 107. В Закона за промишления дизайн (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; изм., бр. 17 от 2003 г., бр. 43 и 105 от 2005 г.)се правят следните изменения:
1. В чл. 49 думите "Софийския градски съд" се заменят с "Административния съд - град София".
2. В чл. 61 думите "Софийския градски съд" се заменят с "Административния съд - град София".

§ 108. В Закона за професионалното образование и обучение (обн., ДВ, бр. 68 от 1999 г.; изм., бр. 1 и 108 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 103 и 120 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г., бр. 28, 77 и 94 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 49а, ал. 11 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
2. В чл. 68, ал. 2 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 109. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 215 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 110. В Закона за пчеларството (обн., ДВ, бр. 57 от 2003 г.; изм., бр. 87 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 111. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 105 от 2005 г.) в чл. 26, ал. 10 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 112. В Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (обн., ДВ, бр. 79 от 1998 г.; изм., бр. 22 от 2003 г., бр. 74 и 88 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 113. В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 88, 94 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 114. В Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ДВ, бр. 18 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 115. В Закона за сдружения за напояване (обн., ДВ, бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 108 от 2001 г.) в чл. 9, ал. 5 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 116. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 32 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 21 от 2006 г.) в чл. 10, ал. 7 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 117. В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г., бр. 64 от 1993 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г., бр. 59 от 1995 г. - Решение № 7 и № 8 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г., бр. 103 от 1996 г. - Решение № 20 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 62, 87, 98 и 123 от 1997 г., бр. 59, 88 и 133 от 1998 г., бр. 68 от 1999 г., бр. 34 и 106 от 2000 г., бр. 28, 47 и 99 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 17 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 14, ал. 3 изречение пето се изменя така: "Срещу решението на районния съд може да се подаде касационна жалба пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, която се разглежда от съда в състав от трима съдии."
2. В § 4к, ал. 6 думата "окръжния" се заменя с "административния".
3. Навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 118. В Закона за социално подпомагане (обн., ДВ, бр. 56 от 1998 г.; изм., бр. 45 и 120 от 2002 г., бр. 18 от 2006 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 119. В Закона за стоковите борси и тържищата (обн., ДВ, бр. 93 от 1996 г.; изм., бр. 41 и 153 от 1998 г., бр. 18 от 1999 г., бр. 20 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г.) в чл. 12, ал. 3 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 120. (В сила от 01.01.2007 г.) В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 93 от 1995 г. - Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 6 от 1999 г. - Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 110 от 2002 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г., бр. 118 от 2002 г. - Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г.; изм., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29, 36 и 70 от 2004 г., бр. 93 от 2004 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2004 г., бр. 37 от 2005 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2005 г.; изм., бр. 43 и 86 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 23 от 2006 г. - Решение № 1 на Конституционния съд от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 1 след думата "окръжни" се поставя запетая и се добавя "административни".
2. В чл. 30, ал. 1:
а) в т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "както и за председателите на административните съдилища";
б) създава се нова т. 9:
"9. председателите на административните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;"
в) досегашните т. 9 - 13 стават съответно т. 10 - 14.
3. В чл. 35в, ал. 5 думите "ал. 1 - 5" се заменят с "ал. 1 - 6".
4. В чл. 35е, ал. 5 думите "ал. 1 - 5" се заменят с "ал. 1 - 6".
5. В чл. 38 след думата "окръжните" се поставя запетая и се добавя "административните".
6. В чл. 39:
а) в ал. 1 след думата "окръжните" съюзът "и" се заменя със запетая и се добавя "административните и";
б) създава се нова ал. 3:
"(3) Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като първа или касационна инстанция.";
в) досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6.
7. В чл. 41 думите "на съвместни заседания на пленумите им" се заменят с "от общите събрания на съдиите от съответните колегии".
8. В чл. 58, ал. 1 след думата "търговски" запетаята се заменя със съюза "и", а думите "и административни" се заличават.
9. В чл. 59, ал. 3, т. 4 думите "и Върховния административен съд" се заличават.
10. В глава четвърта се създава раздел IVа:
"Раздел IVа
Административен съд
Чл. 64а. На административния съд са подсъдни всички административни дела, освен тези, които в закон са посочени като подсъдни на Върховния административен съд.
Чл. 64б. Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия.
Чл. 64в. Когато длъжността на съдия от административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от друг административен съд или младши съдия със стаж не по-малко от две години.
Чл. 64г. (1) По решение на общото събрание на съдиите при административния съд могат да се създават специализирани по материя отделения, които се ръководят от председателя и неговите заместници.
(2) Административният съд се състои от съдии и младши съдии.
Чл. 64д. (1) Председателят на административния съд:
1. осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд и го представлява;
2. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на административния съд, който изпраща на председателя на Върховния административен съд за сведение и включване в годишния доклад пред Висшия съдебен съвет;
б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието - за сведение;
3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на инспектората при Министерството на правосъдието информация за образуването и движението на делата;
4. председателства съдебни състави от всички отделения, когато такива са обособени;
5. свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 2, буква "а", докладите от ревизиите и проверките, предложенията за тълкувателни решения и постановления, както и други въпроси;
6. свиква и ръководи общото събрание на съдиите от съда.
Чл. 64е. (1) Административният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.
(2) Общото събрание:
1. разпределя в края на всеки 3 години съдиите по отделения, когато такива са обособени;
2. дава мнения пред Върховния административен съд по проекти на тълкувателни решения и постановления;
3. приема решения в други предвидени със закон случаи.
(3) Заседанията на общото събрание са редовни, ако присъстват най-малко две трети от общия брой на съдиите.
(4) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от броя на присъстващите."
11. В чл. 72 ал. 2 се отменя.
12. В чл. 83 думите "ал. 4" се заменят с "ал. 5".
13. В чл. 84, ал. 1, т. 2 думите "както и" се заличават, а накрая се добавя "както и при произнасяне на съвместни тълкувателни постановления с общо събрание на колегия от Върховния административен съд".
14. В чл. 93:
а) в ал. 1 думата "две" се заличава;
б) алинея 2 се изменя така:
"(2) Председателят и неговите заместници ръководят колегиите."
15. В чл. 94 думите "апелативен или окръжен съд, които отговарят" се заменят с "административен съд, който отговаря", а думите "ал. 4" се заменят с "ал. 5".
16. В чл. 95:
а) в т. 1:
аа) в буква "б" думата "окръжните" се заменя с "административните";
бб) създава се буква "в":
"в) спорове за законосъобразност на подзаконови нормативни актове";
б) в т. 2 буква "а" се отменя;
в) създават се нови т. 3 и 4:
"3. седем съдии - когато разглежда искания за отмяна на влезли в сила съдебни актове;
4. общо събрание на всички съдии - когато произнася тълкувателни постановления при противоречива или неправилна съдебна практика по прилагането на законите в административното правораздаване.";
г) досегашната т. 3 става т. 5 и се изменя така:
"5. общо събрание на съответната колегия - когато произнася тълкувателни решения за разрешаване на спорни въпроси по тълкуването и прилагането на закона."
17. В чл. 96:
а) алинея 1 се изменя така:
"(1) В заседанията на общите събрания участват, като изразяват становище:
1. заместникът на главния прокурор при Върховната административна прокуратура;
2. прокурори от прокуратурата при Върховния административен съд - по тяхно желание;
3. председателите на административните съдилища;
4. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;
5. изтъкнати специалисти от правната теория и практика.";
б) алинея 2 се отменя;
в) досегашната ал. 3 става ал. 2;
г) създава се нова ал. 3:
"(3) Председателят на Върховния административен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.";
д) алинея 4 се отменя.
18. Член 97 се изменя така:
"Чл. 97. (1) Искания за произнасяне с тълкувателни решения могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и неговият заместник при Върховната административна прокуратура, омбудсманът, министърът на правосъдието, председателите на административните съдилища, председателят на Висшия адвокатски съвет и съдебните състави на Върховния административен съд по конкретни дела.
(2) Искания за произнасяне с тълкувателни постановления могат да правят органите по ал. 1 и страните по дела, по които има влезли в сила противоречиви съдебни решения и определения.
(3) Тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
(4) Тълкувателните решения служат за ръководство на съдилищата и административните органи."
19. В чл. 99, ал. 3, т. 1 след думите "състава на" се добавя "на колегиите и".
20. В чл. 123, ал. 4, т. 5 думите "т. 13" се заменят с "т. 14".
21. В чл. 125:
а) създава се нова т. 4:
"4. съдия в административен съд;"
б) досегашните т. 4, 5 и 6 стават съответно т. 5, 6 и 7.
22. В чл. 125а:
а) в ал. 1 се създава нова т. 3:
"3. председателят на административния съд;"
б) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5.
23. В чл. 125в, ал. 1 в текста преди т. 1 думите "т. 2 - 4" се заменят с "т. 2 - 5".
24. В чл. 127:
а) създава се нова ал. 3:
"(3) За съдия в административен съд се назначава лице, което има най-малко 5 години стаж или поне 3 години като младши съдия в административен съд.";
б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5;
в) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите "ал. 1 - 4" се заменят с "ал. 1 - 5";
г) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите "ал. 3" се заменят с "ал. 4", а думите "ал. 4" се заменят с "ал. 5".
25. В чл. 132, ал. 2 думите "ал. 1 - 5" се заменят с "ал. 1 - 6".
26. В чл. 143:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) Лицата на длъжност съдия в административен съд придобиват рангове "съдия в апелативен съд", "съдия във Върховния административен съд" и "председател на отделение във Върховния административен съд" при условията на чл. 142, ал. 1."
27. В чл. 146, т. 2 думите "ал. 5" се заменят с "ал. 6".
28. В чл. 147:
а) създава се нова ал. 4:
"(4) Младшите съдии при административните съдилища се назначават от Висшия съдебен съвет за срок 3 години, който може да бъде продължен с още една година.";
б) досегашната ал. 4 става ал. 5.
29. В чл. 167а, ал. 3 след думите "от председателите на апелативните" се поставя запетая и се добавя "административните".
30. В чл. 190, ал. 2:
а) създава се нова т. 5:
"5. от председателя на съответния административен съд - за съдиите от същия съд, и от председателя на Върховния административен съд - за председателите на административните съдилища;"
б) досегашните т. 5 - 8 стават съответно т. 6 - 9.
31. В чл. 200б, ал. 1 след думите "съдебен район на" се добавя "административен съд и".
32. В чл. 200ж:
а) алинея 1 се изменя така:
"(1) Списъците по чл. 200б, ал. 1 се утвърждават от комисии в състав:
1. председател - съдия от Върховния административен съд, определен от председателя на същия съд, и членове - съдии от съответния административен съд, определени от председателя на този съд - за списъците на административните съдилища;
2. председател на апелативния съд или определено от него лице, апелативния прокурор или определено от него лице, председателя на окръжния съд, окръжният прокурор и директора на окръжната следствена служба - за списъците на окръжните съдилища.";
б) алинея 3 се изменя така:
"(3) Председателите на апелативните и на административните съдилища изпращат списъците за съответните съдебни райони на министъра на правосъдието за обнародване в "Държавен вестник" и за огласяване чрез интернет."

§ 121. В Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (обн., ДВ, бр. 83 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 76 и 85 от 2005 г.) в чл. 33, ал. 6 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 122. В Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти (обн., ДВ, бр. 46 от 2005 г.; изм., бр. 85 от 2005 г.) в чл. 36, ал. 6 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 123. В Закона за съхранение и търговия със зърно (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 101 от 2000 г., бр. 9 и 58 от 2003 г., бр. 69 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 124. В Закона за техническите изисквания към продуктите (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 93 от 2002 г., бр. 18 и 107 от 2003 г., бр. 45, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 30в, ал. 2 думите "Закона за Върховния административен съд или по Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
2. В чл. 34а, ал. 8 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
3. В чл. 36 ал. 7 се изменя така:
"(7) Отказите на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да регистрира лицата и отказите на оправомощените длъжностни лица от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс."
4. В чл. 36а, ал. 5 се изменя така:
"(5) Заповедите по ал. 4 на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и заповедите по ал. 4 на оправомощените длъжностни лица от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс."
5. В чл. 49, ал. 3 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 125. В Закона за топологията на интегралните схеми (ДВ, бр. 81 от 1999 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 28, ал. 2 думите "по реда на Закона за административното производство пред Софийския градски съд" се заменят с "по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административния съд - град София".
2. В чл. 38 думите "Софийския градски съд" се заменят с "Административния съд - град София".

§ 126. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 56 от 2002 г.; изм., бр. 119 и 120 от 2002 г., бр. 39 от 2004 г., бр. 28, 39, 94, 99 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 18, ал. 6 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
2. В чл. 20, ал. 3 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
3. В чл. 54, ал. 3 думите "Закона за административното производство, съответно по реда на Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
4. В чл. 66 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 127. В Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г., бр. 91, 95, 99 и 105 от 2005 г., бр. 18 от 2006 г.) в чл. 40 думите "Закона за административното производство" и "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 128. В Закона за убежището и бежанците (обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; изм., бр. 31 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 84, ал. 1 думата "окръжен" се заменя с "административен".
2. В чл. 85, ал. 1 и 4 думите "окръжният" и "окръжния" се заменят съответно с "административният" и "административния".
3. В чл. 86 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
4. В чл. 91 думите "Закона за административното производство, Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 129. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 77, 87, 88, 95 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 49:
а) в т. 1 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс";
б) в т. 2 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
2. В чл. 52, ал. 3 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
3. В чл. 55, ал. 4 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
4. В чл. 59, ал. 2 думите "Закона за Върховния административен съд, съответно по Закона за административното производство," се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
5. В чл. 70 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
6. В чл. 77, ал. 3 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
7. В чл. 78, ал. 4 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
8. В чл. 102, ал. 4 думите "Закона за Върховния административен съд, съответно - по реда на Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 130. В Закона за управление при кризи (обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.; изм., бр. 17 от 2006 г.) в чл. 72, ал. 1 думите "Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 131. В Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (обн., ДВ, бр. 82 от 1991 г.; изм., бр. 62 и 94 от 1992 г.; попр., бр. 9 от 1993 г.; изм., бр. 90 от 1993 г., бр. 16 от 1996 г., бр. 123 от 1997 г., бр. 33 от 1998 г., бр. 9 и 34 от 2000 г.) в чл. 4, ал. 2 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 132. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 213 думите "по Закона за административното производство и по Закона за Върховния административен съд" се заменят с "по Административнопроцесуалния кодекс".
2. В чл. 215, ал. 1 думата "окръжния" се заменя с "административния", а думите "Софийския градски съд" се заменят с "Административния съд - град София".
3. В чл. 216, ал. 3 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
4. В чл. 219, ал. 3 думите "Законът за административното производство, съответно Законът за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалният кодекс".
5. В чл. 222, ал. 1, т. 11 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
6. В чл. 228 думите "Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 133. В Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г., бр. 53 от 1997 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 124 от 1998 г., бр. 51 и 81 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г.; попр., бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 95 от 2002 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 88 и 103 от 2005 г.) в чл. 17, ал. 9 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 134. В Закона за филмовата индустрия (обн., ДВ, бр. 105 от 2003 г.; изм., бр. 28, 94 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 135. В Закона за фуражите (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 101 от 2000 г., бр. 58 от 2003 г., бр. 69 и 87 от 2005 г.) в чл. 16, ал. 3 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 136. В Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 51 от 1999 г.; изм., бр. 103 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г., бр. 1, 102 и 110 от 2001 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 79, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 25, ал. 1 думите "Софийския градски съд" се заменят с "Административния съд - град София".
2. Навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 137. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм., бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 87, 99 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" и "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 138. В Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ, бр. 15 от 2004 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) в чл. 22 думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 139. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 140. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. 81 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 98 от 2001 г., бр. 25 и 120 от 2002 г., бр. 42, 102 и 105 от 2005 г.) в чл. 45, ал. 5 думите "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

§ 141. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Изпълнението на кодекса се възлага на Министерския съвет, Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния административен съд и министъра на правосъдието.

