Sidebar

Меню

Обн. ДВ. бр. 56 от 13.07.1991 г., изм. ДВ. бр. 85 от 26.09.2003 г., изм. ДВ. бр. 18 от 25.02.2005 г., изм. ДВ. бр. 27 от 31.03.2006 г., изм. ДВ. бр. 78 от 26.09.2006 г., изм. ДВ. бр. 12 от 6.02.2007 г., изм. и доп. ДВ. бр. 100 от 18.12.2015 г.
 

Преамбюл
Ние, народните представители от Седмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,
като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;
като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,
прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава,
за което приемаме тази

Глава първа
ОСНОВНИ НАЧАЛА

Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Чл. 2. (1) Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания.
(2) Териториалната цялост на Република България е неприкосновена.

Чл. 3. Официалният език в републиката е българският.

Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.

Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
(3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.
(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
(5) Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

Чл. 8. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.

Чл. 9. (1) (Предишен текст на чл. 9 - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.
(2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Дейността на въоръжените сили се урежда със закон.

Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.
(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.
(3) Партиите съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност се уреждат със закон.
(4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.

Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.
(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.

Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни.
(2) Религиозните институции са отделени от държавата.
(3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.
(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.

Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.

Чл. 15. Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.

Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона.

Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
(2) Собствеността е частна и публична.
(3) Частната собственост е неприкосновена.
(4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон.
(5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.

Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.
(2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски пространства.
(3) Държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.
(4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества.
(5) Условията и редът, при които държавата предоставя концесии за обектите и разрешения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон.
(6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.

Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.
(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
(3) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.
(4) Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък.

Чл. 20. Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика.

Чл. 21. (1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.
(2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., относно влизането в сила виж § 7) (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.
(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.
(3) Режимът на земята се определя със закон.

Чл. 23. Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.

Чл. 24. (1) Външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право.
(2) Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред.

Глава втора
ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ

Чл. 25. (1) Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие и по натурализация.
(2) Лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред.
(3) Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.
(5) Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на Република България.
(6) Условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон.

Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.
(2) Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

Чл. 27. (1) Чужденците, които пребивават в страната на законно основание, не могат да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга държава против тяхната воля, освен при условията и по реда, определени със закон.
(2) Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
(3) Условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон.

Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.

Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.

Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
(2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.
(3) В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.
(4) Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем.
(5) Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена.

Чл. 31. (1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок.
(2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание.
(3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.
(4) Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.
(5) На лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата.
(6) Наказанието лишаване от свобода се изпълнява единствено в местата, определени със закон.
(7) Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството.

Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Чл. 33. (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.
(2) Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.

Чл. 34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.
(2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.

Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.
(2) Всеки български гражданин има право да се завръща в страната.

Чл. 36. (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.
(2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.
(3) Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.

Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.

Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.

Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.

Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.

Чл. 42. (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.
(2) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон.

Чл. 43. (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.
(2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон.
(3) За събрания на закрито не се изисква разрешение.

Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.
(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.
(3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата.

Чл. 45. Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.

Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.
(2) Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството.
(3) Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и прекратяване, личните и имуществените отношения между съпрузите се уреждат със закон.

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
(2) Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.
(3) Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака.
(4) Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото.
(5) Условията и редът за ограничаване или отнемане на родителските права се определят със закон.

Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
(2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.
(3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.
(4) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.
(5) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 49. (1) Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.
(2) Работодателите имат право да се сдружават за защита на своите стопански интереси.

Чл. 50. Работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 51. (1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.
(2) Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условия и по ред, определени със закон.
(3) Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото.

Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.
(3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.
(4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи.
(5) Държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях.

Чл. 53. (1) Всеки има право на образование.
(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.
(4) Висшите училища се ползват с академична автономия.
(5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на държавните изисквания.
(6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища.

Чл. 54. (1) Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона.
(2) Свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона.
(3) Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона.

Чл. 55. Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.

Чл. 56. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.

Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.
(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
(3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.

Чл. 58. (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.
(2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.

Чл. 59. (1) Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към Отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.

Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.
(2) Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон.

Чл. 61. Гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия при условия и по ред, определени със закон.

Глава трета
НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Чл. 62. (1) (Предишен текст на чл. 62 - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.
(2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Народното събрание има самостоятелен бюджет.

Чл. 63. Народното събрание се състои от 240 народни представители.

Чл. 64. (1) Народното събрание се избира за срок от четири години.
(2) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.
(3) Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.

Чл. 65. (1) За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.
(2) Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си.

Чл. 66. Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда, определен със закон.

Чл. 67. (1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително.
(2) Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения.

Чл. 68. (1) Народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.
(2) Народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър. В този случай той се замества по определен от закона ред.

Чл. 69. Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание.

Чл. 70. (1) (Предишен текст на чл. 70, изм. - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното събрание. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава - председателя на Народното събрание.
(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител.

Чл. 71. Народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя от Народното събрание.

Чл. 72. (1) Пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно при:
1. подаване на оставка пред Народното събрание;
2. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено;
3. установяване на неизбираемост или несъвместимост;
4. смърт.
(2) В случаите на т. 1 и 2 решението се приема от Народното събрание, а в случаите на т. 3 - от Конституционния съд.

Чл. 73. Организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.

Чл. 74. Народното събрание е постоянно действащ орган. То само определя времето, през което не заседава.

Чл. 75. Новоизбраното Народно събрание се свиква на първо заседание от президента на републиката най-късно един месец след избирането на Народно събрание. Ако в посочения срок президентът не свика Народното събрание, то се свиква от една пета от народните представители.

Чл. 76. (1) Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния присъстващ народен представител.
(2) На първото заседание народните представители полагат следната клетва: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се."
(3) На същото заседание на Народното събрание се избират председател и заместник-председатели.

Чл. 77. (1) Председателят на Народното събрание:
1. представлява Народното събрание;
2. предлага проект за дневен ред на заседанията;
3. открива, ръководи и закрива заседанията на Народното събрание и осигурява реда при провеждането им;
4. удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от Народното събрание актове;
5. обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от Народното събрание;
6. организира международните връзки на Народното събрание.
(2) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените им от него дейности.

Чл. 78. Народното събрание се свиква на заседания от председателя на Народното събрание:
1. по негова инициатива;
2. по искане на една пета от народните представители;
3. по искане на президента;
4. по искане на Министерския съвет.

Чл. 79. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии.
(2) Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен контрол.
(3) Временни комисии се избират за проучвания и анкети.

Чл. 80. Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.

Чл. 81. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.
(2) Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.
(3) Гласуването е лично и явно, освен когато Конституцията предвижда или Народното събрание реши то да бъде тайно.

Чл. 82. Заседанията на Народното събрание са открити. По изключение Народното събрание може да реши отделни заседания да бъдат закрити.

Чл. 83. (1) Членовете на Министерския съвет могат да участват в заседанията на Народното събрание и на парламентарните комисии. По тяхно искане те се изслушват с предимство.
(2) Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.

Чл. 84. Народното събрание:
1. приема, изменя, допълва и отменя законите;
2. приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му;
3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) установява данъците и определя размера на държавните данъци;
4. насрочва избори за президент на републиката;
5. приема решение за произвеждане на национален референдум;
6. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя;
7. създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя;
8. избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон;
9. дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми;
10. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;
11. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея;
12. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет;
13. дава амнистия;
14. учредява ордени и медали;
15. определя официалните празници;
16. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика;
17. (нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон.

Чл. 85. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:
1. имат политически или военен характер;
2. се отнасят до участието на Република България в международни организации;
3. предвиждат коригиране на границата на Република България;
4. съдържат финансови задължения за държавата;
5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове;
6. се отнасят до основните права на човека;
7. се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение;
8. изрично предвиждат ратификация;
9. (нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция.
(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Сключването на международни договори, които изискват изменения в Конституцията, трябва да бъде предшествано от приемането на тези изменения.

Чл. 86. (1) Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения.
(2) Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите.

Чл. 87. (1) Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет.
(2) Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.

Чл. 88. (1) Законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на отделни заседания. По изключение Народното събрание може да реши двете гласувания да се извършат в едно заседание.
(2) Другите актове на Народното събрание се приемат с едно гласуване.
(3) Приетите актове се обнародват в "Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след приемането им.

Чл. 89. (1) Една пета от народните представители може да предложи на Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет. Предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.
(2) Когато Народното събрание гласува недоверие на министър-председателя или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на правителството.
(3) Когато Народното събрание отхвърли предложението за гласуване на недоверие на Министерския съвет, ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите шест месеца.

Чл. 90. (1) Народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят.
(2) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение.

Чл. 91. (1) Народното събрание избира Сметна палата, която осъществява контрол за изпълнението на бюджета.
(2) Организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата се уреждат със закон.

Чл. 91а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) (1) Народното събрание избира омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите.
(2) Правомощията и дейността на омбудсмана се уреждат със закон.

Глава четвърта
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА

Чл. 92. (1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.
(2) Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент.

Чл. 93. (1) Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по ред, определен със закон.
(2) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната.
(3) Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвували повече от половината избиратели.
(4) Ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се провежда нов избор, в който участвуват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове.
(5) Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент.
(6) Споровете относно законността на избора за президент се решават от Конституционния съд в едномесечен срок след изборите.

Чл. 94. Вицепрезидентът се избира едновременно и в една листа с президента при условията и по реда за избиране на президент.

Чл. 95. (1) Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат.
(2) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участвуват в ръководството на политически партии.

Чл. 96. Президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2.

Чл. 97. (1) Пълномощията на президента и на вицепрезидента се прекратяват предсрочно при:
1. подаване на оставка пред Конституционния съд;
2. трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване;
3. при условията на чл. 103;
4. смърт.
(2) В случаите на т. 1 и 2 пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват с установяване от Конституционния съд на посочените в тях обстоятелства.
(3) В случаите на ал. 1 вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата.
(4) При невъзможност вицепрезидентът да встъпи в длъжност правомощията на президента се изпълняват от председателя на Народното събрание до избирането на президент и вицепрезидент. В този случай в двумесечен срок се произвеждат избори за президент и вицепрезидент.

Чл. 98. Президентът на републиката:
1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание.
2. отправя обръщения към народа и Народното събрание.
3. сключва международни договори в случаите, определени със закон;
4. обнародва законите;
5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет;
6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;
7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;
8. награждава с ордени и медали;
9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;
10. предоставя убежище;
11. упражнява право на помилване;
12. опрощава несъбираеми държавни вземания;
13. наименува обекти с национално значение и населени места;
14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.

Чл. 99. (1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.
(2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.
(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.
(4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.
(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.
(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1.
(7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.

Чл. 100. (1) Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България.
(2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.
(3) Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон.
(4) Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закона.
(5) Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.

Чл. 101. (1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.
(2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(3) Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му.

Чл. 102. (1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.
(2) Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър.
(3) Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:
1. назначава служебно правителство;
2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;
3. разпуска Народното събрание;
4. връща закон, гласуван от Народното събрание за повторно обсъждане;
5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала;
6. насрочва избори и референдум;
7. обнародва законите.

Чл. 103. (1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.
(3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.
(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.

Чл. 104. Президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11.

Глава пета
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Чл. 105. (1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.
(2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили.
(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Министерският съвет информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз.
(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия.

Чл. 106. Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет; организира стопанисването на държавното имущество; сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в закона.

Чл. 107. Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите.

Чл. 108. (1) Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри.
(2) Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите.
(3) Министрите ръководят отделни министерства освен ако Народното събрание реши друго. Те носят отговорност за своите действия.

Чл. 109. Членовете на Министерския съвет полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2.

Чл. 110. Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.

Чл. 111. (1) Правомощията на Министерския съвет се прекратяват:
1. с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя;
2. с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя;
3. при смърт на министър-председателя.
(2) Министерският съвет подава оставка пред новоизбраното Народно събрание.
(3) В случаите по предходните алинеи Министерският съвет изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет.

Чл. 112. (1) Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. Решението се приема с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители.
(2) Когато Министерският съвет не получи исканото доверие, министър-председателят подава оставката на правителството.

Чл. 113. (1) Членовете на Министерския съвет не могат да заемат длъжности и да извършват дейности, които са несъвместими с положението на народен представител.
(2) Народното събрание може да определя и други длъжности и дейности, които членовете на Министерския съвет не могат да заемат или извършват.

Чл. 114. Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби.

Чл. 115. Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.

Чл. 116. (1) Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални.
(2) Условията, при които държавните служители се назначават и освобождават от длъжност и могат да членуват в политически партии и синдикални организации, както и да упражняват правото си на стачка, се определят със закон.

Глава шеста
СЪДЕБНА ВЛАСТ

Чл. 117. (1) Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
(2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.
(3) Съдебната власт има самостоятелен бюджет.

Чл. 118. Правосъдието се осъществява в името на народа.

Чл. 119. (1) Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.
(2) Със закон могат да се създават и специализирани съдилища.
(3) Извънредни съдилища не се допускат.

Чл. 120. (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.
(2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон.

Чл. 121. (1) Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.
(2) Производството по делата осигурява установяването на истината.
(3) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго.
(4) Актовете на правораздаването се мотивират.

Чл. 122. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса.
(2) Редът за упражняване правото на защита се определя със закон.

Чл. 123. В определени от закона случаи в правораздаването участвуват и съдебни заседатели.

Чл. 124. Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

Чл. 125. (1) Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.
(2) Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.

Чл. 126. (1) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.
(2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Чл. 127. Прокуратурата следи за спазване на законността, като:
1. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
2. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) може да извършва разследване;
3. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;
4. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;
5. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;
6. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон.

Чл. 129. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г., обявена за противоконституционна с РКС № 7 от 2006 г. - ДВ, бр. 78 от 2006 г.) В случаите по ал. 3, т. 5 председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се освобождават от президента на републиката по предложение и на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство две трети от народните представители. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.
(5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2003 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по ал. 3, т. 2 и 4.
(6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване.

Чл. 130. (1) Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор са по право негови членове.
(2) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители и единадесет - от органите на съдебната власт. Членовете на Висшия съдебен съвет се избират при условията на чл. 130а, ал. 3 и 4 и по ред, определен със закон.
(4) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.)
(6) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.)
(7) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.)
(8) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при:
1. подаване на оставка;
2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;
3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.
(9) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата.

Чл. 130а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) (1) Висшият съдебен съвет осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия.
(2) Пленумът се състои от всички членове на Висшия съдебен съвет. Пленумът на Висшия съдебен съвет:
1. приема проекта на бюджета на съдебната власт;
2. приема решение за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 130, ал. 8;
3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;
4. решава общи за съдебната власт организационни въпроси;
5. изслушва и приема годишните доклади по чл. 84, т. 16;
6. управлява недвижимите имоти на съдебната власт;
7. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;
8. осъществява и други правомощия, определени със закон.
(3) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.
(4) Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 11 членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание.
(5) Колегиите в съответствие със своята професионална насоченост:
1. назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;
2. правят периодични атестации на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на съдебната власт и решават въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост;
3. налагат дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на съдебната власт;
4. назначават и освобождават административните ръководители в органите на съдебната власт;
5. решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт;
6. осъществяват и други правомощия, определени със закон.

Чл. 130б. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) (1) Заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването.
(2) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от председателя на Върховния касационен съд. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от главния прокурор. Министърът на правосъдието може да присъства на заседанията, като не участва в гласуването.
(3) Главният инспектор може да присъства на заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и на заседанията на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, като не участва в гласуването.

Чл. 130в. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2006 г., предишен чл. 130а - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Министърът на правосъдието:
1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася във Висшия съдебен съвет;
2. (отм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.)
3. може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи;
4. участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;
5. (отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.)

Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.)

Чл. 132. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г.) (1) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.)
(4) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.)

Чл. 132а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) (1) Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет инспектори.
(2) Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години.
(3) Инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години по реда на ал. 2.
(4) Главният инспектор и инспекторите могат да бъдат избирани повторно, но не за два последователни мандата.
(5) Бюджетът на Инспектората се приема от Народното събрание в рамките на бюджета на съдебната власт.
(6) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Инспекторатът извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона.
(7) Инспекторатът действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи.
(8) Инспекторатът представя годишен доклад за дейността си на Висшия съдебен съвет.
(9) Инспекторатът отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително и до компетентните органи на съдебната власт. Инспекторатът предоставя публично информация за дейността си.
(10) Условията и редът за избиране и освобождаване на главния инспектор и на инспекторите, както и организацията и дейността на Инспектората се уреждат със закон.

Чл. 133. Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност, се уреждат със закон.

Чл. 134. (1) Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси.
(2) Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон.

Глава седма
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ

Чл. 135. (1) Територията на Република България се дели на общини и области. Териториалното деление и правомощията на столичната община и на другите големи градове се определят със закон.
(2) Други административно-териториални единици и органи на самоуправление в тях могат да бъдат създавани със закон.

Чл. 136. (1) Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.
(2) Границите на общините се определят след допитване до населението.
(3) Общината е юридическо лице.

Чл. 137. (1) Самоуправляващите се териториални общности могат да се сдружават за решаване на общи въпроси.
(2) Законът създава условия за сдружаване на общините.

Чл. 138. Орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, който се избира от населението на съответната община за срок от четири години по ред, определен със закон.

Чл. 139. (1) Орган на изпълнителната власт в общината е кметът. Той се избира от населението или от общинския съвет за срок от четири години по ред, определен със закон.
(2) В своята дейност кметът се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението.

Чл. 140. Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност.

Чл. 141. (1) Общината има самостоятелен бюджет.
(2) Постоянните финансови източници на общината се определят със закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон.
(4) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините.

Чл. 142. Областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси.

Чл. 143. (1) Управлението в областта се осъществява от областен управител, подпомаган от областна администрация.
(2) Областният управител се назначава от Министерския съвет.
(3) Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол.

Чл. 144. Централните държавни органи и техните представители по места осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление, само когато това е предвидено със закон.

Чл. 145. Общинските съвети могат да оспорват пред съда актовете и действията, с които се нарушават техни права.

Чл. 146. Организацията и редът на дейността на органите на местното самоуправление и на местната администрация се определят със закон.

Глава осма
КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД

Чл. 147. (1) Конституционният съд се състои от 12 съдии, една трета от които се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а една трета се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
(2) Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години. Те не могат да се избират повторно на тази длъжност. Съставът на Конституционния съд се обновява през три години от всяка квота по ред, определен със закон.
(3) За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж.
(4) Съдиите от Конституционния съд избират председател на съда с тайно гласуване за срок от три години.
(5) Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.
(6) Членовете на Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители.

Чл. 148. (1) Мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява при:
1. изтичане на определения срок;
2. подаване на оставка пред Конституционния съд;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година;
5. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 147, ал. 5;
6. смърт.
(2) Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-малко две трети от всички съдии.
(3) При прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд в едномесечен срок на негово място се избира друг от съответната квота.

Чл. 149. (1) Конституционният съд:
1. дава задължителни тълкувания на Конституцията ;
2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента;
3. решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи;
4. произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;
5. произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения;
6. произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент;
7. произнася се по спорове за законността на избора на народен представител;
8. произнася се по обвинения, повдигнати от Народното събрание срещу президента и вицепрезидента.
(2) Със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд.

Чл. 150. (1) Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Спорове за компетентност по т. 3 на ал. 1 от предходния член могат да се повдигат и от общинските съвети.
(2) Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.
(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Омбудсманът може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.
(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Висшият адвокатски съвет може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.

Чл. 151. (1) Конституционният съд постановява решенията си с мнозинство повече от половината от всички съдии.
(2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.
(3) Частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си.

Чл. 152. Организацията и редът на дейността на Конституционния съд се определят със закон.

Глава девета
ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА. ПРИЕМАНЕ НА НОВА КОНСТИТУЦИЯ

Чл. 153. Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, предоставени в правомощията на Великото Народно събрание.

Чл. 154. (1) Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента.
(2) Предложението се разглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му.

Чл. 155. (1) Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни.
(2) Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.

Чл. 156. Законът за изменение или допълнение на Конституцията се подписва и се обнародва от председателя на Народното събрание в "Държавен вестник" в седемдневен срок от приемането му.

Чл. 157. Великото Народно събрание се състои от 400 народни представители, избрани по общия ред.

Чл. 158. Великото Народно събрание:
1. приема нова Конституция;
2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;
3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;
4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията ;
5. решава въпросите за изменение и допълнение на гл. девета от Конституцията.

Чл. 159. (1) Правото на инициатива по предходния член имат най-малко една втора от народните представители и президентът.
(2) Проектът за нова Конституция или за изменение на действащата, както и за промени в територията на страната по чл. 158 се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му.

Чл. 160. (1) Народното събрание решава да се произведат избори за Велико Народно събрание с мнозинство две трети от общия брой на народните представители.
(2) Президентът насрочва избори за Велико Народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание.
(3) С произвеждането на избори за Велико Народно събрание пълномощията на Народното събрание се прекратяват.

Чл. 161. Великото Народно събрание приема решение по внесените проекти с мнозинство две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни.

Чл. 162. (1) Великото Народно събрание решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано.
(2) В неотложни случаи Великото Народно събрание изпълнява функциите и на Народно събрание.
(3) Правомощията на Великото Народно събрание се прекратяват, след като то се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. В този случай президентът насрочва избори по реда, определен със закон.

Чл. 163. Актовете на Великото Народно събрание се подписват и обнародват от неговия председател в седемдневен срок от приемането им.

Глава десета
ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, ХИМН, СТОЛИЦА

Чл. 164. Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит.

Чл. 165. На държавния печат е изобразен гербът на Република България.

Чл. 166. Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу.

Чл. 167. Редът, по който се полага държавният печат и се издига националното знаме, се определя със закон.

Чл. 168. Химн на Република България е песента "Мила Родино".

Чл. 169. Столица на Република България е град София.

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. (1) След приемането на Конституцията Великото Народно събрание се саморазпуска.
(2) Великото Народно събрание продължава да изпълнява функциите на Народно събрание до избиране на ново Народно събрание. В този срок то приема закони за избиране на Народно събрание, на президент, на органи на местно самоуправление, както и други закони. В същия срок се образуват Конституционният съд и Висшият съдебен съвет.
(3) На първото заседание на Народното събрание след влизането в сила на Конституцията народните представители, президентът, вицепрезидентът и членовете на Министерския съвет полагат предвидената в тази конституция клетва.
§ 2. До избирането на Върховния касационен съд и Върховния административен съд техните правомощия по чл. 130, ал. 3 и чл. 147, ал. 1 от Конституцията се упражняват от Върховния съд на Република България.
§ 3. (1) Разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията.
(2) В едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила Народното събрание отменя тези разпоредби на заварените закони, които не са отменени по силата на непосредственото действие по чл. 5, ал. 2 на Конституцията.
(3) Народното събрание в срок от три години приема законите, които изрично са посочени в Конституцията.
§ 4. Определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по § 3, ал. 2.
§ 5. Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми, ако в тримесечен срок от образуването на Висшия съдебен съвет той не постанови, че не са налице необходимите професионални качества.
§ 6. До създаване на нова законодателна уредба за Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция Народното събрание осъществява правомощията, които Великото Народно събрание има по отношение на тези национални институции.
§ 7. (1) Изборите за Народно събрание и за местни органи на самоуправление се произвеждат в срок до три месеца след саморазпускането на Великото Народно събрание. Датата на изборите се определя от президента в съответствие с правомощията му по чл. 98, т. 1 от Конституцията.
(2) Изборите за президент и вицепрезидент се провеждат в срок до три месеца след избирането на Народно събрание.
(3) До избирането на президент и вицепрезидент председателят (президентът) и заместник-председателят (заместник-президентът) изпълняват функциите на президент и вицепрезидент по тази Конституция.
§ 8. Правителството продължава да изпълнява функциите си по тази Конституция до образуването на ново правителство.
§ 9. Тази Конституция влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник" от председателя на Великото Народно събрание и отменя Конституцията на Република България, приета на 18 май 1971 г. (обн., ДВ, бр. 39 от 1971 г.; изм., бр. 6 от 1990 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1990 г.; изм., бр. 87, 94 и 98 от 1990 г.; попр., бр. 98 от 1990 г.).

ИЗМЕНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(Обн. - ДВ, бр. 85 от 2003 г.)

§ 4. (1) Народното събрание в срок от три месеца от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения.
(2) Висшият съдебен съвет в срок от три месеца от влизането в сила на § 1, т. 3 назначава административните ръководители в органите на съдебната власт.

§ 5. Административните ръководители в органите на съдебната власт, които са заемали съответната ръководна длъжност повече от пет години до влизането в сила на този закон, могат да бъдат назначавани на същата длъжност само за един мандат.

§ 6. Съдиите, прокурорите и следователите, които към момента на влизане в сила на този закон не са навършили тригодишен стаж на заеманата от тях длъжност, стават несменяеми при условията на § 1, т. 1 от този закон.

§ 7. Параграф 1, т. 3 влиза в сила от 1 януари 2004 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(Обн. - ДВ, бр. 18 от 2005 г.)

§ 7. Параграф 2 влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и не се прилага към заварените международни договори.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(Обн. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.)

§ 12. Народното събрание в срок до една година от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения.

§ 13. Параграфи 1 и 2 влизат в сила от 1 януари 2008 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(Обн. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.)

§ 9. Народното събрание в срок до три месеца от влизането в сила на този закон приема законите, които се отнасят до прилагането на чл. 130а и 130б.
§ 10. Изборните членове на Висшия съдебен съвет към датата на влизането в сила на този закон довършват мандата си.
§ 11. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на законите, които се отнасят до прилагането на чл. 130а и 130б, Висшият съдебен съвет разпределя членовете на съвета, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.
(2) В случай че в срока по ал. 1 Висшият съдебен съвет не разпредели членовете, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия, Народното събрание ги разпределя с решение.

Приета на III сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 25.10.1921 г. и е влязла в сила на 11.05.1923 г. Ратифицирана от България със закон през 1924 г. - ДВ, бр. 81 от 1924 г. Ратификацията й е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 6.03.1925 г. В сила за България от 6.03.1925 г. Издадена от Министерството на труда и социалните грижи, обн., бр. 35 от 2.05.1997 г.

Прочети още...

Приета на XXXI сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Сан Франциско, Съединени американски щати, на 17.06.1948 г. и е влязла в сила на 4.07.1950 г. Ратифицирана от България с Указ № 111 от 21.02.1959 г. на Президиума на Народното събрание - ДВ, бр. 19 от 1959 г. Ратификацията й е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 8.06.1959 г. В сила за България от 8.06.1960 г. Издадена от Министерството на труда и социалните грижи, обн., бр. 35 от 2.05.1997 г.

Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Сан Франциско от Административния съвет на Международното бюро на труда на 17 юни 1948 г. на своята Тридесет и първа сесия,
след като реши различни предложения да вземат формата на конвенция относно синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране, въпрос, включен като седма точка в дневния ред на сесията,
като взе предвид, че Преамбюлът на Устава на Международната организация на труда посочва между средствата за подобряване на положението на трудещите се и осигуряването на мира и "утвърждаването на принципа за синдикалната свобода",
като взе предвид, че Филаделфийската декларация отново потвърди, че "свободата на словото и на сдружаването е необходимо условие за продължителен прогрес",
като взе предвид, че Генералната конференция на своята Тридесет и първа сесия прие единодушно принципите, които трябва да бъдат в основата на международната уредба,
като взе предвид, че Общото събрание на Организацията на обединените нации на своята Втора сесия възприе тези принципи и покани Международната организация на труда да положи всички усилия за приемането на една или няколко международни конвенции,
приема на деветия ден от месец юли 1948 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране, 1948 г.:

Прочети още...

 

Обн. ДВ. бр. 30 от 7.04.2005 г., изм. ДВ. бр. 86 от 26.10.2007 г.

Цел
СС 41 определя специфичните изисквания към счетоводното отчитане и представяне на биологичните активи и селскостопанската продукция в годишните финансови отчети на предприятията със селскостопанска дейност.

Обхват

1.1. Този стандарт се прилага при отчитане на:
а) биологични активи;
б) селскостопанска продукция;
в) правителствени дарения, свързани с биологични активи.
1.2. Този стандарт не се прилага за:
а) земя;
б) нематериални активи;
в) преработка на селскостопанска продукция;
г) биологични активи с непроизводствена цел, като горски насаждения за защита на околната среда, хранителни продукти за потребление и др.;
д) производни продукти от биологични активи и селскостопанска продукция.
Примери за биологични активи и селскостопанска продукция, които са в обхвата на този стандарт, и на техни производни продукти, които са извън неговия обсег.

Биологични активи

Селскостопанска продукция

Производни

Стадо млечен добитък

Мляко

Сирене

Стадо свине

Трупно месо

Колбаси

Стадо овце

Вълна

Прежда

Дървета в

Дървесни трупи

Преработен гората дървен материал

Зърнени култури

Зърно

Хляб

Лозови насаждения

Грозде

Вино

Определения
2. в този стандарт се използват определения със следното значение:
Селскостопанска дейност - дейността, чрез която се управляват биологичните активи и тяхната биологична трансформация в селскостопанска продукция с цел те да бъдат продадени, преработени или използвани в тази дейност.
Биологичен актив - придобито и контролирано от предприятието живо животно или растение в резултат на минали събития, от управлението на което се очаква икономическа изгода.
Група биологични активи - съвкупност от сходни живи животни или растения.
Селскостопанска продукция - първоначално придобит полезен продукт от биологичните активи на предприятието, който се идентифицира като отделен актив в момента на отделянето му от биологичния актив.
Продуктите, получени в резултат на преработката на селскостопанската продукция, не се включват в обхвата на този стандарт.
Биологична трансформация - процес, включващ растеж, стареене, продуктивност и размножаване, които предизвикват качествени и количествени промени в животните и растенията и се създават нови активи под формата на селскостопанска продукция или други биологични активи от същото потомство.
Справедлива стойност - сумата, за която биологичните активи и селскостопанската продукция могат да бъдат разменени в пряка сделка между информирани и желаещи, осъществяването на сделката купувач и продавач към настоящия момент.
Правителствени дарения - дарения, определени в СС 20 - Отчитане на правителствените дарения и оповестяване на правителствена помощ.
Активен пазар - пазар, при който съществуват следните условия:
а) стоките, които се търгуват, са хомогенни;
б) желаещите продавачи и купувачи могат да бъдат открити нормално по всяко време, и
в) цените са общодостъпни.
Разходи при продажба - разходите, които се състоят от комисиони за брокери и дилъри, такси за регулиращи агенции и стокови борси, такси и задължения по прехвърлянето. В разходите при продажба и в справедливата стойност не се включват транспортни и други подобни разходи, свързани с пренасянето (превозването) на активите до пазара.
Признаване и оценяване
3.1. Биологичните активи и селскостопанската продукция се признават тогава и само тогава, когато:
а) предприятието контролира актива в резултат на минали събития;
б) съществува достатъчна вероятност предприятието да придобие икономическа изгода;
в) са достоверно измерими.
При селскостопанска дейност контролът може да бъде доказан например чрез законното притежаване на животните и маркирането им в момента на придобиването, раждането или отбиването им.
Бъдещите изгоди обичайно се преценяват чрез оценяване на важни (съществени) физически атрибути.
3.2. Биологичните активи се оценяват при първоначалното признаване и в края на всеки отчетен период по справедлива стойност, намалена с предварително начислените разходи при продажба, с изключение на случаите, при които справедливата стойност не може да бъде надеждно оценена.
3.3. Селскостопанската продукция, придобита от биологичните активи на предприятието, се оценява при първоначалното признаване по справедлива стойност, намалена с предварително начислени разходи при продажба. След първоначалното признаване и в края на отчетния период селскостопанската продукция се оценява съгласно разпоредбите на СС 2 - Стоково-материални запаси.
3.4. Определянето на справедливата стойност на биологичните активи и селскостопанската продукция може да бъде улеснено чрез тяхното групиране според определящи характеристики: например по възраст и качество. Предприятието избира тези характеристики, които са използвани на пазара като ценообразуващи елементи.
3.5. Базата за определяне на справедливата стойност на биологичните активи и селскостопанската продукция е съществуващата цена на активен пазар.
3.6. Ако предприятието има достъп до няколко активни пазара, то ще приложи цената на този пазар, който има намерение да използва.
3.7. Ако не съществува активен пазар, при определянето на справедливата стойност предприятието ползва един или няколко от следните фактори:
а) най-скорошната цена на сделката, при условие че не е имало значително изменение на икономическите условия между датата на сделката и датата на оценката;
б) пазарната цена на сходни и подобни активи, и
в) препоръчителния подход за отрасъла или сектора: например цената на добитъка може да се изрази чрез цената на килограм месо (трупно месо).
3.8. Когато пазарните цени и стойности не са приложими за даден биологичен актив или селскостопански продукт, при определянето на справедливата му стойност предприятието използва настоящата стойност на очакваните парични потоци от актива.
Настоящата стойност на очакваните парични потоци от активите не включва:
а) увеличение на стойността в резултат на допълнителна биологична трансформация;
б) увеличение на стойността, свързано с ускоряването на бъдеща биологична трансформация, прибирането на реколтата и продажбата;
в) финансиране на активи;
г) разходи за данъци от печалбата;
д) разходи за възстановяване на активи след прибирането на реколтата.
3.9. Когато биологичните активи физически са прикрепени към земя и липсва активен пазар за тези активи, тяхната справедлива цена може да се определи като разлика между продажната цена на биологичните активи, земята и нейните подобрения, взети заедно, и продажната цена на тази необработена (сурова) земя.
3.10. При определянето на справедливата стойност на биологичните активи следва да се вземат под внимание:
а) параметрите на съдържащата се в тях, но все още неидентифицирана и призната като такава селскостопанска продукция. Например справедливата стойност на овца с остригано руно би била различна от справедливата стойност на подобна овца с неостригано руно;
б) физическите промени, които настъпват в процеса на биологичната трансформация, като растеж, стареене, производителност и др., когато имат пряка връзка с бъдещата икономическа изгода, която се очаква от тези активи.
3.11. При определянето на справедливата стойност на биологичните активи и селскостопанската продукция не следва да се включват предполагаемите бъдещи разходи, свързани с тяхната продажба и реализация.
3.12. Печалби и загуби, възникнали при първоначалното признаване на биологичните активи и при тяхната оценка в края на отчетния период по справедлива стойност, намалена с предварително начислени разходи при продажба, следва да бъдат включени в печалбата или загубата за периода, в който са възникнали.
3.13. Печалби и загуби, възникнали при първоначалното признаване на селскостопанската продукция по справедлива стойност, намалена с предварително начислени разходи при продажба, следва да бъдат включени в печалбата или загубата за периода, в който са възникнали.
3.14. При невъзможност за надеждно оценяване на справедливата стойност на биологичните активи при тяхното първоначално признаване, за които не съществуват пазарно определени цени и за които алтернативните изчисления за справедливата стойност са неприложими, се прилагат следните правила:
а) биологичните активи се оценяват по цена на придобиване (себестойност) и се амортизират по реда на СС 16 - Дълготрайни материални активи;
б) когато справедливата стойност на тези активи стане надеждно оценима, предприятието следва да ги оценява по справедлива стойност, намалена с предварително начислени разходи при продажба.
3.15. Биологични активи, включени в състава на дълготрайните материални активи и оценявани по справедлива стойност, не се амортизират.
Правителствени дарения
4.1. Правителствено дарение, свързано с биологични активи и селскостопанска продукция, предоставено без условия, се признава като приход в периода на получаването му.
4.2. Получено правителствено дарение, свързано с биологични активи и селскостопанска продукция, предоставено с условия, се признава като приход в периода на изпълнение на поставените условия.
Специфични правила при отчитане и представяне на селскостопанската дейност, биологичните активи и селскостопанската продукция:
5.1. Предприятията със селскостопанска дейност организират и осъществяват счетоводството си, като осигуряват диференцирано информация за:
а) растениевъдство;
б) животновъдство.
5.2. Биологичните активи и селскостопанската продукция се класифицират и представят във финансовите отчети според своя вид и предназначение по раздели и групи, както следва:
а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) в раздела на нетекущите активи и в групата на материалните дълготрайни активи, когато удовлетворяват определението за материални дълготрайни активи, като:
- гори;
- трайни насаждения, с отделно посочване на плододаващите и неплододаващите;
- продуктивни животни;
- родителски (репродуктивни) животни;
- работни животни;
б) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) в раздела за текущите активи и в групата на материалните запаси, като:
- млади подрастващи животни;
- животни, отглеждани за разплод;
- животни, отглеждани за угояване;
- селскостопанска продукция от растениевъдството;
- селскостопанска продукция от животновъдството.
5.3. Неплододаващите трайни насаждения до прехвърлянето им в групата на плододаващите се отчитат като разходи за придобиване на дълготрайни материални активи, намалени със селскостопанската продукция, добита преди този момент.
5.4. Неплододаващите трайни насаждения се прехвърлят в групата на плододаващите след влизането им в плодоносна или експлоатационна възраст.
5.5. Към неплододаващите трайни насаждения се отнасят и полезащитните пояси, залесително-укрепителните съоръжения и други подобни до въвеждането им в експлоатация.
5.6. В състава на продуктивните и родителските животни се включват:
а) женските животни - при получаване на първите приплоди от тях или на продукция, отговаряща на определени качества;
б) разплодните животни - след навършване на определена възраст или след придобиване на определени качества.
5.7. В състава на младите животни се включват всички приплоди и закупени млади животни до зачисляването им в групата на продуктивните и работните животни или на животните за угояване.
5.8. В състава на животните за угояване се включват животните, подложени на специален режим на отглеждане.
Оповестяване
6.1. В приложението към годишния финансов отчет се оповестява информация за:
а) видовете, естеството и характера на селскостопанските дейности;
б) базите за определяне на справедливите стойности на биологичните активи и селскостопанската продукция по групи;
в) причините за съществени колебания на справедливите стойности на биологичните активи и на селскостопанската продукция в рамките на отчетния период;
г) печалбите и загубите, възникнали през текущия период, при първоначалното признаване на биологичните активи и селскостопанската продукция; отделно се посочва онази част от тях, която се полага на наличностите в края на отчетния период;
д) печалбите и загубите, възникнали от промяната на справедливата стойност, намалена с предварително начислените разходи при продажбата за биологичните активи в края на отчетния период;
е) наличностите и движението на биологичните активи по групи и видове в количествени измерители и по справедливи цени;
ж) произведената селскостопанска продукция по количества и справедливи цени при първоначалното й признаване;
з) съществуването и стойността на биологичните активи, заложени като гаранция и обезпечения;
и) стратегии за управление на финансовия риск, свързани със селскостопанската дейност;
к) увеличение и намаление на запасите от биологични активи и селскостопанска продукция;
л) начислени амортизации и обезценки на биологичните активи;
м) описание на причините и невъзможността биологичните активи да бъдат оценени по справедливи цени;
н) характера и размера на правителствените дарения, признати във финансовите отчети;
о) неизпълнени условия и други непредвидими обстоятелства, свързани с правителствените дарения.
6.2. В приложението към годишния финансов отчет предприятията със селскостопанска дейност изготвят и представят отчет за движението на животните (приложение № 1) и отчет за движението на животните по видове и възрастови групи (приложение № 2).

Приложение № 1 към СС 41

  Отчет за движението на животните  за период .........................

  Показатели

  Броя

  Тона или килограма общо

  Цена на  1 тон/кг

  Обща стойност (в лв.)

 1. Наличност в началото на периода
2. Увеличение през периода-всичко в т. ч.
а) добити приплоди
б) добит прираст
в) закупени животни
г) получени от други стада
д) други увеличения
3. Намаление през периода-всичко
в т. ч.:
а) продадени
б) прехвърлени в други групи
в) заклани в стопанството
г) умрели и брак до техническите норми
д) умрели и брак над техническите норми
е) други намаления
4. Наличност в края на периода

       

  Дата:........................

  Съставител:.....................

  Ръководител:..............

Приложение № 2 към СС 41

  Отчет за движението на животните по видове  и възрастови групи за период .........................

  Животни по видове и възрастови групи

  Наличност на 01.01....... г.

  Увеличение през периода

  Намаление през периода

  Наличност на 31.12....... г.

 

  брой

  кг

  спра- ведлива стойност

  брой 

  кг

  спра- ведлива стойност

  брой

  кг

  спра- ведлива стойност

  брой

  кг

  спра- ведлива стойност

I. Говеда
Телета до 6 месеца Телета над 6 месеца
Телета за угояване Говеда за угояване ................... ................... ................... ..................

                       

Дата:.............. Съставител:................ Ръководител:.......................

Приета на XXXII сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 8.06.1949 г. и е влязла в сила на 18.07.1951 г. Ратифицирана от България с Указ 111 от 21.02.1959 г. на Президиума на Народното събрание - ДВ, бр. 19 от 1959 г. Ратификацията й е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 8.06.1959 г. В сила за България от 8.06.1960 г. Издадена от Министерството на труда и социалните грижи, обн., ДВ, бр. 35 от 2.05.1997 г.

Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 8 юни 1949 г., на своята Тридесет и втора сесия,
след като реши да приеме различни предложения относно прилагането на принципите на правото на организиране и на колективно договаряне, въпрос, включен като четвърта точка в дневния ред на сесията,
след като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,
приема в този първи ден от месец юли 1949 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция за правото на организиране и на колективно договаряне, 1949 г.:

 

Прочети още...

 

Обн. ДВ. бр. 30 от 7.04.2005 г., изм. ДВ. бр. 86 от 26.10.2007 г.

Цел
СС 40 определя реда за отчитането на инвестиционните имоти и изискванията за оповестяване.

Обхват
1.1. Този стандарт се прилага за признаване, оценяване и оповестяване на инвестиционните имоти.
1.2. Този стандарт не се отнася за:
а) гори и други подобни възстановими природни ресурси;
б) права над полезни изкопаеми, търсенето и разработването на полезни изкопаеми, нефт, природен газ и подобни невъзстановими природни ресурси.
1.3. В този стандарт не се разглеждат въпроси, отнасящи се до:
а) класифициране на лизинга като финансов или оперативен;
б) признаване на приходи, получени от лизинг на инвестиционен имот;
в) отчитане при наемодателя на имоти, отдадени на финансов лизинг;
г) отчитане при наемателя на имоти, ползвани по оперативен лизинг;
д) отчитане на сделки по продажба на имоти с обратен лизинг;
е) оповестяване по финансов и оперативен лизинг.
Определения
2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В този стандарт се използват определения със следното значение:
Имот - притежавана или придобивана по финансов лизинг изцяло или частично земя и/или сграда.
Инвестиционен имот - имот (земя или сграда, или част от сграда, или и двете), държан (от собственика или от наемателя по финансов лизинг) по-скоро за получаване на приходи от наем или за увеличаване на стойността на капитала, или и за двете, отколкото за:
а) използване при производството на продукция или оказването на услуги;
б) доставката на материали, стоки или услуги;
в) за административни цели;
г) от персонала - независимо дали персоналът плаща наем по пазарни цени;
д) продажба в рамките на икономическата дейност на предприятието.
Ползван в дейността имот - имот, държан (от собственика или наемателя по финансов лизинг) за:
а) използване при производството на продукция или услуги;
б) доставка на материали, стоки или услуги;
в) използване за административни цели;
г) използване от персонала - независимо дали персоналът плаща наем по пазарни цени.
Имот за продажба - имот, държан за продажба в рамките на икономическата дейност на предприятието.
Изграждане на имот - процес на придобиване (строителство) на имот по стопански начин или чрез възлагане.
Разработване на имот - процес на извършване на разходи (включително ремонтни и/или за подобрения), необходими, за да го приведат в работно състояние, като в тях не се включват:
а) разходите за пускане в експлоатация;
б) първоначалните оперативни загуби, понесени преди имотът да достигне планираното ниво на заетост (при инвестиционните имоти) или на ефективност (при ползваните в дейността имоти);
в) необичайно големите количества бракуван материал, труд или други ресурси в процеса на придобиване и/или разработване на имота;
г) разходите, необходими за продажбата му - посреднически, рекламни, консултантски, оценителски и други подобни.
Справедлива стойност - цената, за която един актив може да бъде разменен между осведомени и желаещи страни в сделка между несвързани лица.
Цена на придобиване - изплатената сума в пари или в техни еквиваленти или справедливата стойност на друга насрещна престация, дадена за придобиването на актива, към момента на неговото придобиване или изграждане.
Балансова (преносна) стойност - сумата, с която е признат един актив в баланса.
Класифициране на активи като инвестиционни имоти
3.1. Като инвестиционни имоти следва да се класифицират:
а) земя, притежавана с цел дългосрочно увеличаване на капитала, чрез генериране на доходи, а не с цел краткосрочна продажба в хода на обичайната дейност;
б) земя, притежавана за неопределено понастоящем бъдещо използване (ако предприятието не е определило, че ще използва земята или като ползван от собственика имот, или за краткосрочна продажба в хода на обичайната дейност, се счита, че земята се притежава за увеличаване стойността на капитала);
в) сграда, която се държи от отчитащото се предприятие и е отдадена по един или повече оперативни лизинги;
г) сграда, която не се ползва, но се държи от отчитащото се предприятие с цел да бъде отдадена по един или повече оперативни лизинги.
3.2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Предприятието класифицира имотите според предполагаемото им предназначение като:
Ползвани в дейността имоти - отчитат се като дълготрайни материални активи по реда на СС 16 - Дълготрайни материални активи, независимо от това, дали се изграждат, или разработват.
Имоти за продажба - отчитат се като следните видове материални запаси:
а) стоки, когато са закупени с цел последваща продажба, без разработване - отчитат се по реда на СС 2 - Стоково-материални запаси;
б) доставки и впоследствие стоки, когато са закупени с цел последваща продажба, след разработване - отчитат се по реда на СС 2 - Стоково-материални запаси;
в) незавършено производство, когато се изграждат с цел последваща продажба или се разработват от името на трета страна, отчитат се по реда на СС 11 - Договори за строителство;
г) продукция, когато са изградени и се очаква последващата им продажба - отчитат се по реда на СС 2 - Стоково-материални запаси.
Инвестиционни имоти - отчитат се като дългосрочни финансови активи, с изключение на:
а) изгражданите имоти, които се отчитат по начин, идентичен на начина за ползваните в дейността имоти, независимо от това, че предполагаемото им предназначение може да бъде като инвестиционни имоти;
б) разработваните имоти (без разработваните инвестиционни имоти), които се отчитат по начин, идентичен на начина за ползваните в дейността имоти, независимо от това, че разработването може да е с цел да станат инвестиционни имоти.
3.3. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато предприятие от група притежава имот, който е отдаден под наем или по оперативен лизинг на друго предприятие от групата, имотът се класифицира в индивидуалния финансов отчет на притежаващото го предприятие като инвестиционен, а в консолидирания финансов отчет на групата - като ползван в дейността, тъй като от гледна точка на групата имотът не е инвестиционен.
3.4. Когато имот включва част, предназначена за получаване на приходи от наем (включително отдаване по оперативен лизинг) и част, предназначена за ползване в дейността - в тези случаи се преценява дали тези части с различно предназначение могат да се отчитат поотделно, и ако:
а) съществува такава възможност, те се класифицират поотделно;
б) не съществува такава възможност, ръководството на предприятието трябва да прецени дали частта за ползване в дейността е незначителна спрямо предназначението на имота като цяло и в зависимост от тази преценка целият имот се класифицира като инвестиционен или за ползване в дейността; в счетоводната си политика предприятието е длъжно да упомене възприетите критерии за оценка и последваща класификация на неделими на части имоти с различно предназначение.
3.5. Следните примери могат да се вземат предвид при преценката на предназначението на имота като цяло:
а) при предоставяне на имот (сграда) за помещения (офиси, жилища, складове и т.н.) под наем и същевременно предоставяне на услуги по охрана, поддръжка, куриерски и т.н. на наемателите, като част от помещенията са заделени за нуждите на предоставяните услуги - в този случай имотът се определя като инвестиционен, тъй като основното му предназначение е отдаване под наем на помещения, а не предоставянето на услуги на наемателите, което се явява спомагателна дейност.
По-различна е ситуацията, при която предоставяните услуги са предназначени не само за наемателите, но и за други лица - в този случай тази дейност не може да се третира като спомагателна спрямо дейността по отдаване под наем на помещения и следователно целият имот се класифицира като за ползване в дейността.
Аналогична е ситуацията при отдаването на места в паркинги, на салони за спортни, музикални, културни и други подобни прояви и т.н.;
б) при предоставяне на хотелиерски услуги - имотът се определя като за ползване в дейността, тъй като основното му предназначение е предоставянето на услуги, а не отдаването на помещения под наем.
По-различна е ситуацията, при която хотелиерските услуги са прехвърлени за изпълнение на трети страни, например чрез договор за управление - в този случай предприятието по същество е в положение на пасивен инвеститор и съответно имотът се класифицира като инвестиционен.
Признаване
4. Инвестиционният имот се признава, когато:
а) има вероятност предприятието да получава икономически изгоди от инвестиционния имот, т.е. извършва се оценка на степента на сигурност, свързана с потока на бъдещите икономически изгоди, на основата на наличните данни в момента на първоначалното признаване;
б) цената на придобиване на инвестиционния имот може да бъде оценена достоверно, т.е. може сравнително точно да се определи стойността на разменната сделка, доказваща покупката или придобиването на актива.
Първоначално оценяване
5.1. Първоначалното оценяване на инвестиционен имот се извършва по неговата цена на придобиване. Разходите по сделката следва да се включат в първоначалната оценка.
5.2. Цената на придобиване на закупен инвестиционен имот включва неговата покупна цена и всички разходи, които пряко могат да бъдат приписани, например професионалните хонорари за правни услуги, данъци по прехвърляне на имота и др. разходи по сделката.
5.3. Цената на придобиване на инвестиционен имот, построен по стопански начин, е неговата цена на придобиване на датата, когато строителството или разработването е завършено.
5.4. Цената на придобиване на инвестиционния имот не се увеличава с разходите за пускане в експлоатация. Първоначалните оперативни загуби, понесени преди инвестиционният имот да достигне планираното ниво на заетост или необичайно големи количества бракуван материал, труд или други ресурси, употребени за строителството или разработването на имота. Тези разходи се отчитат като текущи разходи за дейността.
5.5. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато придобиването на инвестиционен имот е свързано с разсрочено плащане, разликата между първоначалната оценка (сегашната стойност на всички плащания) и сумата на всички плащания се признава за лихвен разход през периода на разсрочено плащане.
5.6. При прехвърлянето на друг вид имот в инвестиционен имот той се завежда със стойност, равна на балансовата стойност на имота, по която се е отчитал до момента.
5.7. Първоначалното оценяване на инвестиционен имот, получен в резултат на безвъзмездна сделка, се осъществява по справедливата му стойност.
5.8. Първоначалното оценяване на инвестиционен имот, получен в резултат на апортна вноска по реда на Търговския закон, се осъществява по стойността му, приета от съда.
5.9. В първоначалната оценка на инвестиционния имот:
а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) се включват, т.е. не се отчитат отделно, всички трайно прикрепени дълготрайни материални активи, без които инвестиционният имот не би могъл да осъществява предназначението си - например:
- съоръжения, машини, оборудване и други, като асансьори, климатици, тръбопроводи, шахти, кабели, противопожарни инсталации и т.н.;
- обзавеждане и инвентар, като мебели, настилки, лампи, печки и т.н.;
б) не се включват, т.е. отчитат се отделно, авансово платените суми за активи и/или бъдещи подобрения, предназначени за инвестиционния имот, както и начислени приходи от оперативен лизинг.
Последващи разходи
6.1. Последващи разходи, свързани с инвестиционен имот, които могат надеждно да бъдат измерени и съотнесени към инвестиционния имот, се отразяват като увеличение на балансовата му стойност, когато водят до увеличаване на очакваните икономически изгоди спрямо първоначално предвидените. Такива са разходите, които водят до:
а) увеличаване на полезния срок на годност на инвестиционния имот;
б) увеличаване използваемостта на инвестиционния имот;
в) подобряване качеството на инвестиционния имот;
г) разширяване на възможностите за ползване на инвестиционния имот;
д) съкращаване на разходите, свързани с инвестиционния имот.
Всички други последващи разходи трябва да бъдат признати като текущи разходи за периода, през който са понесени.
6.2. Когато в балансовата стойност на един инвестиционен имот вече е отразена загуба на бъдещи икономически изгоди, последващите разходи за възстановяване на бъдещите икономически изгоди, очаквани от актива, се добавят към балансовата стойност.
6.3. Когато покупната цена на актива отразява задължение на предприятието да извърши разходи, които са необходими в бъдеще, за да се приведе активът в неговото работно състояние, тези разходи се добавят към балансовата стойност.
Последващо оценяване след първоначалното придобиване
7. Предприятието трябва да избере или модела на справедливата стойност, или модела на цената на придобиване като своя счетоводна политика, която следва да се прилага към всеки от инвестиционните имоти.
Модел на справедливата стойност
8.1. След първоначалното признаване предприятието, което избира модела на справедливата стойност, трябва да измерва всички свои инвестиционни имоти по тяхната справедлива стойност.
8.2. Печалбата или загубата, възникваща от промяна в справедливата стойност на инвестиционния имот, трябва да бъде включена в текущите приходи или разходи за периода, през който възниква.
8.3. Справедливата стойност на инвестиционен имот е неговата пазарна стойност, която се определя:
а) като най-вероятната настояща цена, която нормално може да се получи на активен пазар за конкретния вид инвестиционен имот, като се вземат под внимание всички фактори, оказващи влияние върху цената (местонахождение, състояние, перспективи, договорни условия, представяне на адекватен брой потенциални купувачи и т.н.), без каквито и да са:
- завишения или намаления от специални условия (включително произтичащи от авансови, отложени или разсрочени плащания) или обстоятелства;
- разходи по сделката, които предприятието може да понесе по продажбата или при друг вариант на освобождаване от инвестиционния имот;
- надбавки или отбиви, отпускани във връзка с продажбата от свързани лица;
б) след анализ на получена от различни източници информация - при липса на активен пазар за конкретния вид инвестиционен имот; източниците на такава информация могат да бъдат:
- настоящи цени на активен пазар за имоти от различно естество, които цени се коригират, за да се отразят тези различия;
- скорошни цени на по-малко активни пазари, които цени се коригират, за да се отразят промените в икономическите условия в периода след датата, на която са се осъществили сделките на тези цени;
- прогнозиране на дисконтирани парични потоци на базата на настоящите пазарни наемни плащания за подобни имоти с процент на дисконтиране, отразяващ настоящите пазарни оценки на несигурността в сумата и в разпределението във времето на паричните потоци.
8.4. В случаите, когато от различните източници на информация се получат различни заключения относно справедливата стойност на инвестиционния имот, предприятието, притежаващо или придобиващо по финансов лизинг инвестиционен имот, разглежда причините за тези различия и определя сравнително тесен интервал на приемливи оценки, в рамките на който избира най-достоверната оценка на справедливата стойност на инвестиционния имот.
8.5. Справедливата стойност на инвестиционен имот не отразява каквато и да е:
а) допълнителна стойност, извличана от създаването на портфейл от инвестиционни имоти с различни местонахождения;
б) синергии (допълнителни икономически изгоди в резултат на взаимносвързано използване на активи) между инвестиционния имот и другите активи на предприятието, притежаващо или придобиващо по финансов лизинг инвестиционен имот;
в) юридически права или правни ограничения, които са специфични само за настоящото предприятие, притежаващо или придобиващо по финансов лизинг инвестиционния имот;
г) данъчни преференции или данъчни тежести, които са специфични само за настоящото предприятие, притежаващо или придобиващо по финансов лизинг инвестиционния имот.
8.6. Когато са налице съществени затруднения в определянето на справедливата стойност на инвестиционните имоти, се препоръчва ползване на услугите на независими оценители с подходяща професионална квалификация и скорошен опит по отношение на имоти от подобен конкретен вид (като състояние, местонахождение и т.н.).
8.7. Счита се, че е налице невъзможност за достоверно измерване на непрекъсната основа на справедливата стойност на инвестиционен имот:
а) при придобиване на инвестиционен имот за първи път или когато съществуващ имот за първи път се трансформира в инвестиционен независимо от причините - в резултат на закупуване, завършване на изграждане или разработване и при промяна в ползването му;
б) когато пазарните сделки за конкретния вид инвестиционен имот са редки или въобще няма такива и когато не могат да се приложат алтернативни оценки поради липса или недостатъчност на източници на информация.
8.8. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При невъзможност за достоверно измерване на непрекъсната основа на справедливата стойност на инвестиционен имот той се оценява съгласно СС 16 - Дълготрайни материални активи. Предприятието следва да продължи прилагането на СС 16 - Дълготрайни материални активи, до освобождаването от инвестиционния имот.
8.9. Ако предприятието по-рано е оценило инвестиционния имот по справедлива стойност, то трябва да продължи да оценява имота по справедлива стойност до освобождаването от имота, дори ако сравнимите пазарни сделки станат по-редки или пазарните цени по-трудно намиращи се.
8.10. Когато се прехвърля инвестиционен имот, отчитан по справедлива стойност, в имот, ползван от собственика, или в стоково-материален запас, стойността на имота за последващото осчетоводяване съгласно СС 16 - Дълготрайни материални активи, и СС 2 - Стоково-материални запаси, трябва да бъде справедливата стойност на датата на промяната в използването.
8.11. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Ако ползван от собственика имот се класифицира като инвестиционен имот, който ще бъде отчитан по справедлива стойност, предприятието трябва да прилага СС 16 - Дълготрайни материални активи, до датата на промяната в използването. Ако възникне разлика към тази дата между балансовата стойност на имота съгласно СС 16 - Дълготрайни материални активи, и неговата справедлива стойност, същата трябва да бъде призната като текущ приход или разход.
8.12. При прехвърляне на актив от стоково-материален запас в инвестиционен имот, който ще бъде отчитан по справедлива стойност, всяка разлика между справедливата стойност на имота към тази дата и неговата предишна балансова стойност трябва да бъде призната като текущ приход или разход.
8.13. Когато предприятието завърши изграждането или разработването на инвестиционен имот, изграждан по стопански начин, който ще бъде отчитан по справедлива стойност, всяка разлика между справедливата стойност към тази дата и неговата предишна балансова стойност се отчита като текущ приход или разход за периода.
Модел на цена на придобиване
9.1. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) След първоначалното признаване предприятието, което избира модела на цената на придобиване, трябва да оценява всеки от своите инвестиционни имоти, съгласно СС 16 - Дълготрайни материални активи.
9.2. Когато предприятието използва модела на цена на придобиване, прехвърлянията между инвестиционни имоти, имоти, ползвани от собственика, и стоково-материални запаси не се променя балансовата стойност на прехвърляния имот и не се променя стойността на този имот за целите на оценяването или оповестяването.
Освобождаване от инвестиционен имот
10.1. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Инвестиционният имот трябва да бъде отписан при освобождаването или когато инвестиционният имот е трайно изваден от употреба и никакви бъдещи икономически изгоди не се очакват от неговото освобождаване.
10.2. Освобождаването от инвестиционен имот може да възникне чрез продажба или чрез встъпване във финансов лизинг. При определяне на датата на освобождаването за инвестиционен имот предприятието прилага критериите, предвидени в СС 18 - Приходи, за признаване на приход от продажба на стоки или взема под внимание указанията в приложението към СС 18 - Приходи. СС 17 - Лизинг, се прилага при освобождаване от инвестиционен имот чрез встъпване във финансов лизинг или чрез продажба с обратен лизинг.
10.3. Печалбите или загубите, възникващи от изваждането от употреба или от освобождаването на инвестиционен имот, трябва да бъдат определени като разлика между нетните постъпления от освобождаването и балансовата стойност на актива и трябва да бъдат признати за текущия период.
10.4. Вземането по насрещната престация по освобождаването от инвестиционен имот се признава първоначално по справедлива стойност. В частност, ако плащането за инвестиционния имот е отложено, получената престация се признава първоначално по паричния еквивалент на цената. Разликата между номиналната сума на престацията и паричния еквивалент на цената се признава като приходи от лихви и се разпределя пропорционално във времето, като се взема предвид ефективният доход върху вземането.
10.5. Предприятието прилага СС 37 - Провизии, условни задължения и условни активи, или други счетоводни стандарти, които са подходящи за всякакви пасиви, които остават за предприятието след освобождаването от инвестиционния имот.
Оповестяване
11.1. В приложението към годишните финансови отчети предприятията, които отчитат инвестиционни имоти, оповестяват информация за:
а) възприетата от предприятието счетоводна политика за:
- критериите относно класификацията и отличаването на инвестиционните имоти от имотите, ползвани от собственика, и от имотите, държани за продажба в хода на обичайната икономическа дейност;
- критериите за класифициране на имотите, когато предполагаемото им предназначение е повече от едно;
- прилаганите методи на оценяване на инвестиционните имоти според конкретния им вид;
- последващите разходи, свързани с инвестиционните имоти;
- сумите, признати като текущи приходи и разходи, които са свързани с отчитането на инвестиционните имоти;
- сумата на договорните задължения за покупка, изграждане или разработване на инвестиционни имоти или за ремонт, поддържане или подобрения на същите имоти;
- преобразуването във и от стоково-материален запас и имот, ползван от собственика;
- други движения.
Модел на справедливата стойност
11.2. Предприятие, което прилага модела на справедливата стойност, трябва да оповести и:
а) факторите, които предприятието използва при определянето на справедливата стойност на инвестиционните имоти, включително степента, до която оценката се позовава на оценяване от независим оценител; ако липсва такова оценяване, този факт се оповестява;
б) печалбите и/или загубите (приходите и/или разходите), признати във връзка с отчитането на инвестиционните имоти по справедлива стойност;
в) прираст, освобождавания или други движения на инвестиционни имоти;
г) балансовата стойност на инвестиционния имот към датата на продажбата и сумата на реализираната печалба или загуба.
Модел на цената на придобиване
11.3. Предприятие, което прилага модела на цената на придобиване, трябва да оповести и:
а) обяснение защо справедливата стойност не може да бъде достоверно измерена;
б) използваните методи на амортизация;
в) полезния живот или използваните амортизационни норми;
г) балансовата стойност и натрупаните амортизационни отчисления;
д) прираста на инвестиционните имоти, отчитани по модела на цената на придобиване, в т.ч. от придобивания и последващи капитализирани разходи;
е) освобождавания;
ж) сумата на признатите загуби от обезценка и сумата на възстановените загуби от обезценка на инвестиционен имот.
Изисквания при първоначално прилагане на стандарта
12. Когато предприятието прилага за първи път този стандарт, за всяка промяна в счетоводната политика се прилагат изискванията на СС 8 - Печалби и загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика.

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
13.1. (нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Ако ползван от собственика имот, за който е създаден резерв от последваща оценка, се класифицира като инвестиционен имот, който ще бъде отчитан по справедлива стойност, и към момента на класифицирането като инвестиционен имот справедливата стойност на имота е по-ниска от балансовата му стойност, разликата се отразява за сметка на този резерв. Превишението на разликата по изречение първо над резерва от последваща оценка се отчита като текущ разход.
13.2. (нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Промените в счетоводната политика, които произтичат от измененията и допълненията в този стандарт, в сила от 1 януари 2008 г., се прилагат без обратна сила.

 

Обн. ДВ. бр. 30 от 7.04.2005 г., изм. ДВ. бр. 86 от 26.10.2007 г.

Цел
СС 38 определя реда за счетоводното отчитане на нематериалните активи.