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:
1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".
__________
Кодексът е приет от 40-то Народно събрание на 29 март 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ИЗМЕНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(Обн. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.)

§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:
1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз";
2. параграф 2, ал. 4;
3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни
съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични
отношения" с чл. 502 - 507;
4. параграф 4, ал. 2;
5. параграф 24;
6. параграф 60,
които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ
(Обн. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

§ 14. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г. с изключение на § 3 и 4, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(Обн. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.)

§ 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И
ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС
(Обн. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)

§ 54. Законът влиза в сила от 1 юли 2011 г. с изключение на разпоредбата на § 31 относно чл. 38, ал. 4, която влиза в сила от деня на обнародването му в
"Държавен вестник".

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
(Обн. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.)

§ 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползуването на
земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и
горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Постановените по този ред
актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който разглежда
жалбата в състав от трима съдии.
(2) Образуваните дела до влизане в сила на този закон пред административните съдилища и Върховния административен съд се довършват по досегашния
ред.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 23. Висящите съдебни производства до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ
(Обн. - ДВ, бр. 77 от 2012 г., в сила от 09.10.2012 г.)

§ 19. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
(Обн. - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г.)

§ 3. Неприключените дела, чиято подсъдност се променя с този закон, се разглеждат от съдилищата, в които са били образувани.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 5. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
(Обн. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.)

§ 12. (1) Административните органи въвеждат комплексно административно обслужване не по-късно от една година от влизането в сила на този закон.
(2) Спазването на срока по ал. 1 се възлага на главния секретар, съответно на постоянния секретар на отбраната и на секретаря на общината, а за
Министерството на вътрешните работи - на министъра на вътрешните работи или на оправомощено от него длъжностно лице.
§ 13. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И
ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА
(Обн. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.)

§ 53. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:
1. параграфи 3, 4, 5 и § 6 относно чл. 35а и чл. 36, ал. 1, които влизат в сила от 1 юли 2017 г.;
2. параграф 45 относно част шеста, който влиза в сила от 1 май 2017 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ
(Обн. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.)

§ 34. В Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 39 от 2011 г.) в § 19, ал. 1 от преходните и заключителните
разпоредби думите "министъра на земеделието и храните" се заменят с "министъра на земеделието, храните и горите".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 76. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
(Обн. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.)

§ 116. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник".

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО
РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ
(Обн. - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)

§ 68. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(Обн. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.)

§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1 и 6, които влизат в сила от 1 септември 2018 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
(Обн. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2019 г.)

§ 149. (1) Образуваните преди влизането в сила на този закон административни дела в административните съдилища и във Върховния административен съд
се довършват в същите съдилища по досегашния ред.
(2) (Обявена за противоконституционна в частта "закрито заседание" с РКС № 5 от 2019 г. - ДВ, бр. 36 от 2019 г.) В 4-годишен срок от влизането в сила на
този закон, когато Върховният административен съд разглежда в закрито заседание дело, образувано по касационна жалба, подадена след влизане в сила на
този закон, той се произнася с определение или решение по чл. 221, ал. 1 в едногодишен срок от образуване на делото, освен когато този кодекс или
специален закон предвижда по-кратки срокове за определени видове производства. В случай на нередовности на касационната жалба срокът за произнасяне
тече от отстраняването им. Срокът спира да тече по време на съдебната ваканция и на официалните празници, освен когато този кодекс или специален закон
предвижда по-кратки срокове за определени видове производства.
(3) В 4-годишен срок от влизането в сила на този закон, когато Върховният административен съд разглежда в открито заседание дело, образувано по
касационна жалба, подадена след влизане в сила на този закон, той насрочва заседанието по реда на чл. 217, ал. 3 в срок не по-дълъг от 6 месеца от
постъпването на жалбата в съда. В случай на нередовности на касационната жалба срокът за насрочване тече от отстраняването им. При отлагане на делото
следващото заседание се насрочва в срок не по-дълъг от 4 месеца от датата на първото заседание. Сроковете спират да текат по време на съдебната ваканция
и на официалните празници, освен когато този кодекс или специален закон предвижда по-кратки срокове за определени видове производства.
(4) Съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени
преди влизането в сила на този закон, с изключение на тези по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове,
се извършват по реда на Гражданския процесуален кодекс пред гражданските съдилища.
§ 151. До 10 октомври 2019 г. административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите,
предоставящи обществени услуги, осигуряват техническа възможност исканията, сигналите и предложенията, жалбите, протестите, молбите, исковете и
приложенията да се подават към тях по електронен път съгласно чл. 18а.
§ 152. (1) До 10 октомври 2019 г. Висшият съдебен съвет създава техническа възможност адвокатите да изпълнят задължението си по чл. 137, ал. 2 за
известяване на електронните си адреси по електронен път посредством електронни съобщения, подписани с електронен подпис.
(2) Адвокатите заявяват пред Висшия съдебен съвет обстоятелствата, подлежащи на вписване, съгласно чл. 137, ал. 2 до 6 месеца от деня на обнародването на
този закон в "Държавен вестник".
§ 153. (В сила от 18.09.2018 г.) В срок до два месеца от обнародването на този закон в "Държавен вестник" органите по чл. 307 определят длъжностните лица,
които да издават актовете и наказателните постановления.
§ 154. (1) В срок до 1 юли 2019 г. Висшият съдебен съвет обезпечава необходимия брой административни съдии.
(2) В срок до 1 януари 2021 г. Висшият съдебен съвет, Върховният административен съд, Административният съд - град София, и Административният съд -
София област, получават необходимия сграден фонд за обезпечаване и осъществяване на дейността им съобразно натовареността и разпределението на
делата.
§ 155. До 10 октомври 2019 г. съобщенията и призоваванията се извършват по досегашния ред.
§ 156. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на:
1. параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2, които влизат в сила от 10 октомври 2019 г.;
2. параграфи 38 и 77, които влизат в сила два месеца след обнародването на този закон в "Държавен вестник";
3. параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153, които влизат в сила от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник".

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО
(Обн. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)

§ 44. Законът влиза в сила от 14 май 2020 г., с изключение на § 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Обн. ДВ. бр. 59 от 20.07.2007 г., изм. ДВ. бр. 50 от 30.05.2008 г., изм. ДВ. бр. 63 от 15.07.2008 г., изм. ДВ. бр. 69 от 5.08.2008 г., изм. ДВ. бр. 12 от 13.02.2009 г., изм. ДВ. бр. 19 от 13.03.2009 г., изм. ДВ. бр. 32 от 28.04.2009 г., изм. ДВ. бр. 42 от 5.06.2009 г., изм. ДВ. бр. 47 от 23.06.2009 г., изм. ДВ. бр. 82 от 16.10.2009 г., изм. ДВ. бр. 13 от 16.02.2010 г., изм. ДВ. бр. 100 от 21.12.2010 г., изм. ДВ. бр. 5 от 14.01.2011 г., изм. ДВ. бр. 45 от 15.06.2012 г., изм. и доп. ДВ. бр. 49 от 29.06.2012 г., доп. ДВ. бр. 99 от 14.12.2012 г., изм. и доп. ДВ. бр. 15 от 15.02.2013 г., изм. ДВ. бр. 66 от 26.07.2013 г., изм. ДВ. бр. 53 от 27.06.2014 г., изм. ДВ. бр. 98 от 28.11.2014 г., изм. и доп. ДВ. бр. 50 от 3.07.2015 г., доп. ДВ. бр. 15 от 23.02.2016 г., изм. ДВ. бр. 43 от 7.06.2016 г., изм. и доп. ДВ. бр. 8 от 24.01.2017 г., доп. ДВ. бр. 13 от 7.02.2017 г., изм. ДВ. бр. 63 от 4.08.2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 86 от 27.10.2017 г., изм. ДВ. бр. 96 от 1.12.2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 102 от 22.12.2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 42 от 22.05.2018 г., изм. и доп. ДВ. бр. 65 от 7.08.2018 г., изм. и доп. ДВ. бр. 38 от 10.05.2019 г., изм. ДВ. бр. 83 от 22.10.2019 г., изм. ДВ. бр. 98 от 13.12.2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 100 от 20.12.2019 г., доп. ДВ. бр. 68 от 31.07.2020 г.

Част първа.
ОБЩИ ПРАВИЛА

Глава първа.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет
Чл. 1. Този кодекс урежда производството по граждански дела.

Дължимост на защита и съдействие
Чл. 2. Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

Добросъвестност
Чл. 3. Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.

Съдебен език, преводачи и тълковници
Чл. 4. (1) Съдебният език е българският.
(2) Когато в делото участват лица, които не знаят български, съдът назначава преводач, с помощта на когото тези лица извършват съдопроизводствените действия и им се обясняват действията на съда.
(3) Когато в делото участва глухо или нямо лице, назначава му се тълковник.

Глава втора.
ОСНОВНИ НАЧАЛА

Законност
Чл. 5. Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.

Диспозитивно начало
Чл. 6. (1) Съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи.
(2) Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.

Служебно начало
Чл. 7. (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
(2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.
(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.

Състезателно начало
Чл. 8. (1) Всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси.
(2) Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях.
(3) Съдът осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях.

Равенство на страните
Чл. 9. Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той прилага закона еднакво спрямо всички.

Установяване на истината
Чл. 10. Съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото.

Публичност и непосредственост
Чл. 11. Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако в закон е предвидено това да стане в закрито заседание.

Вътрешно убеждение
Чл. 12. Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение.

Разглеждане и решаване на делата в разумен срок
Чл. 13. Съдът разглежда и решава делата в разумен срок.

Глава трета.
ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ

Подведомственост на гражданските дела
Чл. 14. (1) На съдилищата са подведомствени всички граждански дела.
(2) Съдът сам решава дали заведеното дело подлежи на разглеждане от него.
(3) Никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.

Проверка на подведомствеността
Чл. 15. (1) Въпросът дали заведеното дело е подведомствено на съда може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда при всяко положение на делото, освен когато в закон е определен срок за това.
(2) Определението на съда по този въпрос може да се обжалва с частна жалба.

Спор за подведомственост
Чл. 16. Когато съдилищата и другите учреждения са отказали да разгледат делото като неподведомствено на тях, ищецът може да повдигне спор за подведомственост пред Върховния касационен съд.

Компетентност по обуславящи въпроси
Чл. 17. (1) Съдът взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление.
(2) Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.

Съдебен имунитет
Чл. 18. (1) Българският съд е компетентен по искове, по които страна е чужда държава, както и лице със съдебен имунитет, в следните случаи:
1. при отказ от съдебен имунитет;
2. по искове, основани на договорни отношения, когато изпълнението на задължението е в Република България;
3. по искове за вреди от непозволено увреждане, извършено в Република България;
4. по искове относно права върху наследствено имущество и незаето наследство в Република България;
5. по дела, които са от изключителна подведомственост на българските съдилища.
(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат за правни сделки и действия, извършени в изпълнение на официални функции на лицата, съответно във връзка с упражняване на суверенни права на чуждата държава.

Арбитражно споразумение
Чл. 19. (1) (Доп. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
(2) Арбитражът може да има седалище в чужбина, ако една от страните има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в чужбина.

Глава четвърта.
СЪДИЛИЩА

Състав на съда
Чл. 20. Първоинстанционните дела се разглеждат в състав от един съдия, а въззивните и касационните - в състав от трима съдии, единият от които е председател на състава.

Съвещание
Чл. 21. (1) Съвещанието и гласуването на съдебния състав се ръководи от председателя на състава и се провежда тайно.
(2) Никой от съдиите не може да се въздържи от гласуване.
(3) Членовете на състава гласуват в поредност според старшинството. Първи гласува младшият член, а председателят гласува последен.
(4) Когато при решаване на делото по същество съдът трябва да се произнесе по няколко иска, по всеки от тях се провежда отделно гласуване.
(5) Решенията на съда се приемат с мнозинство на гласовете на съдиите.
(6) Съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение.

Основания за отвод
Чл. 22. (1) Не може да участва като съдия по делото лице:
1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение;
2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;
3. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител;
4. което е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото;
5. което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото;
6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
(2) Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1 - 5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата.

Процедура по отвода
Чл. 23. (1) Отстраняване може да поиска всяка от страните в заседанието, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване.
(2) Съдът решава въпроса за отстраняването при участие на съдията, за когото е направено искането.
(3) Ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд.

Отвод на други длъжностни лица
Чл. 24. На основанията по чл. 22, ал. 1 може да бъдат отстранени прокурорът и съдебният секретар.

Съдебни поръчки
Чл. 25. (1) Когато се налага събиране на доказателства вън от района на съда, той може да делегира събирането им на местния районен съд.
(2) Съдът съобщава на делегирания съд срока, до който доказателствата трябва да бъдат събрани, и по възможност деня на следващото заседание по делото.
(3) Делегираният съд уведомява незабавно делегиращия съд за всички обстоятелства, които забавят или препятстват изпълнението на поръчката.
(4) Делегираният съд се произнася с определение по всички въпроси във връзка с изпълнението на делегацията.

Глава пета.
СТРАНИ. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

Страни
Чл. 26. (1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.
(2) Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
(3) Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото.
(4) По делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено.

Процесуална правоспособност
Чл. 27. (1) Процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Процесуално правоспособни са и държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджет. Когато ръководителят на държавното учреждение не е разпоредител с бюджет, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу висшестоящото учреждение, чийто ръководител е разпоредител с бюджет.

Процесуална дееспособност
Чл. 28. (1) Дееспособните физически лица извършват съдопроизводствените действия лично.
(2) Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си.
(3) Непълнолетните могат да водят делата си лично за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 от Закона за лицата и семейството, както и в други случаи, определени със закон.
(4) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните си представители - родители или настойници.

Особено процесуално представителство
Чл. 29. (1) Безвестно изчезналите се представляват от назначените от съда техни представители, а обявените за отсъстващи - от въведените във владение наследници.
(2) Страната, която иска да извърши нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно и което няма законен представител или попечител, може да иска от съда, пред който е висящо делото, да му назначи особен представител. В този случай разноските първоначално се понасят от нея.
(3) Лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес се представлява от лице, специално назначено от съда. В този случай разноските първоначално се понасят от насрещната страна.
(4) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. В този случай съдът според обстоятелствата определя дали първоначално разноските да се поемат от представлявания или от представителя.
(5) Особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.

Представителство на юридически лица
Чл. 30. (1) Юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила.
(2) Когато липсва правило за представителството, юридическото лице се представлява от двама членове на управлението му.
(3) Държавните учреждения се представляват от своите ръководители според техните устройствени правила.
(4) Общините се представляват от кметовете.

Представителство на държавата
Чл. 31. (1) Държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) По дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Представителство по пълномощие
Чл. 32. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:
1. адвокатите;
2. родителите, децата или съпругът;
3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец;
4. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31;
5. други лица, предвидени в закон.

Пълномощно
Чл. 33. Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. Упълномощаването може да се направи и устно пред съда, като се отразява в протокола от съдебното заседание.

Представителна власт
Чл. 34. (1) Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.
(2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове, е необходимо изрично пълномощно.
(3) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично пълномощно.
(4) Пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.

Оттегляне на пълномощието
Чл. 35. Доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила.

Отлагане на делото при прекратяване на представителството
Чл. 36. В случай на смърт, психично разстройство или лишаване от права на пълномощника, както и на отказ от пълномощието му, за което е уведомил съда, производството по делото не се спира, а разглеждането му може да се отложи за друго заседание, ако съдът прецени, че тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната или пък че тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно пълномощника си с друг.

Глава шеста.
СЪОБЩЕНИЯ И ПРИЗОВКИ

Раздел I.
Съобщения

Адресат
Чл. 37. Адресат е лицето, за което е предназначено съобщението.

Адрес за връчване
Чл. 38. Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния.