Обхват

1. Този стандарт се прилага при отчитането на нематериалните активи, с изключение на:
а) закупените и държаните в предприятието с цел продажба;
б) активите по отсрочени данъци;
в) репутацията, възникнала от бизнескомбинация;
г) произтичащите от доходи на наети лица;
д) възникващите в резултат на тясно специализирани дейности, които изискват различен от посочения в този стандарт подход;
е) регламентираните в друг стандарт, които отговарят на определението за нематериални активи.
Определения
2. В този стандарт се използват определения със следното значение:
Нематериални активи - установими нефинансови ресурси, придобити и контролирани от предприятието, които:
а) нямат физическа субстанция, въпреки че:
- могат да се съдържат във физическа субстанция, или
- носителят им може да има физическа субстанция;
б) са със съществено значение при употребата им;
в) от използването им се очаква икономическа изгода.
Вътрешно създадена репутация - репутация, формирана от предприятията при осъществяване на дейността им, която може да доведе до увеличение на икономическите изгоди над тези, които предприятията биха реализирали без наличието на такава репутация. Вътрешно създадената репутация може да се изрази във:
а) увеличение на пазарната стойност на предприятието като цяло в сравнение с балансовата стойност на неговите установими нетни активи;
б) увеличение на котировките на акциите или дяловете на предприятието в пазар на ценни книжа, без да е налице в такъв размер увеличение в балансовата стойност на неговите установими нетни активи;
в) подобряване на кредитния рейтинг на предприятието, без да е налице в такъв размер подобрение на финансовото му състояние;
г) получаване статут на първокласен клиент (например в банкова институция), без да са извършени допълнителни разходи от страна на предприятието;
д) покачване в позицията на предприятието в класации, рейтинги и т.н., без да е налице извършването на допълнителни разходи за тази цел.
Установимост - възможност за определяне на връзката между конкретен нематериален актив и черпенето на икономическата изгодаот него. Очакваната икономическа изгода може да произтича от комбинираното действие на група активи, при което изгодите не могат да се разграничат по конкретни активи. В този случай е необходимо нематериалният актив да се определи (идентифицира) въз основа на:
а) притежаваните от предприятието права върху нематериалния актив отделно от другите активи;
б) възможността нематериалният актив да се изведе от предприятието отделно от другите активи.
Контрол - правото на предприятието да получава очакваните икономически изгоди от нематериален актив, което произтича от:
а) придобити от предприятието съгласно действащото законодателство в страната права върху нематериалния актив;
б) възможността на предприятието да ограничи достъпа на други до икономическите изгоди от нематериалния актив.
Икономическа изгода - постигането (пряко или косвено) в хода на употребата на нематериален актив на:
а) увеличение на приходите;
б) намаление на разходите.
Изследователска дейност - оригинална и планирана проучвателна дейност с цел достигане на нови научни или технически знания и познания. Изследователските дейности могат да бъдат:
а) дейности, които имат за цел постигането на нови знания;
б) търсенето, оценяването и окончателната селекция за прилагането на изследователски открития или други знания и познания;
в) търсенето на алтернативни възможности за материали, устройства, продукти, процеси, системи или услуги;
г) формулирането, проектирането, оценяването и окончателното селекциониране на възможни алтернативи за нови или усъвършенствани материали, устройства, продукти, процеси, системи или услуги.
Развойна дейност - практическото прилагане на изследователските открития или други знания в план или схема за производството на нови или съществено подобрени материали, устройства, продукти, процеси, системи или услуги преди започването на търговското производство или употреба в дейността на предприятието. Развойната дейност може да бъде:
а) проектиране, изграждане и изпитание на предпроизводствени прототипи и модели;
б) проектиране на инструменти, матрици, шаблони и други подобни, които предполагат използването на нова технология;
в) проектиране, изграждане и експлоатация на пилотна машина, която не е икономически реализуема за целите на търговското производство;
г) проектиране, изграждане и изпитване на определена алтернатива за нови или усъвършенствани материали, устройства, продукти, процеси, системи и услуги.
Възстановима стойност - по-високата сума от нетната продажна цена на даден актив и стойността му в употреба, определени съгласно СС 36 - Обезценка на активи.
Признаване и отчитане на нематериални активи
3.1. Един актив се класифицира за признаване и отчитане като нематериален актив, когато:
а) отговаря на определението за нематериален актив;
б) при придобиването му може надеждно да се оцени;
в) от използването на актива се очакват икономически изгоди, доказани със:
- наличие или план за набавяне на достатъчно ресурси, позволяващи на предприятието да получи очакваните икономически изгоди;
- възможност ефективно да изпълнява функционалната си роля в съответствие с намерението на предприятието относно употребата му;
- ясно дефинирана и конкретизирана техническа осъществимост.
3.2. Вътрешно създадената репутация не се признава и отчита като нематериален актив. Тази репутация не е установим ресурс, който предприятието може да контролира и чиято стойност може надеждно да се оцени, въпреки че могат да се очакват икономически изгоди.
3.3. Вътрешно създаден нематериален актив се признава и отчита като нематериален актив в зависимост от фазата на създаване, в която се намира, а именно:
а) вътрешно създаден нематериален актив, възникнал от изследователска дейност (изследователска фаза на вътрешен проект), не се признава като нематериален актив; по време на изследователската фаза на един вътрешен проект предприятието не може да докаже по безспорен начин, че има наличие на нематериален актив, който вероятно да доведе до бъдещи икономически изгоди;
б) вътрешно създаден нематериален актив, който възниква в резултат на дейност по развитие (фаза на развитие от вътрешен проект), се признава за нематериален актив, когато предприятието може да докаже:
- техническа способност за завършване на нематериалния актив, така че да бъде готов за употреба или продажба;
- намерение за завършване на нематериален актив и за неговото използване или продажба;
- способност за използване или продажба на нематериалния актив;
- начините, по които нематериалният актив ще доведе до генерирането на бъдещи икономически изгоди, включително наличието на пазар или полезността му при вътрешна за предприятието употреба;
- наличие на адекватни технически, финансови и други ресурси, необходими за финализиране на развитието, използването или продажбата на нематериалния актив, и
- способност за оценяване на разходите, произтичащи от нематериалния актив по време на неговото развитие.
3.4. Вътрешно създадени търговски марки, наименования, издателски права, клиентски бази и други подобни не се признават и отчитат като нематериални активи. Разходите по тези вътрешно създадени търговски марки, наименования, издателски права, клиентски бази и други подобни не могат да бъдат разграничени от стойността на бизнеса като цяло.
3.5. Нематериални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за нематериален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив.
3.6. Разходи за нематериален актив, първоначално признати от предприятието като текущи разходи за периода, в който са възникнали, не се включват в стойността на нематериалния актив.
3.7. (нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Признатият нематериален актив от развойна дейност се амортизира в срок до 5 години от възникването му.
Първоначална оценка на външно създадени нематериални активи
4. Външно създадените нематериални активи при придобиването им се оценяват по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително мита и невъзстановими данъци) и всички преки разходи за подготовка на актива за използването му по предназначение.
4.1. Преките разходи, свързани с придобиването на нематериален актив, са:
а) разходи за подготовка на обекта (мястото, където ще се използва активът);
б) разходи, свързани с доставката;
в) разходи за инсталиране;
г) разходи за хонорари на програмисти, консултанти, икономисти и т.н., свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или създаването, доставката, инсталирането, параметризирането и др. на нематериалния актив;
д) разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи.
4.2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато придобиването е свързано с разсрочено плащане на твърда база, разликата между първоначалната оценка (сегашната стойност на всички плащания) и сумата на всички плащания се признава за лихвен разход през периода на разсрочено плащане.
4.3. Когато придобиването е свързано с разсрочено плащане на променяща се база (например по договори за отдаване на концесии), първоначалната оценка се определя приблизително при спазване на следните изисквания:
а) чрез определяне на прогнозни стойности за променящата се база:
- при заложена промяна на базата в зависимост от достигането на определени показатели от предприятието приблизителната първоначална оценка се определя от възприетия в предприятието план за осъществяване на дейността в периода на разсроченото плащане или от намеренията на предприятието за постигане на конкретни показатели; такива показатели например могат да бъдат: процент от приходите, които предприятието пряко или косвено ще реализира от употребата на нематериалния актив; в зависимост от достигането на определени количествени характеристики на дейността на предприятието, пряко или косвено обслужвани от нематериалния актив (бройки, литри, тонове, метри и т.н.); в зависимост от постигането на определени параметри на дейността на предприятието, пряко или косвено зависещи от нематериалния актив (нает персонал, натовареност на мощностите и т.н.);
- при заложена промяна на базата в зависимост от външни за предприятието показатели приблизителната първоначална оценка се определя въз основа на експертни мнения или друга прогнозна информация за измененията в тези външни за предприятието показатели; такива показатели например могат да бъдат: равнището на работната заплата в областта, региона, страната (минимална, средна, отраслова и т.н.); инфлация или дефлация за периода на разсроченото плащане, равнището на конкретизиран лихвен процент и т.н.;
- при заложена промяна на базата в няколко нейни компонента приблизителната първоначална оценка е сборът от отделните оценки на всеки от компонентите на променящата се база;
б) чрез определяне на променящата се база въз основа на параметрите, които тя има към датата на придобиване на нематериалния актив - когато не може да се приложи или не може изцяло да се приложи буква "а";
в) когато базата се променя в зависимост от валутен курс, първоначалната оценка се определя въз основа на валутния курс към датата на придобиване на нематериалния актив.
4.4. разликата между отделните плащания и припадащите им се части от първоначалната оценка по т. 4.3 се отразява като текущ финансов приход или текущ финансов разход в периода, през който е възникнала.
4.5. Административните и другите общи разходи не се включват в първоначалната оценка, освен ако са пряко свързани с придобиването или привеждането на нематериалния актив в работно състояние.
4.6. Разходите за обучение на персонала за работа с нематериалния актив не се включват в първоначалната му оценка. те се отразяват като разходи за квалификация на персонала.
4.7. Първоначалната оценка на нематериален актив, придобит и признат в бизнескомбинация, е неговата справедлива стойност в деня на придобиването. Непризнат в бизнескомбинация нематериален актив не се отчита като такъв, а се включва към репутацията по реда на СС 22 - Бизнескомбинации.
4.8. (изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато нематериален актив е получен в резултат на замяна или частична замяна срещу друг несходен нематериален актив или други активи, цената на придобиване се определя по справедливата стойност на получения актив, която е еквивалентна на справедливата стойност на отдадения актив, коригирана с всички прехвърлени парични средства. Възникналата разлика между цената на придобиване на получения актив и сумата от балансовата стойност на отдадения актив и всички прехвърлени парични средства се отчита като печалба или загуба.
4.9. Първоначалната оценка на нематериален актив, получен в резултат на безвъзмездна сделка, се определя по справедливата му стойност.
4.10. Първоначалната оценка на нематериален актив, получен в резултат на апортна вноска по реда на Търговския закон, се определя по стойността му, приета от съда.
Първоначална оценка на вътрешно създадени нематериални активи
5. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Първоначалната оценка на създаден в предприятието нематериален актив представлява сборът от разходите, извършени от момента, в който нематериалният актив за пръв път е постигнал критериите за признаване. първоначалната оценка се определя по начин, идентичен на възприетия за определяне на себестойността на произведената продукция в предприятието, т.е. не се включват: вътрешната печалба, необичайните количества бракувани ресурси (материали, труд и други), административните и други общи разходи (несвързани пряко с процеса по придобиването на нематериалния актив) и т.н.
Пример за първоначална оценка на вътрешно създаден нематериален актив:
Предприятие развива нов производствен процес с цел оптимизиране на разходите, извършвани за производството на съществуващ продукт/услуга и увеличаване на модификациите в пазарното предлагане на продукта/услугата. Предприятието е възприело в счетоводната си политика ежемесечно счетоводно приключване и определяне на финансовия резултат, като отчетният период е равен на календарна година (от 1 януари до 31 декември).
През 2001 г. предприятието е извършило разходи за развитие по този процес в размер 1000 единици, от които 900 единици са отразени във финансовия резултат - до ноември 2001 г., и 100 единици не са намерили отражение във финансовия резултат - от декември 2001 г.
През декември 2001 г. предприятието установява, че развитието на процеса отговаря на критериите за признаване като нематериален актив, като очакваната икономическа изгода (възстановителна стойност) от процеса е оценена на 500 единици.
Към 31 декември 2001 г. предприятието признава развитието на процеса като нематериален актив и отчита неотразените във финансовия резултат 100 единици като разходи за придобиване на нематериален актив и съответно ги посочва в годишния си финансов отчет като такива.
През 2002 г. разходите за придобиване на нематериалния актив от развитието на процеса са 2000 единици, като развитието на процеса е приключило през декември 2002 г. и съответно в същия месец предприятието прехвърля разходите по придобиването на нематериалния актив като нематериален актив.
Към 31 декември 2002 г. във връзка с изготвянето на годишния финансов отчет предприятието прилага СС 36 - Обезценка на активи, и установява, че възстановимата стойност на нематериалния актив е 1900 единици, докато балансовата (в случая и отчетната) му стойност е 2100 единици (100 единици от 2001 г. и 2000 единици от 2002 г.). Разликата от 200 единици предприятието отчита по реда на СС 36 - Обезценка на активи.
Последващи разходи
6. Последващите разходи, свързани с нематериален актив, могат да бъдат:
6.1. Разходи, направени във връзка с нематериален актив, които се признават за текущи разходи в периода на възникването. Такива разходи са например:
а) за поддържане на патенти, фирмени и търговски марки, лицензии, разрешителни и други със срок до един отчетен период;
б) за въвеждане на активи в експлоатация (начални разходи);
в) за повторно започване на преустановена дейност;
г) за обучение;
д) за реклама и/или промоция;
е) за реорганизация;
ж) за преместване на предприятие или на част от него;
з) за преустановяване (пълно или частично) на дейност;
и) за лицензии и разрешителни със срок до един отчетен период;
к) за вносни/износни квоти;
л) разходи за учредяване и разширяване на дейност.
6.2. Разходи, направени за поддържане на първоначално установената стандартна ефективност на нематериален актив, се признават за текущи разходи в периода на възникването им.
6.3. Разходи, които могат надеждно да бъдат измерени и съотнесени към нематериален актив, когато водят до увеличаване на очакваните икономически изгоди спрямо първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив, се отразяват като увеличение на отчетната му стойност или като отделен нематериален актив и се определят като разходи за усъвършенстване, когато водят до:
а) увеличаване на полезния срок на годност;
б) увеличаване на производителността;
в) подобряване на качеството на продуктите и/или услугите;
г) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;
д) съкращаване на производствените разходи;
е) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
6.4. При подмяна на част от нематериален актив, отчетен по реда на т. 3.5, подменената част се отписва, а направеният разход за подмяната или подновяването на частта от нематериалния актив се отчита като придобиване на отделен актив.
Оценка след първоначалното признаване
7.1 (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) След първоначалното признаване като актив всеки отделен нематериален актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка.
7.2. (отм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
7.3. (отм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Отписване на нематериални активи
8.1. Нематериален актив се отписва по балансовата му стойност при окончателно извеждане от употреба в предприятието.
8.2. отписване на нематериални активи е налице при:
а) продажба - разликата между нетния приход от продажбата и балансовата стойност се отчита като печалба или загуба;
б) (доп. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) замяна с други активи - не се отчита печалба или загуба, освен в случаите по т. 4.8 или ако това е предвидено в друг счетоводен стандарт;
в) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) трансформиране в стока с цел последваща продажба - не се отчита печалба или загуба; цената на придобиване на стоката е балансовата стойност на отписания нематериален актив;
г) трансформиране във финансови активи - в съответствие със счетоводен стандарт, регламентиращ такъв вид трансформация;
д) бракуване - разликата между балансовата стойност и стойността на получените в резултат на бракуването активи се отчита като печалба или загуба.
8.3. Не е налице отписване на нематериални активи, когато се извеждат временно от употреба - за усъвършенстване, за консервиране и т.н. Разходите за консервиране (извеждане от употреба за определен период и последващо въвеждане в употреба) се отчитат като текущи разходи в периода, през който са възникнали. В края на всеки отчетен период предприятието проверява временно изведените нематериални активи за обезценка по реда на СС 36 - Обезценка на активи.
Класифициране на нематериалните активи
9. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Нематериалните активи могат по усмотрение на ръководството на предприятието да се класифицират в следните групи:
а) права за индустриална собственост - такива права са налице, когато се притежават или дългосрочно могат да се ползват от предприятието, независимо дали са закупени или създадени в него, и те могат да бъдат:
- търговските марки;
- авторските права, включително върху компютърни софтуери;
- търговски наименования, рубрики и издателски права;
- лицензи и франчайзи;
- патенти;
б) дългосрочно придобити права върху интелектуална собственост - права, аналогични на посочените в буква "а", но придобити от предприятието въз основа на договорености със създателя (автора, притежателя и т.н.) им;
в) концесионни права - придобити по съответния законодателен ред;
г) технологични права - такива права могат да бъдат: рецептури; формули; модели; дизайни; прототипи; инструменти; матрици; шаблони и други подобни, които предполагат използването на нова технология - макар и някои да имат физическа субстанция, тя се разглежда само като носител на нови или усъвършенствани материали, устройства, продукти, процеси, системи и услуги;
д) нематериални активи в процес на развитие;
е) други нематериални активи.
Оповестяване
10. В годишните финансови отчети на предприятията трябва да се съдържа следната информация относно отчитането на нематериалните активи:
а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) възприетата от предприятието счетоводна политика относно нематериалните активи, като се посочват:
- възприетият подход при признаване на разходи за развитие като нематериални активи;
- възприетият подход при определяне на първоначалната оценка на нематериалните активи;
- възприетият подход за определяне на последващите разходи по нематериалните активи;
- възприетият подход при отразяването на разходите за усъвършенстване;
- възприетият подход при временното извеждане от употреба на нематериални активи;
- други - по усмотрение на предприятието;
б) (отм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
в) нетните валутни разлики, получени в резултат на превеждането на финансови отчети на чуждестранно предприятие;
г) балансовата стойност на нематериалните активи с ограничения върху правото на собственост - по групи активи;
д) стойността на поетите ангажименти за придобиване на нематериални активи, включително размера на авансовите плащания;
е) стойността на ползваните в дейността нематериални активи - чужда собственост;
ж) балансовата стойност на нематериалните активи, които временно са изведени от употреба;
з) отчетната стойност на напълно амортизираните нематериални активи - по групи активи;
и) за изследователската дейност - общата сума на разходите за текущия отчетен период;
к) за развитие:
- общата сума на разходите за текущия отчетен период и с натрупване;
- стойността на нематериалните активи, придобити от развитие през текущия отчетен период.

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
11.1. (нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Предприятията, които до 31 декември 2007 г. са прилагали алтернативния подход за оценка след първоначалното признаване на нематериалните активи, променят счетоводната си политика по отношение на последващата оценка на тези активи в съответствие с изискванията на този стандарт. Отчетната, амортизируемата, балансовата и остатъчната стойност на активите (стойностите на активите) и начислената амортизация за тях не се променят в резултат на тази промяна в счетоводната политика. За целите на оценяването след първоначалното признаване стойностите на активите и начислената амортизация за тях към 1 януари 2008 г. са равни на тези към 31 декември 2007 г.
11.2. (нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Формираният резерв от последващи оценки към 31 декември 2007 г. се прехвърля директно в неразпределената печалба, когато активът бъде отписан. Този резерв може да се прехвърля в неразпределената печалба периодично през срока на използване на актива. В този случай частта от резерва, която се прехвърля в неразпределената печалба, е разликата между амортизацията въз основа на преоценената балансова стойност и амортизацията въз основа на историческата цена на актива.
11.3. (нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Нематериалните активи от развойна дейност, признати към 31 декември 2007 г., за които е изтекъл срокът по т. 3.7, се отписват през 2008 г., като балансовите им стойности се отчитат като разход.
11.4. (нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) За нематериалните активи от развойна дейност, признати към 31 декември 2007 г., за които не е изтекъл срокът по т. 3.7, се определя нов срок на годност, който не може да е по-дълъг от 5 години от признаването им. Балансовата стойност на тези активи към 31 декември 2007 г. се амортизира за оставащия срок от полезния им живот.

Приета на 28.06.1930 г. от общата конференция на Международната организация на труда на нейната четиринадесета сесия. В сила от 1.05.1932 г., в съответствие с член 28. Ратифицирана с Указ № 14 от 7.07.1932 г. Обн., ДВ, бр. 91 от 26.07.1932 г.

Генералната конференция на Международната организация на труда при Обществото на народите, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда и свикана на 10 юни 1930 година на своята четиринадесета сесия,
След като реши да приеме определени предложения относно задължителния или принудителния труд - въпрос, включен в първата точка на дневния ред на сесията, и
След като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,
Приема днес, 28 юни 1930 година следващата по-долу Конвенция, която може да бъде цитирана като Конвенция относно принудителния или задължителния труд, за ратифициране от членовете на Международната организация на труда съгласно разпоредбите на Устава на Международната организация на труда.

 

Прочети още...

 

Обн. ДВ. бр. 30 от 7.04.2005 г., изм. ДВ. бр. 86 от 26.10.2007 г.

Цел
СС 37 определя реда за признаването, оценяването, отчитането и оповестяването на провизиите, условните задължения и условните активи във всички предприятия с изключение на тези, за които има специални разпоредби в други нормативни актове и счетоводни стандарти.

Обхват
1. Този стандарт се прилага от всички предприятия при отчитането на провизии, условни задължения и условни активи. Стандартът не се отнася за провизиране на потенциалните задължения на предприятието, които произтичат от обичайната му търговска дейност, както и за задължения, произтичащи от неизпълнени договори, освен ако договорите са обременяващи.
Определения
2. В този стандарт се използват определения със следното значение:
Провизия - задължение с неопределена срочност или размер.
Пасив - текущо задължение на предприятието, произтичащо от минали събития, уреждането на което се очаква да породи необходимост от поток от ресурси на предприятието, включващ икономически изгоди.
Задължаващо събитие - събитие, което поражда правно или конструктивно задължение, което има за резултат липсата на реална алтернатива за погасяване на задължението.
Правно задължение - такова задължение, което произтича от:
а) договор - според неговите клаузи;
б) действащото законодателство;
в) друго приложение на закона.
конструктивно задължение - такова задължение, което произтича от действия на предприятието, чрез които:
а) то е показало на други страни (персонал, контрагенти, общество), че ще поеме определени задължения, които има намерение да изпълни; такива могат да бъдат и сключването на обременяващи договори;
б) то е приело програма за преструктуриране, която се планира и ръководи от ръководството.
Обременяващи договори - такива договори, по силата на които разходите, направени за покриване на задълженията, превишават очакваните икономически ползи от сключването на договорите.
Преструктуриране - планирана и контролирана програма от ръководството на предприятието, която променя съществено:
а) обхвата на дейността на предприятието;
б) начина, по който се осъществява дейността на предприятието.
Условни задължения - такива задължения, които могат да се класифицират като:
а) възможно задължение, което произлиза от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат изцяло контролирани от предприятието, или
б) настоящо задължение, което произлиза от минали събития, но не е признато, защото:
- не е вероятно за погасяването му да бъде необходим паричен поток от ресурси, включващи икономически ползи, или
- размерът на задължението не може да бъде определен с достатъчна степен на надеждност.
Условен актив е възможен актив, който произлиза от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат изцяло контролирани от предприятието.
Разграничение между провизии и условни задължения
3. Предприятията следва да правят разграничение между:
а) провизии - които се признават като пасиви (като се вземе предвид надеждността на оценката, която може да им бъде направена), тъй като те са настоящи задължения и е вероятно за тяхното погасяване да бъде необходим поток, включващ икономически изгоди, и
б) условни задължения - които не се признават като пасиви, защото са:
- възможни задължения, тъй като все още не е потвърдено дали предприятието има текущо задължение, което би могло да доведе поток от ресурси, включващи икономически изгоди;
- текущи задължения, които не отговарят на критериите за признаване, определени в този стандарт.
Признаване
Провизии
4.1. Провизия трябва да се признава, когато са изпълнени следните критерии:
а) предприятието има текущо правно или конструктивно задължение като резултат от минали събития към датата на изготвянето на баланса;
б) има вероятност за погасяване на задължението да бъде необходим паричен поток от ресурси, включващи икономически изгоди;
в) може да бъде направена надеждна оценка на размера на задължението.
4.2. При липса на един от посочените в т. 4.1 критерии провизия не трябва да се признава.
Текущо задължение
5. Определянето на наличието на текущо задължение към датата на баланса се извършва след отчитане на всички налични обстоятелства, включително мнението на специалисти. На базата на тези обстоятелства:
а) когато е по-вероятно текущото задължение да съществува към датата на баланса, предприятието признава провизия (ако критериите за признаване са изпълнени), и
б) когато е по-вероятно текущото задължение да не съществува към датата на баланса, провизия не се признава, но предприятието оповестява съществуването на условно задължение.
Минало събитие
6.1. Минало събитие, което води до текущо задължение, се нарича задължаващо събитие. Събитието е задължаващо, когато:
а) погасяването на задължението е наложено по силата на закон или други нормативни актове;
б) погасяването на задължението е свързано с конструктивно задължение, при което породилото го събитие (което може да бъде и действие на предприятието) създава реални очаквания в други страни, че ще се освободи от това задължение.
6.2. Не се признават провизии, свързани с бъдещи разходи за дейността на предприятието.
Условни задължения
7.1. Предприятието не следва да признава условно задължение.
7.2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Условното задължение се оповестява, освен ако вероятната необходимост от изходящ паричен поток ресурси, включващи икономически ползи, за погасяване на задължението е отдалечена във времето.
7.3. Когато предприятието е отговорно заедно и поотделно за дадено задължение, частта от задължението, която трябва да се покрие от другите страни, се третира като условно задължение. Предприятието признава провизия за частта от задължението, за която съществува вероятна необходимост от изходящ паричен поток ресурси, включващи икономически изгоди, освен в изключително редките случаи, когато не може да бъде направена надеждна оценка.
7.4. Условните задължения могат да се развият по неочакван начин. Поради това те се оценяват продължително, за да се определи дали се е появила вероятна необходимост от изходящ паричен поток ресурси, включващи икономически ползи. Ако се е появила такава вероятна необходимост за статия, която преди е била третирана като условно задължение, провизията се признава във финансовите отчети за периода, през който е настъпила промяната (освен в изключително редките случаи, когато не може да бъде направена надеждна оценка).
Условни активи
8.1. Предприятието не следва да признава условните активи.
8.2. Условните активи обикновено възникват от непланирани или други неочаквани събития, които пораждат възможност в предприятието да постъпи поток икономически ползи. Такъв пример може да бъде дело, което предприятието води и изходът от което е несигурен.
8.3. Условните активи не се признават във финансовите отчети, тъй като това може да има за резултат признаването на приход, който може никога да не бъде реализиран. Когато обаче реализацията на прихода е практически сигурна, тогава свързаният с нея актив не е условен актив и признаването му е необходимо.
8.4. Условен актив се оповестява, когато постъпването на поток икономически ползи е вероятно.
8.5. Условните активи се оценяват постоянно, за да се отрази правилно тяхното представяне във финансовите отчети. Ако постъпването на потока икономически ползи е станало практически сигурно, тогава активът и свързаните с него приходи се признават във финансовия отчет за периода, през който е настъпила промяната. Ако постъпването на поток икономически ползи е станало вероятно, предприятието го оповестява като условен актив.
Оценка на провизиите
9.1. Размерът на признатата провизия трябва да бъде най-добрата приблизителна оценка на разходите, необходими за покриване на текущото задължение към датата на баланса:
а) най-добрата оценка на разходите, необходими за покриване на текущо задължение, е сумата, която предприятието би платило пропорционално за погасяване на задължението към датата на баланса или за да го прехвърли към трета страна по същото време; често обаче е невъзможно или неоправдано скъпо да се погаси или прехвърли задължение към датата на баланса; въпреки това оценката на сумата, която предприятието би платило, за да погаси или прехвърли задължението, представлява най-добрата оценка на разходите, които биха били необходими за покриване на текущо задължение към датата на баланса;
б) оценките на резултата и финансовия ефект се определят по усмотрение на ръководството на предприятието, като се вземе предвид и минал опит с подобни транзакции и в някои случаи доклади на независими експерти; вземат се предвид и всички обстоятелства, настъпили като следствие от събития след датата на баланса;
в) несигурността по отношение на сумата, която трябва да бъде призната като провизия, се третира по различни начини в зависимост от обстоятелствата; когато измерваната провизия включва голям брой статии, задължението се оценява посредством претегляне на всички възможни резултати (последствия) заедно със свързаните с тях вероятности; този метод за оценка се нарича "очаквана стойност"; поради това провизията ще бъде с различен размер в зависимост от това, дали вероятността от загуба на определена сума е например 60 или 90 процента; когато съществува поредица от възможни резултати в някакъв обхват и всяка точка от този обхват има същата вероятност като останалите точки, се взема средната точка от обхвата;
г) когато трябва да се измери единично задължение, индивидуалният най-вероятен резултат може да представлява най-добрата оценка на задължението; въпреки това, дори и в такъв случай предприятието следва да вземе предвид и други възможни резултати; когато другите възможни резултати са или много по-високи, или много по-ниски от най-вероятния резултат, най-добрата оценка ще бъде по-голяма или по-малка сума; например ако предприятието трябва да извърши ремонт на сериозна повреда на сложно съоръжение, което е конструирало за купувач, индивидуалният най-вероятен резултат може да бъде успешен ремонт още при първия опит, струващ 1000 единици, но следва да се направи провизия в по-голям размер тогава, когато има съществена вероятност да са необходими по-нататъшни усилия за успешното извършване на ремонта.
9.2. Провизията се измерва преди облагане с данъци, като последствията от облагането с данъци се отчитат в съответствие със СС 12 - Данъци от печалбата.
9.3. Рисковете и несигурностите, които неотменимо съпътстват много събития и обстоятелства, трябва да се вземат предвид при осъществяването на най-добрата оценка на провизията:
а) рискът представлява разнообразието на резултатите; преизчислението на риск може да увеличи размера на първоначалната оценка на несигурни обстоятелства с цел да се избегне преувеличеното отчитане на приходите или активите и подценяването на разходите или задълженията; независимо от това обаче несигурността не оправдава създаването на прекомерни провизии или нарочното преувеличено отчитане на задължения; например ако предвидените разходи за определено неблагоприятен резултат са оценени на една благоразумна база, този резултат не бива нарочно да се третира като по-вероятен, отколкото е всъщност; необходимо е повишено внимание, за да се избегне дублирането на преизчисленията за риск и несигурност с последващото преувеличено отчитане на провизията; б) несигурностите по отношение размера на разходите се оповестяват.
9.4. Когато ефектът от времевите разлики в стойността на разходите е съществен, размерът на провизията трябва да представлява сегашната стойност на разходите, които се очаква да бъдат направени за покриване на задължението.
9.5. Бъдещи събития, които могат да повлияят на размера на сумата, необходима за погасяване на задължението, трябва да се отразяват в размера на провизията тогава, когато има достатъчно обективни доказателства, че тези събития ще настъпят.
9.6. Печалбите от очаквано освобождаване от активи не трябва да се вземат предвид при оценката на провизиите, дори когато очакваното освобождаване е тясно свързано със събитието, породило провизирането. Вместо това предприятието признава печалби от очаквани освобождавания от активи по време, определено в счетоводен стандарт, който се занимава с активите.
9.7. Когато се очаква, че някои или всички необходими за създаването на провизия разходи ще бъдат възстановени (направени застраховки), възстановяването се признава тогава и само тогава, когато е практически сигурно, че тези средства ще се възвърнат, ако предприятието уреди задължението си. Възвърнатите средства трябва да се третират като отделен актив. Признатият размер на възвърнатите средства не бива да надвишава размера на провизията.
9.8. Провизиите трябва да бъдат преразглеждани към датата на всеки баланс и преизчислявани с цел да се отрази текущата най-добра оценка. Ако вече не е вероятно да бъде необходим изходящ поток ресурси, включващи икономически ползи, за погасяване на задължението, поддържането на провизията следва да се прекрати.
9.9. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато се използва дисконт, отчетеният размер на провизията се увеличава през всеки период с цел да се отрази изминалото време. Това увеличение се признава като финансов разход.
Отчитане на провизиите
10.1. Провизиите за задължения се признават в размер на предполагаемото задължение и се отчитат като текущи други разходи, като се вземат под внимание: а) рисковете, несигурността и предполагаемите алтернативни резултати; б) действащите пазарни цени и възможните промени в техните стойности; в) възможни бъдещи законодателни и технологични промени.
10.2. За признаването и отчитането на правни задължения е необходимо изготвянето на разчети, утвърдени от ръководството на предприятието. Ако предприятието е сключило обременяващ договор, текущото задължение по силата на договора следва да се признава и измери като провизия. Много договори (например някои рутинни нареждания за покупки) могат да бъдат отменени, без да се плати компенсация на другата страна, и поради тази причина задължение не съществува. Други договори установяват както права, така и задължения за всяка от договарящите се страни. Когато по силата на определени събития такъв договор стане обременяващ, той попада в обхвата на този стандарт и съществува задължение, което се признава. Договори за изпълнение, които не са обременяващи, не влизат в обхвата на този стандарт. Този стандарт определя обременяващия договор като договор, по силата на който неизбежните разходи за покриване на задълженията превишават икономическите ползи, очаквани вследствие на сключването на същия договор. Неотменимите разходи по силата на договор отразяват най-малката нетна цена за излизане от договора, която е по-ниска от цената за изпълнението на задълженията по договора и която цена включва всички компенсации или наказателни лихви, произтичащи от неизпълнението му. Преди да се създаде отделна провизия за обременяващ договор, предприятието признава всички разходи за обезценка на активи, които се отнасят до активи, свързани с договора.
10.3. За признаването и отчитането на провизии за конструктивни задължения, произтичащи от преструктуриране на предприятието, следва да се вземе под внимание, че:
а) към преструктуриране могат да бъдат отнесени събития, като:
- продажби или прекратяване на част от дейността;
- затваряне на локални производства в държава или регион или пренасочване на бизнеса от една държава или регион в други;
- промени в структурата на управлението, например премахване на определен слой от управлението, и
- фундаментални реорганизации, които имат съществен ефект върху характера и съсредоточаването на дейността на предприятието;
б) провизия за разходи по преструктуриране се признава само когато са изпълнени общите критерии за признаване на провизии;
в) конструктивно задължение за преструктуриране възниква само когато предприятието:
- има подробен формален план за преструктуриране, в който се посочват най-малко:
1. дейността или частта от нея, която ще бъде засегната;
2. засегнатите принципни направления;
3. направлението, дейността и приблизителният брой служители, които ще бъдат компенсирани за прекратяването на тяхната работа;
4. разходите, които ще трябва да бъдат посрещнати, и
5. кога ще бъде внедрен планът;
- се е погрижило засегнатите да получат съответната представа за преструктурирането, което ще се извърши по план, или е обявило основните моменти на преструктурирането пред засегнатите от него.
Доказателство, че предприятието е започнало внедряването на план за преструктуриране може да бъде например разглобяването на производствени мощности или продажбата на активи, или публичното обявяване на основните характеристики на плана. Публичното обявяване на подробен план за преструктуриране поражда конструктивно задължение за преструктуриране само ако е направено с достатъчно подробности (т.е. посочени са основните характеристики на плана) и по начин, който създава у засегнатите страни, като клиенти, доставчици и служители (или техни представители), вярна представа за предстоящото преструктуриране на предприятието.
За да бъде един план достатъчно основание за възникване на конструктивно задължение, когато засегнатите са информирани за него, започването на неговото внедряване следва да бъде планирано възможно най-скоро и да бъде завършено в предвидения срок, което би направило малко вероятна появата на значителни изменения. Ако се очаква началото на преструктурирането да се забави значително или ако преструктурирането ще отнеме неоправдано много време, няма голяма вероятност планът да създаде у засегнатите страни реална представа за предстоящо преструктуриране, тъй като продължителният период създава предпоставки за промяна в плановете на предприятието.
Решението за преструктуриране, взето от ръководството или от съвета на директорите преди датата на баланса, не поражда конструктивно задължение към датата на баланса, освен ако преди тази дата предприятието:
- е започнало да внедрява плана за преструктуриране, или
- е обявило основните характеристики на плана за преструктуриране на засегнатите по достатъчно специфичен начин, за да създаде реална представа за предстоящото преструктуриране;
г) задължение за продажба на дейност не възниква, докато предприятието не е решило да продава, т.е. докато не съществува обвързващо споразумение за продажба.
Дори след като предприятието е взело публично решение за продажба на дейност, то все още не е предприело продажба, докато не бъде идентифициран купувач и не е сключено обвързващо споразумение за продажба. Преди да бъде сключено такова споразумение, предприятието е в състояние да промени решението си и в действителност ще трябва да предприеме друга линия на поведение, ако в рамките на разумен срок не може да се намери купувач. Когато продажбата на дейност се предвижда като част от реструктуриране, активите на дейността се проверяват за повреди (обезценка), както това се изисква в СС 36 - Обезценка на активи. Когато продажбата е само част от преструктурирането, конструктивното задължение може да възникне от други части на преструктурирането, преди да се осъществи сключването на обвързващо споразумение за продажба.
д) провизията за преструктуриране трябва да включва само онези преки разходи, произлизащи от преструктурирането, които отговарят на следните две изисквания:
- породени са по необходимост от преструктурирането, и
- не са свързани с текущата дейност на предприятието;
е) провизията за преструктуриране не включва такива разходи, като:
- преквалифициране или преместване на персонал;
- маркетинг, или
- инвестиции в нови системи и дистрибуторски мрежи.
Тези разходи се отнасят до бъдещо осъществяване на дейността и не са задължения за преструктуриране към датата на баланса. Такива разходи се признават на същата база, както ако са произлезли независимо от преструктурирането.
10.4. В края на всеки следващ отчетен период размерът на потенциалните задължения се преразглежда и при необходимост се актуализира чрез доначисляване на провизии или чрез намаляване на вече отчетените провизии.
10.5. Формираните текущи задължения от начисляване на провизии се отчитат като други текущи задължения отделно от съществуващите задължения за дейността на предприятието. Предприятията организират аналитична отчетност за текущите задължения от провизии в зависимост от породилите ги събития.
10.6. Отписаната неизплатена част от задължението, формирано от провизии, се отчита като финансов приход.
Оповестяване
В приложението към финансовия отчет се оповестява информация:
11.1. За всеки вид провизии предприятието следва да оповестява:
а) отчетната стойност в началото и в края на периода;
б) допълнителни провизии, направени през периода, включително увеличенията в съществуващите провизии;
в) използваните суми (т.е. отписаните провизии) през периода, и
г) увеличението през периода на дисконтираните суми, произлизащо от изминалото време, и ефекта от настъпили промени в дисконтовата ставка (норма).
11.2. Предприятието оповестява следната информация за всеки вид провизии:
а) кратко описание на характера на задължението и очакваното разположение във времето на изходящите парични потоци икономически ползи;
б) посочване елементите на несигурност относно разположението във времето и размера на тези потоци; когато е необходимо да се предостави съответната информация, предприятието следва да оповести основните предположения, направени по отношение на бъдещи събития;
в) размера на очакваните възстановени суми с отразяване размера на актива, който е бил признат за тези очаквани възстановени суми.
11.3. С изключение на случаите, в които вероятната необходимост от изходящи потоци от ресурси, включващи икономически ползи, е отдалечена във времето, предприятието следва да оповести кратко описание на характера на условните задължения за всеки клас условни задължения, а при необходимост и:
а) оценка на техния финансов ефект;
б) посочване елементите на несигурност, отнасящи се до разположението във времето на потоците, и
в) вероятността да бъдат възстановени суми от трети лица.
11.4. Когато има вероятност от постъпването на поток икономически ползи, предприятието следва да оповести кратко описание на характера на условните активи към датата на баланса и където е необходимо, оценка на техния финансов ефект, измерен според принципите, определени за провизии.
От съществена важност е при оповестяването на условните активи да се избягва даването на заблуждаващи индикации за вероятността да бъдат реализирани приходи.
11.5. В изключително редки случаи оповестяването на цялата информация може да доведе до сериозно предубеждение към позицията на предприятието при спорове с други страни по въпросите на провизиите, условните задължения или условните активи. В такива случаи не е необходимо предприятието да оповестява тази информация, но трябва да оповести общата същност на спора заедно с факта, че информацията не е оповестена, и причините за това.

Ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание на 24.06.1998 г. - ДВ, бр. 79 от 10.07.1998 г. Издадена от Министерството на труда и социалната политика, политика, обн., ДВ, бр. 37 от 5.05.2000 г., в сила от 23.03.2000 г.

Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 5 юни 1957 г. на своята четиридесета сесия, като разгледа въпроса за принудителния труд, който е точка четвърта от дневния ред на сесията, като отбеляза разпоредбите на Конвенцията за принудителния труд от 1930 г., като отбеляза, че Конвенцията относно робството от 1926 г. предвижда да се вземат всички необходими мерки за забрана на задължителния или принудителния труд, произтичащ от условия, аналогични с тези на робството, и че Допълнителната конвенция относно премахването на робството, търговията с роби и институциите и практиката, подобни на робството от 1956 г., предвижда пълна забрана на зависимостта за дългове и крепостничеството, като отбеляза, че Конвенцията за защита на работните заплати предвижда заплатите да се изплащат редовно и забранява методи на изплащане, които лишават работника от реална възможност за прекратяване на заетостта, като реши да приеме другите предложения по отношение премахването на определени форми на принудителен или задължителен труд, представляващ нарушение на правата на човека, визирани в Устава на ООН и провъзгласени от Всеобщата декларация за правата на човека,
като определи, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция, приема на този двадесет и пети ден от месец юни хиляда деветстотин петдесет и седма година следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно премахването на принудителния труд, 1957 г.:

 

Прочети още...

 

Обн. ДВ. бр. 30 от 7.04.2005 г., изм. ДВ. бр. 86 от 26.10.2007 г.

Цел
СС 36 определя правилата и процедурите за намаляване на балансовата (преносната) стойност на активи, когато тя превишава тяхната възстановима стойност.

Обхват
1.1. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Този стандарт се прилага при отчитането на обезценка на всички активи, освен:
а) стоково-материалните запаси;
б) активите, придобивани чрез договори за строителна дейност;
в) активите по отсрочени данъци;
г) активите, произтичащи от доходи на персонала;
д) финансовите активи, включени в обхвата на СС 32 - Финансови инструменти;
е) инвестиционните имоти, оценявани по справедлива стойност;
ж) биологичните активи, оценявани по справедлива стойност, намалена с очакваните разходи при продажба.
1.2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) За финансовите активи, представляващи инвестиции в дъщерни, асоциирани или смесени предприятия, определени в СС 27 - консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, СС 28 - Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия, СС 31 - Отчитане на дялове в смесени предприятия, които са изключени от обсега на СС 32 - Финансови инструменти, се прилагат изискванията на този стандарт.
1.3. (отм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
1.4. Намаляването на стойността на един актив (обезценяване) зависи от начина на определяне на справедливата му стойност:
а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) ако справедливата стойност на актива е пазарната му стойност, единствената разлика между справедливата стойност на актива и нетната му продажна цена са преките разходи по ликвидацията на актива:
- ако разходите по ликвидация (за освобождаване от актива) са несъществени, възстановимата стойност на преоценения актив ще бъде близка до или по-висока от преоценената му стойност (справедлива стойност); в този случай след прилагане на изискванията за преоценка не е вероятностойността на преоценения актив да бъде намалена и няма нужда да се изчислява неговата възстановима стойност, и
- ако разходите по ликвидация са съществени, нетната продажна цена на преоценения актив ще бъде по-ниска от справедливата му стойност; следователно стойността на преоценения актив ще бъде намалена, в случай че стойността му в употреба е по-ниска от преоценената му стойност (справедлива стойност); в този случай след прилагане на изискванията за преоценка предприятието следва да приложи този стандарт, за да определи дали стойността на актива може да бъде намалена;
б) ако справедливата стойност на актива е определена на друга база, а не по пазарната му стойност, неговата преоценена стойност (справедлива стойност) може да бъде по-висока или по-ниска от възстановимата му стойност; следователно с оглед прилагане на изискванията за преоценка предприятието следва да приложи този стандарт, за да определи дали стойността на актива може да бъде намалена.
Определения
2. В този стандарт се използват определения със следното значение:
Възстановима стойност - по-високата от нетната продажна цена на даден актив и неговата стойност в употреба.
Нетна продажна цена - сумата, която може да се получи за даден актив при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяването й купувач и продавач, намалена с разходите по продажбата.
Стойност в употреба - сегашната стойност на прогнозираните бъдещи парични постъпления, които се очаква да бъдат получени при непрекъснатото използване и при освобождаването от актива в края на полезния срок на ползването му.
Балансова (преносна) стойност - стойността, по която един актив се посочва в счетоводния баланс на предприятието след приспадане на начислената амортизация и начислените към момента загуби от обезценката му.
Разходи при освобождаване от актива - разходите, които са пряко свързани с освобождаване на предприятието от даден актив (например разходи по прекратяване на експлоатацията на уранови мини, по извеждане на ядрени реактори и т.н.), с изключение на финансовите разходи и разходите за данъци от печалбата.
Генериращ парични постъпления обект - най-малката разграничима група от активи, която поражда (генерира) парични постъпления при използването на активите, които са в значителна степен независими от паричните постъпления от други активи или групи от активи.
Корпоративни активи - активи, които генерират бъдещи парични постъпления както от разглежданите обекти, генериращи парични постъпления, така и от други обекти, генериращи парични постъпления. В корпоративните активи не се включва положителната търговска репутация.
Загуба от обезценка на активи - сумата, с която преносната стойност на актива превишава неговата възстановима стойност.
Активен пазар - пазар, на който търгуваните на пазара единици са хомогенни - желаещи продавачи и купувачи могат да се намерят по всяко време и информацията за цените по сделките е общодостъпна.
Условия за обезценка на активи
3.1. Обезценка на активите се извършва най-малко веднъж в края на отчетния период във връзка със съставянето на годишния финансов отчет.
3.2. Обезценка на активите се извършва, като се спазва следният ред:
а) определя се дали са налице условия за обезценка на актива;
б) определя се възстановимата стойност на актива;
в) определя се загубата от обезценка на актива.
3.3. За да се определи наличието на условия за обезценка на актива, се използват:
а) външни източници на информация:
Според външните източници на информация такива условия са налице, когато през отчетния период:
- продажната цена на актива е спаднала повече, отколкото би могло да се очаква, вследствие на моралното и физическото му изхабяване;
- са настъпили или се очаква да настъпят в близко бъдеще значителни негативни за предприятието изменения в технологичната, пазарната, икономическата или правната среда;
- пазарните лихвени проценти или другите пазарни нива на доходи от инвестиции са се увеличили, което ще повиши нормата на дисконтиране при определяне на стойността в употреба;
- балансовата стойност на нетните активи на предприятието е по-висока от пазарната му капитализация;
б) вътрешни източници на информация:
Според вътрешните източници на информация условия за обезценка на активи са налице, когато през отчетния период:
- е постъпила информация за значително морално изхабяване или за физическа повреда на актива;
- са настъпили или се очаква да настъпят в близко бъдеще значителни негативни за предприятието изменения в степента или в начина на използване на актива, като преустановяване или преструктуриране на дейността, в която се използва активът; продажба на актива преди предварително установения срок и други подобни;
- вътрешните отчети на предприятието показват вероятност за намаляване на икономическата изгода от актива под очакваната;
в) други източници на информация.
3.4. При определяне на необходимостта от обезценка на актива предприятието прилага принципа за същественост.
Например, когато през периода възстановимата стойност на актива е значително по-висока от балансовата му стойност, не е необходимо в края на този период отново да се определя възстановимата стойност, освен ако са настъпили събития, които да елиминират превишението.
Потребността от определяне на възстановима стойност в края на периода може да отпадне и когато изброените в т. 3.3 от този стандарт външни и вътрешни източници на информация показват незначителни изменения в условията за използване на актива или в нормата на дисконтиране, както и когато са налице доказателства, че една от двете съставни части на възстановимата стойност (нетната продажна цена и стойността в употреба) е по-висока от балансовата стойност на актива.
Определяне на възстановимата стойност на отделен актив
4.1. За да се определи възстановимата стойност на даден актив, трябва да се определят поотделно и да се съпоставят нетната му продажна цена и стойността му в употреба.
4.2. В случаите, когато не е възможно да се определи нетната продажна цена на даден актив, стойността му в употреба се приема за възстановима стойност.
4.3. Ако няма доказателства, че стойността в употреба надхвърля нетната продажна цена на даден актив, последната се приема за негова възстановима стойност.
4.4. Възстановимата стойност се определя за всеки актив поотделно. Изключения се допускат за активи, при чието използване не се пораждат разграничими парични постъпления. В такива случаи възстановимата стойност се определя за генериращия парични постъпления обект.
4.5. Ако нетната продажна цена е по-висока от балансовата стойност на даден актив или ако има доказателства, че стойността в употреба е близка по размер до нетната продажна цена, може да не се определя стойност в употреба на генериращия парични постъпления обект.
Определяне на нетна продажна цена на отделен актив
5.1. При пряка сделка нетната продажна цена е цената, определена в сделката, намалена с допълнителните разходи, произтичащи пряко от тази сделка.
5.2. Когато няма пряка сделка, но съществува активен пазар, нетната продажна цена е текущата конкурентна продажна цена, намалена с разходите за продажбата.
5.3. Когато не може да се определи текуща конкурентна продажна цена, като база за определяне на нетната продажна цена може да се използва пазарната цената на сделката, сключена през период, който е най-близък до датата на оценяване (ако не са настъпили значителни изменения в икономическите условия).
5.4. Когато няма пряка сделка и не съществува активен пазар, нетната продажна цена може да се определи въз основа на най-достоверната информация за сумата, която може да се получи за съответния актив при пряка сделка между информирани и желаещи продавач и купувач, като се приспаднат разходите по продажбата. При определяне на тази сума предприятието следва да вземе предвид изхода от последните сделки с подобни в същата сфера на дейност. Не следва да се ползва информация за принудителни сделки, освен ако предприятието е принудено да продаде актива незабавно.
5.5. В разходите за продажба се включват: държавни и други подобни такси; комисиони за брокерски, правни и други подобни услуги; преки допълнителни разходи за привеждане на актива в годно за продажба състояние.
5.6. В случаите, когато при сделката купувачът бъде натоварен с допълнително задължение, сумата на това задължение се прибавя към нетната продажна цена.
5.7. Доходите при прекратяване на трудовото правоотношение и разходите, свързани с ограничаване или преструктуриране на дейността след продажбата на актива, не са преки допълнителни разходи по продажбата на актива.
Определяне на стойността в употреба на отделен актив
6.1. При определяне на стойността в употреба се спазват следните процедури:
а) определят се очакваните бъдещи входящи и изходящи парични потоци, които могат да се получат от употребата и от окончателното освобождаване от актива;
б) определя се подходяща норма на дисконтиране към тези бъдещи парични потоци.
6.2. При оценката на стойността в употреба прогнозите за паричните потоци се основават на най-оптимистичната прогноза на управлението на предприятието за икономическата среда, в която то работи. Обхваща се период 5 години, освен ако има основания за определяне на по-продължителен период. Ако се възприеме период, по-продължителен от 5 години, прогнозите се правят чрез екстраполация на очакванията, като се използва постоянен или намаляващ се процент на икономически растеж за страната като цяло, освен ако използването на увеличаващ се процент на икономически растеж е по-подходящо. При всички случаи процентът на растеж неследва да надвишава дългосрочния (за 10 - 15 години) среден процент на икономически растеж за страната.
6.3. Оценката на бъдещите парични потоци следва да включва:
а) прогнози за паричните постъпления от използването на актива;
б) прогнози за парични разходи, които възникват при генерирането на парични постъпления при употребата на актива (включително парични разходи по привеждането на активи в състояние, годно за употреба) и които разходи могат да бъдат пряко отнесени или разпределени на достоверна и постоянна база към актива;
в) нетни парични потоци, в случай че такива съществуват, които се очаква да се получат или изплатят по повод ликвидацията на актива в края на полезния му срок на ползване.
6.4. Бъдещите парични потоци следва да се оценяват за актива в текущото му състояние. Оценките на бъдещите парични потоци не следва да включват преценени бъдещи парични постъпления или разходи, които се очаква да възникнат от:
а) бъдещо преструктуриране, което предприятието още не е предприело, или
б) бъдещи капиталови разходи, които ще подобрят или ще повишат предварително очакваното качество и капацитет на изпълнение на актива.
6.5. При преценката на очакваните бъдещи парични постъпления и разходи се изключват постъпленията от и разходите за финансова дейност, както и разходите за данъци от печалбата.
6.6. Нетните парични потоци, които се очаква да се получат или платят по повод ликвидация на актива след изтичането на полезния му срок на годност, се оценяват по сумата, която предприятието очаква да получи от освобождаването от актива в пряка сделка между информирани и желаещи да осъществят сделката страни, след приспадане на очакваните разходи по освобождаването.
6.7. Очакваните бъдещи валутни постъпления от използването на актива се оценяват във валутата, в която ще бъдат получени, и после се дисконтират с норма на дисконтиране, подходяща за тази валута. Предприятието оценява получената сегашна стойност по валутния курс на Българската народна банка към датата на съставяне на финансовия отчет.
6.8. Нормата на дисконтиране на бъдещите парични постъпления следва да бъде определена преди данъчното облагане и да отразява текущата пазарна оценка на времевата стойност на паричните средства и специфичните за актива рискове. Нормата на дисконтиране не следва да отразява рискове, с които оценката на бъдещите парични потоци е била вече коригирана.
6.9. При определяне нормата на дисконтиране се вземат под внимание:
а) среднопретеглената цена на капитала на предприятието, определена чрез метода на оценяване на капиталовите активи;
б) лихвените проценти по кредитите на предприятието;
в) други пазарни лихвени проценти.
6.10. Нормата на дисконтиране е независима от структурата на капитала на предприятието (съотношението между собствен и привлечен капитал) и от начина, по който то финансира покупката на своите активи.
Отразяване на загубата от обезценка на отделен актив
7.1. Когато възстановимата стойност на актива спадне под балансовата (преносната) стойност на актива, предприятието отразява намаление на балансовата стойност до размера на възстановимата му стойност. Намалението се третира като загуба от обезценка.
7.2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Загубата от обезценка на актив се признава веднага като текущ разход за дейността.
7.3. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Ако след извършена обезценка на актив неговата възстановима стойност превиши балансовата му стойност, се отразява възстановяване на загубата от обезценка - като текущ приход от дейността - до размера на предходната обезценка, която е била отразена като текущ разход за дейността.
7.4. След признаване на загубата от обезценка на актива амортизационната сума на актива следва да се коригира за бъдещите периоди, така че да може да се разпредели новата преносна стойност на актива съгласно определена база за остатъка от полезния му срок на годност след приспадане на остатъчната стойност на актива, ако такава съществува.
Възстановяване на загубата от обезценка на отделен актив
8.1. Предприятието следва да прецени към всяка дата на изготвяне на финансовия отчет дали съществуват признаци, че загубата от обезценка, призната в предходни години, може вече да не съществува или пък да е намаляла. Ако съществуват подобни признаци, предприятието следва да оцени възстановимата стойност на съответния актив.
8.2. За да се определи наличието на условия за възстановяване на загубата от обезценка на активите, се използват:
а) външни източници на информация:
- пазарната стойност на актива се е повишила значително през отчетния период;
- настъпили са или ще настъпят в непродължителен период значителни, положителни за предприятието промени в технологичната, пазарната, икономическата или правната среда, при която се използва съответният актив;
- пазарните лихвени проценти или други норми на възвръщаемост на инвестиции са се понижили, което ще окаже влияние върху нормата на дисконтиране при определяне на стойността в употреба и ще повиши значително възстановимата стойност на актива;
б) вътрешни източници на информация:
- през отчетния период са настъпили или се очаква да настъпят значителни, положителни за предприятието промени в степента или в начина, по който се използва или се очаква да бъде използван активът;
- във вътрешните отчети на предприятието има отразени очаквания, че полезното действие на съответния актив ще бъде по-голямо от очакваното.
8.3. При определянето на необходимостта от намаляване на признатата през минали периоди загуба от обезценка се прилага принципът на същественост.
8.4. Загубата от обезценка на актива следва да бъде коригирана само когато е настъпила промяна в очакванията, използвани при определяне на възстановимата стойност на актива, след признаването на последната загуба от обезценка. В този случай преносната стойност на актива следва да бъде повишена до неговата възстановима стойност. Това увеличение представлява възстановяване на загубата от обезценка.
8.5. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При възстановяването на загубата от обезценка преносната стойност на актива не следва да превишава преносната стойност, която би била определена, при положение че в предходни години не е била признавана загуба от обезценка.
Определяне на възстановимата стойност на обекти, генериращи парични постъпления
9.1. Когато е невъзможно да се определи възстановимата стойност на отделен актив, предприятието следва да определи възстановимата стойност на генериращия парични постъпления обект, към който принадлежи и оценяваният актив.
9.2. Невъзможност да се определи възстановимата стойност на отделен актив е налице, когато:
а) стойността му в употреба не може да бъде изчислена така, че да е близка до неговата нетна продажна цена;
б) активът не генерира парични постъпления, които са в значителна степен независими от постъпленията от други активи.
Пример. Дърводобивно предприятие притежава въжена линия за обслужване на основната дейност. Тази линия не може да генерира парични постъпления, които да са в значителна степен независими от паричните постъпления, генерирани от другите активи, които се използват в дърводобива и транспортирането на дървесината - товарни автомобили, трактори-влекачи, резачки и т.н.
Въжената линия може да бъде продадена само като се демонтира и получените отпадъци се продадат като вторични суровини.
Има значителна вероятност:
- стойността в употреба да е различна от стойността на вторичните суровини, т.е. от нетната продажна цена на въжената линия;
- стойността в употреба не може да се определи отделно от стойността на другите активи на обекта, генериращ парични постъпления - дейността "дърводобив".
В такъв случай предприятието следва да определи възстановимата стойност на генериращия парични постъпления обект от активи - дърводобивът.
9.3. Стойността в употреба на генериращия парични постъпления обект на активи се определя от постъпленията, получени от контрагенти извън предприятието.
9.4. Ако за продукцията или за услугите, произведени от групата активи, има действащ пазар, тази група може да се определи като генерираща самостоятелно парични постъпления и в случаите, когато част или цялата продукция или услуги се използва за вътрешно потребление.
9.5. При определяне дали паричните постъпления от група активи са в значителна степен независими от паричните постъпления от други активи се отчитат различни фактори, в това число как управлението контролира дейността на предприятието; неговите решения за продължаване, ограничаване или прекратяване използването на активите или на дейността на предприятието като цяло.
9.6. Генериращите парични постъпления обекти се определят като такива последователно за всеки отчетен период и за всеки обект, който генерира самостоятелно парични постъпления.
9.7. Възстановимата стойност на генериращия парични постъпления обект е по-високата между нетната му продажна цена и стойността му в употреба.
9.8. Стойността в употреба на генериращ парични постъпления обект включва стойността в употреба само на онези активи, които участват пряко и последователно в генерирането на парични постъпления.
9.9. По принцип при определяне на възстановимата стойност на генериращ парични постъпления обект не се взема под внимание стойността на признатите пасиви. Това обаче може да се наложи, ако при придобиване на някой актив, който е включен в съответнияобект, са поети определени задължения. В такъв случай при определяне на нетната продажна цена се включват сумата, която би се получила при продажбата, плюс поетия от купувача пасив, минус разходите за продажбата. За да се постигне съпоставимост между балансовата и възстановимата стойност на съответния актив, поетият пасив се намалява от балансовата стойност на този актив.
Пример. Дърводобивно предприятие е закупило 2000 дка гора за 100 000 лв. Съгласно действащата нормативна уредба предприятието е длъжно да провежда лесокултурни мероприятия (залесяване) върху площите, от които се извършва дърводобив. Предприятието е отчело такива разходи в размер 20 000 лв. като провизии за нормативни потенциални задължения - по реда на СС 37 - Провизии, условни задължения и условни активи. Следователно при определяне на балансовата стойност на гората тази сума следва да се приспадне (100 000 - 20 000 = 80 000). Генериращият парични постъпления обект включва: горските площи, въжената линия, пътищата и другата наземна и подземна инфраструктура, обслужваща пряко дърводобива от тези площи. Общата балансова стойност на обекта е 120 000 лв. (80 000 лв. горски площи плюс 40 000 лв. други активи).
В края на третата година предприятието проверява дали обектът не е намалил възстановимата си стойност под балансовата и дали не е необходимо да се извърши обезценка. Установява се, че стойността в употреба на целия обект е 100 000 лв. В същото време е получено предложение за закупуване на целия обект за 90 000 лв., като се поеме и задължението за лесокултурни мероприятия (залесяване). Нетната продажна цена на обекта е 110 000 лв. - 90 000 лв. плюс поетите разходи за лесокултурни мероприятия, определени на 20 000 лв. Възстановимата стойност на обекта е нетната му продажна цена - 110 000 лв., защото е по-висока от стойността в употреба - 100 000 лв. Тя е спаднала под балансовата стойност на обекта (120 000 лв.). Следователно трябва да се извърши обезценка за 10 000 лв.
Обезценка на положителна репутация
10.1. Положителната репутация представлява превишение на разходите за придобиването над дела на придобиващия в справедливите стойности на придобитите разграничими активи и пасиви. От нея придобиващият очаква бъдеща икономическа изгода. Възстановимата стойност на положителната репутация като отделен актив не може да бъде установена.
10.2. Ако има признаци за понижаване на стойността на една положителна репутация, нейната възстановима стойност следва да се определи за генериращия парични постъпления обект на активи, към който може да се включи положителната репутация. Така определена, възстановимата стойност на положителната репутация се сравнява с нейната балансова стойност. Ако последната е по-висока, се отразява обезценка на положителната репутация.
10.3. При определяне на генериращия парични постъпления обект на активи, към който може да се включи положителната репутация, предприятията извършват проверка "отдолу - нагоре" и ако тя не даде резултат, се извършва проверка "отгоре - надолу".
10.4. При проверката "отдолу - нагоре" се започва от най-малката разграничима група от активи, генерираща самостоятелно парични потоци, към която може да се включи положителната репутация. Последователно се разширява кръгът на активите, включващи се в групата. Така се определя оптималната съвкупност от активи, самостоятелно генериращи парични потоци, в която съвкупност може да се включи положителната репутация.
След като се определи тази съвкупност от активи, нейната балансова стойност се сравнява с възстановимата й стойност. Ако възстановимата стойност е по-ниска от балансовата, с разликата се отразява обезценка на положителната търговска репутация - намалява се балансовата й стойност.
10.5. Ако проверката "отдолу - нагоре" не даде резултат, се пристъпва към проверка "отгоре - надолу". Започва се от най-голямата за предприятието група активи, генерираща самостоятелно парични постъпления - от корпоративните активи. Кръгът на тази група постепенно се стеснява, докато се достигне до възможно най-малкият (оптималният) кръг от активи, генериращи самостоятелно парични постъпления, към който може да се приеме, че принадлежи и положителната репутация.
10.6. За определяне дали възстановимата стойност на положителната репутация е спаднала под нейната балансова стойност предприятието прилага най-напред проверката "отдолу - нагоре" и само ако различието между двете стойности - балансова и възстановима - не може да се разпредели разумно и последователно, се прилага и проверката "отгоре - надолу".
Загуба от обезценка на генериращ парични постъпления обект
11.1. Загубата от обезценка на генериращ парични постъпления обект се разпределя между балансовата стойност на отделните активи, съставляващи обекта, като се спазва следният ред:
а) най-напред върху положителната репутация - когато има такава;
б) след това върху останалите активи - пропорционално на относителния дял на балансовата стойност на всеки актив в общата балансова стойност на обекта.
11.2. Отразяването на загубата от обезценка се извършва по реда, предвиден за отразяване на обезценката от отделен актив.
11.3. След разпределянето на загубата от обезценка новата балансова стойност на всеки актив не може да бъде по-малка от възстановимата му стойност, нито пък да бъде отрицателна величина. Ако възникне подобна ситуация, оставащата част от загубата от обезценка се разпределя пропорционално между другите активи от обекта.
11.4. Ако практически е невъзможно да се определи възстановимата стойност на всеки актив от генериращия парични постъпления обект, загубата от обезценка се разпределя между отделните активи по преценка на предприятието, с изключение на положителната репутация. Загубата от нейната обезценка се определя най-напред.
Възстановяване на загубата от обезценка на генериращ парични постъпления обект на актива
12.1. Възстановяването на загуба от обезценка на генериращ парични постъпления обект на актива следва да бъде разпределено за увеличаване на преносната стойност на активите, спадащи към обекта, в следната последователност:
а) пропорционално на преносната им стойност към активи от самия обект;
б) впоследствие към положителната репутация, падаща се на актива, ако има такава - ако са изпълнени изискванията за възстановяване на загуба от обезценка на положителна репутация.
Подобни увеличения на преносните стойности следва да бъдат третирани като възстановяване на загуби от обезценка.
12.2. При разпределяне на възстановена загуба от обезценка на генериращ парични постъпления обект на актива в съответствие с т. 12.1 от този стандарт преносната стойност на даден актив не следва да се повишава над по-ниската от:
а) възстановимата му стойност;
б) преносната стойност, която би била определена (след приспадане на амортизацията), при положение че в предходни години не е била призната загуба от обезценка на актива.
12.3. Стойността на възстановяването на загубата от обезценка, която в противен случай би била разпределена върху актива, следва да бъде разпределена пропорционално между останалите активи от обекта.
12.4. Възстановяване на загуба от обезценка на положителна репутация не се допуска съгласно този стандарт. По изключение, когато съществуват доказателства, че увеличаването на положителната репутация не е вътрешно генерирано, а е резултат от специфично външно явление, което има случаен характер и не се очаква да се повтори, нито са налице други вътрешни или външни фактори, които да неутрализират неговото действие, може да се отрази възстановяване на загуба от обезценка на положителна репутация.
Оповестяване
13. На оповестяване в приложението към годишния финансов отчет подлежат:
а) сумите на загубите от обезценка на активи, включени в отчета за приходите и разходите за отчетния период, и статиите, в които са включени тези суми;
б) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) сумите на възстановените загуби от обезценка, включени в отчета за приходите и разходите за отчетния период, и статиите, в които са включени тези суми;
в) (отм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
г) (отм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
14.1. (нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При обезценка на дълготраен материален или нематериален актив, за който е създаден резерв от последваща оценка, загубата от обезценка се отразява в намаление на този резерв, което се оповестява в приложението. Ако загубата от обезценка е по-голяма от създадения резерв, превишението се отразява като текущ разход за дейността.
14.2. (нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Възстановяване на загуба от обезценка за активите по т. 14.1 не се допуска, когато загубата от обезценка през предходни периоди е отразена в намаление на резерва от последваща оценка. Възстановяване на загуба от обезценка се допуска само когато загубата от обезценка през предходни периоди е била отчетена като текущ разход и до размера на този разход.
14.3. (нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Промените в счетоводната политика, които произтичат от измененията и допълненията в този стандарт, в сила от 1 януари 2008 г., се прилагат без обратна сила.

 

Обн. ДВ. бр. 30 от 7.04.2005 г., отм. ДВ. бр. 86 от 26.10.2007 г.

Цел
СС 35 определя принципите за отчитане на информацията за преустановяваните дейности.

Обхват
1. Този стандарт се прилага за всички преустановявани дейности във всички предприятия.
Определения
2. В този стандарт се използват определения със следното значение:
Преустановявана дейност - компонент, от който предприятието съгласно определен план се освобождава чрез:
а) продажба в една отделна сделка, раздробяване или разпределяне на собствеността на компонента между собствениците на предприятието;
б) разпродажба/ликвидация на активите на компонента и уреждане на пасивите му индивидуално (на части);
в) изоставяне на компонента.
Примери за дейности, които не удовлетворяват непременно критериите за преустановявани дейности, обаче в комбинация с други обстоятелства могат да ги удовлетворят:
- постепенно или плавно спиране на производствена линия или клас от услуги;
- преустановяване, дори ако е относително внезапно, на няколко продукта в рамките на продължаваща производствена линия;
- преместване на производствена или пазарна дейност от едно място на друго;
- закриване на машини, оборудване и съоръжения, за да се постигне повишаване на производителността или снижаване на разходите;
- продаване на дъщерно предприятие, чиито дейности са подобни на тези на предприятието майка или на други дъщерни предприятия.
Компонент - обособена част от предприятие или от дейността на предприятие, която може да бъде разграничена като отделна:
а) структурна единица - по отраслов или по географски признак;
б) производствена единица - от дадена дейност или от цялостната дейност на предприятието;
в) финансово-счетоводна единица, подлежаща на отделно отчитане, контрол, документиране и т.н.; приема се, че това условие е налице, когато:
- производствените активи и пасиви на компонента могат пряко да му бъдат приписани;
- приходите (брутните постъпления) от компонента могат пряко да му бъдат приписани;
- голяма част от оперативните разходи на компонента могат пряко да му бъдат приписани.
Събитие за първоначално оповестяване на преустановявана дейност - по-рано възникналото от следните събития:
а) предприятието е влязло в обвързващо споразумение за продажба по същество на всички активи от активите, приписвани на преустановяваната дейност; или
б) управляващият орган или собствениците на предприятието са одобрили подробен официален план за преустановяването на дейност и планът е оповестен.
Признаване и оценка
3. При вземане на решение кога и как да се признаят и оценят промените в активите, пасивите, приходите, разходите и паричните потоци, отнасящи се до преустановяваната дейност, предприятията прилагат принципите и критериите, заложени в съответните счетоводни стандарти. Този стандарт не установява каквито и да е принципи за признаване и оценка.
По-важните стандарти, които е вероятно да се приложат, са:
а) СС 36 - Обезценка на активи;
б) СС 37 - Провизии, условни задължения и условни активи, като се има предвид, че преустановяваните дейности се разглеждат като разновидност на преструктуриране;
в) СС 19 - Доходи на персонала, особено по отношение на обезщетенията за съкращаване на персонал, и т.н.
Първоначално оповестяване
4.1. Предприятието включва в своите финансови отчети информация, отнасяща се до преустановяваната дейност, започвайки с финансовите отчети за периода, в който събитието на първоначалното оповестяване възниква.
4.2. Когато събитието на първоначалното оповестяване възниква в отчетния период, за който се отнася годишният финансов отчет, се оповестява следната информация:
а) описание на преустановяваната дейност;
б) отраслов и/или географски сектор, в който преустановяваната дейност се отчита;
в) датата и същността на събитието на първоначално оповестяване;
г) датата или периодът, в който преустановяването се очаква да завърши, ако е известна или определима;
д) балансовите стойности на активите и пасивите, които ще бъдат освободени;
е) сумите на приходите, разходите и печалбата преди данъчно облагане или загубата от обичайните дейности и съответните разходи за данъци, приписани на преустановяваната дейност през текущия отчетен период;
ж) сумите на нетните парични потоци от обичайните, инвестиционните и финансовите дейности, приписани на преустановяваната дейност през текущия отчетен период.
4.3. Когато събитието на първоначалното оповестяване възниква след нормативно определената дата на изготвяне на годишния финансов отчет, но преди датата на официалното му одобряване за публикуване, първоначалното оповестяване се извършва по реда на СС 10 - Събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет, и включва оповестяванията, изброени в т. 4.2 от този стандарт.
Други оповестявания
5. Когато предприятие се освобождава от активи или урежда пасиви, приписвани на преустановяваната дейност, или влиза в обвързващо споразумение за продажба на такива активи или за уреждане на такива задължения, то включва в годишния си финансов отчет следната информация:
5.1. За събитията, възникнали в отчетния период, за който се отнася годишният финансов отчет:
а) каквато и да е печалба или загуба преди данъчно облагане и разходите за данъци от печалбата;
б) нетната продажна цена (включително след изваждане на очакваните разходи по продажбата) и балансовата стойност на нетните активи, както и очакваното разпределение във времето за получаване на съответните парични потоци.
5.2. За събитията, възникнали в отчетния период след този, за който се отнася годишният финансов отчет, но преди датата на официалното му одобрение за публикуване, оповестяването се извършва по реда на СС 10 - Събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет, и включва информацията, изброена в т. 5.1 от този стандарт.
Осъвременяване на оповестяванията
6. В допълнение към изброените оповестявания предприятието включва в годишните си финансови отчети, следващи периода, в който възниква събитието на първоначалното оповестяване, описание на каквито и да са значителни промени в сумата или разпределението във времето на паричните потоци, отнасящи се до активите и пасивите, приписвани на преустановяваната дейност, както и събитията, пораждащи тези промени.
6.1. Оповестяванията продължават в годишните финансови отчети за периодите напред, включително за периода, в който преустановяването е завършено. Преустановяването е завършено, когато планът по същество е изпълнен или изоставен, въпреки че плащанията може все още да не са приключили.
6.2. Когато предприятие изостави или се оттегли от план, който преди това е отчетен като план за преустановявана дейност, този факт и неговият ефект се оповестяват.
Отделно оповестяване за всяка преустановявана дейност
7. Всяко оповестяване, изисквано от този стандарт, се представя отделно за всяка преустановявана дейност.
Представяне на оповестяванията
8. Оповестяванията, изисквани от този стандарт, се представят или в приложението към годишния финансов отчет, или във всички части на годишния финансов отчет. Сумата на печалбата преди данъчно облагане или загубата, призната върху освобождаването на активите или уреждането на пасивите, приписвани на преустановяваната дейност, се показва отделно във всички части на годишния финансов отчет.
Повторно отчитане на предишни периоди
9. Сравнителната информация за предходни периоди, която е представена в годишните финансови отчети, изготвени след събитието на първоначално оповестяване, се обработва повторно, за да се отделят продължаващите и преустановяваните активи, пасиви, приходи, разходи и парични потоци по начин, подобен на посочения в този стандарт. Приложение № 2 илюстрира прилагането на тази точка.
Оповестяване в междинни финансови отчети
10. В приложението към междинните финансови отчети се описват всички значими дейности или събития от края на последния годишен финансов отчет, отнасящи се до преустановяваната дейност, и всякакви съществени промени в сумата или времевото разпределение на паричните потоци, отнасящи се до активите и пасивите за освобождаване или уреждане.
Уточнения относно преустановяваните дейности
11.1. Преустановяваната дейност не се представя като извънредна статия в годишния финансов отчет на предприятието.
11.2. Преструктуриране, сделка или събитие, което не отговаря на определението за преустановявана дейност в този стандарт, не се третира като преустановявана дейност.
Приложение № 1 към СС 35

Примерни оповестявания

Предприятие “Х” има три сектора А, Б и С. Сектор С (звено конфекция) е считан за несъвместим с дългосрочното направление на дейността на предприятието и съответно ръководството е решило да се освободи от него. На 15 ноември 2001 г. Съветът на директорите на предприятие “Х” гласува одобрението (в устава на предприятието е дадена възможност управителният орган да одобрява такъв вид преструктурирания в дейността на предприятието) на освобождаването от сектор С и го съобщава публично. На същата дата балансовата стойност на нетните активи на сектор С е 90 единици (ед.) (активи 105 ед. минус пасиви 15 ед.), като нетната възстановителна стойност на активите е определена на 85 ед. и съответно предприятието признава загуба преди данъчно облагане в размер 20 ед. от обезценка. На 31 декември 2001 г. балансовата стойност на нетните активи на сектор С е 70 ед. (активи 85 ед. минус пасиви 15 ед.) и не са налице по-нататъшни загуби от обезценка на активи между 15 ноември и 31 декември, към която дата се съставя годишният финансов отчет на предприятието.
На 30 септември 2002 г., когато балансовата стойност на нетните активи на сектор С продължава да бъде 70 ед., предприятието подписва юридически обвързващ договор да продаде сектор С. Продажбата се очаква да бъде завършена до 31 януари 2003 г. Възстановителната стойност на нетните активи съгласно договора е 60 ед. и базирайки се на тази сума, предприятието отчита допълнителна загуба от обезценка в размер 10 ед. В допълнение договорът за продажба задължава предприятието да съкрати определен брой персонал, зает в сектор С, понасяйки очакваните 30 ед. разходи по съкращението, които трябва да бъдат платени до 30 юни 2003 г.
Сектор С продължава да действа през 2002 г., като на 31 декември 2002 г. балансовата стойност на нетните активи на сектор С е вече 30 ед. (активи 75 ед. минус пасиви 45 ед.). Размерът на корпоративния данък е 30 на сто.
В приложението към годишния финансов отчет за 2001 г.
На 15 ноември 2001 г. Съветът на директорите оповестява план да се освободи от сектор С (звено конфекция). Освобождаването е съвместимо с дългосрочната стратегия на предприятието да съсредоточи дейността си в областта на производството и дистрибуцията на храни и напитки и да се лиши от несвързаните дейности. Предприятието активно търси купувач за сектор С и се надява да извърши продажбата до края на 2002 г. Към 31 декември 2001 г. балансовата стойност на активите е 85 ед. и на пасивите 15 ед. През 2001 г. сектор С понася производствена загуба преди данъчно облагане от 2 ед. със свързана последваща данъчна изгода за предприятието в размер 1 ед. През 2001 г. изходящите парични потоци от сектор С от производствени дейности са 4 ед., от инвестиционни дейности - 7 ед., и от финансови дейности - 3 ед.

Годишен финансов отчет за 2002 г.
А. Счетоводен баланс към 31 декември 2002 г.
Балансовата стойност на активите на преустановяваната дейност е 75 ед.
Балансовата стойност на пасивите на преустановяваната дейност е 45 ед.
Б. Отчет за приходите и разходите за 2002 г.

Показатели Продължаващи дейности
(сектори А и Б)
Преустано-
вявани дейности (сектор С)
Предприя-
тието като цяло
2002 г. 2001 г. 2002 г. 2001 г. 2002 г. 2001 г.
Приходи 100 90 40 50 140 140
Производствени разходи (60) (65) (30) (27) (90) (92)
Загуби от обезценка     (10) (20) (10) (20)
Провизии     (30)   (30)  
Печалба преди данъци от производствени дейности 40 25 (30) 3 10 28
Разходи за лихви (20) (10) (5) (5) (25) (15)
Печалба/загуба преди данъчно облагане 20 15 (35) (2) (15) 13
Разходи за данъци (6) (7) 10 1 4 6
Печалба/загуба след данъчно облагане от обичайни дейности 14 8 (25) (1) (11) 7

Отчетът за приходите и разходите може да бъде представен и по следния начин:

Продължаващи дейности (сектори А и Б): 2002 г.  2001 г.
Приходи 100 90
Производствени разходи (60) (65)
Печалба преди данъци от производствени дейности 40 25
Разходи за лихви (20) (10)
Печалба преди данъчно облагане 20 15
Разходи за данъци от печалбата (6) (7)
Печалба след данъчно облагане 14 8
Преустановявани дейности (сектор С):  2002 г.  2001 г.
Приходи 40 50
Производствени разходи (30) (27)
Загуби от обезценка (10) (20)
Провизии за съкращаване на персонал (30)  
Печалба/загуба преди данъци от производствени дейности (30) 3
Разходи за лихви (5) (5)
Печалба/загуба преди данъчно облагане (35) (2)
Разходи за данъци от печалбата 10 1
Печалба/загуба след данъчно облагане (25) (1)
Общо за предприятието  2002 г.  2001 г.
Печалба/загуба от обичайни дейности (11) 7

Като алтернатива на предшестващите представяния на отчета за приходите и разходите се разрешава оповестяване в приложението към годишния финансов отчет.