Връчване на представител
Чл. 39. (1) Когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника.
(2) Когато няколко ищци или ответници са посочили общ съдебен адресат или имат общ пълномощник в седалището на съда, за всички лица се издава едно съобщение, в което се вписват имената им.
(3) При повече ищци или ответници, когато интересите им не са противоречиви, съдът по искане на насрещната страна или по своя преценка може да ги задължи да посочат един от тях или друго лице за общ съдебен адресат. При неизпълнение на това задължение съдът може да им назначи представител за получаване на книжа на техни разноски и риск.
(4) Когато адресатът е процесуално недееспособен, съобщението се връчва на неговия законен представител.

Съдебен адресат
Чл. 40. (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Задължение за уведомяване
Чл. 41. (1) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
(2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

Връчител
Чл. 42. (1) Връчването на съобщенията се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството.
(2) По искане на страната съдът може да разпореди съобщенията да се връчват от частен съдебен изпълнител. Разноските на частния съдебен изпълнител са за сметка на страната.
(3) Когато съобщението не е връчено по друг начин, съдът може да разпореди по изключение връчването да стане от служител на съда по телефона, телекса, факса или с телеграма.
(4) На страната могат да се връчват съобщения и на посочен от нея електронен адрес. Те се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система.

Начини на връчване
Чл. 43. (1) Съобщението се връчва лично или чрез друго лице.
(2) Съдът може да разпореди връчването да стане чрез прилагане на съобщението към делото или чрез залепване на уведомление.
(3) Съдът може да разпореди връчването да стане чрез публично обявление.

Удостоверяване на връчването
Чл. 44. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението, след като изиска от него удостоверяване на самоличността му чрез представяне на документ за самоличност. При отказ за представяне на документа за самоличност връчителят може да поиска съдействието на Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието. Получателят също удостоверява с подписа си, че е получил съобщението. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването.
(2) Връчването по телефона или по факса се удостоверява писмено от връчителя, връчването с телеграма - с известие за доставянето й, а когато връчването е извършено по телекса - с писмено потвърждение за изпратено съобщение. Връчването по пощата се удостоверява с обратната разписка.
(3) Връчването на електронен адрес се удостоверява с копие от електронния запис за това.
(4) Разписката, удостоверяваща връчването от служител на съда или от частен съдебен изпълнител, обратната разписка, удостоверяваща връчването от пощенски служител, известието за доставка на телеграма, както и писменото потвърждение за изпратено съобщение по телекс, се връщат в съда веднага след съставянето им.

Лично връчване
Чл. 45. Съобщението се връчва лично на адресата. Връчването на представител се смята за лично връчване.

Връчване на друго лице
Чл. 46. (1) Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.
(2) Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата.
(3) Съдът изключва от кръга на другите лица тези, които са заинтересовани от изхода на делото или са изрично посочени в писмено изявление на адресата. Тези лица се посочват в съобщението и обратната разписка.
(4) С получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Адресатът може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. Срокът по чл. 64, ал. 2 започва да тече от момента, в който адресатът е могъл да узнае за връчването.

Връчване чрез залепване на уведомление
Чл. 47. (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
(2) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.)
(5) Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.
(6) Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.
(7) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпълнение.
(8) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат за връчването на съобщения на свидетел, вещо лице и неучастващо в делото лице, като съобщението се оставя в пощенската кутия, а когато до нея не е осигурен достъп - чрез залепване на уведомление. Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.

Връчване чрез публично обявление
Чл. 48. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца съобщението до него за заведеното дело се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник". Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда, за да получи преписи от исковата молба и приложенията, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.

Място на връчване
Чл. 49. Място на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен.

Връчване на търговци и юридически лица
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва.

Връчване на адвокат
Чл. 51. (1) Връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. При удостоверяване на връчването връчителят посочва името и качеството на получателя.
(2) Когато в адвокатската кантора не може да бъде намерено лице, което да получи съобщението, връчителят залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва.
(3) Адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл. 36, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Отказът на адвоката да приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът не засяга редовността на връчването.

Връчване на държавни учреждения и общини
Чл. 52. Държавните учреждения и общините са длъжни да осигурят служител, който да приема съобщения в работното време.

Връчване на пребиваващи в страната чужденци
Чл. 53. Връчването на пребиваващите в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби.

Поправяне на нередовности при връчване
Чл. 54. Ако при връчването има нередовности, същото се смята за извършено в момента, в който съобщението действително е достигнало до адресата.

Образци
Чл. 55. Министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образците на всички книжа, свързани с връчването.

Раздел II.
Призоваване

Призовки
Чл. 56. (1) Съдът призовава страните за заседанията по делото.
(2) Страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието.
(3) Призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието. Това правило не се прилага в изпълнителния процес.

Съдържание на призовката
Чл. 57. В призовката се посочват:
1. съдът, който я издава;
2. името и адресът на призовавания;
3. по кое дело и в какво качество се призовава;
4. мястото и времето на заседанието, и
5. законните последици от неявяването.

Ред за връчване на призовките
Чл. 58. Призовките по делото се връчват по реда за връчване на съобщенията.

Глава седма.
СРОКОВЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СРОКОВЕ

Раздел I.
Срокове

Определяне на сроковете
Чл. 59. Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда.

Изчисляване на сроковете
Чл. 60. (1) Срокът се изчислява по години, месеци, седмици и дни.
(2) Срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
(3) Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
(4) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.
(5) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден.
(6) Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.

Спиране на срока
Чл. 61. (1) (Предишен текст на чл. 61 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) При спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството.
(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г., отм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.)

Изтичане на срока
Чл. 62. (1) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши действие или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време.
(2) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Той не се смята за пропуснат и когато тя е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока, освен ако е подадена по електронен път.
(3) Когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено.

Продължаване на срока
Чл. 63. (1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини.
(2) Новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния.
(3) Алинея 1 не се прилага за сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение.

Раздел II.
Възстановяване на срокове

Условия
Чл. 64. (1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда.
(2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
(3) Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие.
(4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок.

Молба за възстановяване
Чл. 65. (1) В молбата се посочват:
1. всички обстоятелства, които я обосновават;
2. всички доказателства за основателността й.
(2) Едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока, а ако срокът е за внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им.
(3) Подаването на молбата не спира хода на делото.

Процедура
Чл. 66. (1) Молбата се подава с препис за насрещната страна, която може да даде отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда в открито заседание.
(2) Срещу определението, с което се отказва възстановяване на срока, може да се подаде частна жалба.
(3) Когато уважаването на молбата налага провеждане на открито съдебно заседание, съдът при необходимост може да отмени действията, извършени преди възстановяването на срока.

Разноски
Чл. 67. Всички разноски, които са произтекли за насрещната страна от пропускането на срока и в производството по възстановяване на срока, се понасят от молителя.

Глава осма.
ТАКСИ И РАЗНОСКИ

Раздел I.
Цена на иска

Цена на иска
Чл. 68. Паричната оценка на предмета на делото е цена на иска.

Размер на цената на иска
Чл. 69. (1) Размерът на цената на иска е:
1. по искове за парични вземания - търсената сума;
2. по искове за собственост и други вещни права върху имот - данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право;
3. по искове за нарушено владение - една четвърт от размера по т. 2;
4. по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор - стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот - размерите по т. 2;
5. по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем - наемът за една година;
6. по искове за периодични платежи за определено време - сборът на всички платежи;
7. по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи - сборът на платежите за три години.
(2) По искове, които не са посочени в ал. 1, съдът определя първоначална цена на иска.

Определяне на цената на иска
Чл. 70. (1) Цената на иска се посочва от ищеца. Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска.
(2) Определението на съда, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба.
(3) По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото.

Раздел II.
Държавни такси и разноски

Задължение за такси и разноски
Чл. 71. (1) По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв предмет, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска.

Държавни такси при съединяване на искове
Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) За предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците.
(2) За предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси.

Държавни такси
Чл. 73. (1) Държавните такси са прости и пропорционални.
(2) Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по производството. Пропорционалните такси се определят върху интереса.
(3) Държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие и при издаване на документа, за който се плаща такса, съгласно тарифа, приета от Министерския съвет.
(4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по ал. 3. Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. От таксата за изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис, която не може да надвишава с повече от една втора нейния размер, определена към момента на извършване на описа. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или на взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. За задължение в размер над четиридесет и пет минимални работни заплати този сбор не може да надвишава една петнадесета от задължението, но не по-малко от три минимални работни заплати.

Такси по изпълнението
Чл. 73а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава за задължения в размер:
1. до 10 на сто от минималната работна заплата - 30 на сто от минималната работна заплата;
2. от 10 до 20 на сто от минималната работна заплата - 40 на сто от минималната работна заплата;
3. от 20 до 50 на сто от минималната работна заплата - 50 на сто от минималната работна заплата;
4. от 50 на сто до една минимална работна заплата - 70 на сто от минималната работна заплата;
5. от една до две минимални работни заплати - 80 на сто от минималната работна заплата;
6. от две до три минимални работни заплати - 90 на сто от минималната работна заплата.
(2) В общия сбор на таксите по изпълнението не се включват таксите във връзка с администриране на жалби срещу действия на съдебния изпълнител, както и за уведомяване на присъединени взискатели и за присъединяването им.
(3) В случаите, когато е достигнат общият сбор на таксите по ал. 1 и взискателят поиска нови изпълнителни действия, таксите за тях са за негова сметка и не се дължат от длъжника.

Изменение на искането
Чл. 74. При намаление на искането внесената такса не се връща. При увеличение на искането таксата върху разликата се довнася.

Определяне на разноските
Чл. 75. Възнаграждението на свидетелите се определя от съда с оглед на отделеното време и направените разноски, а възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед на извършената работа и направените разноски.

Предварително внасяне на разноските
Чл. 76. Всяка страна предварително внася в съда разноските по действията, които е поискала. Сумите за разноски по действия по искане на двете страни или по инициатива на съда се внасят от двете страни или от едната страна според обстоятелствата.

Принудително събиране на разноски
Чл. 77. Ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране.

Присъждане на разноски
Чл. 78. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
(2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
(3) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
(4) Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
(5) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
(6) Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.
(7) Ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
(9) При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
(10) На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия.
(11) Когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея.

Разноски по изпълнението
Чл. 79. (1) Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато:
1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда;
3. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
(2) Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.
(3) (Новa - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) За извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира.

Списък на разноските
Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

Присъждане на разноски
Чл. 81. Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Разпореждане относно внесени суми за разноски и гаранции
Чл. 82. Внесените суми за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок една година от датата, когато са станали изискуеми.

Освобождаване от такси и разноски
Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:
1. от ищците - работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения;
2. от ищците - по искове за издръжка;
3. по искове, заведени от прокурор;
4. от ищеца - по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда;
5. от назначените от съда особени представители на страна, чийто адрес не е известен.
(2) Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:
1. доходите на лицето и на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други констатирани обстоятелства.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда.
Освобождаване в особени случаи

Освобождаване в особени случаи
Чл. 84. Освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски:
1. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. с РКС № 3 от 2008 г. - ДВ, бр. 63 от 2008 г.) държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост;
2. Българският червен кръст;
3. общините, освен по искове за частни общински вземания и права върху вещи - частна общинска собственост.

Глава девета.
ГЛОБИ

Глоба на свидетел
Чл. 85. (1) Ако призованият в съда свидетел не се яви без уважителни причини, съдът му налага глоба и постановява принудителното му довеждане за следващото заседание.
(2) Ако свидетелят откаже да даде показания без уважителни причини, съдът му налага глоба.

Глоба на вещо лице
Чл. 86. Ако вещо лице не се яви, откаже да даде заключение или не го представи в срок без уважителна причина, съдът му налага глоба.

Глоба на трето лице
Чл. 87. Ако трето неучастващо в делото лице откаже да представи поискан му от съда документ или предмет за изследване, за който е установено, че се намира у него, съдът му налага глоба и го подканва да го представи.

Глоба за нарушения при връчването
Чл. 88. (1) Съдът налага глоба на връчител, който е връчил неправилно съобщението, не е удостоверил надлежно връчването или не е върнал своевременно в съда разписката за връчването или който не е изпълнил други нареждания на съда във връзка с връчването.
(2) Съдът налага глоба на ръководителя на канцеларията, когато в работно време в канцеларията на държавното учреждение или общината не се намери лице, което да приеме съобщението.

Глоба за нарушения при разглеждането на дело
Чл. 89. Съдът налага глоба за:
1. нарушение на реда в съдебно заседание;
2. неизпълнение на разпорежданията на съда;
3. обида на съда, страна, представител, свидетел или вещо лице.

Неправомерно получаване на правна помощ
Чл. 90. (1) Съдът налага глоба на страната, която е посочила неверни или непълни данни в молбата за правна помощ и вследствие на това е получила или се е опитала да получи правна помощ.
(2) Глоба се налага и в случаите, когато страната, на която е разрешена правна помощ, не уведоми своевременно съда за обстоятелства, които са от значение за решението по чл. 96 и 97.

Размер на глобата
Чл. 91. (1) Глобата за нарушения по чл. 85 - 90 е в размер от 50 до 300 лв.
(2) За нарушения, които затрудняват хода на производството или са извършени повторно, глобата е в размер от 100 до 1200 лв.

Обжалване
Чл. 92. (1) Срещу наложената глоба в едноседмичен срок може да бъде подадена молба за отмяната й до съда, който я е наложил. Срокът тече от деня на съдебното заседание, а в случаите, когато лицето не присъства в заседанието - от деня на съобщението.
(2) Съдът разглежда молбата в закрито заседание и ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане.
(3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба.

Глоба на страна
Чл. 92а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплаща глоба в размерите по чл. 91. Определението на съда може да бъде обжалвано по реда на чл. 92.

Глоби при принудително изпълнение
Чл. 93. (1) Съдебният изпълнител налага глоба в размерите по чл. 91 за:
1. нарушения по чл. 85 - 88;
2. създаване на пречки да бъде преглеждана вещта, обявена за продан;
3. неизпълнение на други негови нареждания.
(2) Постановлението, с което съдебният изпълнител налага глобата, може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред районния съдия, който се произнася в закрито заседание с определение, което не подлежи на обжалване.

Глава десета.
ПРАВНА ПОМОЩ

Съдържание на правната помощ
Чл. 94. Правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита.

Предоставяне на правна помощ
Чл. 95. (1) Молбата за правна помощ се подава в писмена форма до съда, пред който делото е висящо.
(2) В определението, с което се уважава молбата, съдът посочва вида и обема на предоставяната правна помощ.
(3) Определението за предоставяне на правна помощ има действие от подаването на молбата, освен ако съдът постанови друго.
(4) Определението се постановява в закрито заседание, освен ако съдът прецени за необходимо да изслуша страната за изясняване на всички обстоятелства.
(5) Определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба.
(6) Определението на съда по частната жалба е окончателно.

Прекратяване на правната помощ
Чл. 96. (1) Правната помощ се прекратява:
1. при промяна на обстоятелствата, поради които е предоставена;
2. със смъртта на физическото лице, на което е предоставена.
(2) Съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен адвокат постановява прекратяване изцяло или частично на предоставената правна помощ считано от момента на настъпване на промяна в обстоятелствата, обусловили предоставянето й.

Лишаване от правна помощ
Чл. 97. (1) Съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен адвокат лишава страната от правна помощ изцяло или частично, ако се установи, че условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случая по ал. 1 страната е длъжна да внесе или да върне всички суми, от плащането на които е била неоснователно освободена, както и да заплати определеното възнаграждение на назначения й служебен адвокат.

Последици от прекратяването и лишаването от правна помощ
Чл. 98. (1) Назначеният служебен адвокат упражнява правомощията си до влизането в сила на определението за прекратяване или за лишаване от правна помощ, ако това е необходимо за предпазване на страната от неблагоприятни правни последици.
(2) От постановяването до влизането в сила на определението за прекратяване или лишаване от правна помощ се прекъсват сроковете за обжалване, след което започват да текат отново.

Напътване на страните за правната помощ
Чл. 99. Съдът информира страните за техните законни права и задължения във връзка с правната помощ, както и за правните последици при неизпълнение на задълженията им.

Глава единадесета.
ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ НА СТРАНИТЕ

Форма
Чл. 100. Страните извършват процесуалните действия устно в съдебно заседание. Процесуалните действия извън съдебно заседание се извършват в писмена форма.

Съдържание
Чл. 100а. (Нов - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) (1) Процесуалните действия не може да съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации. В този случай те се смятат за нередовни.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато използваните заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации се отнасят до обстоятелствата, на които се основава искането.

Нередовност на процесуалното действие
Чл. 101. (1) Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката.
(2) Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му.
(3) При неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено.

Писмени изявления
Чл. 102. (1) Писмените изявления до съда съдържат:
1. посочване на съда;
2. името и адреса на страната, която прави изявлението, съответно - името и адреса на представителя, чрез който се извършва изявлението;
3. в какво се състои изявлението;
4. подпис.
(2) Към писмените изявления се прилагат:
1. пълномощно, когато изявлението се извършва чрез пълномощник;
2. документ за внесени такси и разноски, когато такива се дължат;
3. преписи от изявлението и приложенията според броя на насрещните страни.

Част втора.
ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС

Дял първи.
ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ

Глава дванадесета.
ПОДСЪДНОСТ

Раздел I.
Родова подсъдност

Основна подсъдност
Чл. 103. На районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

Подсъдност на окръжен съд
Чл. 104. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:
1. исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;
2. (отм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)
3. исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.;
4. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;
5. исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;
6. (нова - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.

Раздел II.
Местна подсъдност

Обща местна подсъдност
Чл. 105. Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение
Чл. 106. Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение се предявяват пред съда по постоянния адрес на техния законен представител.

Искове срещу лица с неизвестен адрес
Чл. 107. (1) Иск срещу лице с неизвестен адрес се предявява пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв - по постоянния адрес на ищеца.
(2) Правилата по ал. 1 се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес.
(3) Ако и ищецът няма постоянен адрес в Република България, искът се предявява пред надлежния съд в София.

Искове срещу държавни учреждения и юридически лица
Чл. 108. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София.

Подсъдност по местонахождение на недвижим имот
Чл. 109. Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.

Подсъдност по местооткриване на наследство
Чл. 110. (1) Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.
(2) Ако наследодателят е български гражданин, но наследството е открито в чужбина, исковете по ал. 1 може да се предявят по последния му постоянен адрес в Република България или пред съда, в района на който се намират неговите имоти.

Иск за парични вземания на договорно основание
Чл. 111. Иск за парични вземания на договорно основание може да се предявява и по настоящия адрес на ответника.

Искове за издръжка
Чл. 112. Иск за издръжка може да се предявява и по постоянния адрес на ищеца.

Искове на и срещу потребители
Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

Искове по трудови дела
Чл. 114. Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.

Искове за непозволено увреждане
Чл. 115. (1) (Предишен текст на чл. 115 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието.
(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) Исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

Множество подсъдности
Чл. 116. Иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.

Договорна подсъдност
Чл. 117. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните.
(2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл. 109.
(3) Договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора.

Раздел III.
Производство по подсъдността

Проверка на подсъдността
Чл. 118. (1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.
(2) Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.

Възражение за неподсъдност
Чл. 119. (1) Възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция.
(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) Възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) Във всички други случаи извън тези по ал. 1 - 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.

Стабилизиране на подсъдността
Чл. 120. Настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.

Обжалване на определението по подсъдността
Чл. 121. Заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.

Спорове за подсъдност
Чл. 122. Спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Спорове за подсъдност, в които участва апелативен съд, се разрешават от Върховния касационен съд. По спора за подсъдност съдът се произнася в закрито заседание.

Определяне на подсъдност от Върховния касационен съд
Чл. 123. Когато по правилата на тази глава не може да бъде определен компетентният съд, по искане на страната Върховният касационен съд в закрито заседание определя съда, пред който трябва да се предяви искът.

Глава тринадесета.
ОСНОВНО ПРОИЗВОДСТВО

Раздел I.
Предявяване на иск

Видове искове
Чл. 124. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
(2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
(3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи.
(4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

Предявяване на иска
Чл. 125. Искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда.

Прекратяване при висящ процес
Чл. 126. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) Когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.
(2) Когато прекратяването се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на първата инстанция.

Съдържание на исковата молба
Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1. посочване на съда;
2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;
3. цената на иска, когато той е оценяем;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
(2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.
(3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.
(4) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане.

Приложения към исковата молба
Чл. 128. Към исковата молба се представят:
1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат;
3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.

Проверка на исковата молба
Чл. 129. (1) Съдът проверява редовността на исковата молба.
(2) Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.
(3) Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
(4) По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството.
(5) Поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването.
(6) Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.

Проверка за допустимост на иска
Чл. 130. Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

Отговор на исковата молба
Чл. 131. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора.
(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.

Приложения към отговора на исковата молба
Чл. 132. Към отговора на исковата молба се представят:
1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник;
2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

Последици от неподаването на отговор
Чл. 133. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Раздел II.
Съдебни заседания

Видове заседания
Чл. 134. (1) Съдът разглежда делата в открити и в закрити заседания.
(2) Закрити заседания се провеждат в предвидените от закона случаи без участие на страните.

Място и време
Чл. 135. (1) Заседанията по делата се провеждат в сградата на съда. Провеждането на заседанията извън сградата на съда е допустимо, ако по този начин може да бъдат избегнати по-големи разноски.
(2) Съдът определя мястото, деня и часа на откритите заседания.
(3) Заседанията не може да се провеждат в неприсъствени дни.

Изключване на публичността
Чл. 136. (1) Съдът служебно или по молба на някоя от страните може да постанови разглеждането на делото или извършването само на някои действия да стане при закрити врата, когато:
1. общественият интерес налага това;
2. защитата на личния живот на страните, на семейството или на лицата под попечителство налага това;
3. делото е свързано с търговска, производствена, изобретателска или данъчна тайна, чието публично огласяване би накърнило защитими интереси;
4. са налице други основателни причини.
(2) В случаите по ал. 1 в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите, както и лицата, на които председателят разреши това.

Разглеждане на молбата за изключване на публичността
Чл. 137. Молбата се разглежда в открито заседание при закрити врата. Определението, постановено по молбата, се обявява публично.

Задължение за пазене на тайна
Чл. 138. Когато е проведено заседание при закрити врата, публичното огласяване на неговото съдържание се забранява.

Лица, които не може да присъстват на заседанието
Чл. 139. В съдебно заседание не може да присъстват без разрешение от съда:
1. ненавършили пълнолетие лица, които не са страни по делото или свидетели;
2. въоръжени лица, освен съдебната охрана.

Раздел III.
Разглеждане на делото

Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 140. (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
(2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото.
(3) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Задължения на председателя
Чл. 141. (1) Заседанието се ръководи от председателя.
(2) Председателят следи за реда в съдебната зала и може да налага глоби за нарушаването му.
(3) Председателят може да отстрани всеки, който не спазва реда.
(4) Когато въпреки предупреждението за отстраняване редът в залата се нарушава от страна или неин представител, съдът може да отстрани нарушителя за определено време. След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят го уведомява за действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.

Даване ход и отлагане на делото
Чл. 142. (1) Неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Съдът пристъпва към разглеждането му, след като разгледа делата, по които страните са се явили.
(2) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.
(3) При отлагане на делото съдът обявява датата на следващото заседание, за което страните и явилите се по делото свидетели и вещи лица се смятат призовани.
(4) Когато се налага определяне на друга дата за провеждане на заседанието, съдът я определя в закрито заседание и призовава страните, свидетелите и вещите лица.

Разглеждане на делото в открито заседание
Чл. 143. (1) В откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.
(2) Ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.
(3) Страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.

Допълнителен срок
Чл. 144. (1) Ответникът може да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по направените в това заседание доказателствени искания от ищеца и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания.
(2) Когато искането по ал. 1 бъде уважено, съдът се произнася по направените оспорвания и искания в закрито заседание с определение, което се съобщава на страните.

Указания на съда
Чл. 145. (1) Съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите, като указва значението им по делото.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът указва на страните да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях.
(3) След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола.

Доклад по делото
Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа:
1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;
2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника;
3. кои права и кои обстоятелства се признават;
4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване;
5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
(2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147.
(4) Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими.

Нови факти и обстоятелства
Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат:
1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;
2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

Събиране на доказателствата
Чл. 148. Съдът събира всички допуснати доказателства с участието на страните. Ако е необходимо, той насрочва ново заседание за събиране на доказателства, които не са събрани по независещи от страните причини.

Приключване на съдебното дирене
Чл. 149. (1) След събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба. Ако спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания.
(2) Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението.
(3) При фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи според броя на страните.

Протокол от заседанието
Чл. 150. (1) За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда.
(2) Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от заседанието.
(3) При техническа възможност се прави звукозапис на заседанието, въз основа на който в тридневен срок се съставя протоколът.
(4) Протоколът се подписва от председателя и от секретаря.

Поправка и допълване на протокола
Чл. 151. (1) В едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне.
(2) Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа.
(3) Ако в заседанието не е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на направени бележки по съдържанието му.
(4) Съдът се произнася по искането за поправки и допълване на протокола, след като призове страните и молителя и изслуша звукозаписа, съответно обясненията на секретаря.
(5) Звукозаписът се пази до изтичането на срока за искане на поправки и допълване на протокола, а ако е направено такова искане - до влизането в сила на решението по делото.

Доказателствена сила на протокола
Чл. 152. Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени.

Глава четиринадесета.
ДОКАЗАТЕЛСТВА

Раздел I.
Общи правила

Предмет на доказване
Чл. 153. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях.

Доказателствена тежест
Чл. 154. (1) Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
(2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това.

Неподлежащи на доказване факти
Чл. 155. Не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните.

Доказателствено искане
Чл. 156. (1) В доказателственото си искане страната посочва фактите и средствата, чрез които те ще бъдат доказани.
(2) В искането за допускане разпит на свидетел страната посочва за кои факти ще бъде разпитван, трите му имена и адреса, когато иска призоваването му.
(3) В искането за допускане на обяснения на другата страна се формулират въпросите, на които тя да отговори.
(4) В искането за допускане на експертиза се посочва в коя област са необходими специални знания, какъв е предметът и задачата на експертизата.

Допускане на доказателства
Чл. 157. По допускане на доказателствата съдът се произнася с определение, като определя и срока за събирането им. Срокът започва да тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила.

Срок за събиране на доказателствата
Чл. 158. (1) Ако събирането на някое доказателство е съмнително или представлява особена трудност, съдът може да определи съответен срок за събирането му, след изтичането на който делото се гледа без него.
(2) При по-нататъшното разглеждане на делото доказателството може да бъде събрано, ако това не забавя производството.

Недопускане на доказателствата
Чл. 159. (1) Исканията на страните за допускане на доказателства за факти, които нямат значение за решаване на делото, както и несвоевременните искания за допускане на доказателства се отхвърлят от съда с определение.
(2) Когато за установяване на един и същ факт страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях. Останалите свидетели се допускат, ако призованите не установят спорния факт.

Разноски за събиране на доказателства
Чл. 160. (1) Когато за събиране на доказателства са необходими разноски, съдът определя размер и срок за внасянето им. Срокът тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила.
(2) Доказателствата се събират след представянето на документ за внасяне на определения депозит за разноски.
(3) Срокът за внасяне на разноски се прекъсва с подаването на молба за освобождаване от внасянето им и не тече, докато молбата се разглежда.

Последици от възпрепятстване на доказването
Чл. 161. С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

Право на преценка
Чл. 162. Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.

Раздел II.
Свидетелски показания

Задължение за свидетелстване
Чл. 163. (1) Свидетелят е длъжен да се яви пред съда, за да даде показания.
(2) При наличие на важна причина разпитът на свидетеля може да се проведе и преди определения за заседанието ден, както и извън помещението на съда. За този разпит се призовават страните.

Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;
2. опровергаване съдържанието на официален документ;
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;
6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
(2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.

Изключения от недопустимостта
Чл. 165. (1) В случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.
(2) Свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.

Отказ от свидетелстване
Чл. 166. (1) Никой няма право да се отказва от свидетелстване освен:
1. пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били медиатори по същия спор;
2. роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен, съпругът и бившият съпруг, както и лицето, с което страна е във фактическо съпружеско съжителство.
(2) Не могат да откажат да свидетелстват, но могат да откажат да дадат отговор на определен въпрос, като посочат причината за това, лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на лицата по ал. 1, т. 2 непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване.
(3) Свидетелите по делото не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело.

 

Неизпълнение на задължението за свидетелстване
Чл. 167. (1) Свидетел, който отказва да даде показания или да отговори на отделни въпроси, е длъжен да посочи причините за това писмено и да ги удостовери преди заседанието, на което ще бъде разпитван, или устно пред съда.
(2) Свидетел, който не е изпълнил задължението си по чл. 163 и така е забавил доказването:
1. възстановява на страните разноските, направени вследствие на неизпълнението му;
2. изгубва право да иска възнаграждение.

Право на свидетеля на възнаграждение
Чл. 168. Свидетелят има право на възнаграждение и на разноски за явяването в съда, ако бъдат поискани от него до края на съдебното заседание. Възнаграждението и разноските се изплащат от внесения депозит.

Призоваване на свидетел
Чл. 169. (1) Ако свидетелят не може да бъде призован на адреса, посочен от страната, съдът определя срок за посочване на друг адрес.
(2) Ако страната не изпълни указанията на съда, свидетелят не се призовава.
(3) Страните могат да доведат допуснатите свидетели и без призоваване.

Обещание да се каже истината
Чл. 170. (1) Преди разпита на свидетеля съдът снема неговата самоличност, изяснява данните за евентуалната му заинтересованост и му напомня за отговорността пред закона в случай на лъжесвидетелстване.
(2) Свидетелят дава обещание да каже истината.

Провеждане на разпита
Чл. 171. (1) Всеки свидетел се разпитва отделно в присъствието на страните, които са се явили. Свидетели, които още не са дали показания, не могат да присъстват при разпита на другите свидетели.
(2) Свидетелят може да бъде разпитан повторно в същото или в друго заседание по негово искане, по молба на страната или по инициатива на съда.
(3) По искане на страна или по свой почин съдът може да отрази в протокола конкретни особености в поведението на свидетеля при разпита.

Преценка на свидетелските показания
Чл. 172. Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.

Разпит на свидетеля по инициатива на съда
Чл. 173. Страната може да се откаже от разпита на свидетеля, на който тя се е позовала, но същият се разпитва, ако другата страна поиска това или ако съдът прецени, че разпитването му е необходимо за изясняване на обстоятелствата по делото.

Очна ставка
Чл. 174. При различие между показанията на свидетелите съдът може да постанови извършването на очна ставка. Такава може да се постанови и между свидетел и страните.

Раздел III.
Обяснения на страните

Съдебно признание на факт
Чл. 175. Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

Обяснения на страната
Чл. 176. (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото.
(2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.
(3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.
(4) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията й може да бъдат дадени пред делегиран съд.

Приложно поле
Чл. 177. (1) Като страни по делото дават обяснения:
1. физическите лица;
2. законните представители на юридическите лица;
3. длъжникът и синдикът по дела, свързани с масата на несъстоятелността;
4. съдружниците в събирателно дружество;
5. лично отговорният съдружник в командитно дружество.
(2) Когато страната е малолетна или поставена под пълно запрещение, съдът може да изслуша нейния законен представител. Когато страната е непълнолетна или поставена под ограничено запрещение, съдът може да я разпита в присъствието на родителя или попечителя й.

Раздел IV.
Писмени доказателства

Доказателствена сила
Чл. 178. (1) Доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени.
(2) Съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Това правило не се прилага за подписания електронен документ.