В. Отчет за паричния поток за 2002 г.
Паричните потоци, отнасящи се до продължаващите и преустановяваните дейности, биха могли да бъдат отделени в самия отчет за паричния поток за 2002 г. Алтернативно се разрешава оповестяване в приложението към годишния финансов отчет. Вариантите за представяне в отчета за паричния поток могат да бъдат подобни на формите, показани за отчета за приходите и разходите, т.е. в отделни колони или последователно с междинни сборове.

Г. Приложение към годишния финансов отчет за 2002 г.
На 15 ноември 2001 г. Съветът на директорите оповестява план за освобождаване от сектор С (звено конфекция). На 30 септември 2002 г. предприятието подписва договор да продаде сектор С на предприятие “У” за 60 ед. Предприятието решава да се освободи от сектор С, защото неговите дейности са в областите встрани от главната отраслова област (производството и дистрибуцията на храни и напитки), формираща дългосрочното му направление. Коефициентът на възвръщаемост на сектор С не е равен с тези на другите два сектора през периода. Активите на сектор С са преоценени (намалени) с 10 ед. (преди данъчната изгода от 3 ед.) до тяхната възстановителна стойност. Предприятието признава провизия за съкращаване на персонал от 30 ед. (преди изгодата от облагане от 9 ед.) да бъде платена до 30 юни на заетите лица, които ще бъдат съкратени като резултат от продажбата. Процесът на продаване на сектор С е завършен до 31 януари 2003 г. Предприятието признава активите на свързаните с това отсрочени данъци от 4 ед., тъй като управителният му орган вярва, че е вероятно продължаващите дейности на сектори А и Б да формират достатъчно облагаема печалба, за да позволи да бъде използвана изгодата от отложения данък от този актив.
Годишен финансов отчет за 2003 г.
Годишният финансов отчет за 2003 г. или приложението към него се съставя по начин, подобен на посочения за 2002 г., като се имат предвид изискванията на т. 6 от този стандарт.
Приложение № 2 към СС 35

Класификация на дейностите от предишни периоди

Това приложение не е част от стандарта, а само илюстрира прилагането му.
Сравнителната информация за предишните периоди, която е представена във финансовите отчети, изготвени след събитието на първоначално оповестяване, подлежи на повторна обработка, за да се отделят продължаващите от преустановяваните активи, пасиви, приходи, разходи и парични потоци.
В предприятие са настъпили следните промени:
а) дейности А, Б, В и Г продължават в годините 1 и 2;
б) през година 3 дейност Г е преустановена (одобрена за продажба и действително продадена);
в) през година 4 дейност Б е преустановена (одобрена за продажба и действително продадена) и е придобита дейност Д;
г) през година 5 е придобита дейност Е.
При условие че одобряването на продажбите и придобиванията са извършени след датата на публикуване на годишния финансов отчет за предходната година, класификацията би била следната:
Годишен финансов отчет за година 3

Година 2
(сравнителна)
Година 3
(отчетна)
Продължаващи Преустановявани Продължаващи Преустановявани
А   А  
Б   Б  
В   В  
  Г   Г

Годишен финансов отчет за година 4

Година 3
(сравнителна)
Година 4
(отчетна)
Продължаващи Преустановявани Продължаващи Преустановявани
А   А  
  Б   Б
В   В  
  Г    
    Д  

Годишен финансов отчет за година 5

Година 4
(сравнителна)
Година 5
(отчетна)
Продължаващи Преустановявани Продължаващи Преустановявани
А   А  
  Б    
В   В  
Д   Д  
    Е  

При условие че одобряването на продажбите и придобиванията са извършени преди датата на публикуване на годишния финансов отчет за предходната година, класификацията би била следната:
Годишен финансов отчет за година 3

Година 2
(сравнителна)
Година 3
(отчетна)
Продължаващи Преустановявани Продължаващи Преустановявани
А   А  
  Б   Б
В   В  
  Г   Г

Ако поради каквато и да е причина петгодишните сравнителни финансови отчети са подготвени в година 5, класификацията на продължаващи и преустановявани дейности би била следната:
Годишен финансов отчет за година 5

Година 1
сравнителна
Година 2
сравнителна
Година 3
сравнителна
Година 4
сравнителна
Година 5
отчетна
Продъл
жаващи
Преуста
новява-
ни
Продъл
жаващи
Преуста
новява-
ни
Продъл
жаващи
Преуста
новява-
ни
Продъл
жаващи
Преуста
новява-
ни
Продъл
жаващи
Преуста
новява-
ни
А   А   А   А   А  
  Б   Б   Б   Б    
В   В   В   В   В  
  Г   Г   Г        
            Д   Д  
                Е  

ИЗМЕНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 251 ОТ 17.10.2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СТАНДАРТИ ЗА ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ ЗА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ПРИЕТИ С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 46 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2005 Г. (ДВ, БР. 30 ОТ 2005 Г.)
(Обн. ДВ. бр. 86 от 26.10.2007 г.)

§ 24. СС 35 - ПРЕУСТАНОВЯВАНИ ДЕЙНОСТИ се отменя.

Ратифицирана от България с Указ № 219 на Държавния съвет от 7.02.1980 г. - ДВ, бр. 13 от 1980 г. Издадена от Министерството на труда и социалните грижи, обн., ДВ, бр. 38 от 13.05.1997 г., в сила за България от 23.04.1981 г.

Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 6 юни 1973 г. на своята Петдесет и осма сесия,
след като реши да приеме различни предложения относно минималната възраст за приемане на работа, въпрос, включен като четвърта точка в дневния ред на сесията,
като отбелязва текстовете на Конвенцията за минималната възраст (индустрия), 1919 г., Конвенцията за минималната възраст (корабоплаване), 1920 г., Конвенцията за минималната възраст (земеделие), 1921 г., Конвенцията за минималната възраст (преносвачи на въглища и огняри), 1921 г., Конвенцията за минималната възраст (неиндустриални дейности), 1932 г., Конвенцията (ревизирана) за минималната възраст (корабоплаване), 1936 г., Конвенцията (ревизирана) за минималната възраст (индустрия), 1937 г., Конвенцията (ревизирана) за минималната възраст (неиндустриални дейности), 1937 г., Конвенцията за минималната възраст (рибари), 1959 г. и Конвенцията за минималната възраст (подземни работи), 1965 г.,
като смята, че е настъпил моментът да се приеме обобщаващ акт по този въпрос, който да замести постепенно съществуващите актове, които се прилагат в ограничен брой сектори от икономиката, с цел пълното премахване на детския труд,
след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция,
приема на този двадесет и шести ден на месец юни 1973 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно минималната възраст за приемане на работа, 1973 г.:

 

Прочети още...

 

Обн. ДВ. бр. 30 от 7.04.2005 г., изм. ДВ. бр. 86 от 26.10.2007 г.

Цел
СС 34 определя правилата, принципите и минималните изисквания за представяне на информация в междинните финансови отчети.

Обхват
1. Предприятията, които съставят, представят и публикуват междинни финансови отчети, и периодите, за които те се съставят, се определят от съответните държавни органи или се изискват от външни потребители на счетоводна информация.
Непредставянето на междинен финансов отчет или неспазването на изискванията на този стандарт при неговото изготвяне не правят невалиден годишния финансов отчет на предприятията.
Определения
2. В този стандарт се използват определения със следното значение:
Междинен финансов отчет - финансовият отчет за период по-кратък от една календарна година (1 януари - 31 декември). За междинни не се считат отчетите на новосъздадените и прекратилите дейността си предприятия.
Отчетен период на междинен финансов отчет - определеният от съответния държавен орган или външен потребител период (месец, тримесечие, шестмесечие, деветмесечие и др.), за който се съставя междинен финансов отчет.
Съдържание на междинния финансов отчет
3.1. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Формата, структурата и съдържанието на междинния финансов отчет се определят съгласно СС 1 - Представяне на финансови отчети.
3.2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Междинният финансов отчет съдържа най-малко:
а) счетоводен баланс с представяне на активите, пасивите и собствения капитал към 31 декември на предходната година (предходни години) и към датата, към която е съставен междинният финансов отчет;
б) отчет за приходите и разходите с представяне на информация за приходите, разходите и финансовия резултат от началото на предходната година до датата на предходната година (предходни години), към която е съставен междинният финансов отчет, и от началото на текущата година до датата на текущата година, към която е съставен междинният финансов отчет;
в) отчет за паричния поток с представяне на паричните потоци от началото на предходната година до датата на предходната година (предходни години), към която е съставен междинният финансов отчет, и от началото на текущата година до датата на текущата година, към която е съставен междинният финансов отчет;
г) отчет за собствения капитал с информация за измененията на отделните елементи на собствения капитал от началото на текущата година до датата на текущата година, към която е съставен междинният финансов отчет;
д) приложение с пояснителни бележки за:
- счетоводната политика - когато през периода, за който се съставя междинен финансов отчет, са настъпили значителни изменения в нея;
- сезонния характер на дейността на предприятието (когато има дейност със сезонен характер) и влиянието му върху ритмичността на извършването на разходи и на получаването на приходи;
- необичайни за предприятието (по размер и по характер) активи, пасиви, собствен капитал, приходи, разходи и парични потоци през периода след края на предходната година;
- промени в условните активи и пасиви след последния годишен финансов отчет;
- промени в приблизителни оценки на отчетени суми през предходната година или през предходния междинен финансов отчет (ако тези промени имат съществено отражение върху информацията, представена в междинния финансов отчет);
- издаването, погасяването и обратното изкупуване на дялови и дългови инструменти през периода, за който е съставен междинният финансов отчет;
- начислени (изплатени) дивиденти през периода на междинния финансов отчет - общо и на една акция (дял) диференцирано за обикновени и други акции;
- промени, настъпили през периода на междинния финансов отчет в състава на предприятието - в това число осъществени бизнескомбинации (придобиване или продажба на дъщерно предприятие, обединяване на участия), и отражението на тези промени върху финансовото състояние на предприятието.
3.3. Необичайните и извънредните операции, промените в счетоводната политика и корекциите в приблизителните оценки, както и основните грешки се поясняват в приложението към междинните финансови отчети по правилата на СС 8 - Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика.
3.4. (отм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
3.5. (отм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Счетоводна политика
4.1. Предприятията изготвят междинни финансови отчети, като прилагат същата счетоводна политика, която са приложили при съставянето на годишните финансови отчети.
4.2. (отм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
4.3. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При признаване, класифициране и оценяване в отделни съставни части на междинните финансови отчети (активи, пасиви, собствен капитал, приходи, разходи) се спазват общите положения на СС 1 - Представяне на финансови отчети, относно представянето и съществеността на статиите.
Съществеността трябва да се оценява от гледна точка на отчетния период за междинния финансов отчет, а не от гледна точка на предвижданията или на очакваното състояние в края на годината.
Възможно е нивото на същественост да е по-ниско, отколкото за годишните финансови отчети, ако не се допуска подвеждаща информация.
4.4. Когато при съставянето на междинните финансови отчети е следвана същата политика както при изготвянето на годишните финансови отчети, това обстоятелство не се оповестява.
Признаване на активи и пасиви, приходи и разходи
5.1. При съставяне на междинните финансови отчети се прилагат същите критерии за признаване и представяне на активи, пасиви, приходи и разходи, както при съставянето на годишните финансови отчети.
5.2. Разходите, които не могат да се признаят за актив в края на отчетния период, не се признават за актив и в междинния финансов отчет. Когато един разход, извършен през периода, за който е съставен междинен финансов отчет, не отговаря на определението за актив, той не се разсрочва само на основание на очакването, че в края на годината ще отговаря на това определение, или пък на основание на очакването за изравняване (компенсация) на разходи и приходи.
5.3. Правилата за признаване на разходите са валидни и за приходите. По принцип, за да се признаят определени сделки като генериращи приходи или разходи, те трябва да генерират приливи или отливи на икономически изгоди, които вече са се състояли.
5.4. Един пасив не може да се признае и да се отрази в междинния финансов отчет само поради очакването, че той може да възникне до края на годината. За пасив се признава и се отразява в междинния финансов отчет само съществуващо към датата на съставянето му задължение.
Измерване на разхода за междинни данъци от печалбата
6.1. В междинните финансови отчети разходите за данъци от печалбата се основават на най-добрата приблизителна оценка за техния размер за съответния период.
6.2. Разходът за данъци от печалбата за междинен отчетен период се определя, като се използва данъчната ставка, която би била приложима спрямо очаквания годишен финансов резултат.
6.3. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Разходът за данъци от печалба за междинен отчетен период се пресмята чрез прилагането на изискванията за определяне на данъчната печалба за съответния отчетен период, доколкото те са приложими.
6.4. Натрупаните суми за данъци от печалбата към един междинен период могат да бъдат коригирани към друг междинен период, когато очакваният им размер се промени.
Отразяване на корекции в приблизителните оценки
7.1. В междинните финансови отчети може да се използват повече приблизителни оценки, отколкото в годишните финансови отчети. Ако при изготвянето на периодични финансови отчети за втори или за следващи отчетни периоди се налагат корекции в приблизителни оценки, използвани през предходен отчетен период, корекциите се извършват чрез натрупване (прибавяне) или чрез сконтиране (изваждане) от първоначално дадената оценка.
7.2. Сумите, отчетени в междинните финансови отчети през първия период (месец, тримесечие, шестмесечие), не се коригират със задна дата. Значимите корекции само се оповестяват.
7.3. При изготвянето на междинните финансови отчети се правят само текущи оценки.
Отразяване на приходи и разходи, извършвани сезонно
8.1. Сезонно извършваните разходи и сезонно получаваните приходи не се отразяват разсрочено, а за периода на възникването им - когато е получена икономическата изгода или е претърпяно намаление на икономическата изгода, катосе спазва принципът на текущото начисляване. Не се допуска предварително отчитане на ненаправени разходи, които поради сезонност ще бъдат направени през следващи периоди, както и не се допуска разсрочване на получени приходи поради тяхната сезонност.
8.2. Правилата по т. 8.1 се отнасят и за отразяване на големи по обем планирани разходи за периодично поддържане или ремонт в периоди, през които такива разходи не са направени. Те не се отразяват в междинните финансови отчети само на основание на планирането им, освен ако е налице събитие, което е принудило предприятието да поеме законово или договорно задължение. Само намерението на предприятието да поеме в бъдеще голям разход не е достатъчно за неговото отразяване в междинния финансов отчет.
Признаване на резерви за разходи
9. В междинните финансови отчети могат да се отразят разходи и резерви за бъдещи задължения, когато предприятието няма реалистична алтернатива, освен да изпълни дадено задължение, като извърши прехвърляне на икономически изгоди.
В бъдещите междинни финансови отчети това задължение може да се уточни и коригира, ако приблизителната оценка на задължението реално се промени.
Признаване на премии в междинните финансови отчети
10.1. Дължими премии се признават за разход и за задължение в междинните финансови отчети само когато са законово или договорно задължение и няма реална алтернатива, освен да се извърши плащането.
10.2. По реда на т. 10.1 се признават задължения за непредвидими лизингови плащания, когато условието е надвишаване на определено ниво на продажбите. Ако това ниво се очаква да бъде достигнато и надминато през периода на междинния финансов отчет, то следва да се отрази като разход и задължение за непредвидими лизингови плащания, тъй като предприятието няма реалистична алтернатива освен да извърши плащането по лизинга.
Други оповестявания в приложението
11.1. Когато изискванията на този стандарт са спазени при съставянето на междинния финансов отчет, този факт не се оповестява. Оповестяването е задължително, ако не са спазени някои изисквания на стандарта.
11.2. При предприятия със сезонна дейност се представя информация за една година - от датата, към която се съставя междинният финансов отчет, до съответната дата на предходната година. И за сравнение - от съответната дата на предходната година до съответната дата една година преди предходната.
11.3. Сделките между свързани лица се оповестяват в междинните финансови отчети по правилата на СС 24 - Оповестяване на свързани лица.
Приложения
12.1. В приложение № 1 към този стандарт са илюстрирани периодите, за които се изисква да бъдат представени междинни финансови отчети от предприятие, което се отчита на половин година, и от предприятие, което се отчита на три месеца.
12.2. В приложение № 2 към този стандарт са илюстрирани принципите за признаване и оценка, прилагани при изготвянето на междинни финансови отчети.
12.3. В приложение № 3 са илюстрирани примери за използване на приблизителни оценки през отчетните периоди.

Приложение № 1 към СС 34
(Изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Примерна илюстрация на периоди, за които се изисква да бъдат представяни междинни финансови отчети
Предприятие, публикуващо междинни финансови отчети на 6 месеца
Финансовата година на предприятието приключва на 31 декември (календарна година). Предприятието представя следните финансови отчети в своя 6-месечен междинен финансов отчет към 30 юни 2001 г.

 Баланс към

30.06.2001

31.12.2000

Отчет за приходите и разходите6-месечен, приключващ на

30.06.2001

30.06.2000

Отчет за паричния поток 6-месечен, приключващ на

30.06.2001

30.06.2000

Отчет за собствения капитал 6-месечен, приключващ на

30.06.2001

х

Предприятие, публикуващо междинни финансови отчети на 3 месеца

Финансовата година на предприятието приключва на 31 декември (календарна година). Предприятието ще представи следните финансови отчети в своя 3-месечен междинен финансов отчет към 30 юни 2001 г.

Баланс към

30.06.2001

31.12.2000

Отчет за приходите и разходите 6-месечен, приключващ на 3-месечен, приключващ на

30.06.2001
30.06.2001

30.06.2000
30.06.2000

Отчет за паричния поток 6-месечен, приключващ на

30.06.2001

30.06.2000

Отчет за собствения капитал 6-месечен, приключващ на

30.06.2001

х

Приложение № 2 към СС 34

Примери за прилагане на принципите за признаване и оценка при изготвянето на междинни финансови отчети

Значими планирани ремонти
1. Стойността на планирания значим текущ ремонт или друг сезонен разход, който се очаква да настъпи по-късно през годината, не се отчита предварително за целите на междинното отчитане, освен ако има събитие, което е накарало предприятието да поеме законово или конструктивно задължение.
Провизии
2. Провизия се признава, когато дадено предприятие няма реалистична алтернатива освен да извърши превод на икономически изгоди като резултат от събитие, което е създало правно или конструктивно задължение. Размерът на задължението се коригира, като се намалява или увеличава със съответната загуба или печалба, призната в отчета за приходите и разходите, ако най-добрата приблизителна оценка на предприятието за размер на задължението се промени.
Стандартът изисква предприятието да прилага същите критерии за признаване и оценка на провизии към дадена междинна дата, както би направило в края на финансовата година.
Премии в края на годината
3.1. Характерът на премиите в края на годината варира в широки граници. Някои са спечелени чрез непрекъсната работа в предприятието през определен период. Някои премии са спечелени, основавайки се на месечно, тримесечно или годишно измерване на крайния резултат от дейността. Те могат да бъдат напълно произволни, договорени или основаващи се на години, през които е имало такъв прецедент.
3.2. Премия се изчислява предварително за целите на периодичното отчитане в случаите, когато:
а) премията е законово задължение или, ако практиката би направила премията конструктивно задължение, за което предприятието няма друга реалистична алтернатива освен да извърши плащанията;
б) ако може да бъде направена надеждна приблизителна оценка на задължението.
Условни лизингови плащания
4. Условните лизингови плащания на наеми могат да бъдат пример за правно или конструктивно задължение, което се признава като пасив. Ако даден лизинг предвижда непредвидени плащания, основаващи се на това получаващият лизинг да постигне известно ниво на годишни продажби, може да възникне задължение през междинните отчетни периоди на финансовата година, преди да е било достигнато изискваното годишно ниво на продажби, ако това изисквано ниво на продажби се очаква да бъде постигнато и, следователно, предприятието няма друга реалистична алтернатива освен да извърши бъдещо лизингово плащане.
Нематериални активи
5. Предприятията следва да прилагат определенията и критериите за признаване на нематериален актив по същия начин за отделен междинен период, както и за годишен период. Разходи, понесени преди да бъдат спазени критериите за признаване на нематериален актив, се признават като разход. Разходи, понесени след конкретна точка във времето, в която са спазени критериите, се признават като част от стойността на нематериалния актив. Не са оправдани "разсрочените" разходи като активи в един междинен баланс с надеждата, че критериите за признаване ще бъдат спазени по-късно през финансовата година.
Отпуски и други краткосрочни компенсирани отсъствия
6. Натрупването на компенсирани отсъствия представлява онези отсъствия, които могат да бъдат използвани в бъдещи периоди. СС 19 - Доходи на персонала, изисква всяко предприятие да измерва очаквания разход и задължение за натрупване на компенсирани отсъствия до размера, който предприятието очаква да плати. Този принцип се прилага към датите на междинните финансови отчети. Обратно - предприятието не признава разход или задължение за ненатрупващи се компенсируеми отсъствия към датата на междинен период на отчитане така, както не ги признава и към дата на годишно отчитане.
Други планирани, по неравномерно възникващи разходи
7. Бюджетът на едно предприятие може да включва известни разходи, изискващи да бъдат понесени неравномерно през финансовата година, като например разходи за обучение на персонала. Признаването на задължение към датата на междинно счетоводно отчитане за такива разходи, които все още не са понесени, не отговаря на дефиницията за задължение, поради което те не се включват в междинните финансови отчети.
Преотстъпване на данъци
8. Преотстъпването на данъци от печалбата се осъществява главно на годишна база според данъчното законодателство. Независимо от това, когато са налице условия за установяване на техния приблизителен размер за съответния междинен отчетен период, те могат да се признаят за този период.
Пренесена данъчна загуба
9. Изгодите от пренесена данъчна загуба се отразяват през междинния отчетен период съгласно изискванията на СС 12 - Данъци от печалбата.
Промени в договорната или очакваната изкупна цена
10. Отбиви или отстъпки в обема и други договорни промени в цените на суровини, труд или други закупувани стоки и услуги се отчитат приблизително в междинни отчетни периоди както от плащащия, така и от получателя, ако е вероятно, че те са били спечелени или ще се състоят. Следователно договорните отбиви и отстъпки се отчитат предварително, но произволните отстъпки и отбиви не се отчитат предварително, защото произтичащите от това активи и пасиви не биха удовлетворили условията на Общите положения, които гласят, че актив може да бъде ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минало събитие, и че пасив може да бъде съществуващо задължение, чието уреждане се очаква да изведе ресурси от предприятието.
Амортизация
11. Амортизацията за даден междинен период се основава единствено на активи, притежавани през този междинен период. Не се вземат под внимание придобиването или продажбите на активи, планирани за по-късен период през финансовата година.
Материални запаси
12.1. Запасите от стоки се измерват за целите на междинното счетоводно отчитане, използвайки същите принципи както за годишното приключване на финансовата година. СС 2 - Стоково-материални запаси, налага стандарти за признаване и оценка на материални запаси. Запасите от стоки създават специфични проблеми към всяка дата на счетоводно отчитане поради необходимостта да се определят количества, стойности и нетни реализируеми стойности на запасите от стоки. Въпреки това същите принципи на оценяване се прилагат и за временните стоково-материални запаси. За да се спестят разходи и време, предприятията често използват приблизителни оценки за измерване на запасите от стоки към датите на междинното отчитане в по-голяма степен, отколкото към датите на годишното отчитане.
12.2. Нетната реализируема стойност на запасите от стоки се определя в съотношение с продажните цени и съответните разходи за комплектоване и продажба към датите за междинно отчитане. Едно предприятие ще възстанови дадено отчисление до нетната реализируема стойност през последващ отчетен период само ако би било уместно да го направи в края на отчетната година.
12.3. Намалението в количеството на материални запаси, отчитани по LIFO метод, не се отразява в оценката на запасите от стоки към датата на междинно отчитане, ако това намаление се очаква да бъде възстановено в края на годината. Такова временно намаление може да произтича, например, от нормални сезонни колебания в количеството на запасите или от еднократно събитие извън контрола на управлението на предприятието, като например спедиторска стачка. Изключването на последствията от временните намаления на материални запаси, отчитани по LIFO, съответства на разпоредбите на т. 12.4, че честотата на отчитането на едно предприятие (годишно, на шестмесечие или на тримесечие) не трябва да засяга оценяването на неговите годишни резултати. Този принцип е оправдан, тъй като инвеститори и кредитори биха се подвели от потенциално значимото въздействие върху отчетените печалби, което би произтекло от временното намаление на евтини стоково-материални запаси, отчитани по LIFO, които запаси се очаква да бъдат попълнени при много по-високи текущи цени.
12.4. Промените в цените, ефективността, разходите и обема на дадено производствено предприятие се признават в отчета за приходите и разходите към междинните дати на отчитане до същата степен, до която тези промени се очаква да се признаят към края на отчетния период. Разсрочването на промените, които се очакват да настъпят до края на годината, не е уместно, защото може да доведе до отчитане на стоково-материални запаси (продукция, незавършено производство, материали собствено производство и пр.) към междинната дата на отчитане в повече или в по-малко, отколкото е действителната им себестойност.
Печалби и загуби от валутни курсови разлики
13. Печалбите и загубите от валутни курсови разлики се измерват за целите на междинното счетоводно отчитане съгласно принципите, определени с СС 21 - Ефекти от промени във валутните курсове, които са задължителни за края на отчетния период.
Обезценка на активи
14. Загубата от обезценка се признава съгласно изискванията на СС 36 - Обезценка на активи, като се прилагат същите тествания, признавания и критерии за възстановяване при обезценка към датата на междинното отчитане, както биха се извършили в края на отчетната година. Това не означава, че предприятието трябва да прави обезценка в края на всеки междинен период, а да установи дали има признаци на значително обезценяване, което да отрази.

Приложение № 3 към СС 34
(Изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Примери за използване на приблизителни оценки в междинните финансови отчети
Материални запаси
1. Към междинните дати на отчитане не могат да не се изискват пълни процедури за оценка на материалните запаси, въпреки че те могат да бъдат извършени в края на отчетния период. Може да бъде достатъчно да се направят приблизителни оценки към датите на междинно отчитане, основаващи се на брутния приход от продажби. По същия начин към датите на междинно отчитане предварително могат да се оценяват материалните запаси от LIFO чрез използване на представителни мостри за всеки клас или група от материални LIFO запаси и използвайки инфлационни индекси.
Класификация на текущите или нетекущите активи и пасиви
2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Към годишните дати за отчитане предприятията могат да извършват по-задълбочено изследване за класифициране на активите и пасивите като текущи или нетекущи, отколкото към междинните дати за отчитане.
Резерви
3. За определянето на дадени резерви предприятията понякога ангажират външни експерти, за да определят годишните им размери. При извършването на приблизителни оценки към междинните отчетни периоди не е задължително ангажирането на външни експерти, тъй като извършването на подобни приблизителни оценки има за цел осъвременяване на предходните годишни оценки и на определените резерви.
Условни задължения
4. Измерването на условни задължения може да включва мненията на правни експерти или други консултанти. Официалните отчети от независими експерти понякога се получават и по отношение на условните задължения. Такива становища относно съдебни спорове, искове, оценки и други условни задължения могат да не са необходими към датите на междинно отчитане.
Преоценки
5. (отм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Вътрешнофирмено изравняване на разчетите
6. Вътрешнофирмени салда, които се изравняват по-подробно при изготвянето на консолидирани финансови отчети в края на финансовата година, могат да бъдат изравнени на по-ниско ниво на подробност при изготвянето на консолидирани финансови отчети към дадена дата на междинно счетоводно отчитане.
Специализирани отрасли
7. Поради сложността, високата цена и време междинните оценки при специализираните отрасли могат да бъдат по-малко точни, отколкото в края на финансовата година.

 

Обн. ДВ. бр. 30 от 7.04.2005 г., отм. ДВ. бр. 86 от 26.10.2007 г.

Цел
СС 33 определя правилата и принципите за представяне на доходите на акция, както и базата за тяхното изчисляване.

Обхват
1. Този стандарт се прилага от предприятията, които оповестяват доходи на акция.
Когато предприятието майка представя консолидиран финансов отчет, изискванията на този стандарт се прилагат на базата на консолидираната информация.
Определения
2. В този стандарт се използват определения със следното значение:
Обикновена акция ­ капиталов инструмент, който е подчинен на всички останали класове капиталови инструменти. Тя определя дела на притежателя си в собствения капитал на предприятието и правото му да участва в разпределянето на печалбата.
Потенциална обикновена акция ­ финансов инструмент или друг договор, който може да осигури на притежателя си правото на придобиване на обикновени акции. Тя може да бъде:
а) капиталов или дългов инструмент, включващ привилегировани акции, които са конвертируеми в обикновени акции;
б) варанти или опции на конвертируеми акции;
в) план за закупуване на акции от работещите в предприятието, които имат право да получат обикновени акции като част от своето възнаграждение, или други планове за покупка на акции;
г) акции, които ще бъдат емитирани при наличието на определени условия, произтичащи от договорни споразумения (бизнескомбинации, покупка на други активи).
Акции с намалена стойност ­ емитирани нови акции в резултат на конвертиране на финансови инструменти, които не увеличават акционерния капитал, а само променят съотношенията в капитала.
Финансов инструмент ­ всеки договор, от който произтичат финансови активи за едно предприятие и финансови пасиви или капиталови инструменти за друго предприятие.
Капиталов инструмент ­ всеки договор, който дава право на остатъчен дял в собствения капитал на предприятието.
Финансов актив ­ договорно право за:
а) получаване на пари в брой;
б) получаване на пари или други финансови активи от друго предприятие (дългосрочни вземания);
в) размяна на финансови инструменти с друго предприятие при потенциално благоприятни условия;
г) капиталов инструмент на друго предприятие (дългосрочни инвестиции).
Финансов пасив ­ договорно задължение за:
а) изплащане на пари в брой или размяна на финансови активи с друго предприятие;
б) размяна на финансови инструменти с друго предприятие при потенциално неблагоприятни условия.
Паричен финансов актив или пасив ­ този, който ще бъде получен или платен като фиксирана или определима парична сума.
Варант ­ ценна книга, която дава на приносителя си право да запише определен брой акции или облигации по предварително определена или определяема емисионна стойност до изтичането на определен срок.
Опция ­ финансов инструмент, който дава правото за закупуване или продажба на определен брой ценни книжа по предварително фиксирана цена до изтичането на определен срок.
Определяне на основния доход на акция
3.1. Основният доход на акция (ОДА) се определя, като нетната печалба (загуба) за периода, подлежаща на разпределение между притежателите на обикновени акции, се раздели на среднопретегления брой на обикновените акции (акции в обращение), които могат да се припишат на конкретни акционери към даден момент.
3.2. Нетната печалба (загуба) за периода се изчислява, като балансовата печалба се намали (или загубата се увеличи) с полагащите се дивиденти на привилегированите акции и с всички останали плащания по финансови инструменти, както и със задължителните отчисления по закон.
3.3. Полагащите се дивиденти за притежаваните привилегировани акции, които се изваждат от балансовата печалба (или се прибавят към загубата) за периода, включват:
а) размера на всички преференциални дивиденти от привилегировани акции без натрупване, декларирани за периода; и
б) пълния размер на изискуемите преференциални дивиденти от привилегировани акции с натрупване за периода независимо от това, дали са били декларирани.
Не се включват дивидентите за привилегировани акции, платени или декларирани през периода, които се отнасят за минали периоди.
3.4. Среднопретегленият брой акции за периода се определя по два начина:
а) или като сума от броя на акциите в обращение в началото на периода, броя на акциите в обращение след нова емисия и броя на акциите в обращение след обратно изкупуване, като всеки брой акции предварително се умножи със средновремевия фактор;
б) или като към броя на акциите в обращение в началото на периода се прибави броят на емитираните акции и се извади броят на обратно изкупените акции, като всеки брой акции предварително се умножи със средновремевия фактор.
3.5. Средновремевият фактор се определя като съотношение между броя на месеците (дните), през които конкретните акции са били в обращение, и броя на месеците (дните) през отчетния период.
Пример за определяне на среднопретеглен брой акции:

Показатели

Емитирани акции

Изкупени собствени
акции

Акции в обраще-
ние

1. Салдо в началото на годината - 1 януари 2001 г. 2000  300 1700
2. Емисия на нови акции в обращение - 31 май 2001 г. 800 - 2500
3. Изкупени допълнително собствени акции -
1 декември 2001 г.
- 250 2250
4. Салдо в края на годината - 31 декември 2001 г. 2800 550 2250
Изчисляване на среднопретегления брой акции:      
(1700 х 5/12) + (2500 х 6/12) + (2250 х 1/12) = 2146 акции,
или 
(1700 х 12/12) + (800 х 7/12) - (250 х 1/12) = 2146 акции


3.6. Акциите се включват в среднопретегления брой от датата (месеца), от която доходът от тях е дължим, например:
а) обикновени акции, емитирани срещу плащане в брой, се включват към датата (месеца), когато трябва да се получат парите;
б) обикновени акции, издадени като доброволно реинвестиране на дивиденти от обикновени или привилегировани акции, се включват към датата (месеца) на изплащане на дивидента;
в) обикновени акции, издадени като резултат от превръщане на дългов инструмент в обикновена акция, се включват към датата (месеца), на която се преустановява начисляването на лихвите;
г) обикновени акции, издадени като средство за уреждане на задължения на предприятието, се включват към датата (месеца) на уреждане на задължението;
д) обикновени акции, издадени като средство за придобиване на непаричен актив, се включват към датата (месеца), на която се осъществява придобиването;
е) обикновени акции, издадени вместо лихва или главница на други финансови инструменти, се включват към датата (месеца), на която лихвата спира да се начислява;
ж) обикновени акции, издадени като част от закупено вложение в резултат на бизнескомбинация от вида “придобиване”, се включват към датата на придобиването; ако придобиването представлява обединяване на участия, броят на обикновените акции в обединеното предприятие е съвкупност от среднопретегления брой на акциите в предприятията, които са се обединили, и акциите, които са били държани след обединяването;
з) при всички останали случаи за включване на обикновени акции редът се определя от специфичните условия, съпровождащи тяхното издаване.
3.7. Обикновени акции, които се издават при наличието на определени условия (условно издадени акции), се считат за акции в обращение и се включват в изчисляването на основния доход на акция от датата на изпълнението на всички необходими условия. Обикновените акции в обращение, които подлежат на непредвидено връщане, се третират като условно издадени акции.
3.8. Среднопретегленият брой на обикновените акции, които са в обращение през отчетния период и за всички представени периоди, се преизчислява за събития, различни от трансформирането на потенциални обикновени акции, които събития са променили броя на акциите в обращение, без да се е променил капиталът.
3.9. Обикновени акции могат да бъдат издавани или броят им в обращение може да бъде променян, без да се променя капиталът, при:
а) капитализиране на дивидент (дивидент в акции);
б) допълнителен елемент към правата на съществуващите акционери (допълнителна емисия);
в) разделяне на акции;
г) връщане на разделени акции (консолидирани акции).
3.10. При капитализация, при допълнителна емисия и при разделени акции обикновените акции се издават безвъзмездно на съществуващите акционери, което поражда увеличаване на броя на акциите в обращение, държани преди събитието, без съответно увеличаване на капитала. В тези случаи броят на обикновените акции се преизчислява към пропорционалната промяна на броя на обикновените акции така, сякаш събитието е станало в началото на най-ранния отчетен период.