Официален документ
Чл. 179. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
(2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.

Частен документ
Чл. 180. Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

Достоверна дата на частния документ
Чл. 181. (1) Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.
(2) За установяване датата на разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства, като има предвид обстоятелствата по делото.

Вписвания в счетоводни книги
Чл. 182. Вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите.

Представяне на документи на хартиен носител
Чл. 183. Когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.

Представяне на електронен документ
Чл. 184. (1) Електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител.
(2) Ако съдът не разполага с технически средства и специалисти, даващи възможност възпроизвеждането на електронния документ и надлежната проверка на електронния подпис да бъдат извършени в съдебната зала в присъствието на явилите се страни, електронни копия на документа се предоставят и на всяка от страните по делото. В този случай истинността на електронния документ може да бъде оспорена в следващото съдебно заседание.

Представяне на документ на чужд език
Чл. 185. Документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната. Ако съдът не може сам да провери верността на превода или верността на превода бъде оспорена, той назначава вещо лице за проверка.

Представяне на официални документи
Чл. 186. Официалните документи и удостоверения се представят от страните. Съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им.

Представяне на печатни материали
Чл. 187. Печатни материали се представят от страните, но когато съдът може сам да си ги достави без особена трудност, достатъчно е страната да посочи къде те са публикувани.

Конверсия на официален документ
Чл. 188. Документ, издаден от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните.

Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице
Чл. 189. (1) Частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът.
(2) Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели.

Задължение на страната за представяне на документ
Чл. 190. (1) Всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора.
(2) Непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161.

Основания за отказ от представяне
Чл. 191. (1) Представянето на документ може да бъде отказано, когато:
1. съдържанието на документа се отнася до обстоятелства от личния или семейния живот на страната;
2. това би довело до опозоряване или до наказателно преследване на страната или на нейни близки по смисъла на чл. 166.
(2) Когато основанията по ал. 1 засягат части от документа, страната може да бъде задължена да представи заверено от нея извлечение от документа.

Задължение на трето лице да представи документ
Чл. 192. (1) Всяка страна може да иска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ.
(2) Препис от молбата се изпраща на третото лице, като му се определя срок за представяне на документа.
(3) Третото лице, което неоснователно не представи искания документ, освен отговорността по чл. 87, носи отговорност и пред страната за причинените й вреди.

Оспорване на истинността на документ
Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието.
(2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него.
(3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.

Проверка на документ
Чл. 194. (1) Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.
(2) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение.
(3) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото. В този случай документът заедно с препис от решението се изпраща на прокурора.

Раздел V.
Вещи лица

Назначаване на вещо лице
Чл. 195. (1) Вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.
(2) Съдът може да назначи и повече вещи лица, когато това се налага с оглед на обстоятелствата по делото.

Отстраняване на вещо лице
Чл. 196. (1) Разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите лица.
(2) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по ал. 1.
(3) Вещото лице е длъжно незабавно да съобщи на съда всички обстоятелства, които могат да бъдат основание за отстраняване. То е длъжно да вземе отношение по твърденията в молбата за отстраняването му.
(4) Съдът се произнася с определение по искането за отстраняване на вещото лице.

Възлагане на експертиза
Чл. 197. (1) В определението, с което съдът назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се предоставят на вещото лице, името, образованието и специалността на вещото лице.
(2) Съдът дава на вещото лице подходящ срок за изготвяне на заключението. Вещото лице уведомява съда, когато не може да изготви заключението в определения срок, и посочва какъв срок му е необходим.

Освобождаване на вещото лице
Чл. 198. Назначеното вещо лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина, при условията на чл. 166 или когато не е изготвило своевременно заключението.

Представяне на заключението
Чл. 199. Вещото лице е длъжно да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание.

Изслушване на вещото лице
Чл. 200. (1) Съдът напомня на вещото лице отговорността му за даване на невярно заключение.
(2) Вещото лице излага устно заключението си. Страните могат да задават въпроси за изясняване на заключението.
(3) При оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Оспорването може да бъде направено докато трае изслушването.

Допълнително и повторно заключение
Чл. 201. Допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.

Оценка на заключението
Чл. 202. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.

Разногласие между вещи лица
Чл. 203. При разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица.

Раздел VI.
Оглед и освидетелстване

Допускане на оглед и освидетелстване
Чл. 204. (1) По молба на страните или по своя преценка съдът може да назначи оглед на движими или недвижими вещи или освидетелстване на лица с участие или без участие на свидетели и вещи лица.
(2) Огледът и освидетелстването са способи за събиране и проверка на доказателства. Те се извършват от целия състав на съда, от делегиран член на съда или от друг делегиран съд.
(3) Съдът уведомява страните за мястото и времето на огледа. За извършения оглед се съставя протокол, в който се отразяват констатациите при огледа, обясненията на вещите лица и показанията на свидетелите, които са разпитани на мястото на огледа.

Задължение за съдействие
Чл. 205. За задължението за представяне, предаване или осигуряване на достъп до предмета на огледа се прилагат разпоредбите относно документите.

Освидетелстване
Чл. 206. (1) Освидетелстването на лице може да стане само с негово съгласие.
(2) Освидетелстването се извършва по начин да не бъде уязвено личното достойнство на освидетелствания. С оглед на това съдията може да не присъства лично при освидетелстването, като възложи извършването му на подходящи вещи лица.
(3) Отказът на лицето да бъде освидетелствано се преценява съгласно чл. 161.

Раздел VII.
Обезпечение на доказателства

Обезпечение на доказателства
Чл. 207. Когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително.

Производство по обезпечение на доказателства
Чл. 208. (1) Молбата за обезпечение на доказателства се подава в съда, който разглежда делото, а ако делото не е още заведено - в районния съд по постоянния адрес на лицето, което ще се разпитва, или по местонахождението на имота, върху който ще се извърши огледът.
(2) Препис от молбата за обезпечение се връчва на другата страна.
(3) Определението на съда, с което не се уважава молбата, подлежи на обжалване с частна жалба.
(4) Съдът може да събере в същото производство доказателствата, посочени от другата страна, ако те са тясно свързани с тези на молителя.
(5) Когато молителят не е в състояние да посочи името и адреса на другата страна, съдът й назначава представител.
(6) Относно реда за събиране на доказателства и тяхната сила се прилагат общите правила.
Разноски

Чл. 209. Разноските по събиране на доказателства не се присъждат на страната в производството по обезпечението. Те се вземат предвид впоследствие при решаването на спора.

Глава петнадесета.
ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДМЕТА НА ДЕЛОТО

Първоначално съединяване на искове
Чл. 210. (1) Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени. Не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства.

Насрещен иск
Чл. 211. (1) В срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.
(2) Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му.

Инцидентен иск
Чл. 212. В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.

Служебно съединяване на искове
Чл. 213. Когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.

Изменение на иска
Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.
(2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.

Глава шестнадесета.
ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ

Раздел I.
Другарство в делото

Допустимост
Чл. 215. Иск може да бъде предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са:
1. общи техни права или задължения, или
2. права или задължения, които почиват на едно и също основание.

Процесуални действия
Чл. 216. (1) Всеки от другарите действа самостоятелно. Неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите.
(2) Когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари. И в този случай обаче за сключване на спогодба и за оттегляне или отказ от иска е необходимо съгласието на всички другари.

Твърдения за общите факти
Чл. 217. Ако фактическите твърдения на другарите относно общите факти си противоречат, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.

Раздел II.
Трети лица

Встъпване на трето лице
Чл. 218. Трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.

Привличане на трето лице
Чл. 219. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.
(2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина.
(3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане.

Допускане на участието
Чл. 220. По допускане на третото лице съдът се произнася с определение. Определението, с което не се допуска третото лице, подлежи на обжалване с частна жалба.

Права на трето лице
Чл. 221. (1) Третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора.
(2) В случай на противоречие между действията и обясненията на страната и на третото лице съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.

Заместване на подпомаганата страна
Чл. 222. Със съгласието на двете страни встъпилият или привлеченият в делото може да замести и освободи страната, на която помага.

Действие на решението
Чл. 223. (1) Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна.
(2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.

Привличане на лице със самостоятелни права
Чл. 224. (1) Ответникът се освобождава от участие в делото, ако вложи търсената сума или вещ съобразно указанията на съда и привлече лицето, което също предявява самостоятелни права върху нея. В този случай делото продължава само между двамата кредитори.
(2) Ако привлеченото лице не встъпи в делото, производството се прекратява, а вложената сума или вещ се предава на ищеца.
(3) Когато ответникът направи искането за привличане с отговора на исковата молба, той не отговаря за разноските.

Главно встъпване
Чл. 225. (1) Третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни.
(2) Предявяването на иск от трето лице се допуска до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.

Раздел III.
Прехвърляне на спорното право и заменяне на страна

Прехвърляне на спорното право
Чл. 226. (1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.
(2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 222.
(3) Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от Закона за собствеността), когато се отнася за движими вещи.

Приемство в процеса
Чл. 227. Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника.

Заменяне на страна
Чл. 228. (1) Изменяне на иска чрез заменяне на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото.
(2) Съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него.
(3) Ищецът може да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото. Но в този случай искът срещу новия ответник се смята за предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда.

Глава седемнадесета.
ОТКЛОНЕНИЯ В РАЗВИТИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Раздел I.
Спиране, възобновяване и прекратяване на производството

Спиране на производството
Чл. 229. (1) Съдът спира производството:
1. по съгласие на страните;
2. в случай на смърт на някоя от страните;
3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора;
5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;
6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон;
7. в изрично предвидените в закон случаи.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото.
(3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция.

Възобновяване на производството
Чл. 230. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на смърт на ищеца и по чл. 229, ал. 1, т. 3 - 6 и сам взема необходимите мерки.
(2) При смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява.
(3) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.

Прекратяване на производството
Чл. 231. (1) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Ако е постановено решение, то се обезсилва.
(2) В случая по ал. 1 се прилага чл. 232, изречение второ.

Раздел II.
Оттегляне на иска, отказ от иска, съдебна спогодба

Оттегляне на иска
Чл. 232. Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка.

Отказ от иска
Чл. 233. Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.

Съдебна спогодба
Чл. 234. (1) За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните.
(2) Когато прокурорът участва като страна в делото, съдът одобрява спогодбата, след като вземе и неговото мнение.
(3) Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
(4) Когато спогодбата се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за неспогодената част.

Глава осемнадесета.
РЕШАВАНЕ НА ДЕЛАТА

Раздел I.
Решение по делото

Постановяване на решение
Чл. 235. (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.
(2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
(3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
(4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма.
(5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него.

Съдържание на решението
Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа:
1. датата и мястото на постановяването му;
2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;
3. номера на делото, по което се постановява решението;
4. имената, съответно наименованието и адреса на страните;
5. какво постановява съдът по съществото на спора;
6. в тежест на кого се възлагат разноските;
7. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане;
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.
(2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
(3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.

Решение при признание на иска
Чл. 237. (1) Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
(2) В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
(3) Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:
1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;
2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
(4) Признанието на иска не може да бъде оттеглено.

Неприсъствено решение
Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
(2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ.
(3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.

Постановяване на неприсъствено решение
Чл. 239. (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато:
1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
(2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
(3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.
(4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Защита срещу неприсъственото решение
Чл. 240. (1) В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради:
1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание;
2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства;
3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.
(3) Искът по ал. 2 може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Раздел II.
Отсрочване и разсрочване на изпълнението. Предварително изпълнение

Отсрочване и разсрочване на изпълнението
Чл. 241. (1) При постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.
(2) Съдът не може да разсрочва изпълнение на решение, за което е предвидено разсрочване по закон.

Допускане на предварително изпълнение
Чл. 242. (1) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
(2) Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и когато:
1. присъжда вземане, основано на официален документ;
2. присъжда вземане, което е признато от ответника;
3. от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило.
(3) В случаите по ал. 2 съдът може да задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение.

Недопустимост на предварително изпълнение
Чл. 243. (1) Предварително изпълнение не се допуска и срещу обезпечение, ако вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка. Изречение първо не се прилага за решения, с които се присъжда издръжка или възнаграждение за работа.
(2) Срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение.

Обжалване на определението
Чл. 244. Определението, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението, може да се обжалва с частна жалба.

Спиране и прекратяване на предварителното изпълнение
Чл. 245. (1) Длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение, може, освен в случаите на чл. 242, ал. 1, да спре изпълнението, като представи обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство.

Раздел III.
Поправяне на решението

Неоттегляемост на решението
Чл. 246. След като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени.

Поправка на очевидна фактическа грешка
Чл. 247. (1) Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
(2) Съдът съобщава на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
(3) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо.
(4) Решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Изменяне на решението в частта за разноските
Чл. 248. (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
(3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Спогодба след приключване на съдебното дирене
Чл. 249. Съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото.

Допълване на решението
Чл. 250. (1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.
(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора.
(3) Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

Тълкуване на решението
Чл. 251. (1) Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.
(2) Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.
(3) Съдът съобщава на страните за исканото тълкуване, като им указва, че могат да представят отговор в едноседмичен срок.
(4) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо.
(5) Решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува.

Раздел IV.
Постановяване на определения

Приложно поле
Чл. 252. Съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество.

Оттегляемост на определенията
Чл. 253. Определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.

Съдържание на определението
Чл. 254. (1) Определението, с което съдът се произнася по противоречащи искания на страните, както и определението, с което се отхвърля искане, се мотивира. Исканията на страните и обстоятелствата по делото във връзка с тях се посочват в мотивите, доколкото това е необходимо.
(2) Когато определението се постановява в закрито заседание, то трябва да съдържа:
1. датата и мястото на постановяването му;
2. посочване на съда, имената на съдиите от съдебния състав и на страните;
3. номера на делото, по което се постановява определението;
4. какво постановява съдът;
5. в тежест на кого се възлагат разноските;
6. подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок;
7. подписи на съдиите.

Глава деветнадесета.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СРОК ПРИ БАВНОСТ

Молба за определяне на срок при бавност
Чл. 255. (1) Когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната може във всяко положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му.
(2) Молбата се подава чрез същия съд до горестоящия съд. Съдът, който разглежда делото, изпраща незабавно молбата заедно със своето становище до горестоящия съд.

Удовлетворяване на молбата
Чл. 256. (1) Когато съдът извърши незабавно всички действия, посочени в молбата, и съобщи за това на страната, молбата се смята за оттеглена.
(2) Молбата се изпраща за разглеждане на горестоящия съд, ако в едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 1 страната заяви, че продължава да я поддържа.

Разглеждане и решаване на молбата за определяне на срок
Чл. 257. (1) Молбата за определяне на срок се разглежда от съдия на горестоящия съд в едноседмичен срок от постъпването й.
(2) Ако съдът установи необосновано забавяне, определя срок за извършване на действието. В противен случай съдът отхвърля молбата. Определението не подлежи на обжалване.

Дял втори.
ОБЖАЛВАНЕ НА РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ. ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ

Глава двадесета.
ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ

Предмет на обжалване и компетентен съд
Чл. 258. (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища.
(2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.

Срок за въззивно обжалване
Чл. 259. (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната.
(2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда.
(3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването й новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат.
(4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване.

Съдържание на въззивната жалба
Чл. 260. Жалбата съдържа:
1. името и адреса на страната, която я подава;
2. означение на обжалваното решение;
3. указание в какво се състои порочността на решението;
4. в какво се състои искането;
5. новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти;
6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи;
7. подпис на жалбоподателя.

Приложения към жалбата
Чл. 261. Към жалбата се прилагат:
1. преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;
2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
3. новите писмени доказателства, посочени в жалбата;
4. документ за внесена такса.

Проверка от първоинстанционния съд
Чл. 262. (1) Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
(2) Жалбата се връща, когато:
1. е подадена след изтичането на срока за обжалване, и
2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности.
(3) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба
Чл. 263. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261.
(2) В срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба. Насрещната въззивна жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба.
(3) Съдът проверява редовността на насрещната въззивна жалба съгласно чл. 262. След като я приеме, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която може да подаде отговор в едноседмичен срок от получаването им.
(4) Насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната.
(5) След изтичането на сроковете по ал. 1 и 3 делото заедно с жалбите и отговорите се изпраща на горестоящия съд.

Оттегляне и отказ от въззивна жалба
Чл. 264. (1) Във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба.
(2) Предварителен отказ от правото на обжалване е недействителен.

Присъединяване към въззивната жалба
Чл. 265. (1) Всеки от другарите по делото може не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи според броя на страните.
(2) В случаите на необходимо другарство съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя.

Забрана за посочване на нови факти и доказателства
Чл. 266. (1) Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.
(2) До приключване на съдебното дирене страните могат да:
1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор;
2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.
(3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.

Подготвително заседание
Чл. 267. (1) В закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбите и доказателствените искания може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.
(2) Съдът може да изслуша отново свидетели и вещи лица, ако прецени това за необходимо.

Открито заседание на въззивния съд
Чл. 268. (1) Въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което се докладват жалбите и отговорите.
(2) Събирането на доказателствата става по общите правила, като при необходимост гледането на делото се отлага.
(3) След решаване на въпросите по чл. 267 и събиране на доказателствата съдът дава ход на устните състезания, за които се прилага съответно чл. 149, ал. 3.

Правомощия на въззивния съд
Чл. 269. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
Чл. 270. (1) Когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
(2) Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение.
(3) Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
(4) Решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд.

Решение при неправилно първоинстанционно решение
Чл. 271. (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.
(2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя.

Решение при правилно първоинстанционно решение
Чл. 272. Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

Приложимост на правилата за първоинстанционното производство
Чл. 273. Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция.

Глава двадесет и първа.
ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА

Обжалване с частна жалба
Чл. 274. (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:
1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и
2. в случаите, изрично посочени в закона.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция - пред съответния апелативен съд. Определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат:
1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото;
2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.

Срок за обжалване и съдържание на частната жалба
Чл. 275. (1) Частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, 261, 262 и 273.

Отговор на частната жалба
Чл. 276. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор.
(2) След изтичане на срока по ал. 1 жалбата заедно с отговора и неговите приложения, ако такива са подадени, се изпраща на горестоящия съд. Съдът прилага препис от обжалваното определение.

Спиране на производството
Чл. 277. Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако в закон е предвидено друго. Съдът по жалбата може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение до решаването на частната жалба, ако прецени това за необходимо.

Разглеждане и решаване на частната жалба
Чл. 278. (1) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание.
(2) Ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако прецени това за необходимо.
(3) Постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд.
(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията.

Обжалване на разпорежданията
Чл. 279. Разпоредбите на чл. 274 - 278 се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда.

Глава двадесет и втора.
КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ

Приложно поле
Чл. 280. (1) (Обявена за противоконституционна в частта относно думата "съществен" с РКС № 4 от 2009 г. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз;
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото..
(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Не подлежат на касационно обжалване:
1. решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост;
2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от този кодекс, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, производства по чл. 126, ал. 2, чл. 127а и чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация и искове по чл. 17, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;
3. решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.

Основания за касационно обжалване
Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато:
1. решението е нищожно;
2. решението е недопустимо;
3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Спиране на изпълнението на въззивното решение
Чл. 282. (1) Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението.
(2) Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:
1. по решения за парични вземания - присъдената сума;
2. по решения относно вещни права - обжалваемият интерес.
(3) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.
(4) Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.
(5) Когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено.
(6) Ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ.

Срок за касационно обжалване
Чл. 283. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4.

Съдържание на касационната жалба
Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа:
1. името и адреса на страната, която я подава;
2. означение на обжалваното решение;
3. точно и мотивирано изложение на касационните основания;
4. в какво се състои искането;
5. подпис на жалбоподателя.
(2) Касационната жалба се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към жалбата се прилага пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност.
(3) Към жалбата се прилагат:
1. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1;
2. преписи от жалбата и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;
3. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
4. документ за внесена такса.

Проверка на редовността на касационната жалба
Чл. 285. (1) Въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 284, съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
(2) Ако жалбата е редовна, въззивният съд я изпраща заедно с разменените книжа и делото на Върховния касационен съд.

Връщане на касационната жалба
Чл. 286. (1) Жалбата се връща от въззивния съд, когато:
1. е подадена след изтичането на срока за обжалване;
2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности;
3. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3.
(2) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

Отговор на касационната жалба и насрещна касационна жалба
Чл. 287. (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4 и чл. 284.
(2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба.
(3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността й и изпраща препис от нея заедно с приложенията й на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им.
(4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба.

Допускане на касационното обжалване
Чл. 288. Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии.

Призоваване на страните в касационното производство
Чл. 289. До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонения от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение.

Разглеждане на касационната жалба
Чл. 290. (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание.
(2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.
(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика.

Уеднаквяване на практиката
Чл. 291. (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.)

Предложение за тълкувателно решение
Чл. 292. При противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото.

Касационно решение
Чл. 293. (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение.
(2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано.
(3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
(4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на чл. 270.

Повторно разглеждане на делото
Чл. 294. (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.
(2) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

Касационно обжалване на решението при повторно разглеждане на делото
Чл. 295. (1) Когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Жалбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, който при отмяна решава спора по същество.
(2) Когато основанието за отмяна налага извършването на съдопроизводствени действия, Върховният касационен съд отменя въззивното решение и постановява ново решение, след като извърши необходимите действия. В този случай се прилагат съответно правилата за въззивното производство.

Глава двадесет и трета.
СИЛА НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ

Влизане в сила
Чл. 296. В сила влизат решенията:
1. които не подлежат на обжалване;
2. срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;
3. по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена.

Зачитане на решението
Чл. 297. Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

Предели
Чл. 298. (1) Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.
(2) Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.
(3) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички.
(4) Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане.

Непререшаемост
Чл. 299. (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
(2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
(3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.

Задължителна сила на присъда
Чл. 300. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Разпростиране на действието по иск на прокурора
Чл. 301. Когато делото е започнало по иск на прокурора, влязлото в сила решение е задължително и за страната, в интерес на която прокурорът е предявил иска.

Задължителна сила на решение по административен спор
Чл. 302. Влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен.

Глава двадесет и четвърта.
ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ

Основания за отмяна
Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато:
1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно;
2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото;
3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;
5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее;
6. страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29;
7. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението.
(2) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.
(3) Не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2.

Отмяна по молба на трето лице
Чл. 304. Отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2).

Срок за отмяна
Чл. 305. (1) (Предишен текст на чл. 305 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня:
1. в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1;
2. на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 2;
3. на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 3;
4. на влизане в сила на последното решение - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 4;
5. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) на узнаване на решението - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 304.
(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) В случаите по чл. 303, ал. 1, т. 7 молбата за отмяна се подава в 6-месечен срок от деня, в който решението на Европейския съд по правата на човека е станало окончателно.

Съдържание на молбата за отмяна
Чл. 306. (1) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в едноседмичен срок.
(2) При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 286.
(3) Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на насрещната страна. Тя може да даде отговор в едноседмичен срок от получаване на преписа.

 

Разглеждане и решаване на молбата за отмяна
Чл. 307. (1) По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание.
(2) Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание, в което се изслушват страните и се събират необходимите доказателства. Когато се иска отмяна на решение на Върховния касационен съд, молбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
(3) Ако прецени молбата за основателна, Върховният касационен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.
(4) В случая по чл. 303, ал. 1, т. 4 съдът отменя неправилното решение.

Ново разглеждане на делото
Чл. 308. При новото разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите правила.

Спиране на изпълнението
Чл. 309. (1) Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. По искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 - 6.
(2) Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ.

Част трета.
ОСОБЕНИ ИСКОВИ ПРОИЗВОДСТВА

Глава двадесет и пета.
БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО

Приложно поле
Чл. 310. (1) (Предишен текст на чл. 310 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) По реда на тази глава се разглеждат искове:
1. за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи;
2. за опразване на наети и заети за послужване помещения;
3. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни;
4. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите;
5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.)
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) други искове, чието разглеждане в бързо производство е уредено в закон.
(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) При обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство.
(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) При съединяване в една искова молба на иск от посочените в ал. 1 с иск, който подлежи на разглеждане по общия ред, бързо производство не се допуска.

Проверка на исковата молба
Чл. 311. (1) В деня на постъпване на исковата молба съдът извършва проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска.
(2) Съдът дава указания на ищеца да допълни, конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях, когато са неясни, непълни или неточни.

Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 312. (1) В деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това съдът в закрито заседание:
1. насрочва делото за дата не по-късно от три седмици;
2. изготвя писмен доклад по делото;
3. приканва страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора;
4. произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими;
5. определя размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
(2) Съдът връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията.
(3) По направените своевременно искания във връзка с указанията и доклада по делото съдът се произнася в деня на постъпването им. Разпореждането по направените искания се съобщава на страните.

Последици от неизпълнение на указанията
Чл. 313. Когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Съединяване на искове
Чл. 314. (1) Ищецът може със становището си по доклада на съда, а ответникът с писмения отговор, да поиска съдът да се произнесе с решението си относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.
(2) По реда на това производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях.
(3) По искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения в имота.

Разглеждане на делото
Чл. 315. (1) В заседанието за разглеждане на делото съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, събира представените доказателства и изслушва устните състезания.
(2) В същото заседание съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му.

Срок за постановяване на съдебното решение
Чл. 316. Съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

Приложимост на правилата пред въззивния съд
Чл. 317. Правилата на тази глава се прилагат съответно и за производството пред въззивния съд.

Глава двадесет и шеста.
ПРОИЗВОДСТВО ПО БРАЧНИ ДЕЛА

Брачни искове
Чл. 318. По реда на тази глава се разглеждат исковете за развод, за унищожаване на брака и за установяване на съществуването или несъществуването на брак между страните.

Специална дееспособност
Чл. 319. Непълнолетните и ограничено запретените съпрузи могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по тях.

Развод при бременност на съпругата
Чл. 320. Производството по брачен иск се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето.

Разглеждане на делото
Чл. 321. (1) В първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.
(2) След разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба съдът е длъжен отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
(3) Ако страните постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, делото се спира.
(4) Всяка от страните може да поиска възобновяване на производството по делото в 6-месечен срок. Ако такова искане не бъде направено, делото се прекратява.
(5) Когато се постигне споразумение, в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие.
(6) Ако страните не постигнат съгласие за процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, разглеждането на делото продължава.

Изчерпателност на основанията
Чл. 322. (1) При иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
(2) Всички брачни искове може да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви.
(4) Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс, след като искът за развод бъде отхвърлен.

Привременни мерки
Чл. 323. (1) По молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.
(2) По тази молба съдът се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок.
(3) Определението по ал. 1 не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд.

Решение по брачни искове
Чл. 324. По брачни искове не се постановява неприсъствено решение и решение при признание на иска.

Влизане в сила на решението за развод
Чл. 325. Решението за развод влиза в сила, дори и да е обжалвано само в частта му относно вината.

Фамилно име след развод
Чл. 326. В решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще.

Продължаване на делото при смърт на ищеца
Чл. 327. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) Когато съпругът - ищец, умре и искът за развод се основава на вината на преживелия го съпруг, съдът дава двуседмичен срок на призованите към наследяване низходящи или родители да заявят дали желаят да продължат делото. Това правило се прилага и при иск за унищожаване на брака, ако преживелият съпруг е бил недобросъвестен.
(2) Ако в дадения срок никой не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг или ако той при иск за унищожаване на брака е бил добросъвестен.
(3) При продължаване на делото съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия.

Продължаване на делото при смърт на ответника
Чл. 328. При смърт на ответника продължаването на делото от лицата по чл. 327 е възможно, ако предявеният иск е във връзка с чл. 13 от Семейния кодекс и ищецът е недобросъвестна страна при сключване на брака.

Разноски по делото
Чл. 329. (1) Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
(2) При отхвърляне на иска за развод разноските се определят по реда на чл. 78. По този ред се определят разноските и при обжалване на решението.

Развод по взаимно съгласие
Чл. 330. (1) При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание.
(2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.
(3) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.
(4) Разглеждането на молбата се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства.
(5) Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

Глава двадесет и седма.
ПРОИЗВОДСТВО ПО ДЕЛА ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ

Приложима уредба
Чл. 331. (1) По реда на тази глава се разглеждат исковете за установяване или за оспорване на произход, както и исковете за прекратяване на осиновяване.
(2) По исковете по ал. 1 се прилагат съответно чл. 319 и 327 относно продължаване на делото от наследниците на осиновителя за установяване на неговата основателност.

Присъединяване на исковете за издръжка
Чл. 332. (1) С иска за установяване на бащинство или майчинство може да се съединява и иск за издръжка на детето, но привременна издръжка по тези дела не може да се присъжда.
(2) С иска за прекратяване на осиновяването може да се съедини иск за обезщетение на осиновения, който е допринесъл за увеличаване на имотното състояние на осиновителя. Този иск може да бъде предявен и като насрещен.

Задължение за съдействие
Чл. 333. (1) Страните по дело за произход са длъжни да оказват съдействие при изготвяне на заключението от вещото лице, освен ако изследването е свързано със сериозна или продължителна опасност за живота или здравето им.
(2) Съдът се произнася по отказа за съдействие с определение, което подлежи на отделно обжалване. Когато отказът е правомерен, съдът определя друг метод за изследване на произхода, който не е свързан с посочената опасност.
(3) За получаване на проби посредством методи, при които не се накърнява телесната неприкосновеност, съдът нарежда при необходимост прилагането на подходящи мерки за принуда.
(4) Ако доказателства не могат да бъдат събрани по реда на ал. 1 - 3, съдът може да постанови вземането на необходимите послесмъртни проби освен в случаите, когато това е забранено със закон.

Решение по иск за гражданско състояние
Чл. 334. По иск за гражданско състояние не се постановяват неприсъствено решение и решение при признание на иска.

Прекратяване на производството при смърт на детето
Чл. 335. По дела за оспорване на бащинство производството се прекратява при смърт на детето.

Глава двадесет и осма.
ПОСТАВЯНЕ ПОД ЗАПРЕЩЕНИЕ

Започване на производството
Чл. 336. (1) Поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.
(2) В производствата по ал. 1 участието на прокурора е задължително.

Лични впечатления от лицето
Чл. 337. (1) Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако се налага, се довежда принудително. Когато лицето е в лечебно заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебно заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние.
(2) Ако след разпита съдът прецени за необходимо, назначава на лицето по ал. 1 временен попечител, който да се грижи за неговите лични и имуществени интереси.

Разглеждане на иска
Чл. 338. (1) Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и на неговите близки. Ако това се окаже недостатъчно, съдът пристъпва към събиране на други доказателства и изслушване на вещи лица.
(2) Ако лицето е в лечебно заведение, съдът изисква сведения за неговото състояние.
(3) След като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество и по попечителство, за да се учреди настойничество или попечителство.
(4) Ищецът няма право на разноски в производството за поставяне под запрещение. Ако искът бъде отхвърлен, ищецът дължи на ответника направените от него разноски във връзка с делото.

Решение по иск за поставяне под запрещение
Чл. 339. По иск за поставяне под запрещение не се постановяват неприсъствено решение и решение при признание на иска.

Отмяна на запрещението
Чл. 340. (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат и за отмяна на запрещението.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничество и по попечителство или от настойника, както и самостоятелно от поставения под ограничено запрещение.