Пример за изчисляване на дохода на акция при допълнителна (премийна) емисия:

Показатели

Стойност

Нетна печалба за 2000 г. 180
Нетна печалба за 2001 г. 600
Брой на обикновените акции в обращение до 30 септември 2001 г. 200
Премийна емисия - 1 октомври 2001 г., на принципа 2 акции за 1 (2 обикновени акции за всяка обикновена акция, държана към 30 септември 2001 г.) (200 х 2 = 400) (*) 400
Доход на акция за 2001 г. 600 / (200+400) = 1,00
Преизчислен доход на акция за 2000 г. 180 / (200+400) = 0,30

(*) При допълнителна премийна емисия на безвъзмездно предоставени обикновени акции при прилагане на принципа “две към едно” броят на акциите в обращение преди емисията се умножава по 3, за да се получи новият общ брой акции, или по 2, за да се получи броят на допълнителните акции.
Забележка. Тъй като премийната емисия се издава безвъзмездно, тя се третира така, сякаш е от 2000 г. ­ най-ранният отчетен период.

3.11. При емисия на права (сертификати) броят на обикновените акции, държани преди емисията на права, даващи право на акционерите да закупят с предимство акции от следващата емисия по цена, по-малка от справедливата им стойност, се коригира, както следва:
3.12. Определя се броят на обикновените акции (БОА), използвани за изчисляването на основния доход на акция за всички периоди преди емисията на права, по следния начин:

   

Справедливата стойност на акция непосредственопреди упражняване на правото

БОА

 =

_________________________________________________________

   

Теоретичната справедлива стойност на акция след изтичането на срока за упражняване на правото

3.13. Определя се теоретичната стойност на акция (ТСА), ако правата не бъдат използвани, по следния начин:

   

Справедливата стойност на всички акции в обращение непосредствено преди емитирането на права + стойността на емитираните акции вследствие на използване на правата

ТСА

 =

_____________________________________________________

   

Броя на акциите в обращение преди използване на правата + броя на акциите, издадени вследствие на използване на правата

3.14. Определя се коригиращ фактор (КФ) по следния начин:

   

Справедливата стойност на акция в обращение преди използване на правата

КФ

 =

_______________________________________________________

   

Теоретичната стойност на акция преди използване на правата

Пример за изчисляване на основния доход на акция при емисия на права:

Показатели Стойност
Нетна печалба:  
2000 г. 1100
2001 г. 1500
2002 г. 1800
Брой на акциите в обращение преди емисията на правата 500
Емисия на права 100
Една нова акция съответства на всеки 5 стари или 100 нови.   
Продажна цена: 5,00.  
Последна дата за използване на правата - 1 март 2001 г. (500 : 5 = 100)
Справедлива стойност на акция преди емитирането на 1 март 2001 г. 11,00
Теоретична справедлива стойност  на акция, ако правата не бъдат използвани

(11,00 х 500 акции) + (5,00 х 100 акции)
_________
500 акции + 100 акции

  = 10,00
Коригиращ фактор 11,00 / 10,00   = 1,1  

Определяне на основния доход на акция с намалена стойност

Година Печалба/акции Основен доход на акция по години
2000 г. 2001 г. 2002 г.
2000 г. по отчет 1100/500 акции 2,20    
2000 г. - преизчислени след емисия на права 1100/ (500 акции х 1,1) 2,00    
2001 г., включително влиянието на емисията на права        
2000 г. 1500/ (500 х 1,1 х 2/12) + (600 х 10/12)    2,54  
2002 г. 1800/600      3,00


4.1. За определянето на доходите на акция с намалена стойност нетната печалба или загуба, принадлежаща на обикновените акции, и среднопретегленият брой акции за периода се преизчисляват за влиянието върху всички потенциални акции с намалена стойност, които са били в обращение.
4.2. Нетната печалба или загуба за периода, принадлежаща на обикновените акции, се увеличава със:
а) сумата на обложените с данъци дивиденти за потенциалните обикновени акции с намалена стойност;
б) лихвата, призната за периода във връзка с потенциални обикновени акции с намалена стойност за периода; и
в) всички други промени в приходите или в разходите, които биха произтекли от трансформацията на потенциални обикновени акции с намалена стойност.
4.3. При изчисляване на дохода на акции с намалена стойност броят на обикновените акции се изчислява като сбор от среднопретегления брой на обикновените акции преди емитирането на нови акции и среднопретегления брой на обикновените акции, които биха се използвали за трансформиране на всички потенциални акции с намалена стойност в обикновени акции.
4.4. Потенциалните обикновени акции с намалена стойност се считат за трансформирани в обикновени акции към началото на периода или, ако това е станало по-късно, към датата на издаването на потенциалните обикновени акции.
4.5. След превръщане на потенциалните обикновени акции в обикновени акции дивидентите, лихвите и другите приходи или разходи, свързани с потенциалните обикновени акции, престават да се натрупват.
Новите обикновени акции имат право на участие в новата балансова печалба, която се полага на притежателите на обикновени акции. Тя се увеличава със сумата на дивидентите, лихвите и другите приходи или разходи, които биха били спестени при превръщането на потенциалните обикновени акции с намалена стойност в обикновени акции, след като бъдат преизчислени всички данъци.

Пример за изчисляване на доход на акция с намалена стойност при конвертиране на бонове в акции

Показатели Стойност
Нетна печалба 1004
Обикновени акции в обращение 1000
Основен доход на акции 1,00
Конвертируеми бонове.  
Всеки пакет от 10 бона е конвертируем срещу 3 обикновени акции 100
Брой обикновени акции в резултат на превръщането на боновете 30
Разходи по лихви за текущата година, свързани с конвертируемите бонове 10
Данък, свързан с разходите за лихви  4
Нетен коригиран резултат (1004 + 10 ­ 4) 1010
Брой на обикновените акции, използвани за изчисляване на доходите на акция с намалена стойност (1000 + 30) 1030
Доход на акция с намалена стойност 1010 /1030 = 0,98 

4.6. При изчисляване на доходите на акция с намалена стойност се вземат предвид упражнените или намаляващите стойността опции и другите потенциални обикновени акции с намалена стойност на предприятието. Последиците от тези емисии се считат за получени от емисията на акции на тяхната справедлива стойност. Разликата между броя на издадените акции и броя на акциите, които биха били издадени на справедливата им цена, се счита като безвъзмездна емисия на обикновени акции.

Пример за изчисляване на влиянието на акционните опции върху доходите на акция с намалена стойност

Показатели Стойност
Нетна печалба за 2001 г. 1200
Среднопретеглен брой на обикновените акции в обращение 500
Усреднена справедлива стойност на една обикновена акция през 2001 г. 20,00
Среднопретеглен брой акции под опция през 2001 г. 100
Цена при упражняване на права за акции под опция през 2001 г. 15,00

Изчисляване на доход на акция

Показатели На акция Нетна
печалба
Акции
 
Нетна печалба за 2001 г.   1200  
Среднопретеглен брой на акции в обращение през 2001 г.     500
Основен доход на акция 2,40    
Брой акции под опция     100
Брой на акциите, които биха били емитирани по справедливата им стойност (100 000 х 15,00) / 20,00     75
Доход на акция с намалена стойност 2,29 1200 525

Забележка. Нетната печалба не е увеличена, тъй като общият брой на акциите е увеличен само с броя на акциите (25), които са емитирани безвъзмездно за целите на изчисляването.

4.7. Потенциалните обикновени акции са с ненамалена стойност, когато трансформирането им в обикновени акции би увеличило печалбата или би намалило загубата от продължаващи обикновени операции. Ефектът от тези акции не се взема предвид при определянето на дохода на акция с намалена стойност.
Потенциалните обикновени акции се считат за акции с намалена стойност тогава, когато тяхното трансформиране в обикновени акции би намалило нетната печалба на акция от продължаващи обикновени операции.

Пример за включването на ценните книжа с намалена стойност в изчисляването на среднопретегления брой акции и в изчисляването на дохода на акции с намалена стойност

Показатели Стойност
Нетна печалба, присъща на притежателите на обикновени акции 10 000
Обикновени акции в обращение 2 000
Средна справедлива стойност на една обикновена акция през годината 75,00
Потенциални обикновени акции  
Опции с цена при упражняване на права - 60 100
Конвертируеми привилегировани акции с право на натрупващ се дивидент от 8 на акция. Всяка привилегирована акция е конвертируема срещу 2 обикновени акции 800
5 %-ни конвертируеми бонове. Всеки бон от по 1000 е конвертируем срещу 20 обикновени акции. Няма амортизация на премията или дисконт, засягащ определянето на разходите за лихви 100 000
Данъчна ставка 40%

Увеличение на дохода, присъщ на притежателите на обикновени акции, при превръщането на потенциални в обикновени акции

Показатели Увеличение на нетната печалба Увеличение
на броя на обикновените акции
Доход на доходоносна акция
Опции х х х
Увеличение на нетната печалба 0    
Безвъзмездно издадени доходоносни акции
 100 х (75 - 60) : 75
  20 0
Конвертируеми привилегировани акции      
Увеличение на нетната печалба (800 х 8) 6400    
Доходоносни акции (2 х 800)   1600 4,00
5 %-ни конвертируеми бонове      
Увеличение на нетните печалби 100 000 х 0,05 х (1 - 0,4), където 0,4 е равно на 40 % данъчна ставка 3000    
Доходоносни акции (100 х 20) (100000 : 1000 = 100)   2000 1,50

Изчисляване на дохода на акции с намалена стойност

Показатели Присъща нетна печалба Обикновени
и превърнати потенциални обикновени акции
Доход
на акция
Отчетени 10000 2000 5,00
Опции 0 20 4,95
10000  2020 намаляеми
5 %-ни конвертируеми бонове  3000 2000 3,23
13000  4020 намаляеми
Конвертируеми привилегировани  акции  6400 1600 3,45 
19400 5620 ненамаляеми

Забележка. Тъй като доходът на акция с намалена стойност се увеличава, когато се прибавят конвертируемите привилегировани акции (от 3,23 до 3,45), те се считат за ненамаляеми и не се вземат предвид при изчисляването на доходите на акция с намалена стойност.

Преизчисляване на основния доход на акция
5.1. Когато броят на обикновените акции в обращение се увеличава в резултат на капитализация, на допълнителна емисия или от разделянето на акции или се намалява в резултат на консолидация на акции, изчисляването на основния доход на акция или на доходите на акция с намалена стойност следва да се извърши за всички представяни периоди (текущ и предходен).
5.2. Ако промените настъпят след датата, към която се съставя балансът, но преди датата на изготвянето му, изчисленията на основния доход на акция за отчетния период и за всички предходни периоди се правят на базата на новия брой акции. Този факт се оповестява.
5.3. Основният доход на акция с намалена стойност се преизчислява за отделните периоди при влияние на бизнескомбинация, която представлява “обединяване на участия”, и при влияние на фундаментални грешки и преизчисления, които се налагат в резултат на промяна в счетоводната политика.
5.4. Този стандарт изисква предприятието да представя информация за основния доход на акция и за дохода на акция с намалена стойност и в случаите когато тези доходи са отрицателни (при балансова загуба).
Оповестяване
6.1. В приложението към годишния финансов отчет се оповестяват:
а) стойностите, използвани при изчисляването на дохода на акция и на дохода на акции с намалена стойност;
б) среднопретегленият брой обикновени акции, използвани като знаменател при изчисляването на дохода на акция и на дохода на акция с намалена стойност;
в) основният доход на акция и доходът на акция с намалена стойност за всеки клас обикновени акции, който има различно право на дял от нетната печалба за периода.
6.2. Доходите от акции могат да се представят и като отделни компоненти от балансовата печалба (загуба), когато това дава възможност на потребителите на информация да оценят по-точно работата на предприятието.

ИЗМЕНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 251 ОТ 17.10.2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СТАНДАРТИ ЗА ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ ЗА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ПРИЕТИ С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 46 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2005 Г. (ДВ, БР. 30 ОТ 2005 Г.)
(Обн. ДВ. бр. 86 от 26.10.2007 г.)

§ 22. СС 33 - ДОХОДИ НА АКЦИЯ се отменя.

 

Обн. ДВ. бр. 30 от 7.04.2005 г., изм. ДВ. бр. 86 от 26.10.2007 г.

Цел
СС 32 определя принципите за определяне, класифициране, признаване, оценяване, отчитане и оповестяване на информация за финансовите инструменти във финансовите отчети на предприятията.

Обхват
Този стандарт се прилага за всички финансови инструменти с изключение на:
а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) дялове в дъщерни, смесени и асоциирани предприятия, които се отчитат по ред, определен в други счетоводни стандарти;
б) права и задължения, произтичащи от лизингови договори, без внедрените в тях производни финансови инструменти, и лизинговите вземания, признати във финансовия отчет на наемодателя, за които този стандарт се прилага;
в) активи и задължения на работодатели, спадащи към осигурителни програми на наети лица, които се отчитат по ред, определен с друг счетоводен стандарт;
г) вземания и пасиви, произтичащи от застрахователни договори, без внедрените в тях производни финансови инструменти, за които този стандарт се прилага;
д) капиталови инструменти, издадени от отчитащото се предприятие, квалифицирани като собствен капитал на отчитащото се предприятие; предприятията - притежатели на тези финансови инструменти, прилагат този стандарт;
е) договори за финансова гаранция (включително акредитиви), които осигуряват извършване на плащане, когато дебиторът не изплати дължимата вноска, които се оценяват и признават по реда на СС 37 - Провизии, условни задължения и условни активи.
Договори за финансова гаранция, осигуряващи плащания в отговор на изменения на заложена в тях променлива (лихвен процент, цена на ценна книга, цена на стока, кредитен рейтинг, валутен курс, ценови индекс, рейтингов индекс и др.), се отразяват съгласно изискванията на този стандарт;
ж) договори за условно вложение при бизнескомбинации;
з) договори, които изискват плащания на основата на физически променливи (климатични, геологични и други подобни);
и) стокови договори, които от самото начало са били сключени и предназначени да отговарят на изискванията за покупко-продажба или ползване - докато продължават да отговарят на тези очаквания от предприятието.
Компенсационните договори, които се сключват за ефективно осъществяване на разплащанията на нетна база, не отговарят на изискванията за покупко-продажба или ползване.

Определения
1. В този стандарт се използват определения със следното значение:
Финансов инструмент - договор, който поражда едновременно както финансов актив в едно предприятие, така и финансов пасив или инструмент на собствения капитал в друго предприятие.
Произтичащите от законови или подзаконови изисквания пасиви или активи, които нямат договорен характер за предприятията (например данъците, таксите, дивидентите за държавата и т. н.), не са финансови пасиви или финансови активи.
Финансов актив - всеки актив, който представлява:
а) парична сума;
б) договорно право за:
- получаване на парични суми или друг финансов актив от друго предприятие;
- размяна на финансов инструмент с друго предприятие при потенциално благоприятни условия;
в) инструмент на собствения капитал на друго предприятие;
г) (нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) компенсаторен инструмент по смисъла на чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти.
Финансов пасив - всеки пасив, който представлява договорно задължение за:
а) предоставяне на парични суми или финансов актив на друго предприятие, или
б) размяна на финансови инструменти с друго предприятие при потенциално неблагоприятни условия.
Инструмент на собствения капитал - договор, който осигурява остатъчна стойност в активите на дадено предприятие след приспадане на всички негови пасиви.
Паричен финансов инструмент - финансов инструмент, който ще бъде получен или платен като фиксирана или определима парична сума.
Потенциално благоприятни условия - условия, при които предприятието очаква или възнамерява да реализира печалба при опериране с финансов инструмент.
Потенциално неблагоприятни условия - условия, при които предприятието очаква или предполага, че ще реализира загуба при опериране с финансовия инструмент.
Договор - обвързващо споразумение с ясни икономически последици за две или повече страни и осигурено изпълнение чрез законна сила.
Непроизводен (първичен, основен, базов) финансов инструмент - финансов инструмент, изискващ първоначална нетна инвестиция. Това са вземанията, задълженията и осигуряванията на собствения капитал.
Производен финансов инструмент (дериватив) - финансов инструмент:
а) чиято стойност се мени в отговор на промяната на предварително определена (заложена) променлива, като конкретен лихвен процент, цена на ценна книга, цена на стока, валутен курс, кредитен рейтинг, ценови индекс, рейтингов индекс, кредитен индекс и други подобни;
б) който не изисква почти никаква първоначална нетна инвестиция или почти никаква нетна инвестиция с отношение към други видове договори, които реагират по подобен начин на промените в пазарните условия, и
в) който се заплаща на бъдеща дата.
Производните финансови инструменти не водят до прехвърляне на непроизводните финансови инструменти при възникване на договора, дори и при падежа им не е задължително да се осъществи такова прехвърляне.
Производните финансови инструменти могат да бъдат: фючърсните и форуърдните договори; суапови (лихвени и валутни и т.н.) опции (пут и кол), споразумения и ангажименти, от които могат да произтекат финансови ефекти и други подобни.
Внедрен (комбиниран, сложен, хибриден, съставен, синтетичен) производен финансов инструмент (внедрен дериватив) - производен финансов инструмент, който включва:
а) производен финансов инструмент, и
б) договор.
Финансов риск - риск, присъщ на финансовите инструменти, който се проявява поотделно или съчетано в следните разновидности:
а) риск на паричния поток - риск, произтичащ от колебанията в размера на бъдещите парични потоци, свързани с финансов инструмент;
б) кредитен риск - риск, произтичащ от възможността предприятието да не получи в договорения размер или въобще финансов актив, както и възможността предприятието да получи в пълен размер финансов актив, но на по-късна дата от уговорената;
в) ликвиден риск - риск, произтичащ от възможността предприятието да не погаси в договорения размер или изобщо финансов пасив, както и възможността предприятието да погаси в пълен размер финансов пасив, но на по-късна дата от уговорената;
г) ценови риск - риск, произтичащ от колебанията в цената на финансов инструмент, който в зависимост от вида на финансовия инструмент може да бъде:
- валутен риск - риск, произтичащ от промени във валутен курс;
- лихвен риск - риск, произтичащ от промени в лихвен процент;
- пазарен риск - риск, произтичащ от промени в пазарна цена.
Амортизируема стойност на финансов инструмент - размерът, с който първоначално е бил оценен финансовият инструмент при неговото признаване и коригиран:
а) в посока увеличение - с натрупаната амортизация на всяка разлика между първоначалния размер и размера при падежа;
б) в посока намаление:
- с вноските от погасяване на главницата; натрупаната амортизация на всяка разлика между първоначалния размер и размера на падежа;
- с всякакво отчисление за обезценка или несъбираемост.
Метод на ефективната лихва - метод за изчисляване на амортизацията на финансов актив или пасив чрез използването на ефективния лихвен процент.
Ефективен лихвен процент - размерът, който прави точен дисконт на очакваните бъдещи парични потоци до падежа или до следващата дата на пазарна промяна на цените до сегашната нетна преносна стойност на финансов актив или пасив. Ефективният лихвен процент понякога се определя като уравновесен приход до времето на падежа или до следващата дата на пазарна промяна на цените и представлява вътрешната норма на възвръщаемост на финансовия инструмент за определен отчетен период.
При изчисляването на ефективния лихвен процент се вземат под внимание всички възнаграждения и такси, платени или получени между страните по договора.
Контрол над актив - правото за получаване на бъдещи икономически изгоди, които произтичат от този актив.
Хеджиране за целите на счетоводството - определяне на един или повече хеджиращи инструменти, изменението на чиято справедлива стойност представлява цялостна или частична компенсация за промяната в справедливата стойност или в паричните потоци на хеджираната позиция.
Отписване - изваждане на финансов актив или пасив или част от тях от счетоводния баланс на предприятието.
Неотменим ангажимент - споразумението за обмен на определено количество ресурси на определена цена на определена бъдеща дата.
Хеджирана позиция - актив, пасив, договор или прогнозна бъдеща сделка, която:
а) излага предприятието на риск от изменения в справедливата стойност или от промени в бъдещите парични потоци, и която
б) за целите на отчитане на хеджирането се определя като защитавана позиция.
Хеджиращ инструмент - определен производен финансов инструмент (при редки обстоятелства може и непроизводен финансов инструмент), чиято справедлива стойност или парични потоци се очаква да компенсират промените в справедливата стойност или в паричните потоци на определената хеджирана позиция.
За целите на този стандарт непроизводен финансов инструмент може да бъде определен за хеджиращ инструмент при отчитане на хеджиране само ако защитава риск, произтичащ от промени във валутен курс (валутен риск).
Ефективност на хеджиране - степента, до която компенсационните промени в справедливата стойност или паричните потоци, свързани с даден хеджиран финансов риск, се постигат от хеджиращия инструмент.
Секюритизация (отм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Споразумение за обратно изкупуване - споразумение за прехвърляне на финансов актив на друга страна срещу пари в брой или друго обезщетение и съответно задължение за обратно изкупуване на финансовия актив на бъдеща дата на цена, равна на получените пари в брой или на полученото друго обезщетение, плюс лихва.
Разходи по извършване на сделка с финансови инструменти - направените разходи, които могат пряко да бъдат приписани на придобиването или продажбата на финансов инструмент.
Класификация на финансовите активи
2.1. Финансовите активи се класифицират в зависимост от целта на придобиване, а когато са част от портфейл, се класифицират в зависимост от целта, която предприятието си е поставило за постигане с портфейла.
2.2.1. Финансови активи, държани за търгуване - тези, които са придобити от предприятието с цел получаване на печалба, произтичаща от краткосрочни колебания в цените или в дилърски марж.
2.2.2. Финансовите активи се класифицират като държани за търгуване, без значение каква е целта на придобиването им, когато са част от портфейл, за който има свидетелства за неотдавнашна актуална способност за краткосрочно извличане на печалба.
2.2.3. Производните финансови активи винаги се класифицират като държани за търгуване, освен ако са предназначени за ефективни хеджиращи инструменти.
2.3.1. Финансови активи, държани до настъпване на падеж - финансови активи с фиксирано или определяемо плащане и фиксиран падеж, които предприятието има положителното намерение и възможност да запази до настъпване на падежа им.
2.3.2. Когато предприятието притежател има право (производен финансов инструмент) да изиска от предприятието издател да заплати или компенсира финансовия актив преди неговия падеж, финансовият актив се класифицира като държан до настъпване на падеж само ако предприятието - притежател на правото (производния финансов инструмент), има положителното намерение и възможност да не упражни това си право.
2.3.3. Финансови активи се класифицират като държани до настъпване на падеж независимо от това, дали падежът е за междинно или за окончателно плащане.
2.3.4. Финансовите активи, които са възникнали първоначално в предприятието, не се класифицират като държани до настъпване на падеж, при условие че се очаква те да не възстановят в значителна степен пълната си отчетна стойност. Предприятието взема предвид всички платени лихви и капитализирани разходи по извършване на сделката, когато определя дали ще бъде възстановена в значителна степен отчетната стойност на тези финансови активи.
2.3.5. Предприятие няма положително намерение да държи финансовия актив до настъпване на падеж, ако е спазено някое от следните условия:
а) държи го за неопределено време;
б) има готовност да продаде финансовия актив в отговор на: измененията в пазарните стойности на лихвения процент; ликвидни нужди; промени в наличността и прихода от алтернативни инвестиции; промени във финансиращите източници и условия или промени във валутен курс; това не важи за възникнали необичайни ситуации, които не биха могли да бъдат предварително очаквани от страна на предприятието.
2.3.6. Предприятието не класифицира финансови активи като държани до настъпване на падеж, ако по време на текущата финансова година или на двете предходни финансови години е продало, прехвърлило или упражнило пут-опция върху повече от незначително количество инвестиции, държани до настъпване на падеж преди техния падеж, по друг начин освен чрез:
а) продажби, достатъчно близки до падежа, или упражнено право на изискуемост, така че измененията в пазарната стойност на лихвения процент не са оказали значително влияние върху справедливата стойност на финансовия актив;
б) продажби, след като предприятието вече е събрало в значителна степен цялата главница по финансовия актив посредством разпределени по график вноски или предварителни вноски;
в) продажби, породени от изолирано събитие, което е извън контрола на предприятието, е необичайно и не би могло да бъде в разумните очаквания на предприятието.
2.3.7. Предприятието не класифицира финансовите активи като държани до падеж, когато продажбите по т. 2.3.6 се дължат на:
а) значителна обезценка в кредитната благонадеждност на издателя;
б) промяна в данъчното законодателство, която елиминира или намалява в значителна степен освободения от данъци режим на лихвата, която се получава от конкретни финансови активи, държани до настъпване на падеж; това обаче не важи за промени в данъчните ставки, приложими спрямо лихвения доход;
в) значителна бизнескомбинация или значително освобождаване (от рода на продажба на сегмент или дейност), което поражда необходимост от продажба или прехвърляне на финансови активи, държани до настъпване на падеж, за да се поддържа съществуващата рискова позиция на предприятието (напр. кредитния риск); тези случаи, въпреки че са в обсега на контрола на предприятието, не се третират като очаквани, а по-скоро като последствия;
г) промяна в изискванията на нормативната уредба, модифицираща в значителна степен онова, което съставлява допустими за придобиване или допустимо максимално равнище за придобиване на конкретни финансови активи, държани до настъпване на падеж;
д) значително нарастване на изискванията към предприятието или към определена негова дейност на регулиращите и/или контролните органи, което принуждава предприятието частично да се освободи от финансови активи, държани до настъпване на падеж;
е) значително нарастване на рисковата тежест на финансовите активи, държани до настъпване на падеж, използвано с цел регулиране на пасиви с рисков произход.
2.3.8. Предприятие не притежава възможност да задържи финансов актив до настъпване на падежа му, когато:
а) не притежава налични финансови ресурси, за да задържи финансовия актив, докато настъпи падежът му;
б) подлежи на законови и/или други ограничения, които биха провалили намерението му да задържи финансовия актив до настъпване на падежа му.
2.4.1. Кредити и вземания, възникнали първоначално в предприятието - финансови активи, създадени от предприятието посредством директно предоставяне на пари, стоки или услуги на дадени дебитори.
2.4.2. Когато предоставянето на пари, стоки или услуги на дадени дебитори е с намерение получените финансови активи да бъдат продадени незабавно или в близко бъдеще, те се класифицират като финансови активи, държани за търгуване.
2.4.3. Придобиване на дял в пул от кредити или вземания представлява покупка на финансов актив, а не финансов актив, възникнал първоначално в предприятието.
2.4.4. Кредит, придобит чрез бизнескомбинация, се счита за възникнал първоначално в предприятието, при условие че е бил класифициран по подобен начин в придобитото предприятие.
2.5. Обявени за продажба - всички финансови активи, които не могат да се класифицират в предходните групи.
Класификация на финансовите пасиви
3.1. Финансовите пасиви се класифицират съобразно целта при поемането им, а когато са част от портфейл, се класифицират в зависимост от целта, която предприятието си е поставило за постигане с портфейла.
3.2.1. Държани за търгуване - финансови пасиви, поети от предприятието с цел получаване на печалба, произтичаща от краткосрочни колебания в цените или в дилърските маржове.
3.2.2. Финансови пасиви се класифицират като държани за търгуване, без значение каква е целта на поемането им, когато са част от портфейл, за който има свидетелства за неотдавнашна актуална способност за краткосрочно извличане на печалба.
3.2.3. Производните финансови пасиви винаги се класифицират като държани за търгуване, освен ако са определени като хеджиращи инструменти.
3.2.4. Финансови пасиви под формата на задължения за прехвърляне на ценни книжа, заети чрез шортов продавач (предприятие, продаващо ценни книжа, които все още не притежава), се класифицират като държани за търгуване.
3.2.5. Използването на дадени финансови пасиви за финансиране на търговска дейност не ги превръща непременно в държани за търгуване.
3.3.1. Държани до настъпване на падеж - финансови пасиви с фиксирано или определяемо плащане и фиксиран падеж, които предприятието има положителното намерение и възможност да запази до настъпване на падежа им.
3.3.2. Финансови пасиви се класифицират като държани до настъпване на падеж независимо от това, дали падежът е за междинно или за окончателно плащане.
3.3.3. Финансовите пасиви, които са възникнали първоначално в предприятието, не се класифицират като държани до настъпване на падеж.
3.4.1. Възникналите първоначално в предприятието финансови пасиви са създадени от предприятието посредством директно получаване на пари, стоки или услуги от дадени кредитори.
3.4.2. Когато получаването на пари, стоки или услуги от дадени кредитори е с намерение създадените финансови пасиви да бъдат реализирани незабавно или в близко бъдеще, те се класифицират като държани за търгуване.
3.4.3. Кредит, придобит от предприятието под формата на участие в заем от друг кредитор, се счита за възникнал първоначално в предприятието, при условие че е консолидиран на датата, на която кредитът е бил предоставен от другия кредитор.
3.4.4. Придобиване на дял в пул от кредити или на по-рано отпуснат кредит представлява поемане на финансов пасив, а не финансов пасив, възникнал първоначално в предприятието.
3.4.5. Финансов пасив, придобит чрез бизнескомбинация, се счита за възникнал първоначално в предприятието, при условие че е бил класифициран по подобен начин в придобитото предприятие.
3.4.6. Кредит, придобит посредством синдициране, се счита за възникнал първоначално в предприятието, тъй като всеки кредитор участва в предоставянето му.
Първоначално признаване
4.1. Предприятието признава финансовия актив или финансовия пасив в своя счетоводен баланс единствено когато стане страна в договорните условия на инструмента, например:
а) безусловните вземания и плащания се признават като активи или пасиви, когато предприятието стане страна по договора и вследствие на това има право да получава или правно задължение да плаща пари в брой;
б) активите, които ще бъдат придобити, и пасивите, които ще бъдат поети в резултат на условен ангажимент за покупко-продажба на стоки или услуги, според сегашната счетоводна практика не се признават, докато поне една от страните не изпълни условията на договора, така че или да има право да получи даден актив, или да е задължена да изплати даден пасив; например предприятие, което получава фирмена поръчка, не признава актив и съответно предприятието, което подава поръчката, не признава пасив по време на поемане на ангажимента, а отлага признаването, докато поръчаните стоки или услуги бъдат превозени, доставени или извършени;
в) за разлика от буква "б" при форуърдна сделка - ангажимент за покупко-продажба на определен финансов инструмент или стока на бъдеща дата и на определена цена - се признава като актив или пасив на датата на поемане на ангажимента, а не се изчаква до датата на приключване, на която практически се осъществява сделката; когато предприятието стане страна по договор за форуърд, обективните стойности на правото и задължението често саравни, така че нетната справедлива стойност на форуърда е нула и само нетната справедлива стойност на правото и задължението се признава като актив или пасив; обаче всяка страна е изложена на ценовия риск, който е предмет на договора от тази дата; подобна форуърдна сделка отговаря на принципа за признаване от гледна точка и на купувача, и на продавача по времето, когато предприятията стават страни по договора, макар че на тази дата нетната й стойност може да бъде равна на нула; справедливата стойност на договора може в бъдеще да се превърне в нетен актив или пасив в зависимост от срочната стойност на парите и стойността на основния инструмент или стока - предмет на форуърда;
г) финансовите опции се признават като активи или пасиви, когато притежателят или издателят стане страна по договора;
д) планираните бъдещи сделки, независимо колко са вероятни, не са активи или пасиви на предприятието, тъй като към датата на съставяне на финансовия отчет предприятието не е станало страна по договор, изискващ бъдещо получаване или прехвърляне на активи в резултат на бъдещи сделки.
4.2. Покупката на финансов актив се признава в предприятието в съответствие с възприетата счетоводна политика чрез използване неотклонно за всяка от четирите категории финансови активи на един от следните два метода:
а) дата на търгуване - този метод се прилага за признаването на актив, който ще бъде получен, и задължението да се плати за него на датата на търгуване; начисляването на лихва върху актива и пасива не започва да тече до датата на уреждане.
Финансовият актив се зачислява по стойност, определена на базата на задължението за плащане на датата на търгуване. След тази дата промените в справедливата стойност се отчитат според класификацията на финансовия актив (като финансов резултат или резерв от преоценка);
б) дата на уреждане - при този метод признаването на актива се извършва в деня, в който е прехвърлен в предприятието, до тази дата той не се отчита балансово.
Всяка промяна в справедливата стойност на финансовия актив между датата на търгуване и датата на уреждане се отчита съобразно класифицирането на финансовия актив (като финансов резултат или резерв от преоценка).
4.3. По преценка на ръководството на предприятието условните ангажименти, възникнали в процеса на обичайната му дейност, може да не се признават до момента на реалното им изпълнение - например фирмени поръчки, приети оферти и други подобни, които се прилагат в практиката за дадената дейност. В счетоводната политика на предприятието се конкретизират случаите, при които дадени условни ангажименти се третират като възникнали в процеса на обичайната му дейност.
4.4. Внедреният производен финансов инструмент се разделя от основния договор (за непроизводен финансов инструмент или който не поражда финансов инструмент) и се признава като производен финансов инструмент, ако са спазени всички следни условия:
а) икономическите характеристики и финансовите рискове на внедрения производен финансов инструмент не са тясно свързани с икономическите характеристики и финансовите рискове на основния договор;
б) отделно договорен финансов инструмент със същите условия както при внедрения би отговарял на определението за производен финансов инструмент;
в) основният договор не се оценява по справедлива стойност, а по цена на придобиване/възникване.
Примери за внедрен производен финансов инструмент, който се признава за производен финансов инструмент:
а) инструмент на собствен капитал с пут-опция - този вид опция не е тясно свързана с инструмента на собствения капитал;
б) инструмент на собствен капитал с кол-опция - този вид опция не е тясно свързана с инструмента на собствения капитал; от гледна точка на издателя на кол-опцията тя е инструмент на собствения капитал, когато се изисква уреждането й в акции/дялове, и съответно е извън обхвата на този стандарт;
в) задължение с опция за продължаване на срока (отлагане на падежа) - този вид опция не е тясно свързана с поетото от предприятието задължение; когато обаче е налице случай на коригиране към пазарния лихвен процент по време на продължаването на срока (отлагането на падежа), опцията не се признава като производен финансов инструмент, а се третира като неразделна част от поетото задължение, тъй като с тази опция предприятието не може да компенсира обичайния за всяко задължение финансов риск, а именно допълнително обезщетяване на кредитора, за продължаване срока на изискуемост на задължението;
г) задължение с възможност при погасяване за капиталово индексиране на лихвата и/или главницата; в този случай размерът на лихвата и/или главницата се индексира до справедливата стойност на акциите/дяловете на предприятието, което е поело задължението;
този вид производен финансов инструмент не е тясно свързан с основния договор (за кредит, доставка, застраховка, осигуровка и т.н.), защото финансовите рискове, заложени в основния договор, и внедреният производен финансов инструмент са нееднородни;
д) задължение с възможност при погасяване за стоково индексиране на лихвата и/или главницата; в този случай размерът на лихвата и/или главницата се индексира до цените на стоките/продукцията или услугите на предприятието, което е поело задължението; този вид производен финансов инструмент не е тясно свързан с основния договор (за кредит, доставка, застраховка, осигуровка и т.н.), защото финансовите рискове, заложени в основния договор, и внедреният производен финансов инструмент са нееднородни;
е) задължение с възможност за дялова конверсия; този вид производен финансов инструмент не е тясно свързан с основния договор (за кредит, доставка, застраховка, осигуровка и т.н.);
ж) задължение в ценни книжа, емитирано със значителен дисконт или премия и с кол-опция или пут-опция, върху дълг, емитиран със значителен дисконт или премия - тези видове опции не са тясно свързани с поетото от предприятието задължение; когато обаче ценните книжа са без лихвени купони и подлежат на изкупуване или продаване по принадената им стойност, те не се признават като производен финансов инструмент, а се третират като неразделна част от поетото задължение, тъй като с тези опции предприятието не може да компенсира обичайните за ценните книги финансови рискове - от непредвидени изменения в стойността им;
з) задължения с "кредитен дериватив", "кредитните деривативи" не са тясно свързани с поетото от предприятието задължение; при тези задължения едната страна (наричана "бенефициент") може да прехвърли кредитния риск на актива, който евентуално може да притежава или да не притежава, на друга страна (наричана "поръчител") - тези случаи позволяват поръчителят да поеме кредитния риск, произтичащ от конкретния актив, без да го купува директно.
Примери за внедрен производен финансов инструмент, който не се признава за производен финансов инструмент:
а) внедрен производен финансов инструмент, който е свързан с лихвен процент или лихвен индекс - този инструмент е тясно свързан с лихвения процент на основния договор; този стандарт не позволява задължение, базирано на плаващ лихвен процент, да се третира като задължение, базирано на фиксиран лихвен процент, с внедрен производен финансов инструмент;
б) внедрен производен финансов инструмент, който е свързан с под или с таван на лихвени проценти - този инструмент е тясно свързан с лихвения процент на основния договор;
в) внедрен производен финансов инструмент, който е свързан с СС 21 - Ефекти от промени във валутните курсове - този инструмент е тясно свързан с платимия размер по основния договор и се отчитат по реда на СС 21 - Ефекти от промени във валутните курсове;
г) внедрен производен финансов инструмент, който представлява опция за предплата, включваща се в базисната цена, която не предизвиква значителна печалба или загуба;
д) внедрен производен финансов инструмент, който представлява опция за предплата за продажба само на лихвата или само на главницата, и произлизащ от първоначално разделяне на правото за получаване на договорени парични потоци от даден финансов инструмент, който не е съдържал внедрен производен финансов инструмент и който не съдържа условия, различаващи се от тези в основния договор;
е) когато основният договор е лизингов и внедреният производен финансов инструмент представлява инфлационен индекс от рода на индекс за лизингови вноски (без процентно съотнесените към лизинга) към индекс на потребителските цени в икономическото обкръжение на лизингополучателя, примерни вноски, базирани на съответни продажби, и примерни вноски, базирани на променливи лихвени проценти.
4.5. Когато този стандарт изисква от предприятието да отдели от основния договор внедрен производен финансов инструмент и да го признае като производен финансов инструмент и предприятието е неспособно да го оцени отделно от основния договор, то целият основен договор се признава и съответно се третира като финансов инструмент, държан за търгуване.
4.6. Обезпечение, отговарящо на определението за финансов инструмент, се признава като финансов инструмент само когато кредиторът има разрешение от дебитора за продажба или обратно залагане на обезпечението без ограничения. Признатите като финансови инструменти обезщетения се отразяват във финансовите отчети на:
а) предприятието дебитор - чрез отделянето им от другите активи, които не са използвани за обезпечение;
б) предприятието кредитор - чрез посочването им като финансов актив (получено обезпечение) и като финансов пасив (задължение за възстановяване на получено обезпечение).
Първоначална оценка на финансовите инструменти
5.1. Финансовите инструменти се оценяват при първоначалното придобиване по цена на придобиване, която включва:
а) справедливата стойност на даденото (при финансов актив) или полученото (при финансов пасив) за него вложение;
б) разходите по извършване на сделка с финансови инструменти, като:
- хонорари, комисиони и други възнаграждения, изплатени на агенти, брокери, консултанти, дилъри и други, пряко ангажирани със сделката лица;
- данъци, такси, разрешения и други, изплатени на борси и на регулационни органи;
- трансферни данъци и мита и други.
5.2. В първоначалната оценка на финансовите инструменти не се включват получените премии и отбиви, финансирания и разпределения на административни и други общи разходи.
Последващо оценявани финансови активи
6.1. След първоначалното признаване предприятието оценява по справедлива стойност, която не се коригира с очакваните разходи по продажбата или друг вид освобождавания на финансовите активи, класифицирани като:
а) финансови активи, държани за търгуване;
б) финансови активи, обявени за продажба.
6.2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) След първоначалното признаване предприятието оценява по амортизируема стойност с помощта на метода на ефективната лихва финансовите активи, класифицирани като:
а) инвестиции, държани до настъпване на падеж, и
б) заеми и вземания, предоставени от предприятието и недържани за търгуване, които имат фиксиран падеж.
6.3. Заеми и вземания, предоставени от предприятието, които нямат фиксиран падеж, се отчитат по себестойност.
6.4. Всички финансови активи подлежат на проверка за обезценка.
Последващо отчитане на финансови пасиви
7.1. След първоначалното признаване предприятието оценява по:
а) (доп. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) амортизируема стойност - финансовите пасиви, класифицирани като държани до настъпване на падеж и финансовите пасиви, класифицирани като възникнали първоначално в предприятието, и
б) справедлива стойност - финансовите пасиви, класифицирани като държани за търгуване.
Изисквания при определяне на справедлива стойност на финансови инструменти при последващото им отчитане
8.1. Справедливата стойност на финансов инструмент може да се изчисли по надежден начин, когато:
а) непостоянството в обхвата на разумните оценки на справедливата стойност е незначително за даден финансов инструмент, или
б) вероятностите за различните оценки в рамките на обхвата могат да бъдат разумно определени и използвани за пресмятане на справедливата стойност.
8.2. Справедливата стойност на финансов инструмент се изчислява надеждно, когато за даден финансов инструмент има:
а) публикувана ценова котировка на активен пазар, като:
- при държан актив или пасив, който ще бъде емитиран, се взема текущата цена на наддаване;
- при актив, който ще бъде придобит или държан пасив, се взема текущата офертна или продажна цена; когато няма текуща цена на наддаване или офертна цена, цената на най-скорошната сделка може да осигури свидетелство за текущата справедлива стойност, при условие че не е имало значителна промяна в икономическите обстоятелства в периода между датата на сделката и датата, на която предприятието възнамерява или е договорило да придобие финансовия инструмент;
б) оценка на независимо рейтингово предприятие (агенция), въз основа на която паричните потоци могат да бъдат разумно определени;
в) модел за подходящо оценяване, който се захранва с данни, пристигащи от активни пазари.
8.3. Когато пазарът на даден финансов инструмент не е активна борса, може да се наложи коригиране на публикуваните ценови котировки, за да се стигне до надеждно изчисляване на справедливата стойност.
8.4. Когато е налице стесненост на пазара по отношение на даден финансов инструмент, котировките на пазарните цени може да не са показателни за справедливата стойност на финансовия инструмент. Стесненост на пазара е налице при:
а) пазар с нередовна активност;
б) пазар, който не се е установил стабилно или е нововъзникващ;
в) пазар, на който се търгуват малки обеми - тип "гише".
8.5. Когато няма налична котировка на активен пазар, използването на техники за извършване на оценка може да бъде достатъчно надеждно за определяне на справедливата стойност на финансов инструмент, за да удовлетвори изискванията на този стандарт. Такива техники могат да бъдат:
а) чрез съпоставяне с текуща пазарна стойност на друг подобен финансов инструмент;
б) чрез определяне на дисконтираните парични потоци, които се очакват от финансовия инструмент чрез сконтови проценти, равни на преобладаващия процент на възвръщаемост за финансови инструменти, притежаващи в значителна степен същите условия и характеристики, включително кредитна благонадеждност на дебитора, остатъка от срока за изплащане на главницата или за който е фиксиран договореният лихвен процент и т.н.;
в) чрез използване на модели за опционно ценообразуване;
г) на конструирана база - когато съществува пазарна цена за отделни съставни елементи на финансовия инструмент.
8.6. (нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато справедливата стойност не може да се определи надеждно, финансовият инструмент се оценява по цена на придобиване.
Отчитане на разликите от промените в оценката на финансови инструменти
9.1. Разликите от промените в оценките на финансовите инструменти се отчитат в зависимост от начина, по който се осъществява последващото отчитане на финансовите инструменти и възприетата счетоводна политика от предприятието.
9.2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Финансовите инструменти редовно се проверяват за обезценка.
9.3. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Разликите от промените в оценките на финансовите инструменти, отчитани по справедлива стойност и класифицирани като:
а) държани за търгуване (включително производните финансови инструменти) се отчитат като текущи финансови приходи или текущи финансови разходи;
б) обявени за продажба се отчитат като:
- текущи финансови приходи или текущи финансови разходи, или
- увеличение или намаление на резерв от преоценка за финансови инструменти, който може да бъде положителна или отрицателна величина;
в) заеми и вземания, предоставени от предприятието и държани за търгуване (включително производните финансови инструменти), се отчитат като текущи финансови приходи или текущи финансови разходи.
9.4. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Обезценката на финансовите активи, отчетени по амортизируема стойност, се отчита като финансов разход.
9.5. Когато финансовият актив или пасив бъде продаден или отписан по друг повод, създаденият за него резерв от преоценка се отчита като текущ финансов разход или текущ финансов приход.
Обезценка на финансови инструменти (Загл. изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
10.1. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Финансовият актив е обезценен, ако балансовата му стойност е по-голяма от очакваната му възстановима стойност.
10.2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В края на всеки отчетен период предприятието определя дали съществува някакво обективно обстоятелство за обезценяване на дадения финансов актив или група финансови активи. Ако съществува такова обстоятелство, предприятието определя възстановимата стойност на финансовите активи и представя намалението или като текущ финансов разход, или като намаление на резерва от преоценка, ако той е положителна величина. Сумата, превишаваща създадения резерв, се отчита като текущ финансов разход. Когато за финансовия актив е създаден резерв от преоценка, който е отрицателна величина, обезценката се отчита като текущ финансов разход и като намаление на този резерв.
Отписване на финансови инструменти
11.1. Предприятието отписва изцяло или частично финансовите си инструменти (включително произтичащите от обезпечения) единствено когато договорените права или задължения по тях бъдат погасени. Погасяване (изцяло или частично) на договорени права или задължения, произтичащи от финансов инструмент, е налице при:
а) реализиране на правата или уреждане на задълженията;
б) отказ от правата или отменяне на задълженията;
в) изтичане на срока за реализиране на правата или за уреждане на задълженията.
11.2. Прехвърлянето само по себе си на финансов инструмент на друго предприятие не означава, че той непременно подлежи на отписване. Отписването на финансов инструмент, който е прехвърлен, зависи от условията на сделката по прехвърлянето - например финансов инструмент може да не се отписва, когато:
а) прехвърлящият има право на обратно придобиване и има намерение и възможност да упражни това свое право с изключение на случаите, когато:
- финансовият инструмент е свободно достъпен на пазара, или
- цената на обратното придобиване е справедливата стойност на финансовия инструмент към датата на обратното придобиване;
б) прехвърлящият е едновременно и упълномощен, и задължен да закупи обратно или да обезщети прехвърления финансов инструмент при условия, които ефективно осигуряват възвръщаемост, сходна на тази, която се очаква от финансовия инструмент, без да бъде прехвърлен; такива случаи са налице при цена на обратно изкупуване, различна от справедливата стойност, чрез:
- форуърден договор за покупко-продажба;
- притежанието на кол-опция и издаването на пут-опция с приблизително еднаква цена;
в) прехвърленият финансов инструмент не е свободно достъпен на пазара и прехвърлящият е запазил в значителна степен всички финансови рискове, които биха възникнали от финансовия инструмент.
11.3. При частично отписване на финансов инструмент предприятието определя съответстващата на отписана част на финансовия инструмент балансова стойност спрямо общата балансова стойност на целия финансов инструмент и отчита като отписана само тази съответстваща част.
11.4. Отписване на финансов инструмент, придружено от възникване на нов финансов инструмент, се отчита като трансформиране на един финансов инструмент в друг.
11.5. Отписването на финансов инструмент се отчита в съответния отчетен период по следния начин:
а) при реализиране на правата или уреждане на задълженията - резултатът от сделката се отразява като текущ финансов приход или текущ финансов разход от сделка с финансови инструменти;
б) при отказ от правата или отменяне на задълженията - балансовата стойност на финансовия инструмент се отразява като текущ финансов разход или текущ финансов приход от отписване на финансови инструменти;
в) при изтичане на срока за реализиране на правата или за уреждане на задълженията - балансовата стойност на финансовия инструмент се отразява като текущ финансов разход или текущ финансов приход от изтекъл срок на финансови инструменти;
г) при отписване поради прехвърляне - резултатът от сделката се отразява като текущ финансов приход или текущ финансов разход от сделка с финансови инструменти;
д) при частично отписване - резултатът от сделката, съответстващ на отписаната част от балансовата стойност, се отразява като текущ финансов приход или текущ финансов разход от сделка с финансови инструменти;
е) при трансформиране на финансов актив в друг:
- от финансов актив, отчитан по амортизируема стойност, във финансов актив, отчитан по справедлива стойност - към момента на прехвърляне финансовият актив се отчита по справедлива стойност, а разликата между тази стойност и амортизируемата стойност се отчита като текущ финансов приход или текущ финансов разход;
- от финансов актив, отчитан по справедлива стойност, към финансов актив, отчитан по амортизируема стойност, справедливата стойност се счита за начална амортизируема към момента на прехвърлянето; когато за финансовия актив има създаден резерв от преоценка, той може да се отчита по един от следните начини:
- амортизира се за останалия живот на инвестицията;
- държи се, докато финансовият актив бъде продаден или освободен по друг начин.
11.6. Когато се отпише финансов инструмент, за който има създаден резерв за преоценка, съответстващият на финансовия инструмент резерв се отразява като текущ финансов приход или текущ финансов разход.
Хеджиране
12. Съществуват три вида взаимоотношения на хеджиране:
а) хеджиране на справедлива стойност - защитаване на степента на риск от изменения в справедливата стойност на признат актив или пасив или на разграничена част от подобен актив или пасив, на която се приписва определен риск и която ще окаже влияние върху отчетената нетна печалба или загуба;
б) хеджиране на паричен поток - защитаване на степента на риск от вариране на паричните потоци, на които:
- се приписва определен риск, свързан с признат актив или пасив (като всички или някои бъдещи лихвени плащания върху дълг с непостоянен рейтинг), или прогнозна сделка (като очаквана покупка или продажба), и
- ще окажат влияние върху отчетената нетна печалба или загуба. Хеджирането на непризнат условен ангажимент се отчита като хеджиране на паричен поток, макар че има риск за справедливата стойност, и
в) хеджиране на нетна инвестиция в предприятие в чужбина.
12.1. Предприятията, извършващи хеджиране, при започване на хеджирането следва да имат официална документация за взаимоотношенията на хеджиране и целта на предприятието при предприемане на управлението на риска (фирмена политика относно хеджирането), която задължително трябва да регламентира следните аспекти:
а) принципи на хеджиране в предприятието;
б) цел на хеджирането и стратегия за управление на финансовите рискове в предприятието;
в) определяне на хеджиращите инструменти и на свързаните с тях хеджирани позиции (единици);
г) определяне на вида и естеството на обезпечаваните финансови рискове;
д) определяне на начина, по който ще се оценява ефективността на хеджиращите инструменти.
12.2. Предприятията трябва да очакват, че хеджирането ще бъде високоефективно при оценяването му на текуща база.
12.3. Предприятията трябва да са определили вероятността за осъществяване на прогнозната сделка, спрямо която се прилага хеджиране на финансовите й рискове като значими.
12.4. Предприятията трябва да имат възможност надеждно да оценят ефективността от хеджирането.
Оценка на ефективността на хеджиране
13. Ефективността на хеджирането се изчислява в процент по една от следните две формули:
а) резултатът от измененията в справедливата стойност (цената) или на паричния поток на хеджиращия инструмент се разделя на противоположния по посока резултат от измененията в справедливата стойност (цената) или паричния поток на хеджираната позиция (единица), без да се взема под внимание знакът (плюс или минус) на полученото число;
б) резултатът от измененията в справедливата стойност (цената) или на паричния поток на хеджираната позиция (единица) се разделя на противоположния по посока резултат от измененията в справедливата стойност (цената) или на паричния поток на хеджиращия инструмент, без да се взема под внимание знакът (плюс или минус) на полученото число.
13.1. Хеджирането се оценява като високоефективно, когато процентът е в рамките на 80 - 125 на сто.
13.2. Финансовите инструменти, които се отчитат по стойност, различна от справедливата, могат да бъдат хеджиращи инструменти само когато защитават хеджираните позиции (единици) от ценови валутни рискове.
Отчитане на хеджиране
14.1. Хеджиране на справедлива стойност:
а) резултатът от измененията в справедливата стойност (цената) на хеджиращите инструменти се отчита като финансов приход или финансов разход;
б) с резултата от измененията в справедливата стойност (цената) на хеджираните позиции (единици) се коригират техните отчетни стойности срещу признаване на финансов приход или на финансов разход.
По посочените начини се отчита резултатът от хеджирането на ценови рискове само когато първоначално хеджирането е оценено като високоефективно и впоследствие оценката на хеджирането е в рамките на посочените в т. 13.1 проценти.
Пример: Предприятие купува ценна книга за 100 единици. В края на текущия отчетен период пазарната цена (справедливата стойност) на ценната книга е 120 единици и предприятието с цел да защити стойността от 120 единици предприема хеджиране на ценовия пазарен риск, придобивайки производен финансов инструмент. В края на следващия отчетен период пазарната цена (справедливата стойност) на ценната книга е 110 единици, но от хеджиращия инструмент предприятието реализира печалба в размер 10 единици.
14.2. Хеджиране на паричен поток:
а) положителният резултат от измененията в паричния поток на хеджиращите инструменти се отчита като резерв от хеджиране и/или като финансови приходи до размера на предходни финансови разходи, произтичащи от същите хеджиращи инструменти;
б) отрицателният резултат от измененията в паричния поток на хеджиращите инструменти се отчита като намаление на резерва от хеджиране и/или като финансови разходи за разликата, превишаваща натрупания резерв от хеджиране, произтичащ от същите хеджиращи инструменти.
По посочените начини се отчита резултатът от хеджирането на рискове на паричните потоци само когато хеджирането първоначално е оценено като високоефективно и впоследствие оценката на хеджирането е в рамките на посочените в т. 13.1 проценти.
Когато документираната фирмена политика относно хеджирането изключва от оценката за ефективността на хеджирането определен компонент от свързания с хеджиращия инструмент резултат, за този изключен компонент не се прилагат изискванията на тази точка.
14.3. Преустановяване на хеджирането се извършва при наличието на следните обстоятелства:
а) при изтичане на срока на хеджиращия инструмент;
б) при продажба на хеджиращия инструмент;
в) при изразходване на хеджиращия инструмент;
г) когато хеджирането не отговаря на изискванията за отчитане като такова.
При преустановяване на хеджиране резервът от хеджиране, ако има такъв, се отразява като текущ финансов приход.
14.4. Замяната или разсрочването на хеджиращия инструмент в друг хеджиращ инструмент, когато е част от документираната фирмена политика, не е основание за преустановяване отчитането на хеджирането.
14.5. Когато хеджираната позиция (единица) е задбалансова и хеджирането й води до признаване на актив или пасив, произтичащият от хеджирането резерв, ако има такъв, се взема предвид при определянето на първоначалната стойност на признатия актив или пасив.
14.6. Хеджирането на нетна инвестиция в предприятие в чужбина се отчита като хеджиране на рискове на паричните потоци.
Оповестяване
15. В приложението към годишния финансов отчет се оповестява информация за:
I. Финансовите инструменти:
а) създадените портфейли от финансови инструменти в предприятието;
б) възприетата в предприятието фирмена политика относно:
- признаването, отчитането и оценката (първоначална и последваща) на финансовите инструменти;
- създадените портфейли - цел, вид и специфики;
в) всички значими финансови рискове от гледна точка на финансовата стабилност на предприятието, които:
- са възникнали през отчетния период, както и действията, които са предприети за предотвратяването им в бъдеще;
- се съдържат в наличните финансови инструменти към датата на финансовия отчет;
- се съдържат по принцип в създадените от предприятието портфейли.
г) (нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) за финансовите инструменти, отчитани по справедлива стойност, се оповестяват допълнително:
аа) използваните модели и техники за определяне на справедливата стойност на финансовите инструменти;
бб) за всяка категория финансови инструменти:
- справедливата стойност;
- разликите от промените в оценките, отчетени в отчета за приходите и разходите;
- разликите от промените в оценките, отчетени в резерва от преоценка;
вв) изменението в резерва от преоценка през отчетния период, както и стойността му в началото и в края на отчетния период;
гг) за всеки клас дериватив:
- размерът и естеството;
- значимите условия, които могат да повлияят върху сумата, срочността и сигурността на бъдещите парични потоци;
д) (нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) за деривативите, които не се отчитат по справедлива стойност, се оповестява следната информация за всеки клас дериватив:
- размерът и естеството;
- справедливата стойност, при условие че тя може да се определи съгласно изискванията на този стандарт.
II. Хеджирането:
а) общата стойност на:
- хеджиращите инструменти - по вид;
- резерва от хеджиране към датата на финансовия отчет;
- хеджираните позиции (единици) - по вид на позициите и по вид на хеджираните финансови рискове;
- средната ефективност от хеджирането за отчетния период в предприятието - общо за предприятието като цяло и по вид на хеджиращите инструменти, без да се взема под внимание ефективността, произтичаща от наличните хеджиращи инструменти към датата на финансовия отчет;
б) документираната фирмена политика в предприятието относно хеджирането;
в) възприетия начин за оценка на ефективността на хеджирането.

 

Обн. ДВ. бр. 30 от 7.04.2005 г., изм. ДВ. бр. 86 от 26.10.2007 г.

Цел
СС 31 определя реда за отчитане на дяловите участия в смесени предприятия и при отчитането на активите, пасивите, приходите и разходите във финансовите отчети на участниците в смесеното предприятие и на инвеститорите независимо от структурите или формите, в които се извършват дейностите на смесеното предприятие.

Обхват
1. Този стандарт се прилага от:
а) смесените предприятия;
б) участниците и инвеститорите в смесените предприятия.
Определения
2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В този стандарт се използват определения със следното значение:
Смесено предприятие - договорно взаимоотношение, по силата на което две или повече страни се заемат със стопанска дейност, която подлежи на съвместен контрол.
Контрол - правото да се управлява финансовата и оперативната политика на дадена стопанска дейност по начин, който осигурява извличане на изгода.
Съвместен контрол - договореното споделяне на контрола върху въпросната стопанска дейност.
Значително влияние - правото на участие при вземането на решения, свързани с финансовата и оперативната политика на дадена стопанска дейност, но не и контрол или съвместен контрол върху тази политика.
Съдружник - страна, която участва в смесено предприятие и споделя съвместния контрол върху смесеното предприятие.
Инвеститор в смесено предприятие - участникът в смесено предприятие, който не участва в съвместния контрол върху него.
Пропорционална консолидация - методът на осчетоводяване и отчитане, при който процентният дял на съдружника във всеки от активите, пасивите, приходите и разходите на съвместно контролираната стопанска единица се комбинира ред по ред със сходните позиции или пък се отчитат като позиции на отделни редове във финансовите отчети на съдружника.
Метод на собствения капитал (отм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
Форми на смесени предприятия
3.1. Този стандарт разглежда три основни вида смесени предприятия:
а) съвместно контролирани дейности;
б) съвместно контролирани активи, и
в) съвместно контролирани стопански единици, които се описват чрез и отговарят на определението "смесено предприятие".
3.2. Общи за всички смесени предприятия се явяват следните черти:
а) двама или повече съдружници са обвързани с договорно взаимоотношение, и
б) договорното взаимоотношение установява съвместен контрол.
Договорно взаимоотношение
4.1. За целите на този стандарт дейност, при която липсва договорно взаимоотношение за установяване на съвместен контрол, не се смята за смесено предприятие.
4.2. Договорното взаимоотношение е в писмен вид и решава следните въпроси:
а) дейността, времетраенето и отчетните задължения на смесеното предприятие;
б) назначаването на управителния съвет или равностоен управляващ орган на смесеното предприятие и полагащите се на всеки съдружник права във връзка с гласуването;
в) дяловите вноски на съдружниците, и
г) разпределянето на продукцията, приходите, разходите и резултатите от дейността на смесеното предприятие между съдружниците.
4.3. С договорното взаимоотношение се установява съвместен контрол върху смесеното предприятие, с което се гарантира, че нито един от съдружниците не може да бъде в състояние да упражнява самостоятелен контрол върху дейността му.
Съвместно контролирани дейности
5.1. Съвместно контролираните дейности се базират на експлоатацията на активи и други ресурси на съдружниците, без да се основават на корпорация, съдружие или друга стопанска единица, нито пък на финансова структура, която да е отделна от самите съдружници, и всеки съдружник:
а) използва собствено имущество, съоръжения и оборудване, както и собствени материални запаси; поема собствени разходи и пасиви и се финансира сам;
б) получава дял от приходите от продажбите, определен в договорното взаимоотношение.
5.2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Всеки съдружник отчита и отразява в индивидуалните си финансови отчети, а впоследствие - и в консолидираните си финансови отчети:
а) контролираните от него активи и поетите от него задължения;
б) направените от него разходи и собствения си дял в приходите от продажбите на продукцията, стоките и услугите, произвеждани от смесеното предприятие.
5.3. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Тъй като активите, пасивите, приходите и разходите са веднъж признати в индивидуалните финансови отчети на съдружника, а впоследствие - и в консолидираните му финансови отчети, при представянето на последните не се налага съдружникът да прави каквито и да е преизчисления или да предприема други консолидационни процедури по отношение на тези позиции.
5.4. Не е задължително да се води отделно счетоводство на смесеното предприятие или изготвянето на отделен финансов отчет за него. Воденето на отделно счетоводство на смесеното предприятие или изготвянето на отделен финансов отчет е за целите на съдружниците, с помощта на който се оценява ефективността на смесеното предприятие.
Съвместно контролирани активи
6.1. Съвместно контролираните активи се базират на съвместен контрол, а често и на съвместна собственост върху един или повече от активите, внесени в смесеното предприятие или придобити специално за целите на смесеното предприятие и посветени на неговите цели.
6.2. Активите се използват за извличане на изгода за съдружниците. Всеки съдружник получава дял от произведеното и понася предварително договорен дял от направените разходи.
6.3. Съществуването на съвместно контролирани активи обикновено не включва основаването на корпорация, съдружие или друга стопанска единица, нито пък на финансова структура, която да е отделна от тези на самите съдружници. Всеки съдружник притежава контрол върху своя дял от бъдещата стопанска изгода чрез дела си в съвместно контролирания актив.
6.4. Всеки съдружник включва във финансовите си отчети:
а) своя дял в съвместно контролираните активи, класифицирани според естеството на активите, а не като инвестиция;
б) своя дял от понесените пасиви при финансиране на собствения му дял;
в) своя дял от пасивите, понесени съвместно с другите съдружници във връзка със смесеното предприятие;
г) какъвто и да е приход от продажбата на този дял от продукцията заедно със своя дял в разходите, направени от смесеното предприятие, както и
д) каквито и да е разходи, свързани със собствения му дял в смесеното предприятие.
Съвместно контролирани стопански единици
7.1. Съвместно контролираната стопанска единица се базира на създадена корпорация, съдружие или друга единица, в която всеки от съдружниците има дял. Такава единица действа по същия начин като всички останали търговски предприятия, но с тази разлика, че договорно взаимоотношение между съдружниците установява съвместен контрол върху дейността на единицата.
7.2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В индивидуалния си финансов отчет съдружникът отчита участието в съвместно контролирана стопанска единица по себестойностния метод съгласно СС 28 - Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия.
7.3. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато съдружник в съвместно контролирана стопанска единица е предприятие от група и поне един от останалите съдружници не е предприятие от групата, участието в съвместно контролираната стопанска единица се отчита в консолидирания финансов отчет съгласно СС 27 - Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия.
7.4. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) За целите на съставяне на консолидирания финансов отчет при прилагането на метода на пропорционална консолидация могат да се използват два начина за консолидиране:
а) съдружникът обединява ред по ред своя дял във всеки отделен актив, пасив, приход или разход на съвместно контролираната стопанска единица със сходни позиции от индивидуалния си финансов отчет, или
б) делът на съдружника в активите, пасивите, приходите и разходите на съвместно контролираната стопанска единица се посочва на отделни редове в консолидирания финансов отчет.
7.5. Съдружникът прекратява прилагането на пропорционална консолидация от датата, на която престава да участва в контрола на съвместно контролираната стопанска единица.
7.6. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При метода на пропорционална консолидация се прилагат консолидационните процедури съгласно СС 27 - Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия.
7.7. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Съдружникът трябва да отчита в индивидуалния си финансов отчет следните дялове в съответствие с СС 32 Финансови инструменти:
а) дял в смесено предприятие, придобит и държан изключително с цел да бъде продаден в близко бъдеще, и
б) дял в смесено предприятие, което действа в условията на строги дългосрочни ограничения, които значително възпрепятстват възможността му да прехвърля средства към съдружника.
7.8. (изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато съвместно контролираната стопанска единица се превърне в дъщерно предприятие на съдружника, тъй като той е придобил контрола върху нея, съдружникът започва да отчита своя дял в съответствие с изискванията за отчитане на инвестиции в дъщерно предприятие съгласно СС 27 - Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия.
Сделки между съдружника и съвместно контролираното предприятие
8.1. Когато даден съдружник предостави активи или ги продаде на смесеното предприятие, признаването на каквато и да е част от печалба или загуба в резултатна сделката трябва да отразява същността на сделката. Когато активите остават в смесеното предприятие и при условие че съдружникът е прехвърлил значителните рискове и изгоди от собствеността, съдружникът трябва да признава само онази част от печалбата, която може да се отнесе и към дяловете на другите съдружници. Съдружникът признава изцяло каквато и да е загуба, когато вноската или продажбата сочи наличие на спад в нетната реализируема стойност на текущ актив или загубата от обезценка.
8.2. Когато даден съдружник закупи активи от смесено предприятие, не е необходимо съдружникът да признава своята част от печалбата на смесеното предприятие в резултат на извършената сделка, докато активите не бъдат продадени на независимо трето лице. Съдружникът трябва да признава загуби, произтичащи от такива сделки, по същия начин, по който признава печалбите, но с тази разлика, че загубите трябва да се признават незабавно, в случай че отразяват наличен спад в нетната реализируема стойност на текущ актив или загуба от обезценка.
8.3. За да прецени доколко дадена сделка между съдружник в смесено предприятие и смесеното предприятие съдържа доказателства за обезценка на активи, съдружникът определя възстановителната стойност на актива съгласно СС 36 - Обезценка на активи. За да определи стойността при употреба, бъдещите парични потоци от актива се оценяват съобразно употребата на актива и окончателното му отвеждане от смесеното предприятие.
Отчитане на дялово участие в смесени предприятия във финансовите отчети на инвеститора
9. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Инвеститор в смесено предприятие, който не участва в съвместния контрол, отчита своето дялово участие в смесеното предприятие в своя финансов отчет като финансов инструмент. А когато инвеститорът има значително влияние в смесеното предприятие - като инвестиция в асоциирано предприятие.
Оповестяване
10. В приложението към годишния финансов отчет съдружниците оповестяват:
а) описанието и размера на дяловете в смесеното предприятие;
б) дела от печалбата (загубата), реализиран от участник в смесеното предприятие;
в) непредвидимите събития по отношение на своя дял в смесеното предприятие;
г) дела от възникналите задължения, произтичащи от участието в смесеното предприятие.

 

Обн. ДВ. бр. 30 от 7.04.2005 г., изм. ДВ. бр. 86 от 26.10.2007 г.
(Изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Цел
СС 28 определя реда за отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия.