Глава двадесет и девета.
СЪДЕБНА ДЕЛБА

Започване на производството
Чл. 341. (1) Сънаследник, който иска делба, подава до районния съд писмена молба, към която прилага:
1. удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници;
2. удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти;
3. преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници.
(2) Всеки от останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти.

Първо заседание
Чл. 342. В първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.

Преюдициални въпроси
Чл. 343. В производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения.

Решение по допускане на делбата
Чл. 344. (1) В решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи.
(2) В решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
(3) Определението по ал. 2 може да бъде изменено от същия съд. То може да се обжалва и с частна жалба.

Изключване на имоти от делбата
Чл. 345. Когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица - от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол.

Искания за сметки
Чл. 346. В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си.

Разделителен протокол
Чл. 347. Съдът съставя разделителния протокол въз основа на заключението на вещо лице при спазване правилата на Закона за наследството.

Изнасяне на публична продан
Чл. 348. Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

Възлагане на неподеляемо жилище
Чл. 349. (1) Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
(2) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
(3) За вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите могат да впишат законна ипотека.
(4) Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1. Имотът се оценява по действителната му стойност.
(5) Когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.
(6) Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията по ал. 2 и е направил искане за възлагане в срока по ал. 4, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.

Окончателен разделителен протокол
Чл. 350. След като състави проекта за разделителния протокол, съдът призовава страните, за да им го предяви и да изслуша възраженията им по него. След това той съставя и обявява окончателния разделителен протокол.

Обжалване на решенията
Чл. 351. Решенията по чл. 346, 348, 349 и 350 подлежат на обжалване с обща жалба в срока за обжалване на най-късното решение.

Теглене на жребий
Чл. 352. След като решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните за теглене на жребий.

Разпределяне на имотите
Чл. 353. Съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно.

Изкупуване от съделител
Чл. 354. (1) Когато имотът се изнася на публична продан като неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при условията на чл. 505, ал. 2.
(2) Ако няколко съделители желаят да изкупят имота при условията на ал. 1, се извършва нова продан само между тях при първоначална цена - предложената най-висока при първата продан. Тя продължава една седмица и се извършва по общите правила.
(3) Ако при проданта по ал. 2 никой от съделителите не изкупи имота, той се възлага на наддавача - трето лице на делбата, предложило най-високата цена при първата продан.

Разноски по производството
Чл. 355. Страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78.

Глава тридесета.
ЗАЩИТА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНО ВЛАДЕНИЕ

Родова подсъдност
Чл. 356. Исковете за защита и за възстановяване на нарушено владение и държане (чл. 75 и 76 от Закона за собствеността) са подсъдни на районния съд като първа инстанция.

Установяване на факта на владението
Чл. 357. (1) По тези дела съдът проверява само факта на владението и на нарушението му.
(2) Документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението.

Проверка за законосъобразност
Чл. 358. Когато владението е отнето по нареждане или със съдействие на съдебен изпълнител или друг държавен орган, съдът проверява законосъобразността на нареждането, съответно на извършените действия, независимо дали подлежат на обжалване и дали са обжалвани.

Недопустимост при предявен иск за собственост
Чл. 359. Лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин.

Глоба за нарушителя
Чл. 360. Когато владението или държането е било отнето чрез насилие или по скрит начин (чл. 76 от Закона за собствеността), съдът може да наложи на нарушителя и глоба до 1000 лв.

Предварително изпълнение
Чл. 361. Решението относно предаването на имота подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спряно.

Глава тридесет и първа.
ПРОИЗВОДСТВО ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ОКОНЧАТЕЛЕН ДОГОВОР

Обявяване на договора за окончателен при насрещно задължение
Чл. 362. (1) При иск по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор, при условие ищецът да изпълни задължението си. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизането в сила на решението, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата.
(2) Ако в срока по ал. 1 ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението.

Проверка на собствеността
Чл. 363. Когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота.

Такси и разноски
Чл. 364. (1) С решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана върху имота до изплащането на тези разноски.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.

Глава тридесет и втора.
ПРОИЗВОДСТВО ПО ТЪРГОВСКИ СПОРОВЕ

Приложима уредба
Чл. 365. По реда на тази глава окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до:
1. търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства;
2. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) приватизационен договор, договор за обществена поръчка и концесионен договор;
3. участие в търговско дружество или в друго юридическо лице - търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър;
4. попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове на кредиторите;
5. картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение.

Приложения към исковата молба
Чл. 366. Към исковата молба за парично вземане страната е длъжна да представи справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на неговия размер.

Отговор на исковата молба
Чл. 367. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на който указва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права.
(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава отговора.
(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи точно доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.
(4) В срока за отговор ответникът може да предяви насрещен иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях.

Приложения към отговора на исковата молба
Чл. 368. Към отговора на исковата молба се представят преписи от отговора и от приложенията към него според броя на ищците.

Възражение за разглеждане по общия ред
Чл. 369. (1) Възражението, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на тази глава, може да се направи само от ответника най-късно с отговора на исковата молба или да се повдигне служебно от съда в същия срок.
(2) Срещу определението, че спорът подлежи на разглеждане по общия ред, може да се подаде частна жалба.

Последици от неподаването на отговор
Чл. 370. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Възражение за прихващане след срока за отговор
Чл. 371. Възражението за прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства, или до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение.

Допълнителна искова молба
Чл. 372. (1) След като приеме отговора, съдът изпраща препис от него заедно с приложенията на ищеца, който може в двуседмичен срок да подаде допълнителна искова молба.
(2) В допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната. В срока за допълнителна искова молба той може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба.

Допълнителен отговор
Чл. 373. (1) След като приеме допълнителната искова молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, който може в двуседмичен срок да подаде отговор.
(2) В допълнителния отговор ответникът е длъжен да отговори на допълнителната искова молба. В срока за допълнителен отговор той може да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в допълнителната искова молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да сочи и представя нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.

Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 374. (1) След като провери редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. Съдът може да се произнесе по допускането на някои доказателства в открито заседание само ако прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.
(2) Съдът насрочва делото в открито заседание, като изпраща на ищеца допълнителния отговор. Съдът съобщава на страните определението си по ал. 1. Той може да им съобщи и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Разглеждане на делото в открито заседание
Чл. 375. (1) В откритото заседание съдът прави устен доклад, дава указания на страните и им предоставя възможност да изложат становището си във връзка с доклада по делото и дадените указания, както и да предприемат желаните от тях процесуални действия, след което събира допуснатите доказателства и изслушва устните състезания.
(2) При фактическа и правна сложност на делото съдът може да определи срок за всяка от страните да представи писмена защита и реплика.

Разглеждане на делото в закрито заседание
Чл. 376. (1) Когато с размяната на книжа са представени всички доказателства и ако приеме, че не е необходимо изслушването на страните, съдът може да разгледа делото в закрито заседание, като предостави на страните възможност да представят писмени защити и реплики.
(2) Съдът разглежда и решава делото в закрито заседание, когато страните поискат това.
(3) Съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалване.

Приложимост на общите правила
Чл. 377. Доколкото няма особени правила за производството по търговски дела, прилагат се общите правила за производството пред първата инстанция.

Приложимост на правилата пред въззивния съд
Чл. 378. Правилата на тази глава се прилагат съответно и за производството пред въззивния съд.

Глава тридесет и трета.
ПРОИЗВОДСТВО ПО КОЛЕКТИВНИ ИСКОВЕ

Колективни искове
Чл. 379. (1) Колективен иск може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем.
(2) Лица, които претендират да са увредени от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица или за защита срещу такива нарушения, могат да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината.
(3) Лица, които претендират колективният им интерес да е увреден или застрашен от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения могат да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес.

Предявяване на колективен иск
Чл. 380. (1) Колективните искове се разглеждат от окръжния съд като първа инстанция по реда на тази глава.
(2) В исковата молба, отделно от обстоятелствата, на които се основава колективният иск, се посочва кои обстоятелства определят кръга на увредените лица и начинът, по който се предлага да бъде разгласено предявяването на иска.
(3) Към исковата молба се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските.

Проверка на условията за предявяване на колективен иск
Чл. 381. (1) След проверката на допустимостта на предявения иск и редовността на исковата молба съдът служебно проверява възможностите на лицето или лицата, предявили иска, сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес и да понесат тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските.
(2) Съдът може да изслуша лицето или лицата, предявили иска, в открито заседание.
(3) Съдът не допуска разглеждането на делото, ако никое от лицата, предявили иска, не отговаря на условията по ал. 1 и ако всички заедно не отговарят на тези условия.
(4) Определението на съда, с което не се допуска разглеждането на делото, подлежи на обжалване с частна жалба.

Подготовка на делото за разглеждане
Чл. 382. (1) В открито заседание с призоваване на страните съдът изслушва становищата на страните по обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица, и начина за разгласяване на предявяването на иска.
(2) Съдът определя:
1. подходящ начин за разгласяване на предявяването на иска - колко съобщения, чрез кои медии и в продължение на колко време трябва да бъдат направени;
2. подходящ срок след разгласяването, в който увредените лица могат да заявят, че ще участват в процеса или ще осъществят защитата си самостоятелно.
(3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба.

Приемане на нови участници и изключване от участие
Чл. 383. (1) В закрито заседание съдът:
1. приема за участие в процеса други увредени лица, организации за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения, които в определения срок са заявили искане за участие в процеса;
2. изключва увредените лица, които в определения срок са заявили, че ще осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес.
(2) Определението, с което се отказва включване на нови участници или изключване от участие, подлежи на обжалване с частна жалба.
(3) Съдът издава препис от определението за изключване на лицата, които в установения срок са заявили, че ще осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес.

Съглашение за доброволно уреждане на спора
Чл. 384. (1) Съдът напътва страните към спогодба и им разяснява предимствата на различните способи за доброволно уреждане на спора.
(2) Съдът одобрява постигнатата спогодба, споразумение, помирение или друго съглашение за частично или цялостно уреждане на спора, ако то не противоречи на закона и добрите нрави и ако чрез включените в него мерки може да бъде защитен в достатъчна степен увреденият интерес.
(3) Съглашението за уреждане на спора поражда действие след одобряването му от съда.

Мерки за защита на увредения интерес
Чл. 385. (1) Съдът може да осъди ответника да извърши определено действие, да не извършва определено действие или да заплати определена сума.
(2) По молба на ищеца съдът, пред който е предявен искът, може да определи подходящи привременни мерки за защита на увредения интерес. Определението може да бъде изменяно или отменяно от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.
(3) Определението подлежи на въззивно и на касационно обжалване, независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1. Обжалването на определението не спира неговото изпълнение, освен ако съдът по жалбата постанови друго.

(4) При постановяване на решението съдът не е обвързан от посочените от ищеца мерки за защита. С оглед особеностите на случая и след като вземе предвид становището на ответника, съдът може да постанови други мерки, които осигуряват подходяща защита на увредения интерес.

Решение по колективния иск
Чл. 386. (1) Решението на съда има действие за нарушителя, лицето или лицата, предявили иска, както и по отношение на тези лица, които претендират да са увредени от установеното нарушение и не са заявили, че желаят да осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес. Изключените лица могат да се ползват от решението, с което колективният иск е уважен.
(2) Към решението на съда се прилага списък на изключените лица.
(3) Решението подлежи на въззивно и на касационно обжалване, независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1.
(4) Решението по колективен иск не може да бъде отменено по чл. 304.

Разпореждане с обезщетението
Чл. 387. (1) Съдът може да постанови обезщетението да бъде внесено по сметка на едно от лицата, предявили иска, по специална сметка на общо разпореждане на лицата, предявили иска, или по специална сметка на общо разпореждане на увредените лица.
(2) След постановяване на решението съдът може да задължи лицата, предявили иска, да прехвърлят обезщетението по специална сметка на общо разпореждане на увредените лица, като вземе подходящи мерки за обезпечаване изпълнението на това задължение.

Общо събрание и комитет на увредените лица
Чл. 388. (1) Първоинстанционният съд може да свика общо събрание на увредените лица, като разгласи поканата по начина, по който е разгласено предявяването на иска. Общото събрание на увредените лица се ръководи от съдията и може да приеме решения, ако се явят поне 6 увредени лица.
(2) Общото събрание на увредените лица избира комитет, който да се разпорежда със средствата по специалната сметка, и може да вземе решение за действията, които възлага на комитета да извърши.

Част четвърта.
ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

Глава тридесет и четвърта.
ДОПУСКАНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕТО

Обезпечение на предявен иск
Чл. 389. (1) Във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.
(2) Обезпечение се допуска по всички видове искове.

Обезпечение на бъдещ иск
Чл. 390. (1) Обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение.
(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) При искове, при които родовата компетентност се определя от размера на данъчната оценка на недвижим имот, компетентен е окръжният съд по местонахождението на имота, независимо от цената на иска.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) В случая по ал. 1 съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението. Спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция.

Предпоставки за допускане на обезпечението
Чл. 391. (1) Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако:
1. искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или
2. бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая по ал. 1, т. 1.
(3) Размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.
(4) Държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се освобождават от представяне на гаранция.
(5) Обезпечение на иска се допуска и когато делото бъде спряно.

Обезпечение на иск за издръжка
Чл. 392. По искове за издръжка се допуска обезпечение и без да се спазват изискванията на чл. 391. В този случай съдът може и служебно да вземе мерки за обезпечение на иска.

Недопустимост на обезпечението
Чл. 393. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, както и върху вземания на лечебни заведения от Националната здравноосигурителна каса не се допуска.
(2) Не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.

Частично обезпечение на иска
Чл. 394. Съдът може да допусне обезпечение на иска за пълния му размер или само за онези части, които са подкрепени с достатъчно доказателства.

Молба за допускане на обезпечението
Чл. 395. (1) В молбата за обезпечение се посочват обезпечителната мярка и цената на иска. На насрещната страна не се връчва препис от молбата.
(2) Молбата се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й.
(3) Въз основа на определението, с което молбата се уважава, съдът издава обезпечителна заповед. Когато е определена гаранция, съдът издава обезпечителната заповед след внасянето й.

Обжалване
Чл. 396. (1) Определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Препис от частната жалба се връчва на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок. При обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника. В случай че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2.
(3) Определението, с което се допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба.

Глава тридесет и пета.
ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ

Видове мерки
Чл. 397. (1) Обезпечението се извършва:
1. с налагане на възбрана върху недвижим имот;
2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника;
3. чрез други подходящи мерки, определени от съда, включително чрез спиране на моторно превозно средство от движение и чрез спиране на изпълнението.
(2) Съдът може да допусне няколко вида обезпечения до размера на цената на иска по чл. 69, ал. 1.

Замяна на обезпечението
Чл. 398. (1) Съдът може по искане на една от страните, след като уведоми другата страна и вземе предвид възраженията й, направени в тридневен срок от съобщението, да допусне замяна на един вид обезпечение с друг.
(2) При обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Това не се отнася до обезпечение на искове за собственост.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 запорът и възбраната се отменят.

Съгласие за обекта на обезпечението
Чл. 399. Ако искът се основава на договор, в който е посочен имотът, който ще служи за обезпечение, обезпечението се налага само върху този имот, освен ако той не е налице или ако междувременно е обременен с други тежести, които правят обезпечението недостатъчно.

Налагане на обезпечителната мярка
Чл. 400. (1) Налагането на запор се извършва незабавно от съдебния изпълнител по искане на молителя въз основа на обезпечителната заповед на съда съгласно чл. 449, ал. 1, чл. 450, ал. 1 и 2, чл. 507, 515, 516 и 517, като на ответника се връчва съобщение вместо призовка за доброволно изпълнение. При запор върху движима вещ съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене съгласно чл. 465 - 472.
(2) Налагането на възбрана става чрез вписване на обезпечителната заповед на съда в нотариалните книги. Службата по вписванията съобщава на ответника за извършеното вписване.

Действие на обезпечителната мярка
Чл. 401. Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска, произвеждат действието, предвидено в чл. 451 - 453, чл. 456, ал. 1, чл. 508, 509 и чл. 512 - 514. Обезпеченият кредитор може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. За случая се прилагат чл. 435, ал. 4 и чл. 440.

Отмяна на обезпечението
Чл. 402. (1) Отмяна на обезпечението се постановява по молба на заинтересованата страна. Препис от молбата се връчва на лицето, по чието искане е наложено обезпечението. То може да подаде възражения в тридневен срок от получаване на преписа.
(2) Съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията по чл. 398, ал. 2. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба.
(3) Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда.

Обезщетение за вреди
Чл. 403. (1) Ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.
(2) В случаите по ал. 1, за да бъде освободена представената гаранция, заинтересованият подава молба с препис за ответната страна. В едноседмичен срок от връчването на молбата ответникът може да подаде възражение против освобождаване на гаранцията и в едномесечен срок да предяви иск за причинените му вреди. Ако в тези срокове ответникът не подаде възражение и не предяви такъв иск, гаранцията се освобождава.

Част пета.
ИЗПЪЛНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

Дял първи.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Глава тридесет и шеста.
ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ

Изпълнителни основания
Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение:
1. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията и определенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;
2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство;
3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България.

Производство по издаване на изпълнителен лист
Чл. 405. (1) Изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове. Препис от молбата не се връчва на длъжника.
(2) Молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, или до съда, който е издал заповедта за изпълнение, а когато актът подлежи на незабавно изпълнение - до съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) Молбата въз основа на решенията на местните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се подава в окръжния съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника.
(4) Съдът по допускането на изпълнението издава изпълнителен лист въз основа на актовете по чл. 404, т. 2 и 3. Изпълнителният лист, издаден въз основа на актовете по чл. 404, т. 3, не се предава на кредитора, докато решението по допускането на изпълнението не влезе в сила.
(5) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) Съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж решения.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) Молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 се разглежда в 7-дневен срок в закрито заседание от съдия в съответния съд.

Разпореждане за издаване на изпълнителен лист
Чл. 406. (1) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.
(2) В случаите по чл. 404, т. 2 и 3 съдът проверява и дали вземането може да бъде изпълнено със способите на българския закон. Когато това е невъзможно, той постановява заместващо изпълнение, което може да удовлетвори кредитора.
(3) За издаването на изпълнителния лист съдията прави надлежна бележка върху акта.
(4) В производството по издаване на изпълнителен лист се прилагат съответно чл. 247, 250 и 251.

Обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист
Чл. 407. (1) Разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
(2) Обжалването на разпореждането, с което молбата се уважава, не спира изпълнението.
(3) Когато изпълнителният лист е издаден при условията на чл. 406, ал. 2, разпореждането се обжалва по общия ред.

Първообразен изпълнителен лист
Чл. 408. (1) Изпълнителният лист се издава в един екземпляр, подписан от съдия от съответния съд.
(2) Когато трябва да се предадат няколко отделни имота или когато решението е постановено в полза или срещу няколко лица, може да се издадат отделни изпълнителни листове, като се означи коя част от решението подлежи на изпълнение по всеки лист.

Дубликат от изпълнителен лист
Чл. 409. (1) Ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.
(2) Молбата се разглежда в открито заседание, след като се връчи препис от нея на длъжника.
(3) Длъжникът може да противопостави освен липсата на условията по ал. 1 и възражения за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му.
(4) Постановеното решение подлежи на обжалване по общия ред. След като то влезе в сила, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата.
(5) Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника.

Глава тридесет и седма.
ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО

Заявление за издаване на заповед за изпълнение
Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;
2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане.
(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Издаване на заповед за изпълнение
Чл. 411. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато:
1. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението;
2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
3. (нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
(3) При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника.

Съдържание на заповедта за изпълнение
Чл. 412. Заповедта за изпълнение съдържа:
1. означението "заповед за изпълнение";
2. дата и място на постановяване;
3. посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта;
4. трите имена и адресите на страните;
5. делото, по което се издава заповедта;
6. задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати;
7. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг начин за плащане;
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) покана до длъжника да изпълни в едномесечен срок от връчването на заповедта;
9. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) указание, че длъжникът може да подаде възражение в срока по т. 8 и в случай че възражението е неоснователно, той може да понесе разноски в по-висок размер от посочения в заповедта;
10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение;
11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) пределите на обжалване, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва;
12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подпис на съдията.

Обжалване
Чл. 413. (1) Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

Възражение
Чл. 414. (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква освен в случаите по чл. 414а.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Възражението се прави в едномесечен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.

Възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение
Чл. 414а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.
(2) Ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.
(3) Възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище.
(4) Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.
(5) Пропускът на заявителя да подаде становище и обезсилването на заповедта не е пречка заявителят да предяви иск за цялото вземане по реда на чл. 422.
(6) Ако въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист съгласно чл. 418, съдът го обезсилва в частта, в която е обезсилена заповедта за изпълнение.

Действие на възражението
Чл. 415. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
1. когато възражението е подадено в срок;
2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението;
3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
(2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418.
(3) Искът по ал. 1, т. 1 и 2 е установителен, а по т. 3 - осъдителен.
(4) Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.
(5) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.

Влизане в сила на заповедта за изпълнение
Чл. 416. (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

Заповед за изпълнение въз основа на документ
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. (нова - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения;
9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) акт за начет;
10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея. Когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

Незабавно изпълнение
Чл. 418. (1) Когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
(2) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение.
(3) Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.
(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва от молителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчва от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях.

Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение
Чл. 419. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) (1) Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. Частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта.
(2) Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението.
(3) Съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Спиране на изпълнението
Чл. 420. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:
1. вземането не се дължи;
2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;
3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
(3) Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба.
(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Определението за спиране подлежи на незабавно изпълнение, независимо от обжалването му.
(5) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Когато е образувано исково производство, компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнението е съдът, пред който е предявен искът по чл. 422, ал. 1.

Частично спиране на изпълнението
Чл. 421. (1) При няколко задължени лица обезпечението по чл. 420, ал. 1 служи само за лицето или за лицата, за които е представено.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Когато възражението се отнася само за част от вземането съдът спира предварителното изпълнение само за съответната част от вземането.

Иск за съществуване на вземането
Чл. 422. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.
(2) Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420.
(3) Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изречение второ.
(4) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Обратен изпълнителен лист не се издава, ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането.

Възражение пред въззивния съд (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)
Чл. 423. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:
1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;
2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;
3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;
4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Подаването на възражение пред въззивния съд не спира изпълнението на заповедта. По искане на длъжника съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2.
(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Разглеждането на делото от първоинстанционния съд продължава с указания по чл. 415, ал. 1. В това производство съдът разглежда и подаденото с възражението искане по чл. 420, ал. 2.

Иск за оспорване на вземането
Чл. 424. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.
(2) Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Образци
Чл. 425. (1) Министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и другите книжа във връзка със заповедното производство.
(2) Когато заявителят не е използвал образец или е използвал неправилен образец, съдът в писменото си указание за отстраняване на нередовността прилага съответния образец.

Глава тридесет и осма.
ЗАПОЧВАНЕ, СПИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО
Започване на изпълнението
Чл. 426. (1) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
(2) В молбата си взискателят посочва начина на изпълнението. Той може да посочи едновременно няколко начина. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение.
(3) Редовността на молбата по ал. 1 се проверява по чл. 129.
(4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи.

Започване на изпълнението
Чл. 426. (1) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) В молбата си взискателят посочва начина на изпълнението. Той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение.
(3) Редовността на молбата по ал. 1 се проверява по чл. 129.
(4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи.

Местна компетентност
Чл. 427. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:
1. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;
2. движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;
3. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;
4. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
5. постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника;
6. имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.
(2) След образуване на изпълнителното дело по правилата на ал. 1 взискателят може да поиска от съдебния изпълнител налагане на запор или възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се в района на друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите, намиращи се в неговия район.
(3) В случаите по ал. 2, когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.
(4) Настъпилите след подаването на молбата за изпълнение промени в обстоятелствата по ал. 1, т. 5, обуславящи местната компетентност, не са основание за препращане на делото.
(5) По искане на взискателя изпълнителното производство може да бъде продължено от друг съдебен изпълнител в същия район на действие. В този случай извършените действия запазват силата си. Ако поискано изпълнително действие не е извършено, внесените авансово такси се изплащат на съдебния изпълнител, на когото е препратено делото. За изпратеното изпълнително дело се уведомяват длъжникът и третото задължено лице. Разноските, свързани с препращането на делото, остават в тежест на взискателя.

Покана за доброволно изпълнение
Чл. 428. (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист.
(2) Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт.
(3) При смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.
(4) Когато съдебният изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, изпраща на длъжника съобщения за наложения запор и възбрана.

Субективни предели на изпълнителния лист
Чл. 429. (1) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.
(2) Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.
(3) Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.

Особен представител на длъжника
Чл. 430. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника в случаите по чл. 47, ал. 6, както и когато при пристъпването към изпълнение констатира, че последният няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Особеният представител се посочва от съответната адвокатска колегия.

Правомощия на съдебния изпълнител
Чл. 431. (1) Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Държавните учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. При поискване полицейските органи са длъжни да окажат съдействие на съдебния изпълнител при възпрепятстване на изпълнението на неговите функции.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 32 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г.) Съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т.ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния осигурителен институт, на централния регистър на ценни книжа, воден от Централния депозитар, на централните депозитари на ценни книжа, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения във връзка с изпълнението, както и да иска копия и извлечения от документи.
(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) За информацията по ал. 3, необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на обезпечителни мерки по него се дължи съответната държавна или местна такса, освен в случаите по чл. 83, ал. 1 и чл. 84. Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите, когато личното присъствие на длъжника е необходимо и той не се явява, въпреки че е получил призовка за това, съдебният изпълнител може да нареди на полицейските органи неговото довеждане.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца.

Спиране на изпълнението
Чл. 432. (1) (Предишен текст на чл. 432 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Изпълнителното производство се спира:
1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524;
2. по искане на взискателя;
3. в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление;
4. в случаите по чл. 282, ал. 2, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд;
5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) в случаите по чл. 624б;
6. (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 18.06.2011 г.) в случаите по чл. 627б, ал. 2;
7. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишна т. 6 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) в други случаи, предвидени в закон.
(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) За времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия. Това правило не се прилага за вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане.

Прекратяване и приключване на изпълнението (Загл. доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.)
Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:
1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;
2. взискателят е поискал това писмено;
3. изпълнителният лист бъде обезсилен;
4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;
5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;
6. (доп. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83;
7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440;
8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Във всички случаи по ал. 1 и ал. 2 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила.
(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред.
(5) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Прекратяването и приключването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител.

Удостоверяване на изпълнителните действия
Чл. 434. (1) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) По образуването, движението и приключването на изпълнителното производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, освен когато законът предвижда да се произнася с постановление.
(2) (Предишен текст на чл. 434 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) За всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението.

Глава тридесет и девета.
ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Раздел I.
Обжалване на действията на съдебния изпълнител

Подлежащи на обжалване действия
Чл. 435. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Взискателят може да обжалва:
1. отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие;
2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да обжалва:
1. постановлението за глоба;
2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;
4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2;
6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;
7. разноските по изпълнението.
(3) Постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
(4) Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.
(5) Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.

Подаване на жалбата
Чл. 436. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) В тридневен срок, считано от получаване на жалбата, съдебният изпълнител изпраща за връчване препис на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на страната, по молба на която е образувано изпълнителното дело.
(3) Страната, която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичането на този срок съдебният изпълнител изпраща на окръжния съд жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага мотиви по обжалваните действия.
(4) По отношение на жалбите се прилагат съответно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262.

Разглеждане на жалбите
Чл. 437. (1) Жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица.
(2) Подадените от трети лица жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело.
(3) Съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства.
(4) Съдът обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване.

Спиране на изпълнението при обжалване
Чл. 438. Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране.

Раздел II.
Защита по исков ред

Оспорване на вземането
Чл. 439. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
(2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Защита на трето лице
Чл. 440. (1) Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.
(2) Искът се предявява срещу взискателя и длъжника.
(3) Взискателят отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени на трети лица чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи.

Отговорност на съдебния изпълнител за вреди
Чл. 441. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., предишен текст на чл. 441 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Налице е незаконосъобразно принудително изпълнение и когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.

Дял втори.
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ

Глава четиридесета.
ОБЩИ ПРАВИЛА

Обект на изпълнението
Чл. 442. Взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника.

Съразмерност
Чл. 442а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.
(2) По възражение на длъжника и при установяване на несъразмерност съдебният изпълнител вдига съответните обезпечителни мерки.

Замяна на обекта и начина на изпълнението
Чл. 443. Длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение. Ако съдебният изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане.

Несеквестируеми вещи
Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице:
1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;
2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;
3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;
4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;
5. земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година;
6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;
7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;
8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.

Отпадане на несеквестируемостта
Чл. 445. (1) От забраните по чл. 444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.
(2) От забраните по чл. 444, т. 5 и 7 не могат да се ползват:
1. длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети;
2. длъжниците за случаи, предвидени със закон.

Несеквестируем доход
Чл. 446. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.
(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.

Несеквестируем доход, получен по сметка в банка
Чл. 446а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.
(2) Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.
(3) Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.
(4) Банката превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите суми, като съобщава на съдебния изпълнител в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 причините за неизпълнението, съответно че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения за работа.
(5) В едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 4, съответно от възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446.

Недействителност на отказ от закрила
Чл. 447. Всеки отказ на длъжника от закрилата по чл. 444 и 446 е недействителен.

Задължение за деклариране на имуществото и доходите
Чл. 448. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ако у длъжника не бъде намерено секвестируемо имущество, продажбата на което да покрие разноските по изпълнението, той е длъжен да се яви пред районния съдия и да декларира цялото си имущество и всичките си доходи. Липсата на достатъчно имущество се установява в протокол.
(2) По искане на съдебния изпълнител районният съдия насрочва заседание за явяване на длъжника и взискателя.
(3) Ако длъжникът не се яви, съдът постановява принудителното му довеждане.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Задължението за явяване и представяне на декларация и отговорността за неизпълнението на тези задължения се посочват в призовката до длъжника.

Едновременни действия с поканата за доброволно изпълнение
Чл. 449. (1) Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в поканата за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Той може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение.
(2) Когато изпълнението се насочва върху имот едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.

Запор върху движима вещ или вземане
Чл. 450. (1) Запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител.
(2) Запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.
(3) Запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507.

Електронен запор върху вземане по сметка в банка
Чл. 450а. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Запор върху вземане на длъжника по сметка в банка се налага от съдебен изпълнител чрез запорно съобщение в електронна форма, подписано с квалифициран електронен подпис, изпратено по електронен път чрез унифицирана среда за обмен на електронни запори. Запор върху други вземания на длъжника от банка се извършва по общия ред.
(2) Запорното съобщение, отговорът на банката, съобщението за вдигане на запора, потвърждението за полученото съобщение и другите съобщения във връзка с налагането, изпълнението и вдигането на запора се смятат за получени от адресата с изтеглянето им от средата по ал. 1.
(3) Министърът на правосъдието издава наредба, с която се определят изискванията към средата по ал. 1.

Действие на запора и на възбраната по отношение на длъжника
Чл. 451. (1) От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта.
(2) Последиците по ал. 1 настъпват за длъжника от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение, когато изпълнението е насочено върху движима или недвижима вещ и тази вещ е посочена в поканата.

Действие на запора и на възбраната по отношение на взискателя
Чл. 452. (1) Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице - приобретател, може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността.
(2) Когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания.
(3) Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него.

Непротивопоставимост на невписаните актове
Чл. 453. На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят:
1. прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната;
2. решенията по исковите молби, подлежащи на