Обхват
1. Този стандарт се прилага от предприятията, които са направили инвестиции в асоциирани предприятия.
Определения
2. В този стандарт се използват определения със следното значение:
Асоциирано предприятие - предприятие, в което инвеститорът упражнява значително влияние, но което не представлява нито дъщерно предприятие, нито смесено предприятие на инвеститора.
Значително влияние - правото на участие при вземането на решения, свързани с финансовата и оперативната политика на предприятието, в което е инвестирано, но не и контрол или съвместен контрол върху тази политика.
Метод на собствения капитал - метод на отчитане, според който инвестицията първоначално се признава по себестойност (цена на придобиване), а впоследствие се преизчислява в съответствие с промените в дела на инвеститора в нетните активи (собствения капитал) на предприятието, в което е инвестирано. Печалбата или загубата на инвеститора включва дела на инвеститора в печалбата или загубата на предприятието, в което е инвестирано.
Себестойностен метод - метод на отчитане, според който инвестицията се отчита по себестойност (цена на придобиване). Инвеститорът отчита приход от инвестицията единствено до степента, в която той получава суми при разпределение на натрупаните печалби на предприятието (дивиденти), в което е инвестирано, възникнали след датата на придобиване на инвестицията. Разпределенията, надвишаващи тези печалби, представляват възстановяване на инвестицията и се отчитат като намаление на себестойността й.
За целите на този стандарт понятията "Контрол", "Предприятия от група", "Дъщерно предприятие", "Индивидуален финансов отчет" и "Консолидиран финансов отчет" са тези по СС 27 - Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, а "Съвместен контрол" е този по СС 31 - Отчитане на дялове в смесени предприятия.
Значително влияние
3.1. Когато инвеститорът притежава (пряко или косвено чрез дъщерно предприятие) 20 на сто или повече от правата на глас в предприятието, в което е инвестирано, се приема, че този инвеститор има значително влияние, освен когато съществуват доказателства за противното.
3.2. Упражняването на значително влияние от страна на определен инвеститор би могло да се докаже чрез установяване наличието на едно или повече от следните условия:
а) представителство в управителния съвет или в равностоен орган на управление на предприятието, в което е инвестирано;
б) участие в процеса на вземане на решения;
в) значими сделки между инвеститора и предприятието, в което е инвестирано;
г) взаимен обмен на управленски персонал.
Прилагане на метода на собствения капитал
4.1. Методът на собствения капитал изисква инвестицията първоначално да се признае по себестойност (цена на придобиване), която впоследствие се увеличава или намалява с оглед отразяване дела на инвеститора в печалбите или загубите на предприятието, в което е инвестирано, след датата на придобиване на инвестицията.
4.2. Сумите (дивидентите), получени при разпределение на печалбите на предприятието, в което е инвестирано, намаляват балансовата стойност на инвестицията.
4.3. Балансовата стойност на инвестицията се преизчислява и при промяна на:
а) относителния дял на инвеститора в предприятието, в което е инвестирано, или
б) собствения капитал на предприятието, в което е инвестирано, когато промяната не е отразена в отчета за приходите и разходите на асоциираното предприятие; в този случай делът на инвеститора в изменението на собствения капитал на асоциираното предприятие се отчита директно в собствения капитал.
4.4. Инвестицията в предприятие се отчита по метода на собствения капитал от датата, от която то става асоциирано предприятие. Към тази дата всяка разлика между себестойността на инвестицията (цената на придобиване) и дела на инвеститора в справедливата стойност на нетните активи на асоциираното предприятие се отчита съгласно СС 22 - Отчитане на бизнескомбинации. Свързаната с асоциираното предприятие репутация (положителна или отрицателна) не се представя отделно от инвестицията, а се включва в балансовата й стойност. Репутацията се амортизира/признава систематично през следващите отчетни периоди при определяне дела на инвеститора в печалбите и загубите на асоциираното предприятие съгласно СС 22 - Отчитане на бизнескомбинации.
4.5. Делът на инвеститора в печалбите и загубите на асоциираното предприятие след придобиването на инвестицията се преизчислява, за да се отчетат справедливите стойности на активите и пасивите на асоциираното предприятие към датата на придобиване на инвестицията. Така например печалбите и загубите се преизчисляват, за да се отчетат амортизациите на амортизируемите активи на асоциираното предприятие на базата на справедливите стойности на тези активи към датата на придобиване на инвестицията.
4.6. Печалбите и загубите, които са резултат от сделки по продажби на активи, сключени между инвеститора или негово дъщерно предприятие, включено в консолидацията, и асоциираното предприятие, се признават до степен, съответстваща на дела в собствения капитал на асоциираното предприятие, притежаван от лица, различни от инвеститора и неговите дъщерни предприятия, включени в консолидацията. Делът на инвеститора в печалбите и загубите на асоциираното предприятие, резултат от такива сделки, се елиминира. Посочените корекции се извършват, когато информацията относно сделките е известна или може да бъде установена.
4.7. При прилагането на метода на собствения капитал инвеститорът трябва да използва финансовия отчет на асоциираното предприятие, който е съставен към същата дата, към която е съставен финансовият отчет на инвеститора. Когато датите на финансовите отчети на инвеститора и асоциираното предприятие са различни за нуждите на инвеститора, асоциираното предприятие съставя финансов отчет към датата на финансовия отчет на инвеститора, освен когато съществуват практически трудности за съставянето му. Изискването за последователност налага продължителността на отчетните периоди, както и на каквато и да било разлика между датите на финансовите отчети да остане постоянна през следващите отчетни периоди.
4.8. Когато се използват финансови отчети, изготвени към различни дати, се извършат преизчисления, които отразяват важните сделки и събития, настъпили между датата на финансовия отчет на асоциираното предприятие и датата на финансовия отчет на инвеститора.
4.9. Когато делът на инвеститора в загубите на асоциираното предприятие възлиза на или превишава балансовата стойност на инвестицията, инвеститорът прекратява включването на своя дял в по-нататъшните загуби. След като балансовата стойност на инвестицията е намалена до нула, се отчитат допълнителни загуби и се признава пасив до размера, до който инвеститорът има поети правни или конструктивни задължения или е извършил плащания от името на асоциираното предприятие. Когато асоциираното предприятие отчете отново печалба, инвеститорът възобновява включването на своя дял в тази печалба, едва след като делът му в печалбата се изравни с дела в непризнатите загуби.
4.10. Когато асоциирано предприятие съставя консолидиран финансов отчет, печалбите/загубите и нетните активи, които се вземат под внимание при прилагане на метода на собствения капитал, са тези, отчетени в консолидирания финансов отчет на асоциираното предприятие.
4.11. Прилагането на метода на собствения капитал се прекратява от датата, от която инвеститорът престане да има значително влияние в асоциираното предприятие. В този случай инвестицията се отчита като финансов актив съгласно СС - 32 Финансови инструменти, при условие че асоциираното предприятие не става дъщерно или смесено предприятие на инвеститора. За целите на СС 32 - Финансови инструменти, първоначалната оценка на финансовия актив е балансовата стойност на инвестицията към датата, на която предприятието престава да бъде асоциирано.
Прилагане на себестойностния метод
5.1. Себестойностният метод изисква инвеститорът да отчита инвестицията по себестойност (цена на придобиване), намалена с натрупаните загуби от обезценка.
5.2. Когато инвестицията е придобита чрез прехвърляне на активи, различни от пари, себестойността й се определя въз основа на справедливата стойност на прехвърлените активи към датата на придобиване на инвестицията. Когато инвестицията е придобита в резултат на преобразуване чрез отделяне на еднолично търговско дружество по реда на Търговския закон, себестойността й се определя въз основа на балансовата стойност на прехвърлените нетни активи към датата на придобиване на инвестицията.
5.3. Инвеститорът отчита приход от инвестицията дотолкова, доколкото получава дял при разпределението на натрупаната печалба на предприятието, в което е инвестирано, възникнала след датата на придобиване на инвестицията. Всяко разпределение, превишаващо тази печалба, представлява възстановяване на инвестицията и се отчита като намаление на себестойността й.
Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия във финансовите отчети
6.1. В индивидуалния си финансов отчет инвеститорът отчита инвестицията в асоциирано предприятие по себестойностния метод или като финансов актив съгласно СС 32 - Финансови инструменти.
6.2. Когато предприятие от група е инвеститор в асоциирано предприятие, инвестицията в асоциираното предприятие се отчита в консолидирания финансов отчет по метода на собствения капитал.
Загуби от обезценка
7.1. При съставяне на финансовия отчет инвеститорът проверява дали са налице условия за обезценка на инвестицията и ако такива условия са налице, инвестицията се обезценява съгласно СС 36 - Обезценка на активи.
7.2. Условия за обезценка са налице, когато съществуват обективни доказателства за обезценка, произхождащи от едно или повече събития, които са настъпили след първоначалното признаване на инвестицията и когато тези събития имат негативен ефект върху очакваните бъдещи парични потоци от инвестицията. Следните събития биха могли да бъдат обективни доказателства за обезценка:
а) значително финансово затруднение на предприятието, в което е инвестирано;
б) значителни промени с неблагоприятен ефект, настъпили в технологичната, пазарната, икономическата или правната среда, в която функционира предприятието, в което е инвестирано, които показват, че балансовата стойност на инвестицията не може да бъде възстановена;
в) значителен или продължителен спад в справедливата стойност на инвестицията спрямо балансовата й стойност.
7.3. За целите на определяне на загубата от обезценка съгласно СС 36 - Обезценка на активи, възстановимата стойност (по-високата от стойността в употреба и нетната продажна цена) на инвестицията се сравнява с балансовата й стойност. При определяне на стойността в употребата на инвестицията инвеститорът оценява:
а) своя дял от сегашната стойност на предполагаемите бъдещи парични потоци, които се очаква да бъдат генерирани като цяло от предприятието, в което е инвестирано, включително паричните потоци от дейността на това предприятие и постъпленията при окончателна продажба на инвестицията, или
б) сегашната стойност на предполагаемите бъдещи парични потоци, които се очаква да възникнат от разпределяне на дивиденти от инвестицията и от окончателната й продажба.
Оповестяване
8. Инвеститорът оповестява в приложението следната информация:
а) методите, използвани при отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия;
б) разликата между себестойността на инвестицията в асоциирано предприятие и дела на инвеститора в балансовата стойност на собствения капитал на асоциираното предприятие към датата на придобиване на инвестицията, когато инвестицията се отчита по метода на собствения капитал;
в) своя дял в условните задължения на асоциираното предприятие;
г) условните задължения, възникнали в резултат на това, че инвеститорът е отговорен за всичките или за част от задълженията на асоциираното предприятие.

Приет с ПМС № 46 от 21.03.2005 г., Обн. ДВ. бр. 30 от 7.04.2005 г., изм. ДВ. бр. 86 от 26.10.2007 г., изм. и доп. ДВ. бр. 3 от 12.01.2016 г.

Цел
СС 27 определя реда за съставяне и представяне на консолидираните финансови отчети и отчитането на инвестициите в дъщерни предприятия.

Обхват
1. Този стандарт се прилага от предприятията, които:
а) съставят консолидирани финансови отчети;
б) са направили инвестиции в дъщерни предприятия.

Определения
2. В този стандарт се използват определения със следното значение:
(изм. - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Предприятие майка - юридическо лице, което упражнява контрол спрямо едно или повече дъщерни предприятия.
(изм. - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Дъщерно предприятие - юридическо лице, контролирано от друго юридическо лице (предприятие майка). Юридическите лица, които са дъщерни на дъщерното предприятие, също се смятат за дъщерни предприятия на предприятието майка.
(изм. - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Група предприятия - предприятието майка и всички негови дъщерни предприятия.
Малцинствено участие - делът от печалбата или загубата и от нетните активи на дъщерно предприятие, отнасящ се до тази част от собствения капитал на дъщерното предприятие, която се притежава от предприятия или лица извън групата.
(изм. - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Контрол - властта, която едно предприятие (контролиращо) има над финансовата и оперативната политика на друго предприятие (контролирано), произтичаща от упражняването на правата по т. 4.2 от този стандарт от контролиращото над контролираното предприятие.
Индивидуален финансов отчет - финансов отчет, който представя имущественото и финансовото състояние, отчетеният финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал на едно предприятие, независимо от това дали то е предприятие от група.
(изм. - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Консолидиран финансов отчет - финансов отчет, който представя имущественото и финансовото състояние, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал на предприятията, включени в консолидирането, все едно, че те са едно предприятие.
Органи на управление - ръководните, управителните и надзорните органи на предприятието.
(ново - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Предприятие от обществен интерес - предприятие по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството.

Консолидирани финансови отчети
3.1. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Консолидираните финансови отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние, финансовите резултати от дейността, промените в паричните потоци и в собствения капитал на групата предприятия.
3.2. Консолидираните финансови отчети се съставят и представят в съответствие със СС 1 - Представяне на финансови отчети, с останалите счетоводни стандарти и при съобразяване със специфичните изисквания на настоящия стандарт.
3.3. Съставните части на консолидирания финансов отчет са:
а) консолидиран счетоводен баланс;
б) консолидиран отчет за приходите и разходите;
в) консолидиран отчет за собствения капитал;
г) консолидиран отчет за паричните потоци;
д) приложение.
3.4. Когато предприятие от група не е включено в консолидацията, при съставяне на консолидирания финансов отчет това предприятие не се счита за предприятие от групата (предприятие майка или дъщерно предприятие).

Предприятия, които съставят консолидирани финансови отчети (Загл. изм. - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.)
4.1. (предишен текст на т. 4, изм. - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Консолидирани финансови отчети се съставят от предприятието майка съгласно изискванията на Закона за счетоводството и този стандарт.
4.2. (нова - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Консолидирани финансови отчети се съставят от предприятие майка, което:
а) притежава мнозинство от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие (дъщерно предприятие);
б) е акционер или съдружник в дъщерното предприятие и има право да назначава или да освобождава мнозинството на членовете на административното ръководство и/или членовете на управителния или надзорния съвет на друго предприятие (дъщерно предприятие);
в) има право да упражнява господстващо влияние върху предприятие (дъщерно предприятие), в което е акционер или съдружник по силата на договор или клауза в учредителния му акт;
г) е акционер или съдружник, притежаващ най-малко 20 на сто или повече от правата на глас в друго предприятие, и мнозинството на членовете на административното ръководство и/или членовете на управителния или надзорния съвет на другото предприятие, които са заемали длъжностите си през последните два отчетни периода и до датата на съставяне на консолидираните финансови отчети, са назначени единствено по силата на упражняване на правата на глас; консолидиран финансов отчет по изречение първо не се съставя, когато друго предприятие има правата, посочени в букви "а" - "в", по отношение на това предприятие;
д) единствено то контролира мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в това предприятие (дъщерно предприятие) по силата на договор с други акционери или съдружници в предприятието;
е) има правомощията да упражнява или действително да упражнява доминиращо влияние или контрол върху дъщерното предприятие;
ж) предприятието майка и дъщерното предприятие се управляват общо от предприятието майка.
4.3. (нова - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) При определяне правата на предприятието майка за целите на т. 4.2, букви "а", "б", "г" и "д" към правата на предприятието майка се добавят правата на глас и правата на назначаване или освобождаване, притежавани от всяко друго дъщерно предприятие или от всяко лице, действащо от свое име, но за сметка на предприятието майка или на друго дъщерно предприятие.
4.4. (нова - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) При определяне правата на предприятието майка за целите на т. 4.2, букви "а", "б", "г" и "д" правата, определени в т. 4.3, се намаляват с правата, произтичащи от:
а) акции и дялове, държани за сметка на лице, различно от предприятието майка или негово дъщерно предприятие;
б) акции и дялове, държани като обезпечение, при условие че правата по тях се упражняват съгласно получените инструкции;
в) акции и дялове, които се държат във връзка с предоставяне на заеми като част от обичайните стопански дейности, при условие че правото на глас се упражнява в интерес на лицето, предоставило обезпечението.
4.5. (нова - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) За целите на т. 4.2, букви "а", "г" и "д" общият брой на правата на глас на акционерите и съдружниците в дъщерното предприятие се намалява с правата на глас, които са свързани с акции или дялове, притежавани от същото предприятие, от негово дъщерно предприятие или от лице, действащо от свое име, но за сметка на някое от тези предприятия.

Предприятия, които могат да не съставят консолидирани финансови отчети (Загл. изм. - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.)
5.1. (нова - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Предприятие майка не съставя консолидиран финансов отчет (освободено предприятие), когато то е и дъщерно предприятие, чието собствено предприятие майка е местно лице или предприятие майка от друга държава - членка на Европейския съюз, в един от следните случаи:
а) предприятието майка на освободеното предприятие притежава всички акции или дялове в освободеното предприятие, като не се вземат под внимание акциите или дяловете в освободеното предприятие, които се притежават от членовете на неговото административно ръководство и от членовете на неговия управителен или надзорен съвет по силата на закон или по силата на учредителния му акт;
б) предприятието майка на освободеното предприятие притежава 90 на сто или повече от акциите или дяловете в освободеното предприятие, като останалите акционери или съдружници в него са одобрили освобождаването.
5.2. (нова - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Точка 5.1 се прилага, когато са изпълнени едновременно следните условия:
а) освободеното предприятие майка и всички негови дъщерни предприятия са включени в консолидиран финансов отчет на по-голямо обединение от предприятия, чието предприятие майка е местно лице или от друга държава - членка на Европейския съюз;
б) консолидираният финансов отчет по буква "а" и годишният консолидиран доклад за дейността на по-голямото обединение от предприятия са съставени от предприятието майка на това обединение в съответствие със законодателството на държавата членка, където се намира седалището на предприятието, или в съответствие с Международните счетоводни стандарти.
5.3. (нова - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Предприятие майка не съставя консолидиран финансов отчет (освободено предприятие), когато то е и дъщерно предприятие, чието собствено предприятие майка е местно лице или предприятие майка от друга държава - членка на Европейския съюз, при условие че:
а) са изпълнени изискванията по т. 5.2, и
б) съдружниците или акционерите на освободеното предприятие, които притежават не по-малко от 10 на сто от записания капитал, когато предприятието е акционерно дружество или командитно дружество с акции, или не по-малко от 20 на сто от записания капитал, когато предприятието е с друга правна форма, не са поискали съставянето на консолидиран финансов отчет поне шест месеца преди края на отчетния период на текущия отчетен период."
5.4. (нова - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Предприятие майка не съставя консолидиран финансов отчет (освободено предприятие), когато то е и дъщерно предприятие, чието собствено предприятие майка е от трета държава (не е местно лице или предприятие майка от друга държава - членка на Европейския съюз), при условие че са изпълнени едновременно следните условия:
а) освободеното предприятие и всички негови дъщерни предприятия са включени в консолидиран финансов отчет на предприятие майка от трета страна;
б) консолидираният финансов отчет е съставен в съответствие с изискванията на националното счетоводно законодателство, законодателството на Европейския съюз, Международните счетоводни стандарти или по аналогичен на тях подход;
в) консолидираният финансов отчет на предприятието майка от третата страна е одитиран от един или повече одитори или одиторски дружества, лицензирани да извършват одит съгласно законодателството на държавата, приложимо към предприятието майка;
г) изпълнени са изискванията на т. 5.3.
5.5. (нова - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Предприятие, включително предприятие от обществен интерес, може да не се включва в консолидираните финансови отчети, когато е изпълнено поне едно от следните условия:
а) в изключително редки случаи, когато информацията, необходима за изготвянето на консолидираните финансови отчети, не може да бъде получена без прекомерни разходи или ненужно забавяне;
б) акциите или дяловете на предприятието се притежават единствено с цел последващата им продажба;
в) сериозни дългосрочни ограничения възпрепятстват предприятието майка да упражнява своите права върху активите на предприятието или да управлява предприятието, или да осъществява единно управление.
5.6. (нова - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Без да се нарушава принципът за последователност на представянето и сравнителна информация (чл. 26, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството), всяко предприятие майка се освобождава от задължението за съставяне и представяне на консолидирани финансови отчети, ако:
а) всичките му дъщерни предприятия са незначителни, разглеждани поотделно и като цяло;
б) всичките му дъщерни предприятия могат да бъдат изключени от консолидиране съгласно т. 5.5.
5.7. (предишна т. 5.1. - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Консолидираният финансов отчет се съставя към същата дата, към която е съставен индивидуалният финансов отчет на предприятието майка.
5.8. (предишна т. 5.2. - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато датата на индивидуалния финансов отчет на дъщерно предприятие е преди датата на консолидирания финансов отчет, в приложението към консолидирания финансов отчет се посочват важните сделки и събития, настъпили между тези две дати, които са оказали влияние върху активите, пасивите, финансовото състояние, печалбите или загубите на предприятията от групата. Когато периодът между двете дати е над 3 месеца, за целите на консолидирането дъщерното предприятие съставя междинен финансов отчет към датата на консолидирания финансов отчет.
5.9. (предишна т. 5.3. - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато през текущия отчетен период е налице значителна промяна в състава на предприятията от групата спрямо предходния отчетен период, сравнителната информация за предходния отчетен период се коригира така, че да се осигури съпоставимост на информацията в консолидирания финансов отчет за двата отчетни периода.

Консолидационни процедури
Консолидиран счетоводен баланс
6.1. Активите, пасивите и собственият капитал на предприятията от групата се включват изцяло в консолидирания счетоводен баланс, като се обединяват ред по ред сходните статии от счетоводните баланси на предприятията от групата.
6.2. При съставянето на консолидирания счетоводен баланс:
а) инвестициите на предприятието майка в дъщерните предприятия и делът на предприятието майка в собствения капитал на тези предприятия се елиминират; елиминирането се извършва въз основа на балансовите им стойности към датата, на която предприятието майка придобива контрол в дъщерното предприятие; разликите от елиминирането се отчитат съгласно СС 22 - Отчитане на бизнескомбинации;
б) акциите или дяловете на дъщерни предприятия, които се притежават от други предприятия от групата, различни от предприятието майка, и делът, който те представляват в собствения капитал на тези дъщерни предприятия, се елиминират;
в) акциите или дяловете на предприятието майка, които се притежават от него или от негово дъщерно предприятие, се посочват в статия "Изкупени собствени акции";
г) малцинственото участие в нетните активи на дъщерните предприятия се посочва в отделна статия с наименование "Собствен капитал, непринадлежащ на групата" и се отчита съгласно СС 22 - Отчитане на бизнескомбинации;
д) положителните и отрицателните репутации, възникнали при консолидирането на дъщерните предприятия, се компенсират и представят нетно;
е) вътрешногруповите разчети (вземания и задължения) се елиминират;
ж) балансовата стойност на активите се коригира с печалбите и загубите, възникнали в резултат на сделки между предприятия от групата, когато същите са включени в балансовата стойност на тези активи.

Консолидиран отчет за приходите и разходите
7.1. Приходите и разходите на предприятията от групата се включват изцяло в консолидирания отчет за приходите и разходите, като се обединяват ред по ред сходните статии от отчетите за приходите и разходите на предприятията от групата.
7.2. Малцинственото участие в печалбите и загубите на дъщерните предприятия се посочва в консолидирания отчет за приходите и разходите в отделна статия с наименование "Печалба (загуба), непринадлежаща на групата."
7.3. В консолидирания отчет за приходите и разходите се елиминират:
а) приходите и разходите, отчетени в резултат на сделки между предприятия от групата;
б) печалбите и загубите, възникнали в резултат на сделки между предприятия от групата, когато същите са включени в балансовата стойност на активите.

Консолидиран отчет за паричните потоци
8.1. Паричните потоци на предприятията от групата се включват изцяло в консолидирания отчет за паричните потоци, като се обединяват ред по ред сходните статии от отчетите за паричните потоци на предприятията от групата.
8.2. Паричните потоци от сделки между предприятия от групата се елиминират.

Консолидиран отчет за собствения капитал
9.1. Консолидираният отчет за собствения капитал се съставя на базата на информацията от консолидирания счетоводен баланс.
9.2. Изменението в собствения капитал, непринадлежащ на предприятията от групата, се посочва в консолидирания отчет за собствения капитал в отделна колона с наименование "Собствен капитал, непринадлежащ на групата".

Методи за оценка
10.1. Активите, пасивите и собственият капитал, представени в консолидирания финансов отчет, се оценяват по едни и същи методи.
10.2. При съставяне на консолидирания финансов отчет предприятието майка прилага същите методи за оценка на активите, пасивите и собствения капитал, каквито е приложило в индивидуалния си финансов отчет, с изключение на случаите, когато счетоводните стандарти изискват прилагането на различни методи. Когато са приложени различни методи за оценка, този факт се оповестява в приложението.
10.3. Когато методите за оценка, приложени при съставяне на индивидуалните финансови отчети на предприятията от групата, се различават от тези, приложени при съставяне на консолидирания финансов отчет, активите, пасивите и собственият капитал се преизчисляват в съответствие с методите, приложени при съставяне на консолидирания финансов отчет, освен когато резултатите от преизчисляването са несъществени за целите на вярното и честно представяне. Отклонение от това изискване се допуска само в изключителни случаи, като това се оповестява в приложението заедно с причините, поради които не са направени преизчисления.

Отчитане на инвестиции в асоциирани предприятия в консолидираните финансови отчети
11.1. Когато предприятие от групата е инвеститор в асоциирано предприятие, инвестицията в асоциираното предприятие се отчита в консолидирания финансов отчет по метода на собствения капитал съгласно СС 28 - Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия.
11.2. Инвестициите в асоциирани предприятия се посочват в консолидирания счетоводен баланс в отделна статия с наименование "Акции и дялове в асоциирани предприятия".
11.3. Делът на предприятията от групата в печалбите и загубите на асоциираните предприятия се посочва в консолидирания отчет за приходите и разходите в отделна статия с наименование "Печалба (загуба) от асоциирани предприятия".
11.4. Когато асоциирано предприятие прилага различна счетоводна политика от тази, приложена при съставяне на консолидирания финансов отчет във връзка със сходни сделки и събития, за целите на представянето на инвестицията в асоциираното предприятие в консолидирания финансов отчет могат да се направят съответните корекции в счетоводната политика на асоциираното предприятие. Изречение първо се прилага и при изчисляване на разликата, подлежаща на оповестяване в приложението, между себестойността на инвестицията и дела на инвеститора в балансовата стойност на собствения капитал на асоциираното предприятие към датата на придобиване на инвестицията. Ако корекции не са направени, този факт се оповестява в приложението.
11.5. Когато делът в асоциирано предприятие е несъществен за целите на вярното и честно представяне, инвестицията в асоциираното предприятие може да се отчита в консолидирания финансов отчет по себестойностния метод съгласно СС 28 - Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия или като финансов актив съгласно СС 32 - Финансови инструменти. В приложението се оповестяват причините за определяне на дела в асоциираното предприятие като несъществен.

Отчитане на участия в смесени предприятия в консолидираните финансови отчети
12. Когато предприятие от групата е съдружник в съвместно контролирана стопанска единица по смисъла на СС 31 - Отчитане на дялове в смесени предприятия и поне един от останалите съдружници не е предприятие от групата, участието в смесеното предприятие се отчита в консолидирания финансов отчет по:
а) метода на пропорционална консолидация съгласно СС 31 - Отчитане на дялове в смесени предприятия, или
б) метода на собствения капитал съгласно СС 28 - Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия.

Отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия в индивидуалните финансови отчети на предприятието майка
13. В индивидуалния си финансов отчет предприятието майка отчита инвестицията в дъщерно предприятие по себестойностния метод съгласно СС 28 - Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия или като финансов актив съгласно СС - 32 Финансови инструменти.

Оповестяване
14. Освен оповестяванията, изисквани от Закона за счетоводството, от този и останалите счетоводни стандарти, в приложението към консолидирания финансов отчет допълнително се оповестяват:
1. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) основанията, на които дъщерните предприятия са включени в консолидирания финансов отчет съгласно този стандарт, освен ако консолидацията е извършена на основание контрол върху повече от половината от правата на глас в друго предприятие и при условие, че делът от притежавания капитал е равен на дела от притежаваните гласове;
2. наименованията и седалищата на предприятията, включени в консолидацията;
3. делът от капитала на дъщерните предприятия, притежаван от предприятието майка и неговите дъщерни предприятия или от лица, които действат от свое име, но за сметка на тези предприятия;
3а. (нова - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) когато предприятието е изключено от консолидираните финансови отчети на основание т. 5.5 и 5.6, за него се оповестява следната информация:
а) наименование и седалище на предприятията, изключени от консолидация;
б) делът от капитала на изключените от консолидация дъщерни предприятия, притежаван от предприятието майка и неговите дъщерни предприятия или от лица, които действат от свое име, но за сметка на тези предприятия;
в) обяснява причините за изключването по т. 5.5;
4. методите за оценка на активите, пасивите, собствения капитал, приходите и разходите, приложени в консолидирания финансов отчет;
5. методите за изчисляване на загубите от обезценка;
6. валутният курс, използван за преизчисляване на паричните позиции в чуждестранна валута в отчетната валута на консолидирания финансов отчет;
7. за предприятията, които са асоциирани на предприятия от групата, се посочва следната информация, отделно за всяко асоциирано предприятие:
- наименованието и седалището на предприятието;
- делът от капитала на асоциираното предприятие, притежаван от предприятия от групата или от лица, които действат от свое име, но за сметка на тези предприятия;
8. за участията в смесени предприятия, отчетени в консолидирания финансов отчет по метода на пропорционална консолидация, се посочва следната информация, отделно за всяко смесено предприятие:
а) наименованието и седалището на предприятието;
б) делът от капитала на смесеното предприятие, притежаван от предприятия от групата или от лица, които действат от свое име, но за сметка на тези предприятия;
в) условията, при които е установен съвместният контрол;
9. за предприятията, в които предприятия от групата или лица, действащи от свое име, но за сметка на тези предприятия, притежават 20 на сто или повече от капитала им, се посочва следната информация, отделно за всяко предприятие:
- наименованието и седалището на предприятието;
- притежаваният дял от капитала, собственият капитал и печалбата или загубата на предприятието за последния отчетен период, за който е налице приет годишен финансов отчет.
Информация по тази точка не се оповестява за предприятията, посочени в точки 2, 7 и 8, както и когато предприятието е несъществено за целите на вярното и честно представяне.
10. общата сума на условните задължения на предприятията от групата, доколкото тази информация е необходима за оценка на финансовото състояние на групата като цяло; условните задължения, свързани с пенсии и с предприятия от групата, невключени в консолидацията, се оповестяват отделно;
11. средносписъчният брой на персонала в предприятията от групата по категории, с отделно оповестяване на средносписъчния брой на персонала в смесените предприятия, които са отчетени в консолидирания финансов отчет по метода на пропорционална консолидация; когато консолидираният отчет за приходите и разходите е представен в едностранна форма, се оповестяват и разходите за персонала, с отделно посочване на:
а) разходите за възнаграждения;
б) разходите за осигуровки, като отделно се оповестяват осигуровките, свързани с пенсии;
12. размерът на възнагражденията, изплатени през отчетния период на административния персонал и членовете на органите на управление на предприятието майка във връзка със функциите им в предприятието майка и дъщерните предприятия, и всички задължения, възникнали или поети по отношение пенсиите на бивши членове на тези органи, като се посочва общата сума за всяка категория;
13. размерът на авансите и кредитите, предоставени от предприятието майка или негово дъщерно предприятие на административния персонал и членовете на органите на управление на предприятието майка, като се посочват лихвеният процент, основните условия и върнатите суми, както и задълженията, поети в полза на тези лица чрез всякакъв вид гаранции, с посочване на общата сума за всяка категория;
14. характерът и стопанската цел на договореностите на предприятията от групата с други лица, които не са представени в консолидирания счетоводен баланс, при условие че рисковете или изгодите от такива договорености са съществени и доколкото оповестяването на тези рискове или изгоди е необходимо за оценяване финансовото състояние на групата като цяло, например: договорености за споделяне на риска и изгодите, произтичащи от факторинг, продажба с уговорка за обратно изкупуване, продажба на консигнация, продажба с предварително плащане на цената и други подобни;
15. общата сума на задълженията в консолидирания счетоводен баланс, които стават дължими и изискуеми след повече от 5 години;
16. общата сума на задълженията в консолидирания счетоводен баланс, за които са предоставени обезпечения от предприятия от групата, с описание на естеството и формата на всяко обезпечение;
17. по отношение на сделките между предприятия от групата и свързани с тях лица, които не са включени в консолидацията, се посочва сумата по сделките, характерът на взаимоотношенията между свързаните лица и друга информация, необходима за оценяване на финансовото състояние на групата като цяло, когато тези сделки са значителни и не са сключени при пазарни условия; за целите на оповестяването по тази точка свързани лица са свързаните лица по смисъла на Международните счетоводни стандарти;
18. разпределението на консолидираните нетни приходи от продажби по видове дейности и по географски пазари, ако дейностите и пазарите съществено се различават помежду си по начина на организиране на продажбите от обичайната дейност в предприятията от групата, взети като цяло;
19. за финансовите инструменти, отчитани по справедлива стойност, се оповестяват:
а) използваните модели и техники за определяне на справедливата стойност на финансовите инструменти;
б) за всяка категория финансови инструменти:
аа) справедливата стойност;
бб) разликите от промените в оценките, отчетени в отчета за приходите и разходите;
вв) разликите от промените в оценките, отчетени в резерва от преоценка;
в) изменението в резерва от преоценка през отчетния период, както и стойността му в началото и в края на отчетния период;
г) за всеки клас дериватив:
аа) размерът и естеството;
бб) значимите условия, които могат да повлияят върху сумата, срочността и сигурността на бъдещите парични потоци;
20. за деривативите, които не се отчитат по справедлива стойност, се оповестява следната информация за всеки клас дериватив:
а) размерът и естеството;
б) справедливата стойност, при условие че тя може да се определи съгласно СС 32 - Финансови инструменти;
21. отделно сумата на положителната и отрицателната репутация, както и промяната в стойността на репутацията спрямо предходния отчетен период.

 

ИЗМЕНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 394 ОТ 30 ДЕКЕМВРИ 2015 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СТАНДАРТИ ЗА ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ ЗА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ПРИЕТИ С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 46 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2005 Г.
(Обн. - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.)

§ 9. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2016 г.

Приет с ПМС № 46 от 21.03.2005 г., Обн. ДВ. бр. 30 от 7.04.2005 г., изм. и доп. ДВ. бр. 86 от 26.10.2007 г., изм. ДВ. бр. 3 от 12.01.2016 г.

Цел
СС 24 определя реда за оповестяване на свързаните лица и на сделките между отчитащото се предприятие и тези лица.

Обхват
1.1. Този стандарт се прилага за следните взаимоотношения между свързаните лица, когато:
а) предприятието:
- контролира пряко друго предприятие;
- контролира чрез едно или повече предприятия друго предприятие;
- е контролирано пряко от друго предприятие;
- е контролирано чрез едно или повече предприятия от друго предприятие;
б) предприятието:
- упражнява пряко значително влияние върху друго предприятие;
- упражнява чрез едно или повече предприятия значително влияние върху друго предприятие;
- е под прякото значително влияние на друго предприятие;
- е под значително влияние чрез едно или повече предприятия;
в) предприятието, в което някои лица от управленския персонал упражняват контрол или значително влияние върху сделките с друго предприятие поради прякото или косвеното притежание на акции или дялове в друго предприятие.

1.2. При разглеждането на взаимоотношенията между свързани лица се дава предимство на същността на взаимоотношението, а не на неговата юридическа форма.

1.3. Не се считат за взаимоотношения между свързани лица взаимоотношенията между предприятието и:
а) кредитори;
б) предприятие, което оказва комунални услуги;
в) държавните органи при осъществяване на правомощията им;
г) клиент, доставчик, посредник, представител, когато характерът на дейността налага цялата или значителна част от нея да се осъществява с тези лица;
д) банки и други финансови институти, когато те са само кредитори.

Определения
2. В този стандарт се използват определения със следното значение:
(изм. - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) " Свързано лице " е лице по смисъла на Международните счетоводни стандарти, приети в съответствие с Регламент (EO) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (ОВ, L 243, 11/09/2002).
Сделки между свързани лица - прехвърляне на активи и/или на пасиви между свързани лица, без да е задължително прилагането на характерната за сделката справедлива цена.
(отм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., ново - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) " Контрол " за целите на този стандарт е този по смисъла на СС 27 - Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия
(отм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., ново - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) " Значително влияние " за целите на този стандарт е това по смисъла на СС 28 - Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия.
Косвено притежание - възможност за участие в управлението на предприятие, упражнявано чрез дъщерни предприятия и/или чрез съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, и по съребрена линия - до четвърта степен включително, и/или чрез други лица по силата на договора.

Определяне на ефекта от взаимоотношенията между свързани лица
3.1. Влиянието на взаимоотношенията между свързаните лица върху резултатите от сделките може да се установи, като се сравнят стойностите на сделките, осъществявани с независими страни, и стойностите на сделките, осъществявани със свързаните лица.
При определяне на цената на сделките между свързани лица се прилагат най-често следните методи:
а) метод на съпоставимата неконтролирана цена; при този метод цената при сделки между свързани лица се определя в съпоставка с цената на сходни стоки, продадени на сходен икономически пазар на купувач, който не е свързан с купувача; методът се прилага и при определяне на разходите за предоставяне на финансиране;
б) метод на препродажната цена; прилага се при прехвърляне на стоки между свързани лица преди продажбата им на трета независима страна; за да се определи цената, по която стоките се прехвърлят на препродавача, препродажната цена се намалява с известен процент, който се определя от сумата, с която препродавачът би покрил разходите си и би достигнал конкретна печалба; този метод се прилага при определянето на продажната цена при прехвърлянето на права, услуги и други ресурси;
в) метод "разходи плюс"; при този метод към реалните разходи на доставчика се добавя подходяща надценка, която може да осигури на доставчика подходяща норма на печалба, съпоставима с оборота от подобни продажби.

3.2. Когато се определят разликите между цените, прилагани към свързаните лица, и цените към несвързаните лица, следва да се имат предвид обстоятелството, дали може да се намери купувач/продавач, който да е несвързано лице.

Оповестяване
4.1. Взаимоотношения между свързани лица, при които е налице контрол, се оповестяват задължително независимо от наличието или липсата на сделки между свързаните лица.

4.2. При наличието на сделки между свързаните лица в годишните им финансови отчети се оповестяват:
а) видът на сделката:
- прехвърляне или учредяване на вещни права;
- покупко-продажба на продукция или стоки;
- оказване или получаване на услуги;
- договор за посредничество;
- лизингов договор;
- лицензионен договор;
- финансиране (дарение);
- заем;
- гаранция;
- управленски договор;
б) елементите на сделката:
- обемът на сделката - като стойност или в процент от нетния обем на продажбите;
- сумите или процентите на неуредените разчети по сделката;
- ценовата политика - отклонения от характерната справедлива стойност за дадената сделка.

4.3. В консолидираните финансови отчети се оповестяват сделките със свързаните лица извън икономическата група.

4.4. (нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) На оповестяване подлежат и сделките между предприятието и:
- членовете на органите на управление;
- административния персонал.

ИЗМЕНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 394 ОТ 30 ДЕКЕМВРИ 2015 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СТАНДАРТИ ЗА ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ ЗА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ПРИЕТИ С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 46 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2005 Г.
(Обн. - ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.)

§ 9. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2016 г.


Книги

  • Актуални

  • Очаквани